Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 7221 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 54328 от 28.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 43190/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) З. „А.“ АД е осъдено да заплати на всяка от новоконституираните ищци Д.А.Ц. и
И.А.Д., в качеството им на законнни наследници на А.К.Ф., починал в хода на
процеса на 29.05.2018 г., сумата от по 882 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупени метални пластини във връзка с настъпило на 04.05.2015 г. ПТП по вина
на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С8",
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, като исковете за
заплащане на сумата в общ размер на 750 лв., от които
350 лв. – разходи за лекарства, а именно антибиотици, антикоагуланти,
обезболяващи и успокоителни кремове и 400 лв. – разходи за физиотерапия и
масажи, представляващи обезщетение за имуществени вреди, във връзка със същото
събитие.
С решението СРС
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ осъдил ответника З. „А.“ АД да заплати на
всяка от нановоконституираните ищци Д.А.Ц. и И.А.Д., в качеството им на
законнни наследници на А.К.Ф., починал в хода на процеса на 29.05.2018 г., сумата
от по 6 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, във връзка с настъпило на 04.05.2015 г. ПТП по вина
на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С8",
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП - 04.05.2015 г. до
окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени до предявения от
първоначалния ищец размер от 20 000 лв.
Съобразно изхода
от спора на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 ГПК съдът разпределил
отговорността за разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „ЗД Е.“ като трето лице помагач на страната на
ответника.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от конституираните на мястото на починалия
ищец Ф. Д.А.Ц. и И.А.Д. в частта, с която исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ са отхвърлени за сумата в общ размер на 750 лв., от които 350 лв. –
разходи за лекарства - антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи и успокоителни
кремове и 400 лв. – разходи за физиотерапия и масажи, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, както и за разликата над уважения размер от
общо 12 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за разноските.
Жалбоподателите акцентират, че СРС не е интерпретирал правилно събраните по
делото доказателства и в резултат от това неправилно е отхвърлил иска за
посочените имуществени вреди и неправилно е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обръщат внимание на факта, че
в хода на производството пострадалият починал, като макар да не се твърди
смъртта да е в пряка причнно-следствена връзка с уврежданията, естеството на
травмата, наложилата се оперативна намеса и обездвижването имали фатално
значение с оглед възрастта на лицето. Искането до въззивния съд е да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и да уважи предявените искове в
пълен размер.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от страна на помагача в проиводството „З.Е.“ АД,
с който въззивната жалба се оспорва. Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид
всички релевантни обстоятелства и правилно преценил същите. Счита за
ирелевантно обстоятелството, че ищецът е починал в хода на процеса.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 1764 лв. /по 882 лв. на всяка
от ищците/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
наследодателя им в резултат от процесното събитие, както и за сумата от общо 12
000 лв. /по 6000 лв. за всяка ищца/, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени
от починалия им наследодател неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП,
като необжалвано е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната от ищеца част. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди /извършил е разходи, свързани с
болнично лечение/, както и болки и страдания, причинени от настъпилите от
събитието телесни увреждания.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и лицето, сочено като делинквент.
В
хода на първоинстанционното производство СРС е приел за установено по делото,
че в срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило
процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е
участвал в същото като пешеходец. От писмените доказателства по делото, както и
от заключението на съдебномедицинска експертиза е установено, че на ищеца е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямо пищялна
кост на лявата подбедрица, което обусловило трайно затруднение в движението на
левия горен крайник. Вследствие на тази травма се е наложила опертивна намеса -
двустранно на голяма пищялна кост с две плаки, които са поставени по време на
операцията. Пострадалият е бил на стационарно лечение в УМБАЛСМ "Н. И.
Пирогов" за периода от 04.05.2015 г. до 20.05.2015 г., като след това е
провел домашно лечение в продължение на 4 месеца. За неоснователно е прието и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
като същото не е поддържано пред въззивния съд. Ето защо в тази част настоящият
състав препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на
основание чл. 272 ГПК с оглед липсата на доводи за така установените факти във
въззивната жалба и в отговора, депозиран от страна на застрахователя – помагач.
Предвид
изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване
пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса претърпял ли е ищецът Ф.
и други имуществени реди, които да подлежат на обезвреда от страна на
ответника, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпени
от последния неимуществени вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна
връзка с противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника водач на МПС.
Като
писмено доказателство по делото е приет констативен протокол К-361/04.05.2015
г., съгласно който пострадал от настъпилото ПТП е пешеходецът А.К.Ф., като по
същия са констатирани фрактура на ляво коляно и разкъсно-контузна рана на
главата в дясно.
В
хода на първоинстанционното производство е приобщена медицинска документация,
издадена във връзка със здравословния статус на починалия Антон Ф.. Представена
е епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София, от съдържанието
на която се установява, че е извършена оперативна процедура с голям обем на
сложност на таза и долния крайник, като пострадалият е приет за болнично
лечение на 04.05.2015 г. и е изписан на 20.05.2015 г. с диагноза: счупване на
горния край на тибията (голям пищял) – закрито вляво. Установява се, че лицето
е имало придружаващи заболявания – артериална хипертония и инсулинозависим
захарен диабет без усложнения. Извършена е операция, като след предоперативната
подготовка е извършена открита репозиция с вътрешна фиксация с планки.
Предписано е домашно лечение по схема – цефуроксим и клексан.
Представен
е медицински протокол на ЛКК по нервни болести към МЦ „Н. И. Пирогов“ ЕООД, гр.
София, съгласно който пострадалото лице е с влошено здравословно състояние, не
може да се придвижва и самообслужва, обслужва се на легло, общото му състояние
е увредено, налице е тежък двигателен дефицит. Заема пасивно положение в
леглото. Терминален стадий на заболяването, самостоятелното придвижване е
невъзможно, принудително залежаване в една и съща поза. Усложнено неврологично
заболяване, терминално болен. В протокола се съдържа запис, че е направено
хистологично изследване – умерено диференциран аденокарцином на простатната
жлеза. Водеща диагноза и придружаващи заболявания: генерализирана атеросклероза,
мултиинфарктна енцефалопатия, АХ II
степен,
ХИБС, СН II ст,
диабет тип 2, СА гландуле простате, атрофия на главния мозък, когнитивни
нарушения.
В
хода на първоинстанционното производство пред СРС е прието заключението на
съдебномедицинска експертиза, която настоящият състав на въззивния съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо
необходимите специални знания в тази област на науката. При анализа на
приобщената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че в
резултат от процесното ПТП ищецът е получил счупване на горния
край на тибията /голям пищял/ - бикондилна фрактура. След извършената операция и изписването му
от лечебното заведение в домашни условия ищецът е бил в гипсова шина и е
прекарал около 60 дни на легло. След сваляне на гипса в продължение на около
месец и половина е провеждал рехабилитация, ходил е с два бастуна. Необходимо е било да взема антибиотици, антикоагулатни и
обезболяващи. Пострадалият е претърпял болки и страдания за период от около
3 – 4 месеца, от които през първите 15 дни болките са били с по-интензивен
характер. Съгласно заключението за бъдещ период Ф. ще има болки от ревматоиден
характер при по-голямо натоварване и при промяна на времето, които ще останат
за цял живот.
При
излагане на депозираното заключение в съдебно заседание по реда на чл. 200, ал.
2 ГПК, вещото лице д-р В. е пояснило, че поставените в крака на ищеца пластини
се налага да бъдат извадени, т.е. предстояла е още една оперативна интервенция.
Според експерта това бикондулно счупване от двете страни на голямата пищялна
кост най-вероятно нарушава походката, но личен преглед на ищеца не е бил
извършен.
От
показанията на св. С., съседка на починалия ищец Ф., се установява, че когато
посетила пострадалия, докато се намирал в болницата, той бил в обездвижен и се
намирал в тежко състояние. По време на домашното му лечение бил на легло
няколко месеца, не е можел да се обслужва, ползвал специално столче за
тоалетна. Бил на обезболяващи. Преди инцидента бил жизнен, приказлив и с ума
си, а след като се изправил на крака се придвижвал само с бастун, налагало се
да почива, оплаквал се, че го боли кракът. След злополуката освен обезболяващи,
провеждана била физиотерапия, в дома му идвало медицинско лице да му поставя
инжекции.
Съдът
приема за достоверни показанията на разпитаната свидетелка, като при преценката
на същите по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са правдиви, последователни и
логични, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските
показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от времето преди
инцидента и след това, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП Ф., който по това
време е бил на 81 години, но се е придвижвал самостоятелно без помощни
средства, е претърпял болки и страдания. В началния момент от настъпване на
травмите в продължение на 15 дни пострадалият е изпитвал интензивни болки, а
периодът на относителното възстановяване е продължил около 4 месеца. Съдът
взема предвид заключението на СМЕ, съгласно което травмата е оставила последици
/ревматоидни болки/ у починалия в хода на производството ищец до края на живота
му, настъпил на 29.05.2018 г.
Настоящият
състав на съда намира за неснователни доводите на въззивниците, съдържащите се
в жалбата, че неправилно с първоинстанционното решение е определен размерът на
обезщетението за неимуществени вреди. Определеното с обжалвания съдебен акт
обезщетение въззивният съд намира за съобразено с всички обстоятелства по
делото. При извършване на собствена преценка на същите и при отчитане на начина
на причиняване на травмата, качеството на пострадалия на пешеходец при
реализиране на произшествието, въззивният съд намира, че внезапността и
неочакваното настъпване на вредоносното събитие са повишили интензитета на
негативните преживявания у ищеца във връзка с процесния инцидент. Въззивният
съд съобразява също така и конкретните социално-икономически условия към датата
на процесния инцидент /04.05.2015 г./, чийто ориентир се явявят нормативно
определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за
определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014
г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О. ВКС/.
Съдът
отчита наред с горното вида и броя увреждания, които несъмнено са установени в
хода на съдебното дирене и се намират в пряка причнинна връзка с процесното
събитие – счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - бикондилна
фрактура, като приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение за
причинените на починалия в хода на процеса ищец Ф. от противоправното поведение
на делинквента неимуществени вреди е в размер на 12 000 лв. В този смисъл
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми
в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на
пострадал в напреднала възраст, но при почти пълно възстановяване от получените
травматични увреди, е в размер на сумата
от 12 000 лв.
Обезщетение
в по-висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет
и неоснователно разместване на блага.
Въззивният
състав на съда намери за неоснователни доводите на въззивниците, че в хода на
производството пострадалият им баща починал, като макар да не се твърди смъртта
да е в пряка причнно-следствена връзка с уврежданията, естеството на травмата,
наложилата се оперативна намеса и обездвижването имали фатално значение с оглед
възрастта на Ф.. В тази връзка следва да се отбележи, че пострадалият е починал
повече от три години след злополуката. Същевременно по делото не е установено
наличието на пряка причинно-следствена връзка между смъртта на Ф. и процесното
ПТП. Нещо повече, самите въззивници заявяват, че не твърдят такава. От
писмените доказателства по делото, които са представени с исковата молба
/епикриза и медицински протокол на ЛКК/, е видно, че пострадалото лице е имало
множество съпътстващи заболявания, изброени и по-горе в настоящото решение. Ето
защо и макар съгласно правилата на формалната житейкса логика възстановяването
от травма от естество на процесната /счупване на крайник, затрудняващ
движението за период от повече от 30 дни/ в напреднала възраст, като тази на
г-н Ф., да е трудно постижимо, по делото не е установено наличието на причинност
между последиците от уврежданията и настъпилата смърт на ищеца. Предвид
изложеното при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди това
не следва да бъде взето предвид, още повече, че искът е предявен от самия
пострадал и е насочен към репариране на причинените нему имуществени вреди.
Неговите правоприемници встъпват в процеса и не претендират обезщетение на
самостоятелно основание /неимуществени вреди от настъпилата смърт/, а заместват
починалата страна, с оглед което искът за заплащане на обезщетение е за
вредите, претърпени в резултат от инцидента от самия пострадал.
Следователно,
решението в частите, с които искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение на правоприемниците в
процеса в размер от по 6000 лв. на всяка от ищците или общо за размера над
присъдените им 12 000 лв. до предявения от ищеца Ф. размер от 20 000 лв. /или
за разликата от общо 8000 лв./ следва да бъде потвърдено по изложените по-горе
съображения.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за
обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи в размер на сумата от
общо 750 лв., от които 350 лв. – разходи за лекарства -
антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи медикаменти и успокоителни кремове и
400 лв. – разходи за физиотерапия и масажи:
Във
връзка с доводите във въззивната жалба, че неправилно първостепенният съд
отхвърлил тази част от претенцията за имуществени вреди, въззивният състав на съда
намира за установено по делото, че след извършената оперативна намеса и по
време на домашното си лечение е било необходимо Ф. да взема антибиотици,
антикоагулатни и обезболяващи медикаменти
/съгласно заключението на СМЕ/. От приобщената като писмено доказателство
по делото епикриза се установява пък, че предписаните медикаменти за
продължаващото домашно лечение са цефуроским /антибиотик/ и клексан
/медикамент от групата на
антикоагулантите/. Установено е по делото, както от СМЕ, така и от показанията
на св. С., че по време на провежданото домашно лечение Ф. е бил на
обезболяващи, поставяни са му инжекции от медицинско лице, посещавало го у
дома, както и че са провеждани рехабилитационни процедури.
Макар
по делото да не са представени разходооправдателни документи, от съдържанието
на които еднозначно да се установява извършването на разходи за лекарствени
препарати и за рехабилитация, то процесуалният закон не поставя ограничения
относно доказателствените средства, допустими и годни да установят тези
обстоятелства в производството. Ето защо и след извършването на съвкупен анализ
на приетите като писмени доказателства документи, заключението на вещото лице
по СМЕ, както и гласните доказателствени средства на свидетелката С., съдът
намира за установено по делото, че във връзка с причинените му от процесния
инцидент травматични увреждания, извършената операция и след изписването на Ф.
от лечебното заведение в патримониума на последния са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за финансиране на лекарствени препарати и
провеждането на рехабилитационни процедури с оглед облекчаване и възстановяване
на нарушеното здравословно състояние на пострадалия. Тези задължения по вид и
време на възникването им напълно съответстват на процесното събитие, с оглед
което и предвид събраните по делото доказателства въззивният състав приема, че за
ищеца Ф. е възникнала имуществена вреда под формата на задължения, обременили
правната му сфера. Ето защо и доколкото се установява причинна връзка на тези
задължения с процесното произшествие, следва да се заключи, че искът по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ е доказан по своето основание и неправилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд. По аргумент от разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът следва
да определи размера на същия, като въззивният състав намира претенцията на
ищеца Ф. за основателна за сумите, за които е предявена - 350
лв. – разходи за лекарства - антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи
медикаменти и успокоителни кремове и 400 лв. – разходи за физиотерапия и масажи.
Доколкото са установени всички предпоставки за основателност на предявения иск,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част, а претенцията–
уважена за сумата от общо 750 лв., от които 350 лв. –
разходи за лекарства - антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи медикаменти и
успокоителни кремове и 400 лв. – разходи за физиотерапия и масажи. С оглед
настъпилото правоприемство и равните права на наследниците на починалия ищец
като негови низходящи от първа степен, сумата следва да бъде разпределена по
равно – за всяка от ищците по ½ част или по 375 лв., от които 175 лв. –
разходи за лекарства и 200 лв. – разходи за физиотерапия и масажи.
По разноските:
С
оглед изхода от спора въззивният съд следва да преразгледа въпроса за
разпределянето на отговорността за разноски в първоинстанционното производство.
С решението си СРС е постановил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да
заплати на всяка от ищците сума в размер на 293,63 лв. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК всяка ищца е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер
на сумата от 114,54 лв. При преизчисляване на разноските за първата инстанция с
оглед уважаването на претенцията за имуществени вреди в пълен размер, въззивният
съд установи, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на всяка
от ищците сума в размер на още 15,81 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатено от общия им праводател на процесуалния представител
адв. Я.. Дължимите на ответника разноски в първоинстанционното производство са
в общ размер на 195,42 лв., или всяка от ищците е задължена за разноски към „З.А.“
АД за сумата от 97,71 лв. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частите, с които всяка от ищците е осъдена да
заплати на ответника сумата над 97,71 лв. до присъдените с решението размери от
114,54 лв.
Правото
на присъждане на разноски за въззивното производство с оглед неговия изход имат
и двете страни по спора. Въззивниците претендират присъждането на държавна
такса, като с оглед частичната основателност на въззивната жалба и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивниците се следват разноски за държавна такса в
размер на 25 лв. или по 12,50 лв. на всяка от тях. Въззиваемата страна З. „А.“
АД не е проявила процесуална активност в производството, като не е заявено и
искане за присъждане на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от още 30 лева, представляваща
държавна такса за остатъка от иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, приет за основателен с настоящото решение.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 54328 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 43190/2016 г. по описа на СРС,
87 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), предявен от Д.А.Ц.
и И.А.Д., в качеството им на законнни наследници на А.К.Ф., починал в хода
на процеса на 29.05.2018 г. срещу З. „А.“ АД за заплащане на сумата в общ
размер на 750 лв., от които 350 лв. – разходи за лекарства, а именно
антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи и успокоителни кремове и 400 лв. –
разходи за физиотерапия и масажи, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, във връзка с настъпило на 04.05.2015 г. ПТП по
вина на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел
"С8", рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, както и в частта за разноските, с която всяка
от ищците Д.А.Ц. и И.А.Д. е осъдена да заплати на ответника сумата над 97,71
лв. до присъдените с решението размери от по
114,54
лв. като вместо това постановява:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на Д.А.Ц., ЕГН **********, в
качеството й на законен наследник на починалия в хода на производството ищец А.К.Ф.
сумата от 375 лв., от които 175 лв. – разходи за лекарства - антибиотици,
антикоагуланти, обезболяващи медикаменти и успокоителни кремове и 200 лв. –
разходи за физиотерапия и масажи, представляващи дължимо обезщетение за
претърпени от наследодателя й А.К.Ф. имуществени вреди във връзка с настъпило
на 04.05.2015 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
"Ситроен", модел "С8", рег. № ********, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на И.А.Д.,
ЕГН **********, в качеството й на законен наследник
на починалия в хода на производството ищец А.К.Ф. сумата от 375 лв., от които
175 лв. – разходи за лекарства - антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи
медикаменти и успокоителни кремове и 200 лв. – разходи за физиотерапия и
масажи, представляващи дължимо обезщетение за претърпени от наследодателя й А.К.Ф.
имуществени вреди във връзка с настъпило на 04.05.2015 г. ПТП по вина на водача
на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С8", рег. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.А.Ц., ЕГН **********, сумата от
още 15,81 лв., представляваща разноски за производството пред СРС, както и
сумата от 12,50 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И.А.Д.,
ЕГН
**********, сумата от още 15,81 лв., представляваща разноски за производството
пред СРС, както и сумата от 12,50 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски съд
сумата от 30 лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса върху
уважената с въззивното решение част от иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54328 от
28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 43190/2016 г. по описа на СРС, 87 състав,
в частта, с която е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, предявен от А.К.Ф., починал в хода на производството и заместен от
законните му наследници Д.А.Ц. и И.А.Д., за сумата над присъдения с решението
размер от общо 12 000 лв. /на всяка от ищците по 6000 лв./ до пълния предявен
размер от 20 000 лв., както и в частта за разноските, с която З. „А.“ АД е
осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на всяка от ищците Д.А.Ц. и И.А.Д.
сумата от по 293,63 лв. – разноски, както и с която всяка от ищците Д.А.Ц. и И.А.Д.
са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на З. „А.“ АД сумата до
97,71 лв. за всяка ищца.
Решението,
в частите, с които са уважени предявените искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 1764 лв. /по 882 лв., присъдени на всяка от ищците/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от наследодателя им
в резултат от процесното събитие, както и за сумата от общо 12000 лв. /по 6000
лв. за всяка ищца/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, представляващи обезщетение за претърпени от починалия им
наследодател неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, е влязло в сила
поради необжалването му.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Застрахователно дружествоЕ.“
АД на страната на ответника З. „А.“ АД.
Решението
не подлежи на обжалване пред ВКС по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.