РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Враца, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.02.2023г./
двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и трета година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №781
по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.Е.И., депозирана чрез * Г.З. против РЕШЕНИЕ №111/19.10.2022г.,
постановено по АНД №191/2022г. на Районен съд Мездра,с което е потвърдено Наказателно
постановление №22-0300-000100/04.04.2022г., издадено от Началник група, РУ-Мездра
към ОДМВР-Враца. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди се, че от
събраните доказателства не се доказва по безспорен начин, че касаторът е
извършил нарушението, както и че деянието не е извършено виновно.
Ответникът–
РУ-Мездра към ОДМВР-Враца не ангажира становище по делото.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната
жалба, а решението за неправилно. Не е
налице виновно поведение от страна на касатора, не са доказани съзнаването на
всички обстоятелствата свързани с
чл.143,ал.10 от ЗДвП, както и ал.10 и ал.11 от чл.574 от КЗ . Моли за уважаване
на касационната жалба.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №111/19.10.2022г., постановено
по АНД №191/2022г. на Районен съд Мездра е потвърдено, като
законосъобразно Наказателно постановление №22-0300-000100/04.04.2022г.,
издадено от Началник група,РУ-Мездра към
ОДМВР-Враца, с което В.Е.И. ***, на
основание чл.175,ал.3,пр.1 ЗДвП е санкциониран с наложена глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140,ал.1 ЗДвП,като на основание наредба Iз-2539
на МВР са му отнети и 10 контролни точки. Въззивния съд е споделил изцяло фактическата обстановка отразена в НП, като е
приел че същата се потвърждава и от приложените по преписката доказателства. Извел
е извод, че касаторът е извършил нарушението на чл.140,ал.1 ЗДвП, както и че
правилно е приложена санкционната норма на чл.175,ал.3,пр.1 ЗДвП, като по отношение на него е приложима хипотезата на чл.11,ал.3 НК вр. чл.11 ЗАНН, деянието е
непредпазливо. Действал е в състояние на небрежност, тъй като е имал ясно
съзнание, че собствения му автомобил не е имал сключена застраховка „ГО“ и е
бил длъжен да знае като правоспособен водач на МПС разпоредбите на ЗДвП, че ще
последва служебно прекратяване на регистрацията на този автомобил на основание
чл.143, ал.10 ЗДвП. Не е налице маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Обсъдени са подробно възраженията на жалбоподателя, като е
изведен извод за тяхната неоснователност. В
тези насоки са изложени подробни мотиви от въззивния съд, в резултат на което и НП е потвърдено изцяло.
Касационната
инстанция споделя изводите на въззивния съд, че от страна на касатора е извършено
нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП, като същото се установява и от събраните
по делото доказателства. Въпреки това не споделя изводите на въззивния съд, че
деянието е извършено виновно от страна на касатора при условията на
непредпазливост.
Безспорно
е, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на товарен автомобил
„Нисан Кингкаб“ с рег.№ ******** на основние чл.143,ал.10 ЗДвП, извършено на
26.09.2019г. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574,ал.11 от
Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство, т. е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния
орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание да уведоми
собственика на ППС. В производството пред въззивния съд не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че лицето В.И., в качеството си
на собственик на процесното МПС, да е бил надлежно уведомен за служебно
прекратената регистрация на МПС. Не се установява наличието на каквито и да са
данни, че в конкретния случай жалбоподателя е управлявал процесното МПС със
съзнанието или предполагайки, че посоченото
МПС е с прекратена регистрация. Анализът на правната уредба и на събраните по
делото доказателства, изключват знанието на нарушителя относно фактическите обстоятелства от състава
на административното нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП, визирано в наказателното постановление. Към момента на проверката 30.07.2021г.
МПС е било с поставени рег.номера, поради което и
ответника няма как да знае, че управлява нерегистриран автомобил, както и че е
с прекратена служебно регистрация, тоест по външен признак отговаря на
регистрирано МПС, като няма данни собственика на автомобила да е уведомен за
служебно прекратената му регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, а такива се
съдържат само в автоматизираната информационна система на ПП-КАТ и са станали
известни на нарушителя по време на проверката. При тези факти водачът не би могъл да предвиди, че управлява
МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата. Същите в съвкупност
обосновават изводи за деяние, което не е извършено виновно от нарушителя. Липсва
субективният елемент на административното нарушение, за извършването на което е
предявено обвинение на ответника. Действително,
незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на
факт от обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС на основание чл.143,ал.10 ЗДвП т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл.175,ал.3,пр.1 във вр. с чл.140,ал.1 ЗДвП.
Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143,ал.10 ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация
на автомобила. Поради това по отношение на санкционираното нарушение се
изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на
вината "непредпазливост". Касаторът
не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради
непредпазливост. В този смисъл е и актуалната практика на съда от 2021г. и
2022г. Като е приел, че деянието е извършено при условията на
непредпазливост РС е постановил
неправилно решение, в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено и постановено
друго по съществото на спора, с което да се отмени и НП, като
незаконосъобразно. В този смисъл и касационната жалба следва да се уважи.
От
страните не са претендирани разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №111/19.10.2022г., постановено по АНД №191/2022г. на Районен
съд Мездра, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0300-000100/04.04.2022г.,
издадено от Началник група, РУ-Мездра към ОДМВР-Враца
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №22-0300-000100/04.04.2022г., издадено от Началник група, РУ-Мездра към ОДМВР-Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.