Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София
, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на единадесети април февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Б. Гешева и в
присъствието на прокурора Красимир К. като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 137 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 23.05.2017 г. по НОХД № 15 940 по описа за 2012 г., СРС, НО, 19 състав е признал подсъдимия К.Г.Л. за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 03 до 07.01.2011 г. в гр.София в лек автомобил марка „Ауди А 8” с ДК № *******извършил действия (опипвал по гърдите, галил по тялото, бръкнал в гащите на Л.С.Т., родена на *** г.), с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - Л.С.Т. с ЕГН **********, родена на ***г. , явяващо се престъпление по чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2-ро от НК и при условията на чл. 54 НК от го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от 3 (три) години, като със същата присъда е като признал подс. Л. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за това, че на неустановена дата в горепосочения период и на посоченото място да е и пипал по влагалището Л.С.Т., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - Л.С.Т. с ЕГН **********, родена на *** г.
Съгласно
правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подс. Л. са възложени направените в производството
разноски – по сметка на СДВР 263, 90
(двеста шестдесет и три лева и деветдесет стотинки) лева ( в
д.п.) и 866,70 (осемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки) лева по
сметка на СРС – съдебното производство, както и на осн. чл. 190, ал.2 от НПК –
5 ( пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
От така постановената присъда са
останали недоволни прокурор от СРП и подс. Л., които чрез съответните
процесуални способи са инициирали въззивен контрол върху първоинстанционния
акт.
В депозирания от
прокурора протест се оспорва правилността на присъдата в частта на наложеното
на подс. Л. наказание, като се твърди, че същото е неправилно определено –
занижено, като първоинстанционният съд не е отчел степента на обществена
опасност на конкретното престъпление и личността на дееца. Предлага се на
въззивния съд да измени първоинстанционната присъда като увеличи наложеното на
подс. Л. наказание от една година „лишаване от свобода“. .
В депозираната от упълномощения
защитник на подсъдимия - адв. В.К. –
въззивна жалба се твърди, че присъдата
е неправилна, присъдата е неправилна, а обвинението срещу Л. – недоказано. В
тази насока се оспорват фактическите положения, приети от първоинстанционния
съд, като се акцентира върху противоречията в доказателствените материали.
Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова от въззивния
съд, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение
В
съдебно заседание, в хода на съдебните прения, прокурорът от СГП поддържа
подадения протест и оспорва въззивната жалба, като счита, че определеното на
подс. Л. наказание за занижено, като предлага на съда да увеличи наказанието от 1 (една) на 2 ( две) години
„лишаване от свобода“, намирайки че в такъв размер ще бъде постигнат
поправителен и превъзпитателен ефект, като предоставя на съда по приложението
на института, визиран в чл. 66, ал.1 от НК..
Служебно назначеният повереник на
частния обвинител Л.Т. – адв. Т. прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, като акцентира в пледоарията си върху
неоснователността на депозираната въззивна жалба, посочвайки, че многократно
подсъдимият е чакал и взимал доверителката му от училище, извеждайки я в учебно
време с автомобила си. В този смисъл навира, че виновността на подсъдимия е
доказана, а фактическите изводи на СРС почиват на правилна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Частният обвинител Л.Т.
поддържа заявеното от повереника си без да излага собствени доводи в хода на
съдебните прения.
Първият
от упълномощените защитници на подс. Л. – адв. И.В. в пространна пледоария
излага становище за неправилност на първоинстанционната присъда, като прави
искане за нейната отмяна и оправдаването на подзащитния му от въззивния съдебен
състав. Обобщени, аргументите му се свеждат до следното: 1. Допуснати в хода на
първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения: а) свързани
с изменнението на обвинението в хода на съдебното следствие, което неопустимо
обхваща период от време, близък до навършването на 14-годишна възраст на св. Т.;
б) привнасяне в мотивите на присъдата на факти от СРС, срещу които подс. Л. не
се е защитавал, а именно твърдението, че самата Т. му есподелила нейната възраст; 2. Недоказаност
на обвинението от обективна и субективна страна: а) непоследователност в
позициите на пострадалата, който първоначално сочи че е била „изнасилена“ от
подзащитния му; б)данни, че св. П. е „моделирал“ твърденията на Т.; в) наличие на
мотив за отмъщение у Т., която е разбрала наличието на постоянна връзка на
подзащитния му с друга жена ( бивша съпруга на П.); г) липса на знание у
подзащитния му, че св. Т. не е навършила 14-годишна възраст д) обективна
несъставомерност на действията, инкриминирани на подзащитния му с цел да
възбудят или удовлетворят полово желание
- прегръдки и целувки. Въз основа на изложеното адв. В. пледира за
постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния му.
Вторият
от упълномощените защитници на подс. Л. – адв. В.К., поддържайки аргументите на
адв. В., допълва, че образуването на наказателното производство е станало по инициатива
на св. П., като св. Т. е отишла в полицията с ангажиран от него адвокат и без
да уведоми майка си, а самото обвинение веднага е станало обществено достояние.
В този смисъл адв. К. намира, че наказателното производство изцяло обслужва
интересите на св. П..
Подс. Л.
в хода на въззивното съдебно следствие дава допълнителни обяснения, в които
оспорва обвинителната теза, заявявайки че не е знаел възрастта на Т. докато тя не е станала публично известен факт
и двамата никога не са разговаряли на тази тема. Допълва, че е жертва на
заговор на един човек – Л.П., който чрез св.Т. се опитва да му отмъсти, че е с
бившата му жена.
В предоставената му последна дума подс. Л. заявява, че
се счита за невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
На първо място следва да бъдат
обсъдени доводите на защитата ( адв. В.) за допуснати от първостепенния
съд съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с изменението
на обвинението и въвеждането от страна на СРС на факти, срещу които подсъдимият
не се е бранел, доколкото основателността
на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната
инстанция по съществото на делото.
Така въззивната инстанция намира,
че доводът на защита относно изменението на обвинението, разгледан на
процесуална плоскост, не е основателен. С обвинителния акт, внесен в СРС, подс.Л.
е предаден на съд за извършено на 07.01.2011г. в гр.София, ж.к. „Т.“ престъпление.
В хода на съдебното следствие, в о.с.з., проведено на 14.03.2017г., прокурорът
е направил искане за изменение на обвинението – неговата обстоятелствена част,
свързана с времето на деянието – на неустановена дата в периода от 03 до
07.01.2011г. и мястото на деянието – в гр.София. След изслушване на страните СРС
е допуснал така направеното изменение на обвинението, като по искане на
защитата е отложил съдебното заседание за подготовка по така измененото
обвинение. При така посоченото процедиране от прокурора и първостепенния съд не
се установяват нарушения на реда, предвиден в НПК, при приложението на
института – искането за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението е извършено от компетентен орган, в срока предвиден в чл. 287, ал.1
от НПК, а съдът е предоставил възможност за защита по измененото обвинение на
подс. Л.. В този смисъл доводът на адв. В. следва да бъде изследван на
плоскостта дали с така измененото обвинение е засегнато правото на защита на
подсъдимия – дали би бил лишен от
ясна представа за какво точно престъпление може да бъде осъден, което е
недопустимо с оглед стандартите на чл.6, т.3, б.„а” и б.„б” от ЕКЗПЧОС за
осигуряване на справедлив съдебен процес. И в това отношение направеното от
прокурора и допуснато от СРС изменение на фактическите обстоятелства на
обвинението не разкрива твърдяното от защитника нарушение – с разширяване на
темпоралния предмет на обвинението ( от 07.01.2011г. - на неустановена
дата в периода от 03 до 07.01.2011г.) и пространствените му параметри ( от
гр.София, ж.к. „Т.“ - в гр.София) обвинението за извършено
противоправно деяние не е изгубило своята определеност по деец, обект/предмет
на засягане и обективни параметри,
детерминиращи го по време, място, обект и предмет на посегателство, т.е. деянието
е ясно отграничено по време, място, лица
и предмет от другите явления от обективната действителност и в този смисъл е
индивидуализирано с посочените по-горе белези. Ето защо и липсва съществено
нарушение на правото на защита на подс. Л. във връзка с направеното и допуснато
изменение на обвинението.
Второто твърдяно от адв.В.
съществено нарушение на процесуалните правила е свързано с въвеждането от
страна на СРС в мотивите на обжалваната присъда на факти, срещу които
подсъдимият не се е бранел – в частност изричното заявяване на подсъдимия от
пострадалата на действителната й възраст от 13 години. И този довод на защитата
е неоснователен в конкретния случай. Несъмнено с оглед
реалната и ефективна защита на правата на подсъдимия е недопустимо за първи път
в мотивите към съдебните актове да му се вменяват факти и обстоятелства от
значение за правната квалификация на инкриминираното му деяние извън обхвата на
обвинителния акт. В случая СРС не е въвел нови обвинителни факти, непредявени
на подсъдимия с обвинителния акт с констатацията, че пострадалата е споделила
на подсъдимия своята възраст, а е конкретизирал твърдението в акта на
прокурора, че деянието е извършено с изискуемия от закона пряк умисъл, т.е.
констатацията за това обстоятелство в мотивите към обжалваната присъда не
представлява „ново“ обстоятелство, което няма обективна база в обвинителния акт
и съответно съдебният състав сам е дефинирал рамките на обвинението, като
незаконосъобразно е запълнил обема на обвинението по собствено усмотрение с
конкретни действия на подсъдимия, обуславящи осъждането му, а по същество
представлява факт с насоченост към установяване на твърдяно от прокурора
обстоятелство от душевния мир на дееца.
Поради това и нарушение на правото на защита на подс. Л. не е допуснато.
Неоснователността на възраженията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила обуславя необходимост въззивната
инстанция да провери обосноваността и законосъобразността на обжалваната
присъда.
Фактическата обстановка по делото
е изяснена правилно от районния съд. Установени са по категоричен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК –
фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, последиците
от деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия,
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
като събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд доказателства
не променят фактическите констатации на СРС относно съществените за правилния
изход и включени в предмета на доказване
на делото обстоятелства.
Фактическите изводи на
първоинстанционния съд са направени след
анализ на събраните по делото доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Т. ( вкл. допълнителния й разпит и приобщения й по реда
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК разпит от д.п.),
на Е.С., на Л.П., на А.П., на П. Р.( вкл. и от д.п., приобщен на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК) на И.Е.,
на Н.Ц., на И.Д., на Н.Т., на Р.Ф., на Р.М.,
на К.Т., на П.К., проведените очни ставки между св. Т. и св. Р., между св.Т.и св.
Д., между св. Д. и св. К., между св. Т. и св. П., заключенията на съдебно
психологическата и психиатрична експертиза, видеотехническа експертиза,
комплексната съдебно психологическата експертиза, потвърдени при разпита на
експертите в с.з., както и писмените доказателства и доказателствени средства -
протоколи за оглед на
местопроизшествие, справка от ** СОУ „********”,
справки от О „ПП”- СДВР”, с приложени разпечатки, справки от мобилни оператори,
справка за извършен анализ на трафични данни, четири броя заверени копия на
книга за пътниците на обект самостоятелни стаи под наем ЕТ „Ф.К.- И.Д.” за
периода 26.10.2010 г. - 22.04.2011 г., протоколи за доброволно предаване, справки
за съдимост. Въззивният съд съобрази при установяването
на фактическите положения и събрания в проведеното съдебно следствие
доказателствен източник – обясненията на подс. Л., дадени в хода на въззивното
съдебно следствие, посочени по-горе.
От събраните по делото
доказателства от първоинстанционния и въззивния съд се установява, че подс. Л. е роден на *** г. и
към инкриминирания период в началото на м. 01. 2011г. е бил на 59 години.
Пострадалата Л. е
родена на *** г. към
инкриминирания период в началото на м. 01. 2011г. е била на 13 години. През
учебната 2010 /2011 г. тя била ученичка в седми клас в 15 СОУ „********”
и живеела в едно домакинство с майка си
св. Е.С., която била разведена с баща й от средата на 2007 г., като дома им бил
посещаван и от нейната баба. Учебните й занятия били сутрин, като св. Т.
дружала предимно с момчета, близък неин приятел бил свидетеляЦ., като имала и
приятелки момичета. Преимуществено вечер си била в къщи, не излизала по заведения, единствено ходела на
кафе.
Св. Т. се интересувала от кучета, поради което посещавала киноложки изложби, организирани от „Българската републиканска федерация по кинология“ и станала хендлер – ръководител на куче при представянето му по време на състезание. Подсъдимият К.Л. бил председател на Сдружение „Българската републиканска федерация по кинология” и във връзка с хобито на Т. двамата се познавали от 2007 г. – 2008г. В края на 2010 г. двамата станали приятели в социалната мрежа „Фейсбук”. Св. Т. решила да му изпрати поздравителна картичка за Коледа по „Фейсбук”, на което подсъдимият отговорил и двамата си разменили телефонните номера. По това време подсъдимият Л. ползвал телефонен номер ********. Оттогава двамата с Л. имали кореспонденция по интернет. Подсъдимият и Т. разговаряли след това по телефона и се разбрали да се видят. Подсъдимият завел Т. да купуват храна за гълъби до село Требич, като по пътя си говорили за кинология, за кучета и той я оставил пред блока, в който живеела. Подсъдимият знаел, че Т. е на 13 години, тъй като по пътя подсъдимият спрял, за да си купи тя цигари, като Т. му казала, че най-вероятно няма да й продадат, тъй като е на 13 години. След Новата година двамата отново се чули по телефона и в рамките на един час след обаждането, той я взел около 10:30 часа сутринта от училището, в което тя учила, като преди това й се обадил по телефона (тя ползвала СИМ карта с номер **********, който се водил на името на св. Ф.). Това станало след Коледната ваканция, в седмицата между 03.01.2011 г. - 07.01.2011 г. Подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 8”, тъмно сив на цвят, с ДК № ********, с който завел на мястото, където щяла да се мести „Българската републиканска федерация по кинология“ в кв. Требич. На връщане от кв.Требич, подсъдимият Л. отбил колата и двамата започнали да се целуват, той започнал да я гали по тялото, по гърдите, продължил да я целува, бръкнал й в гащите и започнал да я опипва в областта на слабините, на които действия св. Т. откликвала. След тези доброволни интимни действия подс.Л. я откарал до блока й.
Подсъдимият К.Л. по това време ползвал и телефонни номера ********, ********, ********, ********, а свидетелката Т. ползвала и телефонни номера:********, ******** и ********.
Подсъдимият и св. Т. се видели и на изложба по кинология на 15.01.2011г., когато той я направил победителка при хендлерите. На 16.01.2011 г. подсъдимият дошъл до блока, където живеела св. Т., за да й подари малко куче порода немска овчарка за рождения й ден. Тогава св.С.- майка на св. Т. се запознала с него. Тъй като св.С.отказала да приеме кученцето, те не го взели. За втори път св.С.се видяла с подсъдимия на 05.03.2011 г. когато двете отишли до развъдника в кв. „Дървеница”, за да види дъщеря й кученцето, което щяло да й бъде подарено.
Свидетелката Т. споделила със своя приятел св.Ц., с когото живели на един етаж и се познавали от малки, за връзката си с подс. Л., както и със св. Ф.. На св.Ц., Т. разказала, че двамата с подсъдимия са се целували и натискали и че това се е случвало предимно в колата на Л., като разказът й бил преди рождения й ден на 16.01.2011г. Св. Т. запознала подс. Л. и св.Ц. една вечер до блока, в който живеели, като за целта позвънила на св.Ц. по телефона и представила подсъдимия наЦ. като нейния приятел, а Л. се представил като „чичо К.”. Св.М. през учебната 2010/2011 г. била съученичка и приятелка със свидетелката Т.. На нея Т. й споменала, че е спала с подсъдимия, с когото са се запознали по киноложки изложби. Разказала й за случка в лек автомобил, че той си е искал от нея по по-груб начин, като през този период св. Т. често отсъствала от училищните занимания. Същите обстоятелства св.Т. споделила и със св. Р., като на 09.01.2011 г. я е запознала с подс. Л. в кв. „Надежда”, като св. Т. го представила като неин приятел, а подс. Л. взел Т. с автомобил, като св. Р. възприела интимна целувка между двамата.На св. Е. Т. също разказала за връзката си с подс. Л., като св. Е. присъствала на разговор между двамата в социалната мрежа „Фейсбук”, възприемайки, че взаимно си изпращат знаци , символизиращи любов ( сърчица), като св. Т. казала на св. Е., че са имали сексуални отношения с подс. Л. преди рождения й ден, а в нейно присъствие ( както и пред св. Р.) е правила тестове за бременност, които били отрицателни.
Св. П. бил член на клуб „А.С.Т.”, който е приет за член на „Българската републиканска федерация по кинология“. Той подавал сигнали за извършени правонарушения срещу „Българската републиканска федерация по кинология“ до данъчните власти и до Комисията по дискриминация. Св. П.а била бивша съпруга на св. П., но въпреки, че двамата се били развели през юли 2006 г., след нанесен й тежък побой от св. П., до юни 2011 г. живяла със св. П. на семейни начала, като след раздялата си с П. й била оказана помощ от подс. Л., с когото имали и общ бизнес и отношенията им придобили интимен характер.
Св. Т. продължила да се вижда с подс.Л. и след рождения си ден на 16.01.2011 г. Двамата имали няколко доброволни полови контакти, като св. Т. разбрала през месец юни 2011 г., че подс. Л. поддържа отношения с друга жена, от която получила заплахи, като разбрала, че същата е бивша съпруга на св. П.. Св. Т. се обърнала към св. П., като го попитала за отношенията между неговата бивша жена и подс. Л., на което първоначално св. П. отговорил, че не е нейна работа. След време св. Т. му се обадила по телефона и му казала, че св. П.а я е заплашила със саморазправа. Тогава св. П. се съгласил се да се видят, а Т. му разказала за връзката си с подс. Л.. Тогава св. П. я посъветвал да подаде жалба, като двамата посетили адвокати, както и Агенцията за закрила на детето. Св. Т. подала жалба до Агенция за закрила на детето и до Софийска районна прокуратура през месец юни 2011 г. Жалбата й до СРП, копие до Агенцията за закрила на детето била подписана само от Т..
Междувременно св. П. се
свързал със свидетелката Т., която работела като редактор и репортер в предаването
„Отечествен фронт”, излъчвано по Нова телевизия, като й обяснил, че с момиче под 14 години е блудствано от мъж на
име Л.. Двамата си говорили среща, на която журналистът да види потърпевшата и
да я интервюира. На срещата със св. Т.q св.
Т. била доведена от св. П. в парк-хотел „Витоша” в ж.к. Студентски град, като
преди интервюто св. Т. била въведена в историята от св. П., показани й били
есемеси на телефона на св. Т. от подс. Л., след което й били изпратени и още
неща по скайп. Св. Т. потърсила другата страна – подс. Л. по телефона, но набраното
от нея лице отказало интервю, среща или отговор. Проведеното интервю на св. Т.
със св. Т. не било излъчено по
телевизията, тъй като данните в него не им изглеждали достатъчно достоверни и липсвала
гледната точка на втората страна, като едва след излязла в други медии
информация по случая, част от интервюто със св. Т. било качено в интернет сайта
„lentata.com“.
Междувременно св.С.разбрала, че дъщеря й има 113 неизвинени отсъствия в училище през периода месец март-април 2011 г., като през същия период започнала да получава по-големи сметки за телефоните, които ползвала дъщеря й, предимно поради многото есемеси. Във връзка с това св.С.решила да прочете тайно есемесите през месец май 2011 г. Те били от имена, които не можела да свърже с конкретен човек, но след това, разглеждайки интернет сайта на „Б.Ф.ПО К.“ видяла, че единият номер е обявен за контакт с подс. К.Л., което я притеснило. Тъй като на дъщеря й предстояло завършване на седми клас и приемни изпити в Природоматематическата гимназия, тя решила да отложи разговорът с нея след изпита ( 09.06.2011г.). След тази дата във фактурите липсвали изпратени есемеси, но изненадващо й се обадили от СДВР, за да й кажат за подадената от дъщеря й жалба срещу подс. Л..
Според заключението на първоначалната
СППЕ, потвърдена при разпита на експертите в с.з., св. Т. е психически здрава,
с интелектуални възможности в границата на възрастовата норма, с нормално
развита за възрастта й сексуалност, с данни за хетеросексуални интереси, без
данни да се обсъждат полови разстройства и отклонения в половото поведение;
могла е правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност и
да ги възпроизвежда, т.е. има свидетелска годност и може пълноценно да участва
във всички фази на производството.
Съгласно комплексната СППЕ,
относно освидетелствала св. Т., освидетелстваната е могла правилно да възприема
обстоятелствата и фактите по наказателното производство и да дава достоверни
показания по тях, към момента, инкриминиран с обвинителния акт и към момента на
провеждане на разпитите й като непълнолетна на ДП и в хода на съдебното
производство, личностното й развитие е в норма с тенденция към изпреварващо
развитие, същата е с емоционална зрялост, изпреварваща календарната възраст,
което от своя страна намалява склонността й към внушаемост и манипулируемост в
сравнение с нейните връстници.
Според заключението на
видеотехническата експертиза по протокол
№ 581-Е/2012 г., потвърдена при разпита
на експерта в с.з., на предоставения
носител е записан един видеофайл, който съдържа и звук, с продължителност 27 минути и 19 секунди,
детайлността на изображенията позволява извършване на сравнително изследване с
цел идентификация на лица, свалена е звуковата част от файла на хартиен
носител, установено е, че лицето от видеозаписа и предоставеното изображение от
БДС на Л.С.Т. са едно и също лице.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е обсъдил противоречията в доказателствените материали, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка. На основата на непосредствено събраните и проверени материали, е дал вяра на едни доказателства и е отхвърлил други. Аргументирано е обсъдил достоверността на гласните доказателствени средства с оглед както на съпоставката им с останалите доказателствени средства по делото, така и според собствената им убедителност, преценена съобразно тяхната последователност, непротиворечивост и обективност, като въззивният съд, въпреки дадените от подс. Л. обяснения в хода на проведеното съдебно следствие, не намери основания за промяна на фактическите положения, значими за правилния изход на делото.
Правилно първоинстанционния съд е
приел показанията на свидетелката и пострадала Т. като достоверни и ги е
поставил в основата на изводите си по фактите. Относно релевантните за предмета
на делото факти и настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на св.
Л.Т. и заключенията на основната и
допълнителна ( комплексна) СППЕ, които способи за събиране и проверка на доказателства
подкрепят извода за достоверността на свидетелстването
на Т., а данните в показанията й съответстват на писмените доказателства – справки
от мобилни оператори, справка за извършен анализ на трафични данни, четири броя
заверени копия на книга за пътниците на обект самостоятелни стаи под наем ЕТ „Ф.К.-
И.Д.” за периода 26.10.2010 г. - 22.04.2011 г., като не се оборват от друго
събрано по делото доказателство.
Пред скоби настоящият съдебен
състав намира за необходимо да изнесе следните обстоятелства относно
показанията на св. Т., тъй като линията на защита ( както в първоинстанционното
производство, така и пред въззивния съд) обективно се състои в опит да се обори
достоверността на показанията й поради заинтересуваността й от една страна, а
от друга – поради противоречивостта на
изнесената от нея информация, свързани с развитието на взаимоотношенията й с
подс. Л. и манипулирането й от страна на св. П., целящ да задоволи свои извънпроцесуални стремежи ( да отмъсти на
подсъдимия, да се реализира в избраната от него киноложка деятелност и т.н.).
На първо място пълната
последователност на Т. при възпроизвеждането на събитията, обхванати от
предмета на доказване по делото и контролните по отношение на последния факти (
при отчитане на времевата отдалеченост на събитията от момента на
възпроизвеждането им); в показанията й се съдържа конкретика и категоричност
относно възприетите от нея факти, като свидетелката
описва една правдоподобна от житейска гледна точка обстановка и
последователност на събития и факти /включително и от душевния й мир/, които
намират потвърждения и в несъмнено установените по делото факти.
На второ място информацията,
съдържаща се в показанията на св. Т. за определени изнесени от нея факти (
характера и естеството на взаимоотношенията й с подс. Л.), напълно съответства
на констатациите, съдържащи се в писмените доказателства, посочени по-горе и
косвените гласни доказателствени средства – показанията на св.Ц., св. М., св. Р.
и св. Е. , възпроизвеждащи от една страна споделеното от
пострадалата за връзката й с Л., като част от свидетелите ( М., Р., Е. ) описват и собствени възприятия от взаимоотношенията им в подкрепа именно
на техния интимен характер. Тези данни в показанията на св. Т. не се оборват от
друго събрано по делото доказателство, тъй като в обясненията си подс. Л.
оспорва единствено знанието си ( познавателния момент) за възрастта на
пострадалата, но не и обективните параметри на задълбочените сексуални
отношения помежду им.
На трето място достоверността на
показанията на св. Т. се подкрепя от заключенията на СППЕ, при които експертите
сочат нейна емоционална зрялост, при която склонността й
към внушаемост и манипулируемост е намалена.
Освен така
посочените положителни индикатори за правдивост на разказа на пострадалата, не
могат да бъдат споделени доводите на защитата за наличието на предубеденост на
източника на доказателства и противоречивост на разказа на Т., водещи до извод
за наличие на основание ( личен мотив), поставящ под съмнение истинността на
показанията й. Несъмнено в даденото от нея интервю при св.Т. пострадалата е заявила, че е изнасилена; такива данни се съдържат и в сигнала
( жалба) от Т., послужила като законен повод за образуване на настоящото
производство, но следва да бъде отчетено, че при всичките й разпити в
качеството на свидетел по делото и под страх от наказателна отговорност св. Т.
не е твърдяла за подобно престъпление;
също така са налични данни за осъществени полови сношения между Т. и Л., в
период непосредствено следващ навършването й на 14-годишна възраст, в който
съгласието й за това е релевантно ( чл. 151 от НК ), поради което е житейски
обяснимо смешението на престъпления против половата неприкосновеност от
14-годишното момиче в извънпроцесуални действия. На следващо място също е
установено по делото, че подс. Л. в течение на връзката си с пострадалата е
влязъл в интимни взаимоотношения със св. П.а, като между последната и св. Т. е имало
конфликт във връзка с мястото им в
живота на Л., но значението на това обстоятелство явно се надценява от
защитата, тъй като последващото инкриминираното деяние развитие на връзката
между Т. и Л. само по себе си не е фактор, водещ до предубеденост на
пострадалата, а налага единствено внимателната съпоставка на данните в
източника на доказателства с останалия събран по делото материал. В случая СРС
е извършил такъв анализ, настоящият
съдебен състав – също и резултатите от аналитичната дейност на двете инстанции
по фактите се припокриват – налични са достатъчно ( писмени и гласни)
доказателства, даващи основание за кредитиране на разказа на пострадалата,
същият се отличава и с житейска достоверност и липсват убедителни данни, че
изнасянето на уличаващата Л. информация е единствено израз на обективиран личен
мотив на Т. да навреди на подсъдимия. На последно място,
недопустимо е да се претендира непълноценност на показанията на пострадалата
със залегналите във възраженията на
защитата съображения относно предишния сексуален опит на малолетната
свидетелка и липсата на контрол от страна на майка й. Извън спорния етичен
контекст на подобни доводи, който няма да бъде коментиран от настоящата
инстанция, съществено е да се подчертае, че повдигнатите от защитника въпроси
са без всякакво значение за съставомерността на осъщественото спрямо св. Т.
престъпление по чл. 149 от НК.
Предвид изложеното и въпреки че
преценява показанията на св. Т. освен
както източник на доказателства, така и като средство за защита на накърнените
от престъплението права на пострадалата, и настоящият съдебен състав прие свидетелстването на Т. за достоверно и
отговарящо на обективната истина по делото, намирайки, че то е последователно,
житейски достоверно и се подкрепя пряко и косвено и от други доказателства по
делото.
Приемайки за ръководно посоченото
по-горе, съдът изгради фактическите си изводи относно правнозначимите по делото
обстоятелства след анализ /поотделно и в
съвкупност/ на гласните доказателствени средства, съпоставени със способите за
събиране и проверка на доказателства – заключенията на приетите по делото
експертизи, които следва да бъдат кредитирани с оглед пълнотата и обосноваността
им и въз основа на които се установява психологическото
състояние на пострадалата след инкриминираното деяние и нейната свидетелска годност,
както и писмените доказателства, подкрепящи извода за наличие на интимни
отношения между ученичката Т. и 59 –годишния подсъдим.
Ето защо и анализът на данните в
показанията на пострадалата, съпоставен с данните от приетите по делото
експертизи и писмени доказателства, водят до изясняване на картината на
престъплението в нейните детайли и хронологична последователност на случилото
се, извършените действия от дееца и реакциите на жертвата.
Несъмнено, данните в обясненията
на подсъдимия Л., дадени пред въззивния
съд, противостоят по информационната си
насоченост на така депозираните от пострадалата показания – същият твърди, че не
е знаел за истинската възраст на Т. ( т.е. че не е навършила 14 години). Тези
обяснения съдът приема единствено като израз на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице, несъответстващи на обективната действителност и не ги кредитира –
несъмнено са установени по делото фактите, свързани с посещенията на Л. в
училището, където св. Т. е била ученичка; че от 2007г. – 2008г. двамата са се познавали ; че физическото й
развитие и външния й вид ( видно от
снимковия материал в видеотехническата
експертиза по протокол № 581-Е/2012 г.) не са несъответни на действителната й календарна
възраст, които обстоятелства опровергават твърдяното от подсъдимия незнание на
това обстоятелство и правят обясненията му житейски нелогични и
неправдоподобни; самата Т. свидетелства, че е заявила на подс.Л. възрастта си и
съдът цени разказа на пострадалата и за това обстоятелство, приемайки
обясненията на подс. Л. в тази им част единствено като опит за неговото
оневиняване, оборващ от обективно установените данни, свързани с възрастта на
пострадалата Т..
Относно
останалите обстоятелства, имащи характер на контролни факти относно включените
в предмета на делото такива, следва да бъде посочено, че първоинстанционният
съд е извършил подробен доказателствен анализ, съпоставяйки данните в гласните
доказателствени средства ( показанията наЦ., М.,Р., П., П.а, Т.,С.и Д.) както с качествената характеристика на източника
на доказателства, така и с вътрешната убедителност на разказа, изводима от
последователността, логичността и подкрепеността му от други данни по делото, като преповтарянето му е ненужно, тъй
като съответства на правилата на
логиката, източниците на информация, интересуваща делото са интерпретирани
правилно, а съдържащите се в тях данни не са тълкувани превратно. В този смисъл
и въззвният съд напълно споделя доказателствените изводи на проверяваната
инстанция за тях.
Събраните
в хода на въззивното съдебно следствие доказателства посредством обясненията на
подс. Л., както бе посочено по –горе, не водят до различна от установената от
СРС и споделена от въззивния фактическа обстановка, свързана с включените в
предмета на доказване обстоятелства, тъй като съдът прие същите за недостоверни
относно липсата му на знание за календарната възраст на пострадалата Т..
Ето защо и след самостоятелен анализ
на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата
инстанция по фактите.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подсъдимият К.Г.Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
На първо място,
подсъдимият Л. е годен субект на
наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, липсват данни да е страдал от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От обективна страна: За
осъществяване на престъпното блудство по цитираната разпоредба е достатъчно
деецът да извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено или задоволено
полово желание без съвкупление, без да е необходимо дори тази цел да бъде
постигната - в действителност същият да бъде възбуден или удовлетворен; ал.1 на
чл. 149 от НК не изисква настъпването на
този резултат. За осъществяването му е достатъчно само наличието на целта да се
постигне такъв резултат. Блудствените действия са тези действия, с които се
цели възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. В случая
тяхното обективно проявление е намерило израз в осъщественото от страна на
подс. Л. опипване по гърдите, галене по тялото и бъркане в гащите на малолетната ( ненавършила
14-годишна възраст) тогава св. Т., като те са били обективно насочени към
възбуждането и удовлетворяването на половото му желание без съвкупление. Доводът
на защитата, че са инкриминирани действия, които по естеството не са
блудствени, не е основателен и не почива на обективно установения техен
характер и обстановката при извършването им – в отбит от пътя автомобил, без
други лица, при втората им самостоятелна среща и след водена комуникация, при
която са изявили взаимните си симпатии; като така обективираните от подс. Л. и инкриминирани по делото действия са с
насоченост/допир в такива части на
тялото на малолетната Т., че сексуалното естество на поведението на дееца е
несъмнено.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при
наличието на пряк умисъл – подс. Л. е съзнавал, че извършваните действия са от
естество да възбудят и удовлетворят неговото полово желание без съвкупление, като
блудствените действия се осъществяват по отношение на ненавършило 14 години
момиче (т.е че пострадалата е малолетна); налице е и специалната цел, отнасяща
се до субективната страна на престъплението-да се възбуди и удовлетвори полово
желание на субекта на престъплението без съвкупление.
Справедливо,
в съответствие с изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл.54 от НК е
и наложеното на подсъдимия Л. за
престъплението по чл.149, ал.1 от НК наказание
– 1 ( една) година „лишаване от свобода“. Размерът на
наказателната санкция е съобразен с
баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Отегчаващото обстоятелство се изразява
в съществената възрастова разлика между дееца и жертвата, т.е. завишената
степен на обществена опасност на деянието, на която се противопоставят
необремененото съдебно минало на подс. Л., положителните данните за трудова
ангажираност, възрастта на пострадалата, непосредствено предхождаща 14 години и
продължителността на воденото наказателно преследване, което е несъответно на
фактическата и правна сложност на конкретното дело.
В
обобщение определянето на наказанието по реда на чл. 54 от НК е адекватно на
баланса на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства –
не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство,
правещо предвиденото в закона наказание несъразмерно тежко. Определянето на
наказанието за престъплението по чл. 149, ал.1 от НК в минималния предвиден в
закона размер от 1 година „лишаване от свобода“ е съответно на конкретното
престъпление ( чл. 35, ал.3 от НК) с посочените характеристики на деянието и
дееца, в който смисъл и искането на прокурора за неговото увеличаване не се
явява основателно. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че от деянието (
респ. от започването на наказателното производство) е изминал период от над 7
години, което прави налагането на наказание над минимума несъразмерно на целите
на наказанието. Именно съпоставката с данните за личността на подсъдимия води
до извод, че следва да намери приложение институтът, визиран в чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ и то за срок в
минимално допустимия в НК от 3( три) години. Изминалият немалък период от време от деянието до налагането на
наказанието практически обезсмисля неговата строгост с оглед постигането на
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Касателно
специалната превенция е от значение преди всичко необратимостта на наказанието,
а не неговата строгост, като в тази насока следва да бъдат посочена и липсата и
на последващо инкриминираното деяние общественоопасно поведение на подсъдимия,
от което следва заключението, че и отлагане изпълнението на наложеното
наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски и сумата
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Липсата на съответен протест прави безпредметно обсъждането на правилността на присъдата на СРС, НО, 19 с-в в оправдателната й част ( с която подс. Л. е оправдан за блудствени действия, изразяващи се в пипане по влагалището на Т.), тъй като СГС не разполага с процесуална възможност да влоши положението на подсъдимия.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Воден от
горното и основание чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО,
ХІV въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.05.2017 г.,
постановена по НОХД № 15 940 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.