№ 135
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20211100509786 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК .
В. гр.д. №9786/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на КР. Д. Б. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20106321 от 27.04.2021 г постановено по гр.д.
№23384/20 г на СРС , 78 състав , в частта , с която по искове на Т. П. ЮР. , гражданка на
Руската федерация , родена на ********** г с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД във вр.чл.44
ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г
на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва , както и договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на
дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. са нищожни поради липса на съгласие
.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/. Исковата молба е подписана от адв.Т. като няма данни , че
пълномощното е подписано от ищцата и последната иска да се води настоящото дело . Ю. не
е оттеглила процесното пълномощно , то е надлежно подписано от нея пред руския нотариус
и трябва да се иска експертиза за подписа на нотариуса . Руският нотариус е опровергал
твърденията на адв.Т. , а адв.Т. и К.Й. от 2009 г не знаят къде живее Ю. . Ю. не знае
български език и не може да участва при заверка на пълномощно през 2009 г пред български
нотариус и валидността на пълномощното е изтекла.
Въззиваемата страна Т.Ю. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Адв.Т. се легитимира с пълномощно от 04.06.2009 г , което е нотариално заверено и
1
представлява официален документ . На практика въззивната жалба е бланкетна и в нея няма
относими доводи , а само клевети .
Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 20.05.2021
г и е обжалвано в срок на 01.06.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен
служебно да даде и съответната правна квалификация на исковете.
За да уважи исковете СРС е приел , че /според СГЕ/ пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на
С.Н.К. – нотариус в гр.Москва не е подписано от ищцата и е нищожно поради липса на
съгласие . Съответно и договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“
ЕООД между ищцата и Б. поради „невалидно волеизявление“ на ищцата-продавач , също е
нищожно поради липса на съгласие .
Решението на СРС е частично недопустимо и частично неправилно в обжалваната част
.
Решението на СРС е частично недопустимо поради липса на правен интерес в частта , в
която е разгледан иск на Т. П. ЮР. срещу КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София за
нищожност /висяща недействителност/ на пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. –
нотариус в гр.Москва. Видно от пълномощното упълномощител по него е Ю. , но
упълномощено лице е не Б. , а е другият ответник пред СРС - ХР. Л. В. . Следователно
липсва правен интерес от предявяване на процесния иск срещу Б. като ответник , още повече
, че за сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове Х.В. е
преупълномощил друго лице – Р.Г. . Б. евентуално е могло да бъде привлечен като трето
лице помагач от ищцата по реда на чл.219 ал.1 ГПК по иска срещу Х.В. , но това не е
сторено пред СРС . В посочената част решението на СРС трябва да се обезсили и
производството по иска да се прекрати .
В останалата обжалвана част решението на СРС е допустимо, но неправилно . Въззивникът
не представя доказателства , че нотариално завереното пълномощно от 04.06.2009 г , с което
ищцата е упълномощила адв.М. Т. и адв.С.Б. да я представляват /включително и пред съда/
не е подписано от ищцата . Същото е официален документ и се счита за истинско до
доказване на обратното от въззивника – чл.179 ал.1 ГПК . Законът не предвижда срок за
пълномощните , а такъв не е посочен във въпросното пълномощно . Следователно няма
2
данни за прекратяване на представителната власт по пълномощното и трябва да се приеме ,
че пълномощното все още е в сила .
В допустимата си част решението на СРС е неправилно поради неправилна правна
квалификация . Първоинстанционният съд е квалифицирал иска за „нищожност“ на
договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове в „П.“ ЕООД между ищцата
и Б. – поради липса на представителна власт на преупълномощения Р.Г. - по чл.26 ал.2 ЗЗД
иск за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие . Така приетото
противоречи на трайната практика на ВКС и на т.2 от Тълкувателно решение №5 от
12.12.2016 г по тълк.дело № 5/2014 г, ОСГТК на ВКС според което договор, сключен от
лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Последиците
настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42
ал.2 ЗЗД . Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено , че липсата на
съгласие по смисъла на чл.26 ал.2, пр.2 ЗЗД е различен тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на
съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на
шега, като учебен пример и др. подобни). Този порок е непоправим и непреодолим - за да
породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
В случая с оглед твърденията в молбите-уточнения от 08.03.2017 г и 07.04.2017 г /с характер
на искова молба и уточнение/ искът трябва да се квалифицира като такъв по чл.42 ал.2 ЗЗД
за обявяване за недействителен на договора за прехвърляне на дружествени дялове .
Разгледан по същество искът е основателен – изслушаната пред СРС СГЕ установява , че
пълномощно №15-348 от 29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва не е подписано от
ищцата . Съответно липсва представителна власт на преупълномощения Р.Г. да продаде
дружествените дялове на ищцата , както и действията на Г. не са потвърдени от последната .
Не е необходимо недействително /липсващо/ пълномощно да бъде „оттеглено“.
Действително , въпросното пълномощно на руския нотариус е официален документ и по
силата на чл.12 от Договора за правна помощ между НРБ /сега РБ/ и СССР /сега Руската
Федерация/ за него не се изисква заверка от МВнР. Но доказателствената сила на
нотариалното удостоверение – че пълномощното е подписано от ищцата - е надлежно
оборена с изслушаната пред СРС СГЕ , която доказва обратното . Не е необходимо да се
изследва подписа на руския нотариус , тъй като представителната власт произтича от
писменото изявление на упълномощителя , а не от обореното нотариално удостоверяване .
Налага се изводът , че след частична отмяна на решението на СРС в посочената част , трябва
да се уважи иска при надлежната правна квалификация по чл.42 ал.2 ЗЗД .
С оглед изхода на делото и поради неправилна правна квалификация решението на СРС
трябва да се отмени и в частта за разноските , в която Б. е осъден да заплати на Ю. 1230,55
лева разноски пред СРС . Ю. има право на 615,28 лева разноски пред СРС и на 400 лева
разноски пред СГС .
3
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20106321 от 27.04.2021 г постановено по гр.д.№23384/20 г на
СРС , 78 състав , в частта , с която по иск на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация ,
родена на ********** г с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД е признато за
установено спрямо КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София , че пълномощно №15-348 от
29.06.2015 г на С.Н.К. – нотариус в гр.Москва е нищожно поради липса на съгласие и
ПРЕКРАТЯВА производството по този иск .
ОТМЕНЯ решение №20106321 от 27.04.2021 г постановено по гр.д.№23384/20 г на СРС ,
78 състав , в частта , с която по иск на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската федерация , родена
на ********** г с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД е признато за установено спрямо КР. Д.
Б. ЕГН ********** от гр.София , че договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени
дялове в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. е нищожен поради липса на съгласие ; както и в
частта , в която КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на Т. П. ЮР. ,
гражданка на Руската федерация , родена на ********** г 1230,55 лева разноски пред СРС ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иск на Т. П. ЮР. , гражданка на Руската
федерация , родена на ********** г с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД срещу КР. Д. Б. ЕГН
********** от гр.София ; договор от 15.09.2015 г за прехвърляне на дружествени дялове
в „П.“ ЕООД между ищцата и Б. ; поради липса на представителна власт .
ОСЪЖДА КР. Д. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Т. П. ЮР. , гражданка на
Руската федерация , родена на ********** г сумата от 615,28 лева разноски пред СРС и 400
лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4