№ 966
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110101804 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Росица Чивиджиян,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е след разделяне от производството по гр. д. № 6/2023 г. по описа на
ВРС, XLVІ състав, на молбата, подадена от Й. Е. С., ЕГН **********, в лично качество, за
защита по реда на ЗЗДН срещу Б. В. С., ЕГН **********, с искане за налагане по отношение
на ответницата на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: да се задължи ответницата да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя.
В молбата за налагане на мерки за защита молителят Й. Е. С. излага, че е бил в
граждански брак с ответницата Б. В. С., като с решение на ВРС от 17.11.2022 г. същият бил
прекратен. Родителските права по отношение на общото им дете – Вероника, родена на
23.04.2015 г., били предоставени на него, а на майката бил определен режим на лични
контакти с момичето.
Твърди, че на 24.12.2022 г. /Бъдни вечер/ около 20:00 часа Б. започнала да вика на
детето, да му крещи, защото било дало нещо на кучето да яде, в резултат на което детето
изпаднало в стрес и се разплакало. След тази случка започнали да се сипят обиди срещу
него, някои от които станали достояние на малолетната. На 26.12.2022 г. тя го попитала
защо майка й казва, че е глупак, идиот, боклук.
На 29.12.2022 г. около обяд му звъннала Антоанета Денева /майка на ответницата/,
която му казала, че детето е пред къщата с майка си и нейния приятел, за да сменят гуми на
колата, като същото било само с една блуза и грейка и домашни пантофи. Разговарял с Б. по
телефона и й казал, че е студено и детето трябва да си облече яке, при което тя му заявила
„аз съм тук и аз решавам“. Антоанета Денева също й казала, че детето трябва да се облече и
1
я попитала какво прави приятелят й тук, след като двамата са разделени. Б. започва да я
рита, удря и блъска, като на три пъти пред него по телефона казала „да бия я и ще я убия“,
„ще я лежа, не ми пука“. Поддържа, че насилието над бабата е извършено в присъствието на
детето, което станало свидетел на случката. Веднага тръгнал към дома си и в момента, в
който влязъл вкъщи и детето го видяло, му казало „мама би баба“. Б. започнала да му крещи
и да вика „майка ми да се маха от тук, тя няма да стои тук, ще й събера багажа“, „Ти не си
никой да решаваш, ще те съсипя, ти имаш какво да губиш“.
Посочва още, че въпреки раздялата между двамата и последвалия развод ответницата
продължава системно да му отправя предложения за секс, опипва го, пощипва го. На
16.12.2022 г. около 00:10 часа му отправила поредното такова с думите: „ти ще си коледния
ми подарък“. На 20.12.2022 г. дори се заканила, че „ако някоя те пипне и нея ще убия, даже
и майка ми да е, няма да имаш дете от друга, ще я убия, нали си наясно, не си мисли, че ще
ме спреш“.
По изложените съображения моли спрямо ответницата да бъдат наложени поисканите
мерки за защита.
Ответницата по молбата Б. В. С. представя писмен отговор, в който поддържа
становище за неоснователност на молбата. Твърди, че настоящото производство е
образувано в опит за злоупотреба с процесуални права на молителя, като категорично
оспорва като неистинни твърденията на молителя за извършени от нея актове на домашно
насилие срещу него и срещу детето Вероника С.. Поддържа, че настоящото производство е
резултат от координирана и добре планирана атака срещу нея от страна на бившия й съпруг
и неговата майка, които са подали молби за защита от домашно насилие срещу нея в един и
същи ден. Счита, че основната цел на двете производства е да бъде ограничен контактът с
дъщеря й Вероника. По изложените съображения моли молбата за налагане на мерки по
ЗЗДН да бъде отхвърлена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.03.2022 г. молителят се
явява лично и с процесуалния си представител – адв. Ж. К.. Поддържа подадената молба за
защита и моли същата да бъде уважена, като ответницата бъде задължена да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо него. Изрично посочва, че оттегля молбата си за
останалите мерки по реда на ЗЗДН, поискани първоначално да бъдат наложени по
отношение на ответницата. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответницата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Явор Стойчев,
който поддържа становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Представя писмена защита в предоставения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата, инициирала производството пред ВРС, е подадена от лице, твърдящо, че е
пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 1 ЗЗДН, в
2
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Представена е и
изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Между страните не е спорно, а и от приложеното към молбата удостоверение за
раждане се установява, че молителят и ответницата са родители на детето Вероника Й.ова
С..
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са бивши съпрузи. Бракът между двамата е прекратен с влязло в сила съдебно
решение № 3535/17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 11027/2022 г. по описа на ВРС, 49
състав. Между страните е постигнато споразумение, утвърдено от съда, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата,
като е определен режим на лични отношения с майката.
Ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, като е уговорено, че
съпругата ще може да продължи да ползва същото за период от 6 месеца, считано от датата
на влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
За установяване на твърдените актове на домашно насилие, съответно за
опровергаването им, в производството страните са ангажирали и гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите Антоанета Богомилова Денева, Евгени Й.ов
С., Велик Атанасов Атанасов и Юнал Ахмедов Юсуфов.
Съгласно показанията на свидетелката Антоанета Денева, майка на ответницата,
която води дело срещу дъщеря си за извършено спрямо нея домашно насилие, които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, същата живее в къщата, в която живеят и страните.
Помага за отглеждане на внучката си. Описва отношенията между двамата като доста
обтегнати, а в последно време – просто невъзможни. Такива са от фактическата им раздяла,
от лятото, а след развода им през м. ноември 2022 г. отношенията им тотално ескалирали.
Имало период, в който дъщеря й Б. била скъсала с настоящия си приятел и започнала да
преследва бившия си съпруг. Отправяла му сексуални намеци, опипвала го, пощипвала го,
питала го: „Защо си така хубаво облечен“, „Къде отиваш“, „При кого отиваш“. На
16.12.2022 г. ответницата му казала „Ще ти го вържа на фльонга и ще ти го осмуча“. Това
станало през нощта, около 12 часа. Посочва, че станала да си направи кафе, слязла на
партерния етаж и чула, че двамата разговарят пред мазата. Б. говорела, че колата й е трошка,
наричала приятеля си мухлясъл. Когато Й. поискал да се прибере, трябвало да мине покрай
нея и я помолил да се дръпне. Б. започнала да му подвиква „Хайде да се качим горе“, но Й. й
казал „Това няма да стане, само в мечтите и сънищата ти“. Тогава тя му казала „Ти ще си
коледният ми подарък“. Свидетелката няма впечатления молителят да е провокирал по
някакъв начин такова поведение от страна на ответницата.
За случката на 20 декември свидетелката Денева заявява, че е чула заплахите на Б.
към Й. – „Никоя жена няма да бъде с теб“, „Ти мен нали ме познаваш, ще я убия, ще я
унищожа, и ти не можеш да ми направиш нищо“, „Никоя жена няма право да те пипне, дори
и майка ми“.
3
Свидетелката Денева посочва, че на 24-ти декември, за Бъдни вечер се били събрали
да празнуват. Внучка й била дала на кучето да яде, а Б. започна да й се кара и да вика. Б.
започнала да се кара на детето и я накара да прибере чинията. Бащата на Й. взел чинията и
казал, че той ще я занесе. Започнали да се дърпат, да се карат. Всички останали излезли
навън, Й. също бил навън. Когато влязъл вътре, Б. започнала да му вика „Какъв мъж си ти“,
„Да защитиш баща си, нищо не каза“. Дъщеря й взела телефона и се обадила на някой, като
му говорела „Този дърт боклук, той ще ми казва какво да правя в моята къща, а младият
боклук да не ме защити“.
За случката на 29-ти декември свидетелката Денева обяснява, че приятелят на Б.
дошъл да оправи колата й, тъй като гумите й били спукани. Б. извикала детето Вероника
навън, като то излязло по домашни пантофи, без яке. Изчакала няколко минути, след което
извикала на детето да се прибере или да се облече. Б. започнала да крещи: „Аз съм майката,
аз ще кажа на Вероника какво да прави. Коя си ти, каква си ти?“. Свидетелката се обадила
на Й., за да каже той детето да се облече. Б. я наричала „мърла“, при което тя се обърнала
към приятеля й и му казала „Щом аз съм мърла, ела да видиш какво представлява жена ти в
нейната къща“. Б. започнала да я рита и да я блъска. Когато Й. се върнал, Б. му крещяла
„Майка ми да се изнася“. Той й казал, че това няма как да стане. Ответницата му крещяла, че
е глупак, че е боклук, идиот.
На въпросите на процесуалния представител на ответницата свидетелката Денева
посочва, че страните са разделени от много отдавна, тъй като дъщеря й не искала да спи при
молителя, защото тя спи с кучето. При семейните събирания се забелязвало студенина, по-
скоро от страна на Б., тъй като тя вече си имала приятел. Обяснява, че води дело за домашно
насилие срещу дъщеря си. Признава, че двете са имали конфликти, но отрича причината за
това да са проблеми от нейна страна с алкохола.
Съгласно показанията на свидетеля Евгени С., баща на молителя, които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, същият посочва, че познава отношенията между страните. За
случилото се на 16-ти декември обяснява, че на следващия ден синът му му се оплакал, че Б.
предната вечер за пореден път му правила сексуални намеци. Казвала му „Хайде да си
направим бебе“. Обяснява, че през м. ноември бил свидетел на горе-долу същите думи,
изречени от нейна страна. Молителят се е оплаквал, че Б. е коментирала, че няма да допусне
никоя жена покрай него, че ще го следи, че ще разбере коя е и ще я убие. На 24-ти декември
Б. се развикала и разкрещяла на дъщеря си, че е дала на кучето да яде. Искала детето да
отсервира чинията. Свидетелят станал и я отсервирал, при което тя му се развикала „Кой си
ти, аз съм си в къщата, ще правя каквото си искам, няма да ми казваш какво да правя“. Той
излязъл навън, като в това време синът му влязъл в стаята и тя му се развикала „Идиот,
простак, баща ти е боклук“. Заявява, че страните не са като семейство от около една година,
от началото на 2022 г. Й. доста време изчаквал съпругата си, за да види какво ще стане с
нейната изневяра, правил и опити да говори с Б. преди фактическата им раздяла през лятото
на 2022 г. Посочва, че е бил свидетел на опипвания и намеци от страна на Б.. Това било в
края на м. ноември – началото на м. декември.
4
Съгласно показанията на свидетеля Велик Атанасов, баща на ответницата, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, след развода започнали делата между страните.
Според него, това е инсценировка. Смята, че Й. се е съюзил с бившата му съпруга и майка
на Б. /свидетелката Антоанета Денева/, за да й вземат детето. От Антоанета е чул, че ще
продадат апартамента в гр. Разград и тя ще даде парите на Й., защото ако не му даде парите,
тя нямала да вижда внучето си. Лично майката Антоанета заявявала пред него, че двамата с
Й. са в съюз, за да изгонят Б. и да й вземат детето. Посочва, че Б. си има приятел. Заедно са
от около една година. Отношенията между тях са добри, разбират се, уважават се.
Наблюденията му са, че Б. не страда от липса на мъж. Семейно се събирали за Коледа.
Нямало е закачане от страна на Б. към Й.. Играли си с детето, което си легнало горе, а Б.
останала да спи с кучето долу. Дъщеря му му е споделила, че Й. й е предлагал да се признае
за виновна по другото дело с майка й и той няма да води дела. Чувала е ответницата да казва
„Той да си има приятелка /има предвид Й./ и аз си имам приятел“. За случката със спуканите
гуми Б. му споделила, че майка й нарочно ги е спукала. Обяснява, че когато употребява
алкохол, майката на Б. става агресивна, дърпа детето.
Съгласно показанията на свидетеля Юнал Юсуфов, съжителстващ на семейни начала
с ответницата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с Б. са приятели от м.
септември 2021 г. Запознали се покрай животните. От м. декември 2021 г. двамата имат
връзка. От края на м. септември 2022 г. живеят заедно на семейни начала. Близки са,
споделят ежедневно преживяното от тях. Чуват се често по телефона, тъй като е военен,
работи на график и през 4 часа има по 2 часа почивка. Чували са се няколко пъти,
включително на процесните дати 16-ти и 20-ти декември. Свидетелят няма съмнения
относно това, че тя може да има интимни отношения и с бившия си съпруг. Обяснява, че
техните интимни отношения са на много добро ниво. Б. му е споделяла, че Й. се събличал по
боксерки пред нея, докато тя си търси дрехи, и я карал да го гледа. Казвала му е също, че
когато тя е в хола, той слизал и започвал да тренира с гирички гол до кръста. Знае, че Й. е
искал да говори с Б. относно водените дела за домашно насилие. Той й е споделил, че е
мислел, че двамата са разделени, но дошъл на адреса, където живее свидетелят, и видял
колата на Б. пред блока. И затова е предприел тези дела, за да я накаже. Заплашвал я е,
убеждавал я е за споразумение, като й е казал, че познава влиятелни хора и че за 3 дни ще
изчезне. Посочва, че Б. има проблеми с майка си, като според него причината за това е
детето Вероника. Обяснява, че майката на Б. е обсебена от Вероника, иска тя да я възпитава,
да диктува нещата. Не позволява на Б. като майка да се грижи за детето си. Оттам идват и
търканията.
За случилото се на 29-ти декември Юнал Юсуфов посочва, че е бил свидетел, когато
майката на Б. я наричала пред детето „голяма курва“, „маруля“. Провикнала му се да влезе
вътре и да види Б. каква е мърла, колко е мръсна.
Свидетелят Юсуфов обяснява, че с Б. живеят заедно, а детето й е при бащата Й..
Бабата /има предвид свидетелката Антоанета Денева/ също гледа детето. На процесните
дати Б. е била в къщата на Й., която е и нейна къща. Оставала е и други вечери да спи там,
5
когато той не е наряд, за да си види детето.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства посредством разпита на горепосочените свидетели, включително
и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/,
съдът приема, че в настоящото производство не се установяват твърденията на молителя за
упражнявано спрямо него от ответницата домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В
случая не може да бъде направен категоричен извод, че на посочените в молбата за защита
дати 16.12.2022 г. и 20.12.2022 г. Б. В. С. е упражнила насилие, изразяващо се в
пощипвания, опипвания, сексуални намеци, заплахи за недопускане на друга жена в живота
на бившия й съпруг. И това е така, доколкото свидетел на тези събития се твърди да е
единствено майката на ответницата, показанията на която обаче съдът подлага под критичен
анализ, предвид заинтересоваността й от изхода на спора в производството. Още повече, че
същата води дело за домашно насилие срещу собствената си дъщеря, което е предмет на
разглеждане по образуваното гр. д. № 5/2023 г. по описа на ВРС, 18 състав.
Следва да се отбележи, че така наведените актове на домашно насилие се твърди да
са осъществени в късните часове на нощта – около 00:00 часа и след това. В този смисъл
странно е обяснението на свидетелката Денева, че е възприела непосредствено събитията и
на двете посочени дати. Самите й показания са вътрешно противоречиви. От една страна,
посочва, че дъщеря й едва ли не системно е правила опити за интимни контакти с бившия си
съпруг, като много пъти е ставала свидетел на сексуални намеци, отправени от нея към
молителя. От друга страна, заявява, че от около година отношенията между бившите
съпрузи са студени, като причината за това основно е в Б., тъй като тя предпочитала да спи с
кучето, а не с мъжа си. Освен това си имала и приятел.
Не се установяват твърденията на свидетелката Денева, че е имало период, в който Б.
е била разделена с новия си приятел. Именно последният – свидетелят Юсуфов беше
категоричен, че двамата с ответницата поддържат стабилна връзка, включително в интимен
план, като се чуват често по телефона, като разговори между тях е имало и на процесните
дати – 16-ти и 20-ти декември 2022 г.
Съдът не кредитира и показанията в тази връзка на свидетеля Евгени С., баща на
молителя, доколкото същите са опосредени от разказаното от сина му и с оглед
обстоятелството, че самият той свидетелства за конфликт между него и бившата му снаха,
състоял се на Бъдни вечер 2022 г. Нещо повече. Дори преразказаните от него думи „Да се
качим горе да си направим бебе“ изобщо не са въведени от молителя в молбата му за
защита.
Действително, обстоятелството, че ответницата има нова връзка не изключва
автоматично възможността същата да е отправила съответни сексуални предложения към
бившия си съпруг. Ето защо, дори да се приеме това за вярно, макар и не безспорно
установено по делото, то съдът намира, че същите не могат да бъдат окачествени като
актове на домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашното насилие. Не може
дадено предложение за интимни отношения между двама бивши съпрузи, продължаващи да
6
живеят заедно, за което са постигнали нарочно споразумение в тази връзка, дори и в по-
предизвикателна форма /използвайки например думите „Ти ще си коледният ми подарък“/
да бъде счетено за домашно насилие. Още повече, отчитайки и времето, в което са твърди да
са отправени същите /около полунощ/, което предразполага именно възможността за
евентуални сексуални контакти.
В този смисъл съдът изцяло споделя възраженията на процесуалния представител на
ответницата, че така описаните актове в молбата не представляват актове на насилие по
ЗЗДН и не оправдават прилагането на този закон в случая, чиято основна цел и призвание е
да защити действителните жертви на действителни актове на домашно насилие. Настоящият
случай категорично не е такъв и не може да се направи обоснован извод, че молителят е
пострадал от акт на домашно насилие, извършен от ответната страна.
Това е така и по отношение на останалите две дати, посочени от молителя – 24-ти
декември и 29-ти декември 2022 г. На последната се установява, че Б. е викала на Й. „Майка
ми да се маха от тук“, за което свидетелства нейната майка – свидетелката Атанаска Денева.
Не може обаче да не бъде отчетено обстоятелството, че тази емоционална реакция на
ответницата е следствие от конфликта, който двете жени са имали по-рано през деня и който
бива различно пресъздаван от всяка от тях.
Съдът не споделя виждането, че всяко повишаване на тон, породено от една или
друга ситуация, може да бъде съотнесено като осъществен акт на домашно насилие.
Възприемането на нещо такова означава мерките по ЗЗДН да бъдат прилагани по отношение
на всички, което обаче не е смисъла и целта на защитата, която този закон е призван да дава.
На 24-ти декември свидетелите Денева и С. описват ситуация, в която ответницата се
е скарала на дъщеря си и е поискала тя да отсервира чинията, в която е дала на кучето нещо
да яде. Намесил се е бащата на молителя и е казал, че той ще я отсервира, а не детето.
Именно тази намеса съдът намира, че е провокирала отново по-емоционалната реакция на
ответницата, която след това е отправила упреци към бившия си съпруг, че не я е защитил, а
е заел страната на баща си.
Прави впечатление, че така разпитаните свидетели преразказват различно случилото
се на 24-ти декември. Така например, свидетелката Денева посочва, че Б. се е обадила на
някого и му е говорила, че бившите й съпруг и свекър са боклуци. Свидетелят С. пък
обяснява, че Б. се е развикала на Й. с думите „Идиот, простак, баща ти е боклук и т. н.“. За
подобни отправени от ответницата към молителя квалификации свидетелства и нейната
майка Атанаска Денева за събитията, осъществили се между страните на 29-ти декември.
В този смисъл, дори да се приеме, че ответницата е отправила някакви обидни думи
към молителя – „боклук“, „идиот“, „глупак“, то същите отново са в резултат на
фрустрацията й от предшестващите ги събития – на 24-ти декември – намесата на дядото в
отношенията й с детето, а на 29-ти декември – конфликтът с майка й. Тези обидни
квалификации, отправени в състояние на афект, съдът намира, че не са с такъв интензитет,
обуславящ налагането на мерки за защита. Те по-скоро са израз на конфликта между
7
бившите съпрузи. Неприемливо е всяка едно скарване между двама души и всяка една
отправена обида да бъде възприемана като акт на домашно насилие и да се води дело по
ЗЗДН за това.
По изложените съображения съдът приема, че молбата за налагане на мерки за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. В
случая не е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу
домашно насилие.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса
за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответницата в производството се представлява от адв. Явор Стойчев, който
претендира в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ в полза на близко лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Предвид
изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът приема, че в полза на адв. Стойчев
следва да бъде присъдена сумата 600 лв., представляваща дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, определено в чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 114/03.01.2023 г., подадена в лично качество от Й. Е. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Голяма Тодорка“ № 11, за налагане на мерки за
защита от домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН срещу Б. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Голяма Тодорка“ № 11.
ОСЪЖДА Й. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Голяма Тодорка“ № 11,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна такса за водене
на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Й. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Голяма Тодорка“ № 11,
да заплати на адв. Явор Й.ов Стойчев, вписан в Адвокатска колегия – гр. Варна, ЛН
**********, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 43, сумата 600 /шестстотин
лева/, представляващо дължимото минимално адвокатско възнаграждение за оказаната
правна защита и съдействие по делото в полза на близко лице – ответницата Б. В. С., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9