Р E Ш Е Н И Е
№ 211
гр.Плевен, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно
дело № 90 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М.Г.И. *** против решение №
836/10.12.2019г. постановено по НАХД 1779/2019г. по описа на районен съд Плевен,
с което е потвърдено НП № 19-0938-000784 от 20.02.2019г. на Началник Сектор към ОД на
МВР-Плевен, Сектор “Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя М.Г.И. ***,
ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00
/двеста/ лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са били наложено административни наказания глоба в
размер на 50,00 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното
решение предмет на настоящата проверка. Прави искане да отмени обжалваното решение на ПлРС, с който е
потвърдено наказателното постановление и да постанови ново, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание касаторът се представлява от адв. П., която изразява
становище че поддържа касационната жалба.
Ответникът, редовно призован не
изпраща представител.
Представителят на ОП Плевен-Прокурор
Рачева е изразила становище, че съдебното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Административен съд Плевен –
град, II– ри касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение,
съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените
касационния основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено от възивната инстанция, следното от фактическа страна:
На 11.02.2019г. М.Г.И. ***, ЕГН **********
управлявал на 11.02.2019г. в гр. Плевен собственото си МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат” ДК № ***** и че като водач на
визираното МПС около 09:20 часа, движейки се в същия град на ул. „Трите бора“ с
посока на движение към блок 227, до входа на клиника „Св. Панталеймон“ при
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението /множество
паркирани автомобили отляво и отдясно/, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, ударил странично паркираният в дясно по посока на
движението лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******, собственост В.И. И. с ЕГН **********. В
следствие на удара управляваното МПС реализирало ПТП с материални щети по двата
автомобила, като след настъпването на ПТП-то жалбоподателят продължил
движението си към блок №227 и напуснал мястото на произшествието, без да
уведоми съответната служба за контрол на
МВР на територията на която е настъпило произшествието. Водачът е установен около
09:40 часа и е извикан обратно на местопроизшествието.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилно възприемане от страна на съда
на фактите и обстоятелствата по случая, както и
представените и прието в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Административно – наказателното производство е приключило с издаване на
Наказателно постановление № 19-0938-000784 от 20.02.2019г. на Началник Сектор
към ОД на МВР-Плевен, Сектор “Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 250,00 лв. и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Отразените в АУАН фактически
констатации са изцяло възприети от административнонаказващия орган като в НП е мотивирано, че водачът не е избрал скоростта на движение,
съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност
на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението,
напуснал е ПТП и не е уведомил
службите за контрол .
Описаната фактическа обстановка е потвърдена от показанията на свидетелите
Д. и И.. Показанията на свидетелите са кредитирани от ПлРС,
като ясни, убедителни и съответстващи на приложените и приети от съда на осн.
чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства. Събраният
доказателствен материал чрез показанията на актосъставителя и свидетелите,
както и протокола за ПТП, подкрепя изложеното в АУАН.
Въз основа на така събраните доказателства, ПлРС е направил извод, че НП е
издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Приел е, че в
хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а при съставянето на АУАН и издаването на спорното НП са
спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. По същество на спора въззивния
съд е изложил съображения, че административнонаказателната отговорност на М.И. е
ангажирана правилно, а така определените санкции са в законоустановения размер,
като наказващият орган е отчел обществената опасност на конкретното нарушение.
Касационната жалба е допустима. Подадена
от активно легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок от
съобщаването му на обжалваното съдебно решение.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
За да постанови атакуваното съдебно решение, ПлРС в цялост е установил
фактическата обстановка, въз основа на задълбочено и подробно изследване и
анализ на свидетелските показания и приложените писмени доказателства, които
потвърждават фактите и констатациите на административния орган в проведеното
административно наказателно производство. Правилни са изводите на ПлРС, с които
е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентен
орган. АУАН съдържа всички изискуеми съгласно чл. 42 ЗАНН реквизити: посочени
са фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, отразено е
кои нормативни правила са нарушени. В съответствие с изискването на чл. 42, т.
5 ЗАНН е посочена нормата, която е нарушена –
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123 ал.3 б. „в“ от ЗДП, съгласно които водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Твърдението на жалбоподателя за това, че в колата се е намирала друга жена, която е
следвало да бъде закарана бързо до Окръжна болница че улицата е била силно
стеснена от неправилно паркирани леки автомобили, поради което не е преценил
добре разстоянието от дясната си страна и при преминаване край паркиран лек
автомобил е закачил предната броня, която се е откачила и паднала на земята са
недоказани. Дори паркираните на улицата леки автомобили да са били неправилно
паркирани, то това не отменя задължението му като водач на МПС да избере
такава на движение, която да му позволи да спре при всяко видимо
препятствие.
По отношение на установеното нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Сочената разпоредба задължава
по императивен начин водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство. Несъмнено установено е, че с поведението си
жалбоподателят е нарушила произтичащите от горната разпоредба задължения и в
резултат на неговото виновно поведение е причинил ПТП. Това обстоятелство е установено
от писмените и гласни доказателства по делото. Изискването за съобразяването на
скоростта на движение с посочените фактори е въведено за осигуряване на
безопасността на движението. След като скоростта, с която се е движело лицето е
направила невъзможно спирането на управляваното от него пътно превозно средство
и от това е настъпило пътнотранспортно произшествие, то същата не е била
съобразена с интензивността на движението.
По отношение на другото визирано в наказателното постановление нарушение по
чл. 123 ал.3 б. „в“ от ЗДП по делото е установено че жалбоподателят е забелязал
че е причинил ПТП, но е напуснал мястото на произшествието и не е изпълнил
задълженията си като участник в ПТП да изчака другия участник в ПТП.
Разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3 е въвела условието в случай на ПТП участниците
да преценят има ли вреди или не.Закона не предоставя преценката на това дали
има щети само на единия от участниците в ПТП, поради което участника който е
причинил ПТП следва да остане на мястото, респективно в случай че не може да
установи кой е собственика на другия лек автомобил да уведоми контролните органи. В случая по делото е установено, което не се
оспорва включително от жалбоподателя, че е напуснал ПТП и се е наложило
контролните органи да го издирят за да се върне на местопроизшествието.
При това положение,
правилно районният съд е приел, че лицето е осъществило състава на вменените му
с наказателното постановление нарушения. С оглед гореизложените съображения
административният съд намира, че решението на районния съд, в което са изложени
аналогични съображения, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 836 от 10.12.2019 г. постановено от Плевенски районен
съд, постановено по НАХД № 1779/ 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕПИСИ от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/