Решение по дело №390/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.03.2020г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

29.01.

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

390

по описа за

2019

година.

        Производството е по чл. 124 от ГПК.

            Предявена е искова молба от Т.Г.Д. от гр.Кърджали , в която сочи, че на 28.09.2006г. в гр.Кърджали между Г. И. П. и „Банка ДСК“ЕАД  бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който му била отпусната в заем сумата от 9 500.00 лева със срок на издължаване 96 месеца с падежна дата – 28-мо число на месеца при лихва 7.95 % годишно.

            На 28.09.2006г. в гр.Момчилград между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и ищеца Т.Г.Д. като поръчител бил сключен договор за поръчителство, по силата на който се обезпечавало изпълнението на задължението на кредитополучателя Г. И. П. по сключения договор за кредит за текущо потребление, като Т.Д. се задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията по договора заедно с кредитополучателя.

            На 17.10.2011г. въз основа на заповед за изпълнение №285/17.10.2011г. на РС-Момчилград  по ч.гр.д. № 472/2011г. по описа на същия съд, в полза на кредитора „Банка ДСК“ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу Г. И. П. и ищеца Т.Г.Д. , за сумата в общ размер на 6 814.84 лева, от която главница в размер на 5 706.45 лева, договорна лихва за периода от 28.09.2006г. до 14.10.2011г. в размер на 741.49 лева, наказателна лихва  за периода от 01.04.2011г. до 14.10.2011г. в размер на 366.90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането , както и деловодни разноски в размер на 136.30 лева.

            Две години по-късно, по молба на „ОТП факторинг България“ ЕАД било образувано изпълнително дело №1665/2013г. по описа на ЧСИ Р.С.  с рег. № 812 със страни: взискател „ОТП факторинг България“ ЕАД и длъжници  Г. И. П. и Т.Г.Д..

            През месец август 2018г. след запознаване с изпълнителното дело, ищецът установил , че по същото се намира Покана за доброволно изпълнение с изх. № 52093/05.12.2013г. на ЧСИ Р.С., приобщена на стр. 61 от образуваното ИД № 1665/2013г., която той не бил подписвал и не бил получавал.

            Твърди, че не дължи сумите по изпълнителното дело по следните съображения:

1. Ищецът не бил получавал уведомление от кредитора за предсрочната изискуемост на кредита, за който бил издаден изпълнителния лист и същият не бил станал предсрочно изискуем;
2. Банка ДСК  не била предприела действия по чл. 147, ал.1 от ЗЗД чрез предявяване на иск, включително и чрез подаване на заявление по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и в законовия 6-месечен срок след падежа на задълженията по кредита против длъжника Г. И. П., съответно и към ищеца, поради което  и ищеца като поръчител не е бил и не е останал задължен към кредитора Банка ДСК ЕАД;
3. Ищецът не бил уведомен и за извършената цесия между Банката и ОТП „Факторинг България“ ЕАД на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, поради което и извършената цесия от 10.12.2012г. нямала действие по отношение на него;
4. Исковата сума по издадения изпълнителен лист била погасена по давност, както по отношение на главницата , така и на лихвите;
5. Ищецът твърди , че не е получавал Покана за доброволно изпълнение с изх. № 52093/05.12.2013г. , приобщена на лист 61 по ИД, като в част „разписка“ подписа срещу „получател“ не бил на ищеца; Получаването на ПДИ, чиято истинност се оспорва относно получаването й, рефлектира върху субективното материално право на ищеца. Именно получаването на ПДИ поставя началото на редица процесуални права като длъжник, съответно на съдебния изпълнител и най-вече от този момент можел  да упражнява правата си по защита срещу принудителното изпълнение. Процесния документ е и официален такъв , съставен от ЧСИ  в рамките на неговата компетентност  и като такъв имал формална доказателствена сила за удостоверените в него факти и действия;

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал.4 от ГПК да признае спрямо ответника , че подписа, положен в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 52093/05.12.2013г. на ЧСИ Р.С. , приобщена на стр. 61  от ИД №1665/2013г. по описа на същия в частта „разписка“, срещу записа: „1. Получател“ не е на ищеца и е неистински.

Моли на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да се признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 6 814.84 лева , от която главница в размер на 5 706.45 лева, договорна лихва за периода от 28.09.2006г. до 14.10.2011г. в размер на 366.90 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.10.2011г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски от 136.30 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 17.10.2011г. на РС Момчилград , по ч.гр.д. № 472/2011г. по описа на съда и е образувано ИД № 1665/2013г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие ОС-Кърджали.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита поддържа исковата молба.

Ответникът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД  гр.София чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът намира , че предявените искове следва да се отхвърлят по следните съображения:

Искът по чл. 124, ал.4 от ГПК за признаване за установено  спрямо ответника , че подписа, положен в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 52093/05.12.2013г. на ЧСИ Р.С. , приобщена на стр. 61  от ИД №1665/2013г. по описа на същия в частта „разписка“, срещу записа: „1. Получател“ не е на ищеца и е неистински, е изцяло неоснователен, поради заключението на вещите лица по извършената тройна съдебно-почеркова експертиза, съобразно която ищецът Т.Г.Д. е изписал собственоръчно имената си и е положил подпис на разписка към покана за доброволно изпълнение с изх. № 52093/05.12.2013г. на л.61 от изпълнителното дело № 1665/2013г. на ЧСИ Р.С.. Следователно този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Като последица от изхода на първия  иск и доказаният факт, че ищецът собственоръчно е подписал разписка към покана за доброволно изпълнение с изх. № 52093/05.12.2013г. на л.61 от изпълнителното дело № 1665/2013г. на ЧСИ Р.С. следва и извода , че с изтичане на двуседмичния срок за възражение и неподаването на такова в законовия срок, настъпва последицата по чл. 416 от ГПК , съгласно която заповедта за изпълнение влиза в сила. Касае се за влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, по който ищеца е длъжник. В тази връзка са без значение за изхода на настоящото дело възраженията на ищеца относно качеството взискател на ответника по делото, поради неговото неуведомяване за извършената цесия. В решение № 209/28.11.2018 г. на ВКС по т.д. № 2530/2017 г., I т.о. ясно е посочено и разяснено, че е без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК (по аналогия този извод се налага и за иска по чл. 124 от ГПК) срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така  че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.

Когато вземанията са установени със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414 , ал.2 ГПК (в редакцията от 2008г. - в двуседмичен срок). Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземанията – погасяването им по давност, и доколкото същите са признати със заповед за изпълнение, в случая ищеца може да се позовава на давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват преклудирани.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая това е влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Изпълнителният процес не може да съществува сам за себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. . По изпълнителното дело не само са предприети действия за принудително изпълнение, но и ответникът е извършил на 01.08.2018г. плащане на сумата от 1000 лева, подал е молба на 02.08.2018г. за сключване на споразумение за разсрочване на дълга, които действия не само доказват наличието на уведомяване за извършената цесия, но и представляват признание на дълга. Няма данни по изпълнителното дело да е настъпила и т.н. „перемпция“ съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (в редакцията от 2008г.), а и такава не се твърди в исковата молба.

Прочие, с влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, се дължат и разноските по заповедното делото от 136.30 лева.

С оглед на изложените съображения, следва да се постанови решение, с което да се отхвърли и втория иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се претендира да се признае за  установено спрямо ответника, че ищеца не дължи сумата от 6 814.84 лева , от която главница в размер на 5 706.45 лева, договорна лихва за периода от 28.09.2006г. до 14.10.2011г. в размер на 366.90 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.10.2011г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски от 136.30 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 17.10.2011г. на РС Момчилград , по ч.гр.д. № 472/2011г. по описа на съда и е образувано ИД № 1665/2013г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие ОС-Кърджали, като неоснователен и недоказан.

   При този изход на делото , следва  ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски от 150.00 лева за адвокатско възнаграждение и 400.00 лева – внесени депозити за експертизи.

  Тъй като по оценяемия иск се дължи държавна такса от още 5.46 лева , следва ищецът да бъде осъден да я доплати по сметка на КРС.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

   ОТХВЪРЛЯ  предявените от Т.Г.Д. с ЕГН ********** *** против „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *** гр.София, *** обективно съединени искове по чл. 124, ал.4 и по чл. 124, ал.1 от ГПК , като неоснователни.

ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА  ЗАПЛАТИ  на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *** гр.София, *** направените по делото разноски от 150.00 лева за адвокатско възнаграждение и 400.00 лева – внесени депозити за експертизи.

ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА  ЗАПЛАТИ  по сметка на КРС допълнително държавна такса от 5.46 лева.

 

        Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: