Определение по дело №165/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700165
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                     13.07.2021 година                                 град Търговище

 

Административен  съд                                                                                първи състав

На  тринадесети юли                                                                                  2021 година

В закрито заседание в следния състав:   

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 165 по описа за 2021 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на Раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК.

Делото е образувано по жалбата на „АГРАМАТЕР“ ЕООД, ЕИК *********    представлявано от управителя К.С. К.  против Заповед № 03-РД/ 732 от 25.02.2021 г. на изп. директор на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/150519/11306.

В жалбата се сочи, че процесната заповед е   незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на адм. производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и целта на закона. В заповедта не са изложени доводи срещу управителя на дружеството да е налице образувано досъдебно производство във връзка с подаденото от него заявление по схемите и мерките за директни плащания за площ. Единственото изложено е, че е извършена  проверка.   Не са изложени данни за наличието на престъпни обстоятелства, разкрити в хода на адм. производство, а само съмнения от страна на ДФ“Земеделие“. Допустимостта на площите се установява от ДФ“З“, а не от прокуратурата. Адм. орган не е изложил фактически основания по отношение на посоченото от него правна основание  - чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което жалбоподателят не може да организира защитата си, поради това не са налице основания за спиране на адм. производство на това основание.

Ответникът по жалбата – изп. директор на ДФ“Земеделие“ гр. София в писмено становище, оспорва жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира следното:

Жалбата е подадена в срока за оспорване на постановения съдебен акт за спиране на производството, поради което е допустима, а разгледано по същество е основателна поради следното:

Видно от материалите по делото е, че жалбоподателят в качеството му на земеделски производител е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 25/150519/11306.

Видно от удостоверение №772/2021 г. от 21.06.2021 г.  но Окръжна прокуратура – Търговище срещу   управителя на дружеството жалбоподаетл няма неприключили наказателни производства.

При тези факти съдът направи следните прави изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, доколкото съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП в правомощията на изп. директор на ДФ“Земеделие“ е да представлява фонда и ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Процесната заповед е постановена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания, които кореспондират помежду си, поради което съдът приема същата за законосъобразна от формална страна. От приложената по делото адм. преписка не се установява при издаване на адм. акт да допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила, като такива конкретно не сочат и от жалбоподателя.

Независимо от горното, оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материално-правни разпоредби при следните съображения:

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК адм.орган спира производството, когато в неговия ход се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. Съдът приема, че не е била налице хипотезата на чл. 54, ал.1, т. 3 от АПК за спиране на адм. производство, защото условията и редът за получаване на директни плащания от фондовете на ЕС и българската държава за ползваните от земеделските стопани площи се уреждат в Глава ІV от ЗПЗП. Съгласно чл.41, ал.1 ЗПЗП, земеделските стопани, които ползват земеделска площ въз основа на правно основание, могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл.38а, ал.1 от закона. Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва заявените земеделски площи и са налице останалите предпоставки на чл.43, ал.1 ЗПЗП. Следователно обстоятелствата, относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане – ползването на заявените за подпомагане площи, се установяват в самото административно производство по издаване на заповедта, с която се признава или отказва правото да се получават средствата за подпомагане и тази дейност е от компетентността на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.  Спирането на административното производство, каквото се разпорежда с оспорената заповед, не се налага, тъй като произнасянето на органа не е поставено в зависимост от изхода на наказателното производство.

Отделно от това в случая, за установяване верността на данните, заявени от жалбоподателя не е необходимо провеждането на наказателно производство, в което се установява изпълнението на обективните и субективни признаци на съответния състав на престъпление, доколкото дали жалбоподателят е титуляр на право на собственост или на ползване върху заявените площи, (като едно от условията за отпускане на финансовата помощ), се установява в административното производство със съответните доказателства на самостоятелно основания. Земеделските стопани, които кандидатстват за подпомагане, трябва да са собственици, арендатори, наематели или ползватели на земите. С оглед на това правното основание за ползване на земеделски земи се доказва с нотариални актове, решения на общинските служби по земеделие, вписани договори, с които се придобива право на собственост върху земеделски земи, или решения по чл.37е, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/; договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи; договори за предоставяне на земеделски земи на кооперация за съвместно обработване; заповеди за разпределение на масивите по чл.37в, ал.4 или 12 и чл.37ж, ал.11 от ЗСПЗЗ; заповед по чл.37в, ал.16; съдебни решения, които заместват актове, разрешителни за паша по чл.50, т.5 от Закона за защитените територии, актове на министъра на земеделието и храните по чл.24б, ал.1 от ЗСПЗЗ за безвъзмездно предоставяне на земи. При застъпвания на площи се провежда процедурата по чл.17 от Наредба №5 от 27 февруари 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Когато за една и съща площ, за която има установено застъпване, се предоставят документи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, а ако само  един от кандидатите предостави документи по чл.2а, ал.2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които се доказва правно основание за ползване.

В този смисъл следва и извода, че оспорената заповед е издадена, без да са налице установените в нормата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК предпоставки. В тази насока вж. и Определение №1094 от 26.01.2017г. на ВАС по адм. д. №12777/2016г., ІІІ о.; Определение №3007 от 13.03.2017г. на ВАС по адм. д. №13828/2016г., ІІІ о.

Поради липсата на законоустановените предпоставки за спиране, оспорената заповед следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по искането, с което е сезиран.

При този изход на делото, съдът намира за основателна и своевременно заявена претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените от него деловодни разноски, които се доказват до размера от 350 лв.   съставляващи ДТ и адвокатски хонорар.

Предвид горното и на основание чл.200, ал.1 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на „АГРАМАТЕР“ ЕООД, ЕИК *********    представлявано от управителя К.С. К.  Заповед № 03-РД/ 732 от 25.02.2021 г. на изп. директор на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/150519/11306.

ВРЪЩА административната преписка за произнасяне по заявление за подпомагане с  УИН 25/150519/11306.

ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“-София да заплати на „АГРАМАТЕР“ ЕООД, ЕИК *********    представлявано от управителя К.С. К.  направените разноски в размер на 350, съставляващи внесена ДТ и адвокатски хонорар.

Определението   не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: