РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Павликени, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Административно
наказателно дело № 20224140200125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР вр. с чл. 145 от АПК.
Жалбоподателят В. З. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, чрез пълномощника и съдебен
адресат адв.Л. В., ВТАК обжалва Заповед за задържане на лице рег. № 311зз-20/19.03.2022
година на РУ на МВР, гр. П., издадена от младши полицейски инспектор Р. П. Р. при РУ –
П. към ОДМВР – В. Т. като незаконосъобразна. Поддържа, че тази заповед е издадена при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
разрез с материалния закон, а именно заповедта не съдържа изложение на конкретните
факти и обстоятелства, обусловили задържането, не са били налице предпоставките за
задържане по чл-72, ал.1, т.1 ЗМВР жалбоподателят да е извършител на престъпление, не е
доказано да е преследвана целта на закона – осигуряване явяването на лицето през
институция или за да се попречи на укриване или извършване на друго престъпление, не е
бил запознат с правата си, не му е осигурена веднага адвокатска защита. Счита, че при
образувано за същото престъпление досъдебно производства мерки на принуда за
приложими само по НПК, не и по ЗМВР. Претендира разноски.
Ответникът - полицай ООР при РУ П. към ОДМВР – В.Т. – спори жалбата и навежда доводи
да са били налице законовите изисквания за издаването й, при което били спазени всички
процедурни правила за издаването й.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от разписката към нея, заповедта е връчена на датата на
1
издаването си, като видно от датата на изпращане на жалбата до съда, преклузивният 14-
дневен срок е спазен. От друга страна жалбоподателят е легитимиран да я оспори, тъй като е
неин адресат, т.е. последиците й го засягат пряко и неблагоприятно. Разгледана по същество
жалбата е основателна, по следните съображения:
Предмет на обжалване е посочената заповед за задържане на лице, с която е разпоредено
задържането на жалбоподателя, на основание чл. 72, ал.1, т.1
от ЗМВР, поради наличие на данни, че лицето е извършило престъпление по чл.144, ал.3 от
НК– отправило закани с убийство спрямо лицето Д. Й. Д. от гр. П. Заповедта е издадена в
15,00 ч. на 19.03.2022 г., а съгласно отбелязването лицето е освободено в 17,15 ч. на
19.03.2022 г.
Съгласно приложената към заповедта декларация при задържането, *** е запознат с
посочените права, посочил е здравословни проблеми – високо кръвно налягане и заявил
желание за медицински преглед. Подписал е и декларация, че му е разяснено правото да
ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка. От протокол за личен обиск се
установява, че задържаното лице е предало доброволно описаните в протокола вещи – касае
се за пари и документи, несвързани с каквото и да било противообществено деяние. Видно
от докладна записка от 19.03.2022 година, изготвена от издалия оспорения акт, на 19.03.2022
г. жалбоподателят бил задържан за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК,
настанен е н помещение №1 в РУ П. и е образувано ЗМ ***/2022г. Няма доказателства, че
жалбоподателят е запознат с тази записка към момента на подаването на жалбата си, като
следва да се отбележи, че тя е изготвена след връчването на заповедта – доколкото е
цитирана като издаден вече акт, в същата няма позоваване, нито отбелязване, че
жалбоподателят познава съдържанието й. На същата дата са налице и обяснения от
задържаното лице, без яснота дали са снети преди или след задържането, от които става
ясно, че той отрича да е имал подобен разговор с лицето, оплакало е от закана с убийство,
но го е засегнал по повод раздяла на родителите му.
В хода на съдебното следствие са събрани и други писмени доказателства – преписи от
книгата за задържани лица, от които е видно, че записите съответстват на заповедта като
часове на задържане, освобождаване и др. Лицето е прегледано от медицинско лице – м.ф.
В. К., която е установила високо кръвно налягане – 160/100, артериална хипертония,
главоболие и е дала заключение, че не се препоръчва задържане без терапия, поради което и
лицето е освободено. Върнати са личните му вещи, иззети при обиска.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че заповедта е
незаконосъобразна, като съдът счита оплакването за непълнота на жалбоподателя за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР в приложимата редакция, за
лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. Въпреки непрецизната
редакция на текста, очевидно е, че при претенция за наличие на основанията, изчерпателно
разписани в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от закона, органът упражняващ правомощията си в
качеството на полицейски орган следва да издаде писмена заповед, като липсата на такава
води и до нищожност на административния акт, а не до неговата формална
2
незаконосъобразност, тъй като няма валидно властническо изявление. В разпоредбата на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР обаче са посочени минималното задължително съдържание на
властническият акт, наличието на които го прави формално законосъобразен, а липсата на
форма е основание за отмяна по аргумент от чл. 146 от АПК. Според чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР заповедта следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването си.
Съдът намира, че посоченото императивно изискване на закона не е спазено понастоящем.
Видно от съдържанието на процесната заповед (л. 28 от делото), в нея е посочено следното:
„отправил закани с убийство спрямо лицето Д. Й. Д. от гр. П. – престъпление чл. 144, ал. 3
от НК“. На практика е възпроизведен част от фактическия състав на престъплението, но не
се сочи как е отправена тази закана – думи, действия, кога и къде е осъществена. Самото
пострадало лице също не е идентифицирано – посочени са само три имена и град, без да е
ясно дали е родено или живее в този град. Така отразеното описание не е достатъчно, за да
се счете за изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието
за задържане.
Прецизирането на акта и фактическо му обосноваване е гаранция за законосъобразност на
същия, тъй като неизлагането на съображения, защо административният орган е издал
съответния акт, от една страна не дава възможност на засегнатите лица да разберат по каква
причина срещу тях са
въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си
срещу него, а от друга страна препятства възможността съдът да осъществи необходимия
контрол за законосъобразност. Липсват и събрани от администрацията доказателства за
извършено престъпление или оплакване от такова, т.е. не са установено данните, довели до
задържане на лицето.
Оспорената заповед не препраща към друг акт от преписката, в който да се съдържат мотиви
за издаването й, към материали от ДП. Не се установи и да има образувано ДП, както твърди
жалбоподателя.
Изложеното обосновава извод, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР – основанията за задържане, поради което издадената заповед по чл. 74, ал. 1 ЗМВР е
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК и като такава следва да се отмени.
Посоченото изключва необходимостта от обсъждането на материалната законосъобразност
на акта, тъй като в случая, както се отбеляза впрочем, липсва предмет на доказване, респ.
неприложима е хипотезата на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като тази липса не може да се
запълва с доказателства и доказателствени средства. Преценката за съответствие на акта с
материалния закон се извършва от съда само въз основа на фактите, посочени като
основание за издаване на административния акт и съда няма право да ги изменя, замества
или допълва.
В с.з. ответник жалба заявява, че Б. е задържан по указание на колегите на ответника, като е
възприел за верни твърденията им за данни за престъпление, не е проверил къде се съдържат
тези данни и дори не знае кое е евентуалното пострадало лице. Съставил заповедта, защото
3
имал право на това и бил на работа в управлението по време на фактическото задържане,
отговаряйки и за ареста. Потвърждава, че лицето не е било издирвано и принудително
отведено до РУ, а се е явило през полицаите И. М. и С. Н. за разпит. В хода на разпита
ответник жалба е бил повикан от дежурния в РУ да оформи документите за задържане,
което и сторил. Малко по-късно, веднага след установяване на здравословният проблем на
жалбоподателя, той бил освободен. Към момента на оформяне и връчване на заповедта за
задържане разпитът е приключил е не се установи да е имало нужда от други процесуални
действия за установяване на евентуално друго престъпление, за обезпечаване на
процесуални действия като претърсване или данни за възможност да се извърши друго
престъпление. Предприетата мярка на принуда е очевидно несъразмерна на заподозирането
му в извършване на престъпление.
По изложените съображения жалбата се явява основателна. При този изход на делото и с
оглед направеното от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител искане за
присъждане разноски, съдът дължи произнасяне. Представен е нарочен списък за разноски в
размер на 610 лева, от които 600 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Същото обаче подлежи на намаляване с една трета – предвид фактическата и правна
сложност на производството и проведеното само едно съдебно заседание. По изложените
съображения съдът присъжда сумата от 410 лева.
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 311зз-20/19.03.2022 година на РУ на МВР,
гр. П., издадена от Р. П. Р. – на длъжност младши полицейски инспектор при РУ – П. към
ОДМВР – В. Т., с която на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР на В. З. Б., ЕГН **********, от гр.
П. е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – В. Т. да заплати на В. З. Б., ЕГН **********, от гр.
П., ул. ***, разноски по делото в размер от 410 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд,
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4