Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……, 19.04.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесети март две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2962 по описа за 2017 г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата И.Б.Д. твърди в исковата си молба, че е наследница на К.Я.Г.. С Решение № ***г. на Поземлена комисия-Аксаково, на наследниците му е възстановено правото на собственост по точка 6 върху нива в землището на гр. Аксаково, с площ от 4.700 дка, местност „***", при граници по решението: шосе, чешма, дере, Г. И., П.П., попадаща в терен по §4 от ЗСПЗЗ. По този план за наследниците на К.Я.Г. по помощния кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот )57= Този имот попада по ПНИ на местност „***", одобрен със заповед № ***г. и в новообразуван имот ***, като участва в него с площ от 438 кв.метра. Твърди се, че посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на насл. на К.Я.Г., тъй като НИ *** към настоящия момент е записан на ответника, който е придобил имота чрез трансформиране правото си на ползване в право на собственост, във връзка с което притежава Н.А. № ***г., вписан в Служба по вписванията акт № ***
Релевира доводи, че ответникът не е станал собственик на процесиите 438 кв.метра от НИ № *** по ПНИ на местност „***", землище гр. Аксаково, тъй като не му е било предоставено валидно право на ползване; дори и да му е било предоставено валидно право на ползване, не е имал право да закупи предоставения му за ползване имот, тъй като не е отговарял нито на условията по §4а, нито на условията по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в имота към 1991 г. не е имало постройка, което би било основание за закупуване на имота по §4а; имотът не отстои на изискуемите разстояния по §46 - на повече от 30 км. от градовете с население над 300 хил.жители, независимо от общината, в която се намира, или е на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Оспорва Н.А. № ***г., вписан в Служба по вписванията акт № *** г. на Г.И.Г. за 438 кв.м. от описания в документа му за собственост имот, като твърдя, че същият не е собственик на процесиите 438 кв.м., тъй като не е имал право да трансформира правото си на ползване в право на собственост по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е отговарял на изискванията на закона.
За нея като наследница на К.Я.Г., е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск срещу ответника, тъй като не може да бъде приключена процедурата им по възстановяване на описания имот, поради наличие на спор за материално право. Докато този спор не бъде разрешен между ответника и насл. на К.Я.Г., Кметът на Община Аксаково не би могъл да издаде заповед за възстановяване на имота им, а едва с издаването на тази заповед приключва процедурата по възстановяване на имота им. Поради това и на осн. чл. 124 от ГПК, моли съда да признае за установено между страните, че ответникът Г.И.Г., ЕГН: ********** не е собственик на 438 кв.м. от процесния имот - НИ № *** по ПНИ на местност „***", землище гр. Аксаково, одобрен със ***г. на Областен управител на област Варна. Моли, да се отмени Н.А. № ***г., вписан в Служба по вписванията акт № *** г. на Г.И.Г. за 438кв.м. В съдебно заседание процесуалният ѝ представител поддържа исковете.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Същият считат иска за недопустим алтернативно за неоснователен. Твърди, че в качеството си на добросъвестен владелец на недвижим имот - МЯСТО и построения в имота от него РЕЗЕРВОАР ЗА ВОДА с обем 30 куб.м. и застроена площ 18 кв.м., владее имота на правно основание нотариален акт № *** за собственост на недвижим имот на нотариус Д. Б. № ***, съставен по Удостоверение № ***г на Кмета на Община Аксаково, издадено след постановеното Решение от 22.10.1997 г по адм.д. № ***г на Варненски окръжен съд, като упражнява фактическата власт върху имота с намерението, че е собственик от 3.12.1997г. до сега, като владението продължава. По силата на Постановление № 1/11.2.1982 г на МС, на 18.10.1982 г. е предоставено право на ползване на Г.И.Г. върху земеделска земя ХАВРА с размер 600 кв.м., находяща се в землището на с. Аксаково, местност „Михлюза" по парцеларния план при граници: ползватели Д.Р.К.и шосе, която може да се ползва за трайни насаждения. На 03.06.1992 г. е подал молба до Кмета на Община Аксаково, за закупуване на мястото, като посочва, че е изградил бетонен резервоар за вода и засадил 21 овощни дървета и 57 лози. По молба е постановен отказ след пет години - на 15.4.1997 г., но за тези пет години засаждането на трайните насаждения продължава.
С Решение от 22.10.1997 г. по адм.д. № ***г. на Варненски окръжен съд, е отменен отказа на Кмета на Община с. Аксаково да признае права по §4 и сл. от ЗСПЗЗ на Г.И.Г. по отношение на ползваната от него по силата на 1-во ПМС земеделска земя от 600 кв.м. в м."Михлюза" в землището на с.Аксаково, при граници Д.Р.К.и шосе, ОБЯВАВА, че оценката на този имот е 13200 лв. по НБПЦНИ и ЗАДЪЖАВА Кмета на Община с.Аксаково да изпълни процедурата по пар. 4 и сл. от ЗСПЗЗС. Съдебно обявената оценка, обективирана в заключение на в.л. инж. Й. В., съдържа констатации, че към 1997 г мястото е обработено, оградено, има изграден резервоар за вода с обем 30 куб.м., засадено с 26 овощни дървета и 70 лози и са определени отстоянията. С разписка, на 03.12.1997 г., Г.И.Г. *** сумата 13200 лева, от които за земя 12000 лева и за инфраструктура 1200 лева, а с приходна квитанция от 2.12.1997 г е платил 2500 лева местен данък за придобиване на земята. С Удостоверение № ***г на Кмета на Община Аксаково, удостоверява, че Г.И.Г. е придобил право и закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местността „Михлюза" в землището на с. Аксаково, представляващо имот № ***. Нотариален акт № ***(вписан в СВ под акт № ***г.) на нотариус Д. Б., на основание параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ признава Г.И.Г. за собственик на място, находящо се в землището на с. Аксаково, община Аксаково, местност „Михлюза" цялото с площ 600 кв.м., съставляващо ПИ № *** по неодобрения план за местността, при граници: път и имоти №№ ***. Поради това счита изложените в исковата молба твърдения, че - правото на ползване било невалидно предоставено на ответника; не били налице предпоставките по параграф 4 и следващи от ЗСПЗЗ (в редакцията към ДВ, бр. 59/30.6.1995 г.) за закупуване на имота от ответника; ответника не бил изградил в имота постройка; приложими били ограниченията за отстояния по параграф 46 ЗСПЗЗ, обнародвани след 28.10.1997 г. за неоснователни.
Релевира доводи, че по плана за новообразуваните имоти - ***с площ 1243 кв.м., е отреден за наследниците на К.Я.Г., а ***с площ 599 кв.м. е отреден за Г.И.Г., като правоимащ по параграф 46 ЗСПЗЗ.
Заповедта на областния управител на гр. Варна, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти на местност „***" в обхват: включително земеделски земи, представляващи кадастрален район 509, землище гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна е обнародвана в ДВ бр. 68 от 4.9.2*** г. Плана на новообразуваните имоти относно ***е влязъл в сила на 18.9.2*** г. поради необжалване плана, а относно ***плана е влязъл в сила на 17.6.2013 г. с влизане в сила на протоколно определение от 10.06.2013 г. по адм.д. № ***/2*** г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на жалбата на И.Б.Д., постановено в присъствието на двете страни. От приетата СТЕ на инж. Ж. Б. по адм.д. № ***/2*** г. на ВРС, между страните по настоящото дело се установи, че с ПНИ за наследниците на К.Я.Г. по т. 6 от Решение № 8478/7.4.1997 г на ПК Аксаково за „стар имот" 57 са отредени няколко имота, един от които е съседния ***целия с площ 1243.27 кв.м. образуван от части на имоти *** по КП към ПКП и, който имот на югоизток, граничи с новообразуван имот *** на Г.Г.. Всички новообразувани имоти ***и *** по ПНИ са отредени на различни ползватели и не засягат новообразувания имот *** отреден на наследниците на Г.. По КП имот *** е с площ 777.49 кв.м, а по ПНИ с площ 599 кв.м.
Както по КП, така и по ПНИ за собственик на процесния имот е записан Г.И.Г. с нотариален акт № ***г. СВ.
С посочените обстоятелства опровергава като неоснователни и останалите твърдения на ищцата по исковата молба, че - не бил приет ПНИ към ПКП и не били идентифицирани имотите; процедурата по възстановяване не била приключила; владението на ответника било без правно основание; в НИ *** участва друг имот с площ 438 кв.м.
С допълнително становище от 30.10.2017 г. прави възражение за придобивна собственост по давност на заплатения имот от бившия ползвател Г.И.Г.;
Прави възражения за нередовност на исковата молба, поради пълна липса на индивидуализация на възстановения с решението на ПК имот № ***парцели № ***по КП от 1990 г. и поради недоказана принадлежност на правото на собственост от значение за установяване на правата на И.Б.Д. по земеделска реституция и наследствено правоприемство, както и за предпоставките на оригинерния способ на придобивната давност;
Прави възражение по чл. 17, ал. 2 от ГПК, като оспорва валидността и материалната законосъобразност на решение № ***г. на ПК с. Аксаково, поради пречки за реституция, тъй като не е придружено със скица, не е влязло в законна сила и имотът е бил изкупен при условията на параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. Моли съда да отхвърли иска. В хода на производството като правоприемници на ответника са конституирани неговите наследници И.Г.И. и М.Г.И.. В съдебно заседание редовно призовани не се явяват. Процесуалният им представител претендира разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Ищцата И.Б.Д. е наследник по закон на К.Я.Г., бивш жител на с. Аксаково, поч. на ***год., видно то приложеното удостоверение за наследници № ***. С решение № ***год. на Поземлена комисия гр. Аксаково, постановено по заявление вх. № 372А/29.01.1992 год. на И.Б.Д., е видно, че със същото на наследниците на К.Я.Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, включително и нива от 4.700 дка, находяща се в терен по параграф 4 на с. Аксаково, м. „***“, имот № ***, парцел № ***от КП от 1990 год., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И., П.П.. Посочено е, че имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
Съгласно нотар.акт № ***г., вписан в Служба по вписванията акт № ***ответникът е признат за собственик на 600 кв.м. съставляващи имот пл.№*** на м.“***“ землището на гр.Аксаково. От приложеното с отговора удостоверение №497/18.10.1982г. се установява, че на праводателят на ответниците Г.И.Г. се предоставя право на ползване върху ХАВРА в размер на 600км.м. находяща се в землището на гр.Аксаково, м-ст „Михлюза“, при граници Д.Р.К., шосе.
На 03.06.1992г. ответникът е подал молба за закупуване на мястото, в която посочва, че в имота е изградил бетонен резервоар за вода и е засадил 21 овощни дървета и 57 лози. По така подадената молба е постановен отказ на 15.04.1997г. Така постановеният отказ е обжалван, като с решение от 22.10.1997 год., постановено по адм.д. № ***год., ВОС е отменил отказа на кмета на Община Аксаково № РД-94-Г/44/ от 15.04.1997 год. да признае права по пар. 4 и сл. от ЗСПЗЗ на Г.И.Г. по отношение на ползваната от него по реда на ПМС № 21 земеделска земя от 600 кв.м., „Михлюза”, землището на с. Аксаково, при граници: Д.Р.К.и шосе. Определена е оценка на същия имот в размер на 13200 лева и е задължил кмета на общината да изпълни процедурата по изкупуване на имота. Така определената оценка е изцяло заплатена от праводателя на ответниците на 03.12.1997г., видно от приложените на л. 78 от делото уведомително писмо. Според експертната оценка стойността на трайните насаждения и строителните подобрения е в размер на 252лв., която сума е внесена от ответника с приходна квитанция № 210218 (лист 79 от делото).
Вследствие извършено плащане на Г.И.Г. е издадено удостоверение № 3410/04.02.1998 год. от кмета на Община Аксаково, в което е удостоверено, че Г.Г. е придобил право и е изкупил предоставеното му по ПМС място, представляващо имот пл. № *** /л. 80/.
Оспорвайки на Г.И.Г. да е предоставено право на ползване върху процесния имот, ищцата е представила писмо изх. № С-33/04.12.2017 год., в което е посочено, че в решенията по Протокол № 9/11.02.1982 год. Няма решение за раздаване на земи по постановления. С писмо от 13.12.2017г. Община Аксаково е уведомила ищцата че в архивите не се съхранява решение № 1/11.02.1982г. на ОНС Аксаково, както и информация, съответно документация за предаването му в държавен архив.
От приложеното на л. 27 писмо удостоверение изх. № АУ-42-725/11.04.2017год., издадено от Община Аксаково, е видно, че в архива на общината не е наличен предходен план на земеделските земи на старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС, ДЗС – към 1958 год. или по-ранен период. Към момента на постановяване на решението на ПК-Аксаково – 07.04.1997 год., не е имало изработен ПКП на старите собственици. Посочено е, че индивидуализацията на имотите на старите собственици не е извършена въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ.
Съгласно удостоверение № 76/13.04.2017г. изходящо от Община Аксаково за процесния НИ № *** по ПНИ на м.“***“ не е проведена процедура по възстановяване, т.е. не е издавана Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К.Я.Г., тъй като имота е записан на Г.И. *** землището на гр.Аксаково преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален и регулационен план на с.Аксаково, разширение – север I площ.обл.Варненска, отразяващ имотите предоставени за ползване в м.“***“ изработен през 1990г. по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988г. ПКП на старите собственици към момента на постановяване на решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково не е наличен.
По делото като писмени доказателства са приети и административна преписка по издадено Решение № 8478/07.04.1997г., по заявление с вх.№ 372А/29.01.1992г. от И.Б., адм.преписка по издадената Заповед № 175/08.07.2016г. на Кмета на Община Аксаково за възстановяване право на собственост върху НИ № ****** по ПНИ на м.“***“ по заявление на ищцата И.Б., адм.преписка по издаване на Заповед № 209/16.06.2017г. на Кмета на Община Аксаково по заявление на И.Б..
От заключенията на допуснатите съдебно-технически експертизи се установява, че в границите на новообразуван имот № *** по ПНИ на м.“***“, целият с плот 599 кв.м. влизат следните площи от стари имоти според ПКП на местността от 2001г.: 438 кв.м. от стар имот № 57; 33 кв.м. от стар имот № 63- източна страна и 128 кв.м. от стар имот № 138 – от западна страна. Стар имот № 57 по ПКП към ПНИ на м.“***е записан в регистрите на н-ци на К.Я.Г.. Част от имот № 57 с площ от 438 кв.м. влиза в границите на НИ № *** по ПНШ. Същият отстои на около 10 кв.м. от центъра на гр.Варна и на около 12 кв.м. от крайбрежната морска ивица на Черно море. В община Аксаково няма данни да са подавани строителни книжа и проекти за постройка на сграда в предоставения за ползване имот на Г.И.Г.. Приложена е комбинирана скица с означение на границите на стар имот № 57 по ПКП, границите на новообразуван имот № *** и частта на стар имот № 57 влизаща в новите граници. В допълнително заключение вещото лице инж.Й.В. е посочило, че резервоарът изграден от ответника в имот пл.№*** по КТ 1990г. не представлява сграда по смисъла на ЗСПЗЗ, съгласно и разпоредбата на §1в, ал.3, т.3 от „Допълнителните разпоредби към ППЗСПЗЗ“. Към допълнителното заключение е приложена и комбинирани скици, за онагледяване изложеното от вещото лице.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от двете страни. От показанията на св.Ралчо Димитров се установи че наследодателят на ищцата Костадин Г. е имал нива около 5-6 дка в м.“***“ успоредно на шосето.Твърди, че нивата на ответника Г. попада в нивата на дядо Костадин. Знае, че ответника и родителите му са от Аксаково, където на имали къща.
Св.Андон Костадинов заяви, че ответникът Г. и баща му са от Аксаково. Познава го от 1980г. Ходил е в имота, да му помага за направата на нещо като басейн. Знае, че имота го имат по постановление. Освен резервоара за вода в имота има овошки и лозе. Във връзка с реституцията си спомня, че ответника е внасял някакви пари в Аксаково.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК е допустим, доколкото предприетото от ответника процесуално поведение, с което се оспорват правата на ищцата, разкрива правен интерес от отричане със сила на присъдено нещо заявените от същия собствени права върху имота.
В този случай в тежест на ответника е да докаже правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание. В настоящия случай, доколкото се твърди последният на ответниците да е придобил имота по реда на пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се прецени дали са налице визираните в цитираната разпоредба кумулативни предпоставки. Представеното по делото решение на ВОС, постановено по адм.д. № 460/1996 год., с което на Г.И.Г. е признато правото да изкупи процесния имот, определена е оценката на същия и е задължен кмета на Общината да изпълни процедурата по пар. 4 и сл. от ЗСПЗЗ не е задължително за ищцата по делото и за настоящия съд, който при спор за собственост на имота следва да прецени самостоятелно всички предпоставки, обуславящи правата на праводателите на ответника.
За да се придобие правото на собственост при условията на пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице визираните в разпоредбата на закона кумулативни предпоставки, а именно: предоставено право на ползване на процесния имот по силата на актовете, посочени в пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да е заплатил цената на земята. При всички случаи ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с неселение над 300 хиляди жители или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че на Г.И.Г. е било предоставено за ползване върху място – ХАВРА с площ от 600 кв.м., находящо се в м. „***“, землището на с. Аксаково. При липса на представено решение на ИК на ОбНС за взето решение в горния смисъл, следва да се приеме, че Г. е нямал качеството на ползвател по смисъла на ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот.
Дори обаче да се приеме, че това е така от доказателствата по делото се установи, че той не е отговарял нито на условията по §4а, нито на условията по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в имота към 1991 г. не е имало постройка, което би било основание за закупуване на имота по §4а; имотът не отстои на изискуемите разстояния по §46 - на повече от 30 км. от градовете с население над 300 хил.жители, независимо от общината, в която се намира, или е на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица.земята да е по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица и на по-малко от 30 км от градовете с неселение над 300 хиляди жители. Именно тези ограничения в случай са налице, доколкото са установени от заключението на вещото лице по основната и допълнителна експертизи. На практика за ответникът не е могъл да трансформира правото си на ползване в право на собственост при отсъствието на визираните в закона предпоставки и наличие на ограничения, да го направи собственик на имота.
По делото не
се доказаха възраженията
на първоначалния ответник Г.Г., че е придобил собствеността, трансформирайки
предоставеното им право на ползване, в право на собственост, по реда на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо, че в тяхна полза е било постановено решение от 22.10.1997г.
по адм.д. № 460/1997г. на ВОС, направили са плащане на определената им оценка и
са се снабдили с КНА за собственост. Неоснователни в тази връзка са
възраженията им, че в тяхна полза е влязло в сила съдебно решение и то следва
да бъде зачитано от всички, позовавайки се на разпоредбата на чл. 297 от ГПК.
Ищцата не е била страна в административното производство и не е взела участие,
така, че да е в състояние да отстоява интереса си. Съдебното решение няма сила
на присъдено нещо по отношение на нея и разпоредбата на чл. 297 от ГПК не е в
смисъла, който има предвид ответника. След като едно лице не е било в състояние
да защити правата си, не следва да му се отрича възможността да оспорва
понастоящем правата на насрещната страна, а тя следва да се брани, доказвайки
своите права. Безуспешно е доказването на придобиване на правото на собственост
на Г.Г., чрез изкупуване на предоставената за ползване земя.
Наведеното друго основание за
собственост придобиване на имота по давност, текла в периода от 07.04.1997г. до
датата на подаване на иска в съда-06.03.2017г., също се явява неоснователно. По
делото безспорно се установи че от 1982г. и до момента ответника Г.Г. е
осъществявал фактическата власт по отношение на спорния имот. Според
разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклатапридобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е. 22.11.1997г.
И от 22.11.1997г. обаче не е текла давност за Г.Г., независимо, че решението на ПК-Аксаково е постановено
на 07.04.1997г. и на осн. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, т.е. до изм. на чл. 14, ал. 1,т.1 отЗСПЗЗ, ред. ДВ бр. 68/30.07.1999г. и би следвало да се приеме, че има
конститутивно действие. Доколкото обаче имотът, който се възстановява не е
индивидуализиран достатъчно и то защото изобщо липсва план /кадастрален или
помощен/, който към датата на решението да го определя като самостоятелна
единица и така възстановеният имот не може да бъде отграничен от всеки друг
имот от земната повърхност. КП на землището на с. Аксаково не може да бъде
ползван за целта, доколкото отразява единствено ползвателските имоти към момента.
Щом възстановеният собственик по тази причина не е в състояние да защити
правото си на собственост в съда, то не следва да бъде прието, че за насрещната
страна тече давност. Вярно, че в решението на ПК-Аксаково са посочени граници
на имота, но те са неопределими на практика и при липсата на план, не може да
се очаква към 1997г. да се установи безпротиворечиво местоположението и на
съседните имоти само по едно име на собственик.
Едва с ПНИ, одобрен със заповед РД - 12 -7706 - 235 от 15.08.2***г. на Областния
управител на Област с административен център Варна става това
разграничение. Действително имало е изработен и приет от
междуведомствена комисия помощен план от 2001г., но той е само работен план,
който служи за изработване на ПНИ и се одобрява едновременно с него или през 2***г.
До 2***г. придобивна давност не е текла. До датата на иска-06.03.2017г.
пък не е изтекъл изискуемия се 10-годишен период от време.
Възражението по чл. 17, ал. 2 от ГПК, с което ответниците оспорват валидността и материалната законосъобразност на решение № ***г. на ПК с. Аксаково, поради пречки за реституция, тъй като не е придружено със скица, не е влязло в законна сила и имотът е бил изкупен при условията на параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове, съдът също счита за недопустимо и не следва да се разглежда, доколкото ответникът не е заявил и няма противопоставими права към старите собственици.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответниците не са собственици на реална част от 438 кв.м. от НИ № ***6 по ПНИ на м. „***“, землището на гр. Аксаково, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 189, том І, рег. № 1605, дело № 174/2001 год., с който Г.И.Г. е признат за собственик на процесните 438 к.м., следва да бъде отменен, тъй като същия е бил страна по делото, и правопримниците му в процеса са обвързани от настоящия съдебен акт.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените от последната разноски за заплатени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, възлизащи общо в размер на 1081лв. лева.
Водим от горното горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Б.Д., ЕГН **********,***, че ответниците И.Г.И. с ЕГН-********** и М.Г.И. с ЕГН-**********, двамата със съдебен адрес ***, не са собственици на 438 кв.м. от НИ № *** по ПНИ на местност „***", землище гр. Аксаково, одобрен със ***г. на Областен управител на област Варна, целият с площ от 599 кв.м..оцветен с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице към основната експертиза, приложена на лист 115 от делото, съставляваща неразделна част от решението, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ на осн.чл.537, ал.2 от ГПК нотар.акт № ***г., вписан в Служба по вписванията акт № ***г.
с който Г.И.Г. е признат за собственик на МЯСТО с площ от 600кв.м. съставляващо
неурегулиран поземлен имот № *** по неодобрения КП за местността, само по отношение на 438кв.м.от имота.
ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН-********** и М.Г.И. с ЕГН-**********, двамата със съдебен адрес *** да заплатят на И.Б.Д., ЕГН **********,***, сума от 1081 лева /хиляда осемдесет и един лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски Окръжен съд
РАЙОНЕН СЪД