№ 90
гр. Балчик, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесет и първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100317 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. Й. Р.
ЕГН********** от ***, чрез адвокат Н. С. от АК-В., с адрес в ****, срещу ЕТ“Д.Д.-М.Д.“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, представляван от М. Д.,с правно
основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК и цена на иска 3000лв. представляващо
уговорено, но неизплатено арендно плащане за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2020год.,
както обезщетение за забавено плащане в размер на 96,67лв. за периода от 01.12.2020г. до
26.03.2021г., ведно със направени деловодни разноски по настоящото производство, и
разноските по заповедното производство по ЧГР.Д№197/2021 по описа на БРС в размер на
85 лв. Правното основание на иска е в разпоредбата на чл.124 ал.1 във вр.чл.422 от ГПК във
вр.чл.415 от ГПК във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявен е установителен иск.
Ищцата претендира направени деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в
хода на заповедното и исковото производство. Направените деловодни разноски в хода на
заповедното производство са 85 лева държавна такса за образуване на производство.
Заплатената държавна такса в хода на исковото производство е в размер на 120 лева.
Претендираното адвокатско възнаграждение в хода на исковото производство е в размер на
500 лева. Заплатени суми за депозити в размер на 418,40 лева.
Ищцата поддържа исковата си молба. В проведените съдебни заседания,ищцата се
представлява от процесуален представител,а именно адвокат Н. С. от АК-В..Процесуалният
представител адвокат С. поддържа исковата молба. Представя доказателства по делото,
прави доказателствени искания. Оспорва възраженията на ответната страна описани в
писмения й отговор. Пледира установителният иск да бъде изцяло уважен,както и да се
присъдят в полза на ищеца направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в
хода на заповедното и исковото производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК,ответната страна представя писмен отговор по исковата
молба. В нея твърди,се правят различни възражения. В този писмен отговор,ответникът,
чрез процесуален представител адвокат П. А. твърди, че искът е неоснователен и недоказан
и моли същия да бъде отхвърлен. Прави възражение за нищожност на сключения писмен
анекс от 21.09.2016 и алтернативно прави възражение за нищожност на отделна клауза в
анекса. Моли съда да отхвърли установителния иск, като неоснователен.
В съдебно заседание,ответната страна се представлява от процесуален представител-
адвокат П. А. от АК-Д.,надлежно упълномощена.
От името на едноличния търговец-ответник,неговия пълномощник оспорва исковете. Сочи
доказателства. Представя писмена защита. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен
и недоказан. Претендира да бъде заплатена сумата от 418,40лв,представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство
По делото са събрани писмени доказателства.Приложеното е Частно Гражданско
дело№197/2021 по описа на БРС.
Съдът,след преценка на събраните доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата Д. Й. Р. е собственик на недвижим имот с идентификатор ***,
представляващ земеделска земя с площ от 75.002 дка в землището с. Т., община Б., област
Д..
По силата на договор за аренда на земеделска земя от 21.09.2016 г. предоставил на
ответника ЕТ „Д.Д. - М. Д.“, ЕИК *** посочения имот срещу арендно плащане в размер на
35% от стойността на добитата продукция годишно, но не по-малко от 50.00 лв. за декар.В
последствие с анекс към договора от същата дата 21.09.2016год.,арендното плащане се
променило на 90.00лв.,съгласно чл. 3 ал. I от договора. Договореното арендно
плащане,според ищеца се дължи с приключване на стопанската година, но не по-късно от 30
ноември на съответната календарна година. За последната стопанска година,ищецът
твърди,че ответника не е изпълнил задължението си да му заплати дължимото арендно
плащане.
Ищцовата страна е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение ,с правно
основание в разпоредбата на чл.410 от ГПК срещу едноличния търговец ответник,за
заплащане на сумата от 3000лв. представляващо уговорено, но неизплатено арендно
плащане за периода от 01.10.2019г.до 30.09.2020год., както обезщетение за забавено
плащане в размер на 96,67лв. за периода от 01.12.2020г.до 26.03.2021г.
В Районен съд-Балчик е било образувано Частно Гражданско дело №197/2021г. по
описа на БРС. В това производство в полза на дружеството-ищец е издадена Заповед за
Изпълнение №42 на 09.04.2021год. с която,на основание чл.410 от ГПК ЕТ Д.Д.-М.Д. е
осъден да заплати в полза на Д. Й. Р. гореописаните суми.
Срещу така издадена Заповед за изпълнение в законния срок е издадено Писмено
възражение,на основание чл.414 от ГПК от едноличния търговец, за това,че не дължи
2
конкретните суми.
С оглед на това, заповедният съд издава Определение №66 от 11.05.2021год. с което
указва на Д. Й. Р. да предяви иск по отношение на вземането си.
В законния срок, ищцата,предявява настоящия установителен иск.
Предявеният иск е за установяване вземанията на ищцата към ответника са
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при предявено в срок възражение
от длъжника.
Ответната страна в писмения си отговор твърди,че искът е неоснователен и
недоказан.Прави възражения-Ответникът твърди,че анексът от 21.09.2016 г. е
нищожен.Според ответника не е спазена предписаната от закона форма и е налице
противоречие на закона.Според ответника е налице и форсмажорно обстоятелство.
Съдът съобрази следните обстоятелства от правна страна:
По делото е безспорно установено, че по силата на чл. 3, ал. 1 от процесния договор
за аренда, арендното плащане е определено като 35% от стойността на добитата продукция
годишно, но не по-малко от 50 лева на декар. В открито съдебно заседание на 06.06.2022 г.
бе изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, според която 35% от
стойността на добитата продукция от землището на село Т., където се намира имотът на
ищцата за процесната стопанска 2019/2020 година се равнява на 48,14 лева на декар.
Следователно, дължимото арендно възнаграждение по силата на процесния договор е 50
лева на декар. По делото е безспорно доказано, а и спор по този въпрос между страните
няма, че ищцата е получила плащане в размер на 50 лева на декар за ползването на имота й
през стопанската 2019/2020 година. Това се е случило с два превода по сметка на ищцата,
както следва: 3 000 лева - на 07.12.2020 г. и 750 лева - на 19.02.2021 г.
Ответникът оспорва подписаният Анекс към договора от 21.09.2016год.по силата на
който,ищцата твърди,че ответният ЕТ следва да й заплаща аренда в размер на 90 лева на
декар.
При анализа на представеното писмено доказателство-Анекс към договор за
аренда,от 21.09.2016год.,съдът прецени следните обстоятелства:
Анексите към договорите са неразривна част от тях, което означава, че те трябва да
отговарят на същите условия за валидност, както и договорите, за които се отнасят. В
процесния случай това изискване не е спазено. Според чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, в редакцията му
към 21.09.2016 г., договорите за аренда се сключват в писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на страните като условие за валидност. Това означава, че
анексите към договорите за аренда, за да са валидни, също трябва да са в писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписите на страните. При процесния анекс от 21.09.2016 г.
това законово изискване не е спазено. Видно от представения по делото екземпляр от
анекса, той е в писмена форма, но нотариалното удостоверен е подписът само на една от
страните по него - този на ищцата, в качеството й на арендодател. Подписът на арендатора
3
не е нотариално удостоверен. Това означава, че изискуемата от закона форма за
действителност на процесния анекс не е спазена, което прави анекса нищожен.
На следващо място,Анексът е сключен противоречие на императивна законова норма,
а именно чл. 16, ал. 1, изр. 1 от ЗАЗ. Според този законов текст: „Ако след сключване на
договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане
на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между
поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора“. Няма
спор, че с процесния анекс се изменя съществен елемент от договора аренда, а именно -
неговата цена. Това изменение обаче е извършено в нарушение на законовите условия,
установени в чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ. Видно от текста на тази законова норма, за да бъде
изменен договорът за аренда, задължително условие е трайното изменение на
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключването му.
Няма легална дефиниция за това какъв период от време трябва да обхваща изменението на
условията, за да бъде квалифицирано като трайно, но съдебната практика и правната
доктрина приемат, че изменението, за да е трайно, следва да е продължило поне една
стопанска година. Процесиите договор за аренда и анекс към него са сключени в един и
същи ден - на 21.09.2016 г. Това означава, че е обективно невъзможно да са настъпили
трайни изменения на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключването
му, които да мотивират изменение на договора, още по-малко на един от съществените му
елементи, какъвто е цената по него. Следователно, при сключване на процесния анекс, не е
било налице задължително законово изискване за сключваното му, което означава, че той
противоречи на закона, а това го прави нищожен.
Според съда,процесният анекс към договора за аренда е нищожен на две основания:
- чл.26 ал.1 от ЗЗД - противоречие със закона;
- чл.26 ал.2 отЗЗД - неспазване на предписаната от закона форма.
Нищожността на процесния анекс има тази правна последица, че той никога не е
съществувал в правния мир и не е породил правни последици в отношенията между
страните по него. Това от своя страна води до извод, че дължимата арендна цена се определя
според правилото на чл. 3, ал. 1 от договора за аренда, а не според договореното в анекса.
В съдебно заседание,ищцовата страна се позова на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от
Търговския закон, а именно: „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението“.
Според ищеца,след като ответника е направил няколко плащания,различни от сумата от 50
лева, то не може да се позовава на нищожност.
Съдът съобразява и факта,че в стопанските години преди 2019/2020г.,арендаторът е
заплащал рентно възнаграждение в размер веднъж на 95 лв.,и два пъти в размер на 100
лева,което по същество се равнява на 35% от стойността на придобитата продукция, както
определя договора за аренда. Тези факти според съда не санират наличната нищожност на
анекса от 21.09.2016год. Нито едно от плащанията не е в размер на 90 лева, т.е. те не са
4
плащания на основание на нищожния анекс.
Съдът преценява,с оглед приетите доказателства,че е налице и форсмажорно
обстоятелство,касаещо стопанската 2019/2020 година.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че през
стопанската 2019/2020 година на територията на Община Б., част от - която е и с. Т., е
настъпило природно бедствие - суша.
Този факт се доказва от приетата по делото заповед №РД 09-792/06.10.2020 г. на
Министъра . на земеделието, храните и горите, с която е обявено, че за стопанската
2019/2020 г. в цялата област Д. е настъпило природно бедствие - суша - за редица култури,
сред които са пшеницата и царевицата. От представените по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели се доказа, че през стопанската 2019/2020 година
ответникът е обработвал земеделски земи в землището на с. Т., които е засял именно с
пшеница и царевица.
Нещо повече - в изпълнение на законовите си задължения – ЕТ „Д.Д. - М. Д." е подал
до Общинска служба по земеделие - Б. заявление с вх. №АР-07-63-2/20.05.2020 г.; заявление
с вх. №АР-07-63/12.05.2020 г. и заявление с вх. №АР-07-765/24.08.2020 г., с които е поискал
да се извърши оглед на масивите в землищата на посочените в тях села, сред които е Т., за
да се констатира настъпилата суша. Такива огледи са извършени, като резултатите от тях са
обективирани в Протокол №АР- 07-63/22.05.2020 г. и Протокол №АР-07-765-1/05.10.2020 г.
Комисиите са констатирали настъпилата суша и следващото от нея пропадане на посевите в
различна степен от 15% до 90%.
И двата протокола са съставени от комисии, състоящи се от служители на Общинска
служба по земеделие - Б. и Областна дирекция „Земеделие" - Д.. Следователно това са
официални удостоверителни документи, които доказват, че поради настъпила суша,
посевите от царевица и пшеница в сочените по-горе землища, сред които е и процесното, са
почти изцяло пропаднали - от 15% до 90%.С оглед на така констатирания форсмажор и в
изпълнение на законовите и договорните си задължения, на 17.11.2020 г., чрез имейл,
ответникът връчва на ищеца по делото уведомително писмо, с което го информира за
настъпилата суша през стопанската 2019/2020 година. Освен това, с цитираното писмо
ответникът уведомява ищеца, че в резултат на бедственото положение, рентните
възнаграждения няма как да бъдат в размерите, в които са били в предходни години.
Ответникът уведомява ищеца, че рентното възнаграждение ще бъде заплатено след като
стане ясен пълният размер на щетите, нанесени от сушата, - както и че размерът ще бъде
съобразен с изплащаните в района на Община Б. ренти. Уведомлението е прието като
доказателство по делото.
Според съда описаните факти, водят до извод, че през стопанската 2019/2020 година
за района на село Т., община Б., а и за цялата Област Д., е настъпило бедствено положение
„суша", което има характера на непреодолима сила. Това форсмажорно обстоятелство е
довело до рекордно ниски добиви от процесния имот и изобщо от всички обработвани от
ответника имоти. С оглед на този факт изплащането на рентно възнаграждение от 90 лева на
5
декар е стопански непоносимо и неоправдано.
С оглед на бедственото положение, довело до значителен, рекорден спад на добивите
и средния размер на рентните плащания за района на Община Б. през стопанската 2019/2020
година, сумата от 50 лева е оптималната цена, която ищцата може да получи за ползване на
собствения й недвижим имот. Още повече, че това е и повече от левовата равностойност на
35% от стойността на добитата продукция - чл. 3, ал. 1 от процесния договор.
Сумата от 50 лева на декар е равна на уговореното в процесния договор за аренда
минимално гарантирано рентно плащане. Тази сума от 50 лева на декар - ищцата е получила
изцяло чрез два банкови превода.
С оглед изложеното,,съдът счита,че предявеният установителен иск,следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените в исковото производство разноски,представляващи
части от заплатени депозити в общ размер на 418,40лв. Липсват доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение,неговия размер. Липсва и претенция от страна на ответника за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в полза на
ответника.По делото липсват доказателства за направени деловодни разноски от ответника в
хода на заповедното производство. С оглед на това такива деловодни разноски от
заповедното производство,не следва да бъдат присъждани в полза на ответника.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Р. ЕГН********** от ***,чрез адвокат Н. С. от
АК-В.,с адрес в ***, срещу ЕТ “Д.Д.-М.Д.“с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
****, представляван от М. Д., установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,във вр.чл.79 АЛ.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 3096,67лв(три
хиляди деветдесет и шест лева и 67 стотинки), включваща сумите от 3000 лв.(три хиляди
лева),представляваща уговорено, но неизплатено арендно плащане за периода от
01.10.2019г. до 30.09.2020год, както и сумата от 96,67лв.(деветдесет и шест лева и 67
стотинки), представляващо обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2020г. до
26.03.2021г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №42 от 09.04.2021 по Частно
Гражданско дело№197/2021г. по описа на Районен съд-Балчик, като неоснователен и
недоказан.
6
ОСЪЖДА Д. Й. Р. ЕГН********** от *** да заплати, в полза на ЕТ “Д.Д.-М.Д.“с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ****, представляван от М. Д. сумата от
418,40 лв.(четиристотин и осемнадесет лева и 40 стотинки), представляващи деловодни
разноски по исковото производство по чл.422 от ГПК,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото решение, приложеното ЧГД № 197/2021
г., по описа на Pайонен съд – Балчик, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д.,в двуседмичен срок от
съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7