№ 470
гр. *****, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.*** Й. М***
при участието на секретаря М*** КР. К***
като разгледа докладваното от И.*** Й. М*** Гражданско дело №
20244310102288 по описа за 2024 година
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с обща цена
3 936,30 лева:
Постъпила е искова молба от Ц. Г. С., ЕГН: **********, И. П. И., ЕГН: **** и С. П. К., ЕГН:
**********, всички с постоянен адрес: ***, общ. *****, ул. „***" ***, в качеството си на
наследници на *** И. С***, б. ж. на ***, общ. *****, починал на 21.10.2018 г., съгласно Акт
за смърт № *** г., издаден от Кметсво ***, общ. *****, чрез пълномощника си адв. Д. С. от
АК *****,съдебен адрес: гр. *****, ул."***" № 2, ет. 3, ***, против: *** ***, по която се
твърди, че ищците, видно от приложеното Удостоверение за наследници Изх. №
155/29.10.2018 г., издадено от Кметство ***, общ. *****, са наследници на *** И. *** -
абонат на електроразпределителното дружество, за имот, представляващ къща, находяща се
на ул. „***" ***, в ***, общ. *****. За този обект, при ответника е открита партида с
клиентски № ***. Ищците, в качеството си на наследници, по силата на Закона за
наследството са придобили процесния имот, през 2018 г. /след смъртта на техния
наследодател/. Съгласно Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на („****" *** електрозахранването в имота им е
преустановено. По този повод посещават Центъра за обслужване на клиенти на ответното
дружество, с намерение да установят причината за прекъсването на електроподаването. След
извършената справка, служителката на гишето ги уведомила, че електрозахранването в
имота е прекъснато поради налично задължение в размер на около 2 000,00 /две хиляди/
лева, представляващо цена за консумирана и незаплатена ел. енергия, за периода от месец
декември 2012 г. до месец юли 2013 г. включително, както и начислена лихва. Уведомяват ги,
също така, че електрозахранването в имота им е прекъснато на 15.08.2016 г., както и че
същото няма да бъде възстановено докато начислената сума не бъде заплатена, както и че
1
партидата, открита на името на техният наследодател, няма да бъде прехвърлена на тяхно
име, каквото желание те са изразили /и съгласно задължението им по ОУ/, поради наличие
на задължение.
Считат, че не дължат процесната сума за консумирана електрическа енергия, тъй като е не
само неоснователно начислена, но е не дължима и на основание изтекла погасителна
давност. Освен това, считат, че и прекъсването на ел. захранването в имота им също
обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Предвид горното, молят да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответното дружество, че Ц. Г. С., ЕГН: **********, И. П. И., ЕГН: **** и С.
П. К., ЕГН: **********, всички с постоянен адрес: ***, общ. *****, ул. „***" ***, в
качеството си на наследници на *** И. ***, ЕГН: **********, не дължат сумата в размер на
3 936,30 лева, от които 1 789,33 лв. - представляваща главница, произхождаща от начислена
цена за консумирана и незаплатена ел. енергия на адрес: ***, общ. *****, ул. „***" ***, по
партида с клиентски № ***, за периода от месец декември 2012 г. до месец юли 2013 г.
включително, както и сумата в размер на 2 146,97 лв. -представляваща начислена лихва
върху главницата, за периода от м.12.2012 г. до 04.12.2024 г. /вкл./, поради изтекла
погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111,6. „в" от Закона за задълженията и
договорите; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати на
ищците направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока е постъпил писмен отговор от ответника *** ***, (предишно наименование „Ч***"
АД), гр. ***, ***, бул. „***" ***, с ЕИК ****, чрез пълномощник юрисконсулт А. В****, по
който изразяват съгласие не спорят с ищците, че наследодателят им е бил собственик за
имот с административен адрес: ***, ул. „***" ***, община *****, с договорна сметка
(клиентски номер) даден на клиента: ***, а „***" *** (с предишно наименование „Ч***"
АД) е бил доставчик на ел. енергия за обекта. Между наследодателя на ищците и
търговското дружество са действали Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч***" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007
г., изм. и доп. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. (ОУ), издадени на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката(ЗЕ), одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила
от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Според трайната
практика на BKС, влизането в сила на Общите условия е регламентирано от чл. 98а, ал. 4 и
чл. 986, ал. 4, ЗЕ (нови ДВ бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г.) както и от чл. 93, ал. 2 от
Наредба за лицензиране на дейността в енергетиката (ДВ бр. 53 от 22.06.2004 г.- ДВ бр. 58
от 30.07.2010 г.). С тези норми, в отклонение от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, законодателят посочва,
че за влизането им в сила за потребителите, не е необходимо изричното им писмено
приемане от тях. Безспорно е, че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез
търговска сделка, сключена при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ, но при различие
между ТЗ и ЗЕ, приложими са специалните норми на ЗЕ. Според тях не отговаря на истината
твърдението в исковата молба, че е отказана пререгистрация по договора за продажба на ел.
енергия за процесния имот. Напротив-след като „***" *** получил настоящата искова
2
молба, изпратил писма (които прилага) до всеки един от тримата наследници с предложение
за сключване на договор за продажба на ел. енергия, тъй като няма как договорът да
продължи да действа със страна починалия им наследодател. Няма как ел. захранването да
бъде възстановено, след като няма страна по договора. Същевременно по другата договорна
сметка, по която *** И. *** е бил титуляр и ползвател, която обслужва същият
електроснабден имот, продължава да се потребява ел. енергия, която се отчита от средството
за търговско измерване. Но и до момента никой от наследниците-ползватели за имота не е
подал заявление за пререгистрация. Отделно се посочва, че през 2019 г. в имота са отчетени
случаи на нерегламентирано присъединяване към електразпределителната мрежа, при която
ел. енергията се потребява без да се отчита от средство за търговско измерване и съответно
без да се заплаща. Твърдят, че към настоящия момент, неплатените задължения са
приложени в табличен вид, считано от 15.12.2012г. до 17.07.2013г., съответно и са дадени
падежите на задълженията, лихвите върху отделните фактури или лихва:1 789,33 лева и
главница 2 284,51 лева като главница в размер на 1 789,33 лв. по 8 бр. фактури и лихва в
размер на 2 284,51 лв. за периода от 29.01.2013 г. (датата, следващата датата на падежа на
най-старата фактура) до 23.06.2025 г. (датата на счетоводната справка), които според тях се
дължат. Изтъкват още, че цената на ел. енергия , се определя от КЕВР, съгласно
разпоредбите на ЗЕ, Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия (обн., ДВ
бр.17 от 2004 г.), решения и задължителни указания на КЕВР и др. нормативни документи и
административни актове. Цената на ел. енергията е сбор от няколко компонента: цена за
снабдяване и цена за разпределение, както и добавки за енергия, произведена от
възобновяеми енергийни източници и от комбинирано производство. Според тях сумите се
дължат именно от наследниците, които не са изпълнили задължението си по чл.13,ал.5 ОУ
да уведомят дружеството за промяната в собствеността, съответно за смъртта на техния
наследодател, но това обстоятелство не ги освобождава от задължението им, като част от
наследствената маса. След като не са уведомили своевременно крайния снабдител за
настъпилите промени в обстоятелствата относно собствеността на имота, в които се
осъществява доставката на ел. енергия, ищците са препятствали и законовата възможност и
право на дружеството за събиране на задълженията за ползваната в обекта ел. енергия.
Изтъкват, че възражението на ищците за настъпила погасителна давност е неоснователно и
във връзка с наличие на неизпълнение на задължения предвидени в ОУ на дружеството, а
именно да уведомят доставчика за промяна в обстоятелствата, свързани с ползването на
обекта и/или потребяваната в него ел. енергия и по този начин възпрепятства ответника да
събере дължимите суми за осъществена доставка на ел. енергия, от което неизпълнение
ищецът не може да извлича благоприятни последици, вкл. изтичането на давност в негова
полза. Давността в доктрината се приема като специфично наказание за бездействащия и
дезинтересиран кредитор и възцаряване на принципа, че правата се дават за защита на
интереса, а където интерес явно няма (поради бездействието), правото ще се отнеме, но в
случая подобни обстоятелства не са налице, а са били налице пр**ки, създадени от самия
ищец, тъй като той не е заявил своевременно обстоятелството, че е станал собственик и
ползвател на ел. енергия за имота, както и че е наследил задълженията на починалия си
3
наследодател. Един от принципите, въвели давностните срокове, е търсенето на сигурност в
гражданските отношения, осъществяването на който принцип се свързва не само с
поставянето на срокове, но включва и обективното начало. Това, че обективните причини,
свързани с възможността за принудително удовлетворяване на кредитора изключват
погасяването на вземането се мотивира по аналогичен начин в съдебна практика-ТР
№1/2012 по т.д. №1/2011г. ОСГК. Обръща внимание, че няма предприети изпълнителни
действия за събиране на процесните суми, и че изтеклата погасителна давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение —
чл. 118 ЗЗД. Доводите в исковата молба, че вземането е „погасено по давност", без да се
навеждат други доводи, прави отрицателният установителен иск неоснователен. Поради
това, считат че принципът на справедливостта изисква когато има пр**ка, стояща извън
кредитора да пристъпи към изпълнение, е налице препятстване на началото на срока, т.е.
давността не т**е докато тази пр**ка бъде отстранена, което в случая е станало едва с
получаването на препис от исковата и уточнителната молба на 12.05.2025 г. За ищеца не
съществува обективна пр**ка да изпълни изискването по чл.13, т.5 от ОУ, да уведоми
своевременно продавача за това, че е станал собственик на имота и като такъв следва да има
информация и за обитанието му, се предполага, че това е умишлено премълчаване именно с
оглед неплащане на разходите за ел. енергия и невъзможността на дружеството да открие
лицето, срещу което да заведе съответен иск. По същия начин давността може да започне да
т**е след сбъдване на отлагателно условие, от което зависи вземането. Относно
погасителната давност в правната доктрина изтъкват, че са залегнали различни мнения, но
въпреки теоретичните спорове, правната същност на ефектът, който възниква с изтичане на
погасителната давност, се свързва с възможността да се откаже изпълнение на кредитора по
облигационното правоотношение, в случай че той поиска това. В случая ответникът не е дал
повод с поведението си за предявяване на иска. Ето защо дружеството не следва да понесе
разходите по съдебното дело, защото от една страна е търпяло не заплащането на
предоставено в**е благо, а от друга страна не следва да търпи накърняване на финансовата
си сфера заради сторените съдебни разноски по настоящото производство. Институтът на
погасителната давност, уреден в разпоредбите на чл. 110-чл. 120 от ЗЗД, представлява срок,
след чието изтичане кредиторът по едно правоотношение губи своето право за
принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане. Относно погасителната
давност в правната доктрина са залегнали различни мнения, но въпреки теоретичните
спорове, правната същност на ефекта, който възниква с изтичане на погасителната давност,
се свързва с възможността да се откаже изпълнение на кредитора по облигационното
правоотношение, в случай че той поиска това. Тоест кредиторът продължава да е кредитор,
да има вземане. Следователно за длъжника възниква едно потестативно право да откаже
изпълнение, а в същото време вземането продължава да съществува като материално право.
Погасителната давност като юридически факт, не погасява правото на кредитора, а поражда
право за длъжника да откаже изпълнение. Единствените мотиви на ищцовата страна е за
4
изтекла погасителна давност, което не може да даде основание на съда да се произнесе по
съществото на въпроса за дължимостта на вземането, по съображения, че с изтичането на
предвидената от закона погасителна давност за кредитора не се погасява самото материално
право, а само правото му да търси защита. Не може със съдебното Решение да се постанови,
че „ищецът не дължи", при положение, че сумите са дължими и единствено за заплащането
им не може да се използва силата на държавната принуда, а и сумите се дължат. Прави се
възражение и за прекомерност на адв. в-е. прилагат се и доказателства.
Съдът е изпълнил процедурата по.чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание, ищеците , редовно призовани ,не се явяват , а чрез пълном. си адв. Д.
С. поддържат иска си , която моли за уважаването му и присъждане на разноските по чл.80
от ГПК като акцентира, че ищците са трима, а минималния хонорар е 400,00 лева, т.е под
минимума.
Ответникът, редовно призован, се представлява по делото от юрист. В.,която моли да се
отхвърли иска и им се присъдят разноските за юристк. В-е.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства: справка
за задължения и удостоверение за наследници Изх. № 155/29.10.2018 г., издадено от
Кметство ***, общ. *****; Договор за правна защита и съдействие за адв. С.; вносна бележка
за внесена дт. 158,00 лв.; пълномощно за юристк. Ф.; справка ТР за „***"; Лицензия за
разпределяне на ел. енергия от 2004 г.; Решение №И2-л-135/09.12. 2013г. на ДК ЕВР; списък
на разноски по чл. 80 ГПК от „***"; молба от „***" ведно с писмо от 19.05.2025 г. до РС
*****; искане до ЕПЕП вх. № 6213/22.05.2025 г. от юристк. Ф.-разрешен; пълномощно за
юрист. В****; Общи условия на „***" АД; фактура от 15.12.2012 г.; фактура от 19.01.2013 г.;
фактура от 19.02.2013 г.; фактура от 18.03.2013 г.; фактура от 18.04.2013 г.; фактура от
18.05.2013 г.; фактура от 20.06.2013 г.; фактура от 17.07.2013 г.; писмо от 11.06.2025 г. до ***
С.; писмо от 11.06.2025 г. до И. И.; писмо от 11.06.2025 г. до С. К. и извадка по партида за
*** ***, становището на процесуалните представители на ищците, преценени поотделно и в
съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:
Ищците са наследници от първи ред на *** И. С***, б.ж. на ***, поч. на 21.10.2018г.,
първата-съпруга, а останалите-нисходящи.
На името на наследодателя им за кл. №*** за обект Баховица аб. №***, видно от писмата-3
бр. от 11.06.25г., са се водили два обекта процесния и ***.
След искане за възстановяване на електрозахранването в имота им, ответника им
предоставил 20 дневен срок за заявяване на услугата „пререгистрация на потребител“ на
посочения адрес като за това е необходимо да бъдат погасени дължимите суми. Не се
представят доказателства кога са им връчени съставените нарочни писма за това.
Установява се още, че е спряно електроподаването на обекта по искане на *** на
01.07.2013г. поради неплащане на дължими суми в определените срокове.
Ответникът поддържат в хода на производството, че сумата е дължима от ответниците и, че
правилно е определен размера-от съответния орган и при съобразяване на съставните
5
елементи образуващи цената на ел. енергията.
По приетото за разглеждане възражение на ищеца, направено по чл. 111, б.”в” от ЗЗД.
Същото се опира на ТР №3 /2011 г. и е основателно, тъй като считано от м.12.2012 г.,
ответника не е предявил вземането си по съответния ред и същото е погасено и по давност
за главници и лихви. За да е погасено по давност едно задължение е необходимо в
предвидения 3-годишен срок кредиторът да не е предявил иск относно вземането си или да
не е предприел изпълнителни действия по събирането му.
Погасяването на задълженията обаче не настъпва автоматично (служебно) с изтичане на
този срок. З тази цел е необходимо изрично да се позовете на изтеклата във ваша полза
погасителна давност. За да отпадне юридически възможността да бъде търсено по
принудителен ред, изпълнението на изтекли по давност задължения е необходимо да се
направи възражение за изтекла погасителна давност пред съд. Всички останали изявления за
изтекла погасителна давност, направени пред други органи или лица, включително и
служители на дружествата-кредитори (не водят до погасяване на задълженията по давност.
Или от значение за института на погасителната давност е пасивното поведение на кредитора
и той трябва да е бездействал, да не е предприемал действия по събиране на вземанията си
от, пред каквато хипотеза според настоящия състав сме изправени. С погасяването по
давност на задължението се погасяват също и произтичащите от него лихви.
Този извод на съда не се променя дори при основателност на ответното възражение за
неизпълнение на задължението по чл.13,ал.5 ОУ от наследниците при смърт на абоната, тъй
като ОУ не предвиждат санкция в такава насока за тях. Т.е на това основание поради
изтекла погасителна давност, ищците не би следвало да дължи процесната сума на
ответника по делото. Именно на това основание съдът приема,че следва да уважи исковете
за не дължимостта на главницата и лихвите по делото. Като и този извод не може да се
промени от обстоятелството, че дълга в случая-след изтичането на тригодишния срок се е
превърнал в „естествено задължение“ и няма пр**ка да се плати на кредитора, но при
релевирано възражение, съдът следва да се произнесе съгласно практиката и да отчете в
полза на ищците изминалия период от време, в който кредиторът е бездействал да се
удовлетвори, чрез въвеждане на претенцията си в съответните процесуални възможности за
доказване и реализацията му.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви", Т.е приложим е тригодишния срок за двата вида вземания, предмет на иска.
Предвид гореизложеното според настоящия състав следва да се уважи иска като
6
основателен и доказан.
По разноските: По делото се установи, че процесните задължения са фактурирани и
фигурират като такива при ищцовото дружество, като върху главницата се начислява лихва
за забава и продължават да се натрупват лихви. Същевременно, именно неплащането на
фактурираните задължения като форма на допуснато неизпълнение от ищеца е дало
основание за прекъсване на електрозахранването до обекта. Не се спори, че вземанията не са
счетоводно отписани от ищеца като задължения по процесната партида, т.е ответника
претендира извънсъдебно вземанията от ответника, поради което не може да се направи
извод, че с това поведение не е станал причина за образуване на настоящото дело по
процесната искова молба с искане за признаване недължимостта им на посоченото
основание. Освен това липсата на електроенергия в имота , също обосновава правния
интерес на ищеца.
Възраженията, че на место се консумира ток пред периодите и това е неправомерно са
ирелевантни за спора и съдът не е развил производство по доказването им с оглед периода
след прекъсване на ел. захранването, т.е извън процесния.
Т.е следва да се поставят разноските в тежест на ответника.
По възражението за прекомерност на адв. в-е, направено от ответника:
Не се касае за предявени поотделно искове от тримата наследници с оглед наследствения им
дял и съответния петитум за всеки от тях. Въведен е от тримата един интерес и според съда
възнаграждението за АР съгласно Наредба №4 в минимален размер с оглед целия интерес е
общо-693,63 лева, а в случая е платената сумата 700,00 лева в брой, т.е незначително
завишение, поради което следва да се отхвърли възражението като неоснователно, тъй като
претендираното възнаграждение е към неговия минимум.
Следва последната сума и останалите разноски: д.т. и б.т., да бъде осъден ответника да я
заплати на ищците или общо 860,70 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Воден от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** ***, (предишно наименование „Ч***"
АД), гр. ***, ***, бул. „***" ***, с ЕИК ****, че Ц. Г. С., ЕГН: **********, И. П. И., ЕГН:
**** и С. П. К., ЕГН: **********, всички с постоянен адрес: ***, общ. *****, ул. „***" ***,
в качеството си на наследници на *** И. ***, ЕГН: **********, не дължат сумата в размер
на 3 936,30 лева, от които 1 789,33 лв. - представляваща главница, произхождаща от
начислена цена за консумирана и незаплатена ел. енергия на адрес: ***, общ. *****, ул.
„***" ***, по партида с клиентски № ***, за периода от месец декември 2012 г. до месец юли
2013 г. включително, както и сумата в размер на 2 146,97 лв. -представляваща начислена
лихва върху главницата, за периода от м.12.2012 г. до 04.12.2024 г. /вкл./, поради изтекла
7
погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111,б. „в" от Закона за задълженията и
договорите.
ОСЪЖДА *** ***, (предишно наименование „Ч***" АД), гр. ***, ***, бул. „***" ***, с ЕИК
**** , да заплати на Ц. Г. С., ЕГН: **********, И. П. И., ЕГН: **** и С. П. К., ЕГН:
**********, всички с постоянен адрес: ***, общ. *****, ул. „***" ***, сумата общо 860,70
лева, разноските им по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ***ешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
8