Мотиви към
Решение № 120 от 25.09.2019г. по НОХД № 193/2019г. по описа на Районен съд –
Бяла
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Бяла е внесла обвинителен акт срещу Н.К. ***, за това, че на
13.02.2019г., в землището на с.Л.Ч., обл.Р., в съучастие като извършител с К.А.К.
***, причинил лека телесна повреда на С.В.С. в качеството му на длъжностно лице
– горски стражар при Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ към
„северно-централно държавно предприятие“ ДП – Габрово, при изпълнение на
службата му, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради
охлузвания и отоци по лицето, повърхностно нараняване на дясна ушна мида,
охлузване на лява предкитка – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 вр. с
чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК, и
срещу К.А.К.
***, за това че, на 13.02.2019г., в землището на
с.Л.Ч., обл.Р., в съучастие като извършител с Н.К. ***, причинил лека телесна
повреда на С.В.С. в качеството му на длъжностно лице – горски стражар при
Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ към „северно-централно
държавно предприятие“ ДП – Габрово, при изпълнение на службата му, изразяваща
се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради охлузвания и отоци
по лицето, повърхностно нараняване на дясна ушна мида, охлузване на лява предкитка
– престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2
от НК.
В съдебно
заседание, представителя на РП – Бяла пледира, че са налице предпоставките за
освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като счита, че наказанието следва да е ориентирано в
размер на по 1 200лв за всеки от тях.
Защитникът
на обвиняемите пледира за освобождаването им от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание в минимален размер.
Обвиняемият М.
се явява лично в съдебно заседание и признава вината си, изразява съжаление за
стореното и моли съда за определяне на глоба в минимален размер, предвид това
че е безработен.
Обвиняемият К.
се явява лично в съдебно заседание и признава вината си, като изразява
съжаление за случилото се и моли съда за определяне на глоба в минимален
размер, тъй като е безработен.
След като се
запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Н.К.М.
е роден на ***г*** , българско гражданство, начално образование, неженен,
неосъждан, безработен, с адрес с.Л.Ч., обл.Р., ул.“О.“ № ***, ЕГН **********.
Обвиняемият К.А.К.
е роден на ***г***, българско гражданство, основно образование, неженен,
неосъждан, безработен, с адрес с.Л.Ч., обл.Р., ул.“С.п.“ № ***, ЕГН **********.
На
13.02.2019г. обвиняемите М. и К. се намирали в гора, находяща се в местност
„Боаза“ в землището на с.Л.Ч., обл.Р., където посредством моторен трион осъществявали
незаконна сеч на дърва. За стопанисването и охраната на този горски участък,
отговарял пострадалият С.В.С. – служител на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство” към „Северно-централно държавно предприятие” ДП – Габрово,
на длъжност „горски стражар”. По същото време на 13.02.2019г. св.С. бил на
работа и изпълнявал задълженията си по служба, като със служебен автомобил
извършвал обход в гората. По време на обхода св.С. чул шума от моторния трион и
се отправил към мястото, откъдето идвал звукът. Когато стигнал местността
„Боаза” слязъл от автомобила, тъй като местността станала непроходима с него и
продължил пеша. Когато стигнал до мястото, откъдето идвал шумът, установил там
обвиняемите М. и К., които разпознал, тъй като познавал отпреди, знаел къде живеят,
а освен това, че са роднини. В този момент обв. М. приключвал с отсичането на
едно дърво, след което се заел с кастренето на клоните и нарязването му на
по-малки части, като освен него на мястото имало още около 0,5 куб.м. вече
нарязани дърва. До обвиняемите имало и спряна празна каруца с впрегнат кон,
която св. С. разпознал, че е собственост на бащата на обв. К.,***, на когото
нееднократно съставял актове за осъществяване на незаконна сеч на дървесина.
Въпреки, че и обвиняемите го познавали, когато приближил до тях св. С. им се
представил, а освен това, предвид служебните му задължения, той бил облечен в
служебна униформа. Когато го видял, обв. М. пуснал моторния трион на земята, но
без да го изгаси. Това сторил пострадалия, след което разяснил на обвиняемите,
че ще им състави актове за установеното нарушение и ще конфискува моторния
трион и каруцата, каквато била обичайната практика при такива случаи. Тогава
обв. М. тръгнал към него, заплашвайки го с думите „ти не ме ядосвай, щото знаеш
ли какво ще стане”. Когато приближил, посегнал да удари св. С. с юмрук в лицето.
В този момент, обв. К., който се намирал зад св. С., го ударил в гърба с дървен
кол, вследствие на което пострадалият паднал с лице към земята. Преди да успее
да се обърне, обв. К. го ударил още няколко пъти с дървения кол по гърба. Св. С.
се обърнал с лице към нападателите и се опитвал да се изправи, но обв. М. му
нанасял удари с юмруци. Те били насочени към лицето му, като повечето от тях
били нанесени по ръцете на пострадалия, докато се опитвал да се предпази. Впоследствие,
св. С. успял да се изправи, и за да респектира обвиняемите извадил служебното
си оръжие, което насочил към земята. Тогава обвиняемите му казали, че си
тръгват, но св. С. им наредил да останат на място, като междувременно се обадил
на прекия си ръководител - св. С.С.С. на длъжност специалист-лесовъдство при ТП
„ДГС” – Бяла. Докато разговаряли, обвиняемите взели моторния трион и тръгнали с
каруцата. По време на разговора, св. Садъков предал телефона на св. М.М.И. –
ръководител горскостопански участък при ТП „ДГС“ – Бяла, на когото пострадалият
също обяснил за случилото се. След като приключил разговора, св. С. се прибрал
в дома си, където отишли и колегите му - св. И. и св. И.К.И.. За случилото се
бил информиран директора на ТП „ДГС” - Бяла, който дал нареждания какви
действия да бъдат предприети от страна на служителите му. Освен това бил подаден
и сигнал в РУ – Бяла и по този повод били предприети действия по установяването
на обвиняемите, които не били намерени на адресите им, а по-късно били установени
в друг имот в с.Лом Черковна, където били задържани по реда на основание чл.72
от ЗМВР и отведени в РУ – Бяла.
За констатираната незаконна сеч, бил съставен протокол № 041853
от 13.02.2019г. Въз основа на него на обв. М. бил съставен АУАН серия СЦДП
201Зг. № 039684. Поради получените телесни наранявания, св. С. потърсил
лекарска помощ в МБАЛ – Бяла, където му били извършени необходимите прегледи. От
заключението на изготвената по делото СМЕ е видно, че при освидетелстването на С.В.С.
били установени охлузвания и отоци на лицето. Повърхностно нараняване на дясна
ушна мида. Охлузване на лява предкитка. Описаните увреждания са в резултат на
действието на тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при
инцидент на 13.02.2019г. по начин описан в представените свидетелски показания.
При тези данни установените увреждания следва да се преценят по медико-биологичния
признак – болка и страдание.
Изложената
фактическа обстановка се установява от материалите по ДП № 125/2019г. по описа
на Районна прокуратура гр.Бяла /ДП № 247-ДП-19/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе,
РУ-Бяла / доказателства, а именно: протокол за разпит на свидетеля С.В.С. от 13.02.2019г.; протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление с рег. № 336-ФП-182 от 14.02.2019г.;
съдебно медицинска експертиза № 1048/2019г.; справка с рег. № 247-ДП-19/2019г.
от 14.02.2019г. до Директора на ТП „ДГС“ гр.Бяла; трудов договор №
23/15.10.2015г.; допълнително споразумение № 14/09.05.2018г. към ТД №
23/15.10.2015г.; типова длъжностна характеристика на горски стражар; скица;
констативен протокол серия СЦДП № 041853; акт Серия СЦДП 2013г. № 039684 от
15.02.2019г.; писмо с рег. № 247-ДП-19/2019г. от 14.02.2019г.; писмо изх. № РДГ
11-876/14.02.2019г. от РДГ – Русе; писмо изх. № РДГ 11-1161/05.03.2019г. от РДГ
– Русе; писмо с рег. № ДП-19 от 11.03.2019г. до Началника на РУ – Бяла; справка
с рег. № 247-ДП 19/12.03.2019г. относно задържане на лице по ДП №
247-ДП-19/2019г. по описа на РУ Бяла; справка за съдимост с рег. № 50/15.02.2019г.
направена в Бюро „Съдимост“ при РС гр.Русе; справка за съдимост с рег. №
48/15.02.2019г. направена в Бюро „Съдимост“ при РС гр.Горна Оряховица;
биографична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на Н.К.М.; протокол за разпит на обвиняемия Н.К.М. от 18.03.2019г.;
протокол за разпит на свидетеля М.М.И. от 15.02.2019г.; протокол за разпит на
свидетеля И.К.И. от 15.02.2019г.; протокол за
разпит на свидетеля С.С.С. от 14.02.2019г.; протокол за разпит на
свидетеля П.И.Т. от 13.03.2019г.; декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние и биографична справка на К.А.К.; протоколи за разпит на обвиняемия К.А.К. от
13.06.2019г. и от 20.06.2019г. и протокол за разпит на обвиняемия Н.К.М. от
20.06.2019г.
Всички
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението, както и
авторството на обвиняемите М. и К.. Същите не са оспорени от страните. В хода
на досъдебното производство обвиняемите са дали обяснения, като са признали вината
си и са изразили съжаление за случилото се. Не са налице доказателства, които
да опровергават извършеното от обвиняемите престъпление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Престъплението
по чл.131 от НК се намира в Глава втора „Престъпления против личността“, раздел
II „Телесна повреда“. В раздел втори са уредени посегателствата против
физическата цялост на личността и в наказателноправната наука се приема, че това
са престъпления срещу здравето. Непосредствения обект на тези престъпления са
обществените отношения свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
От обективна
страна, на 13.02.2019г. в местността „Боаза“, в землището на с.Л.Ч., обл.Р., обв.
М. и обв. К. са нанесли удари с юмруци и дървен кол по тялото на св. С.,
следствие на които последният е получил множество охлузвания и отоци по лицето,
нараняване на дясна ушна мида и охлузване на дясна предкитка. Обвиняемите са
възприели св. С., като длъжностно лице – горски стражар, който освен че им се
представил, те също добре познавали като такъв. Двамата обвиняеми извършили
деянието в съучастие, тъй като с действията си всеки един от тях е участвал в
самото изпълнение на деянието, а именно и двамата обвиняеми нанасяли удари на
св. С..
От
субективна страна обвиняемите са извършили престъплението при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същите са съзнавали, че с действията
си могат да причинят телесни увреждания на пострадалия, предвиждали са
настъпването на този общественоопасен резултат и пряко са желаели неговото настъпване,
а именно причиняване на телесни увреждания на пострадалия. Налице е и
квалифициращия признак в съзнанието на обвиняемите, че причиняват телесни увреждания
на длъжностно лице, тъй като са познавали св. С., знаели са, че същият заема
длъжността горски стражар и че появата му е свързана с изпълнението на неговите
служебни задължения, а също така и обстоятелството, че той се е представил
въпреки това при пристигането си на място.
Като причина
за деянието, съдът приема незачитането на правните норми, регламентираните
обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността и
установения в страната правов ред.
Престъплението
по чл.131, ал.1, т.1 от НК представлява причиняване на телесна повреда на
длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице,
включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод
изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с
международна защита. За престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.2
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Предвид това са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемите от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация, не са осъждани за престъпление от общ характер към момента на
деянието и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, раздел IV от НК, липсват съставомерни имуществени вреди от
престъплението. Съдът счита, че не е налице предвиденото в чл.78а, ал.7 от НК
ограничение за приложението ѝ, в случаите когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнението на службата му.
Действително
пострадалият св. С., като служител на Териториално поделение „Държавно горско
стопанство” към „Северно-централно държавно предприятие” ДП – Габрово, на
длъжност „горски стражар” съвместява качествата „длъжностно лице“ по чл.93,
т.1, б.“а“ от НК и „орган на власт“ по
чл.93, т.2 от НК.
С Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017г. по т.д. № 1 по описа за 2017г. на ВКС, ОСНК, се
приема, че „Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание е приложим за престъпления по чл.325, ал.1 от НК,
извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, при
наличие на материално-правните основания по чл.78а, ал.1 от НК, като в тези
случаи ограничението на чл.78а, ал.7 от НК не се прилага.“. Макар цитираното
тълкувателно решение да се отнася до престъплението по чл.325 от НК, в мотивите
му са обсъдени принципни положения, в кои случаи е налице квалифициращия признак
и е относимо към настоящият случаи. В решението се сочи, че качеството на
субекта, спрямо когото са осъществени престъпните действия следва да е елемент
от престъпния състав на, в противен случаи ограничението на чл.78а, ал.7 не
намира приложение. Такъв е и настоящият случай, тъй като в състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.1 от НК не е елемент от фактическия състав качеството на
субекта „орган на власт“. Предвид на това, съдът счита, че няма пречки за прилагане
на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо двамата обвиняеми.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината и изразеното съжаление за стореното, чистото
им съдебно минало и сравнително младата възраст на обв. К.. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение и на двамата обвиняеми следва да бъдат отчетени
упоритостта при осъществяването на деянието, напускането на местопроизшествието
въпреки дадените им разпореждания, както и обстоятелството, че същите са извършвали
незаконна сеч, за което е бил съставен АУАН. Преценявайки наличието на превес
на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че
на обвиняемите следва да бъде наложено наказание глоба в размер над минималния
предвиден в закона, а именно в размер на 1 200лв., съобразявайки степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и имотното им състояние и
доходи.
Съдът намира,
че така наложеното наказание глоба ще въздейства превъзпитателно върху
обвиняемите Н.К.М. и К.А.К. и същите занапред ще се поправят.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/