Решение по дело №2297/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационни жалби на община Долни Чифлик и ЕТ „Г. М.-53“ против Решение № 2258/21.06.23г. по гр.д. № 3481/2023г. на ВРС, ХІІ състав, с което е отменен отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх. № 9400В-90/19.04.2022г. на кмета на община Долни Чифлик, за изземване от Г.В.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Г. М.-53“ на поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни Чифлик.

Жалбоподателят община Долни Чифлик твърди в жалбата си, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че след връщане на делото за ново разглеждане отново не е уточнено кой отказ се обжалва, като в случай че се обжалва мълчалив отказ, оспорването е просрочено. Относно приетото от съда, че се обжалва изричен отказ на административния орган, обективиран в писмо с изх.№ 9400В-90/19.04.2022г., съгласно мотивите на решението на ВАС по адм.д.№ 9363/2014г. последващ изричен отказ за издаване на акта не може да постави нов срок за оспорване. Не е налице процесуална възможност за самостоятелно обжалване на изричен отказ, постановен след влизане в сила на предходен мълчалив отказ. Твърди и че решението е незаконосъобразно, като съдът не е изпълнил дадените указания да установи положителните материалноправни предпоставки за издаване на заповед с правно основание чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ, а именно твърдяното фактическо ползване от трето лице и че същото е продължило и след премахване на оградата. Твърди, че жалбоподателят владее и ползва имота, като го е заявил за подпомагане за стопанската 2022-2023г., т.е. още по време на подаване на жалбата и съдебното производство, в което твърди, че е лишен от владение върху имота предоставен му за ползване. Счита, че неправилно ВРС е приел за неотносими към правото на лицата по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ подаденото заявление и изплащане на средства за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, респективно информацията за това- в това число реално обработване на земята. Лицата декларират за подпомагане имотите, които реално ползват и обработват, и в случай че са лишени от ползването няма как да ги обработват, съответно да получават подпомагане за това, а М. е подал заявление и е заявил имота за подпомагане. Твърди и че неправилно е прието от ВРС, че независимо че изграденият строеж „масивна ограда“ е премахнат, констатирано в протокол от 14.09.2022г., не е доказано цялостното премахване на оградата, вкл. вкопаните в земята основи, както и дали всички следи от съществуването й са премахнати, включително строителни отпадъци. По делото не са представени доказателства, че има такива отпадъци и имотът не може да бъде ползван по предназначение, но ВРС е приел, че са налице тези обстоятелства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата на В.М.М. като неоснователна.

Жалбоподателят ЕТ“Г. М.-53“, чрез процесуалния си представител адв. Ж., твърди че решението на ВРС е недопустимо, тъй като е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка, както и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита, че решението е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес от обжалване на постановения отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ. Счита за неправилен изводът на ВРС, че ползва процесния поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни Чифлик. Дори и към момента на съставяне от служители на общината на констативния протокол от 14.09.2022г. да не са били премахнати всички следи от изградената ограда, то към момента на второто разглеждане на делото пред първа инстанция оградата е била премахната цялостно, вкл. всички следи от премахването и строителни отпадъци. Твърди, че в случая липсва правен интерес от оспорването на акта и моли решението на ВРС да бъде отменено като недопустимо, а в условията на евентуалност като неправилно и необосновано. Моли за присъждане на направените до делото разноски.

Ответникът В.М.М., чрез процесуалния си представител адв.А., оспорва жалбите и моли настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбите са неоснователни. Счита, че решението е съобразено с установените по случая факти, законовите разпоредби, както и с указанията на касационния състав, дадени при предходно разглеждане на делото и следва да бъде потвърдено като правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано във връзка с решение №331/14.03.2023 г. по к.адм.д. 2856/2022 г. на Административен съд-Варна, с което е отменено решение №3040/12.10.2022 г. по адм.д. № 6065/2022 г. по описа на ВРС, 48 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Предмет на делото на ВРС е жалбата, подадена от В.М.М. срещу обективирания в писмо с изх. № 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни Чифлик да издаде заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването от Г.В.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Г. М.-53“ на поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни Чифлик.

За да се произнесе по спора районният съд с определение от 31.03.22г. е указал на жалбоподателя да установи, че има правно основание да ползва имота с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни чифлик и че заинтересованото лице Г.В.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Г. М.-53“ ползва имота, а на заинтересованата страна Г. М., действащ като ЕТ „Г. М. 53“- че в негова тежест е да установи, че ползва имота на годно правно основание, че е собственик на сграда, изградена в собствения му имот с идентификатор 21912.43.834, ситуирана също и в ПИ 21912.183.10. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че изрично е предвидена възможност на ползвателите на правно основание да подадат искане по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ и след като е бил сезиран с такова искане административният орган е следвало да установи предпоставките на чл.34 ал.1 изр. първо от ЗСПЗЗ, а впоследствие да пристъпи към изясняване на въпроса относно това кой в момента на сезирането ползва тези земеделски земи и на какво основание. ВРС е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, тъй като в случая кметът на общината е бил сезиран от жалбоподателя с изрично искане за провеждане на конкретно посочена процедура по чл.34 ЗСПЗЗ, като в искането е посочен и конкретен имот, по отношение на който да бъде проведено производството, както и лице, което се твърди да ползва имота. ВРС е счел, че е налице първата предпоставка от състава на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като безспорно е установено, че искането за издаване на заповед е направено от ползвател на имота на правно основание, като е установено и че имотът е земеделски, и административната процедура по чл.34 ЗСПЗЗ е приложима за него. ВРС е приел и че отказът е постановен в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени фактически констатации и правни изводи за издаването му, но е налице нарушение на чл. 146, т.3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила и нарушение на чл. 146, т.4 от ГПК - противоречие с материалноправни разпоредби. ВРС е приел, че двете страни не спорят, че сградата е на ЕТ, както и че разположението не е относимо за спора, доколкото жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразните действия по ползване на процесния имот се изразяват в разполагането на масивна ограда в него. Приел и че не се установява заинтересованото лице да е ползвало имота чрез засаждане на някаква земеделска култура на него, но от посещението на място се е установило, че е налице масивна ограда, която впоследствие е премахната именно от заинтересованото лице, което обстоятелство, тълкувано заедно с доказаният факт, че съседният на процесния имот и изградената в него сграда са собственост на същото заинтересовано лице, обосновава извод, че оградата е бил поставена от него. Съдът е приел, че поставянето на ограда в процесния имот от ЕТ „Г. М.“ представлява ползване на процесния имот, доколкото тя ограничава правото на жалбоподателя да разполага земеделски култури или свои вещи в оградената част и частта от имота, върху която е разположена самата ограда. Прието е в обжалваното решение и че Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, по която жалбоподателя е декларирал процесният имот за стопанската година регулира съвсем различни правоотношения с други субекти, права и задължения, касаещи заявяването и изплащането на средства за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, респ. информацията за основанията за това - в това число реално обработване на имотите, са абсолютно неотносими към правото на лицата по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ да владеят реално имотите си, като смесването на разглежданата процедура и тази в посочената наредба, както и на функциите на административните органи в тях, е недопустимо и не се отразява на извода на ползването на имота по смисъла на чл. 34 ЗСПЗЗ. Тъй като административният орган неправилно е достигнал до извод, че имотът не е ползван от заинтересованото лице /за което не се установява да има правно основание да осъществява ползване/, неправилно не е извършил допълнителни действия след посещението на място за установяване на относими за спора обстоятелства, а именно събиране на доказателства по негова инициатива за площта, която е заемана от оградата, както и не е съобразил и представените от жалбоподателя доказателства за площта от процесния имот, заемана или оградена от поставената ограда, с което е нарушил чл. 35 от АПК. Представените в хода на първото разглеждане на спора от ВРС 2 протокола във връзка със събарянето на оградата не променят извода на съда, доколкото не са доказателство за цялостното премахване на оградата, вкл. вкопаните в земята нейни основи, както и дали всички следи от съществуването на оградата са премахнати, вкл. всички строителни отпадъци, които сами по себе си също биха пречили на жалбоподателя да ползва имота. Предвид горното ВРС е отменил оспореният пред него акт и е върнал преписката на съответния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество, жалбите са основателни по следните съображения:

Неоснователни са възраженията, че решението на ВРС е недопустимо, като постановено по жалба подадена след изтичане на преклузивния срок, както и при липса на положителна предпоставка, а именно правен интерес от обжалване на постановения отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ.

Предмет на делото пред ВРС е жалбата, подадена от В.М.М. срещу обективирания в писмо с изх. № 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни Чифлик да издаде заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването от Г.В.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Г. М.-53“ на поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни Чифлик. Оспореният акт е връчен на 21.04.2022г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 05.05.22г., т.е. в 14-дневения срок за оспорване. Налице е и правен интерес от оспорването. Тези въпроси по допустимостта, са разгледани от предходния състав на Административен съд-Варна по к.адм.д. №2856/2022г., поради което не следва да се обсъждат повторно.

Обжалваното решение е неправилно.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че с жалба /искане/ вх. № 9400В-31/03.02.22г. ЗП В.М.М., като ползвател на имот с ид. 21912.183.10 в землището на гр.Долни чифлик, е поискал от кмета на община Долни чифлик да приложи разпоредбите на чл.34 ЗСПЗЗ. В искането е посочено, че му е предоставено правото на ползване на посочения имот, видно от заповед № РД-21-04-231/30.09.2021г. и договор за аренда №123 от 23.02.2021г., както и че част от имота, и от обслужващия масив №183 път, се владее и ползва, като върху него има изградено незаконно строителство от ЕТ“Г. М.“. Направено е и искане да бъде уведомен предварително за посещението на назначена от кмета комисия, за да подсигури трасиране на имота по време на огледа.

Съгласно чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание.

Целта на законодателя е с разпоредбата на чл. 34 ЗСПЗЗ да се създаде единен ред и бърза процедура за изземване на земи със земеделско предназначение от лица, ползващи ги без правно основание, за да се гарантира стабилност при ползването на земеделските земи като основа за земеделско производство.

Земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон/съгласно т.1 на чл.2 ЗСПЗЗ/; не са включени в горския фонд/т.2 на същата разпоредба/; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради/т.3/; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Изискванията на чл.34 ЗСПЗЗ са приложими спрямо земи с предназначение за земеделско ползване. Предпоставки за издаване на заповед за изземване на такъв имот по реда на чл.34 ЗСПЗЗ са наличие на възстановено право на собственост върху земеделската земя или отдадено на правно основание право на ползване върху нея; фактическо ползване на земята от лице, различно от възстановения в правата си собственик или ползвател на правно основание; отсъствието на правно основание на ползването за фактическия ползвател на земеделската земя.

В случая по делото е безспорно установено, че лицето, подало искането по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ е ползвател на правно основание /договор за аренда/ на имот с ид. ПИ 21912.183.10.

Липсват обаче доказателства, от които да се установява, че лицето, от което се иска да бъде иззет имота, го ползва по предназначение и добива доходи от това ползване. Установено е по делото и изрично е заявено в подаденото заявление до кмета на общината, че ползването се изразява в изградено незаконно строителство- изградена ограда от собственика на съседния имот. Наличието на строеж изключва приложението на производството по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ. Както бе посочено, целта на това производство е бърза процедура за изземване на земи със земеделско предназначение от лица, ползващи ги без правно основание, и предаването им на собствениците, съответно ползвателите им на правно основание- така в Тълкувателно решение №1 от 25.01.2013г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.

Констатирането и премахването на незаконен строеж се извършва по реда и от органите, уредени в ЗУТ. В случая такава процедура е проведена и строежът е премахнат от лицето, което го е извършил. Дали последиците от този строеж са премахнати е въпрос ирелевантен към основанията за издаване на заповедта по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ и съответно не може да обоснове необходимост от такава. Предвид наличието на незаконен строеж, който се явява и пречката за ползване на имота по предназначение, респективно наличието на последици от последващото му премахване, защитата която заявителят цели, не може да се осъществи по реда на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ. Премахването на незаконен строеж, съответно дали заповедта за премахване е изпълнена, подлежат на проверка по реда на ЗУТ и от изрично овластените от ЗУТ органи, поради което не са били налице предпоставките за издаване на заповед по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ и като е постановил отказ, компетентният да я издаде орган е постановил законосъобразен акт.

Решението на ВРС, с което го е отменил е неправилно и следва да се отмени.

При този изход на спора и с оглед направените искания, съдът намира, че следва да се присъдят на касатора ЕТ“Г. М.-53“ направените по делото разноски в размер на 1270лв., от които 70лв.- ДТ и 1200лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.227 от АПК, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2258/21.06.23г. по гр.д. № 3481/2023г. на ВРС, ХІІ състав, с което е отменен отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх. № 9400В-90/19.04.2022г. на кмета на община Долни Чифлик, за изземване от Г.В.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Г. М.-53“, на поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни Чифлик и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.М. срещу обективирания в писмо с изх. № 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни Чифлик да издаде заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването от Г.В.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Г. М.-53“, на поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни Чифлик.

ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН ********** да заплати на ЕТ“Г. М.-53“, ЕИК ********* сумата от 1270лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: