МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 459/2017г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия
М.Й.Г. *** e повдигнато обвинение по чл. 255 ал. 3 вр. ал.
1, т. 2 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
По искане
на защитата и подсъдимия, съдът с определение
обяви провеждането на съдебното следствие по реда на
чл.373,ал.1 във вр. с чл.372,ал.3, вр с чл.371,т.1 от НПК.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП не поддържа
така възведеното обвинение и предлага на съда да признае подсъдимия за невинен.
Навежда множество аргументи за това, че по делото не събрани доказатества в подкрепа на обвинението, за това че
подсъдимият както от обективна ,така и от субективна страна да е извършил
възведеното му като обвинение престъпление. Проверените и събрани в хода на
съдебното следствие са в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че всички
сделки които не са му признати от органите на приходите са реално извършени.
Счита, че дори за тези, за които има някакви остатъчни съмнения, касаещи
дружествата „Елиси 2005 ЕООД” и „Новакови и Син”, то
те са в период, когато дружеството е представлявано и от друг съдружник, което
прави невъзможно подържането на обвинение, че деянието е извършено от
подсъдимия. Подкрепя тезата си и с това, че е направил анализ на отделните
данъчни периоди- 27 на брой и е установил, че приспаднатите данъчни
кредити по обвинителния акт са
пренебрежимо малки спрямо декларираните
от Г. данъчни задължения.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия Вичев – адв. Ю.Г. обосновава виждането си оправдателна присъда, с
оглед събраните и проверени доказателства в хода на съдебното следствие, като
поставя акцент на изготвената нова ССчЕ, която е
проверила цялото счетоводство за инкриминирания период и за разлика от тази
изготвена в хода на досъдебното производство, не преповтаря констатацията на
ревизионния акт, а прави свои изводи, които са в съответствие с обясненията на
подсъдимия. Новата СсчЕ другите доказателства, че всички сделки
предмет на обвинението са реално извършени, стоките и услугите са получени от
страна на дружеството на подсъдимия, същите са заплатени и са отразени в
счетоводството по надлежния ред.
Подсъдимият
Гичев не взема отношение по своята защита, а в последната си дума изказва
искането да бъде оправдан и делото да бъде приключено.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид становището
на страните, доказателствата
по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следните фактическа обстановка:
„ФУУДС ТРЕЙД" било
вписано в Търговския регистър на 29.10.2008 г. първоначално като ООД със съдружници Й. И.Г. и П. И. В. и със седалище в гр. Варна.
На 05.11.2008 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП- Варна. На
12.03.2010 г. Й. Г. и П. В. прехвърлили дяловете си в капитала на дружеството
съответно на М.Й.Г. и Н.В.В., като промяната била
вписана в Търговския регистър на 16.03.2010 г. На 11.09.2012 г. М.Г. станал
едноличен собственик на дружеството, след като придобил дяловете на Н.В. и
съответно промяната била вписана в Търговския регистър на 18.09.2012 г.
Счетоводството на
дружеството се водело от назначени по трудов договор лица. От 2009 г.
длъжността на главен счетоводител се изпълнява от св. И.И.,
която съжителства на съпружески начала с подс.М.Г..
На 02.07.2012 г. като счетоводител в дружеството била назначена и св. Е.П.. Св.
И. и св. П. обработвали получените първични счетоводни документи и изготвяли
месечните СД по ЗДДС, които след това се подписвали от М.Г.. До м. септември
2012 г. включително, СД по ЗДДС от името на дружеството били подавани в ТД на
НАП- Варна, от подс. М.Г. чрез св. И.И.-счетоводител, по силата на пълномощно от 01.04.2010 г.
Дневниците за покупки и продажби на дружеството били подавани в ТД на НАП-
Варна, по електронен път. От м. октомври 2012 г. Г. започнал да подава СД по ЗДДС по
електронен път с електронен подпис. Независимо от посоченото, в периода, когато
дружеството се представлявало заедно и поотделно с лицето Н.В. договарянето с
различните доставчици на стоки и услуги било осъществявани от двамата
управители по скоро на основата на лични контакти. През годините „ФУУДС
ТРЕЙД" ЕООД реализирало значителни обороти от търговия с хранителни
продукти, в т.ч. и замразени храни. В периода 09.02.2011 г. - 12.06.2014 г.
дружеството управлявано от подсъдимия търгувало с множество дружества сред
които „Новакови и син" ЕООД, „А и Н 07" ЕООД, „Мийт
БГ" ЕООД, „Тайге БГ" ЕООД, „Елиси 2005" ЕООД, „Елпида
11" ЕООД, „Дженезис лаборатори"
АД и „Мавили" ЕООД. От изброените „Елиси 2005" ЕООД се занимавало с продажба на авточасти
и закупените стоки от тях били вложени при ремонт и поддържка
на автомобилния парк на„ФУУДС ТРЕЙД" ЕООД, който наброявал 10 леко/ и
товарни автомобила. Дружеството „Дженезис лаборатори" АД представяло услуга- съхраняване на
замразени продукти и храни за което имало нужния лиценз. В складовете му подс.Г. съхранявал и закупени месо- пилешко, свинско
телешко и риба. Сред доставчиците на тези стоки били дружествата „Новакови и
син" ЕООД, „А и Н 07" ЕООД, „Мийт БГ"
ЕООД, „Тайге БГ"
От дружествата „Елпида 11" ЕООД, и „Мавили" ЕООД подсъдимият закупувал маслини- цели и
нарязани. Преди да осъществи своята дейност с изброените дружества Г. лично или
чрез своите подчинени извършвал проверка дали същите са регистрирани по ДДС.
След получаването на стоките, същите били предмет на препродажба. Всички
счетоводни операции по заплащане на доставки, транспорт в случай, че не бил на
дружеството и препродажба били надлежно оформяне според изискванията на ЗСчетоводството. За посочения по горе период Г. включил в
подадените пред ТД на НАП- Варна от името на „ФУУДС ТРЕЙД" ЕООД СД по ЗДДС
фактури за покупки за закупени стоки и извършени услуги, сред които и следните:
1. на 09.02.2011 г. в СД вх. № 03001521888/09.02.2011 г. за данъчен
период м. 01/2011 г., декларирал доставка по фактура № **********/27.01.2011
г., с издател „Новакови и син" ЕООД, предмет- стока, с данъчна основа
2383.33 лв., начислен ДДС 476.67, упражнявайки право на данъчен кредит в размер
на 476.67 лв.
2. на 14.07.2011 г. в СД
вх. № 033421101269575/14.07.2011 г. за данъчен период м. 06/2011 г., декларирал
доставка по фактура № **********/28.06.2011 г., с издател „А и Н 07" ЕООД,
предмет- стока, данъчна основа 225 лв., начислен ДДС 45 лв., упражнявайки право
на данъчен кредит в размер на 45 лв.
3. на 15.08.2011 г. в СД
вх. № 033421101536224/15.08.2011 г. за данъчен период м. 07/2011 г., декларирал
доставки по фактура № **********/25.07.2011 г., издател „Мийт
БГ" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1187.50 лв., начислен ДДС 237.50
лв., фактура № **********/25.07.2011 г., издател „Тайге
БГ" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 7844.40 лв., начислен ДДС 1568.88
лв., и фактура № **********/27.07.2011 г., издател „Тайге
БГ" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 9263.25 лв., начислен ДДС 1852.65
лв., упражнявайки право на данъчен кредит в размер общо на 3659.03 лв.
4. на 13.09.2011 г. в СД
вх. № 033421101704916/13.09.2011 г. за данъчен период м. 08/2011 г., декларирал
доставки по фактура № **********/29.08.2011 г., издател „Мийт
БГ" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 8977.18 лв., начислен ДДС 1795.
44 лв, фактура № **********/16.08.2011 г., издател „Тайге БГ" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 12
435.25 лв., начислен ДДС 2487.05 лв., фактура № **********/17.08.2011 г.,
издател „Тайге БГ" ЕООД, предмет- стока, данъчна
основа 8729.77 лв., начислен ДДС 1745.95, и фактура № **********/19.08.2011 г.,
издател „А и Н 07" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 194.21 лв.,
начислен ДДС 38.84 лв., упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на
6067.28 лв.
5. на 13.10.2011 г. СД вх.
№ 033421101979172/13.10.2011 г. за данъчен период м. 09/2011 г., декларирал
доставки по фактура № **********/03.09.2011 г., издател „А и Н 07" ЕООД,
предмет- стока, данъчна основа 83.33 лв., начислен ДДС 16.67 лв., фактура № **********/27.09.2011
г., издател „Тайге БГ" ЕООД, предмет- стока,
данъчна основа 2732.48 лв., начислен ДДС 546.50 лв., и фактура №
**********/16.09.2011 г., издател „Елиси 2005"
ЕООД, предмет- кон-в за МПС, данъчна основа 236.27 лв., начислен ДДС 47.25 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на 798.40 лв.
6. на 11.11.2011 г. в СД
вх. № 033421102207831/11.11.2011 г. за данъчен период м. 10/2011 г., декларирал
доставка по фактура № **********/20.10.2011 г., издател „А и Н 07" ЕООД,
предмет- стока, данъчна основа 1416.66 лв., начислен ДДС 283.33 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 283.33 лв.
7. на 09.12.2011 г. в СД
вх. № 033421102401336/09.12.2011 г. за данъчен период м. 11/2011 г., декларирал
доставки по фактура № **********/07.11.2011 г., с издател „Елиси
2005" ЕООД, предмет- консумативи за
МПС, данъчна основа 256 лв., начислен ДДС 51.20 лв., и фактура №
**********/09.11.2011 г., издател „А и Н 07" ЕООД, предмет- стока, данъчна
основа 1083.33 лв., начислен ДДС 216.67 лв., упражнявайки право на данъчен
кредит в общ размер на 267.87 лв.
8. на 13.01.2012 г. в СД
вх. № 033421200151320/13.01.2012 г. за данъчен период м. 12/2011 г., декларирал
доставки по фактура № **********/09.12.2011 г., с издател „Елиси
2005" ЕООД, предмет- консуматив за МПС, данъчна основа 250.07 лв.,
начислен ДДС 50.01 лв., и фактура № **********/21.12.2011 г., издател„А и Н
07" ЕООД, предмет-стока, данъчна основа 270.83 лв., начислен ДДС 54.17
лв., упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на 104.18 лв.
9. на 14.02.2012 г. в СД
вх. № 03001708833/14.02.2012 г. за данъчен период м. 01 /2012 г., декларирал
доставки по фактура № **********/09.01.2012 г., издател „Елиси
2005" ЕООД, предмет консуматив за МПС, данъчна основа 133.42 лв., начислен
ДДС 26.68 лв., и фактура № **********/28.12.2011 г., издател „А и Н 07"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 243.75 лв., начислен ДДС 48.75 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на 75.43 лв.
10. на 13.04.2012 г. в СД
вх. № 03001739395/13.04.2012 г. за данъчен период м. 03/2012 г., декларирал доставки
по фактура № **********/29.03.2012 г., издател „Елиси
2005" ЕООД, предмет- консуматив за МПС, данъчна основа 417.17 лв.,
начислен ДДС 83.43 лв., и фактура № **********/28.03.2012 г., издател „Елпида 11" ЕООД, предмет-стока, данъчна основа 1650.20
лв., начислен ДДС 330.04 лв., упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер
на 413.47 лв.
11. на 12.05.2012 г. в СД
вх. № 03001753147/12.05.2012 г. за данъчен период м. 04/2012 г., декларирал
доставка по фактура № **********/27.04.2012 г., издател „Елиси
2005" ЕООД, предмет- резервни части, данъчна основа 225.58 лв., начислен
ДДС 45.12 лв., упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 45.12 лв.
12. на 12.07.2012 г. в СД
вх. № 03001782996/12.07.2012 г. за данъчен период м. 06/2012 г., декларирал
доставка по фактура № **********/27.06.2012 г., издател „Елпида
11" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1705.50 лв., начислен ДДС 341.10
лв., упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 341.10 лв.
13. на 13.12.2012 г. в СД
вх. № 03001866444/13.12.2012 г. за данъчен период м. 11/2012 г., декларирал
доставки по фактура № **********/01.11.2012 г., издател „Дженезис
Лаборатори" АД, предмет- складиране, данъчна
основа 1023.29 лв., начислен ДДС 204.66 лв., фактура № **********/22.11.2012
г., издател „Елпида 11" ЕООД, предмет- стока,
данъчна основа 2522.25 лв., начислен ДДС 504.45 лв., и фактура №
**********/01.11.2012 г., издател „Елпида 11"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1616.80 лв., начислен ДДС 323.36 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на 1032.47 лв.
14. на 14.01.2013 г. в СД вх. № 03001885933/14.01.2013 г. за данъчен
период м. 12/2012 г., декларирал доставки по фактура № **********/03.12.2012
г., издател „Дженезис Лаборатори"
АД, предмет- складиране, данъчна основа 557.02 лв., начислен ДДС 111.40 лв.,
фактура № **********/13.12.2012 г., издател „Елпида
11" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1626.80 лв., начислен ДДС 325.36
лв., и фактура № **********/20.12.2012 г., издател „Елпида
11" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1265.85 лв., начислен ДДС 253.17
лв., упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на 689.93 лв.
15. на 14.02.2013 г. в СД
вх. № 03001903975/14.02.2013 г. за данъчен период м. 01/2013 г., декларирал
доставки по фактура № **********/07.01.2013 г., издател „Елпида
11" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1301.30 лв., начислен ДДС 260.26
лв., фактура № **********/16.01.2013 г., издател „Елпида
11" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1381.80 лв., начислен ДДС 276.36
лв., фактура № **********/28.01.2013 г., издател „Елпида
11" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1251.60 лв., начислен ДДС 250.32
лв., и фактура № **********/02.01.2013 г., издател „Дженезис
Лаборатори" АД, предмет- складиране, данъчна
основа 365.74 лв., начислен ДДС 73.15 лв., упражнявайки право на данъчен кредит
в общ размер на 860.09 лв.
16. на 13.03.2013 г. в СД
вх. № 03001919009/13.03.2013 г. за данъчен период м. 02/2013 г., декларирал
доставки по фактура № **********/01.02.2013 г., издател „Дженезис
Лаборатори" АД, предмет- складиране, данъчна
основа 666.94 лв., начислен ДДС 133.39 лв., и фактура № **********/05.02.2013
г., издател „Елпида 11" ЕООД, предмет- стока,
данъчна основа 1298.50 лв., начислен ДДС 259.70 лв., упражнявайки право на
данъчен кредит в общ размер на 393.09 лв.
17. на 11.04.2013 в СД вх.
№ 03001930532/11.04.2013 г. за данъчен период м. 03/2013 г., в която декларирал
неполучена реално доставка по фактура № **********/22.03.2013 г., издател „Мавили" ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1323 лв.,
начислен ДДС 264.60 лв., упражнявайки право на данъчен кредит в размер на
264.60 лв.
18. на 13.05.2013 г. в СД
вх. № 03001949996/13.05.2013 г. за данъчен период м. 04/2013 г., декларирал
доставка по фактура № **********/23.04.2013 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 5322.28 лв., начислен ДДС 1064.46 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 1064.46 лв.
19. на 13.06.2013 г. в СД
вх. № 03001967016/13.06.2013 г. за данъчен период м. 05/2013 г., декларирал
доставка по фактура № **********/28.05.2013 г. издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 2833.30 лв., начислен ДДС 566.66 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 566.66 лв.
20. на 12.07.2013 г. в СД
вх. № 03001984996/12.07.2013 г. за данъчен период м. 06/2013 г., декларирал
доставки по фактура № **********/12.06.2013 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 2746.80 лв., начислен ДДС 549.36 лв., и
фактура № **********/28.06.2013 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1423.80 лв., начислен ДДС 284.76 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 834.12 лв.
21. на 13.08.2013 г. в СД
вх. № 03002002527/13.08.2013 г. за данъчен период м. 07/2013 г., декларирал
доставка по фактура № **********/17.07.2013 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 2696.40 лв., начислен ДДС 539.28 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 539.28 лв.
22. на 13.09.2013 г.в СД вх. № 03002019952/13.09.2013 г. за данъчен
период м. 08/2013 г., декларирал доставки по фактура № **********/12.08.2013
г., издател „Мавили" ЕООД, предмет- стока,
данъчна основа 4044.60 лв., начислен ДДС 808.92 лв., и фактура №
**********/23.08.2013 г., издател „Мавили" ЕООД,
предмет- стока, данъчна основа 1482.60 лв., начислен ДДС 296.52 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в общ размер на 1105.44 лв.
23. на 14.11.2013 г.в СД вх. № 03002057067/14.11.2013 г. за данъчен
период м. 10/2013 г., декларирал доставка по фактура № **********/09.10.2013
г., издател „Мавили" ЕООД, предмет- стока,
данъчна основа 2829.60 л., начислен ДДС 565.92 лв., упражнявайки право на
данъчен кредит в размер на 565.92 лв.
24. на 13.01.2014 г. в СД
вх. № 03002085330/13.01.2014 г. за данъчен период м. 12/2013 г., в която
декларирал неполучена реално доставка по фактура № **********/21.12.2013 г.,
издател „Мавили" ЕООД, предмет- стока, данъчна
основа 1764.75, начислен ДДС 352.95 лв., упражнявайки право на данъчен кредит в
размер на 352.95 лв.
25. на 14.02.2014 г.,в СД
вх. № 03002108767/14.02.2014 г. за данъчен период м. 01/2014 г., декларирал
доставка по фактура № **********/24.01.2014 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 1600.20 лв., начислен ДДС 320.04 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 320.04 лв.
26. на 14.04.2014 г. в СД
вх. № 03002141491/14.04.2014 г. за данъчен период м. 03/2014 г., декларирал
доставка по фактура № **********/20.03.2014 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 3354.78 лв., начислен ДДС 670.95 лв.,
упражнявайки на данъчен кредит в размер на 670.95 лв.
27. на 12.06.2014 г. в СД
вх. № 03002171855/12.06.2014 г. за данъчен период м. 05/2014 г., декларирал
доставки по фактура № **********/19.05.2014 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 847 лв., начислен ДДС 169.40 лв., и
фактура № **********/20.05.2014 г., издател „Мавили"
ЕООД, предмет- стока, данъчна основа 3175.20 лв., начислен ДДС 635.04 лв.,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 804.44 лв.
След извършена
ревизия на 21.10.2015г. ТД НАП издала ревизионен акт №
Р-03000315002312-091 -001 срещу подсъдимия, като в него било прието, че всички по
горе фактури, касаели неосъществени доставки, като по такъв начин според акта е приспаднат неследващ се данъчен
кредит в общ размер на 22 641.32 /двайсет и две хиляди
шестстотин четиридесет и един лева и трийсет и две ст./ лева. Тезата от РА била възприета и от органите на
досъдебното производство, приключило с внасянето на обвинителен акт, предмет на
настоящото наказателно производство.
В хода на съдебното дирене
по отношение на дружествата и инкриминираните доставки се установи следното:
Дружеството „Новакови и син" ЕООД е
регистрирано през 1993 г. като еднолична собственост на св. С. ***. Дружеството
се е занимавало с агентиране и спедиция.
В края на 2010 г. поради значително намаляване на обема на работа св. Н.
прехвърля собствеността върху дружествените дялове на лицето И.П. Илиев от с.
Полковник Свещарово, обл. Добрич. Лицето И. Илиев не
е установен на известните адреси в НБДН. Издадената фактура №
**********/27.01.2011 г. е заплатена в брой и отразена в счетоводството на
дружеството на подсъдимия, но продажбата не е посочена в СД на „Новакови и
син" ЕООД за съответния данъчен период. Към същата е издаден и касов бон
от фискално устройство ФУ DY136112,
ФП
36164200.
Дружеството „А и Н
07" ЕООД е вписано в Търговския регистър през 2009 г. като еднолична
собственост на Невяна Божидарова Казакова от гр. Варна. Впоследствие
дружествените дялове са прехвърлени последователно на Мирослав Радков Добрев от
01.09.2010 г., св.Ю.Г.С. от 22.12.2010 г. и св.В.Д.Б. от 03.04.2012 г. Дружеството притежавало офис
и дейността му фактически се осъществявала от лицето В.М., а счетоводното му
обслужване било възложено на външен счетоводител. Дружеството осъществявало
търговия с рибни продукти, пилешко месо и други, като замразените стоки били
съхранявани в складовете на „Дженезис лаборатори" АД- хладилна база „Даго”.
Инкриминираните фактури издадени на „ФУУДС ТРЕЙД" ЕООД, според св.Ю. Славкова носят печата на дружеството.
След закупуването на дружеството от страна на св. В.Б. той не е развивал развивал търговска дейност от името на „А и Н 07" .
Дружеството „Мийт БГ" е регистрирано с решение по ф. д. № 1089/2006
г. на СГС като дружество с ограничена отговорност със съдружници
В. Я., Д. С. и св. С.П., като последните двама издават пълномощно на В. Я. да
ги представлява. През 2009 г. С. и св. П. прехвърля дяловете си на Б. С.. От
16.06.2011 г. последният става изключителен собственик на дружеството. „Мийт БГ" ЕООД е доставчик на замразено месо за „ФУУДС
ТРЕЙД" ЕООД по две фактури описани по горе. Документално „Мийт БГ" ЕООД е получило стоката от „Стоби Сървис" ЕООД, „Морти чикън" ЕООД, „Корса тим България" ЕООД и „Аваз"
ЕООД . Според органите на НАП , отразено и в РА, посочените дружества не са
отразили в дневниците си за продажби въпросните доставки, за разлика от „Мийт БГ" ЕООД. Инкриминираните фактури са придружени
със стокови разписки, приемо-предавателни
протоколи и пътни листи към тях. Заплащането по тях от страна на Ф.Т.Е.е
извършено в брой, като са издадени съответните касови бонове от фискално
устройство ФУ
DY251011, ФП 36334443 регистрирано в НАП на името на
дружеството „Мийт БГ" ЕООД . Дружеството към настоящия момент се
представлява от лице Любка Борисова, която за нуждите на ревизионното
производство е предоставила на ТД НАП
всички изискуеми документи за движение на стоките и наличен персонал.
„Тайге
БГ" ЕООД е регистрирано с решение по ф. д. № 7005/2005 г. на СГС със
съдружници св. С.П. и Веселина Трейн. Предходният доставчик на „Тайге
БГ" ЕООД е „Космополитън уорд
вижън" ЕООД еднолична собственост на св. Ивайло Анакиев, като дружеството не е деклрарило
продажбите си, за разлика от „Тайге БГ" ЕООД.
Инкриминираните фактури за стока получена от Ф.Т.Е.са придружени с приемо-предавателни
протоколи. Същите са заплатени в брой, като са издадени касови бонове, с
фискално устройство ФУ
DY269795, ФП 36356699 регистрирано в НАП.
Дружеството „Елиси 2005" ЕООД е регистрирано с решение по ф. д. №
1586/2005 г. на ВОС с едноличен собственик на капитала св. И.Ш.. Дружеството
извършвало търговия с авточасти, като имало магазин, в който като продавач
работила св. Д.М.. На 07.11.2011 г. дружеството е прехвърлено на „Стонисто строй" ЕООД, собственост на св. С.С., който обаче решил да го ползва за дейност различна от
тази търговия с авточасти. Счетоводството на Елиси - 2005 ЕООД
било водено от външен за него счетоводител – св. С.В., която декларирала всички
продажби, за които са и били представяни фактури, с което и обяснява, че
инкриминираните към Ф.Т.Е.са и неизвестни. По-голяма
част от тях обаче са подписани от св.Д.М., всички са заплатени в брой и са
издадени касови бонове от фискално устройство
ФУ DY192855,
ФП
36235384, 36308913
регистрирано в ТД НАП Варна.
„Дженезис
лаборатори" АД е регистрирано с решение по ф. д.
№ 21156/2007 г. на СГС и същото разполага с регистрирана и лицензирана хладилна
база „Даго” в гр. Варна. В дневниците си за продажби
за месеците 11.2012 г.- 02.2013 г. те нямат няма включени доставки /услуги/ към
„ФУУДС ТРЕИД" ЕООД, но издадените фактури са придружени складови разписки удостоверяващи движението
на стоковите наличности, а според св.С.Н. са и подписани от управителя - Светлин
Станков. Стойността на инкриминираните фактури е заплатена в брой, за което са
издадени касови бонове от фискално устройство - ФУ ZK066890,
ФП
50072941, регистрирано в ТД НАП Варна.
Дружеството „Елпида 11" ЕООД е вписано в Търговския регистър на
13.10.2011 г. с едноличен собственик на капитала М. Х. А.- гръцки гражданин. Месец
по-късно дружеството е прехвърлено на С. Г. Д.. В дневниците за продажби на „Елпида 11" ЕООД няма описани доставки за „ФУУДС
ТРЕЙД" ЕООД. С. Д. не е установена в хода на разследването и по данни на
брат и – св. Ц.Т., тя живее и работи в Р.Гърция от години. В хода на ревизионото производство е установено,
че Елпида 11
ЕООД е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на ОП
считано от 22.02.201Зг. Представляващ за периода на извършените сделки е С. Г.
Д. с ЕГН **********, с прехвърляне на дружествени дялове в размер на 3000лв. от
М. Х. А. с ЛНЧ ******. Свързани лица чрез С. Д. е дружеството „ИВИАНА 2010” ЕИК
*********, с бивш собственик А. Р.. За периода на регистрация на
дружеството няма данни за: регистрирани трудови договори, подадени данни за
изплатени суми на лица по извънтрудови
правоотношения. Няма подадена ГДД по ЗКПО за 201Зг. Съгласно ИМ VAT през периода януари 2012 – февруари 2013 дружеството няма декларирани
доставки на вътрешният пазар, но декларира вътрешно общностни
доставки към контрагенти А. Р. A. D. R. EL058410661 А.К. K. S.A EL081935664 и декларира такива от следните доставчици: S. G. D. EL149349549; INTER
OLIVA S.A. EL094329456; EL082762330 LATROVALIS CO . Към инкриминираните фактури от страна на „ФУУДС ТРЕЙД ЕООД” са налични
извлечения за заплатените суми по банков път и товарителници. Налични са и
безспорни доказателства, че стоката е получена в гр.Варна чрез куриерска фирма ТРАНСПРЕС ООД, Съгласно
заключението на ССчЕ, назначена в хода на съдебното
следствие се установява, че получената стока- маслини е реализирана на пазара
към множество контрагенти на „ФУУДС ТРЕЙД ЕООД”
Дружеството „Мавили" ЕООД е вписано в Търговския регистър на
16.11.2011 г. с едноличен собственик на капитала М. Г. К.. Месец по късно дружеството
е прехвърлено на св. Ц.П.Т., който дал пълномощно на сестра си С. Г. Д.. Св. Т.
заявява, че самият той не е осъществявал сделки от името на дружеството, но
това било осъществявано от сестра му. Дружеството било обслужвано от външен
счетоводител – св. К.Р.В., която получавала данни за фактурите по интернет и с
електрон подпис подавала ежемесечните справки декларации към ТД НАП. В хода на ревизионото
производство е установено, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 12.03.2013г. по инициатива на лицето и дерегистрирано считано от 06.12.201Зг. - по инициатива на орган по приходите. Свързани лица чрез св. Т. е дружеството „ЕВЕРСТ ЕООД” ЕИК ********* със
собственик до 21.12.2013 А. Р.. За периода на регистрация на
дружеството няма данни за: регистрирани трудови договори, подадени данни за
изплатени суми на лица по извънтрудови
правоотношения. Няма подадена ГДД по ЗКПО за 201Зг. и 2014 г. Съгласно ИМ VAT през периода януари 2012 – февруари 2013г дружеството няма
декларирани доставки на вътрешният пазар но , декларирани вътрешно общоностни доставки към
контрагент А.К. K. S.A
EL081935664 и такива от доставчиците -
INTER OLIVA S.A. EL094329456; EL082762330 LATROVALIS
СО Към инкриминираните по делото фактури са налични
електронни писма; заявки за транспорт
към фактури; приемо- предавателни протоколи; електронно
писмо/заявка за транспорт и товарителница, 15 бр. електронни писма за
кореспонденция от имейл *******@************.** към имейл **********@****.**, извлечения за .. Фактурите са заплатени по
банков път. Налични са и безспорни доказателства, че стоката е получена в
гр.Варна чрез куриерски фирми „Еконт” и „Орбит” , Съгласно
заключението на ССчЕ, назначена в хода на съдебното
следствие се установява, че получената стока- маслини е реализирана на пазара
към множество контрагенти на „ФУУДС ТРЕЙД ЕООД”
Горната
фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на гласните
доказателства- показанията на свидетелите Илиян С.Ш., С.Н.С., С.П.Н., Ю.Г.С., В.Д.Б., С.Б.П., В.И.Г., Е.С.П., И.С.И., Л.Л.Н., В. А. С., Ивайло В. Анакиев,
Милчо Н.П. и С. Б. Т. Ц.П.Т.К.Р.В., С. В. В.С.С.Н. и Д. Минчева М.; обясненията на подсъдимия;
заключение на съдебно счетоводна експертиза назначена в хода на съдебното
производство; писмените доказателства: – ревизоинен
акт, справки декларации, счетоводни документи на „ФУУДС ТРЕЙД ЕООД” справка съдимост и др.
Съдът
кредитира изцяло всички посочени по горе свидетелски показания като ги оцени като достоверни, взаимно
допълващи се и изхождащи от лица които не са заинтересовани от изхода на делото
.
Съдът
не кредитира заключението на ССчЕ изготвено от вещото
лице Я.П., тъй като го намери за необосновано и предизвикващо съмнение за
неговото правилност с оглед на това, че представлява „препис” на ревизионния
акт издаден срещу подсъдимия и съдържа отговори на правни въпроси.
Заключението
на назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ,
съдът оцени като пълно, ясно и компетентно дадено и го кредитира напълно.
Обясненията
на подсъдимия съдът намери за достоверни и подкрепени от гласните и писмени
доказателства и ССчЕ, която съдът кредитира. По тази
причина съдът ги кредитира напълно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
Наложително е да се отбележи, че подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност за деяние извършено като извършител самостоятелно..
Безспорно
е по делото, че подс.Г., е извършвал всички
фактически действия по управлението на дружеството „ФУУДС
ТРЕЙД ЕООД” и се
явява данъчно задълженото лице. По делото по категоричен начин се установява,
че от обективна страна Г. нито е избегнал установяването, нито и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС, както и да е приспаднал неследващ му се данъчен кредит, тъй като всички сделки за които ревизионите органи са му изготвили
акт са действителни. На
практика в ревизионния акт №
Р-03000315002312-091 -001 органите по приходите са установили данъчни нарушения
от страна на дружествата контрагенти / а в доста от
случаите дори не преки доставцичи/ на „ФУУДС ТРЕЙД ЕООД”. Ревизионния акт №
Р-03000315002312-091 -001 е бил предмет на съдебна проверка. С Решение № 11936
от 10.10.2017г. по адм.
дело № 4479/2017 на ВАС е оставил в сила посочения РА от 21.10.2015г само в
частта, с която на ревизираното дружество е отказано признаване на право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 671.77 лв. по фактурите,
издадени от дружествата „А и Н 07” ЕООД , „Н. и Сие”
ЕООД и „Елиси
– 2005” ЕООД, като го е отменил в останалата част. За този си извод ВАС се е позовал на практита на Съда на ЕС Люксембург, която е задължителна за
всички национални съдилища на държавите членки в това число и за настоящия.
Принципното разбиране, че практиката на СЕС е източник на правото на
европейския съюз и има примат /върховенство/ над националното право се споделя
и от настоящия състав на съда. По посочената причина е наложително да се
цитира, че „при разясняването на разпоредбите на Директива 2006/112/ ЕО, транспонирани
в националния правопорядък с нормите на чл. 71, т.1 ЗДДС и чл. 6 и9 ЗДДС, СЕС многократно е подчертавал, че за възникването и
признаването на правото на данъчен кредит е необходимо да се установи
действителното извършване на доставките, по които то се претендира. В Решението
от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, /„Евита-К“ ЕООД/, Съдът уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на
данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по
смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на
такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост
върху съответните стоки. Доставката на стоки по чл. 14, § 1 от Директива
2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от
приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на
материална вещ от определено лице, което овластява
друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик” / в този смисъл и Решение от 8 февруари 1990
г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe,
C-320/88, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British
American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, т. 35 и C-237/09, точка 24/. Именно по
посочените причини във всеки отделен случай според настоящия състав на съда
всяка национална юрисдикция /органи по приходите, прокуратура и др. в това
число и съд/ следва да определя в зависимост от фактите по делото дали е налице
прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик, без
за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху
въпросната вещ. При абсолютно сходен подход е доказването на действителното
осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на
приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост
върху съответните стоки. В Решението по
дело С- 18/13 г. СЕС посочва, "че само по себе си, за да се откаже
признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и
персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител или в някои
документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е
още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни,
предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
на приспадане, е част от измама." За това и следва да се съгласим с ВАС,
до колкото предмет на настоящото дело е са едни и същи фактически констатации,
че
”е недопустима национална практика, при която изводът за нереалност на
конкретната доставка да е функция от неправомерното поведение на доставчика.
Определящо е дали е установено прехвърлянето на материална вещ от определено
лице, което овластява друго лице да се разпорежда
фактически с нея като собственик и дали получателят по доставката е бил
добросъвестен. В решението по дело С-284/11, СЕС уточнява, че неспазването от
задълженото лице на формалните изисквания, не може да го лиши от правото на
данъчен кредит. Установеният в Директива 2006/112/ЕО режим на приспадане на
данъчен кредит цели да облекчи предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим
или платен във връзка с неговата икономическа дейност. В решение от 21.10.2010
г. по дело С-385/09 (Nidera), решение от 01.03.2012
г. по дело С-280/2010 г. и решение от 11.12.2014 г. по дело С-590/13 (Idexx) СЕС следва константната си практика, че
държавите-членки могат да ограничат правото на приспадане на ДДС само в изрично
предвидените от Директива 2006/112 случаи, както и че основният принцип на
неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането му по получените
доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако
данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания”
Обобщавайки
практиката, във връзка с които са отправени преюдициалните
запитвания по такъв род дела, включващи неспазване на изискването за отразяване
на фактурите в дневника по ДДС, като Съдът е приемал, че след като данъчната администрация разполага с
необходимата информация, за да установи, че изискванията по същество са
изпълнени, то тя не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на
данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да доведат до
осуетяване на упражняването на това право. Принципът на данъчен неутралитет
изисква да бъде признато правото на приспадане, като ревизираното лице бъде облекчено
от данъчната тежест за ресурс, който използва за извършване на облагаеми
сделки.
Към
казаното по горе следва да отбележим и
едно друго виждане на Съда / не и различно/ изразено в съединени дела C-80/11
/преюдициално запитване от Baranya Megyei Birosag, Jasz-Nagykun-Szolnok Megyei Birosag — Унгария) и С-142/11 /Peter
David/ Nemzeti Ado- es Vamhivatal
Eszak-alfoldi Regionalis Ado Foigazgatosaga / че:
„член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на
фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили
нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното
данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки.
Член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган
отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице
не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се
иска упражняване на това право, има качеството на данъч-нозадължено
лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка
върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице
не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно
съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените
в Директива 2006/112 процесуални и материал-ноправни
условия за упражняването на правото на приспадане и данъчно задълженото лице да
не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател”
Впрочем в сходен
смисъл е и Определение
на Съда от 10 ноември 2016 г. по дело C-446/15 където е казано: „Разпоредбите
на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална практика, състояща се в това, че данъчната администрация
отказва да признае на данъчнозадължено лице право на приспадане на данъка върху
добавената стойност, дължим или платен за услуги, които са били доставени на
това лице, по съображение, че не може да се има вяра на фактурите, издадени за
тези услуги, тъй като издателят им не може да е истинският доставчик на
посочените услуги, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква
от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача,
е било установено, че то е знаело или е трябвало да знае, че посочените услуги
са част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се
провери от запитващата юрисдикция”
Последното
както е видно, задължава съдът да извърши проверка, относима
към настоящия случай налице ли са доказателства подсъдимия Г. да е знаел, че
посочените в обвинителния акт доставки са част от „измама с ДДС” Не само защото прокуратурата не е избрала
такъв подход, но и защото липсват каквито и да е било доказателства в този
смисъл, съда направи извод, че Г. е декларирал истински за него обстоятелства,
а с оглед и на обстоятелството, че се касае за реални доставки съдът намери, че
деянието не съставлява престъпление. В хода на съдебното следствие съдът
извърши проверка и на обстоятелствата касаещи доставките на дружествата „А и Н 07” ЕООД , „Н.
и Син” ЕООД и „Елиси
– 2005” ЕООД, за които ВАС е оставил в сила ревизионния акт срещу Г.. Макар и несъставомерно от обективна страна по чл. 255 НК с оглед размера на
данъка по тях / съгласно чл.93,т.14 НК/ бяха събрани доказателства, че при
съпоставка между данните от оригиналите на касовите бонове с регистрираните
фискални устройства към момента на справките ЕКАФП се установява, че същите са
издадени от „Аи Н" ЕООД, „Новакови и син"
ЕООД, „Елиси-2005" ЕООД, / както и за „Мийт" ЕООД и „Дженезис лаборатори" АД/.
Наред с това св. Д.М.- продавач в магазин на „Елиси-2005" ЕООД потвърди
подписа си върху инкриминираните фактури издадени от нея, а св. Ю.С. потвърди и
печата на дружеството „А и Н" ЕООД.
По изложените съображения съдът намери,
че от обективна и субективна
страна подсъдимият не е осъществил състава по чл. 255 ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и го призна за невинен в това, че в периода 09.02.2011 г. –
12.06.2014 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление да е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „ФУУДС ТРЕЙД“ ЕООД
с ЕИК ******** в особено големи размери – 22 641.32 /двадесет и две хиляди
шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/, като да е
потвърдил неистина в СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и да е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в посочения размер и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА
предявеното му обвинение .
Съдът на чл. 190 от НПК постанови направените
по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: