№ 64
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Д., чрез адв. М.Р. от
Адвокатска колегия Варна против Определение № 872 от 17.12.2021 г. на
Районен съд гр.Варна - 5 състав, постановено по ЧНД № 4784/2021 г., с което
е потвърдено постановлението на прокурор от РП гр-Варна по ДП № 185/2020
г. по описа на ОД на МВР Варна за прекратяване на наказателното
производство.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалното право и на процесуалните
правила. Изложени са възражения по отношение на интерпретацията и
изведените правни изводи въз основа на фактическата обстановка, направени
от първоинстанционния съд. Защитата акцентира върху наличието на
нарушения на материалния закон – при оценка на действията на лекарите
съобразно наличната клинична проява и процесуалния закон – по отношение
на аргументирането и мотивирането на приетите изводи.
По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да постанови
определение, с което да отмени постановеното Определение № 872 от
17.12.2021 г. на Районен съд гр.Варна - 5 състав по ЧНД № 4784/2021 г., с
което е потвърдено постановлението на прокурор от РП гр.Варна по ДП №
185/2020 г. по описа на ОД на МВР Варна за прекратяване на наказателното
производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания по
1
приложението на закона.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно
легитимирана страна, а разгледана по същество, след като се запозна с
доводите, изложени в нея, както и с всички материалите по делото, ВОС
намира същата за неоснователна съобразно долуизложените съображения.
Наказателното производство по ДП 185/2020 г. по описа на ОД на МВР
Варна, е образувано на 16.03.2020 г. за престъпление по чл. 134, ал.1 от НК -
че в периода от 10 до 13.03.2019 г. в гр. Варна, в Клиника за интензивно
лечение на остри отравяния и токсикоалергии в М.Б. А.Л.В. към ***-
София/МБАЛ-Варна/, в качеството си на лекар, причинил на Д.И. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в перфорация на дебело черво, абсцес и
фибринозен перитонит, реализирало медико-биологичния признак -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -
упражняване на медицинска професия по смисъла на Закона за здравето и
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина, в т.ч. и на добрите съдебни практики.
След проведеното разследване и анализ на събраните по досъдебното
производство доказателства, прокурорът е изготвил постановление за
прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т.1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
След обжалване на Постановлението е образувано производството пред ВРС
по ЧНД № 4784/2021 г. по описа на РС Варна, V-ти състав, което е
приключило с потвърждаващо определение, споделящо доводите на
прокуратурата и развиващо допълнителен самостоятелен правен анализ.
Така постановеното определение е обжалвано и е предмет на настоящата
въззивна проверка.
Не са налице спорни моменти в приетата фактология от обвинението и от
съда, поради което настоящият съдебен състав намира фактическата
обстановка, изложена от ВРС и ВРП, за правилна и отговаряща в пълна
степен на обективната действителност, която приема за най-общо по следния
начин:
2
На 10.03.2019 г. Д. Д. е била приета за лечение в МБАЛ-Варна към *** в
Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии.
Потърсила е спешна помощ поради оплаквания от дразнене в гърлото, суха
кашлица, лек задух, сърбеж и повтарящи се обриви по тялото и крайниците,
датиращи от около месец, за което й е поставена диагноза „алергия,
неуточнена“. Свид. Д. е съобщила за предишни констатирани алергии, както и
за съпътстващи заболявания. Представила експертно решение №
0604/07.02.2018 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ С.М. Варна/т.2 л.69
от ДП/ за 56 % трайно намалена работоспособност поради заболявания с
водеща диагноза: „Субмукозен лейомиом на матката и общи заболявания:
„Миома утери, Ранен посткастрационен синдром, Лапарохистеректомия,
Лезио менисци медиалис декстра, ХБ II умерена от СМФ ХС БКБ, Двустранна
хефролитиаза, Начална хидронефроза в ляво".
Поради наличието на данни за предходни изявени алергични реакции, довели
до болничен престой, както и за бъбречно-каменна болест в двата бъбрека с
хидронефроза/запушване на чашките/ по препоръка на приемащия лекар д-р
М.С. е взето решение свид. Д. да остане до 12.03.2019 г. в болницата за
извършване на изследвания, установяване на характера на алергията и
наблюдение при лечението на алергичните симптоми.
При приемането в клиниката на свид. Д. били назначени изследвания на кръв
и урина и било назначено и започнато медикаментозно венозно лечение чрез
система.
Всички кръвни резултати били в референтните граници с изключение на С-
реактивния протеин, чийто показатели били завишени - установено било
наличие на 23,3 mg/L /т.1 л.14/. Нормалната концентрация на С-реактивния
протеин в серума на здрави индивиди варира между 5 и 10 mg/L, като се
увеличава с възрастта или от различни заболявания. Завишаването на нивото
на този протеин е индикатор за наличието на възпаление в организма, като
една от възможните причини за повишаването на стойностите му е и
алергична реакция.
При изследването на урината се установило наличието на еритроцити, макар
и в границите - 4,27 х 1012/L, /при референтната им стойност за жени - 4,2-5,4
х 1012/L/, което е показател за следи от кръв в урината и кетотела.
На 11.03.2019 г. е било проведено образно изследване – рентген на бял дроб и
3
ехография на коремни органи. Видно от заключението на образните
изследвания също е установено, че свид. Д. има бъбречно каменна болест,
най-изявена в лявата област.
На 12.03.2019 г. около 07:30 часа свид. Д. съобщила на д-р С. за болка в
корема. При рапорта в 08,00 часа с другите колеги и ръководството на
клиниката д-р М.И.Й.-С. съобщила за оплакването на пациентката - болка в
корема/кръста/ и дразнене във вагиналната област. Лекарите обсъдили
състоянието й и отдали болките на бъбречни проблеми /наличие на
фрагменти и в двата бъбрека/, което често се изразявало с болки в кръста и по
хода на уретера надолу и се обуславяло от предходните й заболявания, както
и на база извършените на пациентката изследвания в болничното заведение.
Д. не се е оплаквала от дефекация и газове. Назначение били спазмолитици и
други медикаменти за облекчение на състоянието й и е продължен престоят й
в лечебното заведение от първоначално предвидения.
При визитациите от дежурните лекари коремът на пациентката е бил мек и не
установили състояние, изискващо задължителна консултация с хирург.
На 13.03.2019 г. сутринта свид. Д. била прегледана и след обсъждане на
състоянието й на сутрешния рапорт между лекарите и началника на
клиниката, било взето решение да бъде изписана. Алергията била овладяна,
докладваната от свид. Д. болка в кръста и корема била отдадена на камъните в
бъбреците, поради което с оглед резултатите от изследванията, отразеното в
решението на ТЕЛК и симптомите е била насочена към лекар-алерголог и
лекар-уролог за проследяване на състоянието й след изписването.
Била издадена епикриза от Клиника за интензивно лечение на остри
отравяния и токсикоалергии при М.Б. А.Л.В. /Военноморска болница/ към
В.А. /т.2 л.62-63 от ДП/ с окончателна диагноза „Алергия, неуточнена" с
препоръки за ХДР /хигиенно-диетичен режим/ и антиалергика. Историята на
заболяването на Д.Д. в болницата е приключена с препоръки за
„систематично лечение от лекуващия алерголог и уролог"/т.2 л.96 от ДП/.
От ***-Варна свид. Д. веднага посетила А.С.к. МЦ ЕООД на ул.Б., където по
нейно желание й е направено ехографско изследване и изследване на
урината, които не показали някакви обезпокояващи констатации.
Тъй като не се чувствала добре /болките в коремната област продължавали/
на 14.03.2019 г. свид. Д. посетила спешен кабинет на УМБАЛ „С.М." ЕАД-
4
Варна, където след преглед с лекар-хирург се установило, че са налице данни
за остър хирургичен корем/остър перитонит/ и че има нужда от операция по
спешност. Свид. Д. била приета в клиниката, извършена й била компютърна
томография на корема, която потвърдила, че се касае за остър перитонит и за
перфорация на кух коремен орган и още същия ден била извършена операция.
Операцията била извършена в периода между 14,30 до 17,00 часа от екип от
д-р Ч., доц. П.Ч. и д-р Д.А. и консулт с проф. М.. По време на операцията е
установена перфорация на дивертикул на сигмата на дебелото черво с
оформяне на абсцес. Била отстранена увредената част на дебелото черво след
консулт с началника на Втора клиника по хирургия, където свид. Д. била
приета. Установеното като диагноза при операцията било потвърдено и от
извършеното хистологично изследване – „Дивертикулис сигме перфоратива.
Абсцесус интраабоминалис. Перитонитас дифуза.“
На 21.03.2019 г. Д.Д. била изписана от болницата, а на 30.04.2019 г. отново
била приета планово в същата клиника на УМБАЛ „С.М." ЕАД - Варна за
възстановяване на дебелочревния пасаж. На 09.05.2019 г. при второто
изписване на свид. Д. е издадена епикриза от Втора клиника по хирургия в
Катедра по хирургически болести в Университетска многопрофилна болница
С.М. ЕАД-Варна /т.2 л.165-167 от ДП/ с диагноза „Колитис хроника. Статус
пост операцио А.М.Хартман при дивертикулис сигме перфоратива".
В досъдебната фаза на делото е била изискана цялата медицинска
документация от лечебните заведения, чиито пациент е била св.Д.Д. /МБАЛ-
Варна при ***-София, Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и
токсикоалергии и УМБАЛ „С.М." ЕАД-Варна, Втора коремна хирургия/ и са
били приобщени заверени за вярност копия на документацията от двете
медицински заведения.
Било е направено запитване до Регионална здравна инспекция - Варна за
наличието на сигнали от свид. Д. до здравната инспекция за възникнали
грешки в лечението й като пациент на МБАЛ-Варна при ***-София,
„Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии" през
периода 10.03.2019 г. - 13.03.2019 г., като в отговор било получено писмо, че
към 24.06.2020 г. в РЗИ – Варна сигнал не е постъпвал.
В хода на разследването в процесуално качество на свидетели са били
разпитани всички медицински лица от двете лечебни заведения, които са
5
имали отношение към проведеното на Д.Д. лечение.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 180/2020 г./т.2 л.37-52 от ДП/ от доц. д-р
П.Л., специалист съдебна медицина към *** – МУ- Плевен и доц. Д-р Б.Н.,
специалист- хирург към МБАЛ „С.П.“ - Плевен, в заключението, на която
вещите посочват, че:
Проведеното лечение, съотнесено към клиничната картина е адекватно, Ц-
реактивният протеин е бил завишен, но не във високи стойности.
За разгъване на цялата клинична картина, в това число и достигане до
перитонит, е необходимо време. То е различно в отделните случаи, но е в
рамките на 6 до 36 часа.
При предявяване на разследването /т.2 л.215 от ДП/ тъжителката и нейният
повереник адв.М.Р. направили възражения и искане за извършване на
допълнителна експертиза по зададени от тях въпроси. На основание чл.229
ал.З от НПК такава е била допусната.
Според заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска
експертиза № 180/2020-а/т.2 л.220-236 от ДП/ от вещите лица доц. д-р П.Л.,
специалист съдебна медицина към *** – МУ Плевен, доц. д-р Б.Н.,
специалист-хирург към МБАЛ „С.П.“ - Плевен и д-р М.В., специалист по
гастроентерология, е видно, че:
За времето от 10.03.2019 год. до 13.03.2019 год. на пациентката в клиниката
по токсикология са извършвани необходимите прегледи, като обемът на
проведените изследвания е по-голям от този, който се изисква по съответната
клинична пътека.
По информация от всички лекари в клиниката при диференциалната
диагностика съмнението за остър хирургичен корем не е възприето и затова
няма консултации с хирург.
Вещите лица сочат, че симптоматиката, съобщавана от пациентката:
„внезапно получила силни болки в корема вляво (по хода на левия уретер) и
дразнене във вагиналната област, прилошаване, студена пот... болки в
кръста", при наличие на анамнеза за двустранна нефролитиаза и начална
хидронефроза вляво насочва обективно медицинското мислене към съмнение
за бъбречна криза. Повлияването със сиптоматични средства също е в
6
подкрепа на подобна диагноза и прилагането им е обосновано при тази
диагноза. Като груба грешка би се преценило прилагането им при
основателно съмнение за остър корем.
Проявената при пациентката симптоматика не покрива картината на остър
хирургичен корем - перфорация на кух коремен орган и развитие на
перитонит, липсва характерната коремна находка.
Между двете състояния - алергичната реакция и дивертикулит с перфорация
на кух коремен орган (сигма) няма връзка - те са се развивали паралелно, като
второто не е било подозирано и не е било клинично проявено.
Перфорацията на дивертикула може да се обсъжда в две възможности: да се е
развила след изписването на пациентката от болницата, но не може да се
изключи състояние на т.нар. „покрита перфорация" - т.е. все още без оформен
абсцес и развитие на дифузен перитонит, което може да обясни болковия
синдром от 12.03.2019 год. Това може да бележи и началото на развитие на
перитонита, но типичната клинична картина се е проявила на 14.03.2019 год.,
довело до хоспитализиране в хирургично отделение.
Повлияването от проведената терапия, престоя на болната в къщи през нощта
след изписването и описанието на коремния статус на 14.03.2019 г. дават
основание да се направи заключението, че клиничната картина на острия
хирургичен корем се е развила след изписването от Клиника за интензивно
лечение на остри отравяния и токсикоалергии на МБАЛ - *** - Варна.
Оценката на давността на процеса от извършилите операцията хирурзи е в
същата насока - давност не повече от 24 часа.
Дори отразеното при извършения преглед в СПО - коремната находка - „ на
нивото на гръдния кош, респираторно подвижен, палпаторно мек, болезнен в
лява половина с вяла перисталтика" не е категорична за остър корем. Едва
след консултация с проф. М. и извършване на КАТ е поставена диагнозата.
Перитонитът не е състояние, възникнало, причинено или провокирано от
медицинските действия в клиниката на *** - Варна.
Дивертикулитът (дивертикулозата) може да се изяви със следните
усложнения - кървене, абсцеси или перфорация на чревната стена,
завършващо с перитонит.
Това състояние не е било известно - не е вписано в историята на заболяване
7
при другите съпътстващи заболявания.
От заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска
експертиза № 180/2020-б /т.2 л.309-321 от ДП/ от вещите лица доц. д-р П.Л.,
специалист съдебна медицина, доц. д-р Б.Н., специалист-хирург и д-р М.В.,
специалист по гастроентерология, е видно, че:
Клиничната картина, установена от екипа на МБАЛ – *** - Варна се покрива
със симптоматиката на наличното бъбречно заболяване - нефролитиаза
(потвърдена при изследването, проведено предишния ден) и начална
хидронефроза. Не са налице прояви, насочващи към перфорация на кух
коремен орган и развитие на възпаление (перитонит) в коремната кухина.
Настъпилата телесна повреда с опасност за живота е резултат на болест, а не
на лекарска грешка.
Съдът счита, че проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно,
ВРП и ВРС са дали убедителни отговори кои доказателства приемат и защо.
Събраните в наказателното производство доказателства съдът намира за
достатъчни, позволяващи установяване на фактическата обстановка и
нейният правен анализ по отношение на наличие/липса на престъплението по
чл. 134, ал. 1 от НК.
Безспорно лекарската дейност правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност, тъй като извършването й е
уредено в нормативни актове, медицински стандарти, протоколи и от т.нар.
„добри медицински практики“, а практикуването й изисква специални знания,
умения, професионално-образователен ценз на специалистите. За да е налице
съставомерност на действията или бездействията на лекарите от лекарския
екип на МБАЛ - *** гр. Варна, то те следва да отговарят на две кумулативно
предвидени от закона предпоставки:
да са в нарушение на конкретни установени нормативни правила в
приетите законодателни актове, медицински стандарти и/или добри
практики;
това нарушение да е довело до причиняване на средна или тежка телесна
повреда;
8
Основният въпрос, предмет на настоящото производство е да се установят
наличието/липсата на тези две предпоставки, както и неразривната причинно-
следствена връзка между тях. Следва да се отговори, дали влошаването на
състоянието на пациентката и наложилата се спешна оперативна намеса е
допуснато и обусловено от лечението, проведено от специалистите на *** гр.
Варна.
На първо място такива нарушения не са констатирани и настоящият съдебен
състав също приема извода на вещите лица, възприет и от ВРС, че при
проведеното лечение са предприети медицинските мерки, които са били
необходими за стабилизиране здравословното състояние на пациентката Д..
Лекарите от клиниката за интензивно лечение на остри отравяния и
токсикоалергии към МБАЛ – *** гр. Варна са действали адекватно и
навременно за лекуването и овладяването на алергията и последващата
болестна симптоматика на свид. Д. съобразно установената клинична
картина. При идентифициране източника на съобщените оплаквания - силна
болка в лявата половина на корема, по хода на левия уретер и болка в кръста,
лекарите логично са се позовали на левостранната бъбречна криза, което е
прието от СМЕ за медицински издържана диагноза с оглед анамнезата,
историята на заболяванията, естеството и локализацията на болковия
синдром, повлиян от спазмолитици. Установената клинична находка е
насочила докторите към действия, целящи овладяване на бъбречна криза, за
което са предприети и съответните мерки. По време на провеждане на
лечението на пациентката в МБАЛ *** гр. Варна не е имало обстоятелства,
които да насочат лекарите към дивертикулит, перфорация на кух коремен
орган и развитие на перитонит, тъй като не е възприет остър хирургичен
корем от никой от преглеждалите Д. медицински специалисти. Принципно
положение е, че за лекарите не съществува задължението да провеждат
всестранни изследвания и диагностики за заболявания, за които нямат
никакви данни или дори съмнения, че съществуват, или са причина за
изявената болестна симптоматика. Последната е интерпретирана и
мотивирана от медицинската документация, образните и кръвните
изследвания на пациентката. Поради това и лекарските действия са възприети
като правилни и адекватни с оглед установените клинични прояви на
организма на пациентката. Не са съществували данни към периода на престой
9
на свид. Д. в МБАЛ *** гр. Варна, които да обосноват за лекарите
провеждането на хирургическа намеса, с каквито са разполагали в
последствие специалистите от МБАЛ С.М. гр. Варна.
Наличието на увеличени нива на С-реактивния протеин говори за
възпалителен процес в организма, но нивото му не е било в такава висока
степен, която да сочи на тежка инфекция. По данни на свид. Д. състоянието й
е препроверено и от медицински специалисти от „С.К.А.“, които независимо
от лекарите в МБАЛ *** гр. Варна не са диагностицирали нищо
притеснително, налагащо оказване на спешна медицинска помощ.
Както се установи от доказателствата по делото за развитие на цялата
клинична картина, в това число достигане до перитонит, вещите лица са
приели, че хипотетично това състояние може да бъде развито между 6 и 36
часа. Оценката на давността на развилия се процес към момента на
операцията е определена и от свид. Ч. /т. 2, стр. 32/ и свид. Ч. /т.2, стр.34/,
участвали в операцията хирурзи, като д-р Ч. споделя, че диагнозата на
пациентката е поставена по време на оперативната интервенция и давността
на процеса е вероятно по-малко от 24 часа поради липса на фибринови
налепи. А фибриновите налепи били характерни при по-дълго продължаващи
възпалителни промени, обикновено над 24 часа.
В този смисъл е и заключението на вещите лица по Допълнителната СМЕ №
180/2020-а /том 2, стр.235/, а именно, че клиничната картина на острия
хирургичен корем се е развила след изписването на пациентката от Клиника
за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии на МБАЛ-*** гр.
Варна.
Изложените съображения обосновават извода, че пропуски при изпълнение
на служебните задължения на лекарите от *** – Варна по отношение на
извършената от тях диагностика и терапия не са установени, поради което
обективния елемент на престъплението – немарливо или некомпетентно
изпълнение на медицинската дейност липсва.
Категорично е заключението на първата изготвена СМЕ № 180/2020, че
перфорацията на дивертикула на сигмата не е резултат от приложението на
обезболяващи медикаменти. В подкрепа е и това, направено в на
Допълнителната СМЕ №180/2020а, а именно, че перитонитът не е възникнал,
причинен или провокиран от медицинските действия в клиниката на *** гр.
10
Варна /том 2, стр.235/. Изследван е и въпросът, дали при навременна
диагностика - извършване на образно изследване би настъпила промяна в
хода на протичане на заболяването и избягване на настъпилото усложнение, а
отговорът е отрицателен. Вещите лица заключават, че няма
причинноследствена връзка между неизвършено образно изследване и
настъпилото усложнение, тъй като то е резултат на болестно състояние, а не
на лекарски пропуск. Експертите са категорични, че независимо от
навременната диагностика, единственият начин за предотвратяване на
перитонитът е оперативната намеса.
Настъпилият резултат – наложилата се оперативна интервенция се дължи на
заболяването дивертикулоза, което е протекло с неясни симптоми и е
прогресирало за кратък период от време. Заболяването не е предизвикано от
нечие поведение, било то действие или бездействие, довело до увреждане на
здравословното състояние на свид. Д., поради което не следва да се търси
наказателна отговорност от наказателноотговорен субект.
Въз основа на всички гореизложено, не се установи наличието на нито един
от критериите на престъплението по чл. 134 от НК, съответно и причинно-
следствена връзка между тях няма как да съществува.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай от обективна и
субективна страна с описаната деятелност не е осъществен състав на
престъпление, поради което изводите на ВРП и ВРС, че наказателното
производство следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, са правилни, законосъобразни и напълно обосновани.
ВРС е споделил изцяло изводите и съжденията на прокурора относно липсата
на доказателства досежно обективната и субективна съставомерност на
деянието по чл. 134, ал.1 от НК, доколкото всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства сочат на правомерно поведение от
медицинските лица, провели лечението на жалбоподателката.
В хода на разследването не са събрани никакви доказателства относно - на
първо място причинена средна телесна повреда, каквото е изискването на чл.
134, ал.1 от НК, и от друга страна липсват доказателства за немарливо или
некомпетентно /поради незнание/ действие на медицинските лица,
осъществили лечението на жалбоподателката.
По възраженията в жалбата:
11
Въззивната инстанция раздели най-общо възраженията в две основни групи –
медицински и правни въпроси и процесуални правила.
От правна и медицинска страна на въпроса:
Жалбоподателката чрез своя повереник сочи за погрешно интерпретиране от
лекарите на обективната клинична находка, а именно вписаната в История на
заболяването „внезапно получила силна болка в корема вляво /похода на
уретера/ и дразнене във вагиналната област, прилошаване, студена пот“, тъй
като не е възприел състоянието й, описано в жалбата от свид. Д. „липса на
дефекация и газове“. Такива признаци във *** гр. Варна не са установени и
съответно документирани. Медицинската документация е отразявала
състоянието на тъжителката непосредствено при неговото установяване и то
от няколко свидетеля, уверили се в него, затова тя се ползва с по-голяма
доказателствена сила, докато жалбата на тъжителката е в един много по-
късен етап и поради отдалечеността на времето и субективния фактор не
може да не намери превес. Поради това ВОС намира, че ВРС правилно е
установил фактическата обстановка и достигнал до правилен извод.
В действителност повторни кръвни образни изследвания не са назначавани, а
са ползвани резултатите от предходния ден. В първоначалните изследвания е
установена завишената стойност на С-реактивния протеин, които вещите
лица са обсъдили в СМЕ като ниски, несочещи към остри възпалителни
процеси. Тези показатели можело да се дължат и на алергичната реакция.
Лекарите са положили необходимите усилия за овладяване на клиничната
картина, която се покривала със симптоматиката на наличното бъбречно
заболяване – нефролитиаза и начална хидронефроза. Разширена диагностика,
като евентуална възможност усложнението да бъде диагностицирано по-рано
(ако е било налице) не е била проведена, защото не са били налице болестни
признаци „остър корем“, а дори и да е било проведено, то промяна в хода на
протичане на заболяването и избягване на настъпилото усложнение не би
било предотвратено. Още повече, че от данните по делото може да се направи
изводът, че перитонитът се е развил след изписването на пациентката от
лечебното заведение.
Вещите лица съобразно техните знания, опит и медицинска практика са
изложили, че целият болестен процес от възпаление на дивертикулита,
перфорацията на сигмата, проявеният абсцес до перитонита обикновено е с
12
продължителност между 6 и 36 часа. В конкретния случай оценката на
давността на процеса от извършилите операцията хирурзи е с период не
повече от 24 часа. Закрепените в доказателствата по делото констатации са
обусловили извода на ВРС за правилна интерпретация на състоянието на
пациентката от лекарите.
ВОС не намира противоречия в изводите на изготвените експертизи по
отношение на твърдяните от жалбоподателя нарушения от лекарите от ***. В
допълнителната СМЕ № 180/2020б в последствие е изяснена забележката
относно разширената диагностика, която на първо място не е била назначена
поради липса на съответните болестни признаци и провеждането й не би
повлияла на хода на протичане на заболяването.
На следващо място процесуалният представител на жалбоподателката е
обсъждал действията на медицинските специалисти и излага защо намира
същите за неадекватни, причинили усложненията на пациентката.
Настоящият състав изложи своите съображения за правилност и адекватност
на действията на лекарите от МБАЛ *** гр. Варна, като е обосновал доводите
си на база събраните по делото доказателства - медицински експертни
мнения, документация и гласни доказателства. Професионалните задължения
от всеки един член на медицинския екип са спазени и е оказана медицинска
помощ съответстваща на установената клинична картина.
По възраженията за нарушения на процесуалните правила:
За липса на мотиви на ВРП:
Постановлението на прокурора при ВРП отговаря на изискванията за
съдържание по чл. 199, ал. 2 от НПК, като са изложени убедителни мотиви за
възприетата фактическа обстановка, въз основа на кои доказателствени
материали е изведена тя и съответно за приложението на материалния закон.
За постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство липсва изискване, сходно на задълженията на съда по чл. 305 от
НПК, а именно да бъдат обсъдени в пълнота събраните по делото
доказателства, като при противоречия между тях да се даде отговор кои от
тях се кредитират и защо. В случая направения доказателствен анализ
напълно удовлетворява изисквания към актовете на държавното обвинение.
Въззивната инстанция не споделя доводите на повереника за липса на анализ
13
на доказателства в проверения съдебен акт. В него районният съд се е
произнесъл подробно, мотивирано и в свръх задълженията си, вменени на
съда в произнасянето по чл. 243 от НПК. Определението на проверявания съд
не следва да отговоря на изискванията, дължими към мотивирането на
присъдата, съобразно разпоредбите на чл. 305 от НПК, а следва да извърши
проверка на законосъобразността на постановлението на прокурора. В случая
ВРС е положил по-голяма от дължимата грижа, анализирайки всички
доказателства и коментирал кои от тях и в каква част е кредитирал, като в
тази насока е обсъдил детайлно и показанията на свид. Д.. В този смисъл ВОС
констатира наличие на свръхмотиви, а не липса на такива и тяхна
необоснованост, твърдяна от повереника на жалбоподателката.
Първоинстанционният съдебен акт дава отговор на въпроса поставен в
жалбата, че ВРС констатира липса на доказателства за извършени от лекарите
от *** гр. Варна нарушения, а не наличие на нарушения, които да не са в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Пред
разследващите органи в хода на досъдебното производство е стоял въпроса
дали има допуснати нарушения, които да са в пряка причинно – следвствена
връзка с настъпилия престъпен резултат, а не дали изобщо има допуснати
нарушения при лечението – въпрос който е от компетентността на Дирикция
„Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването
Въз основа на всичко гореизложено, съставът на ВОС приема, че в случая
липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер, поради
което определението, с което постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателното производство е потвърдено, е правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата на Д.
ИВ. Д. да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По тези съображения, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 872/17.12.2021г. на РС - Варна,
постановено по ЧНД № 4784/2021 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
постановление на ВРП от 15.10.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 185/2020 по описа на ОД на МВР Варна, на осн. чл.
243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
14
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15