Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 27.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1534 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Н.Х.Г., ЕГН: **********, в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете В.Ч.Ц., ЕГН: **********,
двамата с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адв. Р.И. против Ч.В.Ц. ЕГН
**********,***.
В исковата молба се твърди, че с решение № 177/27.05.2015 г. по гр. дело
№ 329/2015год. по описа на РС К., бил изменен размерът на издръжката, която
ответникът следвало да заплаща на малолетното дете В.Ч.Ц., чрез неговата майка Н.Х.Г.,
като я увеличава от 100 лв. на 130 лв., считано от 08.04.2015 г., до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа до окончателното изплащане.
Твърди се, че от определянето на този размер на издръжката изминал
период от четири години, през който значително нараснали нуждите на детето.
Определената издръжка била крайно недостатъчна и не можела да покрие дори
най-належащите му нужди, а освен това била и под минимума определен в чл. 142,
ал.2 от СК.
През учебната 2019/2020г. малолетният В.Ц. бил записан като ученик **
клас в СУ „И. В.” гр.С.. Независимо от това, че всички учебници били безплатни,
в началото на учебната година майката твърди, че закупила раница за училище,
както и допълнително 6 броя учебни тетрадки, всяка на стойност от около 5 лв.
За първия учебен ден разходите, които направила за В., били около 300 лв. През
цялата учебна година постоянно закупувала моливи, химикали, тетрадки и др.
Всеки месец закупувала купони за стол по 1.50 лв.на ден, като ежедневно
давала на сина им джобни от 3 до 5 лв. за допълнителни закуски. С оглед
необходимостта да има постоянно връзка с детето му закупила телефон, който
всеки месец зареждала с ваучери. През годината В. ходел на ученически
екскурзии, за които заплащала минимум по 30 лв. Детето било във възраст,
свързана с бързо израстване, което налагало ежемесечно да закупува нови дрехи,
обувки и маратонки. В случаите, в които В. боледувал, давала от 30 до 80 лв. за
лекарства и витамини.
Твърди се, че детето страда от з., както и от е. н. /н. н./. Това
обстоятелство налагало майката да закупува постоянно плодове, зеленчуци и
сокове. Наред с това постоянно закупувала пелени за легло, както и
памперс-гащи.
Ответникът освен дължимата издръжка не давал никакви допълнителни
средства, не закупувал подаръци дори и при поводи.
Освен заплатата, която ищцата получавала, тя не реализирала никакви
допълнителни доходи и не можела да разчита на помощ от страна на родители.
Живеели в едно домакинство с майка ѝ, която получавала пенсия в размер на
**** лв. Същата страдала от редица заболявания и средствата, които давала за
лекарства възлизали на 100 лв. на месец. Това налагало ищцата да покрива всички
разходи за ток, вода , интернет и всичко свързано с поддръжка на къщата.
Твърди се, че ответникът работел като охранител, имал достатьчно
свободно време и можел да си осигури средства от допълнителен труд. Живеел
заедно с родителите си и нямал задължения към други низходящи.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да измени размера на
присъдената с решение № 177/27.05.2015г. по гр.дело № 329/2015год. по описа на
РС К., която ответникът следва да заплаща на малолетното си дете В.Ч.Ц., чрез
ищцата Н.Х.Г., в качеството ѝ на негова майка и законен представител,
като УВЕЛИЧИ същата от 130 лева на 230 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.10.2019 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът, представляван от адв. Л.Н., оспорва иска по размер.
Признава, че е баща на малолетното дете В.Ч.Ц., който живее с майка си в
село К.. Месечната издръжка, която заплащал за детето си била в размер на 130
лв. и същата в действителност се явявала под минимума, определен в чл.142, ал.2
от СК – 140 лв. към настоящия момент.
Ответникът не оспорва факта, че майката осигурява на детето учебните
пособия, раница за училище и други материали за учебната дейност, но същата не
разрешавала на детето да взема вещите, които той му купувал – дрехи, обувки,
тетрадки, блокчета, играчки и т. н. Всеки път, когато детето било при него, му
споделяло думи на майката: „От баща ти няма да взимаш нищо. Там да ти стоят
нещата“. Майката му разрешавала да взима от него само пари и лакомства, но не и
други подаръци. При всяко посещение в село В. при родителите на ответника,
детето получавало от баща си 30 лв., а от баба си и дядо си общо 50 лв.
Не оспорва факта, че се заплащат допълнително в училище суми за учебни
тетрадки, тъй като това бил ноторно известен факт за всички български училища.
Оспорва твърденията на ищеца, че заплаща купони за храна. Детето
разполагало с мобилен телефон на ваучер, но майката почти не разрешавала на
детето да разговаря с баща си. Многократно последният зареждал и телефона на
детето с ваучери.
Оспорва твърденията, че детето страда от запек и нощно напикаване. И
двете заболявания били преодолени преди 4 години и към настоящия момент детето
било здраво.
Оспорва твърденията, че ответникът не давал никакви допълнителни
средства и подаръци.
Счита за неотносими към правния спор твърденията на ищцата какъв е
размерът на месечната пенсия на майка ѝ. В тази връзка посочва, че и
неговите родители и дядо му, страдали от редица заболявания, което налагало
закупуване на лекарства и посещения в лечебни заведения, на които той ги
придружавал.
Несериозни били твърденията, че като охранител ответникът разполагал с
достатъчно свободно време и можел да осигури средства от допълнителен труд.
Законодателят бил регламентирал работните часове и часовете за почивка, с оглед
пълноценно изпълнение на служебните задължения.
Ответникът нямал задължения към други низходящи, но оспорва твърденията,
че живее заедно с родителите си. Твърди, че живее на семейни начала с Н. Д. Д.
от две години в гр. К., в жилище под наем, за което заплащали месечен наем в
размер на 200 лв., както и месечни битови сметки: за ток 70-80 лв., за вода
20-25 лв., такса за интернет, такса за телевизия, такса за мобилен телефон и т.
н. Почти ежедневно се налагало да посещава родителите и дядо си в село В.,
който бил на 92 г. и разчитал изцяло на неговата подкрепа и грижи.
Не притежавал недвижими имоти, от които да може да реализира доходи.
Притежавал лек автомобил „Р. М. С.“, с който пътувал до работното си място в
село И. и съответно имал около 80 лв. месечен разход за гориво.
Много често се случвало да е служебно ангажиран в дните, определени за
лични контакти с детето, тъй като давал дежурства и в почивните дни на
работното си място. Майката на детето не се съобразявала с този факт и не
разрешавала срещи, когато те били извън определения режим на лични контакти. От
месец април 2019 г. не бил виждал детето си, а само се чували по телефона. През
месец май не могъл да осъществи среща с детето си, тъй като майката го
уведомила, че тръгват на море, през месец юни получил същия отговор – отново
отивали на море.
Майката твърдяла, че получава само заплата, но не сочела доказателства
за месечния ѝ размер. Въпреки затрудненото ѝ финансово положение,
същата често ходела на почивки, което предполагало значителни разходи.
През месец юли тази година майката отказала да пусне детето с баща си на
плаж, както и през месец септември 2019 г. на рожден ден на първата братовчедка
на детето – М. Ц.. На рождения ден на детето – *****.****, ответникът твърди,
че дори не могъл да го чуе по телефона, тъй като отново майка му не разрешила.
След като майката на детето разбрала, че има връзка с друга жена, същата
започнала да ограничава срещите на бащата с детето. Ответникът забелязал, че
синът му станал много резервиран и въздържан към него.
Счита, че претендираният размер на месечна издръжка за детето В.Ч.Ц. е
твърде завишен. Изразява готовност за сключване на споразумение, като месечната
издръжка, която твърди, че може да заплаща е в размер на 160 лв. Чистата сума,
която получавал като трудово възнаграждение след направените удръжки била в
размер на около ***** лв.
Ответникът моли, в случай, че не постигнат споразумение, да уважи иска
за издръжка именно до размер от 160 лева месечно, като над тази сума го
отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че
Н.Х.Г. и Ч.В.Ц. са родители на малолетния В.Ч.Ц., роден на *** г.
Безспорно е също така и се
установява от представеното в препис решение № 177/27.05.2015г. по гр.дело №
329/2015год. по описа на РС К., че ответникът е осъден да плаща на детето си увеличен размер
на месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 08.04.2015 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
По делото е представено
удостоверение №УР-08-024/04.10.2019 г., от което е видно, че за учебната
2018/2019 г. детето В.Ц. е записано като ученик в *** „б“ клас на СУ „И. В.“ -
гр. С..
От представеното удостоверение изх. № 58/04.10.2019 г. се
установява, че Н.Х.Г. работи в „И. ООД – гр. С., като за периода м. октомври
2018 г. – м. септември 2019 г., включително, е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на общо 11049.64 лева
или по 920.80 лева средно на месец.
От представената от ДСП К. справка изх.
№1602-11-00-1837/29.11.2019 г. е видно, че Н.Х.Г. се подпомага от 01.10.2019 г.
по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД със сума в размер на 32 лева.
От представените 9 бр. фишове за платено трудово
възнаграждение и удостоверение с № 006580/31.10.2019 г. се установява, че ответникът
работи като охранител във „В.“ ЕАД – гр. С. и за периода м. април 2019 г. – м. септември
2019 г., включително, е получил брутно трудово възнаграждение в размер на общо 5125.10 лева или по 854.18
лева средно на месец.
Ответникът е представил копие от
талон за регистрация на МПС № *********, от което е видно, че е собственик на
лек автомобил „Р. М. С.“. Представя и разписки от „Б. п.“ ЕАД, удостоверяващи
извършени 11 плащания от по 130 лева в
полза на Н.Х.Г.. Въпросът за редовното плащане от бащата на присъдената
издръжка не е спорен по делото и този факт се признава и от ищцовата страна.
От представеното копие на
договор за наем от 11.04.2018 г. е видно, че Н. Д. Д., с която ответникът
твърди, че се намира във фактическо съжителство, живее на квартира в гр. К. и
заплаща месечна наемна цена от 200 лева.
По делото е изискано от ЕТ „Д-р
М. Д. - АИППМП – с . К. медицинското досие на детето В.Ч.Ц.. При последния
преглед на малолетния, проведен на 03.10.2019 г. са поставени диагнози „З.. Н.
на у., неуточнено“. Видно е от това писмено доказателство, че посочените заболявания
са констатирани и при предходни прегледи
на пациента през последните 5 години.
Представени са от ответника
медицински документи, удостоверяващи влошеното здравословно състояние на майка
му М. С. Ц. и дядо му Ч.Ц. А.. Тези писмени доказателства, както и твърденията
в исковата молба относно здравословното състояние на майката на Н.Г., съдът
намира за неотносими към правния спор и не следва да ги обсъжда.
От свидетелските показания на Т.
С.Г. се установява, че е омъжена за брата на Н.Г.. С нея се виждали 1-2 пъти
седмично. Н.Г. живеела с детето си В.Ц. *** и тя полагала всички грижи за него.
Имала разходи, свързани с учебния процес на детето и ежедневни такива – за
храна, за учебници и учебни помагала, дрехи, обувки и пр. Здравословното
състояние на малолетния налагало закупуването и на лекарства, тъй като В.Ц. от
дълго време страдал от нощно напикаване. Проведените до момента лечения не
давали резултат. За този проблем свидетелката знаела, тъй като неведнъж детето
оставало с преспиване в нейното жилище. Доходите на майка му не достигали и
свидетелката и съпругът ѝ им помагали финансово. Дори водели на свои
разноски детето на море, тъй като Н.Г. не можела да си позволи подобен разход.
Бащата на детето освен с плащането на присъдената издръжка, не помагал по
никакъв начин за неговото отглеждане – нито финансово, нито под формата на
някакви подаръци, дори когато имало повод или празник. Макар да имал определен
режим на лични отношения със сина си, ответникът го вземал много рядко при себе
си – за последно през м. април 2019 г. През лятото поискал да го вземе, но точно
тогава детето било на море. Случвало се да обещае, че ще го вземе, а
впоследствие да му се обади по телефона и да му каже, че е зает или болен. На
свидетелката не ѝ е известно майката да е забранявала на сина си да взема
подаръци от ответника.
От свидетелските показания на Н.
Д. Д. се установява, че живее на семейни начала с ответника от около две години.
Живеели квартира в гр. К., за която плащали месечен наем от 200 лева.
Ответникът имал дете, което живеело с майка си в с. К.. То последно се видяло с
баща си в началото на годината. Причината за това била майката, която не го
пускала, дори и през дните на определения режим на лични отношения. Освен това
била забранила детето да взема подаръци от баща си. При последната им среща
ответникът му подарил футболна топка и екип, но детето не ги взело със себе си,
когато си тръгвало, тъй майка му не разрешавала. Давал му пари – по 50, по 20
лева, които детето вземало. Зареждал му и телефона с ваучер от 10 лева – за
последно това направил в началото на годината. Бабата и дядото на детето по
бащина линия също му давали пари. Ответникът често пътувал до с. В., тъй като
се грижел за родителите си. Свидетелката не знаела детето да има проблем с
нощното напикаване. Ответникът, макар да работел, изпитвал трудности с
плащането на издръжката на сина си.
Съдът, при така установената
фактическа обстановка, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата Ч.Ц. и
малолетния В.Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Н.Г., като е
безспорно по делото, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката. Не се спори и относно обстоятелството, че към момента на
завеждане на делото бащата е бил осъден да заплаща издръжка на сина си в размер
на 130 лева. Установи се от показанията на свидетелите, че от около две години бащата
живее на семейни начала с друга жена и контактите му с детето В. са сравнително
редки. Освен да заплаща присъдената издръжка, той по никакъв начин не е
участвал в грижите за него. Всички разходи по отглеждането и възпитанието му –
закупуване на дрехи, обувки, лекарства, учебници и битови разходи, се установи,
че се заплащат от майката. Твърденията, че на детето е забранено да получава
подаръци от баща си останаха недоказани. Те се подкрепят единствено от
показанията на заинтересования свидетел Н. Д. и преценявайки ги по реда на
чл.172 ГПК, съдът не ги кредитира в тази им част. Същевременно се доказа по
безспорен начин, че детето от няколко години има здравословни проблеми – з. и н.
на у.. Това се установява от показанията на св. Т. Г., които съдът също
преценява по реда на чл.172 ГПК, но за разлика от показанията на св. Д. те се
подкрепят напълно от приложените по делото медицински документи.
Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равен на ¼ от
размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2019 г. е в размер на 560.00
лева, т. е понастоящем законовият минимум е 140.00 лева (който ноторно известно
е, че след няколко дни предстои да бъде увеличен до 152.50 лева).
От определяне на предходния
размер на издръжката до настоящият момент са изминали повече от четири години,
през който период несъмнено са настъпили значителни промени – детето е
пораснало и съответно са нараснали разходите за неговото отглеждане и
възпитание. Съдът счита, че увеличените нужди на детето от храна, облекло и
здравни услуги, както и културните и образователните му потребности, не могат
да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 130.00 лева месечно, а освен това
този размер противоречи на нормативно установения минимум. Настъпили са промени
в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и тези
изменения имат траен и продължителен характер. Нарастването на потребностите на
детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне
размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му – понастоящем на 11
години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на малолетния,
респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези
потребности.
По делото се представиха писмени
доказателства, от които е видно, че двамата родители имат приблизително еднакви
доходи. Бащата е доказал разходи за наем в размер на 200 лева, които съдът
приема, че поделя със съжителстващото лице.
Съобразявайки обичайните нужди
за възрастта на детето – потребностите му от здравословна храна, лекарства, облекло
според сезона, учебни помагала, развлечения, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на малолетния В.Ц. следва да се определи на 350 лева месечно. От тази
сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 190 лева, която
съдът счита, че няма да му създаде особени затруднения и е съобразена с
материалните му възможности.
Останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която упражнява родителските права и полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Усилията,
които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи – ППл на ВС № 5/1970 г., т.4.
Имайки предвид всичко изложено, съдът
намира иска по чл.150 СК за частично основателен и определената с решение № 177/27.05.2015 г. по гр. дело № 329/2015 г. по описа на РС
Карлово издръжка за
детето, следва да се увеличи от 130.00 лв. на 190.00 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие, като до пълния претендиран размер от 230 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцовата страна е претендирала
разноски по делото и съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да ѝ присъди
такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – в размер на 247.83 лева
за възнаграждение на един адвокат. Ответната страна също е претендирала
разноски по делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК такива следва да се присъдят
съразмерно с отхвърлената част от иска – 50.00 лева.
При така установеното,
ответникът следва да заплати на ищцата разноски по компенсация, равняващи се на
сумата от 197.83 лева.
На основание чл.78, ал.6 във
връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 86.40 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на присъдената с решение № 177/27.05.2015 г. по гр. дело №
329/2015год. по описа на РС К. месечна издръжка, която Ч.В.Ц. ЕГН **********,***
заплаща на малолетното
дете В.Ч.Ц., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.Х.Г. ЕГН: **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 130.00 лв. (сто и тридесет
лева) на 190.00 лв. (сто и деветдесет лева) месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.10.2019 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие, като до пълния претендиран размер от 230 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ч.В.Ц. ЕГН **********,***, да заплати на малолетното дете В.Ч.Ц., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.Х.Г. ЕГН: **********,***,
направените по делото разноски по компенсация в размер на 197.83 лв. (сто
деветдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Ч.В.Ц. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, сумата от общо 86.40 лв. (осемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1,
предл. първо от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл.315, ал.2
от ГПК подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок, считано от
30.12.2019 г.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: