№ 4254
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110102368 по описа за 2022 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
От . е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 на 15.10.2021г. Образувано е ч.гр.д №62179/2021г., по което е
издадено Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., надлежно връчена
на длъжника , който в месечния срок е подал ъзражение по чл.414 ГПК. Въз основа на
указание, дадено от съда и съобщение, изпратено до кредитора, същия в едномесечен срок и
предявил установителен иск съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор ., в сила до 28.08.2016г. Ищецът твърди,
че по силата на чл. 2, ал. 1, т.1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба
№4) ответникът им качеството на „потребител на ВиК услуги” за обект, находящ се в
.,Поради изложеното, предявява иск за установяване на вземането си от ответника за сумата
1573,79 лева – главница, представляваща задължения за плащане по фактури за
предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води в размер на 1 581,87 лева, ведно със законна лихва от
29.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 09.11.2017г. до 11.06.2021 г. в
размер на 97,79 лева и разноски.
Ответникът, в срока за отговор, е подал възражение по бланка, в което сочи, че не
дължи.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното:
1
Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:1. (доп. - ДВ, бр. 63 от
2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. Това твърдение на ищеца не е оспорено от ответника.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че начислените суми от ищеца се формират въз основа отчети на измервателни
уреди с посочени от вещото лице фабрични номера, като видно от таблицата в
заключението, показанията са отчитани регулярно. Начислената сума от 1581,87 лева за вода
е ползвана реално, поради което е дължима. Фактурите следва да се заплатят в 30- дневен
срок от датата на издаването им, съгласно ОУ, като размерът на начислената лихва за забава
върху неплатените главници, възлиза на сумата от 97,79 лева, съобразно изчислението на
вещото лице.
При изложеното, исковете са основателни и следва да се уважат.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл.78,ал.1
ГПК.
За заповедното производство ищецът доказва разноски от 83,59 лева -за
33,59държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство съдът доказва разноски за юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса и депозит за експертно заключение – сумата 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, и сумата 79,68 лева за държавна такса, и сумата 400 лева,
общо 579,68 лева.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че М. П. ИЛЬ. ЕГН ********** дължи на .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“, № 1, бл.2А, сумата от 1581,87 лева
начислена за потребена студена вода по фактури, издадени 9.10.2017г. до 11.06.2021г. за
водоснабден имот с адрес град ., клиентски номер ., за който е създадена съдебна сметка .,
ведно със законна лихва за периода от 2.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 97,79 лв. за периода от 9.11.2017 г. до 11.06.2021г...за които суми по
ч.гр.д.№62179/2021г от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
ОСЪЖДА М. П. ИЛЬ. ЕГН **********, град . да заплати на . сторените в
заповедното производство разноски 83,59 лева и сторените в исковото производство
2
разноски в размер на 579,68 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3