№ 54
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110207175 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001726 от 15.02.2021,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените
правила. Сочи, че не е извършил твърдяното нарушение. Моли съда да отмени изцяло
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него в залата се
явява адв. М., който моли съда да отмени обжалваното НП. Намира за доказано, че не
жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата. Сочи, че автомобилът се
ползва от служителите във фирмата на жалбоподателя. Счита, че коректно в декларацията
по чл.188 от ЗДвП наказаното лице е посочило, че не знае кой е управлявал автомобила към
датата на нарушението. Намира презумпцията на чл.188 за оборима.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
Лек автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ****КР бил собственост на "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД
с ЕИК *********, чиито едноличен собственик на капитала и управител бил
жалбоподателят И..
На 29.10.2020 г. в 12:24 часа, лек автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ****КР се движил в гр.
София, по ул.Околовръстен път с посока на движение от ул.Самоковско шосе към
бул.Климент Охридски. До магазин „Декатлон“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч,
важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 116
км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на
скорост и същата се зачита като 113 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство
– мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M №506, записваща дата, час, място, скорост
и регистрационен номер, в клип № 11472 към преписка ПК-2/0142/20г. Към датата, часа и
мястото на нарушението автомобилът бил управляван от съпругата на жалбоподателя –
свидетелката Ч.-И.а, която имала работа във връзка с фирмата на съпруга си и трябвало да
достави тениски, които взела от магазин „Декатлон“.
На 04.02.2021г., след установяване, че собственик на автомобила е търговско дружество,
бил призован управителят на фирмата, който посочил, в нарочна декларация, че към
момента не може да посочи кой е управлявал заснетия на клипа автомобил. На
жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение в присъствието на двама
свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал
1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП. АУАН е връчен срещу подпис
на лицето веднага след съставянето му. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До
издаване на НП такива не са постъпвали.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление (НП) №
21-4332-001726 от 15.02.2021, издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лева и наказание „лишаване от правоуправление на
МПС” за срок от три месеца. В НП било посочено, че И. е собственик на процесното МПС
и към момента на нарушението той е управлявал личното си МПС БМВ 330 ХД с per №
СВ****КР.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетеля С. и на свидетелката Ч.-И.а и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
От по-подробен анализ съдът намира, че се нуждаят показанията на свидетелката Ч.. Същата
признава в хода на разпита си именно тя да е управлявала процесния автомобил в района на
магазин „Декатлон“. Свидетелката пресъздаде ясен спомен за действията си, изтъкна
2
логична причина да си спомня за случая, доколкото е проверила в календара си, че на тази
дата е имала ангажимент, за който е бил необходим автомобилът, съответно твърденията
за точната датата, на която е управлявала МПС БМВ 330 ХД с per № СВ****КР са плод на
логични съждения и записана от нея информация, а не са голословни и лишени от
приемлива за съда основа. Няма пречка да се кредитират тези показания, доколкото
свидетелката бе предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК и не се
откроиха други доказателствени материали, които да противостоят на изложеното. В самия
снимков материал от заснетия клип няма никаква яснота за външния вид на водача, което
косвено е в подкрепа на изложеното от св. Ч..
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които са логични и вътрешно
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в
законоустановения срок. С помощта на изправни технически средства е установена точната
скорост на превозното средство 113 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача)
при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с
което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на
нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване
на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е
нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа
норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за
жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите
средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното
наказателно постановление от компетентния за това орган.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента
на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по
безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като
единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е
било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар
„одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По делото е
представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от който
3
към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип, какъвто е и настоящият случай.
Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се твърди
да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на
техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място –
регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че
знак за ограничение няма. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.1
от ЗДвП предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая се
има предвид или по-висока, или по-ниска разрешена скорост. Следователно е възможно да
бъде разрешена и по-висока скорост за движение в определени участъци, включително и в
населено място. Такъв не е настоящият случай. Видно от представените от АПИ и СО
схеми, в процесния участък максимално разрешената скорост е била 50 км/ч, определяна
като общото ограничение за населено място. Видно от самата схема знаци, свързани с
допустимата максимална скорост до магазин „Декатлон“ липсват, не е съществувало
ограничение, въведено с нарочен пътен знак, позволяващо движение на МПС със скорост,
по-висока от тази, определена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо при липса на изричен пътен
знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано нарушението, е именно
ограничено със скорост до 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на водачът
на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в
рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София.
Макар и нарушението да е доказано, неговото авторство не е било надлежно установено от
страна на наказващия орган.
В случая, за да направи извод, че жалбоподателят Г.И. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП ("При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 за населено място"),
АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ("Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство."). При попълване на
декларацията жалбоподателят не е могъл да посочи кое лице е управлявало автомобилът. С
посочената разпоредба обаче законодателят е въвел една оборима презумпция, а не
абсолютизиране на административнонаказателната отговорност на собственика, независимо
от установяването на нови последващи факти в рамките на административнонаказателното
производство. Още повече, че законодателят не е фиксирал пределен срок, в който
собственикът може да посочи друго лице, управлявало автомобила му. Логично, това може
4
да бъде сторено до приключване на административнонаказателното производство,
независимо от неговата фаза. Точно такива неопровергани факти се установиха на
съдебното следствие в рамките на въззивното производство, а именно, че процесният
автомобил на посочените в НП дата и място е бил управляван не от управителя на
"АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД, а от св. Ч., негова съпруга. Поради тази причина, съдът счита, че
следва да отдаде приоритет на гласните доказателства, изхождащи от св. Ч..
В този смисъл, презумпцията по чл. 188 от ЗДвП се явява оборена, което сочи, че от
обективна страна нарушението се явява доказано, но не и неговото авторство. Последното е
основание атакуваното НП да бъде отменено, поради недоказаност на авторството на
деянието. В правомощията на АНО е да прецени дали преди изтичане на субсидиарния
едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да ангажира административнонаказателната
отговорност на св. Ч. за процесното нарушение на базата на отделно
административнонаказателно производство.
Съдът констатира и друго нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното НП. В
АУАН е посочено правилно, че отговорността на жалбоподателя се ангажира на основание
чл.188, ал.2 от ЗДвП (макар и да не е посочен собственикът на МПС), уреждащ
отговорността на законния представител на ЮЛ, собственик на МПС. В случая безспорно се
установява, че собственик на процесното МПС е "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД, а негов управител
е жалбоподателят И.. Неправилно в НП на две места е посочено, че И. е наказан в
качеството му на собственик, който е управлявал личния си автомобил БМВ 330 ХД с per №
СВ****КР. Чл.188 ЗДвП урежда в двете си алинеи различни хипотези, при които възниква
отговорност за административно нарушение – според ал.1 следва да се наказва собственикът
или лицето, на което е предоставено МПС в случай, че го посочи. Видно от изложеното в
НП, именно като собственик е наказан Г.И.. В хода на делото и на база на изисканите от
съда доказателства, се установи, че не това лице е собственик на МПС, а юридическото лице
"АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД. Поради това неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той не притежава
правото на собственост върху въпросното МПС и не може да отговаря по реда на чл.188,
ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да посочи, че автомобилът е фирмен, т.е. собственост на
юридическо лице, чиито управител се явява жалбоподателят, съответно да посочи, че
отговорността на последния произтича по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, което не е
сторено. Липсата на тези уточнения в НП и грешното посочване на жалбоподателя като
собственик, е пречка за наказаното лице, съответно за съда, да разбере на какво основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, което е основание за отмяна на атакуваното
НП.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, съответно съдът не
следва да му присъжда.
Така мотивиран,съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001726 от 15.02.2021, издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София
– град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6