Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 373/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „А. Д. Р. и съ.“ (в ликвидация), ЕИК ………, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от адв. И. Н. И. – Р.-
ликвидатор, чрез адв. Г.И. от САК, е предявил искове
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД срещу адв. А.И.И.
за осъждането й да заплати сумата от 133 293,57 лева, представляваща
платени без основание суми, да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 25 784,
98 лева /допуснато изменение цената на иска с определение от 23.01.2020 г./, представляваща
платени осигуровки за сметка на работодател, с която сума е увредила
дружеството, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се сочи,
че ответницата била съдружник в „А.д.Р.и с.“ (в ликвидация). Съгласно актуалния
Учредителен договор на дружеството и до момента на обявяването на същото в
ликвидация, то е имало Управителен съвет, състоящ се от тримата съдружници, а се е представлявало и управлявало от двама
членове на Управителния съвет – И. Н. И.-Р. и В.П. Т.,
заедно и поотделно. С адвокат И. И.-Р. бил
сключен договор за управление въз основа на Решение на Общото събрание на съдружниците, с който ѝ било възложена дейността по
управление и представителство на дружеството, с определено възнаграждение за
дейността. Последната промяна на възнаграждението на члена на УС с
представителни функции било от 01. 10. 2010 г. въз основа на решение на ОС от
същата дата. Със съдружника В. Т. бил сключен договор за
управление на 16. 11. 2007 г., с който също са ѝ били възложени функции
по управление и представителство на „А. Д. Р. и с.“, с
определено месечно възнаграждение. Размерът на месечното възнаграждение бил
изменен по решение на ОС на съдружниците с Анекс от
01. 04. 2008 г., въз основа на решение на ОС от същата дата.
Твърди се, че за приетия за
съдружник през м. 07. 2017 г. – адв. А.И., не било
налице взето решение на ОС на съдружниците за
изплащане на възнаграждение. Същата не е имала функции по управление и
представителство на дружеството и съответно нямала подписан такъв договор, нито
определено възнаграждение. Въпреки това и при липсата на основание, на
съдружника А.И.И. от месец октомври 2017 г. до месец
октомври 2018 г. било начислявано и ежемесечно изплащано възнаграждение в
размер на 12 000 лева или общо получила без основание сумата от
133 293,57 лева. Върху изплатените суми били платени и дължими осигуровки
от страна на дружеството в размер на общо 25 784, 98 лева.
Посочва се, че в края на м.
октомври 2018 г. при възникнали проблеми в дружеството било потърсено трудовото
досие на адв. А.И., като такова не е открито, не е
открит договор за управление, както и решение на ОС на съдружниците
за изплащане на месечно възнаграждение.
С решение № 9/25. 02. 2019
г. на СГС, ТО, VI-13 с-в по фирмено дело № 5541/2005 г. „А. Д. Р. и с.“ било
прекратено и определен шестмесечен срок за ликвидация. За ликвидатор била
определена адв. И. Н. И.-Р.
С нотариална покана рег. № …./…. г.,
акт .., том .., на Нотариус В. М., връчена на 18. 03. 2019
г. и повторна такава, рег. № …./…. г., акт …, том .., на
същия нотариус, ликвидаторът поканил ответницата да възстанови на дружеството
преведените ѝ без основание суми, но плащане не последвало. По изложените съображения ищецът счита, че е налице правен интерес за
него и моли ответницата да бъде осъдена да заплати сума от 133 293,57
лева, представляваща платени без основание суми, сумата от 25 784, 98 лева
/допуснато изменение цената на иска с определение от 23.01.2020 г./, с която увредила дружеството, както и законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира и
присъждането на направените за производството разноски.
Препис от исковата молба е
връчен на ответника А.И.И., която в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност,
необоснованост и недоказаност на предявените искове.
Заявява, че в ищцовото адвокатско дружество е съдружник от м. юли 2017
г., когато била приета за съдружник и член на Управителния съвет с решение на
Общото събрание на дружеството, вписана като такава по ф. д. № 5541/2005 г. на
СГС. В периода м. юли 2017 г. – м. септември 2017 г. получавала
възнаграждението си всеки месец, съгласно Договор за предоставени адвокатски
услуги, до вписването ѝ като съдружник по ф. д. № 5541/2005 г. на СГС.
Твърди, че от м. октомври
2017 г. получавала възнаграждение всеки месец като член на Управителния съвет
на дружеството, както и останалите двама членове на УС – адв.
И. Р. и адв. В. Т. От
възнаграждението ѝ всеки месец се удържали дължимите по закон суми за
данъци и осигуровки, които ежемесечно са разплащани към бюджета, както и
декларирани към НАП. Всички платежни нареждания за изплащане на възнагражденията
на УС били подписвани от управляващия съдружник И. Р. за периода от м. октомври
2017 г. до м. ноември 2018 г. Всички разходи и плащания се обсъждали ежемесечно
от УС, след което изпълнението им се реализирало от адв.
Р. като управляващ съдружник.
Ответницата твърди, че на
26. 10. 2018 г. адв. Р. нахлула с въоръжена охрана
в офиса на дружеството и изнесла всички налични преписки с дела и документация,
а нейният достъп, както и този на адв. Т. бил
ограничен. Към момента ответницата също била лишена от достъп до делата и
книжата на дружеството, независимо от факта, че е съдружник и член на УС на
дружеството, както и от възможността и да упражнява контрол върху документите,
активите и паричните средства на дружеството. От друга страна, адв. Р. се разпореждала със
средствата на дружеството, в противоречие с волята на останалите съдружници, като изтеглила в брой останалите по сметката на
дружеството налични общо 323 183 лева, от които на 01. 11. 2018 г. била
изтеглена сума от 160 643 лева, на 02. 11. 2018 г. – 99 000 лева, на
06. 11. 2018 г. – 10 049 лева, а на същата дата се разпоредила със
сметката на дружеството, като били извършени плащания по личната ѝ
клиентска сметка по чл. 39 ЗА, по която била преведена сума от 53 500
лева.
Ответницата твърди, че без
нейно съгласие и това на адв. Терзиева били подписани
допълнителни споразумения към договорите на служители на адвокатското дружество
и били изплатени по тях възнаграждения, които надхвърляли десетократно
месечните им възнаграждения.
В началото на м. януари
2019 г. адв. Р. инициирала искане за
обявяване на адвокатското дружество в ликвидация пред Софийска адвокатска
колегия, в резултат на което същото било обявено в ликвидация от СГС от 25. 02.
2019 г. Ответницата твърди, че с действията си адв. Р.
нарушила правата на останалите съдружници, водейки се
от личните си интереси.
След обявяването на
дружеството в ликвидация била извършена проверка от НАП, която не констатирала
никакви нарушения във връзка с воденото счетоводство и платените данъци и
осигуровки, конкретно не били установени неоснователно изплащани възнаграждения
към членове на УС, нито плащания, които да увреждат интересите на дружеството.
С оглед горното,
ответницата заявява, че оспорва твърденията в исковата молба, като неверни и
недоказани. Невярно било твърдението, че не било взето решение на ОСС за
изплащане на възнаграждение и че липсвал договор за управление с А.И., като
заявява, че такова решение има, което представя, а с исковата молба били
приложени платежни нареждания за месечните възнаграждения на ответницата.
Ответницата заявява, че
посочените документи адв. Р. държала в себе си и не ги
прилагала като доказателства по делото, като по този начин черпела права от
собственото си недобросъвестно поведение. Между страните имало сключен и Анекс
№ 2 към Договор за управление от 16.11.2007 г., който е приложен към отговора
на исковата молба и с който се доказвало липсата на фактическия състав на чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на получено при начална липса на основание.
Ответницата твърди, че получаваното от нея месечно възнаграждение било
правомерно получено, на годно правно основание, а именно сключеният между
страните договор и анексите към него.
Поддържа се становище, че адв. Р. неправилно третирала
ответницата и адв. Т. – съдружници
в дружеството, като служители на трудов договор. Между ответницата и
дружеството било налице гражданско правоотношение по смисъла на ЗЗД, а не
трудово такова по КТ. От друга страна, налице било възнаграждение по договор за
управление за периода от м. юли 2017 г. до м. октомври 2018 г.
На следващо място,
ответницата заявява, че от представените от ищеца платежни нареждания за
извършени плащания с основание „договор за управление от 10. 10. 2017 г.“ били
подписвани с цел изплащане на възнаграждението ѝ ежемесечно от
управляващия съдружник адв. Р. в продължение на повече от
една година. В този смисъл, недопустима била предявената от нея претенция за
неоснователно обогатяване, когато именно управляващият съдружник на ищеца, чрез
действията си, е потвърждавал многократно взетото от съдружниците
решение за изплащането на дължимото ѝ възнаграждение. Тези платежни
нареждания били подписвани единствено от адв. Р.,
която след повече от една година окачествила собствените си действия за
изплащане на възнаграждение като „неоснователно обогатяване и увреждане на
интересите“ на „АД Р. и с.“.
В нито един от приложените
документи не се съдържали основания или доказателства за промяна на фактологията, за отмяна на решения на Общото събрание и др.
Ответницата оспорва и
твърденията на ищеца за противоправно поведение,
което да е довело до настъпването на вреди за ищеца, поради липса на
предпоставките за изпълнението на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В заключение на всички
гореизложени правни и фактически обстоятелства и доказателства по-горе,
ответницата поддържа становището, че получаваното от нея възнаграждение за
периода м.10.2017 г. - м. 10.2018 г. е въз основа на взето решение на съдружниците, обективирано и в
Договор за управление от 10. 10. 2017 г., както и многократно потвърждавано от
съдружника И. Р., чрез платежни нареждания
в същия период. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на нанесени вреди на
Адвокатското дружество от нейното виновно поведение с изплащаните от последното
на дължими данъци и осигуровки в полза на държавния бюджет.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като
неоснователни и недоказани, като претендира и присъждане на разноските за
производството.
В съдебно заседание ищеца „А. Д. Р. и с.“ (в
ликвидация), чрез адв.
И. и ответника А.И.И., чрез адв. Д. поддържат
позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
С решение № 9/25.02.2019 г., постановено
по ф.д. № 5541/2005 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в е вписано прекратяване на „А. Д. Р. и с.“, ЕИК
………, на осн. чл. 73, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. И. Н. И.-Р. е
определена за ликвидатор и представляващ дружеството. С решение от 23.08.2019
г. е продължен срока на производството
по ликвидация с 12 месеца, считано от изтичане на първоначално определения
срок.
Приети са 11
бр. платежни нареждания, с които „А. Д. Р. и с.“ е превело
на А.И.И. суми от по 10 477, 55 лева всеки месец и 1
бр. платежно нареждане за сума в размер на 7542,39 лева. Като основание за
превода е записано последователно във всяко едно от платежните документи - възнаграждение съотв. за м.11.2017
г. и т.н. до м. 10. 2018 г. „по договор за управление от 10.10.2017
г.“
Представени
са и 12 бр. протоколи от НАП, удостоверяващи подаване на документите, чрез
квалифициран електронен подпис от К. П. К. или И. Н. И.-Р.
Представен и приет е учредителен договор на „А. Д. Р. и с.“ от
12.07.2017 г.
Представен е
договор за управление от 01.08.2009 г., сключен между А.д.Р.и с.“ и адв. И. Н. И. –Р., като
по силата на чл. 1 от договора дружеството е възложило, а членът на
управителния съвет приема да управлява и представлява дружеството, в
съответствие със Закона за адвокатурата, другите действащи нормативни актове и
решенията на ОС и в рамките на пълномощията му съгласно ЗА и клаузите на
договора. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че договорът влиза в сила считано от
01.08.2009 г. и има действие без срок. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че на осн. чл. 70, ал. 3 от ЗА и решение на общото събрание от
31.07.2009 г., Дружеството определя на члена на управителния съвет месечно
възнаграждение в размер на 10 000 лева, считано от 01.08.2009 г. и платимо
до десето число на всеки съответен месец. С анекс от 01.10.2010 г. и решение на
Общото събрание от същата дата, месечното възнаграждение е определено в размер
на 20 000 лева, считано от 01.10.2010 г. и платимо до десето число на
съответния следващ месец.
На 16.11.2007
г. е сключен договор за управление между „А.д.Р.и с.“ и адв.
В. П. Т., като по силата на чл. 1
от договора дружеството е възложило, а членът на управителния съвет приема за
управлява и представлява дружеството, в съответствие със Закона за
адвокатурата, другите действащи нормативни актове и решенията на ОС и в рамките
на пълномощията му съгласно ЗА и клаузите на договора.Определеното
възнаграждение в чл. 6 е в размер на 2000 лева, считано от 16.11.2007 г., а с
анекс от 01.04.2008 г. възнаграждението е променено на 10 000 лева,
считано от 01.04.2008 г., платимо до десето число на съответния следващ месец.
С анекс № 2 от 01.10.2010 г. възнаграждението е променено на 20 000 лева,
считано от 01.10.2010 г. и платимо до десето число на съответния следващ месец.
Представен от
ответницата е договор за управление от 10.10.2017 г.,
сключен между „А. Д. Р. и с.“,
представлявано от адвокат В. П. Т.-управляващ съдружник и адв. А.И.И., като по силата на чл. 1 от договора дружеството е
възложило, а членът на управителния съвет приема да управлява и представлява
дружеството, в съответствие със Закона за адвокатурата, другите действащи
нормативни актове и решенията на ОС и в рамките на пълномощията му съгласно ЗА
и клаузите на настоящия договор. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че договорът влиза
в сила от 10.10.2017
г. и има действие без срок. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че на осн. чл. 70, ал. 3 от ЗА и решение на общото събрание от
01.10.2010 г., Дружеството определя на члена на управителния съвет месечно
възнаграждение в размер на 20 000 лева, считано от 10.10.2017
г. и платимо до десето число на следващия месец.
С нотариална
покана от „А. Д. Р. и с.“ до адв. А.И.И. /акт № .., том
.. , рег. …./…. г.
на нотариус В. М./, ответницата е поканена
да възстанови на дружеството, преведените без основание суми в периода 10.2017
г.-10.2018 г. в размер а 133 293,57 лева, заедно с платените осигурителни
вноски в размер на 6 351, 28 лева. Изпратена и втора нотариална покана до
ответницата /акт № …, том .. , рег. …./…. г. на нотариус В. М./, с която е поканена да
върне активи на дружеството.
От приетото,
неоспорено от страните, заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че на адв. А.И.И. за
периода от месец октомври 2017 г. до м. октомври 2018 г. от „А. Д. Р. и с.“ са
преведени суми в общ размер от 133 293, 57 лева. Преведените, за същия
период осигурителни вноски, за сметка на работодател са в размер на
25 784, 98 лева в т.ч. – 6351,28 лева – осигуровки за сметка на
работодател, съгл. счетоводните регистри на ищеца и декл.
№ 1 и декл. № 6, подадени пред НАП; 4 623, 32
лева – осигуровки и данъци за сметка на служител, удържани от брутно
възнаграждение, съгласно счетоводните регистри на ищеца и декл.
№ 1 и декл. № 6, подадени пред НАП; 14 810, 38
лева – данъци са сметка на служител, удържани от брутно възнаграждение,
съгласно счетоводните регистри на ищеца и декл. № 1 и
декл. № 6, подадени пред НАП.
Представен е
протокол от общо събрание на „А. Д. Р. и с.“ от
01.10.2010 г., от който се установява, че е взето решение, на осн. чл. 70, ал. 3 от Закона за адвокатурата, за определяне
на възнаграждение в размер на 20 000 лева месечно за всеки член на
управителния съвет, за което да се сключат съответните анекси към договорите за
управление, считано от 01.10.2010 г. Протоколът е подписан от адв. И. Р. и адв.
В. Т..
Представени
са и множество други доказателства- жалба от А.И. до Висш дисциплинарен съвет,
решение по д.д. № 143/2019 г. по описа на ДС при САК
от 13.01.2020 г., решение от 13.04.2020 г. на ДС и мн. други, които съдът не
обсъжда, поради неотносимост. От тях се установяват
силно влошени отношения между страните.
По делото е
разпитан един свидетел на ответника. От показанията на В. П. Т. се
установява, че от 2007 г. е управляващ съдружник на дружеството до м. февруари
2019 г., когато дружеството е обявено в ликвидация. Посочва, че А.И. е била в
дружеството от самото му създаване през 2005 г., но е приета през 2017 г.,
когато се вписва в САК. През м. октомври 2017 г., А.И., освен съдружник,
станала и член на УС, когато започнало да й се изплаща възнаграждение. Дава
показания, че адв. Р. е подписвала лично
банковите нареждания за изплащане на възнагражденията. Всички протоколи на общо
събрание на дружеството се подписвали от всички, които са участвали в тях. Свидетелката
посочва, че има регистрирано адвокатско съдружие с ответницата от 26.10.2018 г.
Всички членове на УС получавали еднакво възнаграждение.
Като съобрази доводите на страните и доказателствата
по делото, съдът от правна страна намира следното:
Правната уредба на фактическите
състави на неоснователно обогатяване е обединена от общата
идея за изравняване
на едно неоправдано
имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то
е довело, тъй като запазването му би противоречало
на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Характерно за първата хипотеза, уредена
от разпоредбата на чл. 55
ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото
разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Към момента на
получаването между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение,
което да бъде погасено чрез
даването, или, както е определено в ППВС №1,
1979 г.: „при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото
на друго“.
По иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца да
докаже е факта на извършената от него престация, а в
тежест на ответника е да докаже наличие на годно правно основание за престацията (ако претендира, че такова е налице). В този
смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 374 от 8.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 9.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2990/2017 г., IV г. о., ГК). Съответно, ако получилият облагата не
докаже по несъмнен начин – с пълно и главно доказване, че има основание да я
задържи, то той дължи нейното връщане (арг. напр. от
Решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 316/2010 г., IV г. о., Решение № 138
от 07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г., II т. о.).
В
конкретния случай ответницата А.И.И. е поддържала, че
основанието за получената от нея парична престация в
размер на 133 293,57 лв. е валиден договор за управление от 10.10.2017 г., сключен с „А. Д. Р. и с.“, а престираната
от ищеца сума представлявала месечно възнаграждение по този договор, като член
на управителния съвет.
Няма
спор между страните, че А.И.И. е участвала като съдружник в „А.д.Р.и с.“.
Видно от чл. 7, ал. 1 от учредителния договор от 12.07.2017 г., дружеството
определя управителен съвет, който се състои от всички съдружници,
а именно: адв. И. Н. И.-Р., адв. В. П.
Т. и адв. А.И.И.. Съобразно
предвиденото в ал. 2 на чл. 7 от договора, дружеството се управлява от двама от
членовете на управителния съвет - адв. И. Р. и адв. В. Т., заедно и поотделно. При този предвиден начин на
управление, сделките на дружеството могат да бъдат сключвани както само от единия от
управителите, така и заедно от всички. И в двата случая договорите ще бъдат
действителни.
Не
се спори между страните, че за периода от месец октомври 2017 г. до месец
октомври 2018 г. било начислявано и изплащано от дружеството, ежемесечно
възнаграждение на ответницата, чиито общ размер възлиза на сумата от
133 293,57 лева. Даването и получаването на сумите се установява и от
приетата съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира. Спорен е въпроса имало ли е основание „А.
Д. Р. и с.“ да
изплаща тези суми на съдружника А.И..
Ищецът в първото по делото
заседание направи оспорване на договор за управление от 10.10.2017
г., като релевира оплаквания, че е създаден за
нуждите на процеса, антидатиран и подписан без
знанието на другия съдружник – адв. Р. При сключване
на договора от името на адвокатското дружество, същият е подписан от адв. В. Т., която както се посочи има
представителна власт за това. Съгласно практиката на ВКС на РБ юридическото лице, на което се противопоставя
документ, съставен с участието на органния му
представител, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК (решение № 309/13
/20.02.2014 по гр.д.№ 742/ 2012 г., І г.о.), включително когато се касае за
договори, сключени в обикновена писмена форма. Такъв документ е частен и се
ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството му. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените
от тях факти подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/
21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по
гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен
документ, за факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма
задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на
съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.).
В настоящия спор не може да се сподели твърдението на ищеца, че документът е антидатиран и създаден за процеса, тъй като видно от
приложените 12 на брой платежни нареждания, установяващи извършени плащания към
ответницата за периода от м. октомври 2017 г. до м. октомври 2018 г., във всяко
едно от тях като основание за превода е записано възнаграждение за съотв. месец по „договор за управление от 10.10.2017 г.“ /л.10-22 от делото/. Т.е. към момента на
създаване на платежните нареждания, договорът е бил сключен, поради което
плащанията към ответницата са извършвани на негово основание. На следващо място
от представения протокол на общо събрание на „А.д. Р. и с.“ от
01.10.2010 г., се установява, че е взето решение, на осн.
чл. 70, ал. 3 от Закона за адвокатурата, за определяне на възнаграждение в
размер на 20 000 лева месечно за всеки член на управителния съвет, за
което да се сключат съответните анекси към договорите за управление, считано от
01.10.2010 г. Както вече се посочи, А.И.И. е член на управителния съвет, поради което решението на
ОС, ще породи правни последици в горния смисъл и по отношение на нея. Няма
данни по делото това решение на ОС от 01.10.2010 г. да е било изменено или
отменено.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 55,
ал. 1 пр.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, както и акцесорният
иск за лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.05.2019 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в
общата хипотеза се презумира, като липсата на дори един елемент от фактическия
състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
Основният елемент на този
правен институт е вредата. Ищцовото дружество претендира от ответницата сумата от 25 784, 98 лева
/допуснато изменение цената на иска с определение от 23.01.2020 г./, която сума
включва 6351,28 лева – осигуровки за сметка на работодател, 4 623, 32 лева
– осигуровки и данъци за сметка на служител, платени от дружеството и 14 810, 38 лева – данъци са сметка на
служител, удържани от тр. възнаграждение, с която
сума ответницата е увредила дружеството, както и законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Сумите са за
осигурителни вноски, за сметка на работодател, съгл. счетоводните регистри на
ищеца и декл. № 1 и декл. №
6, подадени пред НАП и данъци са сметка на служител, удържани от брутно
възнаграждение, съгласно счетоводните регистри на ищеца и декл.
№ 1 и декл. № 6, подадени пред НАП. С оглед на това,
че получените от ответницата суми за възнаграждение са имали основание –
договор за управление от 10.10.2017 г., съотв. преведените към НАП плащания също са имали своето
основание и тяхното плащане не може да бъде определено като настъпила вреда за
ищеца. Липсват и останалите елементи от фактическия състав на по чл. 45 от ЗЗД, поради което предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли, ведно с акцесорната
претенция за лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.05.2019 г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „А. Д. Р. и с.“ /в ликвидация/ следва да заплати на адв. Д.И.Д.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 4340,00 /четири
хиляди триста и четиридесет
лева/.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, от „А. Д. Р. и с.“ (в
ликвидация), ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от адв.
И. Н. И. – Р.- ликвидатор срещу А.И.И., ЕГН **********
и с адрес: ***7, за осъждането ѝ да заплати сумата от 133 293,57 лв.
/сто тридесет и три хиляди двеста деветдест и три
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща платени възнаграждения без
основание, за периода месец октомври 2017 г. до месец октомври 2018 г., ведно със
законна лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
23.05.2019 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, с правно основание чл. 45, ал. 1, ЗЗД и чл.86 ЗЗД, от „А. Д. Р. и с.“ (в
ликвидация), ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от адв.
И. Н. И. – Р.- ликвидатор срещу А.И.И., ЕГН **********
и с адрес: ***7, за осъждането ѝ да заплати сумата от 25 784, 98 лв. /двадесет
и пет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/
лева, представляваща внесени осигуровки за сметка на работодател, с която сума
е увредила дружеството, ведно със законна
лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 23.05.2019 г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „А. Д. Р. и с.“ (в
ликвидация), ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от адв.
И. Н. И. – Р.- ликвидатор да заплати на адв. Д.И.Д. от САК, разноски направени пред настоящата инстанция в
размер на 4 340 лв. /четири хиляди триста и
четиридесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: