Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 702
15.09.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. дело № 703
по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на П.Й.Г. с ЕГН : ********** ***, кв. К.П. в., подадена чрез
пълномощник – адв. Е.М., против Решение № 113 от 22.05.2023 г. на Директор на
ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение Жалба вх. № С230026-000-0202122
от 25.04.2023 г. срещу Разпореждане изх. № С230026-137-0003394 от 13.04.2023 г.
на Публичен изпълнител при ТД на НАП - офис Хасково.
Жалбоподателят твърди, че както актът, с който публичният
изпълнител при НАП - Хасково се произнесъл по подаденото от него възражение,
така и актът на Директора на НАП – Пловдив, били немотивирани. Липсата на
мотиви представлявала съществено процесуално нарушение и възпрепятствала
правото на защита на адресата на акта. От решението не ставало ясно кои са
приложимите материални разпоредби относно погасителната давност за вземането,
произтичащо от „глоба”. В настоящия случай се касаело за наложени „глоби”, при
което относно давността намирали приложение разпоредбите на ЗАНН. Съгласно чл. 82,
ал. 1, б.”а” от ЗАНН, административното наказание не се изпълнявало, ако били
изтекли две години, когато наказанието било „глоба” . В ал. 2 на същата правна
норма било пояснено от кой момент започва да тече давността - в настоящия
случай от влизане в сила на акт, с който определеното наказание било наложено,
като било предвидено, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което била прекъсната давността, започвала да тече
нова давност. Съгласно ал. 3 от същата норма, независимо от спирането или
прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнявало, ако е
изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал. 1, като разпоредбата не се
прилагала по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 било
образувано изпълнително производство. В тази връзка жалбоподателят посочва, че
нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН изключвала приложението единствено и само на
т.нар. „абсолютна погасителна давност” и по никакъв начин не обосновавала
извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82
от ЗАНН от тази дата е приложим институтът на общата погасителна давност,
уредена в чл. 171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН, от
тази дата давността била прекъсната и започвала да тече нова давност, която
касаела сроковете по ал. 1 от чл. 82 от ЗАНН. Такова било и разбирането на ОСС
на I и II колегия на ВАС на Р. България, залегнало в ТР № 2 от 12.04.2017 г.,
постановено по т.д. № 3/2016 г.
В случая следвало да се приеме, че по отношение на
процесното публично вземане предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.
ал. 2 давност била изтекла. Единственото предприето действие срещу
жалбоподателя било образуваното срещу него изпълнително дело в ТД на НАП -
Хасково № 24130000377/2013 г. Спрямо П.Г. обаче не били предприемани никакви
действия от компетентните органи, с които той да бъде надлежно уведомен, че за
събирането на това вземане е образувано изпълнително дело или че това вземане е
присъединено към вече образувано изпълнително дело, както и за обезпечаване и
събиране на същото. Оспорва се и извода на Директора на НАП - Пловдив, че било
установено, че след като същият бил депозирал възражение до публичния
изпълнител с искане за погасяване по давност на задълженията по изпълнителното
дело, било безспорно, че Г. бил уведомен за наличието на изпълнително дело и
задълженията, които се включват в него. Изтъква се наличието на константна
практика на административните съдилища, че действията на публичния изпълнител,
респективно ЧСИ, които не са достигнали до адресата си, не могат да породят
своето действие и да доведат до спиране, съответно прекъсване на давността.
Дори и да допуснело, че жалбоподателят бил уведомен, то тези вземания били
погасени още преди да бъде образувано това изпълнително производство. Към 2023
г. изтекла и абсолютната давност, като нямало как да се стигне до спиране на
срок, който към този момент вече бил изтекъл.
Жалбоподателят счита, че в случая по отношение на тези
вземания били налице предпоставките за маркиране на същите като погасени по
давност.
С оглед на така изложеното, моли за постановяване на съдебен
акт, с който да бъде отменено Решение № 113 от 22.05.2023 г. на Директор на ТД
на НАП - Пловдив, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и на всички деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирано
по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. В хода по същество заявява, че твърдението на жалбоподателя в
насока, че по отношение на посочените наказателни постановления е приложима
обикновената давност по чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН, е неотносимо към
спора, тъй като случая били предприети валидни, същински изпълнителни действия,
поради което следвало да се приложи 10-годишната абсолютна давност по смисъла
на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя П.Й.Г. е образувано изпълнително
дело в ТД на НАП - Пловдив, Офис Стара Загора за събиране на неплатени публични
вземания под № 377/2013 г., по което е издадено на основание чл. 221 от ДОПК съобщение
за доброволно изпълнение с изх. № 0377-000001/15.04.2013 г. (л. 36), с което
лицето е уведомено за образуването на изпълнителното дело и му е отправена
покана в 7-дневен срок от датата на получаването на съобщението да плати
доброволно по посочена банкова сметка ***и, възлизащо към 15.04.2013 г.:
- по ИЛ № НОХД №
200/06/18.07.2006 на ОС - Хасково - Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв.,
Нелихв. част: 100.00 лв.
- по НП №
339/28.04.2011 на РУП Свиленград - Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв.
част: 200.00 лв.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024-105-0181837/22.08.2017 г. (л. 22), публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив,
Офис Стара Загора е допуснал присъединяване на публичен взискател в
изпълнителното производство за следните вземания: глоба в размер на 50.00 лв.
по НП № 30/15.02.2016 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ РД Гранична
полиция - Смолян.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С180026-022- 0013250/09.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив, офис Хасково (л. 32) е наложен запор върху моторно превозно средство
лек автомобил, марка „М.“ с рег.№ .. **** .., собственост на длъжника.
Постановлението е надлежно връчено на жалбоподателя на 19.03.2018 г., видно от Известие
за доставяне с баркод № 8100013024796 (л. 33).
С Разпореждане за присъединяване изх.№
С190026-105-0041486/21.02.2019 г.(л. 23) в изпълнителното производство е
допуснато присъединяване на публичен взискател за събиране на следното вземане:
глоба в размер на 1 597.68 лв. по НП № 1570/28.12.2018 г. на Агенция „Митници“,
ТД Тракийска. Същото е връчено на П.Й. на 29.03.2019 г., видно от приложеното
известие за доставяне (л. 24).
Видно от Отговор на искане изх.№ 22242/12.04.2023 г.
от частен съдебен изпълнител Н. М.К.е, че по молба на НАП - Централно управление
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.12.2014 г. от Районен съд - Чирпан
по НОХД № 72/2011 г. е образувано изпълнително дело 20199290401784 по описа на
посочения ЧСИ. В отговора е отразено, че в производството по принудително
изпълнение са предприети следните изпълнителни действия: Запор на банкова
сметка, ***.09.2019 г.; запор на МПС, наложен на дата 12.08.2021 г.; запор на
МПС, наложен на дата 23.12.2021 г.; Запор на получаваната от длъжника пенсия,
наложен на дата 09.08.2022 г.; Запор на банкова сметка, ***.08.2022 г.;
Наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот в с.Р., община Р.,
област Стара Загора на дата 06.11.2022 г.
С Разпореждане за присъединяване изх.№
С210026-105-0367882/28.10.2021 г. (л. 25) на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е допуснато
присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател за следните
вземания: глоба в размер на 50 лв. по Електронен фиш К*******/11.12.2020 г. на ОД
на МВР – Ямбол.
С Възражение вх.№ С230026-000-0172053/05.04.2023 г. (л.
21) до публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково П.Й.Г. е заявил
искане за погасяване на всички задължения по изпълнително дело №
241300000377/2013 г. поради изтекла погасителна давност.
С Разпореждане изх.№ С230026-137-0003394/13.04.2023 г.,
издадено от Десислава Караниколова, на длъжност публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, офис Хасково (л. 19 и сл.), е прекратено на основание
чл. 225, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, поради изтекла погасителна давност, събирането
на следните публични вземания по ИД № 24130000377/2013 г.: по НП № 1253/2014 г.
и по Наказателно постановление № 1254/2014 г. Отказано е прекратяването поради
изтекла погасителна давност на следните вземания: Наказателно постановление №
30/15.02.2016 г. на ГД НП гр. Смолян, Наказателно постановление №
1570/28.12.2018 г. на Агенция Митници - Териториална дирекция „Митница Пловдив“
и Електронен фиш № К*******/11.12.2020 г. на Главна дирекция Национална Полиция
- ОД на МВР- Ямбол.
Срещу това разпореждане в частта, с която е отказано
погасяване по давност на горепосочените задължения на П.Й.Г., е подадена жалба от
същия с вх.№ С230026-000-0202122/25.04.2023 г. по описа на ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково, (вх. № 66-22-807/25.04.2023 г. по описа на ТД на НАП Пловдив),
която е оставена без уважение с Решение № 113/22.05.2023 г. на Директора на ТД
на НАП Пловдив, като неоснователна.
В решението е прието, че вземането (глоба в размер на
50.00 лв.) по НП № 30/2016 г., на ГД НП гр.Смолян, влязло в законна сила на
03.05.2016 г., е присъединено към изпълнително дело № 24130000377/2013 г.,
образувано срещу длъжника, с разпореждане за присъединяване с изх. №
С170024-105-0181837/22.08.2017 г. Издаденото разпореждане за присъединяване
удостоверявало наличието на образувано производство по принудително изпълнение
по отношение на посочения титул и опредметявало започване на предвидената
процедура по принудително изпълнение. Образуването на изпълнителното дело било
в двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, поради което същото
дерогирало приложението на абсолютната тригодишна давност съгласно чл. 82, ал. 4
от ЗАНН, поради което в момента на присъединяване на вземането се прилагали
правилата за общата давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, както и правилата за
абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която към момента
не била изтекла. Самото присъединяване по изпълнителното дело не можело да се
приеме за действие, с което се прекъсва двугодишната давност, предвидена в чл.
82, ал. 2 от ЗАНН, доколкото този акт не представлявал същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ДОПК. Такова действие в рамките на две
години, считано от датата на влизане в сила на съответното НП, в случая се
явявало издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С180026-022- 0013250/09.03.2018 г., с което бил наложен запор върху моторно
превозно средство, собственост на длъжника, надлежно връчено на жалбоподателя
на 19.03.2018 г. След прекъсване на давността в новия двугодишен срок, при
изпълнение на наказанието „глоба“ се прилагал давностният срок по чл. 82, ал. 1,
б. „а“ от ЗАНН - две години. Този извод е обоснован с Тълкувателно решение № 2
от 12.04.2017 г. на ВАС по тълкувателно дело № 3/2016. Посочено е, че в новия
двугодишен срок били предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността, с налагане на запор на банкова сметка ***. дело № 20199290401784 по
описа на ЧСИ Н. К., който съгласно писмо с изх.№ 22242/12.04.2023 г. бил
наложен на дата 10.09.2019 г. Това било така, тъй като съгласно чл. 458, изр.
1-во от ГПК държавата се смятала винаги за присъединен взискател за дължимите
от длъжника публични вземания, размерът на които бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. В съответното писмо ЧСИ Н. К.посочила,
че е уведомена за публичните задължения на П.Г. с удостоверение за наличие на
публични задължения с изх.№ 260371902306753/17.09.2019 г., сред които било и
конкретното публично вземане, поради което държавата се считала за присъединен
взискател по образуваното по реда на ГПК изпълнително дело и с налагането на
запор върху банковата сметка на длъжника давността за това вземане била
прекъсната. С последващо действие по принудително изпълнение, обективирано в
запор върху моторно превозно средство, наложен на дата 12.08.2021 г. от ЧСИ Н. К.,
предприето по изпълнителното дело, видно от писмо с изх. № 22242/12.04.2023 г.,
давността отново била прекъсната. Последното изпълнително действие, в рамките
на 10-годишната абсолютна давност, прекъсващо давността, била наложената
възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот от дата 06.11.2022 г.,
вписана в Служба по вписванията при условията на чл. 205, ал. 1 от ДОПК с рег.№
от вх. peг. 1698 /11.11.2022 г., което като действие, насочено срещу
имуществото на длъжника, целящо удовлетворяването на кредитора и погасяване на
публичното вземане, се явявало действие по същинско принудително изпълнение,
което прекъсвало давността съгласно ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. №
8/2019 г. на ВАС, поради което е прието, че давността за конкретното вземане не
е изтекла.
Идентични мотиви са изложени и по отношение на
наложената глоба в размер на 1597.68 лв. с Наказателно постановление №
1570/28.12.2018 г. на Агенция Митници, влязло в законна сила на 11.01.2019 г.
Изпълнителният титул бил присъединен към образуваното срещу длъжника
изпълнително дело, съответно с разпореждане за присъединяване с изх.№
С190026-105- 0041486/21.02.2019 г., тоест в двугодишния срок по чл. 82, ал. 2
от ЗАНН, поради което се изключвало приложението на абсолютната тригодишна
давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. С Удостоверение № 260371902306753/17.09.2019 г.
ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, уведомила ЧСИ Н. К.за наличие на публични
вземания на държавата, сред които и конкретното вземане. Предприетите действия
по обезпечаване и по принудително изпълнение, предприети от частния съдебен
изпълнител, довели до прекъсване на давностния срок, ползвали и този
изпълнителен титул, с оглед на което е прието, че давностният срок за НП №
1570/28.12.2018 г. не е изтекъл.
По отношение на вземането, произтичащо от Електронен
фиш № К*******/11.12.2020 г. на Главна дирекция Национална Полиция, ОД на МВР -
Ямбол, влязло в законна сила на 30.07.2021 г., е посочено, че вземането е
присъединено по изп. дело № 24130000377/2013 г. по описа на ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково с разпореждане за присъединяване с изх.№
С210026-105-0367882/28.10.2021 г. на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК.
Присъединяването в изпълнителното производство на конкретното публично вземане
станало в двугодишния срок по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, като присъединяването
изключило приложимостта на абсолютната тригодишна давност, съответно не била изтекла
общата двугодишна давност, предвидена в чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, която започнала
да тече от датата на влизане в сила на конкретния фиш.
Видно от представената обратна разписка (л. 51), това
решение е получено от жалбоподателя на 26.05.2023 г., а жалбата срещу него е
подадена до Административен съд - Хасково чрез Директора на ТД на НАП – Пловдив
на 05.06.2023 г. (л. 3).
В административната преписка не се съдържат екземпляри
от горецитираните наказателни постановления и електронен фиш, нито данни за датата
на връчването им на наказаното лице. Приложена е Справка за общите задължения
(е-услуга), в която в графа „Срок за доброволно плащане“ се съдържат дати,
идентични на тези, посочени от административния орган като дати на влизане в
сила на съответните актове.
При така установената фактическа обстановка и като
извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, проверка
за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268 от ДОПК, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По силата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на
публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено
лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от
извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за
извършването му, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите
лица срокът тече от узнаване на действието.
Според чл. 267, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган в
14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.
Предвид посочените законови текстове, оспореното
решение се явява издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП –
Пловдив, част от чиято структура е и публичният изпълнител от офис – Хасково на
ТД на НАП – Пловдив, издал оспореното пред директора на ТД на НАП – Пловдив Разпореждане
изх. № С230026-137-0003394/13.04.2023 г.
Процесното решение е издадено в писмена форма и
съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. § 1 от ДР на ДОПК реквизити,
включително фактическите и правни основания за постановяването му.
Не се установи в производството по издаването на
оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
По отношение спазването на материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по
влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни
(общински) вземания. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Предвид вида на
обсъжданите задължения, в конкретния случай такъв по-кратък срок се явява този
по чл. 82, ал. 1, буква "а" от ЗАНН, според която норма
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН указва, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Спорен между страните по делото е въпросът погасени ли
са по давност вземанията по горецитираните Наказателно постановление №
30/15.02.2016 г. на ГД НП гр. Смолян, Наказателно постановление №
1570/28.12.2018 г. на Агенция Митници - Териториална дирекция „Митница Пловдив“
и Електронен фиш № К*******/11.12.2020 г. на Главна дирекция Национална Полиция
- ОД на МВР- Ямбол. За да се даде обоснован и адекватен отговор на така
възникналия спорен въпрос, следва да бъде преценено дали действията на
публичния изпълнител се основават на валидно изпълнително основание по смисъла
на чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, и по-конкретно дали посочените наказателни
постановления и електронен фиш са надлежно връчени, евентуално дали са обжалвани
и дали са влезли в сила, съответно датата на влизането им в сила.
В случая ответникът по жалбата е следвало да извърши надлежна
проверка дали е валидно удостоверено, че процесните НП, съответно ЕФ, са влезли
в сила и съответно дали съставляват изпълнително основание по смисъла на чл.
209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, съответно кога е започнал да тече предвиденият в
закона давностен срок.
Доколкото по
делото липсват данни и съответно не се установява датата на влизане в сила на
процесните НП/ЕФ, съдът счита, че не следва да формира изводи относно изтичане
или не на предвидения в закона давностен срок за наложените глоби, тъй като
изчисляването на давностния срок е безусловно обусловено от датата на влизане в
сила на съответния акт.
По изложените
съображения, като е приел, че обжалваното разпореждане е законосъобразно,
административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид
изложеното, обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив и
потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени, а административната преписка – върната на публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, за ново произнасяне по
подаденото от П.Й.Г. възражение.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 43 – гръб),
процесуалното представителство е осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, тоест възнаграждението в случая следва да се определи
на основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
факта, че спорът е с материален интерес в размер на 1 697.68 лв. В този смисъл
в тежест на Национална агенция за приходите следва да бъде възложено
заплащането на сума в размер на 10 лева - държавна такса за образуване и
разглеждане на делото, в полза на жалбоподателя, и сумата от 469.77 лева - адвокатско
възнаграждение, в полза на упълномощения по делото адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 113 от 22.05.2023 г. на Директор на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане изх. № С230026-137-0003394 от 13.04.2023 г. на Публичен изпълнител
при ТД на НАП - офис Хасково.
ИЗПРАЩА преписката
на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите - Пловдив, офис Хасково за постановяване на ново разпореждане, при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на П.Й.Г., ЕГН : ********** ***, сумата
от 10 (десет) лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на адв. Е.М., вписана в Адвокатска
колегия – Разград, със служебен адрес: гр. С. бул.“Б.“ № **, сумата от 469.77 лева (четиристотин
шестдесет и девет лева и 77 ст.) - адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: