К.Г.З. е
роден на *** г. в гр. П., **, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ,
с висше образование, с ЕГН **********. Вечерта на 14.07.2019 г. нарушителят се намирал в
управляваното от него питейно заведение „Ал Капоне
клуб“, намиращо се в гр. Пловдив на ул. „Евлоги Г.“ № 3 и употребявал алкохол -
бира. С него в заведението били М.К. – негов клиент и понякога ***, А.Н. –
работещ като ***, и още две лица установени само като И. и Г.. Същата вечер в
„Ал Капоне клуб“ до около 3 часа се провела проверка
от служители на Националната агенция за приходите по спазване на данъчното и
финансово законодателство. Понеже последните не успели да упражнят в пълна
степен правомощията си, се обърнали към органите на реда. От IV РУ
на ОД на МВР Пловдив били изпратени полицейските служители С.С. и Д.М., които изпълнявали патрулна дейност и били на
служба същата вечер. Последните дошли на мястото на проверката и съдействали на
****ите от НАП по изпълнение на правомощията им. Още
към онзи момент нарушителят З. изразил явното си недоволство от проверката и по
дейността на държавата по изпълнение на контролните ѝ функции, като
твърдял, че на тази скапана държава няма да даде пари. Държавните служители
напуснали мястото, а З., К. и Н. останали на улицата пред „Ал Капоне клуб“ и намиращия се в непосредствена близост бар „No sense“, където пред заведенията обичайно имало излезли клиенти.
Вътрешното
недоволство на З. намерило нов израз. Много скоро след това той подал сигнал на
телефон 112 за нарушаване на обществения ред от съседния нощен клуб „No sense“, свързано със силната музика и късния час, като смятал, че
всички заведения в капана има право да работят до 3 часа. Около 4 часа
служителите на IV РУ към ОД на МВР Пловдив С. и М. дошли
пред бар „No sense“ във връзка с подадения сигнал. Направили
проверка, но не установили нарушение и тръгнали да напускат мястото. В този
момент и предвид неконстатирането на нарушение недоволството на З. още повече
се покачило и той го насочил към полицейските служители. Последвал ги, без
същите да са поискали това от него. Започнал да жестикулира като размахал ръце
във въздуха, видимо бил видимо възбуден и се обърнал към тях на висок тон. В
създалата се обстановка им се заканил и заплашил с думите „*******“ и „няма да
си намерите място в Пловдив“. Нарушителят смятал, че полицейските служители
бягат от отговорност и не си вършат работят. Поведението му било забелязано от Н.,
а думи на неудовлетвореност от извършване на служебните задължения чул
свидетелят К.. Същевременно пред бар „No sense“ се намирало множество
посетители на клуба, както и С.Т., изпълняващ служебните си задължения по
охрана на същото нощно заведение. Като забелязал, че се случва нещо между З. и
полицейските служители, обърнал внимание. Чул подобни думи да бъдат изричани от
З.. Сторило му се, че поведението на З. е арогантно. Ситуацията забелязал и А.Ш.,
управител на клуб „No sense“, който същата вечер бил
на работа.
Реакцията от
полицейските служители на поведението на З. не се забавила, като те предприели
действия по задържането му за извършването на последващи действия по охрана на
реда. М. посегнал с дясната си ръка и хванал З. за лявото му рамо. Въпреки че
ситуацията ескалирала, когато С. и М. поканили нарушителя З. да влезе в
патрулния автомобил, последният не се възпротивил и без упражняването на
допълнителна сила, сам влязъл в колата, за да бъде откаран в районното
управление. Обстановката останала спокойна. Един от полицаите се върнал до бар
„No sense“ като снел писмените обяснения на Т. и Ш. за
възприетото от тях по повод на действията на З., както и проверил картата за
работното време на заведението, по повод на подаден от К. сигнал от по-рано.
След това откарали нарушителят в районното за съставянето на акт за дребно
хулиганство. За целта и извикали и Ш. и Т.. Последните отишли там след 5 часа,
когато работата на нощния клуб чувствително намаляла. През цялото това време З.
бил свободен и изчаквал във фоайето на управлението. Когато пристигнали Ш. и Т.
видели именно там З.. **** М. въвел свидетелите в дежурната стая, където С.
съставял акта. В стаята не присъствал само З.. Актът бил предявен за подпис на Ш.
и Т.. След подписването му от тях и от С. в качеството му на актосъставител,
последният до занесъл на нарушителя З. за предявяване и подписване. Същият
обаче отказал с аргумент, че е невинен. Обстановката била спокойна. В същия
момент във фоайето се намира полицейският служител С.К., който за нощта
изпълнявал задълженията си в арестното помещение. Той
видял отказът на З.. Тогава С. се приближил към него и го помолил да стане
подпише акта като свидетел на отказа на нарушителя, което и било сторено.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя К.З., дадени
пред съда, показанията на свидетелите – полицаите С.С.
и С.К., А.Ш., С.Т., А.Н. и М.К., проведените очни ставки между К.З. и С.С. и между К.З. и А.Ш., писма от IV
РУ на ОД на
МВР Пловдив с изх. № № 441000-6910 от 29.07.2019 г. и 441000-7697 от 21.08.2019
г.
При
преценката на обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите съдът
намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без
липса на противоречия по отношение на обстоятелствата около момента на възникване
на ситуацията, мястото на извършване на нарушението, действията и думите на
нарушителя, цялостното му поведение към момента на задържане, както и
обстановката около съставянето на акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство. Последователни, непротиворечиви и изключително ясни са показанията
на свидетеля Н., който забелязал З. да ръкомаха и му се сторил превъзбуден. Макар и да не е чул конкретно какво казва
нарушителят на полицаите, съдът не намира основание да не му се довери, тъй
като изложеното от него съответства на показанията на К., който също забелязал К.З.
да маха с ръка, въпреки че не му се сторил превъзбуден.
Последното е субективно възприятие на конкретния свидетел, поради което не
следва да бъде вземано предвид. Същевременно свидетелите Т. и Ш. също
забелязали, че става нещо, като по думи на Ш. видял, че става разправия, а
според Т. възникнало недоразбиране.
Положителна
оценка се даде и на показанията на свидетеля С., че нарушителят З. му казал
думите и изразите „*******“ и „няма да си намерите място в Пловдив“, които
последният казал на висок оскърбителен тон. Именно тонът на говорене е бил чут
и възприет от свидетеля К., в какъвто смисъл са и показанията му, както и от
свидетелите Ш., възприел ситуацията като разправия, Т., който го чул да вика,
както и от обясненията на самия З., който споделя, че е повишил тон. Съдът
обаче по отношение на изречените от нарушителя думи се довери на показанията на
С. само в частта, с която споделя, че е чул да му казва, че ще ги спука от
жалби. В този смисъл са точните обяснения на З., които в защитната си позиция,
разказва, че е казал, че ще подаде жалба срещу полицейските служители. По
съдържание словесното изражение на отношението на нарушителя към полицейските
служители проличава в показанията на Ш., който макар да не е чул конкретни
думи, ясно е възприел ситуацията като разправия, т.е. с определен негативен
оттенък. По същият начин съдът оцени и показанията на Т., който ясно е
възприел, че тонът на отношение на З. към служителите е сякаш им се кара. Съдът
не даде вяра на показанията на Т. в останалата част за другите изречени думи,
доколкото такива първо не са въведени в процеса на установяване с акта за
дребно хулиганство, а отделно и са изолирани от останалите свидетелски
показания. Затова и съдът приема нарушителят да е изрекъл още думите „няма да
си намерите място в Пловдив“, които съответстват на цялостното му поведение и
недоволството му, свързано с дейността на полицейските органи, и представляват
един вид продължение на предходните му думи.
Установява се
още от показанията на Н., Т., Ш. и С., че нарушителят З. е употребил алкохол,
каквато се счита бирата, което е било видимо за останалите и е обусловило и
допринесло за поведението му.
Посочените от
защитата противоречия в показанията на свидетелите Ш. и Т., съдът намира от
една страна, че не се отнася за предмета на доказване, а именно конкретната
проява на дребно хулиганство, в която част показанията им се оцениха като
достоверни, непротиворечащи си, логични и последователни, и от друга дори и да
се установява противоречие, то не може да обоснове причина да не им се бъде
доверено. По-конкретно за начина, по който са се придвижили същите до районното
управление, за мястото, където са били написани писмените обяснения /които
впрочем съдът не коментира и не взе предвид при обосноваване на изводите си/.
Обстоятелството дали Ш. е употребил алкохол и оказало ли е това въздействие по
възприемане на фактите, запаметяването им и правилното възпроизвеждане съдът
счита, че с оглед останалите събрани доказателства и предвид невъзможността към
настоящия момент обективно да се даде отговор на съдържанието на алкохол в
кръвта му показанията му следва да бъдат преценени след съобразяването с
останалите доказателства. Както вече имаше възможност да се изложи данните за
настъпилите събития, които той споделя в показанията си, се подкрепят от
останалите събрани доказателства, включително и от обясненията на нарушителя, поради
което и съдът им се довери.
Няма
основание да не бъдат приети като достоверни показанията на С.С. поради обстоятелството, че е полицейски служител. Само
на тази база не може да се приеме същият като заинтересован от изхода на
делото, тъй като той няма никакво отношение към него и участва само в
качеството му на свидетел и съставител на акта.
Относно възраженията
по процедурата по съставяне на акта съдът установи изложената фактическа
обстановка на показанията на Ш., Т., С. и на проведената очна ставка между З. и
С.. Не даде вяра на обясненията на нарушителя, тъй като те се опровергават от
останалите събрани доказателства. Нещо повече, самият З. в обсъжданата очна
ставка сам казва, че когато са му поднесли акта, той е бил подписан в другата
стая и лично С. му го е донесъл. Това свидетелства и Т., който подробно описва
същата обстановка, Ш., който, макар и с незадълбочени спомени, отразява
основаните факти по подписването на акта в дежурната стая в присъствието на Т.
и няколко полицейски служители, и самия С., в качеството му на актосъставител.
Не може да се
приеме за основателно възражението за нарушаване на процедурата по съставяне на
акта за дребно хулиганство, доколкото доказателствата са в обратна насока.
Актът е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели в дежурната стая, в
която насока са техните показания. Отделно от това и самия нарушител признава в
очната ставка със С., че му е предявен актът вече подписан, което съответства
на правилата за изготвянето му по ППУБДХ. Затова съдът не се довери на
твърденията му от обясненията, че актът му е предявен без подписите на
свидетелите, което е в явно противоречие с последващото
му изявление, че бил подписан в другата стая.
Не се събраха
доказателства, които да опровергават записаното в Акта за констатиране на
проява на дребно хулиганство относно времето, мястото, авторството и механизма
на деянието, освен за изричането на думите „****,****,***,****“, което съдът не
прие за осъществено и установено. Установява се, че нарушителят З. е изрекъл
думи и изрази по отношение на полицейски служители и заедно с извършените от
него непристойни действия е демонстрирал явно нежеланието си да се съобрази с
установения ред. Полицейските служители и останалите свидетели са възприели
казаното от него и са опитали да осъществят правомощията си. Изводите за
случилото се, се подкрепят и от обясненията на самия З.,
който, макар да не признава за поведението си, сочи, че е повишил тон,
последвал е служителите, казал им е, че ще подаде жалба срещу тях. В тази
връзка съдът счита за необходимо да съобрази двойствената природа на
обясненията на нарушителя, като доказателствено средство и същевременно защитна
теза, част от пълноценното упражняване на правото му на защита. Затова именно
съдът извлече същността на негативното съдържание и оскърбителния тон на
нарушителя към полицейските служители от неговите обяснения и ги съобрази с
показанията на останалите свидетели, с които взаимно се подкрепят и допълват.
Актът за
констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от
нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата
обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното
от З. деяние, а именно изричането на думи и изрази като „**************“, които
съвкупно с действията му по изричането им на висок тон, ръкомахането му и превъзбудата му са с негативен заряд, насочени са към
определени лица и представляват такава непристойна проява в оскърбително
отношение към орган на власт – униформени полицейски служители, каквато се
изисква от закона.