МОТИВИ
по НОХД №437 /2010 год.:
Обвинението е срещу К.Т.М. ,с д.г. – б. и т,. с постоянен адрес в с. Средноселци,
обл.Разград и настоящ адрес в РТурция,гр.Истанбул,кв.Бюйкчекмедже-
за престъпление по чл.343 ал.3
пр.последно,б.”б” пр.I вр. с ал.1 б.”в” вр. с чл. 342 ал. НК
.Производството е в условията на 269 ал.3 т.1 т.4 б.”б” от НПК.
В хода
на производството наследниците на
пострадалия Ж. Т. *** – децата му , Н.Ж.Д.,
Г.Ж.М. ,С.Ж.Т. и В.Ж.Б. ,са
конституирани като частни обвинители.
Няма
предявени граждански искове
против подсъдимия Т. за причинени
от престъплението вреди-
имуществени и неимуществени.
Представителят на ЯОП поддържа обвинението.Счита същото
за безспорно доказано. Навежда довод, че по делото безспорно е установена фактическа обстановка каквато е подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт .Според представителят на ЯОП всички събрани
по делото гласни доказателства
и заключенията на вещите
лице по изслушаните експертизи
водят до категоричност на извода
,че престъплението е осъществено
именно от подс. М..Доказано е категорично времето , в
което той влиза
като водач на товарна композиция-
влекач „ДАФ” с турска регистрация през
ГКПП Лесово и времето , в което като водач на
композицията се намира в района
на кръстовището за гр. Тополовград ,където е и
мястото на настъпилото ПТП.Навеждат
се доводи ,че
след настъпилото ПТП подс.М.
е направил опит да заличи следите
от настъпилото ПТП ,в какъвто смисъл са показанията
на вещите лица ,изготвили
комплексната авто-
техническа и съдебно—медицинска експертиза от една страна , а от друга
обективните находки от
извършения оглед на
местопроизшествието ,приложените по
делото веществени доказателства и резултатите
от извършения оглед на товарната композиция след задържането и на 01.05.2010г.Според представителят
на ЯОП
заключението на вещото лице- съдебен лекар касателно
телесните увреждания на пострадалия изцяло кореспондират със заключението на единичната
авто-техническа експертиза и на
петорната комплексна като
повредите по тялото на пострадалия кореспондират
с повредите по
управляваната от подс.М. товарна композиция- влекач.Прокурорът е категоричен
,че именно това е
превозното средство , участвало в
ПТП с настъпилата смърт на пешеходеца Ж.
И. .Предира се съда
да приеме, че скоростта на движение на
товарната композиция – влекач
,управлявана от подс.М. не е
била съобразена с пътните условия, с характера на движението и
не е спазил вмененото му задължение да бъде
предпазлив и внимателен с пешеходците на пътя
,какъвто е пострадалия
И..Настоява се подс.М. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му от ЯОП и
поддържано обвинение при баланс на отекчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства около средния предвиден в материалната норма
размер на наказанието „лишаване
от свобода”.Настоява се съда да ес
съобрази и с неправомерното
поведение на пешеходеца И. ,който
се е движил по пътното платно след употреба на алкохол и
е създавал опасност за водачите на
МПС от една страна , а от друга
с трайната престъпна воля на подсъдимия
да осуети носенето на наказателна отговорност като целенасочено е подменил и
поправил по товарната композиция
частите пострадали при
настъпилото на разклона
за с.Гранитово ПТП .Настоява се
при индивидуализацията на
наказанието съда да отчете
и факта ,че след промяна
на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в
по- лека такава подс. М. е сменил
настоящия си адрес в гр. Истанбул без да съобщи това обстоятелство на наблюдаващия
прокурор или съда , с което умишлено
е забавил стартирането на процеса срещу него
с оглед трудното му призоваване на
територията на РТурция.Настоява се съда да не прилага условното
осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1
НК, а по отношение
на кумулативно предвиденото
наказание по чл. 343г
от НК се настоява срока за лишаване
от правоуправление на МПС да не е
по- кратък от три години .
В съдебно заседание
частните обвинители Н.И. ,В. Б.,Г.М. и С.Т. ,участвуват лично като наред с
повереника им –адвокат Й. от АК
София настояват съда да признае подс.М. за виновен по повдигнатото му обвинение
,което считат за доказано по
несъмнен начин. Навеждат се доводи
,че гласните и
писмени доказателства сочат на
настъпило ПТП при тежки
зимни условия- мокра пътна
настилка ,температура според
метеорологичната справка от -6 градуса
и снежна покривка около
пътното платно,което
очаквано води до
много висока опасна
зона за спиране , изчислена
от вещите лица по приетата
експертиза и респективно
до много ниска
съобразена скорост за
движение.Независимо от косвените
доказателства ,според
частното обвинение е
несъмнено доказано авторството на престъпното деяние,т. к. преките
събрани доказателства- гласни ,
писмени и веществени съвкупно
обсъдени с косвените такива водят до
извода, че именно
управлявания от подсъдимия товарен автомобил- влекач / от тази марка и този модел , точно с
този син цвят / е
осъществил настъпилото ПТП, при
което е заГ.л пострадалия
Ж. И..Според частното обвинение
напълно реален и обективен е
установения от вещите лица- автоексперти механизъм на настъпилото ПТП според
обективните находки и
констатираните получени от пострадалия увреждания ,позиционирани около
гърдите му и съпоставими
с пораженията констатирани по
предната част на кабината на товарния
автомобил „ДАФ”.Навеждат се доводи
,че пешеходеца ,макар
и в тъмната част на денонощието / рано сутринта /,се
е движил съобразно закона
в лентата за насрещно движение на
пътното платно с местонахождение окол
50 см. навътре по пътната
настилка,което сочи ,че вината
за настъпилото ПТП е изцяло на
водача на товарния автомобил- влекач.В този смисъл са и гласните
доказателства- свидетелите ,които са
възприели движещия се по пътното платно Ж. И.
са имали
възможност за маневра и са
го заобикаляли.По отношение
на наказанието се настоява то да се определи при превес на отегчаващите вината на подс.М. обстоятелства и като такива да се отчетат както факта
,че той е направил опит да заличи следите от настъпилото ПТП ,т. к. без да съобщи за
това е направил ремонт на кабината на
товарния автомобил , а от
друга страна веднага след като мярката
му за неотклонение е
заменена с по- лека от „Задържане
под стража „ се е укрил от
съдебните органи и
възпрепятства провеждането спрямо него
наказателно преследване.Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание
служебният защитник на подс.К.М.- адвокат Д.Н. от ЯАК пледира
за недоказаност на
обвинението досежно авторството на престъпното деяние . Според
защитата не е категорично доказано, че точно
този товарен автомобил управляван от подсъдимия е участвал в процесното ПТП- навеждат се доводи ,че от множеството косвени доказателства, вкл. и от
заключението на единичната и на
тройната авто- технически експертизи не водят до безспорен и категоричен извод
за авторството на престъпното
деяние. В този смисъл се настоява да се постанови оправдателна присъда. Алтернативно се
настоява за приложение
разпоредбата на чл. 15
от НК- навеждат се доводи ,че от
обективна страна следва да се
отчетат алкохолното опиване
на пострадалия и неговото
неадекватно движение по пътното
платно и поведението му на внезапно
излизане за да спре
на стоп движещо се
МПС.Защитата счита ,че
механизма на настъпилото
ПТП не е
такъв ,какъвто приемат
експертите по изслушаната
тройна авто- техническа експертиза
като се пледира ,че
скоростта на движение на управлявания
от подс. М. товарен автомобил
- влекач не е тази
,установена от авто-техническата експертиза..Инвокират се доводи ,че деянието несъмнено представлява
„случайно”,т. к. не може да се
изисква винаги от водача да
очаква „опасност на пътя” и с оглед хипотетично предстояща такава
винаги да избира подходящата
скорост .Водачите на МПС следва да се съобразяват с конкретните условия
на пътя при избора на скорост , а не
предполагайки във всеки един момент
възникване на препятствие
или опасност на пътя.Защитата
цитира и практика на ВКС за приложение на института на „случайното деяние”.Защитата счита,
че подс.М. нито е могъл ,нито
е бил длъжен да
предвиди настъпването на
общественоопасните
последици.Настоява се при определяне на наказанието ,
ако съда приема ,че
подс. М. е виновен ,да се вземе предвид обстоятелството ,че
той вероятно е напуснал
местопроизшествието , а по- късно
и пределите на България следствие
на уплаха и стрес ,
не на предварително обмислено
бягство или укриване
от компетентните органи с цел избягване на наказателно
преследване.Настоява се при индивидуализация на
наказанието съда да отчете
чистото съдебно минало на подс. М.
и му определи
наказание при значителен превес на смекчаващите вината му
обстоятелства като отчете
съпричиняването от страна на пострадалия
и приложи условното
осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1
НК.
От събраните по делото
доказателства,обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност ,ЯОС установи следната фактическа обстановка:
На
09.02.2010 г., около 10,45 часа пострадалия Ж. Т.И. ***
се намира в собствения си двор в
с. Гранитово ,където за последно е
видян от неговия син Н. Т. , с когото
пострадалия живее в едно
домакинство. Малко след това свидетеля Н.Т. отива на работа ,
а пострадалия излиза
от дома си без да се обади на
някого или да предупреди къде
и с каква цел отива.Около 12,20 часа на обяд от центъра
на с.Гранитово ,пострадалия се
качва на автобус , управляван от
свидетеля М.Д. и отпътува
за гр. Елхово.
Вечерта , около 18,10 часа ,свид. Д.Й. ,шофьор на автобус
във фирма „Дичони”ЕООД гр.Ямбол ,пътувайки за с. Устрем,на разклона
за гр. Тополовград вижда
встрани от пътното платно мъж
,който криволичи ,пада и става.Свидетелят Й. подминава
пешеходеца и продължава пътуването си към с.Устрем.Около 20,00 часа
,пътувайки с нощната смяна
работещи във фирма „Язаки „ ,свид. Й. *** .В района на
хижите „Галина- палас” и
заведение „Дивата круша”, около
500 метра преди сградите ,свид. Й. вижда встрани от пътя
същия човек и решава
да спре автобуса и да
го качи.Според свидетелят към
този момент времето е много студено , а снега в канавките
е замръзнал .Заедно с един от пътниците свид. Й.
помага на пострадалия Ж. И. да се качи
в автобуса.В разговор с него
пътниците разбират ,че
той се казва Ж.
, по прякор „Р.” и е от
с. Гранитово.Пострадалият ,който показва
на свидетеля Й. и пътуващите в
автобуса и личната си карта е
облечен със синя куртка и е обут само
с един цървул , а другия му крак
е по чорап. От разговора в
автобуса ,свидетелят Й. разбира ,че
пострадалия ,който е видимо
„пийнал” е ходил да си търси булка
в с.Устрем,но не си намерил. С пострадалият свидетеля
се уговаря да го
оставят на разклона за с.
Гранитово ,т. к. курса е в посока
гр. Елхово.Пътуващите в
автобуса дават на пострадалия стари парцали
, а свид. Й.
му дава своя стара сива на
цвят фланелка с къс ръкав за да увие
крака ,на който липсва цървул ,т. к. е мокро
и студено , а на него му
предстои още път
пешком през снега.
Около
20,40 часа свид. Й. оставя на
разклона за с.Гранитово
пострадалия,който слизайки от автобуса потегля нагоре по пътя за селото.Около 02,40 часа през нощта на 09/10.02.2010 г. свидетеля Ц. М.,собственик на заведение , намиращо се в
центъра на с. Гранитово, оставя на разклона
за с.Гранитово пострадалия,който слизайки от
автобуса потегля нагоре по пътя
за селото.Около 02,40 часа през нощта
на 09/10.02.2010 г. свидетеля Ц. М.,собственик
на заведение , намиращо се в центъра на с. Гранитово,вижда пострадалия
когото разпознава под прякора „Р.”
да се движи покрай заведението
му в посока гр. Елхово. Според свидетеля М. пострадалия
е пийнал ,т. к. е залита по
пътя ,движи се в „зиг-заг” ,пада и става.Свидетелят е запомнил поведението на пострадалия ,т. к. го вижда да
ходи пеш по посока гр. Елхово в
необичайно късен час при
много лошо време- много студено
,с ниска температура и замръзнала
снежна покривка.Около 03,30 часа
на 10.02.2010 год. свид. Х.В.
със собствения си автомобил ,в който пътуват
и негови колеги се прибира за гр. Елхово от ГКПП Лесово.Пътувайки покрай
микроязовирите на
с.Гранитово ,на разклона за влизане в селото в неговата лента за движение /за
гр. Елхово/,свид. В. вижда
пешеходец,който е облечен в
работна куртка.Пешеходецът навлиза
навътре в пътното платно и започва да
маша към движещия се
автомобил ,явно за да го спре. Свидетелят намалил скоростта си на движение и заобиколил
пешеходеца ,т. к. автомобилът
му е
пълен и не може да го качи.
Всички в автомобила на свид. В.
коментират ,че този пешеходец се движи в необичайно време на
денонощието и в много лоши
атмосферни условия.Към този
момент според свид. В. и свидетелите Й.
и М. движението на пешеходеца Ж. И. по
прякор „Р.” се извършва при нощни условия,заледено асфалтово покритие,заснежен банкет и канавки , с образувала се кора от замръзване
и при температура от -6
градуса според справката от
метеорологичната лаборатория .
Междувременно при един от
курсовете между селата
Устрем ,Княжево, Гранитово и гр. Елхово ,свид. Й. ,който цяла нощ
извозва различни смени
работници за фабрика „Язаки”в гр. Ямбол вижда на пътното платно около разклона за с. Гранитово цървул
,за който веднага предполага ,че е
на пешеходеца ,който
е возил по- рано ,спира автобуса
и го взема с намерението
по- късно да му го предаде.
На 10.02.2010 г. ,в 03,30 часа подс.К.Т.М. ,който има д.г.- б.
и т,. като водач на товарна
композиция с влекач марка „ДАФ” ,синя на цвят с рег. № 34ВS 5980 и ремарке с рег. № 34 ВS 5981,собственост на турската фирма
за международни превози У.У.Н.Л.Ш. със седалище
в гр.Истанбул,преминава през ГКПП
Лесово от РТурция в РБългария.Подсъдимият работи по трудов
договор за тази транспортна фирма от 2008 г. като предимно
изпълнява между народни превози
от Турция до Полша и
обратно. В района на ГКПП Лесово подс.М. прави
престой около час , след
каето е потеглил през вътрешността на страната в посока към гр. Русе.Подсъдимият пътува сам в
кабината и не в група
с други товарни композиции.
Движейки се по път I-7 в участъка от
разклона за с.Гранитово,област Ямбол –
разклон за гр.Тополовград в посока
от разклона с.Гранитово за гр. Елхово на около
300 метра преди разклона за гр. Тополовград, пътя е с две
ленти за движение с наклон по
посока на движението 2
градуса.Участъкът представлява десен
завой с радиус 1056 метра по посока
на движението с вираж на дясно от 2%.
След 04,00
часа пешеходецът Ж. И.
вече е напуснал територията на с. Гранитово според
свидетелските показания на Свид. М. ,който го вижда да тръгва за гр.
Елхово и се движи в посока
за гр. Елхово по пътното платно
,където е застигнат
и заобиколен от управлявания от
свид. Х.В. лек автомобил ,който го
е видял на пътното платно и се е
разминал с него след 03,30 часа – 03,45
часа.
Във
интервала от време след 04,00 часа до
07,00 часа подс.М. с управлявания от него
товарен автомобил- влекач наближава
разклона за с.Гранитово като се
движи при същите условия
като пешеходеца И.- при нощни
условия,заледено асфалтово
покритие,заснежен банкет и канавки , с
образувала се кора от замръзване и при
температура от -6 градуса.Подсъдимият се движи със скорост от 55 км./ час ,достига
намиращия се в неговата лента за движение пострадал,който се движи на
около 50 сантиметра навътре в
пътното платно и между тях настъпва
удар.Първоначалният контакт за
пешеходеца е в лявата му лицева
половина и гръдния кош с последващо изхвърляне
напред и надясно.За товарната композиция удара
е съсредоточен в най-дясната част
на преден габарит-десен
въздухосборник.След
настъпилия удар с пешеходеца
И. товарната композиция продължава движението си с равна
ускорителна стойност и без да
предприеме мерки за спиране като след настъпилото ПТП подс. М. продължава движението си и
напуска местопроизшествието, а по-късно
през деня и територията на РБългария.
Около 07,15
часа на
10.02.2010 г. свид. И. П. с
управлявания от него микробус „Форд- транзит” потегля от гр. Елхово
за ГКПП Лесово и около 07,30 часа преминава
разклона за гр. Тополовград в посока за с.Гранитово.На 200-300 метра след разклона в левия банкет
в посока на неговото
движение ,свидетеля вижда труп на
човек и спира микробуса. Веднага свидетелят слиза
и отива при пострадалия ,проверява му пулса
и разбира ,че е починал. Веднага сигнализира
полицейските органи и
лекарите от Спешна помощ и когато
последните пристигат констатират
на място настъпилата смърт.
Видно от
протокола за оглед на местопроизшествие и приложения
фотоалбум ,трупът т на
пострадалия И. е разположен от в дясно
от десния край на
асфалтовото покритие в посока с.
Лесово- гр. Елхово .Трупът е облечен в
синя работна куртка ,кафяв панталон
,черна фланела ,черен пуловер , черен
панталон , а на десния
му крак липсва цървул
, а е налице превръзка от сив парцал. Видно от същото
писмено доказателство ,в хода на
огледа са открити и
иззети пластмасови ,сини на цвят ,парчета ,черна пластмасова част с триъгълна форма с инициали „DAF RH 1368973UPGF 30” и таблица
с посочен месец и година- месец май
2004 г. , като всичко описано
в протокола за оглед е
иззето и приложено като веществени доказателства.
На
01.03.2010 год. свидетеля А. ***
,получава информация от Гранична полиция Лесово ,че на територията на РБългария от
РТурция е навлиза
товарен автомобил „ДАФ”, син на
цвят ,с турска регистрация,който е подаден
като издирван .Управляваният
от подс.М. товарен автомобил
е засечен в района на
бензиностанция ШЕЛ на разклона
за с.Бояново .товарният
автомобил е спрян за
проверка,след което е върнат на паркинга на Гранична полиция.При извършеният външен оглед на товарния
автомобил от страна на свид. А. ,последния
констатира по кабината ясно личащ подменен десен пластмасов въздухосборник като с просто око на
непрофесионалист ясно и видно
личало ,че е налице пребоядисване в тази част на кабината .Двата болта
, с които е закрепен този детайл
са обикновени шестостенни,докато ориГ.лните болтове от другата страна са тип
„ звезда”. Констатирана е и смяна
на черен пластмасов детайл,намиращ се
над десен въздухосборник и подпанорамното
стъкло на дясната част на на
автомобила, както и напуквания по
капака на двигателя от дясната му част
със залепени върху тях стикер с
надпис „Фулда”. При извършения оглед
от МПС ,управлявано от подс. М.
са иззети люспи
ичастици боя – влакна с дължина
7- 8 мм. И 3-4 мм., както и
товарния автомобил влекач марка „DAF –CF-****” с рег. № 34ВS ****.Според свидетелят А.
именно след тези оперативно- издирвателни и
процесуално- следствени
действия са установени
транспортното средство и
неговия водач , участници в настъпилото на 10.02.2010 г. ПТП на
разклона на с. Гранитово,област Ямбол с
пострадал Ж. И..
Видно от заключението на вещото лице по
назначената в хода на ДП съдебно- медицинска експертиза на труп № 14/2010год.
,в резултат на настъпилото
ПТП пострадалият Ж. И.,
на 69 години е получил както следва
:разкъсване стената на аортата ,
разкъсване на околосърцевата торбичка,разкъсване и кръвонасядане на белите дробове,повърхностно разкъсване на десния чернодробен дял,счупване на VIII-ми гръден прешлен с
прекъсване на гръбначния мозък в същия
отдел,счупване на ребрата на двете
гръдни половини,счупване на гръдната кост и на дясната ключица,наличие
на кръв и кръвни сгъстаци в
околосърцевата торбичка,в лявата
плеврална кухина и в дясната плеврална
кухина,анемия на вътрешните органи,кръвонасядане на меките тъкани на
средостението ,счупване костите на
черепния покрив и основа,кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и в мозъчните
стомахчета,счупване на костите на
дясната предмишница,кръвонасядане на меките черепни покривки,три разкъсно- контузни
рани,оток и кръвонасядане по лицето,
охлузвания и кръвонасядания по
крайниците,генерализирана атеросклероза.Според заключението на вещото
лице- съдебен лекар, смъртта на пострадалия И. се
дължи на тежките, несъвместими
с живота травматични
увреждания на вътрешни
органи – аорта,мозъчни структури и др.Смъртта, според
експерта е настъпила бързо и е
била неминуема, а констатираните при аутопсията и
описани в заключението травматични
увреждания се дължат на действието на твърд ,тъп предмет със значителна сила и могат да се
получат при ПТП с последващо
падане на земята.Според вещото
лице безспорно е налице
причинна връзка между получените
следствие на настъпилото ПТП травматични увреждания
и последвалата смърт на
пострадалия .Заключението на вещото лице
,изготвило съдебно-медицинската
експертиза като обективно,
компетентно и кореспондиращо с другите
събрани по делото доказателства
съда кредитира изцяло.
Видно от
заключението на вещите лица по назначената в хода на ДП , изслушана
и приета комплексна химическа
експертиза, върху двата крачола на
панталон ,иззет от местопрестъплението
се установяват сини отривания от боя като
се констатира сходство между химическия
състав на боите иззети от товарния
автомобил ,боята от покривния
слой на парчето от детайл ,иззето
от местопрестъплението и
микрочастиците бои иззети
от отриванията по куртката
и от горния
джоб и панталона на
пострадалия ,иззети от местопроизшествието .Експертите
констатират сходни морфологични
признаци- по цвят ,нюанс,твърдост и микроморфология.Според заключението на вещите лица- химици сините слоеве боя
иззети от ребро на ламарина/деформирано/ под преден капак от товарния
автомобил ,управляван от подс. М.
след задържането му, парчето с
неправилна форма /синьо /, иззето от местопрестъплението , частиците боя от
синя работна куртка и от кафяв панталон /с които е обут пострадалия /
,иззети от
местопрестъплението са със сходен химичен състав,разлики не
са констатирани и
отбелязани. Заключението на вещите
лица по изготвената комплексна
химическа експертиза като
обективно и компетентно
изцеля се кредитира
от съда.
Видно от заключението на вещото лице по
изготвената ,изслушана и приета
от съда химическа експертиза ,при изследваната кръвна проба иззета
от трупа на Ж. И. е констатирано наличие на
етилов алкохол от 1,76 промила. Заключението на вещото лице - химик като
обективно ,компетентно и неоспорено от страните се кредитира
изцяло от съда .
Видно от заключението на вещото лице
по назначената в хода на ДП
, изслушана и приета
единична авто- техническа експертиза , намерените и
иззети при огледа на местопроизшествието на
10.02.2010 г. 135 броя сини на
цвят парчета с неправилна форма
и различна големина
са от един и същ детайл.Детайлът ,според авто-
експерта, кореспондира с десен
въздухосборник от влекач
марка „DAF”,модел
„CF *****”.Експертизата е категорична
,че се касае за вдесен въздухосборник ,находящ се в предна дясна част на кабината на влекача на 1,07 м.
от асфалтовото покритие /долна части / и 1,52 метра от
асфалта /горната част на детайла/ .Този детайл е разположен
върху десен ъглов спойлер като в по0 голямата му част е челно на кабината и с
лека извивка надясно. Спойлерът е разположен под челното стъкло на кабината на влекача.Експертизата счита ,че
откритата черна триъгълна
част с инициали „DAF RH *****” ,иззета
от местопроизшествието на 10.02.2010 г.
кореспондира по форма
и размер с тази триъгълна
част разположена в предна дясна част на кабината на влекач „DAF”,модел „CF *****”,намираща се под предно
ветроупорно стъкло и над десен
ъглов спойлер.В разпитът му по реда на
чл. 282 ал.1 НПК , авто-експертът обяснява
,че черния триъгълен детайл , открит на
местопроизшествието /със запазена цялост/ ,съпоставен с двата такива- ляв и десен от огледа на
товарния автомобил от 05.03.2010 г./след задържането му / се отличават единствено по година
и дата на производство – черния
триъгълен елемент открит по
време на огледа на местопроизшествие от 10.02.2010 г. е с дата
май 2004 г. , а този
който е открит при огледа на
задържания товарен автомобил на
05.03.2010 г. с дата на производство декември 2009 г.Между двата черни триъгълни детайла – този ,който
е открит при огледа на 10.02.2010
г. и този ,който е открит при
огледа на кабината на
товарния автомобил- влекач при задържането му на 05.03.2010 г. в лявата
му част разликата е единствено
в индекса за ляв и десен
елемент.При сравнение на черния
триъгълен елемент ,открит на
местопроизшествието на 10.02.2010 г. и този
,свален при задържането на товарния
автомобил на 05.03.2010 г. се констатира
съвпадение на идентификационните
номера като разликата е само
в годината и дата на производство. Заключението на
вещото лице по
единичната авто- техническа експертиза като компетентно и
обективно изцяло се
кредитира от настоящия съдебен състав.
Видно от заключението на назначенета в хода на ДП комплексната съдебна
авто-техническа и медицинска експертиза,вътрешните наранявания
на пострадалия И. са основно разположени по цялата
височина на гръдния му кош и
са с насоченост навътре към
тялото.Констатирана е и локализация
на уврежданията на черепните
кости и меките тъкани на лицето,което води до извода ,че пострадалия е бил
обърнат с лице към обемно плоско тяло
,отговарящо на параметрите на товарен
автомобил с плосък преден габарит и височина
по- голяма от ръста на
пострадалия,леко повито надясно към момента на удара.Установените травматични
увреждания на пострадалия се
дължат на действието на твърд тъп
предмет със значителна сила и могат да
се получат при блъскане на пострадалия от товарен
автомобил с последващо падане на земята.Според заключението
на авто- експертите ,участници в комплексната експертиза
,потвърдено при разпита им в
хода на съдебното следствие по реда на чл. 282 ал.1
НПК,категорично се установява ,че спойлера на десен преден въздухосборник
,намиращ се в най- дясната част на
преден габарит на товарната композиция,управлявана от подс. М. и задържана на 05.03.2010 г. е с боя,която сравнена с тази на останалите
съседни елементи е видимо различна- с по- светъл нюанс и по-ниско
качество на
боядисване.Огледът е показал
неравномерно нанасяне на боя по спойлера
, а закрепването към тялото на кабината е с болтове ,по главите на които видимо
липсва ръжда или друго
натрупване ,характерно за
болтове ,които продължително са ползвани
без да се свалят и развиват. Експертите
са категорични ,че в гнездото на
долния закрепващ болт
боята рязко се отличава от общата
боя на спойлера като са установени
и напуквания по декоративната пластмасова
маска.Установените подменени части на кабината на влекача в преден десен габарит ,на височина от долния
край на 1,78 метра /мерено от
асфалта/, а именно: десен спойлер на фар,десен въздухосборник,десен
ъглов спойлер и триъгълен челен
черен пластмасов елемент са с
характеристики на неориГ.лни части за този
модел товарен автомобил, а в комбинация с откритите напуквания
и деформации дават основание за категоричност на извода ,че в тази област на влекача е бил осъществен удар със значителна интензивност ,който е довел
до физическото им разрушаване и последващата им подмяна.
В разпитът
им по реда на чл. 282 ал.1 НПК
,вещите лица- евтоексперти са категорични ,че скоростта на движение на
товарната композиция към момента
на удара
по пешеходеца е 55 км. /ч. като скоростта е изчислена
по няколко метода и е
приета най- ниската възможна скорост на
движение преди и по време на удара
и настъпилото ПТП.при
изчисленията са взети предвид височината на пострадалия,масите на двете тела , разстоянието на което
е открит и иззет
при огледа каскета на пострадалия.Вещите лица са категорични ,че не е
възможно водача на товарната композиция да
не е разбрал ,че има настъпил
удар в дясната част на
кабината му , т. к. макар и голяма да е разликата
в масата на двете
тела и динамиката на удара ,при
последвали счупвания удара
е предизвикал шум, а включените
фарове несъмнено предполагат ,че
водача е следвало да възприеме
пешеходеца – водачът е длъжен да наблюдава непрекъснато
пътното платно и в този смисъл
,ако не е видял и възприел
пешеходеца би следвало да
чуе и усети в кабината удара.Вещите
лица считат, че при радиус на завоя над 1000 метра този пътен участък може да се разглежда като прав участък ,т. е. видимостта на водача е била отлична Експертизата е
изчислила и опасната зона
за спиране на товарната композиция
при къси и дълги светлини и е
категорична ,че при скорост на движение от 55 км./ч.
и опасна зона за спиране от 90 метра
,подс.М. е нямал техническа
възможност за предотврати ПТП ,
ако се е движил на къси светлини. Ако се е движел на дълги светлини
,окончателното спиране би било в непосредствения край на опасната му
зона за спиране .Както в писменото си заключение ,така
и при разпита им по реда на чл.
282 ал.1
НПК ,участниците в
комплексната авто-
техническа и медицинска
експертиза са категорични ,че и
при двата варианта на движение / на къси
или на дълги светлини/,водача на
товарната композиция-влекач
не е забелязал своевременно присъствието на пешеходеца на пътното
платно и не е реагирал
за аварийно спиране ,както при удара
,така и след това.
Заключението на вещите лица по изготвената ,изслушана и приета комплексна медицинска и авто- техническа експертиза като обективна и компетентна изцяло се кредитира от съда. Заключението на вещите лица по назначените в хода на ДП единична авто- техническа и комплексна съдебна медицинска и авто- техническа експертизи изцяло кореспондират със свидетелските показания на разпитаните свидетели и обективните находки, подробно описани в протокола за оглед на местопроизшествието и протокола за оглед на товарната композиция- влекач след задържането и на 05.03.2010 г., със заключението на вещото лице д-р Д.,
изготвено
по писмени данни и след аутопсия на трупа на
пострадалия И.. В този смисъл съда приема за безспорно и несъмнено ,че преди настъпването на ПТП, товарната композиция- влекач се движи по път I-7 ,в землището на гр. Елхово , в участъка преди разклона за с.Гранитово при лоши атмосферни условия- температура от -6 градуса ,заледена асфалтова покривка ,заснежен замръзнал банкет, при нормална видимост/няма данни за мъгла/ ,в тъмната част на денонощието- между 04,00 часа и 07,00 сутринта / на развиделяване
/ .
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост ,подс. К.М.Т. ,гражданин на Р България и
на РТурция ,с постоянен
и настоящ адрес както в с. Средоселци ,обл. Разград , така и в гр. Истанбул, Турция, не е
о.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на Д.Й. ,Х.К.,Х.Х. ,И.П. ,Ц.М.
, Х.В. ,А.А.,Н.Д. ,М. Т. и С.Т.
,последните трима чрез прочитането и приобщаването към доказателствения материал по реда на чл. 281
ал.5 от НПК на показанията депозирани в хода на ДП.Тези свидетелски
показания ,макар и косвени са последователни и безпротиворечиви,логични като поотделно и в съвкупност кореспондират
както помежду им ,така
и със със заключенията на вещите лица по назначените,изслушани и
приети от съда съдебно- химическа единична , съдебно- химическа комплексна
, съдебно- медицинска и
комплексна съдебна авто- техническа и медицинска
експертизи, както и от приложените по делото множество писмени доказателства както следва : протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,протокол
за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум/л.14-л.17/,протокол за оглед на
МПС и фотоалбум и
протокол за допълнителен оглед с фотоалбум/л18-л.41/,протокол за оглед на веществени доказателства
с фотоалбум/л.41-л.44/,свидетелство за съдимост/л.50/,регистрационен
талон на товарната композиция- влекач в
превод на бълг. език/л.142-л.145/,рег. талон на МПС на турски език/л.145-л.146/,международна застрахователна карта на МПС на турски език и
в превод/л.156-л.161/,пълномощно №
13753с приложения /л.168 и л. 181-л.182/, 2 бр. писма /л.184-186 и л.189/,писмо № 2900/19.02.2010 г. на ОД на МВР Ямбол
/л.191/,констативен протокол за ПТП № 4/2010 г./л.207/,препис -извлечение
от акт за смърт и
у-ние за наследници
/л.209-л-210/,Протокол за
полицейски обиск на
лице/л.214/,разписка/л.215/,Постановление
за съхранение и пазене на
веществено доказателство и Протокол за доброволно предаване/л.216-л.217/адресна карта за
настоящ адрес на подс.М. /л.246/.Описаните
гласни и писмени доказателства кореспондират
и с предявените
от съда по реда на чл. 284 от НПК
веществени доказателства.
При
така установената по безспорен
и категоричен начин
фактическа обстановка ,съда прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съдът счита
за безспорно и несъмнено,че подс.К.М. е
осъществил от обективна
и субективна страна признаците на
престъпния състав по чл.343 ал.3 предл. последно , б.”б”пр.1 вр. с ал.1
б.”в” вр. с чл.342 ал.1 НК, т. к. на
10.02.2010 год.,за времето от 04,00 часа
до 07,00 ч., на път I-7,след с.Гранитово,обл.Ямбол,на около 300 метра преди кръстовището за гр.Тополовград, при управление на
товарна композиция с влекач марка “ДАФ”с рег. № **** и прикачено ремарке с рег. № 34В***,собственост на турска
фирма за международни превози със
седалище в гр. Истанбул,е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.1
т.1 и
ал.2 т.2 от ЗДвП
като с поведението си на участник в движението по пътищата е създал опасност и поставил в опасност живота
и здравето на друг участник в движението –пешеходеца Ж. Т. *** като водач на ППС не е
бил внимателен и предпазлив към
пешеходеца И. като уязвим участник в
движението ,нарушел разпоредбите на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато управляваното
от него МПС и при избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия ,с релефа на местността ,със
състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозния товар,с
характера и интензивността на движението
и с конкретните условия на видимост за да е в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие, в следствие на
като е
допуснал ПТП и по непредпазливост
е причинил смъртта на пешеходеца Ж. Т.И.,
на 69 години ,като дееца е избягал от местопроизшествието , поради което
съда го
призна за виновен по предявеното
му от страна на ЯОП обвинение.
От обективна
страна се касае за осъществено
от подс.М. общоопасно
престъпление по глава XI-та , раздел II –ри на
НК - касае се за посегателство върху
обществените отношения ,свързани
с транспорта,урегулирани със ЗДВП и ППЗДвП.
Съдът
счита за безспорно авторството на престъпното деяние, както и времето
и мястото на осъществяването му,независимо
от обстоятелството ,че за
това са налице само косвени доказателства - безспорно е
установено ,че престъплението е
осъществено на инкриминираната дата
на главен път I-7,в землището на гр. Елхово,във времевия интервал
от 04,00 до 07,00 часа, на около
300 метра на разклона
за гр. Тополовград като
както пешеходеца И. ,така и управляваната от подс.М. товарна композиция-
влекач се движат в една
посока – аз гр. Елхово. Косвените
доказателства- гласни и
писмени за последователни и логични
и в своята съвкупност водят до
безспорност на извода ,че именно
управляваната от подс.М. товарна композиция е блъснала пешеходеца
И. на това място в този
интервал от време. Това се установява
от свидетелските показания на
свид. А.- служител по издирването
в ОД на МВР Ямбол ,който в
продължение на 2 месеца води кореспонденция с различни
институции и свежда
с оглед обективните находки
намерени на местопроизшествието
издирваните товарни
автомобили ,сини на цвят ,с тази
марка и модел до
три. За да се достигне
до извода ,че
именно управлявания от подс. М.
товарен автомобил е
осъществил удара с пешеходеца следва да се вземат предвид в съвкупност и заключенията на вещите лица
по единичната авто- техническа експертиза
, на съдебно- медицинската експертиза на труп и на комплексната авто- техническа и
медицинска експертиза ,както
и заключението на вещите лица-
химици по назначената комплексна
химическа експертиза на
частиците боя иззети
от местопроизшествието и от
товарния автомобил ,управляван от подс. М.
,задържан при повторното му влизане
в РБългария на 05.03.2010 г.
Всички са категорични ,че
получените травматични повреди
по крайниците ,лицето
и тялото на пострадалия И. отговарят на констатираните повреди
по предната дясна
част на кабината на товарния
автомобил от една страна , а от друга
кореспондират с обективните
находки, иззети от местопрестъплението в хода на извършения
оглед- намерените и иззети
множество различни по големина
сини пластмасови парчета несъмнено
представляват десен
въздухозаборник . От друга страна е
несъмнено ,че именно
тази е една
от подменените части ,констатирана при огледа на товарния автомобил след задържането му , а
експертите- химици намират сходство
на частите синя боя,иззети от местопрестъплението от пластмасовите парчета , от
дрехите на пострадалия и от
товарния автомобил при задържането му
на 05.03.2010 г. Всички тези доказателства- гласни ,писмени
и веществени ,кореспондиращи изцяло
със заключенията на вещите
лица по коментираните експертизи
водят до категоричния извод
,че именно управлявания
на 10.02.2010 г. товарен автомобил –влекач марка
„ДАФ”,в района на разклона за гр. Тополовград е
осъществил ПТП , в резултат на което е настъпила
смъртта на пострадалия И..
На следващо място
от обективна страна е безспорно ,че управлявайки товарната
композиция с влекач и
прикачено ремарке,собственост на
турска фирма за международни превози,
по пътя за гр. Елхово, на 300 метра преди разклона
за гр.Тополовград,на
инкриминираната дата ,подс.М. е допуснал
нарушение на правилата за движение
по пътищата визирани в нормите на
ЗДвП както следва :
несъмнено е нарушил чл.20 ал.1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1
от ЗДвП,т. к. е управлявал
товарния автомобил със скорост
от около 55 км. /ч ,която се явява несъобразена с превозвания товар и с тежките атмосферни
условия - зимно време
, в тъмната част на денонощието, при
-6 градуса /според
метеорологичната справка/ и заледен асфалтов
път и заснежени канавки и
не е направил
всичко възможно да намали скоростта и да спре
при възникнала опасност на пътя аварийно
или за предприеме маневра за
заобикаляне на възникналото препятствие на пътя
,каквото се явява пешеходеца И. .Несъмнено
подс.М. не е възприел
навреме или въобще не е възприел намиращия се на пътното платно пешеходец , с което е поставил в опасност неговия живот,макар
да е длъжен да бъде предпазлив към уязвимите участници в движението ,каквито във всички случаи са
пешеходците на пътното платно.Тези
изводи са несъмнени и безспорни
както с оглед заключението на вещите
лица по изслушаната
и приета комплексна авто- техническа и
медицинска експертиза ,така
и при комплексна
оценка на гласните доказателства- свидетелите Д.Й. ,водач
на автобус ,който е
видял и възприел движението на
пешеходеца на два пъти при
различните курсове и втория
път е намалил ,спрял и качил пострадалия и
свидетеля Х.В.
,уеправлявайки собствения си лек автомобил ,натоварен с общо 5-ма пътуващи
,след 03,30 часа е възприел без
проблеми намиращия се на пътното платно пешеходец ,който му е махнал „ на стоп „ като
успешно е предприел маневра по заобикалянето му на
пътя.Тези гласни доказателства кореспондиращи със заключението на вещите лица
водят до категоричност на
извода ,че подс. М.
е нарушил визираните
разпоредби на ЗДвП и на
ППЗДвП с поведението си к на водач
на товарна композиция- влекач,в резултат на което е
предизвикал настъпилото ПТП с
последвалата смърт на пострадалия И..
На следващо място
от обективна страна е
безспорна пряката причинно- следствена
връзка между неправомерното поведение
на подс. М. и
настъпилия при удара между управляваната
от него товарна композиция
–влекач и пешеходеца
Ж. И. вредоносен резултат -
смъртта на пострадалия И..Несъмнено е
налице пряка причинно- следствена връзка
между допуснатите от подс.М.
нарушения на правилата за движение по пътищата
и настъпилата смърт на
пострадалия, която смърт при
многобройните, подробно изброени
и описани в двете експертизи
тежки и несъвместими със
живота увреждания е била
неминуема.Несъмнено
неконтролирайки непрекъснато управляваната от него
товарна композиция ,натоварена
с повече
от 20 тона /според митническите
документи/ и несъобразявайки скоростта си на движение с автомобила и
конкретните пътни и атмосферни
условия,подс.М. сам се
поставя в невъзможност да отреагира
навреме при възникнала опасност
на пътя ,каквато се явява наличието на
пешеходец на пътното платно , с
което предизвиква процесното ПТП с тежките
му съставомерни последици. С действията си подс.М.
несъмнено умишлено нарушава
разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2
от ЗДвП и на чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2
т.2 от ЗДвП и с действията си предизвиква
ПТП , следствие на което е настъпилата смъртта на пострадалия.
На следващо място
от обективна страна е безспорно
,че деецът е
избягал от местопроизшествието- в продължение на
месец след настъпилото ПТп са предприети оперативно- издирвателни мероприятия по
установяването товарните
автомобили ,преминали през ГКПП
Лесово във времевия интервал
на настъпилото ПТП , а подс.М.
след деянието напуска
местопроизшествието , а по-късно
и пределите на РБългария като само
проведените адекватни
и относими издирвателни мероприятия
,видно от приложените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания на
свид. А. са довели до установяването на товарната композиция
,която е осъществила настъпилото в района на с. Гранитово ПТП и нейния
водач.
От
субективна страна: безспорно подс.М. е действал
по непредпазливост с форма на вина престъпна небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 НК ,т. к.не е предвиждал и не е целял
настъпването на
обществено-опасните последици ,но
е могъл да ги предвиди –управлява
товарната композиция с
20 тона товар
и прикачен влекач в извън населено място,
в участък от пътя с интензивно движение
при тежки пътни и атмосферни
условия ,в тъмната част на денонощието в разрез с правилата за движение
,визирани в ЗДвП и ППЗДвП без да е
внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението ,какъвто
несъмнено е пешеходеца И. ,което пък несъмнено създава
опасност за всички участници в
движението и води до
последвалата липса на реакция на водача на възникналата опасност на пътя – намиращия се там пешеходец,която при това не е
внезапна предвид наличната видимост
и релефа на местността .
Предвид
гореизложеното ЯОС прие от обективна
и субективна страна, че на
инкриминираната дата подс.М. е осъществил престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 вр. с ал.1 б.”в”
вр. с чл.342 ал.1 НК и го призна за виновен по предявеното му и
поддържано от страна на ЯОП обвинение .
Съдът
намира за неоснователни
наведените от защитата на подс. М.
доводи за осъществено „случайно деяние „ от страна на
подс.М. по смисъла на чл.15 НК,т.к.
според съда като водач на МПС в
конкретната обстановка подс.М. и
е бил длъжен и е могъл да
възприеме навреме наличната опасност на пътя ,каквато представлява уязвимия
участник в движението- пешеходеца
И. и навреме да предприеме
маневра по неговото заобикаляне както
са стори часове по- рано свидетелите Й. и В. като водачи на управляваните от тях автобус и
лек автомобил.Според съдебният
състав не е налице внезапно появяване на пътното платно на
пешеходеца.Напротив- всички гласни доказателства сочат ,че пешеходеца И.
не е стъпил внезапно на пътното платно , а е
бил там продължително време като е бил видим и
различим и разпознаваем като такъв
за участниците в движението в този
участък от пътя при
тези конкретни пътни
и атмосферни условия. В този
смисъл той не следва да се
квалифицира като внезапно
възникнала опасност на пътя за да се коментира приложението на чл. 15 от НК спрямо поведението на подс.М..
Касателно
вида и размера на определеното
от ЯОС наказание,следва да се има
предвид следното:
За осъщественото престъпно деяние материалната норма предвижда наказание от 3
до 10 години „лишаване от
свобода”.Съдът определи на
подсъдимия наказание от 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода „ при лек превес на смекчаващите
вината му обстоятелства.
Съдът като
изходи от характера на извършеното от страна на подс.М. престъпление и неговата степен на обществена
опасност, обстоятелствата ,при които
това престъпление е извършено и степента на вината на подсъдимия,
отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия и
тежкия вредоносен резултат както и наличието
от обективна страна на квалифициран признак „бягство” от местопрестъплението,НАМЕРИ
за законосъобразно и справедливо да му се наложи именно това наказание ,което
е около и под средния предвиден
в закона размер.Съдът счете , че наказанието следва да се
изтърпи ефективно при при първоначален “общ “ режим
по смисъла на чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип. Съдът намери ,че
за целите на генералната
и специална превенция на закона
е необходимо при
тези вредоносни резултати подс.М. да
търпи ефективно наказание
“лишаване от свобода “ .При
индивидуализацията на наказанието
съда съобрази и поведението на
подсъдимия след замяната на мярката му
за неотклонение от „Задържане под стража
„ в мярка за неотклонение „Парична гаранция
в размер на 2 500 лева „.Веднага след като напуска пределите на РБългария подс.М. предприема действия
,които могат да се
квалифицират единствено като укриване
от наказателно преследване. Същият според отговорите
от Министерство на правосъдието на РТурция сменя
постоянния си и настоящ
адрес в гр. Истанбул ,което наложи
настоящия съдебен състав да изготви
общо 6 молби за правна помощ чрез М-во на Правосъдието на РБългария до Министерство на правосъдието на
РТурция за призоваване на подсъдимия ,
а турските компетентни
органи от своя страна предприеха собствено издирване на настоящия адрес на подсъдимия за да
изпълнят молбата ни за правна
помощ и да го призоват за явяване
в настоящия наказателен процес.
Това поведение на подсъдимия съда
отчете като опит
за избягване от наказателна отговорност и го отчете
като отегчаващо вината
обстоятелство при определяне на размера
на наказанието”лишаване от свобода”.
Така наложеното наказание според
съда ще въздейства превантивно -
възпитателно и предупредително-
възпиращо и в този смисъл ще се постигнат целите, визирани в нормата на чл.36 ал.1 НК.
С
оглед императивната разпоредба на чл.343”г” вр. с чл.37 т.7 НК,
подс. М. е лишен от правоуправление на МПС за
срок от ЧЕТИРИ години , считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът
приложи и разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК
като приспадна времето, през което подс.М. е с мярка за неотклонение “Задържане под
стража “ ,считано от 02.03.2010
год. до 05.05.2010 г.
По отношение
наведените от защитата доводи
за „съпричиняване „ на
вредоностния резултат от
пострадалия И. ,който е бил
в явно пияно състояние и е създавал
опасност за движението по
пътищата с неадекватното си поведение-
криволичане ,падане и ставане, съдът ги намира за неоснователни.Гласните доказателства не сочат на поведение на пострадалия
,което да създава опасност за
водачите на МПС ,които се движат в този пътен участък- напротив всички свидетели
сочат ,че той се движи в самия
край на асфалтовото покритие или
отстрани ,в заснежения банкет на пътя и независимо от
наличието на алкохол в кръвта му
не създава опасност ,т. к. се движи правомерно според ЗДвП като пешеходец в лявата за насрещното движение лента на пътя.В този смисъл съда
намира за неоснователни
наведените от защитата доводи ,че
при определяне размера на наказанието на
подсъдимия следва да се отчете и
неправомерното поведение на пътя на
пострадалия пешеходец.
ПО
РАЗНОСКИТЕ :
Съдът
присъди на частните
обвинители Н.Т. ,Г. М., С.Т. и
В.Б. направените по делото
разноски в размер от по
300 лева,представляващи
разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът осъди
подс. М. да заплати направените
по делото разноски в размер на
3 670,20 лева , от които в
полза на ОД на МВР Ямбол-2138,20
лева ,
а по сметката на ОСС
Ямбол ,Бюджет на съдебната власт-1532 лева.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото
доказателство- товарен автомобил – влекач марка „ДАФ” с прикачено
ремарке ,намиращ се на
съхранение в Гранична
полиция Лесово ,съда разпореди след влизане в сила на
присъдата да се върне на собственика му
– У. У. Н. Л. Ш. със седалище и адрес
на управление в гр.Истанбул , Турция чрез пълномощника им
адвокат Ф.С. от АК София.Останалите
веществени доказателства като
вещи без стойност съда постанови да се унищожат след влизане в сила на присъдата.
Причината за осъществяване на
престъпното деяние следва да се търси в
незачитането на установения в страната
правов ред свързан с правилата за движение
по пътищата от страна на
подсъдимия .
По изложените съображения ЯОС постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪДЕБЕН СЪСТАВ: