РЕШЕНИЕ
№ 05.12.2019
година гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският окръжен съд, I-ви
въззивен граждански състав, на 05.11.2019 година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като разгледа докладваното от
съдия К.Пейчева в.гр.д. № 235/2019г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ответницата К.К.М. ***, чрез адв.М.Х. от ЯАК,
срещу решение № 428/10.06.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 3956/2018 г. по описа на ЯРС,
се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която ЯРС ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.М. с ЕГН **********, че Н.С. Д. с ЕГН **********
е собственик на прилежащо към жилище - апартамент, разположен на целия втори
етаж на сграда, находяща се в гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов" №38, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 87374.531.397.1.2 с площ 93,34кв.м., мазе с площ 6,70 кв.м.,
находящо се в приземния етаж по северната страна на сграда с идентификатор №
87374.531.1 и ОСЪЖДА същата да му предаде собствеността и владението върху
обекта.
Въззивницата счита решението в обжалваната част -
частта, с която е уважен иска по чл.108 от ЗС, за неправилно, незаконосъобразно
и необосновано и излага съображения. Моли ЯОС да отмени решението на
първоинстанционния съд в частта, с която се признава по отношение на
ответницата Кр.М., че ищецът Н.С. е собственик на прилежащо към жилище -
апартамент, разположен на целия втори етаж на сграда, находяща се в гр.Ямбол,
ул."Жорж Папазов" №38,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №87374.531.397.1.2 с площ
93,34кв.м., мазе с площ 6,70 кв.м., находящо се в приземния етаж по северната
страна на сграда с идентификатор № 87374.531.1 и се осъжда ответницата да му
предаде собствеността и владението върху обекта, и вместо него да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск по чл.108 от ЗС, както и да присъди
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от Н.С.Д., чрез адв.Д.С., в който се изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Моли
окръжният съд да остави без уважение въззивната жалба и му присъди направените
пред въззивната инстанция разноски.
В с.з. се поддържа въззивната
жалба от процесуалния представител на въззивницата.
Представляващият въззиваемия
оспорва жалбата, претендира разноски.
Въз основа на събраните по
делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт №86, том VI, рег.№8446, дело №678 от
23.11.2017г. на нотариус М.Д., с рег.№453 в Нот. Камара, ищецът заедно със
съпругата му Я. П. Д. са закупили следния недвижими имот, находящ се в
гр.Ямбол, ул. Жорж Папазов" №38-40, а именно: 1/4 идеална част от Поземлен
имот с идентификатор №87374.531.397 заедно с ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, с
административен адрес гр.Ямбол, ул. Жорж Папазов" №38, разположено на
целия втори етаж от построената в имота сграда, представляващо самостоятелен
обект с идентификатор №87374.531.397.1.2 с площ от 93,34 кв.м. ЗАЕДНО с
прилежащото му МАЗЕ с площ от 6,70 кв.м.
Представен е и НА от
01.03.1975 год., по силата на който праводателката на ищеца е придобила
собствеността върху върху 1А ид.ч. от дворно място, заедно с втори етаж -жилище от
масивната жилищна сграда с площ 93, 34 кв.м. и мазе с площ 6,70 кв.м. при
посочени граници.
С Нотариален акт №122, том III, рег.№3786, дело №449 от 30.06.2017г. на
нотариус Т.Д. ответницата е закупила от „РОУЗ ГАРДЪН"ЕООД 110,25/461 ид.ч.
от ПИ с идентификатор № 87374.531.397, заедно с друг вид самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 87374.531.397.1.4 със застроена площ 40,75 кв.м.,
разположен на етаж нула от построената в ПИ триетажна масивна жилищна сграда,
ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата.
Видно от НА от 02.10.2007 год.
„РОУЗ ГАРДЪН"ЕООД е придобило по силата на покупко - продажба следния
недвижим имот: 100.25/461 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор № 87374.531.397, заедно с таванско помещение от 7,5 кв.м.,
прилежащо към самостоятелен обект в сграда № 87374.531.397.1.1 със застроена
площ 88,60 кв.м. от построената в ПИ масивна триетажна жилищна сграда с
идентификатор № 87374.531.397.1, със застроена площ 79 кв.м.
С НА от 04.07.2007 год. „РОУЗ
ГАРДЪН"ЕООД е придобило по силата на покупко - продажба 10/461 ид.ч. от
дворно място, представляващо ПИ с идентификатор № 87374.531.397, заедно с друг
вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ 40,75 кв.м. с идентификатор
№ 87374.531.397.1.4, находящ се на етаж нула от построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда.
Приедставена
е схема на обекта.
По делото е назначена СТЕ, вещото лице по която е
извършило оглед на имота, както и справки в Община Ямбол и СГКК- Ямбол, и в
заключението си установява, че в Община Ямбол липсвала строителна документация
за сградата, както и за извършеното по-късно преустройство също липсвали
строителни книжа. В СГКК съществувала схема на самостоятелен обект в сградата,
разположен на приземния етаж с площ 40,75 кв.м., която представлявала Vi ид.ч от застроената площ на сградата в приземния етаж.
На място в приземния етаж бил изграден обект с височина 2,13 м като усвоените
помещения били с контура на външните зидове на сградата, т.е. освен площта от
40,75 кв.м. била усвоена и останалата площ, която представлявала две мазета и
коридор, който е свързвал втори и трети жилищен етаж с мазето и незастроеното
дворно място. От входа, водещ към втори и трети жилищен етаж, имало
продължаващи стълби, където ясно се виждала зазидана врата. Видно на място
било, че тази врата е към коридора и процесното мазе от 6,70 кв.м., разположено
по северната стена на сградата, извън площта на обекта, собственост на
ответницата, преустроено в баня. В тази част било обособено и перилно
помещение, където се намирали водомерите на първи, втори и трети жилищен етаж.
Към момента в обект с идентификатор № 87374.531.397.1.4 не съществувало
помещение с площ 6, 70 кв.м.
По делото пред ЯРС са
разпитани свидетели. В показанията си свид.Д. посочва, че е била собственик на
жилище от близо 94 кв.м. в имота, както и на мазе в приземния етаж на сградата
с площ 6 и нещо кв.м. Къщата имала два входа и мазето се намирало вляво от
стълбите като се слезело по 2-3 стълби. Ползвала мазето от 1975 г. до 2007 г.,
когато М. Р., купила 40 кв.м. от приземния етаж, които също били мазе и ги
преустроила за живеене и завзела и нейното мазе, зазидала вратата, за да си
направи баня. Свидетелката установила това през 2007 год., при едно от
посещенията си в имота.Тогава се разбрали да й построи мазе, но нищо не
направила. Свидетелката посочва, че не е давала съгласието си за това. Продала
имота миналата година като казала на новите собственици за проблема. Описва
колко входа има двора и къщата. Посочва още, че е подавала 3-4 жалби в
общината, но все й отговаряли, че няма такова мазе. Жалбите пускала след 2007
год. В сградата имало общо 4 мазета. Само това мазе било към нейния имот.
В показанията си свид. И.
посочва, че е управител на агенция за недвижими имоти и знае за процесния имот.
Имотът бил на приземния етаж от сградата и преди да се обяви за продажба се
давал под наем. За самата къща имало вход от към улицата, през който се влизало
на втория етаж и таван. Имало портална врата, където бил входа за първи и
приземен етаж. Достъпът до двора бил свободен. Описва как изглеждал имота на
ответницата като посочва, че не знае квадратурата му. Банята се намирала като
влезеш в коридора - отсреща.
В показанията си свид. С. посочва, че е работила в
Община Ямбол като главен експерт ПГС и контрол на строителството. Преди Нова
година колегите й я разпитвали за подобен случай, направила справка в Общината.
Кореспонденции по жалби на граждани се пазели 3 години. Спомняла си, че на
„Жорж Папазов" имало жалба от някаква жена, която от години живеела на
морето, идвала, вдигала скандали и си търсела мазето. Спомня си, че са
посещавали обекта, но счита, че не са констатирали незаконно строителство,
защото в противен случай щели да съставят актове. Нямала спомен да й бил
предоставен одобрен план за тази къща, за да констатира на място, че има отклонения.
ЯОС поставя допълнителна задача на вещото лице С.П.Д.
по назначената СТЕ да изготви подробна скица на имота в настоящото му състояние
и преди преустройството, включително като очертае приземния етаж на сградата и
помещенията в него, очертае процесното мазе с граници и координати, очертае
самостоятелен обект с идентификатор 87374.531.397.1.4. с граници и координати,
посочи входовете и достъпа до вътрешния двор, и отговори на въпроса: Процесното
мазе или част от него включена ли е в самостоятелен обект с идентификатор
87374.531.3974.4 и да конкретизира включената част. В.л. е изготвила скица, с
която е очертан целият имот в сутеренния етаж след извършеното преустойство.
Процесното мазе е включено в общата площ на сутеренната част на обекта - на
имота и то е преустроено като баня, която е отразена на скицата. С това
присъединяване на мазето в сутеренния етаж е направено пълно преустройство
така, че да заеме цялата площ от този сутеренен етаж. Площта на целия сутеренен
етаж е 54.80 кв.м., а обектът на ответницата с идент. ... 1.4 по кадастралната
карта е с площ 40.75 кв.м. Следователно мазето с площ 6.70 кв.м. е включено в
площта на сутеренния етаж, която се владее от ответницата К.М..
В.л. установява, че мазето,
преустроено в баня, която е присъединена към общата площ на обекта в сутеренния
етаж, може да се отдели като се отвори зазиданата врата и така се осигури
достъпа до мазето, което е преустроено в баня. Този достъп ще стане посредством
преграждане на част от коридора, който се ползва понастоящем от ответницата,
като част от нейната кухня. Ответницата може да затвори кухнята си с врата,
същата ще трябва да затвори и другата стая намираща се до банята, като направи
врата за вход към тази стая откъм другата стая, намираща се вдясно от кухнята.
За това преустройство, според в.л. няма да бъдат необходими значителни
средства, тъй като при огледа на място установила, че част от стените са от гипскартон,
конкретно стената между банята и намираща се вдясно от банята стая. Единствено
зидовете на двете стаи -отляво и отдясно на кухнята са тухлени с дебелина около
60-70 см. При отделяне на настоящата баня, ответницата ще може да обособи част
от стаята, намираща се вляво от кухнята в баня, като достъпът до вода се
осигурява от намиращите се до тази стая водомери в перилно помещение. По
документи сутеренният етаж е нежилищен, той е вкопан със 60 см под нивото на
терена, за да се получи височина 2.13 м, която е далеч под нормативната
височина 2.60 м за жилищно помещение. В.л. е установила, че канализацията в
приземния етаж е по-ниско от уличната канализация. В кадастъра за имота на
ответницата пишело, че са обединени четири мазета в един самостоятелен обект
1.4, като не е посочено предназначение. Посочва, че в приземния етаж не може да
има обект със самостоятелен кадастрален номер. Самостоятелен кадастрален номер
на имота на помещение в сутерен може да се даде, когато става въпрос за
търговско помещение или друго, но не и жилище.
В площта от 54.80 кв.м влиза
цялата площ, която се ползва от К.М.. Банята (част от мазето) е с площ 3.20
кв.м. Процесното мазе се намира в коридор, който е явно обща част, защото в
него са разположени точно тези водомери, които са обособени в перилно
помещение. Този коридор води освен към перилното помещение, води и към банята и
към едно от мазетата, което е преустроено в стая. От огледа не може да се
определи кога е извършено преустройството на сутеренния етаж. Банята има
прозорец на северната фасада на сградата. Между банята и стаята е имало зид,
който е съборен за да се увеличи размера на стаята и на място е изградена стена
от гипсокартон. На тази стена има поставени плочки и теракот. В.л. заключава,
че събарянето на тази гипсокартонена стена и премахването на плочките не е
свързано със значително преустройство, защото не засяга останалите стаи, които
ползва К.М.. Няма да бъде значително преустройството с оглед труда и спрямо
разпределението на помещенията в обекта. Това преустройство може да се извърши
и самата площ в сутерена го позволява.
ЯОС приема
заключението на в.л. като компетентно и обосновано.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявеният иск, който е предмет на произнасяне от
въззивния съд, е с правно основание чл.108 от ЗС.
Според чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Съгласно TP № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2А, искът за собственост по чл.108 ЗС
(ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези
две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В
този смисъл са мотивите към т. 18 от TP №1/04.01.2001г. по тълк. гр.
д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете
искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108
ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот,
съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи,
че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът
не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на
съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на товафешение ще се формира
относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 ЗС е твърдяното от
ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
По делото е доказано, че ищецът е придобил
собствеността върху АПАРТАМЕНТ, с идентификатор №87374.531.397.1.2. чрез
покупко-продажба. В нот. акт, обективирал сделката, е посочено, че апартаментът
се прехвърля с прилежащото му мазе. Следователно, процесното мазе като складов
обекти е принадлежност към апартамента и съгласно разпоредбата на чл.98 от ЗС
следва главната вещ - апартамента. ЯОС намира, че по делото е установено
правото на собственост на ищеца върху процесното мазе, на основание
покупко-продажба.
От събраните доказателства категорично се установява,
че ответницата владее процесното мазе, тъй като тя владее целия приземен етаж.
ЯОС смята, че ответницата владее процесното мазе без правно основание. С
нот.акт от 30.06.2017г. тя е закупила 110,25/461 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
87374.531.397, заедно с друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.531.397.1.4 със застроена площ 40,75 кв.м., разположен на етаж нула от
построената в ПИ триетажна масивна жилищна сграда, ведно със съответните ид.ч.
от общите части на сградата. Видно от схемата на този обект (стр.49 от
първоинстанционното дело), същият е разположен в южната част на приземния етаж
и не засяга северната част на етажа, където се намира процесното мазе. Същото е
било присъединено и преустроено в баня като по делото няма доказателства кога е
станало това, не се представени строителни разрешение и книжа.
Съгласно чл.97 от ЗС, когато чужда вещ е присъединена като част към
главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено
повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на
собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния
собственик. В случая въззивният съд намира, че ответницата не е придобила
собствеността на процесното мазе, предвид категоричното заключение на вещото
лице, че мазето би могло да се отдели без съществено повреждане на обекта.
Освен това, по правило
избените помещения не могат да бъдат придобити по давност, тъй като са
принадлежност към съответното жилище и следват неговата собственост. Затова
упражняването на владение от трето лице върху чуждо избено помещение и
съответно - бездействието на собственика, нямат правно значение. Само по
изключение, когато третото лице има в същата сграда свое жилище, а собственикът
на завладяното избено помещение притежава и друго складово помещение към своето
жилище, би могло да настъпят последиците на придобивната давност (Определение №
457 от 25.07.2017 г. по гр. д. № 602 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во
г.о.)
В Решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр. д. №
4834/2007 г. на ВКС, IV ГО е казано, че не е достатъчно владелецът на избеното
помещение да притежава в същата сграда свое жилище, а е необходимо заедно с
това и собственикът на завладяното избено помещение да има друго складово
помещение към своето жилище. В този смисъл е и Решение № 81 от 04.04.2014 г. по
гр. д. № 5556/2013 г. на ВКС, I ГО. По делото от показанията на свид.Димитрова
е установено, че към апартамента на ищеца има само едно складово помещение -
процесното мазе, поради което не е налице изключението за придобиване по
давност на избено помещение.
Ето защо, предявеният иск по чл.108 от ЗС е
основателен и доказан. Съгласно Решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4116
/ 2017 г. на ВКС, 1-во гр.о., освен с документа за собственост
индивидуализацията на мазето като прилежаща част на жилището може да бъде
извършена и с други средства. По делото от събраните доказателства е установено
местонахождението на процесното мазе - вляво от стълбището, в северната част на
приземния етаж, който етаж в момента изцяло се владее от ответницата.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, ЯОС намира, че следва да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Предвид изхода от делото, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция в размер
300лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ :
Потвърждава решение №
428/10.06.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 3956/2018 г. по описа на ЯРС, в обжалваната
част, с която ЯРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.М. с ЕГН **********,
че Н.С. Д. с ЕГН ********** е собственик на прилежащо към жилище - апартамент,
разположен на целия втори етаж на сграда, находяща се в гр.Ямбол, ул."Жорж
Папазов" № 38, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
87374.531.397.1.2 с площ 93,34кв.м., мазе с площ 6,70 кв.м., находящо се в
приземния етаж по северната страна на сграда с идентификатор № 87374.531.1 и
ОСЪЖДА същата да му предаде собствеността и владението върху обекта.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Осъжда К.К.М. с ЕГН ********** да заплати на Н.С. Д. с
ЕГН ********** сумата 300 лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1 2