РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. ХАСКОВО, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
в присъствието на прокурора Ел. П. Ив.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20215600100480 по описа за 2021 година
Гр.д. № 480/2021 г. по описа на ОС – Хасково е образувано по искова молба с вх. №
2415/06.08.2021 г., подадена от ВЛ. Т. С., с ЕГН **********, от гр. Хасково, бул. „Г.С.
Раковски“ № 9, ап. 30, чрез упълномощения адвокат М.Х., против Прокуратурата на
Република България. Предявени са обективно съединени искове, при условията на
кумулативност, за сумaтa в размер на 75 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, както и за сумата в размер на 800 лв. – имуществени вреди.
ИЩЦАТА-ВЛ. Т. С. твърди, че била дългогодишен юрист, а от 1998 г. била
надлежно вписана като нотариус в НК на РБ под № 079, с район на действие – района на РС
– Хасково. От тогава изпълнявала съвестно функциите си на нотариус и се ползвала с много
добро име като съвестен и честен професионалист, при това не само след юристи, но и в
обществото.
С постановление от 15.05.2018 г. по ДП № 174/2017г., по описа на ОД на МВР –
Хасково, била привлечена в качеството на обвиняемо лице за това, че на 26.05.2017 г., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – нотариус с
район на действие района на РС – Хасково, регистриран в НК на РБ под № 79, в кръга на
службата си, съставила официални документи, а именно: нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 159, том 1, рег. № 2830, дело № 152/2017 г., а именно
апартамент № 25, находящ се в гр. Хасково, ж.к. „Бадема“ № 1, вх. А, ет. 4; нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том 1, рег. № 2831, дело № 153/2017 г., а
1
именно апартамент № 69, находящ се в гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 31, вх. В, ет. 6;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, том 1, рег. № 2382, дело №
154/2017 г., а именно поземлен имот с идентификатор № 77195.708.409, находящ се в гр.
Хасково, ж.к. „Орфей“ , с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 162, том 1, рег. № 2833, дело № 155/2017 г., а именно гараж № 1, с
идентификатор № 77195.717.6.1, в които удостоверила, неверни обстоятелства, че при
всички тези покупко-продажби /разпореждания/ са изпълнени особените изисквания на
закона, в случая изискването на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал.3 от СК, а именно, че при
извършването на действия на разпореждане с посочените недвижими имоти от страна на
С.М.В., с ЕГН **********, е налице разрешение на Районен съд – Хасково за тези
разпореждания, при положение че такова не е било налице, с цел да бъдат използвани тези
нотариални актове като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По внесен от РП – Хасково обвинителен акт за цитираното престъпление било
образувано НОХД № 544/2019 г., по описа на РС – Хасково. С Присъда № 73/07.11.2019 г.,
РС – Хасково признал ищцата ВЛ. Т. С. за невиновна и я оправдал изцяло по повдигнатите
ѝ обвинения.
По протест на РП – Хасково било образувано ВНОХД № 517/2019 г., по описа на ОС
– Хасково, като пред въззивната инстанция ОП – Хасково поддържала протест. С Решение
№ 15/17.02.2020 г. Окръжен съд – Хасково потвърдил атакуваната присъда, като решението
влязло в сила като необжалваемо.
По време на досъдебното производство, ищцата се била почувствала засегната
професионално и лично и започнала да се тревожи за доброто си име, изградено старателно
през целия професионален път. Съзнаването, че евентуална осъдителна присъда би
сложила край на професионалната кариера (чл. 35, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗННД) започнало
постепенно да потиска психиката ѝ и породило неприятни емоции.
Тези неприятни изживявания се засилили след връчването на обвинителния акт,
съответно образуването на наказателно производство и дори се принудила да се обърне към
психолог и започнала да приема успокоителни лекарства. Дори излизането по улиците се
било превърнало в „мъчение“, тъй като имала чувството, че хората я сочели с „пръст“ и
казвали, че това била „нотариуската-измамник“.
След публикацията на 08.01.2019 г. в информационния сайт haskovo.net на статия
„Нотариус от Хасково на съд за злоупотреба с имоти за 114 000 лв.“, според която нотариус
и озвучител /ищцата С. и лицето С.В./ били изпратени пред съд и обвинени за злоупотреба с
доверие, психиката на ищцата се била разклатила и била изпаднала в депресия. Поради
приеманите силни дози от лекарствата, почти била престанала да изпълнява служебните си
задължения и се била затворила в себе си.
Статията била получила силен информационен отзвук – била посетена 17 246 пъти, а
2
под нея имало 27 коментара, някои от които грубо накърнявали честта и достойнството на
нотариус В.С..
Публичността на несправедливото и неоснователно обвинение и силният медиен
отзвук допълнително засилили депресивното състояние. За това допринесло и негативното
отношение на част от гилдията, породено от обвинението и неговата публичност и
резултирало в отлив на клиенти.
В хода на наказателното производство ищцата се била почувствала крайно унизена,
оскърбена и с накърнена лична и професионална често и била загубила желание да ходи на
работа, съответно да контактува с клиенти и колеги. Станала силно тревожна, потисната,
раздразнителна, разконцентрирана и била ограничила социалните си и служебни контакти,
изпитвала затруднения на работното си място, започнала да страда от безсъние, имала
кошмари и била загубила апетит.
Депресивното състояние, в което била изпаднала, не било отзвучало към момента на
подаване на исковата молба, въпреки оправдателната присъда, която не била получила
нужната публичност.
Всичките тези незаконосъобразни действия на Прокуратурата на РБ, продължили в
сравнително „кратък“ период от 2 години и няколко месеца, ищцата била претърпяла
значителни неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица.
Налице била хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата, която била безвиновна гаранционно-обезпечителна за репариране на причини
вреди от органите на прокуратурата. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата
била обективна и не се изисквали виновни действия от страна на съответно длъжностно
лице. Прокуратурата следвало да отговаря за претърпените от ищцата вреди в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство.
Претърпените имуществени вреди се изразявали в направени разходи с досъдебното
и съдебното производство за платени адвокатски възнаграждения в размер 800 лв.
Претърпените значителни неимуществените вреди се изразявали в болки и страдания
от психически характер с отрицателни последици, касаещи нея и семейството ѝ.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което осъди
Прокуратура на Република България, да заплати обезщетение за претърпените в резултат
на незаконосъобразните действия неимуществени вреди в размер на 75 000 лева и сумата
в размер на 800 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.02.2020 г. до пълното им изплащане. Претендират се и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който се оспорват
предявените обективно съединени искове като недоказани по основание и размер. Твърди
3
се,че от ищцата не били ангажирани доказателства за датата на влизане в сила на присъдата.
Размерът на претенцията за неимуществени вреди бил прекомерен и в разрез с чл. 52
от ЗЗД, без да бъде съобразен с икономическия стандарт в страната.
Разследването и съдебното производство били протекли в разумни срокове, като
преимуществено срокът обхващал съдебната фаза на процеса, като продължителността на
тази фаза се определяла от действията на съда и поведението на страни и участници в
процеса.
Приложената към исковата молба медицинска документация не доказвала наличие на
пряка и непосредствена връзка между обвинението и влошеното здравословно състояние.
Липсвали доказателства и относно претенцията за имуществени вреди.
Претендира отхвърляне на исковите претенции.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С постановление от 15.05.2018г.на мл. разследващ полицая при ОД на МВР-Хасково
ищцата ВЛ. Т. С. е привлечена в качеството на обвиняем за това,че : На 26.05.2017 г., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – нотариус с
район на действие района на РС – Хасково, регистриран в НК на РБ под № 79, в кръга на
службата си, съставила официални документи, а именно: нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 159, том 1, рег. № 2830, дело № 152/2017 г., а именно
апартамент № 25, находящ се в гр. Хасково, ж.к. „Бадема“ № 1, вх. А, ет. 4; нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том 1, рег. № 2831, дело № 153/2017 г., а
именно апартамент № 69, находящ се в гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 31, вх. В, ет. 6;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, том 1, рег. № 2382, дело №
154/2017 г., а именно поземлен имот с идентификатор № 77195.708.409, находящ се в гр.
Хасково, ж.к. „Орфей“ , с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 162, том 1, рег. № 2833, дело № 155/2017 г., а именно гараж № 1, с
идентификатор № 77195.717.6.1, в които удостоверила, неверни обстоятелства, че при
всички тези покупко-продажби /разпореждания/ са изпълнени особените изисквания на
закона, в случая изискването на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал.3 от СК, а именно, че при
извършването на действия на разпореждане с посочените недвижими имоти от страна на
С.М.В., с ЕГН **********, е налице разрешение на Районен съд – Хасково за тези
разпореждания, при положение че такова не е било налице, с цел да бъдат използвани тези
нотариални актове като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.Със същото постановление е била взета и мярка за
неотклонение“подписка“.
По досъдебното производство са били извършени множество процесуално-
следствени действия ,изискващи участието на ищцата,като на 02.04.2018г. след
4
приключване на разследването е изготвено заключително мнение,че досъдебно
производство №174/2017г. по описа на ОД на МВР-Хасково,прокурорска преписка
№1012/2017г.,водено срещу лицата С.М.В. и ВЛ. Т. С.,за престъпление по чл.311 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК следва да се изпрати на РП-Хасково за предаване на съд на обвиняемите.
РП-Хасково е внесла обвинителен акт против посочените двама обвиняеми на
05.07.2018г.,по който съответно е било образувано НОХД №974/2018г.С определение
№354/16.10.2018г. на РС-Хасково съдебното производство по образуваното в този съд дело
е било прекратено и делото върнато на РП-Хасково за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.Определението на РС-Хасково е било протестирано от
РП-Хасково пред ОС-Хасково,по който протест е било образувано ВЧНД №623/2018г. по
описа на ОС-Хасково.С определение №338/19.11.2018г. въззивната инстанция потвърждава
определение №354/16.10.2018г. на РС-Хасково,с което е било прекратено съдебното
производство по НОХД №974/2018г.
РП-Хасково отново е внесла обвинителен акт против обвиняемите С.В. и В.С. на
03.12.2018г.,по който е било образувано НОХД №1660/2018г.С определение
№25/31.01.2019г. на РС-Хасково съдебното производство по образуваното в този съд дело
е било прекратено и делото върнато на РП-Хасково за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.Определението на РС-Хасково е било протестирано от
РП-Хасково пред ОС-Хасково,по който протест е било образувано ВЧНД №141/2019г. по
описа на ОС-Хасково.С определение №106/27.02.2019г. въззивната инстанция потвърждава
определение №25/31.01.2019г. на РС-Хасково,с което е било прекратено съдебното
производство по НОХД №1660 /2018г. и делото е върнато на РП-Хасково за отстраняване
на допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални
нарушения на процесуалните правила.
РП-Хасково е внесла обвинителен акт 15.05.2019г. против обвиняемите С.В. и В.С.
,по който е било образувано НОХД №544/2019г. по описа на РС-Хасково. С Присъда №
73/07.11.2019 г., постановена от Районен съд - Хасково по НОХД № 544 / 2019г. ищцата ВЛ.
Т. С. от гр. Хасково, е призната за невинна за това, че на 26.05.2017г. в гр.Хасково, при
условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - нотариус с
район на действие РС - Хасково, регистриран в Нотариалната камара под № 079, в кръга на
службата си съставила официални документи- Нотариални актове за покупко продажба на
недвижими имоти а именно: № 159 том I рег. № 2830 нот.дело № 152 / 2017г. по описа на
същия, за апартамент № 25 находящ се в гр.Хасково кв. „Бадема“ № вх. А ет.4, № 160 том I
рег. № 2831 нот. дело № 153/2017 г. по описа на същия за апартамент № 69 находящ се в
гр.Хасково кв. „Орфей“ № 31 вх. В ет.6 , № 161 том I рег.№ 2832 нот. дело № 154/2017г. по
описа на същия за поземлен имот с идентификатор № 77195.708.409 находящ се в гр.
Хасково кв. „Орфей“ с трайно предназначение на територията - урбанизирана с начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, № 162 том I рег. № 2833 нот.дело № 155
/2017г. по описа на същия за гараж № 1 с идентификатор № 77195.717.6.1 находящ се в
гр.Хасково кв. „Бадема“, в които удостоверила невярното обстоятелство, че при тези
5
покупко - продажби /разпореждане/, са изпълнени особените изисквания на закона - в
случая изискването на чл.165 ал.4 вр.чл.130 ал.3 от СК, че при извършването на действията
на разпореждане с посочените недвижими имоти от страна на С.М.В., е налице разрешение
на Районен съд - Хасково за тези разпореждания при положение, че такова не било налице, с
цел да бъдат използвани тия документи /нотариални актове/, като доказателство за тия
обстоятелства и по повдигнатото й обвинение, за престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК, на осн. чл. 304 от НПК е оправдана.
Присъдата е влязла в сила на 17.02.2020 г., след като с Решение № 15/17.02.2020 г.,
постановено по ВНОХД № 657/2019г. на Окръжен съд-Хасково същата е потвърдена.
В съдебното производство по НОХД №544/2019г. пред РС-Хасково са проведени
четири съдебни заседания,от които едно разпоредително .Във въззивното производство по
ВНОХД №65782019г. пред ОС-Хасково,образувано по протест на РП-Хасково е проведено
само едно съдебно заседание.
В досъдебното производство ищцата е била представлявана от адвокат,на когото е
било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.,платено в брой./Договор за
правна защита и съдействие от 08.05.2018г., т.1, л.105 от ДП №174/2017г. по описа на ОД на
МВР-Хасково/.
По делото няма спор,че ищцата не е осъждана,работи като нотариус с район на
действие районен съд гр.Хасково от 1998г.,с висше юридическо образование,работила е и
като адвокат,семейна.
По делото са събрани гласни доказателства-показанията на свидетелите М. Г. Р. и В.
Г. З.,от които се установяват личните качества които притежава ищцата преди образуване на
наказателното производство срещу нея,а именно:че е прям,открит,сърдечен и интересен
човек,контактна, с невероятно чувство за хумор,колегиална.Двете свидетелки познават
ищцата от дълги години и имат преки впечатления за това какъв човек е била ищцата преди
и след приключване на воденото срещу нея наказателно производство.Свидетелката Р. дори
е била защитник на ищцата по воденото срещу нея наказателно дело до окончателното му
приключване.
В показанията си свидетелката М. Г. Р. установява,че познава ищцата от около
тридесет години като колеги юристи.Именно поради дългогодишното им познанство ищцата
я ангажирала като адвокат-защитник по воденото срещу нея наказателно
производство,започнало през 2017г. и приключило през 2019г.-около три години.Ищцата
преживяла воденото срещу нея наказателно производство много тежко, и това е обяснимо
за един юрист и особено за един нотариус .Не без значение за състоянието на ищцата било и
обстоятелството,че воденото срещу нея наказателно производство “гръмна“ по медии и
социални мрежи,по форуми в интернет.Много неприятен момент били и коментарите на
колеги юристи,които постоянно притеснявали ищцата и питали дали са я осъдили или кога
ще я осъдят.Всичко това идвало свръх-много на ищцата и нещата се влошили на съдебната
фаза на процеса.Свидетелката сочи,че буквало на всяко заседание ищцата идвала
6
разтреперена, напрегната и притеснена, вдигала кръвно и в определени моменти не била в
състояние да се яви на съдебно заседание,поради здравословни проблеми.Поради
притесненията си по време на делото ищцата се държала странно с
клиентите,викала,ядосвала се и страдала ,а имало и значителен отлив от клиенти. Ищцата
често ходела в кантората на свидетелката,за да сподели определени емоции и особено,когато
излязла някаква нова публикация ,която отново била повод да „гръмне“ в юридическите
среди и измежду гражданите.Имало съществена разлика в емоционалното състояние на
ищцата преди започване на наказателното производство срещу нея и след това.Ищцата била
ведър и слънчев човек,с много приятно чувство за хумор,винаги ставала център на
компанията,но всичко това изчезнало.По време на наказателното производство пред
свидетелката имало друг човек -кълбло от нерви,притеснен,отчаян от ситуацията,в която е
попаднал.
В показанията си свидетелката В. Г. З. сочи,че преди четири години ищцата се
променила коренно,това не била същата жена,станала затворена в себе си, умълчана,
изнервена,дори свидетелката си помислила,че е угрижена поради наличието на
здравословни проблеми.При разговор ищцата споделила,че срещу нея има образувано
наказателно производство,във връзка с издадени нотариални актове ,като споделила,че е
много огорчена тъй като не е извършила никакво престъпление,а всъщност се води
наказателно дело срещу нея.Свидетелката сочи и за инцидент в кантората на ищцата,в
момент,в който била затворена, поради невъзможността на ищцата да работи,тъй като била
изключително разстроена и дори персоналът в кантората не знаел какво да направи.На
въпрос на свидетелката защо кантората не работи ищцата отговорила,че „не стига
разследването,но в интернет,в някакъв сайт,са публикувани срещу нея писания,унизяващи
я,накърняващи честта и професионализма й“.Била много обидена и със засегната
репутация.Свидетелката сочи още,че ищцата с оглед на състоянието си употребявала и
лекарства-“пиеше хапчета с шепата“,ходела непрекъснато на прегледи при лекари и до
настоящият момент не се била оправила.Свидетелката установява,че воденото срещу
ищцата наказателно производство я засегнало както здравословно,така и
професионално,тъй като имало отлив на клиенти, обидни коментари в юридическите
среди,които ищцата не заслужавала.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди произтекли от дейността на правозащитните органи,като в конкретния случай това са
органите на Прокуратурата,които са разследвали и предявили обвинение срещу ищцата по
настоящето дело.Ищцата е обвинена в извършване на престъпление по чл.311 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК,за което срещу нея е било водено наказателно производство,но в последствие е
била оправдана от съда. Въз основа на установените по делото фактически данни и
обстоятелства,съдът намира ,че по делото е безспорно установено и доказано,че е
осъществен фактическия състав визиран в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ-отговорността на
7
държавата за дейността на правозащитните й органи.Налице е обвинение в извършването на
престъпление,по което е било образувано наказателно производство срещу ищцата,по
което обвинение в последствие е била оправдана.Съгласно закона и доколкото държавата
носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на неимуществените вреди
следва да бъде извършено от органите,от чиито действия са произтекли вредите.В този ред
на мисли съдът счита,че са налице основанията за ангажирането на отговорността на
ответника Прокуратурата на РБългария по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Тази отговорност
възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството
незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в
производството отношения, а по силата на законова разпоредба. Същата урежда отговорност
на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно
обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й са уредени в закона като
същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените
вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е
предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от
прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги,
когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Без значение за тази отговорност
е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали
при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и
това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното
действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от
закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от
предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността.
Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено
в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е
оправдаване по предявеното обвинение/оправдателна присъда/. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен наличието на опрадвателна присъда,дали
самото обвинение е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е
налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и
повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона
гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква
при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не
зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в
нормата.
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ в настоящият
случай са необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
8
2) наказателното производство да е приключило като лицето е оправдано по
повдигнатото му обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа обосновани обвинения. Именно неизпълнението на това задължение независимо
по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност
на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне
или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено
определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като
такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на
ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата
за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на
служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на
държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване
на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от
прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на
прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите
действия.
Правната норма на чл. 2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ посочва фактическите състави, при
които отговорността на Държавата се ангажира за вреди, които са причинени на гражданите
от разследващите органи, Прокуратурата и Съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За
възникването на отговорността по т. 3 от посочената разпоредба е необходимо да е
повдигнато "обвинение в извършване на престъпление", като посоченият израз следва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателнопроцесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а в последствие е приключило като лицето е оправдано по повдигнатото
му обвинение се осъществява съставът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията
на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно
следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради
което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца , извън
случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато
9
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то
те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в
тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на
този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за
да могат да станат част от предмета на иска. Съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на
обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно
следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и
съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това
означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване
на отговорността. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо,
което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по
основание. В тежест на пострадалия е и да докаже всяко свое негативно изживяване.
За определяне размера на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът счита,че
следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение-за престъпление по чл.311
ал.1 ,вр. чл.26 ал.1 от НК,общественото положение на ищцата,продължителността на
наказателното производство и извършваните процесуални действия в продължение на
около 2 години / от предявяване на обвинението на 15.05.2018г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 17.02.2020г. / ,произтеклият от всичко това обществен интерес
и отзвук,изразяващ се в коментари ,относно образуваното срещу ищцата наказателно
производство,претърпения стрес и отрицателните последици за психическото й състояние
на него и на семейството й , настъпилите неблагоприятни отражения за нея в
10
личен,служебен и професионален план.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищцата е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.311 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години,като съдът може да
постанови лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК.Евентуална осъдителна присъда би
сложила и край на професионалната кариера на ищцата-чл.35 вр. чл.8 ал.1 т.4 от ЗННД.
От голямо значение за определяне на размера на обезщетението е и периодът, в който
продължило воденото срещу ищеца наказателното производство, който в случая около 2
години. Ищцата е привлечена като обвиняем на 15.05.2018г.,а оправдателната присъда е
влязла в законна сила на 17.02.2020г. В този период ищцата е понесла всички негативи на
това бъде обвиняем за извършване на престъпление от общ характер.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и личността на
пострадалия и начина, по който му се е отразило наказателното производство,негативното
отражение върху живота и психиката му,върху професионалната му кариера.
Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства ,съдът счита,че предпоставките на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са налице по отношение на ответника Прокуратурата на Република
България,която следва да отговаря за вредите,които ищцата е претърпяла в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство за извършено престъпление,за което в
последствие е била оправдана.При определяне размера на дължимото обезщетение,съдът
изхожда от факта,че срещу ищцата В. Т. С. е било поддържано обвинение за престъпление
в продължение на около две години и в последствие е била оправдана.Това ,водено срещу
ищцата наказателно производство безспорно е довело до нравствени страдания и е
нарушило психическия и душевен мир,като в резултат на това обвинение ищцата е
преживяла множество негативни емоции.В тази връзка показанията на разпитаните по
делото свидетели,посочени от ищцата не се опровергават от ангажирани от ответника
такива,поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни.От тези
гласни доказателства се установява,че ищцата е изживяла тежко повдигнатото срещу нея
обвинение.В резултат на воденото срещу нея наказателно производство е било нарушено
душевното й спокойствие.Обвиненията са предизвикали психологически проблеми-
неспокойство, тревожност, неувереност, напрегнатост, обида, изнервеност, умълчаност,
затвореност и пр.Ицщата е понесла морални вреди и страдания от воденото срещу нея
наказателно производство,поради обстоятелството,че е била третирана като престъпник.В
тази връзка следва да се посочи,че самия факт на повдигане на обвинение е свързан с
отрицателни емоции,които са индивидуални за всеки човек,а в случая се касае за
човек,който е водил един нормален живот,човек с авторитет в юридическите
среди,дългогодишен юрист и нотариус .Негативите и емоциите са продължили както по
време на разследването,така и в съдебната фаза на наказателния процес и са се изразили в
стрес, страх, потиснатост и други психични състояния, който период е бил
продължителен- почти две години.Нормално е да се приеме,че по време на воденото
11
наказателно производство ищцата,обвинена в извършването на документно престъпление
във връзка с упражняваната от нея професия изпитва неудобство,чувства се обидена и
унизена,а също така и депресирана,несигурна,накърняват се моралните и нравствените й
ценности,както и социалното й общуване.Безспорно това й състояние е в причинна връзка
от повдигнатото й обвинение.
Предвид принципа на справедливост,залегнал в чл.52 от ЗЗД,съгласно която разпоредба
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,съдът
приема,че претендираното от ищеца обезщетение следва да се уважи частично-в размер на
30 000лв.Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,така и на
обществените представи за справедливост.Обезщетението трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични
казуси,но с различни по степен на тежестта им вреди,така,че доколкото е възможно за по-
тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение,а за по-леките-по-ниско.В настоящия
случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита
претърпените от ищцата морални страдания от несправедливото обвинение ,
продължителността на наказателното производство-досъдебна и съдебна фаза,продължили
почти 2 години ,отчита и личностните качества на ищцата,общественото положение,което
същата е заемала и отражението на образуваното срещу нея наказателно производство
.При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди следва да се вземат предвид и фактите,които се установяват от показанията на
разпитаните по делото свидетели , че извършените от прокуратурата процесуални действия
са причинили на ищцата негативни емоции изразяващи се в емоционален стрес,
притеснения, влошено психическо състояние, неспокойство, неудобство при общуването с
близки и познати, потиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и това,че ищцата не е
осъждана, семейна, с висше юридическо образование,които характеристики я определят
като достоен член на обществото.Съдът съобрази,че незаконното обвинение е накърнило
професионалната оценка към ищцата в гилдията към която се числи.Правото на добро име
на професионалист се изгражда с дълги години труд и постоянство,а вследствие на
незаконното обвинение е накърнено в значителна степен.От незаконното обвинение е
накърнено правото на ищцата като нотариус за заеманата длъжност да се предполага
честно,добросъвестно и безпристрастно изпълнение на професионалните си задължения,да
бъде достойна за необходимите за професията доверие и уважение,да допринася за издигане
престижа на професията,да пази професионалната тайна,като за всички свои действия
отговаря пред закона.
12
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете също,че по време на
продължилото наказателно производство срещу ищцата не са били извършвани
интензивни процесуално-следствени действия,не е била взета най-тежката мярка за
неотклонение“задържане под стража“.От друга страна следва да се вземе предвид ,че е бил
внесен обвинителен акт и ищцата е била принудена да се явява на съдебни заседания и да
участва съдебната фаза на процеса.Не без значение е и факта,че два пъти делото образувано
по внесения срещу ищцата обвинителен акт е било връщано от РС-Хасково за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения .
Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябва да отразява по балансиран
начин посочените по-горе факти и обстоятелства,съдът намира,че размер от 30 000лв. е
достатъчен, за да бъдат възмездени претърпените от ищцата неимуществени вреди,в
резултат на незаконното обвинение срещу нея,по което обвинение в последствие е била
оправдана. Определеният размер 30 000лв.,според съда е достатъчен за да възмезди
претърпените от ищцата притеснения в личния и професионалния й живот,както и да
компенсира претърпените от нея през периода от привличането й като обвиняем до влизане
в сила на оправдателната присъда отрицателни емоции,преживяно напрежение,нервност и
тревожност,които е следвало да превъзмогва в продължителен период. Ето защо съдът
счете,че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
ВЛ. Т. С. сумата в размер на 30 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 17.02.2020г.
до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от
75 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Законната лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда,което е 17.02.2020г.
Във връзка с претенцията си за претърпени имуществени вреди представляващи
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. по делото е представен
договор за правна защита и съдействие,сключен с адв.М. Г. Р. от АК-Хасково,която е била
упълномощена да защитава ищцата по воденото срещу нея наказателно производство до
окончателното му приключване. В Договора за правна защита и съдействие е договорено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на 800лв.,за която сума
е отразено,че е платена в брой.При тези данни по делото и факта,че договореното между
ищцата и упълномощеният й адвокат адвокатско възнаграждение е платено в брой,налага
извода,че ищцата е доказала извършеното плащане на договореното адвокатско
възнаграждение и начина, по който същото е направено.Това е така,тъй като договорът за
правна защита и съдействие и отразените в него плащания имат характер на разписка за
извършено плащане,чиято доказателствена стойност не е оборена от ответника. Така
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявано,тъй
като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на воденото срещу ищцата
наказателно производство,както и с изискванията на Наредба №1/09.07.2001г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи също,че
Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение за
13
съответния вид дело с незначителна правна и фактическа сложност. Под страх от
дисциплинарна отговорност адвокатът не може да уговори възнаграждение за съответния
вид дело в размер по-нисък от установения в Наредба № 1/09.07.2001 година да
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Той може обаче, съобразявайки се с
действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок размер на
възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да положи дължимата се грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Не може да се изисква
обвиняемия да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той
може да уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава фактическата и правна
сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши само ако
превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Това в случая не е така,поради
което и договореното между ищцата и адвоката й адвокатско възнаграждение не е
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното производство.В този
смисъл претенцията на ищцата за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 800лв.,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство/досъдебна фаза и
съдебна фаза/ ,ведно със законната лихва,считано от 17.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата е основателна и следва да бъде уважена.
Изложените по-горе съображения,водят до извода на съда ,че ответникът Прокуратура
на Република България следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на
30 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение ,за което в последствие е била оправдана с влязла в сила присъда по
НОХД №544/2019г. на РС-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
17.02.2020г., като искът за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до
пълния предявен размер от 75 000лв.,следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.Ответникът Прокуратура на Република България ще следва да бъде осъден да
заплати на ищцата и сумата в размер на 800лв. заплатено адвокатско възнаграждение
,ведно със законната лихва,считано от 17.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважената част на исковата претенция на ищцата ще следва да се присъдят
съразмерно направените по делото разноски .Ищцата е направила разноски в общ размер на
2810лв.,от които платена ДТ 10лв. и платено адвокатско възнаграждение-2800лв. Предвид
уважената част от исковата претенция ще следва да й се присъдят разноски в общ размер на
1 142лв. Платеното от ищцата адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано,тъй
като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,като в този смисъл
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ищцата е неоснователно.
Мотивиран от горното,съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“
№2 да заплати на ВЛ. Т. С., ЕГН ********** от гр.Хасково,бул.“Г.С.Раковски“ №9,
ап.30,със съдебен адрес:гр.Хасково, ул.“Преслав“ №24, ет.2, офис 1 –адв.М.Х.-АК-Хасково ,
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в общ размер на 30 800лв.,от които 30 000лв.
,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
800лв.,представляващи обезщетение за претъпени имуществени вреди , от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение,за което в последствие ищцата е оправдана с влязла в
сила присъда по НОХД №544/2019г. по описа на РС-Хасково,ведно със законната лихва
считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
разликата над 30 000лв. до пълния предявен размер от 75 000лв. ,като неоснователен и
недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2
да заплати на ВЛ. Т. С., ЕГН ********** от гр.хасково,бул.“Г.С.Раковски“ №9, ап.30,със
съдебен адрес:гр.Хасково, ул.“Преслав“ №24, ет.2, офис 1 –адв.М.Х.-АК-Хасково
направените по делото разноски,съобразно уважената част на исковите претенции в размер
на 1 142лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15