Решение по дело №36876/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2360
Дата: 9 февруари 2024 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20231110136876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2360
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110136876 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т-П“ АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление:
гр. П., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, срещу Р. Р. Т., ЕГН: **********, адрес: с. М., Столична
община, ул. „Ц. С. I“ № 13, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се
на адрес: гр. П., ул. „Б. г.“, бл. 32, вх. Б, ап. 48:
сумата от 1589,65 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 237,43 лв. за периода 09.07.2020 г. - 22.02.2023 г.;
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18986/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че по силата на облигационна връзка въз основа на общите
условия, действали през процесния период, с ответника в качеството му на собственик
на процесния имот, е доставил топлинна енергия в количества за стойност,
претендирана с исковата молба. Претендира и мораторна лихва поради изпадане в
забава на ответника за заплащането на главницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете. Прави отвод, тъй като в
исковата молба нямало подробна разбивка по месеци на процесните суми. Оспорва, че
не е собственик на процесния имот през процесния период, както и доставеното
количество топлинна енергия на съответна стойност. Имотът не бил с площ, която да
се отоплява с такова количество топлоенергия, от 2005 г. в имота нямало парно,
потребено било много по-малко количество топла вода след извършена от нея справка.
Оспорва истинноста, но и съдържанието на представени по делото съобщения към
фактури, извлечения от сметки по месеци за процесния период, оспорва бланкетно и
останалите доказателства на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по иска за главница: възникнало облигационно
отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия в
процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е
собственик на имота с открита на негово име партида, а по иска за мораторна лихва:
съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника в забава и
размера на лихвите.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докажат
погасяване на дълга.
По иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно с
оглед на посочено се налага изводът, че собствениците и вещните ползватели на
топлоснабдени самостоятелни имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна
собственост, са клиенти (потребители) на топлинна енергия и между тях и съответното
топлопреносно предприятие съществува облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, без да е необходимо
писмено съгласие от страна на потребителя.
В настоящия случай като писмени доказателства по делото са приети заверени
преписи от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 05.11.1990 г. и от удостоверение за наследници от 20.04.2022 г.,
издадено то общ. П., от които се установява, че по силата на договор за покупко-
продажба правото на собственост върху процесния апартамент № 48, находящ се в гр.
П., ул. „Бл. Г.“, бл. 32, вх. Б, ет. 8, е придобито от Р. И. С., който е починал на
27.01.2022 г. и е оставил единствен наследник по закон дъщеря си – ответницата Р. Р.
Т.. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. имотът е бил топлоснабден.
С оглед тези обстоятелства съдът намира за установено, че наследодателят на
ответницата е бил собственик на процесния имот, респ. е бил потребител на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца, без да е необходимо сключването на
договор в писмена форма (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) до неговата смърт, а след това ответницата
е придобила имота по силата на наследствено правоприемство, т.е. Р. Р. Т. като
собственик на имота след смъртта на баща е станала потребител на топлинна енергия
за процесния имот. С оглед на което ответницата е пасивно легитимирана да отговаря
по предявените искове до 27.01.2022. (датата на откриване на наследството на Р. И. С.)
като наследник, отговарящ за наследствени задължения за цена на потребена от Р. И.
2
С. топлинна енергия приживе като страна по договор за доставка на топлинна енергия,
а след 27.01.2022 г. като самостоятелна страна по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот. Ирелевантно за възникване на
задължението за заплащане на стойността на потребеното количество топлинна
енергия от ответницата е дали има издадена обща фактура или не за задължението,
респ. дали фактурата е била получена от потребителя.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява
от приетата по делото СТЕ.
От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че общата
сума за топлинна енергия, начислена от „Т-П” АД във фактури за процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., е 1567,62 лв. (ТЕ за отопление на имота и ТЕ за битово-
горещо водоснабдяване), както и че сборът от сумите по изравнителните сметки за този
период е (+) 2,88 лв. (за доплащане от потребителя) Установява се също, че отчитането
на топлинната енергия в сградата и имота, фактурирането и дяловото разпределение,
извършено за имота на ответницата, са направени в съответствие с методиката,
нормативната уредба и данните от уредите за сградата и имота. Следователно с оглед
на посоченото от вещото лице следва да се приеме, че реалното количество на
доставената от ищцовото дружество в процесния имот за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. топлинна енергия е на стойност 1570,50 лв. с ДДС (като към прогнозно
начислените месечни суми се добави сумата за доплащане по изравнителните сметки
за периода), в която сума не са включени лихви за просрочени плащания и стари
задължения. По отношение на размера на вземането за стойността на топлината
енергия съдът кредитира именно заключението на съдебно-техническата експертиза, а
не това на съдебно-счетоводната, тъй като вещото лице – топлотехник е изчислило
реално доставеното количество енергия, докато вещото лице – икономист е изградило
изводите си на базата на счетоводните записвания на ищцовото дружество.
С оглед гореизложеното ответницата дължи на „Т-П” АД сумата за топлинна
енергия в размер на 1570,50 лв.
Тъй като от ангажираните по делото доказателства се установява дължимостта
на част от претендираното задължение за заплащане на стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия, съдът следва да се произнесе по направеното от
ответницата възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност по отношение
на процесното вземане.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в
този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на
ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Чл. 116, б „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 20.03.2023 г. (пред РС П.), с оглед на което
погасени по давност са сумите, станали изискуеми преди 20.03.2020 г.
3
Като писмено доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т-П” АД на потребители в гр. П., приети с
решение по т. 6 от Протокол № 13/18.12.2007 г. на Съвета на директорите в „Т-П“
ЕАД. Същите са публикувани във в. „СъП.“, бр. 82 от 29.04.2008 г. Следователно
същите са влезли в сила на 30.05.2008 г. – арг. от 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед на така предвидения срок за плащане следва да се приеме, че в настоящия случай
не са налице погасени по давност вземанията за топлинна енергия. Това е така, тъй
като задължението за м.05.2020 г. (най-старото през исковия период) е следвало да
бъде заплатено до 30.06.2020 г. включително, т.е. вземането за този месец е станало
изискуемо на 01.07.2020 г., тоест след депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.03.2023 г.
Доколкото ответницата Р. Р. Т. дължи „Т-П“ АД сумата от 1570,50 лв., то следва
да се приеме, че искът по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1570,50 лв., за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., и отхвърлен за разликата над 1570,50 лв. до пълния претендиран
размер от 1589,65 лв. за същия период.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответницата дължи на „Т-П” АД обезщетение за
забава от деня на изпадането си в забава. Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. С оглед на посоченото по-горе относно срока, в който следва да бъдат заплащани
месечните дължими суми за топлинна енергия, предвиден в Общите условия на „Т-П”
АД (тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят), съдът приема,
че Р. Р. Т. дължи на ищеца мораторна лихва, считано от 01.07.2020 г. (тъй като
първото дължимо плащане е за м.05.2020 г. и е следвало да бъде заплатено най-късно
до 30.06.2020 г.).
В настоящия случай ищецът претендира мораторна лихва за периода от
09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., която съгласно заключението по ССчЕ, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, върху
стойността на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия възлиза в размер
на 229,69 лв.
Тъй като по делото се установява дължимостта на част от претендираното
задължение за заплащане на мораторна лихва, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност
по отношение на процесното вземане.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Следователно с оглед датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2023 г., когато на основание чл. 116, б „б”
ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК течението на давността е прекъсната, погасено по давност се
явява вземането за мораторна лихва, начислена за периода до 19.03.2020 г., който в
случая предхожда исковия период (09.07.2020 г. до 22.02.2023 г.). Следователно
възражението на ответницата, че претендираното обезщетение за забава е погасено по
давност, е неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата 229,69 лв. и за
4
периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., и отхвърлен за разликата над 229,69 лв. до
претендираните 237,43 лв.

По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но искане за
присъждане на такива има само от ищеца. Ответницата не е направила искане за
присъждане на разноски, поради което такива не и се следват.
Съдът като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните
представители на ищеца, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както
и броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 НЗПП
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство),
определи юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства в минимален размер, а именно: 50,00 лв. по ч.гр.д. № 18986/2023 г. на
СРС, 31-ви състав и 100,00 лв. по настоящото дело.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете разноски
за заповедното производство от 85,27 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, и разноски за исковото производство от 765,61 лв. за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозити за СТЕ и ССЕ.

По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-П“ АД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, срещу Р. Р. Т., ЕГН:
**********, адрес: с. М., Столична община, ул. „Ц. С. I“ № 13, искове по чл. 422 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Р. Т. дължи на „Т-П“ АД
следните суми за имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „Б. г.“ , бл. 32, вх. Б, ап. 48:
сумата от 1570,50 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 229,69 лв. за периода 09.07.2020 г. - 22.02.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18986/2023 г. на
СРС,31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т-П“ АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, срещу Р. Р. Т., ЕГН: **********, адрес: с. М.,
Столична община, ул. „Ц. С. I“ № 13, искове чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания за имот,
находящ се на адрес: гр. П., ул. „Б. г.“, бл. 32, вх. Б, ап. 48:
по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ – за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за сумата над уважения размер от 1570,50 лв. до пълния предявен размер
от 1589,65 лв. за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., като неоснователен.
5
по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 229,69 лв.
до пълния предявен размер от 237,43 лв. за периода 09.07.2020 г. - 22.02.2023 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. Т., ЕГН: **********, адрес: с.
М., Столична община, ул. „Ц. С. I“ № 13, да заплати на „Т-П“ АД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, следните суми:
сумата от 85,27 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
18986/2023 г. на СРС, 31-ви състав;
сумата от 765,61 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6