№ 991
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513076 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №20150565 от 02.07.2021 г., постановено по гр. д.51853/20 г., СРС -
173 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538 ТЗ и чл.
537 ТЗ, че И. Т. Б., ЕГН **********, дължи на П. Р. К., ЕГН **********, сумата от 9000,00
лева, представляваща неплатената част от задължение по Запис на заповед от 08.06.2018г.,
издаден от ответника за сумата от общо 10000,00 лева, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.12.2019г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Т. Б., ЕГН **********, да заплати на П. Р. К., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 725,00 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 71577/2019г. на СРС) и 680,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 51853/2020г. наСРС).
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника.Твърди, че решението
било неправилно и необосновано.Не излага съображения.Моли да се отмени решението и да
се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.Претендира разноски.
1
Пред въззивната инстанция не са приети нови доказателства.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно
като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е
допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на
положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта –в обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Видно от депозираната жалба в срока за обжалване на първоинстанционното
решение въззивникът не е изложил пороците на постановения съдебен акт.Съдът не е
длъжен да му указва да стори това,защото законът не го изисква-чл.262 ал.1 ГПК.След
изтичане на срока за обжалване е преклудирана възможността да се сочат пороците на
решението,тъй като ще бъдат несвоевременно подадени.
Въпреки това ,СГС намира,че първоинстанционният съд е съобразил
представените по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната цялост.Правилно е приел,че
ищецът е доказал претенциите си. По делото е установено, че ответникът И. Б. се е задължил
в полза на П. К. и е издал в негова полза запис на заповед на дата 08.06.2018 г. за сумата от
10 000 лева. Падежът за заплащане на сумата е 30.07.2018 г., а мястото е: гр.Пазарджик,
ул.”****. На датата на падежа задължението не е заплатено. Не се спори от страните, че
записът на заповед обезпечава договор за паричен заем №1101/27.11.2017 г. между П. Р. К.
и „Б.” ЕООД с ЕИК **** за сумата от 10 000 лева. Не се спори, че сумата е преведена по
банков път на заемателя на дата 29.11.2017 г. Ищецът успешно е доказал основателността на
своята претенция. От своя страна ответникът, който следваше да докаже възраженията си и
да представи доказателства относно това, че е заплатил изцяло сумата по ценната книга не е
ангажирал доказателства в тази насока,поради което искът е основателен в пълния предявен
размер.
Предвид изложеното съдът намира,че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна претендира разноски ,поради което следва да й бъдат присъдени
сторените такива в размер на 1200 лв.за адвокатски хонорар.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20150565 от 02.07.2021 г., постановено по гр.
д.51853/20 г., СРС -173 с-в .
ОСЪЖДА И. Т. Б., ЕГН **********, да заплати на П. Р. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1200 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
2
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3