Р Е
Ш Е Н
И Е
№
105
гр.
Перник, 27.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК - Гражданска колегия, в публично заседание на 15.01.2020 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело
№ 00804 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от адв. М.Г. – в качеството му на особен представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК на В.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против Решение № 1473 от
14.10.2019 г. по гр.д. № 8500 по описа на РС – Перник за 2018 г., в частта с
която по предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ООД с адрес:
гр. София, бул. „Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4
представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С. срещу
В.Г. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 07.11.2014
г. и Приложение № 1 от 10.08.2017 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, сумата 800 лв., представляваща главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ № *** от ***, сумата от 67,20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 06.04.2017 г.,
сумата от 85,33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
800 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 2825 от 01.06.2018 г. по ч.г.д. № 03710 по
описа на РС Перник за 2018 г.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с
направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че
В.Г. не е получавал сумата по Договор за кредит „бяла карта“ от ***, поради
което липсва валидно облигационно отношение, вземанията по което от своя страна
да бъдат предмет на цесия. Сочи се нищожност на договора за цесия, на който
ищецът основава правата си, тъй
като с него се договарят бъдещи вземания, т.е. поради липса на предмет,
доколкото договорът за цесия предхожда възникването на процесните вземания,
произхождащи от договор за паричен заем от ***, сключен близо две години и половина
след подписване на рамковия договор. Твърди се, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника, преди образуване на съдебното
производство. Като основание за
недължимост на сумите се твърди, че ищецът и неговият праводател не са спазили императивната
норма на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която съобразно
постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изисква изрично и предварително писмено уведомяване
на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Поддържа се в жалбата, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискванията
на чл. 21, ал.1, чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и на осн. чл. 23 ЗПК ответникът евентуално би дължал връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. Твърди,
че първоинстанционният съд не обсъдил оспорването на
счетоводни записвания и счетоводни документи изготвени от дружеството - цедент
и ищцовото дружество цесионер, като е оспорена истинността и съдържанието на
тези записвания и тези документи, поради което по отношение на тях не е налице
редовност и достоверност по смисъла на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за
разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с
отхвърляне изцяло на предявените искове.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Окръжен съд Перник, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се, че между „Аксес Файнанс”
ООД като заемодател и ответника В.Г.
като заемополучател е сключен Договор
за кредит „Бяла карта“ № *** от ***, по силата на който заемодателя е
отпуснал на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 800
лв. със срок на кредита 6 години, като при сключване на договора на ответника е
предоставен и платежен инструмент – международна кредитна карта Access Finance (iCard/Visa), издадена от „Интеркарт Файнанс” АД. Съгласно
договора предоставения кредит, под формата на разрешен кредитен лимит, се усвоява чрез
международната кредитна карта, а ответникът от своя страна се
задължил да ползва кредита и да върне предоставената сума, съгласно условията
на договора. Установено
е, че съгласно уговореното в договора, ответникът е
можел по всяко време да усвои суми до максималния размер на кредитния лимит,
като настъпването на падежа зависил изцяло от поведението на кредитополучателя
и е бил в зависимост от това, дали се усвоява част, или целият максимален кредитен
лимит. Ищецът твърдял, че съгласно договора с подписването му кредиторът е
предоставил на ответника платежен инструмент – кредитна карта, ведно със
запечатан плик, съдържащ пин кода за ползване на картата, като
кредитополучателя можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора, и което според ищеца
представлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заемната
сума. Ищецът посочил, че едновременно с договора страните подписали и
Приложение № 1 към него, представляващо Условия за ползване на
международната платежна карта, които съдържат Тарифа за дължимата такси за
ползване на кредитната карта. Ищецът твърди, че ответникът е усвоил обща сума в
размера на 800 лева от предоставения кредитен лимит и до момента на подаване на
исковата молба същата не е върната.
Твърди, че кредитът е бил обявен за пердсрочно изискуем. Установява
се от Приложение № 1, че ответникът/жалбоподател е удостоверил с подписа си, че
е получил картата в деня на сключване на договора.
Настоящият състав на съда, като съобрази
предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор между ответника и първоначалния
кредитор
намира, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. В договора е посочен
общият размер на кредита и условията за усвояването му,
посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити. Изложените в жалбата и отговора по чл. 131 ГПК доводи и възражения, че В.Г.
не е одобрил изрично общите условия срещу подпис, не са били уговорени
индивидуални клаузи по договора, лихвените плащания не са били съобразени със
закона са недоказани, тъй като по делото не са предприети от ответника действия по установяването им, и не са събрани
доказателства. В
изпълнение на искането на ответника по чл. 183 ГПК и указанията на съда в тази
връзка, ищецът е представил оспорените документи към исковата молба в
нотариално заверен препис. По делото не
са предприети никакви действия от ответника за събиране на необходимите доказателства.
В конкретния случай обаче правата и интересите на кредитополучателя по
никакъв начин не са нарушени,
тъй като представените към исковата молба и документи,
вкл. и процесния договор
и общите условия към него са
читаеми, съществува яснота относно съществени елементи на договора, които са
ясно и недвусмислено формулирани. Процесният договор е сключен в писмена форма,
по разбираем и ясен начин, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Кредитополучателят
е наясно и по разбираем начин за потребителя са посочени изрично сумата за усвояване на заема, лихвен процент, броя на
вноските и падежа на всяка от тях по дати, т. е. самата информация е разбираема, конкретизирана
относно месечната вноска на части, налице е погасителен план, поради което на
ответника е известен и начина на погасяване, ведно с условията, съобразно които
заемателят може да се откаже от процесния договор.
Преценката за дължимостта на исковите суми при това положение се
обуславя от преценка на останалите доводи на жалбоподателя, касаещи валидността
на договора за цесия и съобщаването на цесията.
От съдържанието на представения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. се установява, че цедентът „Аксес Файнанс” ООД се съгласява да
прехвърли възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чрез отделен протокол (Приложение № 1) вземания към свои длъжници в
определен размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в
Приложение
№ 1, срещу определено в договора възнаграждение. Страните изразяват воля
да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база.
Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със
съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то
става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор
всяко поредно Приложение №
1 да има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно. С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл. 4.4. от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 07.11.2014 г., продавачът – цедент е
потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Аксес Файнанс”
ООД на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, които са индивидуализирани в Приложение № 1 от 10.08.2017 г. към договор за цесия от 07.11.2014 г.
Представена е и извадка от Приложение № 1/10.08.2017 г. към рамковия договор, установяващо прехвърлянето на описаните вземания спрямо
ответника В.Г., индивидуализирано в достатъчна степен по основание
и размер, като са посочени договор за заем, дата, отпусната
главница,
дог. лихва, общо дължимо по кредита към датата на
продажбата.
В случая с оглед съдържанието на коментираните рамков договор за цесия и представеното Приложение № 1 индивидуализиращо
прехвърлените вземания като произтичащи от конкретен договор за заем, с посочен
размер на главницата и общо дължими суми, твърденията за недействителност на
цесията, основаващи се на обстоятелството, че към момента на цесията 07.11.2014 г. е прехвърлено едно бъдещо вземане, неопределено
към момента на продажбата му, съдът намира
за неоснователни. Естеството на прехвърлените в случая вземания с оглед
отразеното в Приложение №
1 към рамков договор налага извод, че те са
определени и определяеми, въз основа на валиден договор за заем, по който
заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката няма за предмет
бъдещи неопределени вземания по смисъла на решение № 32/09.09.2010 г. на ВКС,
по т. д. № 438/2009 г. Не съществува пречка с договор за цесия да бъде
прехвърлено вземане с ненастъпил падеж. Договорът за цесия има невъзможен
предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето
естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни
договорни ограничения.
На 16.08.2017 г. и на 14.11.2018 г. са изготвени и изпратени от цедента уведомления до ответника
за сключения договор за цесия. Видно от съобщенията към известията за доставяне, уведомленията са изпратени на адреса на ответника, посочен в договор за заем, като и двете
уведомления са върнати с отбелязване „непотърсени“. Изпратените уведомления от цесионера са извършени по силата на
дадените му от
цедента права с представеното по делото пълномощно, с
което „Аксес
Файнанс” ООД е упълномощило цесионера – ищец да уведомява всички длъжници по всички
вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити,
които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 07.11.2014 г. Уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени и към исковата молба и редовно връчени на особения представител на ответника по настоящето
дело на 10.05.2019 г.
Обосновано обаче в конкретния случай може да се приеме, че съобщаването
на извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. препис
от самия цесионен договор, Приложение № 1 към него, пълномощно, дадено от
законния представител на дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване
на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на
длъжника са гарантирани. Още повече, че от ответника – длъжник липсват
противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението
си на стария кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се явява
ирелевантен факт. От постигнатата в т. 4.5. от договора за цесия договореност се установява, че е налице изрично
изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от
негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването
на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на
което действие от пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено
пълномощно в тази насока от стария кредитор, което не е ограничено нито със
срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а касае всички вземания, които се
прехвърлят в изпълнение на договора от 07.11.2014 г., каквито са и настоящите. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били
изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника,
като предвид редовно извършената процедура по чл. 47, ал. 5, във вр. с ал. 1 ГПК по връчване на книжата по делото и с оглед охрана интересите на ответника,
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на последния му е бил назначен особен
представител. Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са
връчени на ответника чрез назначения му особен представител на 10.05.2019 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него
уведомление. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна
по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е Решение №
198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС). Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за
извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно
уведомяване за цесията, а изложените доводи в противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва, че процесната цесия има
действие за длъжника В.Г.
и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер се явява носител на тези вземания.
При действието на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 200/18.01.2019
г. по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, Решение № 3/17.04.2019 г. по т. д. 1831/2017
г. на ВКС) предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на
длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да
породи действие. В конкретния
случай от приложените доказателства не се установява обявяването на
предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложените по делото уведомления да са достигнали до него
преди връчване на препис от исковата молба на назначения му особен представител.
Няма пречка обаче да бъдат
присъдени падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 ТР № 8/02.04.2019 г.
по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Установено е от ССч.Е, че кредитния лимит от 800 лв. е усвоен чрез две
тегления с международна кредитна карта от по 400 лв., извършени на 26.01.2017
г. Съгласно условията на договора върху усвоените непогасени суми по лимита за
транзакции по кредитни карти се дължи договорна лихва в размер на 43.2 %
годишно. Лихвата се начислява ежедневно с лихвен процент 0.12 % на ден върху
усвоената и непогасена главница. Видно от заключението по същата експертиза за
процесния период на ответника е начислена договорна лихва в размер на 67,20
лв., както и сумата
от 85,33лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г.
По делото няма данни за плащания
на тези суми, а и не се твърди, за което доказателствена тежест носи
ответникът. Въззивният съд намира за доказани релевантните факти, обуславящи основателността на
исковите претенции
за главница и договорни лихви, предявени по реда на чл. 415 ГПК, поради което
същите следва
да бъдат уважени за сумите до посочените размери и в периодите, така както са установени от районния съд в обжалваното решение, ведно
със законна лихва върху главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и
следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното в заключението
по ССч.Е според настоящия въззивен състав
е неоснователно възражението на жалбоподаля, че счетоводните записвания и счетоводни документи изготвени от
дружеството – цедент и ищцовото дружество цесионер, са неистински и с невярно
съдържание. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е ангажирал
абсолютно никакви доказателства в подкрепа на оспорванията си.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед
изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК,
поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените
основания за неправилност на обжалваното решение.
С решението си в обжалваната уважителна част, първоинстанционният съд е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и
следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските по исковото и
заповедното производство, правилно разпределени между страните при спазване на
правилата по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По
разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски. Съобразно изхода на въззивното дело, жалбоподателят следва да заплати дължимата държавна такса по
въззивната жалба от 25 лв. по сметка на ОС – Перник (т. 7 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Въззиваемото търговско дружество претендира разноски пред
въззивната инстанция 300 лв. – депозит за възнаграждение на особ. представител
и 350 лв. – ю.к. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък
по чл. 80 ГПК). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 100 лв. Предвид изложеното
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ищцвото дружежство сумата от
400 лв. разноски във въззивното производство.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1473 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8500 по описа на РС – Перник за 2018 г. в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана
част е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата 25 лева - държавна такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА В.И.Г.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, да
заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ООД с адрес: гр.
София, бул. „Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С., сумата 400 лв. – разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.