№ 12682
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110117904 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Е. Б. И., с която са предявени кумулативно
съединени искове за признаване на установено, че ответникът дължи
следните суми:
сумата в размер на 500,00 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г.,
сумата в размер на 104,89 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 05.07.2020 г. до 05.06.2021 г.
сумата в размер на 142,19 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 06.07.2020 г. до 05.06.2021 г.;
сумата в размер на 52,81 лева, представляваща законна лихва за периода
от 05.06.2021 г. до 25.11.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.11.2021 г., до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67824/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав,
както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 150,00
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“, и сумата от 350,00 лева, представляваща неплатено
1
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 500 лева, като сумата
била преведена чрез „Изи пей” на 19.06.2020 г. срещу задължението на
ответника да върне сумата на 12 месечни вноски, всяка в размер на 92,05
лева, дължими до 5-то число на месеца. Договорено било заемополучателят
да дължи и годишна лихва в размер на 41,00 %, при годишен процент на
разходите в размер на 48,08 %. Поддържа се, че при кандидатстване за
кредита ответникът е избрал да закупи две допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за
заплащане на уговорените погасителни вноски, като до крайния срок за
погасяване на кредита – 05.06.2021 г. не е заплатил нито една погасителна
вноска. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва се да е
налице валидно облигационно отношение между страните, както и ищецът да
е предоставил сумата в размер на 500,00 лева. Твърди се, че не са спазени
изискванията на ЗПК досежно вида, размера и формата на шрифта, не е
посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, липсва
погасителен план, тъй като инкорпорираната в договора таблица не
съдържала изискуемите реквизити по ЗПК, ГПР надвишава 50 % след
прибавяне на разходите за двете допълнителни услуги, като не са спазени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Сочи се, че клаузата,
регламентираща договорната лихва по кредита, е нищожна, тъй като размерът
й надвишава с повече от три пъти законната такава, също и поради
противоречието й с добрите нрави. Поддържа се, че не се дължи
претендираните такси за допълнителни услуги, тъй като същите
представлявали такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, а също така са нищожни поради противоречието им
с добрите нрави и реално на ответницата не били предоставяни каквито и да е
допълнителни услуги, за да се дължи възнаграждение за тях. Твърди се, че
нищожните клаузи в договора касаели съществените му елементи, поради
което не можело да бъдат заместени от повелителните норми на закона и
2
целият договор бил нищожен. Релевира се възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на исковите претенции. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване.
Ищецът е сезирал заповедния съд със заявление с вх. №
96287/26.11.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
исковите суми. С Определение № 10760/13.12.2021 г. съдът е отхвърлил
заявлението за сумата от 150,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, и сумата от 350,00
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“. За останалите суми е издадена заповед за изпълнение. Препис от
заповедта е бил връчен на длъжника и в законоустановения срок е постъпило
възражение по чл. 414 от ГПК. В законоустановения срок заявителят е
депозирал искова молба за сумите по заповедта.
Районният съд счита, че по делото се доказа наличието на облигационна
връзка между страните по повод сключения договор за кредит, предвид
представените по делото договор и приложенията към него, носещи
подписите на страните, и предвид представената разписка за превод към
Easypay на л. 18 по делото. Видно от тях страните са уговорили
предоставянето в заем на ответника сумата в размер на 500,00 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00 % и ГПР в размер на
48,08 %, с уговорка за погасяването му на 12 месечни вноски. Видно от
уговореното в чл. V от договора и вписаното в погасителния план относно
сумите за погасяване ответницата е закупила и допълнителна услуга „Фаст“,
за която е било уговорено възнаграждение в размер на 150,00 лева, и
допълнителна услуга „Флекси“, за която е уговорено възнаграждение в
размер на 350,00 лева. В чл. 15.1 от Общите условия е посочено, че услугата
„Фаст“ касае приоритетно разглеждане на искането и сключване на договора
3
за кредит. В чл. 15.2 от Общите условия е посочено, че услугата „Флекси“
касае възможност за едностранна промяна в погасителния план по договора,
за което се подписва анекс. Видно от параметрите по чл. VI от договора като
дължима сума по него е посочена сумата в размер на 604,89 лева, а като
размер на вноската – 50,42 лева. По-нататък в договора е посочено като общо
задължение 1104,89 лева и общ размер на вноската 92,09 лева, с оглед
допълнително закупените услуги.
Отношенията между страните по процесния договор за кредит са
подчинени на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в
редакцията му към датата на сключване на договора. В настоящия случай
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос за вземане по договор за кредит,
по който на ответника е била предоставена финансова услуга по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Константната съдебна практика приема, че съдът следи
служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения, а служебното начало следва да се приложи и в насока проверка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Кредиторът обаче не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В конкретния случай, видно от посоченото
в Общите условия на ищеца претендираните суми за възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
противоречат на изискванията на закона. Претендираните вземания не касаят
предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а се отнасят до
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът
не може да изисква допълнително заплащане. На следващо място, съдът
счита, че двете допълнителни услуги се явяват абстрактно посочени в
договора, ведно с приложимите към него Общи условия. Услугата „Фаст“
4
касае действия, свързани с отпускането на кредита, а именно за приоритетно
разглеждане на искането и сключване на договора за кредит. Следва да се
отбележи, че в договора за потребителски кредит не се посочва по ясен и
разбираем начин в какво се изразява приоритетното разглеждане на
документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв –
приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до услугата
„Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат необходимост от сключване анекс към договора за кредит
при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага изводът, че допълнителните услуги, свързани с промяна
на погасителния план, представляват по своя характер изменения на
кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 от
ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК „всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна“, поради което съдът счита, че не се дължат тези суми.
Нещо повече, след запознаване със съдържанието на процесния
договор, съдът счита, че същият е сключен в противоречие с разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че
посоченият договора ГПР не отговаря на действителния и че действителният
надхвърля 50 %. В договора е уговорен размер на ГПР от 48,08 %, но видно от
съотношението между заетата сума и претендираните суми, същият не
отговаря на указаното. Уговорените допълнителни услуги, дължащи се ведно
с договорната лихва, създават съществено и неоправдано неравновесие между
правата на потребителя и търговеца по кредитното правоотношение и като
такива са неравноправни и нищожни. Освен това очевидно е, че тези клаузи
имат за цел и резултат увеличение на възнаграждението на кредитора, поради
което и съгласно чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК са нищожни.
На основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК съдът счита, че договорът е
недействителен, но последиците от него продължават да обвързват страните
като отговорността на ответника не следва да отпада напълно, а същият
дължи връщане на чистата стойност по договора за кредит, а именно – заетата
сума. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
5
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Заетата сума е в размер на 500,00 лева, за която не се представиха
доказателства да е била върната или да са били извършвани каквито и да е
плащания от ответницата, предвид което съдът счита, че следва да бъде
уважена исковата претенция в тази част, а за следва да се отхвърли за
останалите искови суми. Предвид гореизложеното, съдът счита за
безпредметно обсъждането на останалите доводи в отговора на исковата
молба.
Като законна последица от уважаването на иска в размер на 500,00 лева
следва да се присъди законната лихва, считано от депозиране на заявлението
до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на ищеца и ответника се
дължат разноски съобразно уважената, респ отхвърлената част от исковите
претенции. Предвид правната и фактическа сложност на делото, както и
процесуалната активност на ищцовата страна чрез процесуалния й
представител, съдът счита, че следва да бъде определено за исковото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В
заповедното вече е било определено такова в размер на 50,00 лева. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и първоинстанционното исково производство
в общ размер на 163,09 лева, съобразно уважената част от исковите
претенции. Ответникът е бил представляван от адв. М. Л., който е осъществил
безплатна адвокатска защита и съдействие. На същия се дължи определено от
съда възнаграждение, което следва да бъде едно, доколкото защитата се е
осъществила в рамките на едно производство, макар и по няколко иска.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че се дължи
възнаграждение в минимален размер според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба 1/2004 г., актуална към датата на сключване на договора за правна
защита, а именно – 320,99 лева. С оглед отхвърлената част от исковите
претенции в полза на адв. Махаел Л. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 197,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация по чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от
ЗЗД, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ....................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, срещу Е. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул.
„Искърско дефиле“ № 39, че Е. Б. И., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ...................., сумата в размер на 500,00
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
26.11.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67824 по описа за 2021
г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ....................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, срещу Е. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул.
„Искърско дефиле“ № 39, че Е. Б. И., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ...................., по Договор за потребителски
кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г. сумата в размер на 104,89 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.07.2020 г. до
05.06.2021 г., сумата в размер на 142,19 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 06.07.2020 г. до 05.06.2021 г., сумата в размер на 52,81
лева, представляваща законна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 25.11.2021
г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 67824 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД иск от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу Е. Б.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 39, за
осъждане Е. Б. И., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ...................., сумата в размер на 150,00 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ по
7
Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., и сумата в
размер на 350,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40000332614 от
19.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул.
„Искърско дефиле“ № 39, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 163,09 лева, представляваща разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното
исково производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ....................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в размер на 320,99 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска защита на
ответницата в първоинстанционното исково производство, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8