Присъда по дело №959/2011 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 26
Дата: 26 юни 2012 г. (в сила от 16 септември 2013 г.)
Съдия: Александър Людмилов Григоров
Дело: 20114400200959
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2011 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

№ ………….                          02.07.2012                       ГР. П Л Е В Е Н

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                               наказателна колегия

на       ВТОРИ ЮЛИ                                 две хиляди и единадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                               ЧЛЕН: МАРИЯНА Т.

                     СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1. М.Ц.З.

                                               2. М.В.М.

                                               3. Н.Н.Н.

 

 

                                       

СЕКРЕТАР:  А.  Д.

ПРОКУРОР: РЕНИ КИРИЛОВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД  № 959 по описа за 2011  година

и по данни делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С.С.М. роден на *** ***, живущ ***, българин, българско гражданство, с висше образование, женен, работи като главен юрисконсулт на фирма „***”, неосъждан,  ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

На 29.03.2010 година в град Долна Митрополия в съучастие с Г.С.М., ЕГН **********, двамата като извършители умъртвил Е. Х. И. и се опитал да умъртви З.С.С. и М.С.М., като опитът е останал недовършен по независещи от него причини, като се касае за повече от едно лице със средство, опасно за живота на мнозина – стрелба с  огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ – автомат „Калашников”, калибър 7,62мм., с фабричен №***., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, предл. трето и т. 6, пр. второ,  във вр. с чл. 115, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 вр. чл.54 от НК го осъжда на 20/двадесет/ години лишаване от свобода, като го оправдава по обвинението да е извършил деянието предумишлено по чл.116 ал.1 т.9 от НК

На 29.03.2010 година държал в дома си находящ се в град ***, ул. «Г.К.» № *, ет.*, ап.*, огнестрелно оръжие - 1брой пистолет марка “Люгер - Парабелум” с фабричен №1651, калибър 9х19мм., представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 (ред. ДВ бр. 92/2002 година) вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл.54 от НК го осъжда на 3/три/ години лишаване от свобода, като го оправдава по обвинението в частта „на неустановена дата да е придобил и до 29.03.2010г. да е държал” огнестрелно оръжие.

На неустановена дата през 2004 година придобил и до 29.03.2010 гододина държал  в град Долна Митрополия, област Плевен, огнестрелно оръжие - 1брой автомат „Калашников”, калибър 7,62х39 мм., с фабричен №***, представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и 28 броя патрони калибър 7,62х39 мм., представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 (ред. ДВ бр. 92/2002 година) вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл.54 от НК го осъжда на 5/пет/ години лишаване от свобода.

На 29.03.2010 година на път № 3004, свързващ село Опанец – град Долна Митрополия, област Плевен в района на ЖП прелез – км 6+000, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2, предл.последно, вр. с ал.1 вр. чл.54 от НК го осъжда на 3/три/ години лишаване от свобода.

На основание чл.23 от НК налага на подсъдимия С.С.М. общо най-тежко наказание по констатираната съвкупност от 20/двадесет/ години лишаване от свобода.

На основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор от С.С.М..

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г.С.М. роден на *** ***, живущ ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, живее на семейни начала с Парашкева Илиева П., не работи, осъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

 

На 29.03.2010 година в град Долна Митрополия, област Плевен, в съучастие със С.С.М.,  двамата като извършители умъртвил Е. Х. И.и се опитал да умъртви З.С.С. и М.С.М., като опитът е останал недовършен, по независещи от него причини, като се касае за повече от едно лице, със средства, опасни за живота на мнозина – стрелба с  огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ – автомат „Калашников”, калибър 7,62мм., с фабричен №***, поради което  и на основание  чл.116 , ал.1,т. 4, предл. трето и т. 6, пр. второ, вр. с чл. 115, вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 вр. чл.54 от НК го осъжда на 20/двадесет/ години лишаване от свобода, като го оправдава по обвинението да е извършил деянието предумишлено по чл.116 ал.1 т.9 от НК.

На 29.03.2010 година държал  в град Долна Митрополия, област Плевен, огнестрелно оръжие – 1 брой автомат „Калашников”, калибър 7,62х39 мм., с фабричен №***, представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и 28 броя патрони калибър 7,62х39 мм., представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 (ред. ДВ бр. 92/2002 година) вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл.54 от НК го осъжда на 4/четири /години лишаване от свобода.

На основание чл.23 от НК налага на подсъдимия Г.С.М. общо най-тежко наказание по констатираната съвкупност от 20/двадесет/ години лишаване от свобода.

На основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор от Г.С.М..

Осъжда на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимите С.С.М. и Г.С.М. да заплатят на С.З.М. лично 80 000лв и като законен представител на малолетните деца З.С.З. и Р.С.З. сумата по 100 000лв за всеки един от двамата ищци, в едно със законната лихва от датата 29.03.2010г. до окончателното изплащане и за трите иска, като в останалата част до 100 000лв претенцията по отношение на С.З.М. отхвърли като неоснователна.

Осъжда подсъдимите да заплатят солидарно държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 4% от 280000лв. – 11 200лв., както и разноски по сметка на ОД на МВР-Плевен в размер по 951,82лв. всеки и в полза на Окръжен съд Плевен в размер на 781лв всеки.

 На основание чл.53 ал.1 б.а и ал.2 б.а от НК веществените доказателства: 1брой автомат „Калашников” с фабричен № *** на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 1 брой пистолет марка „Люгер–Парабелум” с фабричен № ***, на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 16 броя патрони калибър 7,62х39 мм., на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 29 броя ловни патрони, на съхранение в РУП град Долна Митрополия отнема в полза на държавата.

На основание чл.111 ал.1 от НПК веществените доказателства : 1брой проектил иззет от лек автомобил  Опел «***» с ДК № ****; 7 брой проектила иззети с протокол за оглед на местопроизшествие; 5 броя метални частици иззети с протокол за оглед от 22.04.2010 година от приземен етаж на къща; 1 брой гилза, доброволно предадена от лицето Е.В.С. с ЕГН ********** и иззетите с протокол за оглед от 29.03.2010 година на местопроизшествие; 11 броя гилзи; 1 брой марля, потопена в кафеникаво – червена лепкава течност; 1 брой пликче, съдържащо сухо кафеникаво вещество; 3 броя плика съдържащи обтривки от обвиняемите лица от дрехите с които са били облечени и лек автомобил Опел «Вектра» с ДК № С 77-61 ХХ, като вещи без стойност след приключване на наказателното производство да бъдат унищожени.

 На основание чл.111 ал.1 от НПК веществените доказателства: 3 броя плика с съдържащи 1 брой светлосиво зимно яке, 1 брой черно зимно яке, 1 брой бяла мъжка риза с дълги ръкави и 1 брой черен мъжки панталон, иззети с Протоколи за доброволно предаване и Протокол за претърсване и изземване от лица и обекти, запечатани и подписани от поемни лица и експерт; 1 брой черно полиетиленово яке и 1 брой блуза с дълъг ръкав, иззети с Протокол за доброволно предаване на 24.04.2010 година; 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208, с карта на М-Тел с № ***; 1 брой мобилен телефон марка „***”, модел 1203, с карта на „Виваком” – спряна; 1 брой мобилен телефон марка „Водафон”, модел 225, с карта на М-Тел с № **** да бъдат върнати на собствениците им.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВТАС в 15-дневен срок от обявяването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

ЧЛЕН:                                                                                   2.

 

                                                                                         3.

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД №959/2011г.

Обвинението срещу С.С.М.  е по:

- Чл.116 , ал.1,т. 4, предл. трето и т. 6, пр. Второ и т.9, във вр. с чл. 115, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1, от НК за това, че на 29.03.2010г. в гр. Долна Митрополия в съучастие с Г.С.М.,   двамата като извършители предумишлено умъртвил Е. Х.И. и се опитал предумишлено да умъртви, З.С.С. и М.С.М., като опитът е останал недовършен, по независещи от него причини, като се касае за повече от едно лице, със средство, опасно за живота на мнозина – стрелба с  огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ – автомат „Калашников”, кал. 7,62м.м., с фабр. №*** 

- Чл.339, ал.І (ред. ДВ бр. 92/2002 год.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК за това, че на неустановена дата придобил и до 29.03.2010 год. държал в дома си находящ се в гр. ***, ул. «Г.К.» № 5, ет.1, ап.2, огнестрелно оръжие -1бр. пистолет марка “Люгер - Парабелум” с фабричен № ***, калибър 9х19мм., представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение

- чл.339, ал.І (ред. ДВ бр. 92/2002 год.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК от НК за това, че на неустановена дата през 2004г. придобил и до 29.03.2010 год. държал  в гр. Долна Митрополия, обл.***, огнестрелно оръжие -1бр. автомат „Калашников”, кал. 7,62х39 м.м., с фабр. №***, представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и 28бр. патрони калибър 7,62х39 м.м., представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение

- чл.325 ал.2, предл.последно, вр. с ал.1 от НК за това, че на 29.04.2011г. на път № 3004, свързващ с.Опанец – гр.Долна Митрополия, обл.*** в района на ЖП прелез – км 6000, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – произвел изстрели по движещ се лек автомобил „***” с рег.№ ***, с огнестрелно оръжие – револвер калибър 32 с неустановена марка и модел, като деянието се отличава с изключителна дързост

Обвинението срещу Г.С.М.  е по:

- чл.116 , ал.1,т. 4, предл. трето и т. 6, пр. Второ и т.9, вр. с чл. 115, вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 29.03.2010год. в гр. Долна Митрополия, обл.***, в съучастие със С.С.М.,  двамата като извършители, предумишлено умъртвил Е. Х.И. и се опитал предумишлено да умъртви, З.С.С. и М.С.М., като опитът е останал недовършен, по независещи от него причини, като се касае за повече от едно лице, със средства, опасни за живота на мнозина – стрелба с  огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ – автомат „Калашников”, кал. 7,62мм., с фабр. №*** 

- чл.339, ал.І (ред. ДВ бр. 92/2002 год.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК на 29.03.2010 год. държал  в гр. Долна Митрополия, обл.***, огнестрелно оръжие -1бр. автомат „Калашников”, кал. 7,62х39 мм., с фабр. №***, представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и 28бр. патрони калибър 7,62х39 мм., представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение

Обвинението се поддържа от Окръжна прокуратура – *** така както е повдигнато, включително и с предприетото изменение на обвинението срещу двамата подсъдими и се иска да бъдат наложоени наказания в максимален размер на най-лекото предвидено в закона наказание – лишаване от свобода.

По делото са конституирани като граждански ищци и частни обвинители/удостоверение за наследници и на Е. И. л.306 т.ІІІ/ С.З.М./съпруг/ лично и като законен представител на малолетните деца З.С.З. и Р.С.З. и родителите на починалата Е. Х.И. – Н.З.П. и Х.И.П./акт за раждане л.245, 364 т.ІІ от съд. дело/. Поради отказ от иска и изрично изявление, че искат да бъдат заличени като граждански ищци и частни обвинители Н.З.П. и Х.И.П. бяха заличени като страни в процесса и съответно производството беше прекратено в часта относно предявеният от тях граждански иск.

По делото са приети за разглеждане граждански искове от С.З.М./съпруг/ лично и като законен представител на малолетните деца З.С.З. и Р.С.З. сруещу двамата подсъдими за сумата по 100 000лв за всеки един от ищците.

 Повереникът на частните обвинители и граждански ищци - С.З.М./съпруг/ лично и като законен представител на малолетните деца З.С.З. и Р.С.З. изразява становище, че следва да бъде постановена присъда съобразно обвинението и се наложи наказание лишаване от свобода в максимален размер. Иска се да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер.

Защитата на подсъдимия С.М. изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и в този аспект се иска да бъде постановена оправдателна присъда.

Защитата на  подсъдимия Г.М. изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и иска да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът, след Като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и приложимите правни норми, намира за установено скледното:

Подсъдимият С.С.М. е роден на ***г. в гр.***, живущ ***,  с българско гражданство, с висше образование, женен, работи като юрисконсулт на «***» ЕООД, осъждан, но реабилитиран по право(том 2, л.182); характеристична справка на л.184 т.ІІ.

Подсъдимият Г.С.М. е роден на ***г. в гр.Сливен, живущ ***, с българско гражданство, с основно образование, неженен, не работи, осъждан (том 2, л.179), характеристична справка на л.181 т.ІІ.

Подс. С.С.М. със св.З.С.М. били сватове тъй като синът на първия, С. Събчев живеел на съпружески начала с дъщерята на втория – Р. ***. Семейството живеело в къща в гр.Долна Митрополия на ул.”В. Левски № 22.

Преди време по този повод двата рода имали конфликт, който бил разрешен по техен обичай. Възрастните представители на  двата рода при събиране  сключили споразумение помежду си. Така взаимоотношенията били привидно подобрени и семейството на С. и Р. просъществувало.

На 29.03.2010 год. рано сутринта  св.М.С. *** с лекия си автомобил „***” 80 с рег.№ *** (черен на цвят) да обмени валута в гр.***  в обменно валутно бюро „Виктория” в гр.***.

На 29.03.2010 год. около 09,00 часа, пред обменно валутно бюро  „Виктория”, находящо се в гр.***, района на Автогара, до кафене „Нарцис”, възникнал скандал между св.М.С.М., подс. С.С.М. и  подс. Г.С.М. по повод на техен конфликт описан по-горе. В хода на възникналия скандал подс.С.С.М. и подс.Г.С.М. нанесли удари на св. М.С.М.. След приключване на скандала, подс. С.С.М. и подс. Г.С.М. се отправили в неизвестна посока с лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, управляван от първия подсъдим, а св. М.С.М. *** с личния си автомобил „***” 80. Той пристигнал в дома на своя баща – св.С.М. ***, като преди това се обадил по мобилния телефон № 0887 831944   на брата на св. И.З.М. – С.З.М.. На телефонното повикване отговорил  неговият баща – св.З.М.. Св.М.М.  обяснил на своя брат, че пред валутното бюро в гр.*** е бил бит от двамата братя – С. и Г. М.. В дома на св.С.М.И. живеел и един от тримата му синове (М.С.М., З.С.М. и С.С.М.)  св. З.С.М.. След обаждането на брат му М., в къщата на възрастния С. се събрали - св.С.И., св.З.С., св.С.З.М., св.И.З.М., св. С.С.М. и св.И.С.С.. В къщата на св.С.М.И. пристигнал синът му св.М.С.М., който видимо имал травматични увреждания по лицето и по врата – подутини, за чиито произход  обяснил на рода си, че ги е получил  в резултат на ударите нанесени му от двамата братя – подсъдимите С. и Г. М. сутринта този ден. По мобилния телефон № 0887 831944  на св.С.З.М. се звъннало. На телефонното повикване отговорил първо той, а след това неговия баща – св.З.С.М.. Обаждал се подс.С.М., като започнал да заплашва, че ще изколи снахите им, да ги псува и да ги заплашва./виж. показанията на С.З.М. от досъдебното производство, съдебното и на З.С.М. от съдебното/. Тримата братя – св. св.М.С.М., З.С.М. и С.С.М. и св. И.С.С. след отправената заплаха от подсъдимия С.М. решили да сезират органите на полицията. Те тръгнали веднага към РУ на МВР гр.Долна Митрополия за да депозират жалба срещу двамата подсъдими М. за нанесения побой над св.М.С. ***. Оперативният дежурен при полицейското управление обяснил на пострадалия, че следва да отиде до Съдебна медицина гр.***, където да бъдат установени  и удостоверени травматичните увреждания по тялото му в резултат на нанесените му удари и след това заедно с медицинското свидетелство да подаде писмен сигнал. Групата веднага се върнала  отново в къщата на св.С.М.И.. На 29.03.2010г. около 10.00 часа подс.С.М. *** заедно с брат си – подс.Г.М.. В присъствието на снаха си – св. Р.З.С. отправил същите закани.  Пред нея той се похвалил, че те - двамата братя са нанесли удари по тялото на  нейния чичо – св.М.С.,*** подс.С.М. се заканвал, че ще убие братята й и нейния баща. (л. 113-114 том 1 от досъдебното производство).  Тримата братя св. (М.С.М., З.С.М. и С.С.М.), св.И.З.М., св. С.М.С., св.С.М.И., св.И.С.С., св.С.З.М., св.З.С.С., св.С.З.М., тръгнали с два автомобила „***„ (зелено на цвят) и „*** 80” с рег№ *** към Медицинския университет, катедра „Съдебна медицина„ гр.*** с цел освидетелстване на нанесените  телесни увреждания на М.С..

Няколко лица от ромски произход на 29.03.2010г. около 10,30 часа посетили складова база на „***” ЕООД, находяща се в гр.***, ул. „***” № 18. Те  търсели подсъдимите С.С.М. и Г.С.М.. Едно от лицата било разпознато от служителите в базата като сват на С.С.М.. Те установили, че С. и Г. М. не са в базата. Лицата от ромски произход си тръгнали. (обстоятелство което се потвърждава от разпита на свидетелите С.Ж.Т. /л.460 т.ІІ съд. произв. /, С.С.М. /л.461 т.ІІ съд. произв /, В.И.Л. /л.461 т.ІІ съд. произв. / и И.В.А. /л.483 т.ІІ съд. произв. /).

До Съдебна медицина отишли: свидетелите М.С.М., З.С.М. и С.С.М., св.И.З.М., св. С.М.С., св.С.М.И., св.И.С.С., св.С.З.М., св.З.С.С., св. С.З.М.. Съгласно медицинско удостоверение за пред съд/т.І л.89, т.ІІ л.215/, за извършен преглед на 29.03.2010г. в Катедра по съдебна медицина от доц.д-р П.Л., са установени множество отоци и кръвонасядания по лицето и главата, по дясната предмишница, по гърба, отток и кръвонасядане по 4-ти пръст на дясната ръка, кръвонасядане по шията на  св.М.С.М..

         Веднага, след като св.М.М. се освидетелствал за телесните увреждания, заедно със своите роднини депозирал сигнал до Началник Първо РУ–МВР - *** в 14.05 ч., като сигнала е входиран под № 4322/29.03.2010г. по описа на 01 РУ-***, затова че на 29.03.2010г. в гр.***, на площад „И. Миндиликов” му е нанесен побой от С.С.М., Г.С.М. и И.Г. Николов без причина. В сигнала тъжителят е написал мобилния номер на С.С.М.. Жалбата (том 1, л.87, т.ІІ л.213) била приета от служител при 01 РУ-*** -М.И.М., който веднага след това се е опитал да се свърже със С.М.. Последният не отговарял на мобилния си телефон (видно от справка на 01 РУ-***  том ІІ, л.211)

Докато св.М.М. бил със своите роднини в 01 РУ-***, по мобилния телефон на св.С.З.М. звъннал подс.С.М.. Последният попитал за какво ще го съдят, като се заканил по телефона с думите „ей сега ще ви очистя” (том 1, л.109-111 от досъдебното производство- л. 3-ти горе от протокола).

         На същата дата веднага след това, пред магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.***, бул. „***” възникнал скандал между св.М.С.М. и   всички негови роднини, които са го придружавали в гр.*** и подс. Г.М. и св.В.С.М.. Последният в този момент пазарувал във въпросният магазин. Родата на св.М.М. по повод на сутрешния конфликт между подс.С.М., подс.Г.М. и М.С.  нанесли удари на  св.В.С.М. и подс.Г.М.. На последния са нанесени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по долния ляв клепач и охлузвания по лявата подбедрица. Първата рана най-вероятно при удар с бухалка, а втората при падане/виж показанията на св.С.М.С. – съд. заседание от 23.04.2012г. и СМЕ за освидетелстване л.297-298 т.ІІІ/.

Хората на св.М.М. ***. При пътуването им от гр.*** в посока гр.Долна Митрополия, в района на ЖП прелеза преди гр.Долна Митрополия, леките автомобили „*** 80” и „***” били застигнати от лек автомобил „***”, управляван от подс.С.С.М., като в него пътувал и подс.Г.С.М., (седящ вдясно на шофьора) и св.В.С.М.. При застигането на лекия автомобил „***” зелено на цвят с К№ ***, управляван от С.З.М., последният видял на обзорното огледало на автомобила, че зад него се движи лек автомобил „***” управляван от подс.С.С.М.. Свидетелят С.З.М. разпознал колата на подс.С.М..  Спомнил си заканителните му реплики от по-ранните часове на деня и се уплашил, какво ли ще предприеме подсъдимият. Подс.С.М. с лекия автомобил настигнал автомобила „***”. В следващият момент подсъдимият  С.М. преминал в лявата лента за движение  в посока гр.Долна Митрополия, като почти се изравнил с автомобила „***”. Пред „Пежото” се движил лек автомобил „*** 80” управляван от св.М.М..

Подс.С.С.М. настигайки лекия автомобил „***” и изравнявайки се с него, извадил огнестрелно оръжие – револвер калибър 32 /виж балистическа експертиза относно представения за изследване проектил, иззет на 29.03.2010г. при оглед на лек автомобил „***” с рег.№ ***. – т.4 л.401-405//. Той го държал с едната ръка и произвел изстрел, а с другата управлявал автомобила. Подсъдимият Г.М. също произвеждал изстрели, /като си подавали пистолета един на друг – св.И.С., С.З.М., З.С.М. на досъдебното производство сочат като стрелец С.М., а в съдебно заседание Г.М. – тези показания водят до извода, че и двамата са стреляли, което се подкрепя и от отговора по т.4 от комплексната балистична и съдебно медицинска експертиза л.606 от т.ІІ от съдебното дело; прот. за претърсване и изземване л.33 т.І и приложен фотоалбум относно намерения и иззет проектил калибър 32 по балистическа експертиза - т.4 л.401-405; виж и фотоалбум л.41 т.І сн.№6 и 7 / в посока лекия автомобил „***”. Двамата подсъдими произвеждайки изстрели по автомобила се опитали да изпреварят лекия автомобил „***”. Успели да извършат маневрата „изпреварване” и при нея един от куршумите попаднал в горната част на предна лява врата на 80 см. от страничната греда на рамката на вратата на лекия автомобил „***”/прот. за оглед и фотоалбум на л.206-210 т.ІІ/. Стъклото на лявата врата на „***” било леко свалено и в резултат на изстрела част от лицето на св.С.З.М., който  управлявал автомобила леко почерняло от изхвърчащия барут. Лекият автомобил „*** 80” наближавайки гр.Долна Митрополия завил в посока гр.Гулянци, а автомобил „***” продължил в посока центъра на гр.Долна Митрополия. Подс.С.М. управлявайки автомобила си следвал до магазин „Нон Стоп” гр.Долна Митрополия автомобил „***”, след което завил в отбивка в посока  за дома си в гр.Долна Митрополия.

Прибирайки се подс.С.М. в присъствието на снаха си - св. Р.З.С. се похвалил, че е пребил нейният чичо М. днес и я предупредил, че ако нейният баща св.З.С.М. започне да се меси в конфликта им, цялото им семейство ще бъде убито. Подс.С.М. разказал също така, че е стрелял с пистолет по автомобилите на нейните роднини, които се прибирали към Долна Митрополия. Подс.С.М. веднага след това, в присъствието на св.Р.С. – негова снаха звъннал по мобилния телефон на майка си И. М., като й казал „бързо ми донеси всичкото оръжие, автоматите, пистолетите, че тук сега ще става клане, няма да оставя един жив”. Оръжието било донесено от неговата майка И. М.. Тя пристигнала с такси от неустановено местонахождение. Св.Р.С. била много уплашена. Тя не е видяла, но чула, че възрастната жена била донесла автомат  на своя син – подс.С.М.. Св.Р.С. се разплакала, защото усещала, че нейните роднини - семейството на баща й и тези на неговите братя са в реална опасност. (том 1, л.113-114 от досъдебното производство)

Подсъдимите взели със себе си автомата, донесен от майка им и се отправили към лекия автомобил „***”. Подсъдимият С.М. се качил да управлява автомобила, на дясната седалка до него се качил подс. Г.М., а отзад в автомобила се качил св.В.М.. Подс.С.М. се отправил в посока дома на свидетеля З.С.М., за да осъществят двамата братя  отмъщение за конфликтите възникнали между тях и рода на З.С.М. и особено във връзка с нападението на търговската база и на бул.*** гр.***. За целта двамата осигурили и оръжието  необходимо им за тежките умишлени престъпления, които намислили да извършат в дома на св.З.М..

Подс.С.М. знаел от по-рано къде се намира къщата на св.З.С. ***, по повод родството им по сватовска линия. Подс.С.М. стигнал дома на св.З.С.М.. Подминал го, след което направил обратен завой и спрял перпендикулярно с предната част на автомобила си към входната врата на имота. В него имало много хора.

Събралото се множество – рода на З.С.М. - свидетелите – З.С.С., С.С.М., С.М.С., С.М.И., И.С.С., С.З.М., М.С.М., И.З.М., З.С.М., С.С.М.З.С.С.,починалата впоследствие Е. Х.И., М.З.М., Д.Г.  М. били в двора на къщата. Те  видели приближаващия се автомобил на подс.С.М., който разпознали. Възрастните от тях, познавайки  подсъдимите М. и знаейки за сутрешния конфликт, преценили, че има опасност за живота и здравето им. Развикали се силно към  децата и жените  да бягат и да се скрият вътре в помещенията на къщата, като по този начин се предпазят от действията им.

От лекия автомобил излезли подсъдимите С.С.М., Г.С.М. и св.В.М.. Подс.С.М. започнал  да възпроизвежда изстрели от улицата в посока дома на св.З.С.М./виж схема №1 и снимки от 1-13 от комплексната балистична и съдебно медицинска експертиза л.607 - 618/ и разбягалите се жени, деца и мъже. Вследствие на произведените изстрели те се разбягали. Хората започнали да се крият. Жените, децата и някои от мъжете успели да влязат в помещение находящо се в близост до входната врата на имота, пристройка използвана като „лятна кухня”. Там  били Е. Х.И., нейните малолетни деца, свекърва й - св.Д.Г.М., М.З.М., малката снаха Керана, възрастния дядо С., С.М.С., З.С.М..

Свидетелите  З.С.С., М.С.М., С.С.М., И.С.С., С.З.М. и С.М.С., И.З.М., И.С.С. успели да се скрият в приземно помещение на къщата – „механа”.

Подсъдимите си подавали последователно автомата, като възпроизвеждали множество единични изстрели в посока помещенията където преди това възприели, че са се скрили членовете на семейството/виж схеми от №2-5 и снимки от 14-25 комплексната балистична и съдебно медицинска експертиза л.608- 626/ .

Свидетелите от къщата били много уплашени. Те успели  да затворят вратите на помещенията, в които се скрили.

Свидетелят З.С.М. поС.но предупреждавал  децата и жените да залягат ниско на пода и да се скрият под масите, поради опасността  от  куршумите.

От произведените изстрели от  двамата подсъдими по входна врата на коридора към  механата, в областта на гърба  бил ранен  св.М.С.М.. В резултат на прострелването св.М.М. паднал, после се изправил и влязъл вътре в механата, където били останалите.  На М. са причинени две огнестрелни наранявания по гърба, непроникващи  в гръдната кухина (две входни огнестрелни рани с успоредни раневи канали  и засядане на дребни метални частици с неправилна форма в меките тъкани на гърба). Нараняването на М. е резултат на действието на откъснали се метални частици от един от установените на местопроизшествието монолитни проектили след преминаването и деформацията му през първата мишена  (остъклената входна врата).                                        

От заключението на назначената двойна съдебно медицинска експертиза /л.866-871 т.VІІІ// единична л.273-274 т.ІІІ/ се установява, че на М. са причинени две огнестрелни наранявания по гърба, непроникващи  в гръдната кухина (две входни огнестрелни рани с успоредни раневи канали  и засядане на дребни метални частици с неправилна форма в меките тъкани на гърба). Посоката на раневите канали е отзад, отдолу, отляво – напред, нагоре, надясно. Причинените на М. огнестрелни наранявания съобразно характера и данните за клиничното им протичане са довели  до разстройство на здравето – временно и неопасно за живота.

От произведените  изстрели по входната врата на коридора на механата, вътре в помещението  в областта на десния хълбок е прострелян св.З.С.С.. На С. по предностраничната и задностраничната повърхност на десния хълбок и на височина  от петата 105см. е установено по една овална рана. Тези рани са  от пронизващо огнестрелно нараняване в областта на десния хълбок, съответно по предностраничната и задностраничната повърхност и раневи канал между тях, непроникващи в коремната кухина.  Увреждането е в резултат от действието на проектил от  изстрел на огнестрелно оръжие. Причиненото на С. огнестрелно нараняване, съобразно характера и данните му за клиничното му протичане е довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота/ СМЕ - л.292 т.ІІІ/.

Вследствие на произведените последователни изстрели от двамата подсъдими, един след друг, с автомат „Калашников”, в помещение, находящо се в близост до входната врата на недвижимият имот през затворената алуминиева  врата  била простреляна в областта на главата Е. Х.И., която се намирала в стаята, заедно с малолетните си деца и други членове от семейството. Същата умира на път към Спешна медицинска помощ гр.***.

На Е. Х.И. (протокол за оглед - л.68-л.69 т.І и съд.-мед. Експертиза за изследване на труп л.148-151 т.ІІ) е установено огнестрелно нараняване в областта на шията и главата, масивно счупване на черепните кости и на три шийни прешлена, контузия на мозъка, прекъсване на гръбначният мозък, вдишване на кръв, анемия на вътрешните органи. Смъртта е резултат на тежка несъвместима с живота черепномозъчна и гръбначномозъчна травма. Раневият канал не преминава директно през черепа и мозъка, масивните счупвания на костите са резултат на придадената енергия, което свидетелства за нараняване с оръжие с голяма мощност. Установените увреждания са резултат на огнестрелно нараняване от един огнестрелен проектил.

Входното нараняване е по дясната половина на шията, изходната рана е в областта на лицето, затова се съди по техния вид и начина на счупване на засегнатите кости.

Огнестрелният раневи канал е с направление отстрани надясно, напред и наляво и леко отдолу нагоре, спрямо тялото на пострадалата при изправено положение. По точната посока е под ъгъл 5 градуса, отдолу нагоре и 30 градуса отзад напред спрямо тялото.

От автомобила, заедно с подсъдимите слязъл и свидетелят  В. М.. Същият не е влизал в двора на къщата  на св.З. М., а стоял безучастно, наблюдавайки поведението на подсъдимите. Той бил уплашен за живота си, съзнавайки опасността от употребата на мощното оръжие от двамата братя.

След произвеждането на изстрелите, от двора на къщата излизат двамата  подсъдими.  Подс.Г.С. М. в ръцете си държал огнестрелното оръжие автомат „Калашников”.

Двамата подсъдими и св.В. С. М. се качили в лек автомобил  „Опел-***”. Автомобилът бил управляван от подс. С. М..  Той се отправил  в посока гр.***. След него  в посока гр. *** се движел  лек автомобил „***” с рег. № ***, в който се намирали пострадалите лица. По пътя към гр.***, двата автомобила са били спрени за проверка от св.Н.Г.Б. и св.П.И.К. - полицейски служители при Първо РУП ***.

Лекият автомобил „***” продължил движението си посока Първо РУП гр.***, където подс.Г.С. М. доброволно предал един брой автомат „Калашников” с фабр. № *** с пластмасова ложа и сгъваем приклад/по протокол за доброволно предаване л.79 т.І е с приклад, а по делото е със счупен такъв/. Съгласно протокол от 29.03.2010г., подс.Г.  М. е предал 1 бр. пълнител, 15 бр. патрони калибър 7,62х39 мм. със зелени гилзи  и 1 бр. 7,62х39 мм. с жълта гилза (том 1, л.79).

Двамата подсъдими пристигнали незабавно след стрелбата в гр.Долна Митрополия в Полицейското управление в гр. ***, с намерението да заблудят органите на МВР, че са добросъвестните граждани, които са успели да се С.ят от извършвано спрямо тях престъпление. Виж показанията на св.Н.Б. и П.К. двете лица – С. и Г. М. са казали, че ги гонят и са поискали помощ да бъдат ескортирани то РПУ.

Гореизложеното се потвърждава от приложения Наряден дневник и разпита на С.Т.Т. (л.479 т.ІІ съд. произв.) - пропускар при Първо РУП ***.

Съгласно извършена балистическа експертиза, (л.220-л.228 том 2) на 1 бр. автомат с фабричен № ***, 15 бр. патрони калибър 7,62х39 мм. със зелени гилзи  и 1 бр. 7,62х39 мм. с жълта гилза, 12 гилзи с бутилковидна форма и 8 бр. проектили се установява, че представеният за изследване обект с фабр.№ *** представлява боен автомат „Калашников”, модел „***, калибър 7,62х39мм стандартно, българско фабрично производство на Завод „Арсенал” АД гр.Казанлък. Приложения по делото автомат „Калашников” е технически изправен и годен да произвежда изстрели с  всички видове патрони, калибър 7,62х39мм.  Той представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ. Представените за изследване общо 16 бр. патрони представляват бойни патрони, калибър 7,62х39 мм. Те са годни за стрелба и представляват боеприпаси по смисъла на същия закон.

Намерените и иззети при огледа 12 бр. гилзи, калибър 7,62х39 мм. са стреляни с представения за изследване автомат „Калашников” модел „****, калибър 7,62х39мм. Съгласно химическа експертиза, с обект за експертизата автомат „Калашников”, модел „*****, калибър 7,62х39мм е стреляно. (л.140-л.141, том 2)

Представените за изследване 8 бр. проектили представляват силно деформирани части от куршуми от ловен вариант на патрон калибър 7,62х39 мм.

Иззетият при огледа проектил под №30 в огледния протокол е изстрелян с представения за изследване автомат „Калашников”, модел „****”, калибър 7,62х39мм.

Подс.С. С. М. съгласно докладна записка от Главен полицай О.Т. – мл.полицейски инспектор по КОС при 01 РУ-***, при извършена проверка в масивите на служба КОС при 01 РУ-*** не се води на отчет и контрол. (л.230 том 2).

Подс. Г.С. М., съгласно  писмо от ОД на МВР *** не притежава разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси ( л.862, 863 т.VІІІ).

Съгласно Балистичната експертиза на представените за изследване 5 бр. метални частици, иззети с протокол за оглед от 22.04.2010г./л.367 т.ІV/ от приземен етаж на къща, находяща се в гр.Долна Митрополия, ул.”***” № 3, представляват части от оловната сърцевина на проектил.

Представените за изследване 5 бр. метални осколки са се откъснали от меката оловна сърцевина на двата проектила, калибър 7,62х39мм, намерени във входните отверстия, описани под №31 и №32 в огледния протокол от 29.03.2010г. на местопроизшествието около които са извадени и оловните осколки, обект на изследването. 

С протокол за оглед на автомобила на подсъдимия от 29.03.2010г., е иззет един брой проектил  от пода на предна седалка върху гумена стелка (л.33-35 т.І). Този проектил, иззет на 29.03.2010г. при огледа на лек автомобил „***” с рег.№ *** представлява цилиндричен куршум тип WC-Wad Cutter от фабрично произведен патрон калибър .32 S&W Long. Не може да се определи системата на оръжието, от което е изстрелян представеният за изследване проектил, но характера на следите върху него показва, че е изстрелян от нарезно, най-вероятно фабрично оръжие – револвер калибър 32(7.65мм).

Съгласно протокол за претърсване и изземване от 29.03.2010г. (л.46 от т.І ) от дома на подс. С. М.,*** бил иззет 1 бр. пистолет „Парабелум”, марка Люгер, модел 08 германско производство, с фабр.№ ***, калибър 9х19 мм, 1 бр. пълнител без патрони, 2 бр. кобури – един за колан и един с презрамки за рамене, черни на цвят.

Съгласно балистична експертиза, представения за изследване обект, иззет пистолет от дома  на подс. С. М. ***, представлява боен пистолет, калибър 9х19мм,  („Парабелум”) марка Люгер, модел 08 германско производство, с фабр.№ ***. Пистолета е технически изправен и е годен да произвежда изстрели с бойни патрони, калибър 9х19мм. („Парабелум”). Този пистолет „Парабелум”, марка Люгер, модел 08 германско производство, с фабр.№ *** представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ. Съгласно химична експертиза  с пистолет „Люгер Парабелум” с фабр.№ *** е стреляно. (л.130-137).

Съгласно заключението на физикохимична експертиза, (л.261-л.262, том ІІІ ) с обект на изследване, светлосиво зимно яке, предадено от подс.Г.С. М., черно зимно яке предадено от В. С. М., бяла риза с дълги ръкави и черен панталон, иззети на 07.04.2010г. от апартамента на С. С. М. с протокол от 07.04.2010г. (л.317-л.320 т.ІІІ) и гилза, иззета при огледа на местопроизшествието от 29.03.2010г. калибър 7,62х39мм и маркировка (10-05) е установено следното:

В пробата от отривките на ръкавите на якето на подс.Г.С. М.  са регистрирани 2 капсулни микрочастици от изстрел  със състав:

Sb, Sn, Pb   и Ba, Sb, Sn, Pb.

В пробата от отривките на ръкавите на ризата на подс. С. С. М. не се регистрираха капсулни микроследи от изстрел.

Представената инкриминира гилза, иззета при огледа на местопроизшествието на 29.03.2010г. 7,62х39мм (10-05) е със състав на капсулните следи Ba, Sb, Sn, Pb. Те се различават от други по-стари муниции за автомат „Калашников” , които са с капсулен състав Sb, Sn, Pb  .

От друга страна, ако с дадено оръжие е стреляно с  различни муниции се получават т.н. “mix” следи – смесени капсулни следи. Подобен е случая и с двете частици в пробата от якето на подс.Г.С. М..

Съгласно заключението на физикохимическа експертиза (л.268 - л.270 т.ІІІ) с обект на изследване отривка от ръцете на подс.Г.С. М., подс.С. С. М., отривки от лек автомобил „***” с контролен № ***, и отривки от вътрешната врата от алуминий в дома на подс.З. С. М. се установява:

В пробата от отривките  на ръцете на С. С. М. са регистрирани една силна и две слаби (по интензитет на рентгеновите линии), капсулни микроследи от изстрел със състав Sb, Sn, Pb.

В пробата от отривките на ръцете на подс.Г.С. М. не са регистрирани   капсулни микроследи от изстрел.

В пробата от отривките на вътрешната врата от алуминий в дома на З. С. М. са регистрирани шест слаби капсулни микроследи от изстрел със състав Sb, Sn, Pb, Ba. Регистрани са в някои от тях и елемента Ti, последният както и елемента Ba - са основни елементи в боите за подобни врати.

 В пробата от отривките отвътре на предните врати, стъклата им  и волана на лек автомобил „***” с контролен № *** са регистрирани 19 капсулни микроследи от изстрел със състав  Sb, Sn, Pb.

Съгласно съдебнопсихиатричната тройна експертиза(л.519-526т.V)/единична на л.245 т.ІІІ/ се установява, че при психиатричното освидетелстване на подс.С. С. М. са установени полиморфни симптмоми в съчетание които се разглеждат като  клинични прояви на смесено конверзионно разстройство. Същото възниква внезапно и времетраенето им съотвества на продължителността на травмиращо събитие, което ги е предизвикало. Представляват своебразно „бягство в болестта „ при затруднения за личността. При тях психичната дейност като цяло не е дълбоко и качествено разстроена и в този смисъл не могат да бъдат отнесени към психичните разстройства в тесния смисъл на думата.

Към времето на деянието при осв. липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието – могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Настъпилото впоследствие Конверзионно разстройство при осв. не е медицинска пречка за участието му в наказателно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства, доказателствени средства, веществени доказателства и способи на доказване:

Свидетелските показания на: Н.В.А (от съдебно заседание и досъдебно производство), В. С. М. (от съдебно заседание), С.Ж.Т. (от съдебно заседание), С. С. М. (от съдебно заседание), В.И.Л. (от съдебно заседание), Т.Ц.Д. (от съдебно заседание и досъдебно производство), С. М. И. (от съдебно заседание и досъдебно производство), И. С. С. (от съдебно заседание и досъдебно производство), З. С. М. (от съдебно заседание), С. С. М. (от съдебно заседание и досъдебно производство), М. П. С. (от съдебно заседание и досъдебно производство), Д.Г. М.А  (от съдебно заседание и досъдебно производство), Ц.В.Д. (от съдебно заседание и досъдебно производство), М. З. М.А (от съдебно заседание и досъдебно производство), Р. З. С. (от съдебно заседание и досъдебно производство), З. С. С. (от съдебно заседание и досъдебно производство), М. С. М. (от съдебно заседание и досъдебно производство), С. З.В М. (от съдебно заседание и досъдебно производство), Е.С.В.  (от съдебно заседание и досъдебно производство), Н.Г.Б. (от съдебно заседание), П.И.К. (от съдебно заседание и досъдебно производство), С.Т.Т. (от съдебно заседание), И.А.Д. (от съдебно заседание), В.Г.К.  (от съдебно заседание и досъдебно производство), И. Г. М. (от съдебно заседание и досъдебно производство), Е.Г. П.А (от съдебно заседание), Е. В. С. (от съдебно заседание и досъдебно производство), И.В.А. (от съдебно заседание), К. П. П. (от съдебно заседание), Л.В.К. (от съдебно заседание), В. С.С. (от съдебно заседание), С.П.И. (от съдебно заседание), И. З.В М. (от съдебно заседание и досъдебно производство), И.Г.М. (от съдебно заседание и досъдебно производство), С. М. С. (от съдебно заседание и досъдебно производство), И.И.К. (от съдебно заседание), Х.М.М. (от съдебно заседание), М.В.Ц. (от досъдебното производство).

 

 

 

Писмените доказателства както следва: ТОМ І - протокол за оглед на местопроизшествие  но лист №2-4 с препис в печатен вид и фотоалбум към него до лист №19; протокол за оглед на лек автомобил Опел „***” от 30.03.2010 година на лист №21-23 и приложения фотоалбум; протокол за претърсване и изземване от 29.03.2010 година на лист №33-35; предявява се фотоалбум на лист №39-42 към протокола за претърсване и изземване от 29.03.2010 година; протокол за претърсване и изземване от 29.03.2010 година на лист №46-49 с приложен фотоалбум към него; протокол за претърсване и изземване от 29.03.2010 година на лист №60 и приложения фотоалбум от лист №62-65; протокол за оглед на труп от 30.03.2010 година с приложен фотоалбум на лист № 68-73; протокол за изземване на отривки и микроследи от лица и обекти на лист №75; протокол за доброволно предаване от 29.03.2010 година на лист №77; протокол за доброволно предаване от 29.03.2010 година на лист №79, протокол за доброволно предаване на лист №81; протокол за доброволно предаване на лист №83; протокол за доброволно предаване на лист №84; протокол за доброволно предаване лист №85; протокол за доброволно предаване на лист №86; сигнал подаден от М. М. на лист №87; обяснение към сигнала л.№88; медицинско удостоверение на лист №89; ТОМ ІІ - амбулаторен лист на лист №152,; справка за съдимост 179; характеристична справка лист №181; справка за съдимост на С. С. М. на лист №182, характеристична справка на лист №184 относно С. С. М.; справка за съдимост на В. С. М. на лист №185; характеристична справка на В. С. М. на лист №187; справка на лист №189; уведомително писмо до З. С. С. на лист №190; справка на лист №191; сигнала от С. С. М. на лист №192; протокол за предупреждение на лист №198; протокол за предупреждение на лист №199; писмо на лист №200 до С. С. М.;***; протокол за доброволно предаване с приложен към него един брои метална пластина на лист № 204-205; протокол за оглед на местопроизшествие на лист №206-207 и заедно с фотоалбума до лист №210; докладна записка на лист №230; сигнал на лист №231 от М. С. М. и обяснение към него на лист №214; съдебно медицинско удостоверение на лист №215; ТОМ ІІІ – медицинска справка на лист №243;  епикриза по отношение на М. С. М. на лист №286; протокол за изземване на сравнителен материал на лист №283; протокол за изземване на сравнителен материал на лист №284; амбулаторен лист на лист №299; удостоверение за наследници на лист №306; удостоверение за раждане на лист №307; удостоверение за раждане на лист №313; протокол за претърсване и изземване на лист №317-323; ТОМ ІV - протокол за оглед на местопроизшествие от 22.04.2010 година на лист №367-372 и фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване от 22.04.2010 година на лист №373; наряден дневник на лист №390-393; писмо до Началника на РУП- Казанлък на лист №427; отговор на писмо на лист №428; медицинска справка за С. С. М. на лист №468-469; епикриза по отношение на С. С. М. на лист №373-374; ТОМ V – епикриза  по отношение на С. С. М. на лист №529; амбулаторен лист на лист №535; епикриза по отношение на С. С. М. на лист №540; компютърно томографско изследване и енцефалограма по отношение на С. С. М. на лист №541-542; ТОМ VІ – разписка на лист №606; епикриза по отношение на С. С. М. на лист №680; писмо относно здравословното съС.ие на С. С. М. на лист №690-691; ТОМ VІІ – писмо от ОД на МВР-*** на лист №862; информация от РУП при МВР град Левски на лист №863;  ТОМ ІІ от НОХД № 959/2011 година  - на лист №245 акт за раждане на Е.; акт за раждане на Е. на лист №364; нотариален акт представен в последното съдебно заседание.

Заключенията на вещите лица: И.Б.Г., В.С., С.Л., С.К., Р.Д., В.В., Н.Л., Г.М., П.П., П.Л., Л.Т., А.И., Ц.Ц., Х.Ж., В.С., Ц.П..

Веществените доказателства: 1брой автомат „Калашников” с фабричен № *** на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 1 брой пистолет марка „Люгер–Парабелум” с фабричен № ***, на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 16 броя патрони калибър 7,62х39 мм., на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 29 броя ловни патрони, на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 3 броя плика съдържащи обтривки от обвиняемите лица, дрехите с които са били облечени и лек автомобил Опел «***» с ДК № ***; 3 броя плика с съдържащи 1 брой светлосиво зимно яке, 1 брой черно зимно яке, 1 брой бяла мъжка риза с дълги ръкави и 1 брой черен мъжки панталон, иззети с Протоколи за доброволно предаване и Протокол за претърсване и изземване от лица и обекти, запечатани и подписани от поемни лица и експерт; 1брой проектил иззет от лек автомобил  Опел «***» с ДК № ***; 7 брой проектила иззети с протокол за оглед на местопроизшествие; 1 брой черно полиетиленово яке и 1 брой блуза с дълъг ръкав, иззети с Протокол за доброволно предаване на 24.04.2010 година; 5 броя метални частици иззети с протокол за оглед от 22.04.2010 година от приземен етаж на къща; 1 брой гилза, доброволно предадена от лицето Е. В.ова С. с ЕГН ********** и иззетите с протокол за оглед от 29.03.2010 година на местопроизшествие 11 броя гилзи; 1 брой марля, потопена в кафеникаво – червена лепкава течност; 1 брой пликче, съдържащо сухо кафеникаво вещество; 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208, с карта на М-Тел с № ***; 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1203, с карта на „Виваком” – спряна; 1 брой мобилен телефон марка „Водафон”, модел 225, с карта на М-Тел с № ****.

Възраженията и на двамата подсъдими относно предложената от окръжна прокуратура *** фактическа обстановка се свеждат до следното:

1. Между с.Опанец и гр.Долна Митрополия по пътя от гр.*** до гр.Долна Митрополия не е имало стрелба от подсъдимите към автомобил „***”, управляван от С. З.в М. и въобще не е имало гонене с автомобили. Този инцидент се отрича изцяло и от двамата подсъдими;

2. Автоматът не е бил държан преди деянието от С. С. М., а е бил в мазето на подсъдимия Г. М. и той го е взел от там. Автоматът по обяснения на подсъдимия е останал от баща му, който е починал още преди 20 години.;

3. С. С. М. въобще не е ходил с брат си да стреля в къщата на св.З. С. М., а е отишъл да търси брат си и тогава установява, че той е с автомата в двора на св.З. С. М.. При това С. С. М. веднага отива и взема автомата от ръцете на брат си, за да не пострада някой.

По първото възражение.

Свидетелски показания, описващи стрелбата и гонитбата с автомобила на подсъдимите, са на: С.И. /от досъдебното производство/, И. С. С./от съдебното и досъдебното производство/ - описва как са били настигнати от автомобила на подсъдимияв с.Опанец, как е стреляно и как е уцелена лайсната над вратата на шофьора, З. С. М./ описва гонката с автомобили, произведени 5-6 изстрела, уцелването на гредата на вратата на „***” и маневрата на сина му, шофиращ автомобила, с която успява да избяга напред/, С. С. М./от съдебното и особено от досъдебното производство/,  Р.З.С. /от досъдебното производство – обяснява, че С. М. е обяснявал, че са стреляли с пистолет по пътя от гр.*** към гр.Долна Митрополия/, З. С. С. /от досъдебното производство/, М. С. М./от досъдебното производство/, С. З.в М. /от съдебното и досъдебното производство/, И.З.М./от съдебното и досъдебното производство/, С. М. С./от съдебното и досъдебното производство/.

Горните гласни доказателства се подкрепят от протокола за оглед на л.а. Опел „***” на подсъдимия и приложения фотоалбум/л.33-43 от т.І от досъдебното производство, виж балистическа експертиза относно представения за изследване проектил, иззет на 29.03.2010г. при оглед на лек автомобил „***” с рег.№ ***. – т.4 л.401-405/ и протокола за оглед и фотоалбум на л.а. „***” /прот. за оглед и фотоалбум на л.206-210 т.ІІ/. От първия протокол и снимките към него ясно се вижда попадението на проектил от един от изстрелите от автомобила – побитост по рамката на предната дясна врата. На второ място се установява самия проектил, който е заснет и изследван от експерт със заключение, че е калибър 32. Протокола за оглед и фотоалбум на л.а. „***” установява побитостта/виж сн. 4 и 5/, за която говорят свидетелите, че е получена от стрелбата по автомобила – в тази насока виж показанията на св.С. З.в М. от съдебното и досъдебното производство/обяснява как е превключил на по-ниска предавка и тогава куршумът е ударил рамката на вратата, обяснява и че после лицето му е било опушено от изстрела – виж и пок. на св. Д. М.а л.3 средата от досъдебното производство/.

Гласните доказателства се подкрепят и от отговора на въпрос №4 от заключението на комплексната балистична и съдебномедицинска експертиза. В заключението е описан вероятния механизъм и е даден пример със снимка №29 как е произведен изстрела.      

Още гласните доказателства се подкрепят от обясненията на вещото лице Меченов – заявява в с.з. на 22.03.2012г., че откритото количество от 19 микрочастици в л.а. на подсъдимия сочи за това, че от автомобила е стреляно и вътре се е разпространил газовия поток.

На фона на горното е видно, че има многобройни свидетелски показания на очевидци и на практика потърпевши от инцидента, изясняващи същия. Те са подкрепени от огледните протоколи и експертните заключения и вещественото доказателство – проектил. В този смисъл обсъжданата гонитба и стрелба е категорично и несъмнено доказана и възражението по т.1 е напълно неприемливо.

По второто възражение.

Това възражение влиза в противоречие със следните гласни доказателствени средства:

На първо място сам подсъдимия посочва, че баща му е починал преди повече от 20 години/89г./, а видно от писмо до Началника на РУП- Казанлък на лист №427 и отговор на писмото на лист №428, че този автомат към 1994г. е бил наличен и липсата му е констатирана едва през 1997г. В този смисъл няма как автоматът по делото да е оставен от бащата на Г. М. поради факта, че бащата е починал преди автоматът да изчезне от фирмата.

На второ място св.Р.З. С.  при разпита си пред съдия на досъдебното производство/включен в доказателствения материал по съответния ред/ посочва, че е присъствала на разговора между С. М. и майка му, като й е поръчал да донесе „всичкото оръжие, автоматите, пистолети, че тук сега ще става клане. Няма да оставя един жив.” Свидетеля посочва как подсъдимите и В. и Иван са тръгнали с оръжията към дома на З. С. М.. Тези показания кореспондират с множеството показания, от съдебното и досъдебно производство за това, как четиримата пристигат с две коли пред дома на З. С. М. и подсъдимите стрелят с автомата и влизат в двора на пострадалите.

Още в тази насока в показанията си пред съдия на досъдебното производство св.С. С. М. на л.125 от т.ІІ посочва – „Оръжие знам, че С. има автомат още от 2004г. той ми го е допирал до главата.”

Следва да се отбележи, че показанията на горните двама свидетели Р. З. С. и С. С. М. са достоверни във варианта си на досъдебното производство. Това е така поради следните причини: 1. Дадени са непосредствено след деянието без възможност за манипулация от страна на никого; 2. Подробни, последователни и без уклончиви изрази са; 3. Обяснението на св.Р. С. е неприемливо относно причината да даде лъжливи показания на досъдебното производство/ била в лоши отношения със съпруга си/. В тази връзка следва да се отбележи, че дадените на досъдебното производство показания кореспондират с останалите доказателства и тя няма как да си е измислила, че С. М. е казал на майка си да донесе оръжието.; 4. Показанията на Р. С. се подкрепят и от показанията на св.С. З.в М. в с.з. и на досъдебното производство в частта, с която посочва, че тя му е казала, че баба И. и снаха й са носели някаква торба/става въпрос за носенето на оръжието/; 5. Свидетелят С. М. за разлика от Р. С. не дава никакво обяснение защо дава различни показания пред съда в съдебна фаза. Само заявява, че сега е дошъл да каже истината, а тогава е бил уплашен и е говорил каквото му дойде на ум. Тези обяснения не могат да бъдат приети и настоящия състав приема, че достоверни са тези от досъдебното производство дадени пред съдия.; 6. Прави впечатление, че промяната на показанията и на двамата свидетели е в насока оневиняване на С. М. и сочене на Г. М. като извършител. Още в тази насока се вижда, че в показанията и на двамата свидетели на досъдебното производство дейната фигура е С. М., а в съдебна фаза той отпада и на преден план излиза другия подсъдим Г. М..; 7. В показанията си на досъдебното производство св. С. С. М. дава конкретни факти – 2004г. опиране на автомат до главата, което наред с другите съображения води до извод за достоверност на тези показания. 8. Твърде вероятно е страхът да е надделял у свидетелката Р. З. С., защото например в показанията си св.И. З.в М. на досъдебното производство посочва, че С. М. я тормози, бие я за няма нищо и т.н. Такива твърдения има и в показанията на други свидетели.

 

Още в тази насока могат да се вземат предвид показанията на Е. В.ова С. депозирани на досъдебното производство в присъствието на родител и защитник и включени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК. Тази свидетелка действително се посочва от тройната съдебнопсихиатрична експертиза като неспособна да дава годни показания към онзи момент - 12.08.2010г. и към настоящия момент. От друга страна обаче вещите лица нито в заключението, нито в съдебно заседание дадоха задоволителен отговор на въпроса така както се следва от чл.144 ал.2 т.5 от НПК – способността на свидетеля правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Нито експертизата, нито отговорите на вещите лица са ориентирани към фактите на делото, които са елементарни – видяла ли е С. М. соръжие, познава ли това оръжие, разпознава ли изстрел, виждала ли е гилза и как я е предала на органите на досъдебното производство и т.н. Вещите лица са дали някакъв отговор въобще, който не е ориентиран към елементарните факти от делото. Към това като се добави и стройното и логично изложение на досъдебното производство на свидетелката пред родител и в присъствието на защитник се налага извода, че експертното заключение не може да бъде прието. Още в тази насока може да се добави, че тази свидетелка предава гилза, която след експертното заключение/л.565-569 т.V от досъдебното производство/ се установява, че е изстреляна от същия автомат „Калашников” – предмет на обвинението. Този факт допълнително подкрепя извода за достоверност на показанията на тази свидетелка в частта относно това кой е стрелял, с какво е стрелял, какво тя е намерила след стрелбата/гилза/. Въобще показанията на тази свидетелка толкова кореспондира с другите доказателства по делото, че експертното психиатрично заключение се явява странно и необяснимо.

Само следва да се отбележи, че второто възражение и без показанията на тази свидетелка се явява напълно неоснователно. Казано по друг начин дори да се изключат на база психиатричната експертиза показанията на тази свидетелка пак възражението е напълно неоснователно.

На фона на гореизложеното и второто възражение по фактическата обстановка не може да бъде споделено.

По третото възражение.

Във връзка с това възражение е необходимо да се вземат предвид всички свидетелски показания, в които се съобщава, че Г. и С. М. пристигат пред дома на З. С. М. с лекия автомобил на С. М., като последния управлява автомобила и стреля с автомата първо пред портата и след това вътре и т.н. В тази насока са показанията на: Н.В.А. на досъдебното производство посочва, че като е отишъл на място другите са му казали, че Г. и С. са стреляли; С. М. С. от досъдебното производство, тъй като в с.з. повтаря, че не помни нищо.; И. С. С. – от досъдебното производство, тъй като те са достоверни/ и този свидетел е от групата на св.Р. З. и С. С. М., които в показанията си на досъдебното производство представят, че дейната фигура е С. М., а в съдебна фаза той отпада като водещ и на преден план излиза другия подсъдим Г. М../, З. С. М./”Те като идваха към къщата, вече стреляха”, ”С. караше автомобила. С. обърна колата и спря.”,”чух С. да казва на цигански – дай автомата. Видях го като дръпна автомата и започна да стреля по къщата и по мен.” /; С. С. М. от досъдебното производство – по-горе беше посочено защо се дава вяра на показанията от досъдебното производство.; М. П. С./случаен свидетел на мястото/ - ясно описва как пристигат двете коли – „Опела” на С. М. и „Фолксвагена” на Иван- Църната, как слизат С. и Г. М., почват стрелбата още пред портата, влизат в двора, стрелят и излизат и как С. М. дърпа Г. на излизане. Този свидетел ясно казва, че С. „с бясна скорост” пристига с „***та”. Тук само следва да се отбележи, че подсъдимия С. М. сочи, че бил пристигнал след брат си с автомобил „Мондео”, който спрял в съседна улица. Очевидно това е в пълно противоречие с показанията на този свидетел.; Д. М. от съдебното и досъдебното производство; Ц.Д./случаен свидетел/ - показанията от съдебното и досъдебното производство- поддържа показанията си от досъдебното производство. Този свидетел посочва – описва пристигането на автомобилите, слизането на подсъдимите, стрелбата, на излизане от къщата е видял Съби с автомат, вижда как Съби дава автомата на брат си Г., последния пита брат си дали да включи на автоматична стои до колоната и се цели.; М. З. М. – от показанията на тази свидетелка също се установява едновременното пристигане на подсъдимите с оръжие; Р. З. С./показанията й бяха обсъдени по-горе/; З. С. С. от досъдебното производство /Защото и този свидетел е от групата на Р. З. С., С. С. М. и И. С. С., които си променят показанията в съдебна фаза в полза на С. М., като показанията и на четиримата са сходни в съдебна фаза./; М. С. М. – също описва пристигането и стрелбата и то на С. М.; С. З. М. – „по едно време С. започна да вика на брат си, че иска оръжие. Видях С. как възпроизведе изстрел.; И. З. М. – на досъдебното производство пред съдия описва пристигането на подсъдимите, стрелбата, това че С. е стрелял с автомата и дори го цитира - „С. каза: Ей сега ще мрете”.; С. М. С. – също описва пристигането на подсъдимите, стрелбата с автомат на С. М..

На фона на горното няма никакво основание да се приеме твърдението на подсъдимия С. М. и Г. М., че С. М. е отишъл да търси брат си и тогава установява, че той е с автомата в двора на св.З. С. М. и при това С. С. М. веднага отива и взема автомата от ръцете на брат си, за да не пострада някой. Категорично от свидетелските показания се установява, че двамата подсъдими пристигат с един автомобил, след като са се снабдили с автомата и започват да стрелят като си прехвърлят оръжието както е описано в приетата фактическа обстановка. Единствено св.Емил Соколов Върбанов/случаен свидетел/ набляга на това, че С. М. е спирал брат си да стреля – този свидетел, обаче дава показания преди всичко след момента на излизането на С. и Г. М., като набляга на това, че С. М. е искал да прекрати стрелбата. Все пак следва да се отбележи факта, че показанията на този свидетел са дадени пред съдия на досъдебното производство около 10 месеца след деянието. Следва да се има предвид, че този свидетел е очевидец след пристигането на подсъдимите, защото самото пристигане не го е видял – сам той посочва, че „там бяха спрели доста коли”. Казано по друг начин този свидетел е очевидец на излизането на подсъдимите от двора на къщата на З. С. М.. Освен това и от показанията на други свидетели се установява, че на излизане от двора С. М. и дърпал брат си, но това не е за друго, а за да се изнесат по-бързо от мястото на деянието.

Освен горното във връзка с това възражение следва да се има предвид, че предложената защитна версия от подсъдимия С. М., че след пристигането си с брат си от гр.*** се е прибрал и след това само е излязъл да го търси и веднага се е затичал да го спира да не извърши нещо лошо с автомата, е в пълно противоречие с поведението на подсъдимия до онзи момент. На първо място от показанията на голяма част от свидетелите от рода на З. С. става ясно, че С. М. е агресивен и безпардонен в отношенията си още преди случая. На второ място той проявява агресия сутринта при нанасяне на побоя на М. М., после управлява лекия автомобил по пътя от гр.*** до гр.Долна Митрополия по начин показващ изключителна агресия и желание за саморазправа, стреля с оръжие в движение по друг автомобил, заканва се по телефона на два пъти и при това положение да се приеме, че той изведнъж се укротява и спира с агресията и дори възпира брат си би било твърде нелогично. Все пак не може да не направи впечатление факта, че С. и Г. М. след „нападението в базата им” и след нападението на бул.*** не отиват да потърсят защита от органите на реда, а разчитат на саморазправа.

На фона на всичко изложено по-горе защитната позиция на подсъдимите не може да бъде приета защото от една страна се опровергава, а от друга се установява както деянието, така и авторството му по несъмнен начин.

Необходимо е да се отбележи категорично, че известните противоречия в показанията на свидетелите, включени в доказателствения материал, като цвета на оръжието, вида, дали е имало приклад или не кой какво оръжие е държал/сочат се пистолет и пушка още/ и т.н. са напълно разбираеми и в реда на нещата. Това е така защото възприемането е станало за изключително кратко време, в изключително напрегната обстановка/все пак пристигат агресивно настроени подсъдимите с оръжие/ и в различно положение на различните свидетели. При цялостния анализ на показанията на свидетелите и другите доказателства, обаче мозайката на фактическата обстановка се нарежда така както се изложи по-горе.

Убийството е извършено с действията на двамата подсъдими – стрелбата с автомата Калашников» - огнестрелното оръжие. Престъпния резултат е настъпване на биологичната смърт на Е. и при ненастъпилата смърт на двамата пострадали стореното съставлява опит за убийство на повече от едно лице по чл.116 ал.1 т.4 пр.трето от НК.

От субективна страна двамата подсъдими М.  са действали умишлено при наличието на общ пряк умисъл, целейки постигане на конкретния резултат, смъртта на лица от дома на З. С. М.. Обединяващ момент на съизвършителството е наличността на конкретен общ умисъл на двамата подсъдими – всеки при осъществяване на действията – стрелбата с автомата е имал  съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия извършител и двамата подсъдими са искали от тази обща дейност да настъпят желаните обществено-опасни последици. Умисълът на подсъдимите обхваща намерението да умъртвят повече лица по едно и също време и на едно и също място .

Умисълът се обективира с два основни момента: 1. Използваното автоматично оръжие, с което са действали; 2. От начина на действие – стрелба още от улицата към вратата, в която влиза и самата пострадала/виж схема №1 и сн. От №1 до №13 от комплексната балистична и съдебно медицинска експертиза/, в последствие навлизане в двора и стрелба към двете врати,   зад които са се скрили пострадалите, като са възпроизведени множеството еднинични изстрели с мощното оръжие. Тези два основни момента се обективират и от думите на подсъдимия С. М., както в двата телефонни разговора с отправените закани, така и изречените думи пред Р. М.а «Бързо ми донеси всичкото оръжие, автоматите, пистолети, че тук сега ще става клане. Няма да оставя един жив.”

От горния абзац се прави категоричния извод, както се посочи по-горе, че умисълът е пряк защото и двамата подсъдими са целели смъртта на хора от рода на С. Иванов и З. С..

Относно наличието на съучастие в качеството на извършители по чл.20 ал.2 от НК.

От приетата фактическа обстановка се установява, че и двамата подсъдими са стреляли. Г. М. дори признава този факт, а относно участието и стрелбата от страна на С. М. бяха изложени мотиви по трите основни възражения. Действията са общи и на двамата подсъдими – заедно отиват с автомобила до къщата на З. С., заедно излизат стрелят ту единия ту други, като се подават оръжието. Вярно е, че по делото не може да се изясни кой точно кои изстрели е произвел, но това не е съществено за квалификацията на деянието. Важното е, че и двата подсъдими действат общо с общ умисъл и действията им са насочени към умъртвяване на лица от рода на С. Иванов и З. С..

Относно квалификацията по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 –то от НК.

В тази разпоредба е регламентиран квалифициращ признак – убийство на повече от едно лице. В случая има настъпила смърт на едно лице и наранени от оръжието на подсъдимите още две лица. Деянието е останало недовършено защото не е настъпила смърт на повече от едно лице, но умисълът и действията на двамата подсъдими както се посочи по-горе са били към умъртвяване на повече от едно лице. В тази насока, се посочи по-горе, важни за преценката са оръжието, начинът на действие, изразените гласно намерения на единия от подсъдимите. Всички тези обстоятелства налагат категоричния извод за действия и намерения за умъртвяване на множество лица от другия род.

Убийство на повече от едно лице по чл. 116, т. 4, пр. 2 НК е налице само тогава, когато е настъпила смъртта на повече от едно лице. В случаите, когато е настъпила смъртта само на едно лице, а спрямо друго или другите лица деянието е спряло в стадия на опита, деецът следва да отговаря за опит към престъпление по чл. 116, т. 4, пр. 2 НК/извадка от Решение № 252 от 18.VII.1989 г. по н. д. № 272/89 г., I н. о./.

Относно квалификацията „средства опасно за живота на мнозина” по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

Убийството е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, когато е извършено с такива средства, които при употребата им по естеството си развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което създават опасност за живота на повече от едно лице./ извадка от Решение № 60 от 22.I.1971 г. по н. д. № 758/70 г., II н. о./ С Решение № 306 от 18.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1646/2011 г., I н. о., НК на практика е възприето, че ловната пушка е средство опасно за живота на мнозина, макар, че има други по стари решения, които не я приемат.

В случая средството опасно за живота на мнозина е автомат „Калашников” – бойно оръжие т.е. предназначено за водене на бойни действия, което видно от заключенията на експертите е с изключителна мощност. Това се потвърждава и от нараняванията на тримата пострадали – проектилът преминава през прегради и дори тогава ги наранява. Двама от пострадалите дори са направо пронизани. Освен това видно от експертизата и посоченото от в.л. Ц.П. автоматът е в пълна изправност, включително и за автоматична стрелба. Това означа, че при употребата му могат да загинат неограничен брой хора за изключително кратко време – в рамките на секунди и дори да са на значително раз С.. Автоматът е с пълнител, съдържащ множество патрони, които се изстрелват за изключително кратко време. В този смисъл не може да има никакво съмнение, че автомат „Калашников” е средство опасно за живота на мнозина. Фактът, че в случая автоматът е използван на единична стрелба е свързан с начина на употреба и не променя извода, че е средство опасно за живота на мнозина. Отделен е въпросът, че дори употребен на единична стрелба автоматът е средство опасно за живота на мнозина.

На фона на горното този квалифициращ признак е налице.

Относно квалификацията „извършено предумишлено” по чл.116 ал.1 т.9 от НК.

Предумисълът като понятие на наказателното право се характеризира с това, че убийството е предумишлено, когато е извършено по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие и след обсъждане на мотивите за и против извършването му. В Постановление № 14 от 30.IХ.1963 г., Пленум на ВС  се посочва, че с т. 18 на постановление № 2 от 1957 г. Пленумът на Върховния съд изясни, че убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно съС., след обсъждане на мотивите за и против извършването му. Въпреки това съдилищата в някои случаи, включително и Върховният съд, обосновават наличието на предумисъла само с възможността за обмисляне на решението, без да констатират, че подсъдимият действително е обмислил същото. По-тежката отговорност при предумисъла се обосновава от действителното обмисляне на решението, а не от съществуващата за това възможност.

На база на горното и при съпоставка на приетата фактическа обстановка, че налага извода, че не е налице квалификацията „извършено предумишлено”. Това е така защото от фактическата обстановка се установява, че конфликтните отношения между двата рода започват от сутринта, като значително ескалират при срещата в гр.***, бул. „***”. Пострадалите тогава проследяват подсъдимите до спирането им на посочения булевард и нападат подсъдимия Г. М. и В. С. М.. Нанасят удари по тях и по автомобила на С. С. М., като нанасят телесни увреждания на двамата и повреди по автомобила/виж фотоалбума към огледния протокол на същия/. След това групата на пострадалите се отправя към гр.Долна Митрополия и явно след тях тръгват подсъдимите с намерение за саморазправа. Така се стига до стрелбата между с.Опанец и гр.Долна Митрополия, веднага след това подсъдимите отиват вземат оръжието и се отправят към дома на З. С., където извършват убийството. При така синтезираната фактическа обстановка е видно, че подсъдимите не само не са имали възможност да обсъждат мотивите за и против, но и не може да се приеме, че са били в сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие. И двамата подсъдими на практика са нападнати на посочения бул.*** и действията им в последствие ескалират. Следва да се има предвид, че те вече са знаели за нападението в търговската база на подсъдимия С. М. от рода на С. И..

На фона на горното не само, че не може с категоричност да се приеме, че има предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно съС., след обсъждане на мотивите за и против извършването му, но и фактическата обстановка сочи, че подсъдимите не са имали такава възможност, а и са били силно повлияни емоционално от предхождащото нападение срещу тях.

Ето защо настоящия състав приема, че квалификацията „извършено предумишлено” по чл.116 ал.1 т.9 от НК не се доказа в настоящото производство и следва да се постанови оправдателна присъда по това обвинение.

На фона на гореизложеното подсъдимият С. С. М. следва да бъде признат за виновен за извършване на престъплението по чл.116 , ал.1,т. 4, предл. трето и т. 6, пр. второ, във вр. с чл. 115, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1, от НК за това, че на 29.03.2010г. в гр. Долна Митрополия в съучастие с Г.С. М.,   двамата като извършители умъртвил Е. Х.И. и се опитал да умъртви, З. С. С. и М. С. М., като опитът е останал недовършен, по независещи от него причини, като се касае за повече от едно лице, със средство, опасно за живота на мнозина – стрелба с  огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ – автомат „Калашников”, кал. 7,62м.м., с фабр. №***, като бъде оправдан по обвинението да е извършил деянието предумишлено по чл.116 ал.1 т.9 от НК.

На фона на гореизложеното подсъдимият Г.С. М. следва да бъде признат за виновен по чл.116 , ал.1,т. 4, предл. трето и т. 6, пр. Второ, вр. с чл. 115, вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 29.03.2010год. в гр. Долна Митрополия, обл.***, в съучастие със С. С. М.,  двамата като извършители умъртвил Е. Х.И. и се опитал да умъртви, З. С. С. и М. С. М., като опитът е останал недовършен, по независещи от него причини, като се касае за повече от едно лице, със средства, опасни за живота на мнозина – стрелба с  огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ – автомат „Калашников”, кал. 7,62мм., с фабр. №***, като бъде оправдан по обвинението да е извършил деянието предумишлено по чл.116 ал.1 т.9 от НК.

Действията на двамата подсъдими не могат да бъдат отграничении в аспекта на диференциране на отговорността, освен установената по-активна деятелност на подсъдимия С. С. М./осигуряване на оръжието, обажданията по телефона/. И двамата подсъдими са с лоши характеристични дани, Г. М. е осъждан, а С. М.  осъждан, но реабилитиран, но това се компенсира от по-активната му позиция при деянието. Отегчаващо вината обстоятелство е употребата на оръжие/извън факта, че е опасно за живота на мнозина/, посред бял ден, опасността да пострадат още много хора, включително и деца.

Като смекчаващо вината обстоятелство може да се отчете само действията на рода на С. И. и З. С. преди деянието – нападението в базата и на бул.***, които са активизирали престъпната реакция на подсъдимите. Освен това деянието по единия квалифициращ признак е останало във фазата на опита.

На фона на горното при условията на чл.54 от НК на подсъдимите следва да се наложи най-лекото по вид наказание, а именно лишаване от свобода, но в максимален размер – двадесет години лишаване от свобода. Необходимо е да се наложи максималното наказание лишаване от свобода поради личната и особенно обществената превенция. Следва членовете на обществото да знаят, че употребата на такова оръжие и стрелба «по сред бял ден» по най-безцеремонен начин и то със създаване на опасност да пострадат и деца се наказва по съответен начин.

Относно обвинението спрямо С. С. М. по чл.339, ал.І (ред. ДВ бр. 92/2002 год.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК за това, че на неустановена дата придобил и до 29.03.2010 год. държал в дома си находящ се в гр. ***, ул. «Георги Костадинов» № 5, ет.1, ап.2, огнестрелно оръжие -1бр. пистолет марка “Люгер - Парабелум” с фабричен № ***, калибър 9х19мм., представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение.

Това обвинение се базира на откритото в дома на С. С. М. оръжие пистолет марка “Люгер - Парабелум” с протокол за претърсване и изземване от 29.03.2010г. (л.46 от т.І ). Видно от протокола оръжието е открито под дъното на шкаф, след отместване на откована от едната страна дъска/сн.4 фотоалбума/. Освен това са открити и иззети два вида кобури за пистолет – един за колан и един с презрамки за рамене. Подсъдимият не спори, а и той е дал този адрес по делото, че живее на него. Възражението по това обвинение се свежда до това, че и други лица живеят на адреса – майка му, съпругата му и децата и пистолета не го е виждал и не знае нищо за него. Това възражение не може да се приеме. На първо място е очевидно, че подсъдимият притежава и разполага с незаконни оръжия – автомата и други не идентифицирани, но донесени от майка му по показанията на Р. С.. На второ място наличните кобури сочат за това, че пистолета е в негово държане. Едва ли майка му или жена му се запасват с тях. На трето място се установява, че подсъдимият борави с оръжия – стрелбата в къщата на З. С. и преди това в движение между с.Опанец и гр.Долна Митрополия.

Обвинението, обаче не е доказано в частта „на неустановена дата придобил и до 29.03.2010г. държал. Това е така защото няма как деянието да е извършено някъде назад във времето неясно коя година. Освен това и не се доказва колко време преди намирането пистолета е придобит. В този смисъл подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението  в частта „на неустановена дата да е придобил и до 29.03.2010г. държал”, като бъде признат за виновен за това, че на 29.03.2010г. е държал това оръжие. Подсъдимият няма издадени разрешения за притежание или носене на огнестрелното оръжие.

Предвиденото наказание е до 6 години лишаване от свобода. При определяне на наказанието във връзка с чл.54 от НК следва да се има предвид, че държането е само за датата 29.03.2010г., а другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства са свързани с липсата на патрони към оръжието, лошите характеристични данни, предишното осъждане, макар и с настъпила реабилитация. При тези обстоятелства наказанието следва да бъде определено към средата на предвиденото в закона – 3 години лишаване от свобода.

По отношение на обвинението по чл.339, ал.І (ред. ДВ бр. 92/2002 год.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК от НК за това, че на неустановена дата през 2004г. придобил и до 29.03.2010 год. държал  в гр. Долна Митрополия, обл.***, огнестрелно оръжие -1бр. автомат „Калашников”, кал. 7,62х39 м.м., с фабр. №***, представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и 28бр. патрони калибър 7,62х39 м.м., представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение. Това обвинение се доказва от установената стрелба от подсъдимия, снабдяването преди това с оръжието донесено от майка му/като той й казва да донесе оръжията/, както и от показанията на досъдебното производство св. С. С. М. - дава конкретни факти – 2004г. опиране на автомат до главата от подсъдимия. Подсъдимият няма издадени разрешения за притежание или носене на огнестрелното оръжие и боеприпасите. В този смисъл обвинението е доказано по несъмнен начин.

По отношение на боеприпасите е видно от протокола за предаване на оръжието, че са предадени 16 броя патрони, а останалите до 28 броя боеприпаси се установяват от намерените гилзи от произведените изстрели.

Предвиденото наказание е до шест години лишаване от свобода. Смекчаващи вината обстоятелства няма. Отегчаващи са предходното осъждане, макар и реабилитирано, лошата характеристика, вида на оръжието/бойно, автоматично средство опасно за живота на мнозина/, употребата на оръжието спрямо хора. При значителен превес на отегчаващи вината обстоятелства наказанието което се следва във връзка с чл.54 от НК по смисъла на чл.36 от НК и особено за обществената превенция е 5 години лишаване от свобода.

 

По отношение на обвинението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Във връзка с това обвинение следва да се има предвид, че деянието е извършено на публично място, с действия показващи дързост и незачитане останалите членове на обществото – не само пострадалите но и всички евентуални лица. Гонене на автомобил пълен с хора, стрелба по него, настигане, стрелба в движение са действия отличаващи се с изключителна дързост и създаващи опасност за живота не само на лицата от другия автомобил, но и всички други случайни лица. Следва да се има предвид, че по показанията на свидетелите става въпрос за 4-6 изстрела, които отиват в някаква посока без подсъдимия да се съобразява с това. Освен това начина на шофиране/подсъдимият шофира/ сам по себе си сочи за хулигански действия дори и без да са произвеждани изстрели, защото се отличава с висока обществена опасност граничеща с опасност за живота на лицата и от двата автомобила.

Само следва да се отбележи, че деянието е извършено при евентуален умисъл защото преследваната цел е била саморазправа с пострадалите/личен мотив/, но подсъдимият се е съгласил/допускал/ с настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на гореизложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен по това обвинение. Предвиденото наказание е до пет години лишаване от свобода и не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че става въпрос за евентуален умисъл не е смекчаващо вината обстоятелство. Отегчаващи такива са – употребата на оръжие по опасен за живота начин, шофирането на автомобила по опасен за живота начин, предишното осъждане, макар и да е настъпила реабилитация, лошите характеристични дани. При това съС.ие на нещата справедливото наказание във връзка с чл.54 от НК е 3 години лишаване от свобода.

По отношение на обвинението спрямо подсъдимия Г.С. М. по чл. 339, ал.І (ред. ДВ бр. 92/2002 год.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК за това, че на 29.03.2010 год. държал  в гр. Долна Митрополия, обл.***, огнестрелно оръжие -1бр. автомат „Калашников”, кал. 7,62х39 мм., с фабр. №***, представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и 28бр. патрони калибър 7,62х39 мм., представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно разрешение. Подсъдимият няма издадени разрешения за притежание или носене на огнестрелното оръжие и боеприпасите. От приетата фактическа обстановка е видно, че това деяние е доказано по несъмнен начин.

По отношение на боеприпасите е видно от протокола за предаване на оръжието, че са предадени 16 броя патрони, а останалите до 28 броя боеприпаси се установяват от намерените гилзи от произведените изстрели.

Предвиденото наказание е до шест години лишаване от свобода. Ри определяне на наказанието следва да се има предвид съдебното минало на подсъдимия, лошата характеристика, вида на оръжието и неговата употреба от една страна. От друга следва да се има предвид, че е държано само на датата 29.03.2010г за разлика от другия подсъдим, който го и осигурява за стрелбата. В този аспект на този подсъдим във връзка с чл.54 от НК следва да се определи по-леко наказание в сравнение с подсъдимия С. С. М., а именно – четири години лишаване от свобода.

На основание чл.23 от НК следва на подсъдимия С. С. М. да се определи общо наказание по констатираната реална съвкупност, като се определи най-тежкото наказание – 20 години лишаване от свобода. Това наказание следва на основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

На основание чл.23 от НК следва на подсъдимия Г.С. М. да се определи общо наказание по констатираната реална съвкупност, като се определи най-тежкото наказание – 20 години лишаване от свобода. Това наказание следва на основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

 

По гражданските искове.

 

По делото са приети за разглеждане граждански искове от С. З.в М. лично и като законен представител на малолетните деца З. С. З.в и Р. С. З. сруещу двамата подсъдими за сумата по 100 000лв за всеки един от ищците. Първият ищец е преживял съпруг – живеещ на съпружески начала, а другите двама са останалите непълнолетни деца. От показанията на свидетелите става ясно, че С. З. М. е живял на съпружески начала с убитата и освен това има две деца с нея. В аспекта на Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., на Пленум на ВС искът има основание спрямо лицата, живеещи на съпружески начала. Няма съмнение, че предявените граждански искове са основателни, тъй като са предявени от най-близките на убитата. Децата са лишени от майка в невръстна възраст и освен това са били на мястото на събитието. Цяла живот несъмнено, че чувстват липсата на майка си и няма никакво основание да не се уважат исковете в пълен размер в едно със законната лихва от датата на деянието 29.03.2010г. до окончателното изплащане. По отношение на съпругът С. З. М. настоящия състав приема, че по справедливост причинените страдания на същия с лишаването му от съпруга и майка на двете му деца са в размер на 80 000лв. Те са били в добри отношения живели са заедно и са отглеждали децата си и въобще са живели в едно домакинство.

С оглед на гореизложеното подсъдимите С. С. М. и Г.С. М. следва да бъдат осъдени солидарно на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД да заплатят на С. З.в М./съпруг/ лично 80 000лв и като законен представител на малолетните деца З. С. З.в и Р. С. З. сумата по 100 000лв за всеки един от двамата ищци, в едно със законната лихва от датата 29.03.2010г. до окончателното изплащане, като в останалата част до 100 000лв претенцията по отношение на С. З. М. се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото подсъдимите следва да заплатят солидарно държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 4% от 280000лв. – 11 200лв., както и разноски по сметка на ОД на МВР-*** в размер по 951,82лв.  и в полза на Окръжен съд *** в размер по 781лв.

 

По отношение на веществените доказателства.

 

На основание чл.53 ал.1 б.а и ал.2 б.а от НК следва веществените доказателства: 1брой автомат „Калашников” с фабричен № *** на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 1 брой пистолет марка „Люгер–Парабелум” с фабричен № ***, на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 16 броя патрони калибър 7,62х39 мм., на съхранение в РУП град Долна Митрополия; 29 броя ловни патрони, на съхранение в РУП град Долна Митрополия да бъдат отнети в полза на държавата.

На основание чл.111 ал.1 от НПК веществените доказателства : 1брой проектил иззет от лек автомобил  Опел «***» с ДК № ***; 7 брой проектила иззети с протокол за оглед на местопроизшествие; 5 броя метални частици иззети с протокол за оглед от 22.04.2010 година от приземен етаж на къща; 1 брой гилза, доброволно предадена от лицето Е. В.ова С. с ЕГН ********** и иззетите с протокол за оглед от 29.03.2010 година на местопроизшествие; 11 броя гилзи; 1 брой марля, потопена в кафеникаво – червена лепкава течност; 1 брой пликче, съдържащо сухо кафеникаво вещество; 3 броя плика съдържащи обтривки от обвиняемите лица от дрехите с които са били облечени и лек автомобил Опел «***» с ДК № ***, като вещи без стойност след приключване на наказателното производство да бъдат унищожени.

 

На основание чл.111 ал.1 от НПК веществените доказателства: 3 броя плика с съдържащи 1 брой светлосиво зимно яке, 1 брой черно зимно яке, 1 брой бяла мъжка риза с дълги ръкави и 1 брой черен мъжки панталон, иззети с Протоколи за доброволно предаване и Протокол за претърсване и изземване от лица и обекти, запечатани и подписани от поемни лица и експерт; 1 брой черно полиетиленово яке и 1 брой блуза с дълъг ръкав, иззети с Протокол за доброволно предаване на 24.04.2010 година; 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208, с карта на М-Тел с № ***; 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1203, с карта на „Виваком” – спряна; 1 брой мобилен телефон марка „Водафон”, модел 225, с карта на М-Тел с № *** да бъдат върнати на собствениците им.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1.           2.             3.

 

ЧЛЕН: