Решение по дело №2672/2018 на Районен съд - Пазарджик

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №       ,гр.Пазарджик, 30.07.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2672 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          Подадена е искова молба от адв.Т.Х.Ч.-В., управляващ съдружник в АД „Й., Ч. и п.“, в качеството си на пълномощник на „СТ-С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Брацигово, обл.Пазарджик, ул.„Б. П." №29, представлявано от управителя си С. В. С., със съдебен адрес:***, Банкова сметка: ***, БАНКА: „ПИРЕОС", клон КЪРДЖАЛИ против „К.-ABC" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с.О. 4417, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.„К. П. В." №13, с управител Б.А.А., в която ищцовото дружество, чрез пълномощника си, твърди, че е било уведомено със съобщение, издадено по ЧГД №1488/2018г. по описа на XXVIII граждански състав при Районен съд гр.Пазарджик, че е постъпило възражение от „К.-A." ЕООД, ЕИК ********* по реда на чл.414 от ГПК по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в което длъжник твърди, че не дължи изпълнение на паричното задължение. Със същото съобщение съдът им указва, че може да предявят иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като се довнесе дължимата държавна такса. Поради това за тях възниква правен интерес за подаване на настоящата искова молба с правна квалификация - чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК срещу длъжника - дружество „К.-А." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с.Огняново 4417, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.“К. П. В." №13.

          Твърди, че предмет на разглеждане в това производство е установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца частично неплатена сума с остатък за плащане в размер на 2832.77 лв. по фактура №**********, издадена на 17.11.2017г. с главница 35832.77 лв. с вкл. ДДС, ведно със законовата лихва за забава на плащането по фактурата, изчислена от падежа на фактурата 18.11.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд-Пазарджик – 20.04.2018г.

          Сочи, че по посочената фактура от ответната страна има направени четири частични плащания по банков път, както следва: на 15.12.2017г. - платена сума 15 000 лв., на 29.12.2017г. - платена сума 10 000 лева, на 16.02.2018г. - платена сума 5 000 лева и на 02.03.2018г. - плащане в размер на 3000 лева.

          Твърди, че фактурата е издадена за извършено СМР, съгласно Акт образец 19 от дружество „СТ-С." ЕООД, ЕИК ********* в полза на „К.-А." ЕООД, ЕИК *********. Твърди, че СМР са извършени от ищеца, съгласно договореното между страните и приетата от ответника оферта качествено и в срок.

          Поради обстоятелството, че „К.-А." ЕООД не е изпълнил поетите задължения и въпреки многобройни опити за уреждане на спора, ответната страна не е заплатила остатъка от дължимата сума по описаната по-горе фактура, което предпостави необходимостта да предяви настоящия иск.

          Моли съда да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца „СТ-С." ЕООД, ЕИК ********* по отношение на ответника - „К.-А." ЕООД, ЕИК ********* за сумата в размер от общо 2954.19 лева, включваща: частично неплатена главница 2832.77 лв. и законова лихва за забава, считано от падежа на фактурата - 18.11.2017г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд-Пазарджик в размер на 121,42 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в производството по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №1488/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, в т.ч. държавна такса и адвокатски хонорар, платен изцяло по банков път общо за сумата в размер на 479.10 лева. Моли да им бъдат присъдени направените по настоящото дело съдебни разноски и адвокатски хонорар в общ размер на 479.10 лева, както и всички останали разноски, за което представя списък с разноски на основание чл.80 от ГПК.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който заявява, че предявеният иск срещу дружеството е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло като такъв. Съображенията за това са следните: Сочи, че действително ищецът е извършвал СМР, възложени от "К. A." ЕООД като страните в отношенията си са се водили от подадената и приета оферта, с която са били уточнени единичните цени за различните видове СМР, съобразно техните количества (кв.м., л.м. и брой). Също така няма спор между страните и в този смисъл може да се приеме за установен и размерът на заплатените от ответника на ищеца суми, който възлиза общо на 47 400 лв. с ДДС (14400 аванс и 33000 частични плащания по процесната фактура 347/17.11.2017г).

Твърди, че остатъкът в размер на 2832.77лв. обаче не е дължим по няколко причини. На първо място представеният с исковата молба протокол №1 от 11.11.2017г. (Акт образец 19) не е подписан от лице, представляващо дружеството или изрично упълномощено за подписването му. Подписът, положен от страна на възложителя, не е на управителя Б.А., въпреки че там е написано неговото име. Освен това съдържанието на този протокол също не отговаря на истината, доколкото той е предварително изготвен от страна на ищеца и е представен за подпис, без реално да е правена проверка на място от двете страни за извършените СМР към деня на подписването му. Твърди, че описаните в протокола количества извършени СМР са завишени и не отговарят на реално извършената по обем работа на обекта. Не на последно място не е посочен и никакъв адрес на обекта, на който са извършени описаните СМР, което не е някакъв фатален пропуск по отношение на самия документ, но говори за формалния подход, проявен при съставянето му, а от там и за липсата на прецизност и в останалото съдържание на документа.

Твърди, че за разликите между фактурираните количества и действително извършената работа на обекта бил уведомен от негови служители по-късно, в момент когато по-голямата част от дължимата по фактурата сума вече била платена. Тогава на места било констатирано и некачествено изпълнение (пукнатини в бетона и видими неравности, положеният бетон около част от отводнителните шахти е под тяхното ниво и не позволява отводняване), за което представителят на ищцовото дружество бил уведомен в телефонен разговор. Въпреки уверенията, че тези несъответствия ще бъдат компенсирани от тях, чрез съответно намаление на крайната цена, това не било направено.

Взема становище по представените от ищеца писмени доказателства и по направените от него доказателствени искания.

Прави искания по доказателствата.

В проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по делото.

Ответното търговско дружество, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество излага в представените по делото писмени бележки.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 19.04.2018 год., ищцовото дружество „СТ-С.“ ЕООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 20.04.2018г., срещу ответника „К.-А.“ ЕООД, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1488/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №783 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 24.04.2018год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 2 832,77 лв. – неплатена главница по фактура и сумата от 121,42 лв. – мораторна лихва за периода от 18.11.2017г. до 20.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 59,10 лв. - държавна такса и 402 лв. - заплатен адвокатски хонорар. Посочено е, че вземането произтича от фактура №**********/17.11.2017г. на стойност 35 832,77 лв. с ДДС, платена частично с четири плащания по банков път, издадена за извършени СМР, съгласно Акт образец 19 от „СТ-С.“ ЕООД. Срещу така издадената заповед ответното дружество, чрез законния си представител, е възразило в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради показани дефекти и разминаване на площта на СМР и действителната. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

          По съществото му, съдът приема следното:

          Ищецът основава исковата си претенция на представения по делото Протокол №1 за извършване завършването и за заплащане на натурални видове строително-монтажни работи от 11.11.2017г., както и на издадената фактура №**********/17.11.2017г. Видно от последната е, че изпълнител /продавач/ е търговското дружество-ищец, а възложител /купувач/ е ответното търговско дружество. Документите са издадени на датите, посочени в исковата молба и по-горе. Като начин на плащане във фактурата е отразено - по банков път, по сметка. Във фактурата е отразено, че се отнася за извършени СМР, съгласно Акт обр.19 и Авансово плащане по фактура №339/04.10.2017г. Посочената сума за плащане по фактурата /след приспадане на авансово заплатената сума/ е в размер на 35832,77 лева. Тази фактура е приета като доказателство по делото и не е оспорена.

          Между страните не е спорно и обстоятелството, че по процесната фактура дружеството-ответник е извършило четири частични плащания по банков път, както следва: на 15.12.2017г. - платена сума 15 000 лв., на 29.12.2017г. - платена сума 10 000 лева, на 16.02.2018г. - платена сума 5 000 лева и на 02.03.2018г. – платена сума в размер на 3000 лева. Общо платена сума – 33 000 лева.

          Не е спорно и това, че по фактурата е останал неплатен остатък в размер на 2832,77 лева.

          Оспорен е от ответната страна процесният Протокол №1 от 11.11.2017г., на който ищецът се позовава и който е посочен във фактурата като основание за нейното издаване. Видно от този протокол е, че той е подписан и от двете страни – възложител и изпълнител. Оспорен е от ответното дружество положения подпис за възложител с твърдението, че същият не е на управителя на ответното дружество Б.А., чието име е записано там. В самия протокол е налице индиция за това обстоятелство, тъй като видно е, че пред името на управителя Б.А. е поставена запетая. Освен това, в хода на производството по делото се установи, че протоколът е подписан от свидетеля В. Ц. . Последният не е служител на дружеството ответник, а на едноличния търговец Б.А.. Във връзка с това са другите възражения на ответника, а именно, че лицето, подписало протокола не е представител на дружеството-ответник и че няма делегирани правомощия за това. В случая дори и да приемем, че свидетелят В. Ц.  е действал от името на търговското дружество-ответник без представителна власт /въпреки наличните свидетелски показания, че той е посочен като лице за връзка и съдействие на фирмата- изпълнител/, то е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. За извършеното от свидетеля действие – подписването на процесния протокол управителят на ответното дружество е разбрал /узнал/ лично от свидетеля В. Ц. , два или три дни след това, в каквато насока са неговите показания. По делото не са събрани доказателства след узнаването за изготвянето и двустранното подписване на протокола, търговецът-ответникът да се е противопоставил по някакъв начин. Налага се извода, че той е потвърдил действията на лицето, дори и то да е действало без представителна власт.    

          Съгласно решение №65/16.07.2012г. по т.д. №333/2011г. на II ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в които са посочени количествата, единичната цена и общата стойност на видовете СМР, по своята същност представлява приемателно-предавателен протокол за конкретно извършени видове работа. По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.193 ГПК.

          Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че откритото в настоящето дело производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение на процесния протокол е неправилно, поради което не дължи произнасяне по проверка на истинността му по реда на чл.193 от ГПК.

          Според показанията на свидетеля В. Ц. , че след като е разбрал за подписването на протокола, управителя Б.А. наредил проверка и извършване на измервания относно отразените в него количества СМР /назначаването на проверка и нареждането за извършване на измервания не са действия на противопоставяне/. В хода на същата били установени разлики. Данни за това колко време е продължила проверката, какви разлики по вид и количество са установени, предприети ли са от управителя действия и какви са били те, няма по делото.

          Показанията на  другия свидетел на ответната страна А. Г.  са, че от него и от свидетеля В. Ц.  управителят е разбрал за разликите между отразеното в протокола и направените замервания. Какви са разликите, кога са уведомили управителя и какво е предприето също не сочи.

          Данните по делото са, че около месец след подписването на протокола и издаването на процесната фактура, дружеството-ответник е започнало извършването на плащания по процесната фактура и че е извършило четири частични плащания в периода от 15.12.2017г. до 02.03.2018г. Няма данни по делото за направени възражения пред ищеца през този период. Такива са направени едва в хода на настоящето производство. В конкретния случай не са налице възражения от страна на ответното дружество, нито са събрани доказателства за наличието на обективна и основателна причина, респ. препятствие за преглеждане на извършената от ищеца работа при подписването на процесния протокол №1 от 11.11.2017г. /та дори и в близките дни и месеци след това/.

          В отговора на исковата молба, ответникът сочи, че за разликите между фактурираните количества и действително извършената работа на обекта е бил уведомен от негови служители по-късно, в момент когато по-голямата част от дължимата по фактурата сума вече е била платена. Не сочи точния момент на узнаването, не уточнява констатираните разлики. Не излага твърдения и не сочи доказателства за предприети действия по уведомяване на ищцовото дружество.

          При тези данни и на основание разпоредбата на чл.264 ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че процесната извършена от ищеца работа е приета от дружеството-ответник и че на основание чл.266 от ЗЗД той следва да заплати договореното възнаграждение за същата.

          Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза е, че при извършената проверка в счетоводството на ищцовата страна, вещото лице е установило, че издадената на ответника процесна фактура №347/17.11.2017г. е надлежно осчетоводена от ищеца по сметка 411 /клиенти/ - за контрагент „К. А.“ и по сметка 703 /приходи от продажба на услуги/. Начислен е дължимият ДДС. Декларирана е в дневника за продажби в месеца на издаването – месец ноември 2017г. По банковата сметка на ищеца са постъпили следните плащания от ответника: 15.12.2017г. – 15 000 лева – частично по фактура 347/17.11.2017г.; 29.12.2017г. – 10 000 лева - частично по фактура 347/17.11.2017г.; 16.02.2018г. – 5000 лева - частично по фактура 347/17.11.2017г.; 02.03.2018г. – 3000 лева - частично по фактура 347/17.11.2017г. Общо – 33 000 лева. Неразплатен между страните е остатъкът от 2832,77 лева. Вещото лице е посочило, че проверка в счетоводството на ответната страна не е била извършена, поради липса на контакт с ответника или с негов представител. Изчислило е вещото лице, че мораторната лихва за забава на плащане в размер на 2832,77 лева за периода 18.11.2017г.-20.04.2018г. е равна на 121,19 лева.

          Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

          Съдът приема за установено по делото, че в конкретния случай се касае за търговска сделка, сключена между ищцовото дружество и ответното търговско дружество, тъй като е безспорно, че страните са търговци по смисъла на ТЗ и спрямо тях, съгласно разпоредбата на чл.286 от ТЗ, следва да се прилагат правилата за търговските сделки. В настоящия казус и по отношение на процесния протокол и фактура – за извършените фактически действия - строително-монтажни работи, разпоредбата на чл.286 от ТЗ следва да се прилага във връзка с текста на чл.288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при които едната страна - изпълнител се задължава да изпълни поръчката на другата страна - възложител за извършването на определени фактически действия, а последната – да заплати възнаграждение за същите, са уредени в раздел VІІІ-ми от особената част на ЗЗД и общото им наименование е “договор за изработка”. Касае се за неуредени в ТЗ положения по тази търговска сделка и затова съгласно чл.288 от ТЗ ще следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД и по-конкретно на договора за изработка.

Както бе посочено и по-горе дори и да приемем, че лицето, подписало процесния протокол, както и това, получило процесната фактура не са представители на ответника /каквито възражения по делото няма за процесната фактура/ и че са лица, които са действали от името на ответника, без представителна власт, то ответникът, като търговец, като е узнал тези обстоятелства още в месеца, в който е бил подписан протоколът и издадена фактурата, не се е противопоставил.

Процесната фактура отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС и съдържа предвидените в тях реквизити. Фактурата е надлежно осчетоводена от ищеца, съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС. Съответно ответникът е придобил правото на данъчен кредит. Затова извършените фактически действия ангажират ответника, като страна по договора. Няма данни за направени от ответното дружество възражения при издаването, подписването и получаването на процесната фактура.

Съдът намира за нужно да отбележи и обстоятелството, че въпреки активното си поведение и участие в производството по делото, ответното дружество не осигури достъп на вещото лице до счетоводството си, за да извърши проверка относно отразяванията за процесната фактура.  

            Възнаграждението е съществен елемент от възмездния договор за изработка в неговите различни разновидности - чл.258 от ЗЗД. В конкретния казус се касае за извършване на фактически действия  - Строително-монтажни работи, описани в приложения документ-протокол, с уговорено възнаграждение.

          Налице е частично неизпълнение на договорните задължения по процесната фактура /и договор/ от страна на ответника – възложител, като дължимият от него остатък от главницата по фактурата възлиза на сумата от 2832,77 лева. Дължимата сума изцяло съвпада с претендираното на ищеца вземане за главница.  

При тези данни, съдът намира, че искът за дължимостта на вземането за главнца по процесната фактура е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в посочения размер от 2832,77 лева.

        Вземането е изискуемо и длъжникът дължи заплащането му, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.

          Върху главницата от 2832,77 лева се дължи и законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.04.2018 год. и до окончателното изплащане на сумата.

          Съдът счита, че ответникът е в забава по отношение на остатъка от задължението по процесната фактура от деня на издаването й /друг уговорен между страните срок не е отразен във фактурата/. Поради това съществува и вземането на ищеца спрямо ответника по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД - за обезщетение за забавено плащане за претендирания със заявлението и с исковата молба период, а именно от 18.11.2017 год. до 20.04.2018 год. Така съществува и вземането на ищеца от ответника за мораторна лихва в размер на 121,19 лв., съгласно заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза. Претенцията е основателна до този размер. Над него и до претендирания размер на вземането от 121,42 лева, искът ще следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в заповедното производство и в настоящето исково производство в размер на 720,14 лева, с оглед приложените разходни документи.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       

                 

Р    Е    Ш   И:

 

По иска на „СТ-С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., обл.Пазарджик, ул.„Б. П." №29, представлявано от управителя Симеон Василев Стефанов, със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Х.Ч.-В., управляващ съдружник в АД „Й., Ч. и п.“, в качеството й на пълномощник против „К.-A." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с.Огняново 4417, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.„К. П. В." №13, с управител Б.А.А. с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на ищеца „СТ-С." ЕООД, ЕИК ********* по отношение на ответника - „К.-А." ЕООД, ЕИК ********* за следните суми: сумата от 2 832,77 лв. – главница, неплатен остатък от стойността на фактура №**********/17.11.2017г., сумата от 121,19 лв. – мораторна лихва за периода от 18.11.2017г. до 20.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №783 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.04.2018 год. по ч.гр.дело №1488/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за вземане за мораторна лихва над размер от 121,19 лева и до претендирания размер от 121,42 лева, като неоснователна.  

ОСЪЖДА „К.-A." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с.Огняново 4417, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.„К. П. В." №13, с управител Б.А.А. да заплати на „СТ-С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Брацигово, обл.Пазарджик, ул.„Б. П." №29, представлявано от управителя С. В. С., със съдебен адрес:*** разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер на 720,14 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: