Разпореждане по дело №2138/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11639
Дата: 22 януари 2024 г. (в сила от 22 януари 2024 г.)
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20241110102138
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11639
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110102138 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 8788/11.01.2024г. на И. П. Б., ЕГН
********** срещу В. К. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 20
000,00 лева, представляваща вземане по Запис на заповед, издадена на 10.04.2022г., ведно
със законната лихва, за периода от 11.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и
за сумата от 4000,79 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 20 000 лева, за
периода от 15.04.2022г. до 08.01.2024г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 22.01.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника за сумата в размер на 20 000,00
лева, представляваща вземане по Запис на заповед, издадена на 10.04.2022г., ведно със
законната лихва, за периода от 11.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и за
сумата в размер на 1399,98 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от
заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от
4000,79 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 20 000 лева, за периода от
15.04.2022г. до 08.01.2024г, съдът намира следното:
С т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. по тълкувателно дело №
1/2004 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата в Република България
указания по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК
във вр. с чл. 237 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. и за лихвата върху
сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата
за издаване на изпълнителен лист. Според тези указания, издаването на изпълнителен лист и
за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на
1
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, не е допустимо.Възприетото
разрешение е аргументирано със съображения, че в производството за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед,
съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу лицето, против което се
иска издаването на листа. При тази проверка съдът изхожда само от данните, съдържащи се
в представеното изпълнително основание, и не може да се основава на данни, които стоят
извън изпълнителното основание, в това число и акумулираните след падежа до датата на
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви. Вземането за
закъснителни лихви не е обективирано в документа запис на заповед и той не съдържа
данни за техния размер - чл. 535 ТЗ, поради което е недопустимо лихвите да се присъждат в
производството по издаване на изпълнителен лист. Вярно е че в процесната запис на
заповед е налице добавка и за заплащане на законната лихва от датата на падежа до
окончателното й изплащане, но това не е задължителен реквизит от чл. 535 от ТЗ, и в
документа не е посочен изрично размера на лихвата. В същото време съдът намира, че тази
добавка не отрича безусловния характер на запис на заповед, поради и и което е издал
заповед за незабавно изпълнение за сумата от 20 000 лева. В т. 4 от съобразителната част на
последващото Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ОСГТК на ВКС са запазили значението си и при
действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., като е посочено изрично
изречение, че не е допустимо да се издаде заповед за незабавно изпълнение за законната
лихва върху вземането, за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.
По гореизложеното заявлението в горепосочената част следва да бъде отхвърлено.

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 8788/11.01.2024г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на И. П. Б.,
ЕГН ********** срещу В. К. Д., ЕГН ********** за сумата от 4000,79 лева, представляваща
законната лихва върху сумата от 20 000 лева, за периода от 15.04.2022г. до 08.01.2024г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2