Присъда по дело №111/2015 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2015 г. (в сила от 14 април 2015 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20152200200111
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 март 2015 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

9

 

Гр. Сливен, 30.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и петнадесета година,  в следния състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

ЧЛЕН: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Щ.М.

П.Р.

ЯНА Т.

 

                            

           с участието на секретаря Р.Г. и прокурор  ВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВА като разгледа НОХД  № 111 по описа за 2015 година докладвано от Председателя

 

                             П   Р   И   С   Ъ   Д   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.П.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 16.09.2014 г. в гр. Ш., общ. Т., умишлено умъртвил майка си М.Д.А., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 предл.2 и т.6 предл.3 вр. чл.115 от НК във вр. с чл.58а ал.1 във вр. с чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Й.П.А. е бил задържан, считано от 17.09.2014г. до влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 53 ал.1 б.а от НК, ОТНЕМА в полза на държавата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, а именно:

-1 бр. черна найлонова торбичка, намачкана в плик с лепенка № А5262 на ОД на МВР – Сливен

-1бр. черна найлонова торбичка, намачкана в плик с лепенка № А5263 на ОД на МВР – Сливен

-1бр. метална, лята затварачка за буркани в плик запечатан с лепенка № А5264 на ОД на МВР, които след влизане в сила на присъдата, да се унищожат като вещи без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия Й.П.А., със снета по делото самоличност, да заплати  в полза на държавата по бюджета на МВР гр. София, сумата от 960.89 лв. /деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски на досъдебното производство.

 

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас  в 15- дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕН:

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                   2.

 

 

                                                                   3.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

 

към присъда №…. / 30.03.2015г. по НОХД № 111 / 2015г. на СлОС

  

  Окръжна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт против подс. Й.П.А. за престъпление чл. 116 ал. 1 т. 3 предл. 2 и т.6 предл. 3   вр. с чл. 115   от НК, затова  че на 16.09.2014 г. в гр. Ш., общ. Т., умишлено умъртвил майка си М.Д.А., ЕГН: **********, като убийството е извършено с особена жестокост .

Гражданско -  правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

В хода на съдебните прения след проведеното съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подс. А. обвинение. Счита, че събраните доказателства категорично доказвали извършеното от него. Преповтаря  фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия. Пледира за наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, като след редукцията по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години подс. А. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.       

 Разпитан  в с.з.  подсъдимият се признава за виновен, признава  всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, моли за минимално наказание лишаване от свобода. Изказва съжаление за стореното.

Защитникът на подс. А. моли наказанието да бъде определено по първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК в минимален размер и да бъде редуцирано по чл. 58а от НК с една трета.

Въз основа на самопризнанието на подс. А., съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс. Й.П.А. е на 44 години, с основно образование, не е женен, не работи, не е осъждан. Живеел заедно с майка си, пострадалата М.Д.А. в гр. Ш., общ. Т. в къща, намираща се на ул. „ Д. А." № *. На същия адрес в пристройка към къщата живеел брата на подсъдимия - свид.А.А. със съпругата си свид. З.А. и дъщеря им.

От няколко години подс. А. системно употребявал алкохол, в резултат от което развил симптоми на алкохолна зависимост. Той страдал и от епилепсия, като провеждал стационарно лечение в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински"-гр. Сливен. Водел се на регистрационен учет в Отделение по психиатрия към лечебното заведение с диагноза: "Синдром на алкохолна зависимост. Епилепсия с комбинирана етиология - следтравматична и алкохолна".

Въпреки възрастта си, пострадалата А., която била на 85 г., не се оплаквала от здравословни проблеми. Тя се справяла с домакинската работа, обслужвала се сама, полагала грижи за подс. А. и го подпомагала с парични средства.

Под въздействие на алкохола подс. А. проявявал агресивно поведение,    като    видно    от    изготвената    от    полицейски    инспектор характеристична справка, същият бил регистриран като системен нарушител на обществения ред.

На 16.09.2014 г. през деня, подс. А. и майка му били в дома си. Около 17-18:00 часа постр. А. излязла навън, тъй като обичайно по това време тя се събирала със свои съседки на скамейка пред пенсионерския клуб. Прибрала се около 18:30 часа и започнала да мете на улицата пред дома им, а след това отишла в стаята си, която се намирала на първия жилищен етаж от къщата. По същото време подс. А. бил в своята стая на същия етаж. Той извикал майка си, за да вечерят заедно, но тя отказала, защото отивала да си ляга. Помежду им възникнало пререкание. Подразнена от поведението на сина си, пострадалата се обърнала към него с думите: „Като не ме искате, махнете ме, убийте ме!". Подс. А. се ядосал и влязъл в стаята й. В този момент постр. А. се намирала до леглото. Подсъдимият взел намиращата се на шкафа до леглото метална затварачка за буркани и й нанесъл с нея силен удар в задната тилна област на главата. В резултат от удара пострадалата политнала напред и паднала на земята, при което охлузила дясното си коляно и останала да лежи на пода. Тогава подс. А. стъпил с крак върху гърдите й и започнал да я притиска силно към пода, като същевременно я удрял в горната част на тялото.

В резултат на силното притискане и нанесените удари били счупени десните ребра на пострадалата от второ до шесто, както и пето и шесто ребро в ляво. Въпреки причинените тежки наранявания, които довели до изпадане на постр. А. в кома, обвиняемият я сграбчил и я хвърлил на леглото, където продължил да я души с ръце. При душенето той счупил няколко шийни прешлена от гръбначния стълб на пострадалата. Подс. А. напъхал в устата на пострадалата найлонова торбичка, в резултат на което тя получила асфиксия, която усилила дихателната недостатъчност вследствие на травматичните увреждания в областта на гръдния кош и това довело до настъпване на смъртта й.

След като разбрал, че постр. М. А. е починала, подс. А. излязъл на двора и започнал да мие ръцете си. По това време, около 20:00 часа брат му свид. А.А., който гостувал на свой приятел, се прибрал в дома си. Той попитал подсъдимия какво се е случило, при което той му отговорил, че е счупил врата на майка им. Свид. А.А. не повярвал на думите му и отишъл до стаята на пострадалата, за да види в какво състояние се намира. Там установил, че тя лежи безжизнена на леглото си, както и че в устата й е напъхана найлонова торбичка. Свид. А. А. извадил торбичката, извикал няколко пъти на майка си, но пострадалата не помръдвала. По телефона свид. А. А. се обадил на съпругата си -свид. З.А., която гостувала на свои роднини, за да я уведоми за случилото се, а след това отишъл до дома на съседите си – свидетелите В. и Я. В., като ги помолил да подадат сигнал за инцидента на телефон „112". В 20:37 часа на телефон „112" било регистрирано обаждане от мобилния телефон на свид. В.. За инцидента били сигнализирани органите на РУ на МВР - Т.. На местопроизшествието пристигнал полицейски екип в състав: свид. М.Д., който бил оперативен дежурен, както и полицейските служители от патрулно-постовата служба Д. П. и А. Д.. Пред дома на постр. М. А. били събрани хора, сред които бил и синът й - свид. А.А.. Той казал на свид. Д., че брат му - подс. А., е убил майка им. Свид. Д. влязъл в двора, където видял подсъдимия. Попитал го какво се е случило и той отговорил: „Тя трябваше да умре и аз й помогнах!". Свид. Д. разпоредил подс. А. да бъде задържан, след което влязъл в стаята на постр. М. А., където констатирал че същата е починала. Местопроизшествието било запазено до пристигането на дежурната група. При извършената проба с техническо  средство за употреба на алкохол от подсъдимия, уреда отчел 0,00 промила концентрация на алкохол в издишания въздух.

От заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза, при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа постр. М. А. е видно, четя е получила съчетана механична травма с обхващане на главата, гръдния кош и гръбначния стълб, като травмата на главата се изразява в наличие на масивен травматичен оток на тъканите в дясната тилна област на главата с ивицести кръвонасядания с дължина около 6 - 7 мм, разположени в една линия с дъговидна форма, многофрагментно счупване на подлежащите черепни кости с хлътване в черепната кутия на някои от образувалите се костни фрагменти, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки в тилните и челно-теменните области на главата, контузия на тилните области на двете големи мозъчни хемисфери, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и точковидни кръвоизливи на мозъка. Установени са и двустранен периорбитален хематом с охлузване на кожата, като уврежданията ангажират долните половини на очниците и скулните области на лицето и кръвонасядания в областта на ръбовете на горната и долната устна на устата, по лигавичните им повърхности и наличие на   такива   кръвонасядания   в   областта   на   езика.   Според   експертното заключение гръдната травма на постр. М. А. се изразява в наличието на множествени счупвания на ребрата с контузионни изменения на белите дробове около местата на счупванията и кръвоизливи в областта на меките тъкани на гръдния кош, като в дясно е установено счупване на ребрата от второ до шесто, а в ляво - пето и шесто. Травмата на гръбначния стълб и гръбначния мозък, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, се изразява в счупването на шийния сегмент на гръбначния стълб на равнището на четвърти и пети шийни прешлени с контузия на гръбначния мозък и кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка. Установено е било и запушване на горните дихателни пътища с чуждо тяло (найлонова торбичка), кръвонасядания в областта на устните и оток на белите дробове.

Според експертното заключение, причината за настъпването на смъртта на постр. М. А. са причинените й травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и гръбначния мозък. Вследствие увреждането в областта на главата и тилните участъци на двете мозъчни хемисфери, пострадалата е изпаднала в коматозно състояние. Непосредствената причина за настъпването на смъртта на М. А. е т.нар. „Спинален шок", който се получава вследствие увреждания в областта на мозъчния ствол и горните сегменти на гръбначния мозък.

При изследване механизма на причиняване на процесиите увреждания, експертът е приел, че нараняванията са причинени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари с такива предмети. Видно от експертното заключение, счупването на главата в тилните области се дължи на нанесен удар с тъп или тъпоръбест предмет в тази област на главата, като това счупване добре отговаря да е получено вследствие нанасяне на силен удар с металната затварачка, която е била намерена в стаята на пострадалата по време на извършения оглед. Кръвонасяданията под меките черепни обвивки в челнотеменните области на главата и в областта на очниците най-добре отговарят да са били получени вследствие падане на пострадалата напред и удряне на тези области на главата върху широка повърхност. Тази повърхност може да бъде повърхността на пода на стаята или друга повърхност, по която пострадалата се е ударила при политане на тялото напред. Установените увреждания в областта на устните и езика добре отговарят да са били получени вследствие набутване на установената найлонова торбичка с ръка и притискане на устните и езика от пръстите на човека, който е извършил  това върху зъбите и костни подложки на меките тъкани на устните и устната кухина. Това е довело до затваряне на горните дихателни пътища и настъпване на асфиксия, която от своя страна е засилила и утежнила дихателната недостатъчност вследствие травматичните увреждания на гръдните стени и белите дробове. Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, счупването на гръбначния стълб добре отговаря да е получено вследствие упражнения натиск върху шийния сегмент на гръбначния стълб. Този натиск добре отговаря да е бил упражнен при фиксиране на гръбначния стълб и снагата на пострадалата и силно упражнен натиск върху горната половина на тялото в посока назад. Счупването на ребрата и уврежданията на белите дробове добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари по тези области на тялото или натискане с ръце, с крака, или с колене.

Видно от експертното заключение, настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на причинените травматични увреждания на пострадалата. Самостоятелно смъртоносни са били както уврежданията в областта на главата, така и в областта на гръбначния стълб и гръдния кош. Според експерта смъртта на пострадалата е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Причинените на пострадалата травми са проява на особена жестокост спрямо нея. Преди настъпването на смъртта пострадалата не е изпитала силни и мъчителни болки, тъй като непосредствено след нанасянето на удара в областта на главата и получаването на гръбначномозъчната травма тя е изпаднала в състояние на кома, а  лицата в това състояние не изпитват болка.

В хода на разследването е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която е видно, че подс. Й.А. страда от „Разстройство вследствие злоупотреба с алкохол. Синдром на зависимост. Симптоматична епилепсия с комбинирана етиология - следтравматична и алкохолна". Според експертното заключение, подсъдимият е с нормален интелект и не страда от заболяване, представляващо „Разстройство на съзнанието", поради което същият не е бил лишен от годност да разбира и ръководи постъпките си по време на извършване на деянието, в което е обвинен. С оглед на тази констатация от страна на експертите е прието, че подс. А. към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си. В момента на извършване на престъплението психическото състояние на подсъдимия му е позволявало да предвиди последствията на своите действия. Подс. А. е със запазени годности правилно да възприема фактите, от значение по делото и да дава правилни и достоверни обяснения за тях, ако желае. Според заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, липсват клинични данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието на подсъдимия, както и за състояние на афект. При извършения преглед и психологично изследване на подс. А. е било установено, че същият се очертава като личност с ниско ниво на емоционална устойчивост, дисхармоничност, егоцентризъм. Във връзка с това експертите са приели, че констатираните личностови особености, както и интензивността на негативната емоция, могат да бъдат обсъждани като обстоятелства, улеснили обвиняемия в извършване на деянието.

По делото е назначена и съдебно-фоноскопна експертиза с обект на изследване 1бр. компакт диск, в заключението на която е възпроизведен текста на звукозаписите от проведени разговори с оператор на тел „112" по повод подаден сигнал за възникналия инцидент.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от анализа на наличния доказателствен материал, събран на досъдебното производство и включващ: обяснения на обвиняемия; показанията на свидетелите; протокол за оглед на местопроизшествие в дома на пострадалата и фотоалбум към него; съдебномедицинска експертна справка; удостоверение за съпруг и родствени връзки; докладна записка относно изпробване на подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол; заключенията на назначените по делото експертизи – съдебномедицинска експертиза на труп, отнасяща се за пострадалата; съдебно- психологично - психиатрична експертиза, отнасяща се за подс.А.; съдебно-фоноскопна експертиза; акт за смърт и удостоверение за наследници на пострадалата; епикризи и уведомително писмо, относно лечението на подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; веществени доказателства. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и експертите, като при постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Предвид признанието на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства относно въпросните факти.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А.А., М.Д., Я. В., В. В. и З.А., които взаимно се допълват. 

Съдът се довери напълно на коментираното по – горе заключение на съдебномедицинската експертиза на пострадалата, от което се установява механизма на причиняване на установените травматични увреждания и причината за смъртта й. Съдът възприе изцяло и заключението на съдебно- психологично - психиатрична експертиза, от което се установява, че подсъдимият не е бил лишен  от годност да разбира и ръководи постъпките си по време на извършване на деянието . Съдът кредитира и изготвения протокол по съдебно – фоноскопната експертиза с текст на звукозаписа  от проведени разговори с оператор  на тел.  112  по повод подаден сигнал за възникналия инцидент съдебно. Заключенията по експертизите не са оспорени и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът се довери и на множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото – описани по - горе. Тези документи не бяха оспорени от страните, изготвени са по предвидения процесуален ред и отговарят на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния процес.

При изграждане на своите фактически констатации съдът се съобрази и с предметите, приложени като веществени доказателства по делото.  

Между горепосочените доказателства липсват противоречия, които да налагат обсъждането им и излагане на съображения защо се възприемат едни и  отхвърлят други.

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание на инкриминираните  в обвинителния акт факти и обстоятелства.

Съдът констатира незначително несъответствие на фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните по досъдебното производство доказателства, относно обстоятелството, че подсъдимият „с ожесточение” сграбчил майка си и я хвърлил на леглото -  подсъдимият не споменава за такова свое състояние, свидетели – очевидци не е имало, а съдебно - медицинската експертиза не може да установи как е сграбчена и хвърлена на леглото пострадалата. Доколкото обаче това несъответствие не се отразява върху елементите от обективната страна на деянието, за които е повдигнато обвинение на подс. А., то настоящия съдебен състав приема, че това е в рамките на допустимото, така както е очертано в Тълкувателно рещение № 1 / 2009 година на ОСНК на ВКС.

Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА  СТРАНА:

Подс. А. е осъществиел от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.3 предл.2 и т.6 предл.3 вр. чл.115 от НК, като на 16.09.2014 г. в ГР.Ш., общ.Т., умишлено умъртвил майка си М.Д.А., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост.

Подс. А. страда от „Разстройство вследствие злоупотреба с алкохол. Синдром на зависимост. Симптоматична епилепсия с комбинирана етиология – следтравматична и алкохолна”, но това не е заболяване, представляващо „разстройство на съзнанието”. Към момента на извършване на деянието той е бил  пълнолетен  и вменяем, с нормален интелект.  Заключението на съдебно – психологично – психиатрична експертиза е, че към момента на извършване на деянието  подсъдимият е разбирал свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си. Психическото му състояние му е позволявало да предвиди последствията на своите действия. Липсват клинични данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието както и за състояние на афект. 

Безспорно е авторството на престъплението по чл.116 ал.1 т.3 предл.2 и т.6 предл.3 вр. чл.115 от НК, а механизмът му беше описан по - горе във фактическата обстановка.

Подробно описаните по – горе увреждания, довели до настъпването на смъртта на пострадалата А. са причинени от нанесените от  подсъдимия удари с металната затварачка;, набутване на установената найлонова торбичка с ръка и притискане на устните и езика; упражнения натиск върху шийния сегмент на гръбначния стълб, върху горната половина на тялото, върху ребрата й,  (описани по – горе във фактическата обстановка).

Смъртта на пострадалата е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Преди настъпването на смъртта тя не е изпитвала силни и мъчителни болки, тъй като непосредствено след нанасянето на удар  в областта на главата и получаването на гръбначномозъчната травма е изпаднала в състояние на кома.   Настъпването на смъртта  на пострадалата е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания -  самостоятелно смъртоносни са били както уврежданията в областта на главата, така и областта на гръбначния стълб и гръдния кош.     

Убийството е извършено с особена жестокост. Причинените на пострадалата травми  са проява на особена жестокост спрямо нея. Активното поведение на подсъдимия говори за агресивност, жестокост, коравосърдечност и безчовечност, насочени към човешко същество, което не се противопоставя и не отвръща на посегателството. Пострадалата – неговата родна майка, още след удара в задната тилна област на главата с металната затварачка за буркани  паднала на земята и останала да лежи, но подсъдимият стъпил с крак върху гърдите й и я притискал към пода, като същевременно я удрял в горната част на тялото. Въпреки че тя изпаднала в кома, той я сграбчил и я хвърлил на леглото, където продължил да я души и напъхал в устата й найлонова торбичка.  

Деянието е извършено с пряк умисъл - подсъдмият е съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на обществено опасните последици. С оглед неговата възраст, житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало подсъдимият е разбирал, че извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона. Фактическите данни по настоящото дело относно вида и тежестта на процесните травматични увреждания в областта на жизненоважни части от тялото на пострадалата и механизма на тяхното причиняване,  обосновават по категоричен начин пряката цел на подс. А. да причини смъртта  на пострадалата.

При индивидуализацията на наложеното на  подсъдимия наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. За извършеното от  подс. А. престъпление, в нормата на чл.116 ал.1 т.3 предл.2 и т.6 предл.3 вр. чл.115 от НК, са предвидени наказания лишаване от свобода от петнадесет до  двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай,  разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК  задължава  съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК.

За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази неговата възраст, прецени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и съотношението между тях, за да се постигне оптимална съразмерност между действията на субекта и противодействието на държавата. От особено значение на настоящия етап от развитието на обществото е превенцията и противодействието на едно от най - бруталните посегателства срещу  човешкия живот, каквото е убийството. 

Като смекчаващи отговорността на  подсъдимия обстоятелства  освен   самопризнанието, направено още на досъдебното производство и приноса му за разкриване на обективната истина по делото, съдът отчете чистото му съдебно минало и изказаното съжаление за стореното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени недобрите характеристични данни на подсъдимия, регистрацията му като системен нарушител на обществения ред и злоупотребата с алкохол. Тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност и сочат, че извършеното от него в конкретния случай не е лекомислена проява в живота му. Съдът отчете  високата степен на обществена опасност на извършеното деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, въздигнато като такова от законодателя, предвид множеството посегателства против личността в страната, с които се засяга най - ценното благо - човешкия живот и на конкретно с висока степен на обществена опасност престъпление предвид обстоятелството, че е било извършено от подсъдимия спрямо неговата майка, с която живеят в един дом и която през целия му живот до инкриминираната дата се е грижила за него и го подпомагала с парични средства.

Наказанието на  подс. А. съдът прецени, че следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства и съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.

Съобразявайки се с изискванията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът счете, че наказанието  на   подсъдимия за престъплението по чл.116 ал.1 т.3 предл.2 и т.6 предл.3 вр. чл.115 от НК, следва да бъде "лишаване от свобода". С оглед на всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, в границите на най-ниския минимален размер на това наказание, предвиден за конкретното деяние в особената част на НК, а именно 15 години и най – високия максимален  размер - 20 години,   настоящият състав намери за съответно на деянието на подсъдмия, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и целите на чл.36 НК, наказание лишаване от свобода в размер малко по – нисък от средния, а именно за срок от седемнадесет години.  На основание чл. 58а ал. 1 от НК предвид проведеното съкратено съдебно следствие, съдът  редуцира с една трета така определеното наказание и наложи на подс. А.   наказание лишаване от свобода в размер на единадесет години и четири месеца.

 Съдът отчете, че липсват изискванията на чл. 66 ал. 1 от НК за прилагане спрямо подсъдимия института на условното осъждане и постанови съгласно  разпоредбите на чл. 61, т. 2,  и  чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС той   да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години и четири месеца години в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален  „строг” режим.

Наложеното на подс. А. наказание в този вид и размер съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства, за съобразено с изискванията на чл. 373 ал. 2 от НПК и същевременно за справедливо. То е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - ще окаже предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, на които не следва да се внушава безнаказаност за извършено умишлено убийство и същевременно ще допринесе най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

 В съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от наложеното на  подсъдимия наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което той е бил задържан, считано от 17.09.2014г. до влизане в сила на присъдата.

Спазвайки разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът отне в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от  НК веществените доказателства по делото:1 бр. черна найлонова торбичка , намачкана в плик с лепенка  № А 5262 на ОД на МВР  - Сливен, 1 бр. черна найлонова торбичка, намачкана в плик с лепенка № А 5263 на ОД на МВР – Сливен и 1 бр. метална лята затварачка за буркани в плик, запечатан с лепенка № А 5264 на ОД на МВР – Сливен и постанови след влизане в сила на присъдата унищожаването им като вещи без стойност.

Съгласно правилата на процеса, съдът осъди подс. А. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 960,89 лв.  в полза на държавата по бюджета на МВР – София.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                         ЧЛЕН: