№ 469
гр. Варна, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500176 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на ИВ. Й. Г. от с. Засмяно, общ. Аксаково, Варненска
област, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 209/10.01.2022 год.,
постановено по гр. дело № 20213110117459 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което, след
като е оставена без разглеждане молбата с вх. № 347/05.01.2022 год. на настоящия частен
жалбоподател (ищец по иск за делба) за продължаване на срок по чл. 63, ал. 1 ГПК, е
прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско
дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява
за отмяната му. Неправилно районният съд е приел, че молбата за продължаване на срока за
изправяне на недостатъците на исковата му молба е подадена след срока, в резултат на което
неправилно е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил
производството по делото.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу обжалваем акт
(определение с преграждащ развитието на производството характер), поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това
са следните:
Производството по гр. дело № 20213110117459 по описа на РС-Варна за 2021 год. е
образувано по предявен от ИВ. Й. Г. от с. Засмяно, общ. Аксаково, Варненска област срещу
други трима съделители иск за делба на съсобствен имот – парцел в с. Тополи, общ. Варна
ведно с построени в същия две сгради.
С разпореждане № 26652/08.12.2021 год. производството е оставено без движение и
на ищеца са дадени указания в триседмичен срок от връчване на разпореждането да изправи
констатирани от районния съд недостатъци на исковата си молба – вкл. да представи
актуално удостоверение за данъчна оценка на заявения за делба имот, както и да посочи и
квотите на съделителите – наследници на Атанас Й. Г..
Няма данни разпореждането да е връчено. С молба от 21.12.2021 год. ищецът, чрез
процесуалния си представител е поискал издаване на съдебни удостоверения с оглед
изпълнението на дадените му с Разпореждането от 08.12.2021 год. указания. При липсата на
1
данни за връчване на разпореждането, следва да се приеме, че ищецът е узнал за същото на
дата 21.12.2022 год. и от тази дата е започнал да чете и триседмичният срок за изпълнение
на дадените указания по изправянето на недостатъците на исковата молба.
С молба от 05.01.2022 год. (т. е., депозирана в указания от съда триседмичен срок,
́
който в случая изтича на дата 11.01.2022 год.) ищецът е поискал продължаване на срока за
изпълнение на дадените му с разпореждането от 08.12.2021 година указания по изправянето
на недостатъците на исковата молба.
С обжалваното сега определение, съдът е приел, че молбата по чл .63, ал. 1 ГПК е
подадена след изтичането на срока, предвиден в цитираната разпоредба, счел е, че е
недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Определението е неправилно.
Съобразно установеното по – горе, срокът за изправяне на недостатъците на исковата
молба изтича на дата 11.01.2022 год., при което и констатацията на първоинстанционния
съд, че молбата от 05.01.2022 год. за продължаване на срока за изправяне на недостатъците
на исковата молба и изпълнение на указанията на съда е подадена след изтичането на
дадения с разпореждането от 08.12.2021 год. срок е неправилна, при което и изводът, че
указанията не са изпълнени в дадения срок, обусловил и прекратяване на производството в
хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, също е неправилен.
Отделно от това част от дадените от районния съд указания по изправяне на
недостатъците на исковата молба са и некоректни – не е ясно защо е необходима данъчна
оценка на заявения за делба имот, при положение, че родовата подсъдност на исковете за
делба е на районния съд (чл. 341, ал. 1 ГПК), а дължимата държавна такса се определя по
особени правила (срв. чл. 8 и чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК); не е ясно също защо ищецът е бил задължен да посочва и квотите на
съделителите – наследници на Атанас Й. Г., при положение, че подобно задължения ищецът
по иск за делба няма, тъй като квотите са определени от закона, т. е., това е въпрос по
приложението на закона, а не нередовност на исковата молба.
Изложеното налага обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на РС-
Варна за продължаване на процесуалните действия – оставяне без движение на
производството и даване на коректни указания по изправяне на недостатъците на исковата
молба в определен от съда срок.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 209/10.01.2022 год., постановено по гр. дело №
20213110117459 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което е прекратено, на основание чл.
129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело и
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия,
съгласно дадените в съобразителната част на настоящото определение указания.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3