Мотиви по нохд № 287 по описа на ПпРС за 2020
година
Подсъдимият К.Л.А. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 09/10.05.2020 г., от вила, намираща се в
землището на с.С., община П., повторно, в немаловажни случаи, е отнел чужди
движими вещи, от владението на собствениците Д.П.С. и П.И.Д., без тяхно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, както следва: 13 броя
запечатани фабрично бутилки стъклени с бяло и червени вино /стандартни/, с
неизвестни български марки, на стойност 104 лева, 2 броя бутилки с вино розе „Вила Ямбол“, реколта 2018 г., на стойност 15.00 лева,
1 брой пет литрова туба с вино „Асеновградски
мавруд“ произведена от частен винопроизводител, на стойност 35 лв., 1 бр.
бутилка с коняк „Слънчев бряг“ на стойност 7 лева, 1 бр. стъклен галон от уиски
“Glen Lion” с вместимост
4,546 литра, пълен с домашна дюлева ракия и нарязани парчета дюли на стойност
36,37 лв., 1 бр. бутилка с водка марка „Белведере“ на
стойност 12 лв., 5 бр. суджуци във формата на подкова от телешка и свинска
кайма на стойност 30 лв., 3 бр. луканка, пакетирани на стойност 18 лв., или
общо вещи на стойност 257,37 лева“ - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с
чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание около 1 г.
ЛОС определено по реда на чл.58а,ал.1 от НК, което бъде ефективно изтърпяно.
До започване на
разпоредителното заседание, редовно призованите пострадали Д.С. и П.Д. не се явяват, като правата им на
пострадал са надлежно разяснени чрез вписването в съобщението по чл.247б,ал.4 НПК.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК, защитникът на подсъдимият адв.С.С. ***, ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда
на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване
на делото по диференцираната процедура, при което трансформира производството и
разгледа делото именно по този ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно
следствие подс. А. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за
минимално наказание. Същото е и становището на защитника, който претендира за
определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде ефективно изтърпяно. Сочи се,
че е налице ниска стойност на отнетите вещи, както и е проявено съдействие от
подсъдимия при проведеното ДП; налице е
проявено разкаяние и критичност.
Предвид
характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4,
вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Л.А. бил с начално образование,
неженен, неграмотен. Живеел в с.С.,
общ.П., бил трайно безработен, без доходи, издържал се от събиране и предаване
на отпадъци от черни и цветни метали, бил осъждан многократно за престъпления
против чуждата собственост /общо 13 пъти, справка за съдимост л.11-л.16 от ДП/,
като от правно значение за квалификация на настоящото му престъпно деяние е
последното му осъждане /по п.13/ - пр.№ 72/30.04. 2014 г. по нохд № 81/2014 г. на ПпРС, с която за
престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК му било наложено наказание 8 м. ЛОС. Присъдата
влязла в сила на 15.05.2014 г., като видно от направеното отбелязване, наказанието
е изтърпяно на 12.12.2015 г.
След като изтърпял
поредното наказание лишаване от свобода и малко преди изтичане на 5-годишния
срок по чл.30,ал.1 НК, поради липсата на доходи, подс.А.
решил да осъществи ново поредно посегателство върху чуждата собственост. Подс. А. добре познавал И. Д. И., тъй като
понякога работел в овощната му градина, намираща се между с.С. и с.Г., общ.П.;
познавал и разположението на стаите в самата сграда. На 08.05.2020 г. И.
внезапно починал и още на следващият ден след погребението му, подсъдимия решил
да се възползва като влезе във вилата му и открадне каквото може.
В изпълнение на
взетото решение и след като употребил значително количество алкохол, вечерта на
09/10.05.2020 г. с велосипед, подс.А. се придвижил до
набелязания имот. Видял, че кучето, което охранява имота е вързано и не
представлява заплаха за нето, при което влязъл в сградата през затворена, но
незаключена добре врата. Без да бърза претърсил навсякъде, пушил цигари, пил
ракия и ял от намерената храна, след което натоварил на велосипеда общо вещи на
стойност 257.37 лв., както следва: 13 броя
запечатани фабрично бутилки стъклени с бяло и червени вино /стандартни/, с
неизвестни български марки, на стойност 104 лева, 2 броя бутилки с вино розе „Вила Ямбол“, реколта 2018 г., на стойност 15.00 лева,
1 брой 5 л туба с вино „Асеновградски мавруд“
произведена от частен винопроизводител, на стойност 35 лв., 1 бр. бутилка с
коняк „Слънчев бряг“ на стойност 7 лева, 1 бр. стъклен галон от уиски “Glen Lion” с вместимост 4,546 л,
пълен с домашна дюлева ракия и нарязани парчета дюли на стойност 36,37 лв., 1
бр. бутилка с водка марка „Белведере“ на стойност 12 лв.,
5 бр. суджуци във формата на подкова от телешка и свинска кайма на стойност 30
лв. и 3 бр. луканка, пакетирани на стойност 18 лв. След това се придвижил се
велосипеда до с. С., като по пътя изгубил част от суджуците и луканката, а в
следващите дни сам и с приятели подсъдимия изпил и изял част от хранителните
продукти и алкохола.
На 10.05.2020 г. пострадалите посетили вилния имот на починалия им общ
наследодател и установили, че липсват голяма част от вещите му, за което
сигнализирали в РУП П. След няколко дни извършителят бил разкрит, като с
протокол за доброволно предаване /приложен л.5/ подс.А.
предал 1 бр. стъклен галон от уиски “Glen Lion” с вместимост 4,546 л, пълна на 1/3 с домашна дюлева
ракия и нарязани парчета дюли, като в беседа пред полицейския служител св.Ц.
признал за кражбата. На 10.08.2020 г. К.А. бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършеното престъпление, след което обаче и предвид напускане
пределите на страната, НП било спряно на 10.09.2020 г. След като на 19.10.2020 г. подс.А. бил задържан при завръщане в РБ, производството
било възобновено. В хода на ДП била назначена съдебно-оценителна експертиза, в
заключението към която от в.л. Д.П. /л.28/ оценило инкриминираните вещи
на обща стойност 257.37 лв.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 192/2020 г. по описа на РУП
П. писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели
и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от признанието на описаните факти
на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с
чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на
заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,че подс.К.Л.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
“кражба” по смисъла на НК, което
несъмнено води до ангажиране на наказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл обективиран в конкретните му действия.
От
събраните по делото доказателства се доказа
квалифициращото по-тежко престъпната дейност на подсъдимия обстоятелство
по чл.195, ал.1,т.7 от НК - „повторност, в немаловажен случай”, поради което съдът
го призна за виновен във връзка с тази правна квалификация, по следните
съображения: Повторното извършване на престъпление (по арг. от
чл.28,ал.1 от НК) е налице,
когато деецът го е извършил, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление. Видно от приложената справка за съдимост, настоящото
престъпление действително следва се квалифицира по-тежко, тъй като разгледано
през призмата на осъждането му за друга кражба по нохд
№ 81/2014 г. на ПпРС се явява „повторно” тъй като е извършено на 10.05.2020 г.,
т.е. преди изтичане на преклузивният пет годишен срок по чл.30 от НК. Налице е
и вторият обективен елемент от квалификацията по чл. 195,ал.1,т.7 НК –
„немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно
заключение общата стойност на отнетите вещи е под МРЗ за страната. Независимо,
че стойността не надхвърля 3 МРЗ /стойност, възприета в практиката като
ориентировъчен критерий за маловажност при резултатните престъпления – виж
мотивите към р.№81/20.02.2009 г. по н.д.№47/2009 г. на І н.о. ВКС/, съдът
намира, че в контекста на извършеното престъпление не може да се твърди че
деянието е малозначително по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл.93,т.9 НК . Деянието следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на
тази разпоредба, само когато степента на обществена опасност и морална
укоримост е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от съответният вид.
По-ниската обществена опасност се определя от „цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от
количеството и паричната равностойност на предмета на престъпно посегателство”(виж и р.№1045/03.01.2007 г. по
н.д.№550/2006 г., І н.о.). В конкретният
случай е видно, че се касае за лице, което вече е многократно осъждано само за
престъпления против собствеността, което само по себе си разкрива по-висока
обществена опасност.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване
на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.А. следва да бъде определено съгласно правилата на
чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда
две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по
ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за
дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ.
изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че
наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.4 във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 от НК, като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно: ниската стойност на причинените вреди; тежкото материално и социално положение; направените
самопризнания и проявеното разкаяние, което мотивира
съда да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 НК. От друга страна съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства съдебното миналото на подсъдимия извън осъждането взето
предвид при квалификацията на настоящото престъпление, както и
невъзстановяването на причинените вреди. Именно предвид това негово съдебно минало, действията му по
настоящото дело са квалифицирани значително по-тежко като извършени при
условията “повторност“ по см. на чл.28,ал.1 НК. Независимо обаче от сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението следва да се отчете и приеме, че настоящото му
деяние е поредно престъпно посегателство върху чуждата собственост, мотивирано
изцяло от начина му на живот, тежкото материално и социално положение.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част
на нормата по чл. 195, ал.1, т.7 от НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК го
индивидуализира в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като отчете, че в този размер успешно ще бъдат
реализирани целите, визирани в чл.36 НК. При определяне на наказанието съдът
отчете, че изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие, доколкото
подсъдимият е продължил да извършва престъпления против чуждата собственост. На
основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се
изтърпи при първоначален “строг” режим.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските и разпореждането с ВД по
делото, като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати сумата 73.20
лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т. Съдът постанови вещественото
доказателство – 1 бр. стъклен галон от
уиски “Glen Lion” с
вместимост 4,546 л, пълна на 1/3 с домашна дюлева ракия и нарязани парчета дюли
на дъното да бъде върнат на пострадалите Д.С. и П.Д..
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: