Р Е Ш Е Н И Е
№ 1770/07.04.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1460 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
Х.М.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. Зв.Ст. срещу А.Т. - Й.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** обективно и кумулативно съединение искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца
сумата от 2800,00 лв., представляваща обезщетение съответно на собствената на ищеца 1/2 ид.ч.
за реализирани от ответницата наеми в периода 10.06.2018 г. – 31.01.2019
г. от съсобствен недвижим имот - Апартамент № *, находящ се в гр. В., на
ул. „Н. Г.“ № *,
както и за заплащане на
сумата от 183,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 10.06.2018 г. – 31.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 01.02.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът излага, че с ответницата
са сключили брак на 31.03.2007 г., като в момента са в процес на
развод. Поддържа, че по време
на брака на 24.10.2014 г. закупил с негови лични средства
мезонет в гр. В.. ул. „Н. Г.” № *, като в нотариалния акт за имота като
собственик била вписана и ответницата. Излага, че е трудово
зает в Н. където работи и преимуществено живее. Сочи, че
към края на май - началото
на юни 2018 г. узнал от съпругата
си, че тя
е отдала под наем жилището на
украински граждани без неговото знание
и съгласие. На ищеца не бил
показан наемен договор, а наемът бил получаван единствено
от ответницата по нейната банкова
сметка. *** наем, но ответницата отказала. В края на ноември 2018 г. посетил жилището и се запознал с наемателя
О.М., който му предоставил копие от сключения със
съпругата му договора за наем
от 23.04.2018 г. за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2020 г., при месечна наемна цена от 700,00 лв. Сумата била
дължима авансово до десето число
на предходния месец, с устна уговорка да се
превежда по банкова сметка ***. Пред ищеца наемателят
М. потвърдил, че ежемесечно превежда на съпругата му
наем по банковата
ѝ сметка в „Р.“. Поддържа,
че ответницата го е лишила от
полагащата му се част от
доходите реазлизирани от общата вещ, съответстваща на дяла му
от ½ ид.ч. в съсобствеността. Твърди, че за възникване
на вземането му към ответницата
не е било необходимо да я кани писмено. По
изложените съображения моли за уважаване
на иска и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК особеният представител на ответницата А.Т. - Й. не е депозирал писмен отговор на исковата молба,
подадена от Х.М.Й..
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. Доразвиват
съображенията си в писмени защити, съобразно предоставената от съда възможност.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От представеното с исковата молба удостоверение за
сключен граждански брак № * г., се установява, че страните от * г.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № * г., по време на брака си страните са придобили - Апартамент № *, находящ се в гр. В., на
ул. „Н. Г.“ № *,
с идентификатор * по КККР на гр. В., ведно с прилжащото му избено
помещение № * и съответните ид.ч.
От договор за наем от * г. се установява, че
ответницата А.Т.
– Й. е отдала под наем гореописаният недвижим имот на Ал.М., ЛНЧ **********, роден на *** г. в У. за периода 10.06.2018 г. – 10.06.2020 г., при угорворена
месечна наемна цена от 700,00 лв.
Видно от банково удостоверение от 22.10.2019г. издадено
от „Р.“ към
23.04.2018 г. разплащателната сметка на А.Т.Й. е била закрита, като в периода
23.04.2018 г. – 15.07.2019 г. същата е била титуляр на международна дебитна
карта, по която не са извършвани постъпления от лице О.М..
Ищецът по делото е ангажирал и гласни доказателства доказателства посредством
разпита на свидетеля А.М..
Свидетелят сочи, че е сключил договор за наем за процесното жилище с
ответницата, по който бил изряден платец. Преди превеждал наемната цена от
350,00 евро по банков път, но от няколко месеца с ответницата се уговаряли по вайбър на кого да предаде парите.
Разбрал, че апартаментът има и друг собственик когато се наложило да извика
полиция, защото ищецът влязъл в жилището и не искал да го напусне. Впоследствие
двамата се разбрали.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответницата са съсобственици на посочения в исковата
молба недвижим имот, в която съсобственост ищеца притежават твърдяния обем
права, че ответницата е реализирал доходи от имота под формата на получена
наемна цена в исковия период. Ищците следва да установят размера на вземанията
си, както за претендираните главници, така и за обезщетението за забава.
В случай на установяване на горните предпоставки, в
тежест на ответницата е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на
другия съсобственик на припадащите му се част от получените граждански плодове.
Не се спори по делото, а от представения писмени
доказателства се установява, че са придобили по време на брака си в режим на
СИО на процесния недвижим имот, Апартамент № *, находящ се в гр.
В., на ул. „Н.
Г.“ № *, с идентификатор * по КККР на гр. В..
Не е оспорено от ответницата, а и от представения договор
за наем от 23.04.2018 г. и ангажираните гласни доказателства се установява по
несъмнен за съда начин, че ответницата еднолично е отдавала апартаментът под
наем на свидетеля М. в процесния период срещу месечен наем от 700,00 лв. В тази
връзка следва да се посочи, че ответницата не е оспорила подписите си положени в
договора за наем, респективно съдържанието му, включително направените от нея
волеизявления, я обвързва. Наред с това съдът намира за относими,
непосредствени и обективни показанията на свидетеля М., които установяват
всички елементи от възникналото между него и ответницата наемно правоотношение относно
апартамента. Следователно по делото съдът намира за установено, че ответницата е реализирала доход от осем месечни наема в размер на 700,00 лв. или общо 5600,00 лв. за периода 10.06.2018
г. – 31.01.2019 г.
С оглед горните мотиви и доколкото не се твърди и доказва
от ответницата, че същата е разходвала за общи семейни нужди припадащата се на
съпруга ѝ част от получените доходи от общата вещ, макар и същата да е в
бездялова собственост до прекратяване на СИО, нито да му е заплащала паричната
ѝ равностойност, то предявеният иск за главница се явява основателен.
Поради липса на други данни, включително на изрично
посочване на квотите на всяка от страните в представения нотариален акт за
покупко-продажба от 24.10.2014 г. съдът приема, че двамата съпрузи са придобили
по 1/2 ид.ч. от имота. Следователно делът на ищеца от получения от ответницата
наем се явява 50 % или искът се явява
основателен именно в претендирания размер от 2800,00 лв. и следва да се
уважи изцяло.
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение на задължението, какъвто е и настоящия случай, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора (в този смисъл Решение № 155 от 15.01.2015
г. по гр. д. № 3518/2014 г. на ВКС). В
случая ищецът не е релевирал твръдения да е канил ответницата да му заплаща
част от получавания еднолично от нея наем за цялата вещ, поради което същата не
е била поставена в забава до момента на получаване на исковата молба от
особения ѝ представител на 01.10.2019 г. Респективно акцесорната
претенция за лихва за обезщетение за забава следва да се отхвърли, а законна
лихва върху главницата от 2800,00 да се присъди на ищеца считано от 01.10.2019
г. до изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството имат и двете страни, като съдът следва да съобрази
обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива, доколкото е
представляван от особен представител назначен от съда. Съобразно постигнатият
от ищеца правне резултат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъдат възложени част от разноските сторени от ищеца, които съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК
и писмени доказателства възлиза на общо 1382,00 лв. за заплатена държавна такса
в размер на 176,00 лв., депозит за свидетел от 30,00 лв. и за особен
представител от 426,00 лв., адвокатско възнаграждение от 750,00 лв. Досежно
претенцията от 60,00 лв. платена такса за издаване на удостоверение от „Р.Б.“ АД съдът намира, че подежи на репариране в настоящия процес. Последното
следва от характера на отговорността по чл. 78, ал.1 от ГПК, която е ограничена
с оглед въведеното концентрационно начало в процеса и се свежда до присъждането
на заплатени в полза на бюджета на съдебната влст държавни такси по делото, внесени
възнаграждения за вещи лица и за явяване на свидетели, за участие на преводач и
тълковник, както и за изплатеното възнаграждение за един адвокат (в този смисъл
- Определение № 379/16.10.2018 по дело № 3121/2018 на ВКС, ГК, III г.о. и др.).
Всъщност буди недоумение обстоятелството на какво основание банката е изискала,
съответно получила плащането от ищеца (удостоверено с вносна бележка на л. 77)
за издаване на удостоверение, доколкото самото то е издадено въз основа на
издаденото от съда нарочно съдебно удостоверние, което инкорпорира в себе си разпореждане
на съда към банката да предостави информация за целите на съдебно производство,
не не дава право на кредитната институция собствено да събира такси от
приносителя на съдебното удостоверение, като условие за изпълнение на вмененото
ѝ от закона задължение да съдейства на гражданския съд. В обощение
съобразно уважената част от исковете ответницата следва да се осъди да заплати
на ищеца разноски в размер от 1287,88 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Т. - Й., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Х.М.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** сумата от 3150,00 лв., представляваща обезщетение съответно на собствената на ищеца 1/2 ид.ч. за
реализирани от ответницата наеми в периода 10.06.2018 г. – 31.01.2019 г. от съсобствен недвижим имот - Апартамент № *, находящ се в гр. В., на ул. „Н.
Г.“ № *, ведно със законната
лихва върху главницата от 01.10.2019 г., на основание чл. 30, ал.3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.М.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** срещу А.Т. - Й., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** иск с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 230,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 10.06.2018 г. – 31.01.2019г.
ОСЪЖДА А.Т. - Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Х.М.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 1287,88 лв., представляваща сторени в производството иск
съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: