Р Е Ш Е Н И Е
№ / 28.01.2021г.
гр.Плевен 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на двадесети януари
през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Ивайло Цветков и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№961 по описа за 2020г.на
ПОС и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение
на Плевенски Районен съд ,ХІ-ти гр.с. от 08.10.2020г., постановено по гр.д.№2486/2020г.по описа на същия
съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР Главна дирекция“***“към МВР гр.София ,ул.“***“№171А е осъдена да
заплати на В.К.Т. , ЕГН ********** *** сумата 603,29 лева, представляваща възнаграждение за положен 82 часа извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г. –
22.06. 2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото – 22.06.2020г., до окончателното й изплащане.Със
същото решение на ПРС на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД ГД „***“ към МВР гр.София, ул.***
№171А е осъдена да заплати на В.К.Т.,ЕГН ********** *** сумата от 35,49 лева,представляваща лихва за
забава върху главницата от 603,29 лева, изчислена за периода от първо
число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.07.2019г. – 22.06.2020г./С решението на ПРС на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1
от ЗАдв. ГД „***“ към МВР, гр.София,
ул.*** №171А е осъдена да
заплати на адв.В.П. от ПАК деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ГД „***“ към МВР, гр.София,
ул.*** №171А е осъдена да заплати по сметка ПРС сумата от
100,00 лв.– държавна такса върху цената на уважените искове.
Срещу така постановеното
решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***“към МВР
София ,представлявана от главен комисар Н.Н.-директор чрез старши юрисконсулт С.Н.,като в жалбата са
изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,че ПРС
неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба , уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното
решение е в това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ,че приложението на общите
правила по ЗДСл.и по КТ е отклонено с чл.187 ,ал.9 ЗМВР,която делегира на
министъра на вътрешните работи
издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е
държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държ.
служители като цяло и на тези от тях,работещи в МВР,че нито в ЗДСл.,нито в ЗМВР
има непряко препращане към нормите на
КТ,че във всички случаи , в които законодателят е счел,че материята следва да
се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми,които
са цитирани.Въззивникът счита,че в процесния период
на осн.чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР са
действали издадените от министъра на вътрешните работи две наредби:Наредба
№8121з -776 от 29.07.2016г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,в
които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за
неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време
,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Посочено е,че тези две наредби,НСОРЗ,както и Наредбата за заплатите на
служителите в държ.администрация имат еднакъв предмет
на регламентация.Изложени са доводи,че
ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото
правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз
основа него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди се,че за
разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение
не е предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното време
през деня, съвпада с продължителността
на работното време през нощта-8 часа,като е направено разграничение между
разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на
чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители
в МВР.Въззивникът счита,че тези различия не обуславят
извода за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР
спрямо работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел ПРС. Изложени
са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези
елементи на служебните правоотношения на служителите няма.Твърди се,че неправилно
ПРС е приел,че следва субсидиарно да бъде приложена
НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е налице празнота в
правната уредба, а специална нормативна уредба,относима
към служебното правоотношение на ищеца, чийто елементи са уредени от ЗМВР и
подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25
лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,
на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на
общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил
изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че ПРС не е
мотивирал извода си,че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се
дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е
полагал нощен труд , съдът е постановил решение че му се дължи извънреден труд. С жалбата е
направено искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.633 във
вр.чл.631 ГПК, поради това,че от РС Луковит е
отправено преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз,въз основа на което е образувано преюдициално дело
С-262/20г.В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното
решение на ПРС като неправилно.Алтернативно в случай,че съдът не възприеме
доводите за неприложимост на трудовото законодателство е направено искане
решението на ПРС да бъде отменено частично и искът да бъде отхвърлен за периода
01.01.2018г.-17.07.2018г., през който нощните часове
не следва да се превръщат в
дневни,съобразно разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските,обн.ДВ бр.41/2017г.Претендират
се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 20.01.2021г.не се
яви представител на въззивника.От ГД“ПБЗН“към МВР София чрез ст.юрисконсулт С.Н.
е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника,в
което се поддържа искането за спиране производството по делото на основание
чл.633 във вр.чл.631 ГПК, изложени са съображения по
съществото на спора,претендират се и направените разноски.
Въззиваемият В.К.Т. чрез своя пълномощник адвокат В.П. от
ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Относно искането за
спиране производството по делото са изложени доводи,че адресат на задължението
по чл.631 ГПК е съдът,отправил преюдициалното запитване,в случая РС Луковит, че
ОС Плевен не е адресат на това задължение,че решението на Европейския съд ще
бъде задължително за българските съдилища едва след като бъде постановено,ако въобще
касае сходни казуси.Посочено е,че цитираната в жалбата съдебна практика касае
единствено възможността на ВКС да спира дела при наличие на образувано
преюдициално дело и то при вероятност от причиняване на щети,че това касае само ВКС,а не ОС Плевен, който не
е отправил преюдициално запитване,поради което моли съда да остави без уважение
искането за спиране производството по делото.В отговора са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба,като се твърди, че за процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.на
министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 г.,като в тази
Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Посочено
е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС №16766/10. 12. 2019г.
по адм. д. №8601/2019г.,петчленен състав,1 колегия,като
в мотивите на решението ВАС е
констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското
законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за
приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са
доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР,че липсва забрана за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители ,а и би била прокивоконституционна ,тъй като би поставила служителите на
МВР в по-неблагоприятно положение от др. държавни служители.Твърди се,че в
разпоредбата на чл.187 ал.3,изр.последно
ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд ,а е
въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00часа.Изложени
са доводи,че празнотата в наредбите от 2015г.и 2016г. относно нормата на чл.31
ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./обуславя субсидиарното
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1,143 , равен на отношението между минималната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият
се позовава и на чл.46 ЗНА.Изложени са
доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР
следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите
на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите
държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се
излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не
допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на
труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В заключение моли Окръжния
съд да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски за въззивната
инстанция на осн.чл.38 ал.2 ЗА за осъществено
безплатно процесуално представителство на В.Т..В съдебното заседание на 20.01. 2021г. въззиваемият
и неговият пълномощник адвокат В.П. от ПАК не се явиха.Депозирана е молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че въззивната
жалба е неоснователна.На осн.чл.38 ал.2 ЗА се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокат П. за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Окръжният съд като прецени изложените във
въззивната жалба оплаквания, становищата
на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежна страна ,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно
между страните е,че за процесния период 01.04.2019г.-22.06.
2020г. ищецът В.К.Т. е заемал длъжността „***“ в Районна служба „***“ гр.Плевен към ГД“ПБЗН „-МВР
гр.София.Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени ,с продължителност 12 часа, като е
полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е
изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В
исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил общо 800 часа
нощен труд ,които следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
преобразуване на нощния труд към дневен труд и възлиза на 914,40 часа,което
води до разлика от 114,40 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно
заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този
извънреден труд в размер на 915,20лв. за
периода 01.04.2019г.-22.06.2020г.,ведно със законна лихва върху сумата , считано
от датата на завеждане на ИМ -22.06.2020г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира лихва за забава върху
главницата в размер на 150лв.
В хода на съдебното
дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства.С писмения си отговор по
чл.131 ГПК ответникът ГД“ПБЗН“ е представил Таблица №1 с изчисления /лист 19 от гр.д.№2486/20г.по
описа на ПРС/,съгласно която за процесния период ищецът е положил общо 520 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 възлизат на 594 часа или се получава разлика от 74 часа/претендирани като
извънреден труд/.При средна часова ставка за извънреден труд 8,04 лева/час за 2019г. и 8,81 лева/час за 2020г., брутното възнаграждение за положен извънреден труд, изчислено с увеличение 50% за извънреден труд възлиза
на сумата 603,29 лв. Съгласно същата таблица лихвата за забава върху главницата за периода
от първо число на месеца, следващ тримесечието,за което се отнася до датата на ИМ-22.06.2020г. е изчислена в
размер на 35,49 лв.В съдебното заседание на 07.10.2020г.пред ПРС ищецът чрез
своя пълномощник адвокат В.П. от ПАК не е възразил и е приел направените от
ответника в табличен вид изчисления на дължимите суми-главница и лихва,поради
което е оттеглил искането си за назначаване на счетоводна експертиза.В същото
съдебно заседание ищецът е направил
изменение на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК,прието от съда ,като искът за
главницата се счита предявен за сумата 603,29лв.
,вместо първоначално посочената сума от 915,20лв.,а искът лихвата за забава се
счита предявен за сумата 35,49лв.,вместо
първоначално посочената сума от 150лв.
ПРС е уважил изцяло така предявените искове до горепосочените размери, като е приел, че
следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата,като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат
приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в
МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал се е на утвърдените принципи в
Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане, равенство на
лицата,предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в
правоотношението.Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация
в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния
коефициент от 1,143. Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2
от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с
прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Правилни и обосновани са
изводите на ПРС,че нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат
едновременно,респ.при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и
06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5
т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В
съответствие със законовата делегация в цитираната разпоредба от министъра на
вътрешните работи са издадени последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.Както е
приел и ПРС текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и
предвиждат , че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа.Само в първата Наредба от
11.08.2014г.-чл.31 ал.2 е предвидено,че при сумарно отчитане на отработеното
време,общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143.В
останалите две Наредби от 2015г и от 2016г. липсва изрично правило, аналогично
на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г.за преизчисляване на часовете положен нощен
труд със съответен коефициент.За процесния период 01.04.2019г.-22.06.2020г.са
действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г.Към
настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д. №8601/2019г. е отменена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, в частта относно голяма част от
текстовете.
При липсата на специално правило, което да
определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни,
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Окръжният съд не споделя
направеното от въззивника-ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в
конкретната хипотеза. Съгласно чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който
също намира субсидиарно приложение по отношение на
ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът за
получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение,след като в др . специални подзаконови нормативни актове издадени по
ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ПРС относно основателността
на исковата претенция.
С въззивната жалба
е направено алтернативно искане,в случай,че съдът не уважи възраженията за
неоснователност на предявения иск,дължимото обезщетение да бъде намалено за
периода 01.01.2018г.-17.07.2018г.на основание чл.9г от
Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в редакцията ДВ
бр.41/2017г.,за който период часовете нощен труд не следва да се превръщат в дневни часове
с коефициент 1,143.Категорично е становището на настоящия въззивен
състав ,изразено в множество решения ,че
правилото на чл.
9г НРВПО намира приложение за първите две тримесечия на 2018г. , съответно
от 01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.-
30.06.2018 г.,за който период при отчитане на извънредния труд нощните часове
не се превръщат в дневни.В конкретната хипотеза този период от 01.01.2018г.до 30.06.2018г.,за който намира приложение чл.9г
от НРВПО,не е предмет на исковата претенция.Ищецът претендира заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преобразуване на
нощните часове към дневни за периода
01.04.2019г.до 22.06.2020г.В този смисъл няма основание за намаляване на
дължимото възнаграждение на основание чл.178 ал.1,т.3 във вр.чл.179
ал.1 ЗМВР.
По изложените
съображения ,Окръжният съд приема,че искът с правно осн.чл.178
ал.1т.3 във вр.чл.179 ал.1 ЗМВР е основателен и
доказан за сумата 603,29лв.,представляваща възнаграждение за извънреден
труд,вследствие преобразуване на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за
процесния период 01.04.2019г.-22.06.2020г.Върху сумата се дължи и законна лихва
от датата на завеждане на ИМ-22.06.2020г.до окончателното й изплащане.
Основателен е и искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение,а ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение ,в случая за периода
от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на
исковата молба.Лихвата за забава за този период е в размер на 35,46 лв.
След
като е стигнал до същите правни изводи ,
ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание
чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено.
Адвокат В.П. от ПАК ,съгласно договора за правна
помощ е осъществила безплатно процесуално представителство на въззиваемия В.Т.
,изразяващо се в изготвен писмен отговор на въззивната жалба,доколкото
пълномощникът не се е явил в съдебното заседание на 20.01.2021г.Съгласно чл.38
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвокат П. адвокатско възнаграждение в
размер на 150лв.,представляващо ½ от адв.възнаграждение по чл.7 ал.2,т.1
от Наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения.Съдът съобрази,че делото не
е с правна и фактическа сложност, пред ПОС е проведено едно съдебно заседание,а
от др.страна адвокатското възнаграждение съгласно наредбата се определя на база
материален интерес , а не върху цената на всеки от исковете,още повече,че в
случая са предявени иск за главница и акцесорен иск
за лихва.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,ХІ-ти
гр.с./без номер/ от 08.10.2020г.,постановено
по гр.д. №2486/2020г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата Главна дирекция“***“към МВР София , ул.“***“№171А ,представлявана от
гл.комисар Н.Н.-директор ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Н.Н.–П.,
ЕГН ********** от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.за осъществено безплатно процесуално представителство
на В.К.Т. по в.гр.д.№961/2020г.по описа
на ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: