Р Е Ш Е Н И Е
№ 144 22.04.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 320 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.В.Б. *** срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 687/2018 от 07.03.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 141, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, вр. чл. 32 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 24, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като санкционният акт не съдържал дата на издаването му, а вписаната такава била поправена, без това да е станало по надлежния ред. Липсвало изпълнение на изискването по ЗАНН съдържанието на актовете – АУАН и НП да е пълно ясно, за да могат да породят правните последици, които имат за цел. Наред с това, изложеното в наказателното постановление фактическо описание не отговаряло на действителността, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа наведените доводи по този пункт от жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София по изложените съображения, а при условията на евентуалност, след като съдът приеме наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Д.В.Б., редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – главен юриск. Н. С., оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
В хода на извършена от свид. Н.П.Д. - главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция проверка по отношение на Община Хасково, в рамките на осъществяваната финансова инспекция, възложена със Заповед № ФК – 10 – 637 от 28.06.2018 г. на Директора на АДФИ, град София, изм. със Заповед № ФК-10- 797 от 09.08.2018 г. на Директора на АДФИ г., град София в частта относно срока на извършване на финансовата инспекция било установено, че с Решение № 32/12.08.2016 г., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗОП на Кмета на Община Хасково била открита процедура с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради /НПЕЕМЖС/ на територията на Община Хасково по обособени позиции“.
В резултат на проведената процедура, на 28.03.2017 г. между Община Хасково и ДЗЗД „МАРСАСТИКА“, гр. Пловдив бил сключен Договор № 134/28.03.2017 г. за възлагане на обществената поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на територията на Община Хасково по обособени позиции, обособена позиция № 7 „Сграда с административен адрес гр. Хасково, ж.к „Бадема“ бл. 24“.
С Решение № 13/08.04.2016 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл. 16, ал. 8 от ЗОП /отм./, била открита процедура с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради /НПЕЕМЖС/ на територията на Община Хасково по 20 обособени позиции“.
В резултат на проведената обществена поръчка, по обособени позиции № 6 и № 7 били сключени: на 06.10.2016 г. между Община Хасково, представлявана от кмета на общината - Д.Б. и главния счетоводител и ДЗЗД „МАРСАСТИКА“, гр. Пловдив Договор № 257/06.10.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Хасково по 20 обособени позиции“, обособена позиция № 6 за изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на сграда с административен адрес гр. ************ и на 05.10.2016 г. между Община Хасково, представлявана от кмета на общината - Д.Б. и главния счетоводител и „Монолит“ АД, гр. Хасково - Договор № 249/05.10.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на територията на община Хасково по 20 обособени позиции“, обособена позиция № 7: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на територията на община Хасково на сграда с административен адрес гр. ************“.
С Решение № 6/14.03.2016 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл. 16, ал. 8 от ЗОП /отм./, била открита процедура с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Хасково по 19 обособени позиции“.
В резултат на проведената процедура, на 05.10.2016 г. между Община Хасково, представлявана от кмета на общината - Д.Б. и главния счетоводител и „Монолит“ АД, гр. Хасково бил сключен Договор № 248/05.10.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Хасково по 19 обособени позиции", обособена позиция № 7 за изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на сграда с административен адрес гр. ************.
В хода на финансовата инспекция и при проверката към 17.07.2018 г., и съгласно разпечатки от профила на купувача на Община Хасково, било прието от свид. Н.П.Д., че електронната преписка на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на територията на Община Хасково по обособени позиции“, под № 00211-2016-0021 била създадена в профила на купувача на 12.08.2016 г., като на 15.03.2017 г. в преписката била публикувана папка „Договори“. В папка „Договори“ към електронната преписка на обществената поръчка не била налична информация за датата на публикуване на Договор № 134/28.03.2017 г., сключен между Община Хасково и ДЗЗД „МАРСАСТИКА“, гр. Пловдив за обособена позиция № 7 „Сграда с административен адрес гр. ************“. Органът на финансовата инспекция възприел също, че електронната преписка на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Хасково по 20 обособени позиции“, под № 00211-2016-0010 била създадена на 08.04.2016 г., като на 28.11.2016 г. в преписката била публикувана папка „Договори“. В папка „Договори“ към електронната преписка на обществената поръчка не била налична информация за датата на публикуване на Договор № 257/06.10.2017 г., сключен между Община Хасково и ДЗЗД „МАРСАСТИКА“, гр. Пловдив за обособена позиция № 6 „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, на сграда с административен адрес гр. ************ и Договор № 249/05.10.2016 г., сключен между Община Хасково и „Монолит“ АД, гр. Хасково за обособена позиция № 7 „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на сграда с административен адрес гр. ************“. Така също, електронната преписка на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Хасково по 19 обособени позиции“, под № 00211-2016-0004 била създадена на 14.03.2016 г., като на 28.11.2016 г. в преписката била публикувана папка „Договори“. В папка „Договори“ към електронната преписка на обществената поръчка не била налична информация за датата на публикуване на Договор № 248/05.10.2016 г., сключен между Община Хасково и „Монолит“ АД, гр. Хасково за обособена позиция № 7 „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на GMP във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, на сграда с административен адрес гр. ************.
След като било прието от контролните органи на АДФИ, че жалбоподателят Д.В.Б., в качеството си на кмет на Община Хасково и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществени поръчки, към 17.07.2018 г., поддържал профила на купувача на Община Хасково по начин, от който не можело да се удостовери датата на публикуване на документи в него, както следва: Договор № 134/28.03.2017 г., сключен между Община Хасково и ДЗЗД „МАРСАСТИКА“, гр. Пловдив за обособена позиция № 7 „Сграда с административен адрес гр. ************“ след проведена обществена поръчка с посочен предмет; Договор № 257/06.10.2017 г., сключен между Община Хасково и ДЗЗД „МАРСАСТИКА“, гр. Пловдив за обособена позиция № 6 „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на много фамилните жилищни сгради, на сграда с административен адрес гр. ************“ след проведена обществена поръчка с предмет, вписан по - горе; Договор № 249/05.10.2016 г., сключен между Община Хасково и „Монолит“ АД, гр. Хасково за обособена позиция № 7 „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на сграда с административен адрес гр. ************“ след проведена обществена поръчка и Договор № 248/05.10.2016 г., сключен между Община Хасково и „Монолит“ АД, гр. Хасково за обособена позиция № 7 „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, на сграда с административен адрес гр. ************ след проведена обществена поръчка с вписан предмет, за което бил съставен Констативен протокол от 17.07.2018 г., свид. Н.П.Д. достигнала до извод за допуснато нарушение по нарушение по чл. 24, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Невъзможността да се удостовери датата на публикуване на всеки един от изброените договори към електронните преписки по цитираните обществени поръчки и съответните обособени позиции била установена, като бил съставен и подписан Констативен протокол от 17.07.2018 г., между органите на АДФИ и служители на Община Хасково. В конкретния случай било отразено, че в профила на купувача на Община Хасково били обособени електронни преписки за изброените обществени поръчки, като към датата на съставянето на констативния протокол при извършване на финансовата инспекция липсвали отбелязани дати на публикуваните в електронните преписки договори, отнасящи се за съответните обособени позиции от обществените поръчки. Видна била само първоначалната дата на създаване на папка „Договори“. По начина, по който бил създаден профилът на купувача на Община Хасково не можело да се установи денят, в който било извършено публикуването на цитираните по-горе договори, сключени в резултат на проведените обществени поръчки, по изискванията на Глава пета „Публичност и прозрачност“ от ЗОП. В тази връзка не можело да се установи спазването на сроковете за публикуване на документите в профила на купувача, регламентирани с чл. 24, ал. 1, т. 6 от ППЗОП. Съгласно чл. 11 от „Вътрешни правила за поддържане на профил на купувача на Община Хасково“, приети със Заповед № 249/10.03.2009 г., допълнени и изменени със Заповед № 1548/03.10.2014 г. на кмета на общината, информационната система/интернет страницата на Община Хасково били организирани така, че да осигурят удостоверяване дата на публикуването на електронните документи по чл. 3 от Вътрешните правила, като не било посочено длъжностно лице, което да отговаря за това, а със Заповед № 494/28.04.2017 г., Кметът на Община Хасково, Д.Б. бил отменил „Вътрешни правила за поддържане на профил на купувача на Община Хасково“, приети със Заповед № 249/10.03.2009 г., допълнени и изменени със Заповед № 1548/03.10.2014 г. на кмета на общината и бил утвърдил „Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в Община Хасково“. Съгласно чл. 64 от цитираните Вътрешни правила, документите се публикуват в профила на купувача от определен от ръководителя на сектор „Обществени поръчки“ /ОП/ служител, а в писмено Становище peг. индекс 12-14-5#1 от 16.07.2018 г. Кметът на Община Хасково посочил, че в общината няма определен ръководител на сектор „Обществени поръчки“, като служителите в сектора разпределяли задълженията съгласно чл. 64 от Вътрешните правила, на база индивидуалната им ангажираност.
В резултат, на 10.09.2018 г. бил съставен от свид. Н.П.Д. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 687/10.09.2018 г. в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, след като въпреки получената на 29.08.2018 г. Покана за съставяне на АУАН не се явил на посочената в нея дата, съответно не изпратил изрично и надлежно овластен представител, а впоследствие в присъствие на това лице - Д.В.Б., и в присъствие на свид. Т.С.С. – Директор на Дирекция „Финансова – счетоводна дейност и бюджет“ – гл. счетоводител в Община Хасково бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без да впише възражения в съответната предвидена за това графа, а екземпляр от него бил връчен на същата дата срещу подпис, видно от приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като приел, че случаят не е маловажен, на основание чл. 141, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, вр. чл. 32 от ЗАНН, наложил процесното административно наказание.
Изложената
дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Н.П.Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и
тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Поради това съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи, както и тези дадени от свид. Т.С.С.
относно процедурата по съставяне на процесния АУАН, като всъщност липсва спор
между страните относно фактите, а единствено по отношение на тяхната юридическа
интерпретация,.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с ПМС № 73 от 5.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп., бр. 91 от 14.11.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм. и доп., бр. 17 от 26.02.2019 г., в сила от 1.03.2019 г., попр., бр. 20 от 8.03.2019 г., в редакцията относима към датата на извършване на твърдяното деяние, възложителите поддържат профила на купувача по начин, от който може да се удостовери датата на публикуване на документите в него, а според актуалната редакция, профилът на купувача се поддържа по начин, от който може да се удостовери датата на публикуване на документите в него. По силата на чл. 141, ал. 1 от ППЗОП, за нарушаване разпоредбите на този правилник виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, като в ал. 1 на тази норма, на която се е позовал административнонаказващият орган е предвидено, че който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 2000 лева. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, след като са установени предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна. Единствено по отношение на дадената правна квалификация е налице особеност, която обаче е от такова естество, че налага да бъде обсъдена с останалите доводи, включително и отчасти тези по същество относно вида и характера на твърдяното нарушение, включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по който въпрос не е налице спор между страните, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити отново с уговорката за правната квалификация на деянието и приложената от наказващия орган санкционна норма. В случая обаче, при издаване на санкционния акт е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нанасяне на поправка при изписването на датата на издаването му, която не е извършена по надлежния ред с удостоверяване на органа, който е изпълнил тази поправка, за да се прецени дали разполага с такава компетентност, а както правилно е посочил и жалбоподателят, датата на издаване на наказателното постановление е негов реквизит, който има пряка относимост към дейността на съда при упражняване на контрол за законосъобразност. Включително и най - вече за преценка дали е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 261, ал. 3 от действащия ЗОП, съответно чл. 142 от ППЗОП, което само по себе си аргументира извод, че това нарушение е от категорията на съществените и има за последица отмяна на санкционния акт на процесуално основание. За пълнота на изложението, що се касае до самото деяние и неговата наказуемост, е необходимо да се има предвид от съда и следното:
Наказващата норма на чл. 141, ал. 1 от ППЗОП, подбрана от наказващия орган при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя предвижда основание за налагане на административна санкция за нарушаване разпоредбите именно на този правилник, като виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, като в ал. 1 на тази норма, на която се е позовал административнонаказващият орган е предвидено, че който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 2000 лева. В случая, посочено е нарушение на нормата на чл. 24, ал. 4 ППЗОП, която в редакцията си към датата на деянието има императивен характер за задължението на възложителите да поддържат профила на купувача по начин, от който може да се удостовери датата на публикуване на документите в него, но не съдържа конкретни предписания за начина, по който това следва да става. В предходните алинеи се предвижда конкретен срок за различните видове документи. В случая обаче е важно да се разграничи съставомерната деятелност, изразяваща се в неизпълнение на задължение за публикуване на отделните документи по чл. 42, ал. 2, т. 1, 4 – 6 и 8 ЗОП в профила на купувача, което е формално по своя характер и тази, изразяваща се в неизпълнение на общото задължение на възложителите да поддържат профила на купувача по начин, по който да може да се удостовери датата на публикуване на тези документи, явяващо се различно задължение, способстващо удостоверяване изпълнение на предходното за публикуване в срок. Поддържането на профила на купувача от възложителите съобразно изискванията на чл. 24, ал. 4 от ППЗОП или от всеки натоварен с тази дейност, с оглед актуалната редакция разкрива белези на деянието, свързано с неизпълнение на това задължение, характеризиращо нарушението като продължено, а този негов белег се явява от съществено значение за начина на определяне на момента/датата на извършване. В конкретната хипотеза не е налице непрецизност в правната квалификация на деянието, която да опира до препятстване на възможността жалбоподателят да узнае за какво точно деяние се цели да бъде и впоследствие е ангажирана административнонаказателната му отговорност в аспекта на необходимостта правото му на защита да бъде гарантирано в пълен предоставен от закона обем, както и до непълнота или неточност в твърденията за датата на извършването му, съвпадайки с тази на установяване, след като недвусмислено може да се прецени, че тези твърдения водят ясно и недвусмислено до изявление, че неизпълнението на задължението по чл. 24, ал. 4 от ППЗОП продължава и към датата на извършване на проверката. На следващо място, приемайки, че е нарушен текстът на чл. 24, ал. 4 от ППЗОП, то деянието би било наказуемо по чл. 141, ал. 1 ППЗОП, вр. чл. 32, ал. 1 от ЗАНН. Или казано по друг начин, не е налице основание да се приеме порок в дейността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление при описание на деянието, при подбора на неговата правна квалификация и относно принципната му наказуемост именно по подбрания от котролните органи ред и материалноправно основание. В случая обаче, от материалноправна страна, дори твърденията на наказващия орган за невъзможност от обикновения преглед на профила на купувача да се установят датите на публикуване в него на цитираните три договора за възлагане на обществени поръчки да се доказват и формално да може да се достигне до извод за осъществяване на деяние по чл. 24, ал. 4 от ППЗОП, то в случая преценката на наказващия орган относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН не може да бъде споделена.
В тази връзка, предвид последното от гореизложеното, следва да се обсъди и направеното от жалбоподателя основно възражение, свързано с твърденията му за наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба следвало в случая да бъде приложена поради малозначителност на деянието от гледна точка причините за извършването му и липсата на вредни последици. В посочения аспект е уместно най – напред да се отбележи, че няма пречка, това възражение, а именно относно приложението на чл. 28 ЗАНН да се разгледа в настоящото производство, доколкото касае преценка за законосъобразност. То се явява неоснователно по следните аргументи:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В конкретния случай се твърди и до голяма степен от обективна страна се установява допуснато нарушение по чл. 24, ал. 4 от ППЗОП със съответния анализ относно обективната страна на деянието с тази правна квалификация. Неизпълнението на това задължение, вменено като такова по силата на закона води до налагане на санкция, като законодателят е предвидил широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация също би могло и следва да се вземат предвид фактите, свързани със срок на забавата, обстоятелството дали за бюджета са настъпили щети, както и факта дали допуснатото нарушение е първо за жалбоподателя, което вече бе посочено, че е отчетено от наказващия орган.
От друга страна, обосноваването на маловажен случай би могло да стане единствено при наличието на обстоятелства, които да изключат обществената опасност на деянието въобще или да обосноват извод за нейната явна незначителност. Това, че то е извършено за пръв път от дееца само по себе си не е такова основание, както уместно е посочил и наказващият орган. По подобен начин следва да бъде оценен и фактът, че липсват настъпили вредни последици, каквито впрочем не са предвидени като елемент от фактическия състав на деянието. Съвкупната оценка на тези обстоятелства обаче, в контекста на установеното при прегледа на профила на купувача за публикуване в него на електронни папки с ел. образи на документите по преписката за всяка от проведените обществени поръчки, за разработване и утвърждаване на актуални вътрешни правила, уреждащи поддържането на профила на купувача на Община Хасково и създаването на нова платформа, но с препращане и към документите от проведени обществени поръчки по предходно съществуващата и налична дата на публикуване на папка „Договори“, налагат ревизиране на извода на наказващия орган относно наличието на хипотеза по чл. 28 ЗАНН. Вън от съмнение е, че обектът на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани с условията и реда за възлагане на обществените поръчки с цел гарантиране на максимална ефективност, при спазване на принципите публичност и прозрачност, регламентирани в чл.2 от ЗОП при разходването на бюджетни и извънбюджетни средства за дейности с обществено значение, към които обществеността оправдано проявява особена чувствителност, но институтът на маловажността е приложим за всички видове административни нарушения. Конкретниката в процесния случай и съвкупната оценка на всички факти относно съставомерността и наказуемостта обосновават тезата, че деянието представлява случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението и обосновава теза за приложимост на нормата на чл. 28 ЗАНН.
Изложеното дотук съставлява основание за отмяна на наказателното постановление, на процесуално основание, а издаденият санкционен акт е незаконосъобразен и по изложените по - горе съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01 – 687/2018 от 07.03.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.