№ 92
гр. Шумен, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500052 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260080/6.12.2021г. по гр.д.№14 по описа за 2021г. на ВПРС , съдът е
отхвърлил предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, peг.
№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон България гр. София, ЕИК:
*********, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14 срещу Р. Д. П., ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. №, нает. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. №
положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1092.33лв. - главница по Договор за потребителски кредит PLUS-14402724;
89.73 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 20.08.2019 год. до
20.01.2020 год.; 95,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.09.2019
год. до 16.09.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020
год. до окончателното изплащане на вземането, дължими по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-14402724/ 09.01.2017 год., сключен между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и Р. Д. П., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение почл. 410 от ГПК № 260018/ 02.10.2020 год. по ч. гр. д. № 463/2020 год. по
описа на PC - Велики Преслав, като неоснователни.
Решението е обжалвано от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция, peг. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон България гр.
София, ЕИК: *********, представлявано от Д.Т.Д. като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
1
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявения иска и да му се заплатят
разноските по делото.
Въззиваемата Р. Д. П. не е депозирала отговор на въззивната жалба и не се явява в
съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение № 260018/ 02.10.2020
год. по ч. гр. д. №463/2020 по описа на ВПРС по силата на която съдът е постановил Р. Д.
П. да заплати на заявителя 1092,33 лева - представляваща главница по Договор за
потребителски кредит PLUS-14402724; 89.73 лева - представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 20.08.2019 год. до 20.01.2020 год.; 95,66 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.09.2019 год. до 16.09.2020г. , ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и извършените в заповедното
производство разноски 25.55лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №260242/11.12.2020г. по ч.гр.д.№463/2020г. по описа на ВПРС на
осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на
установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният
едномесечен срок ,поради което е и допустим и следва да се разгледа.
Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
признае за установено ,че ответникът му дължи 1092,33 лева - представляваща главница по
Договор за потребителски кредит PLUS-14402724; 89.73 лева - представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 20.08.2019 год. до 20.01.2020 год.; 95,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.09.2019 год. до 16.09.2020г. , ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането и разноските направени по
заповедното производство и по исковото производство.
Видно от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14402724/ 09.01.2017
год., сключен между ищцовото дружество и ответника е , че ищецът е предоставил на
ответника сумата от 4000 лв., кредит. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита
от 36 месеца (падеж на последната вноска 20.01.2020 год.), при размер на вноските от 197,01
лева. ГПР възлиза на 40, 08%, а ГЛП - на 31, 43%. Със същия договор е уговорено и
заплащането на застрахователна премия на стойност 806,40 лева и такса ангажимент в
размер на 140 лева, с отразена обща стойност на плащанията - 7092,36 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред ВПРС,
което и въззивният съд напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ответникът е получил по сметката си сума в размер на 3860 лева (при
отпуснат кредит от 4000 лева е приспадната сумата от 140 лева - такса ангажимент). Вещото
лице е посочило, че кредитът е усвоен на 10.01.2017 год. Констатирано е, че по кредита са
извършени плащания в общ размер на 5910,30 лева, като ищецът е погасил изцяло 30
месечни погасителни вноски, от които 3042,07 лева - главница, 2196,23 лева - лихви и 672
2
лева - застраховки. Експертът е изчислил, че остатъкът от задължението по договора,
възлизащ на общо 1182,06 лева се разнася по следния начин: 957,93 лева - главница, 89,73
лева - лихва, 134,40 лева - застраховка. Размерът на претендираната главница от 1092.33лв. е
изчислен като към сумата от 957,93 лева е прибавена стойността на застраховката от 134,40
лева. Съгласно заключението размерът на мораторната лихва върху главницата за
претендирания период възлиза на 96.33лв., а върху главницата и застраховката - на 109.84
лева. Вещото лице е достигнало до извод, че ГПР в размер на 40.08% е изчислен правилно,
като е акцентирал, че при изчисляването му с калкулатор за ГПР, размерът е по-малък от
посочения в договора.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, възнаградителни лихви по договор за
потребителски кредит, както и за допълнителни услуги и застрахователна премия по
договор във връзка с договора за кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва и застраховка.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и
ответницата са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор
за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателката уговорената сума. С
подписването на договора ответницата е потвърдила, че е получила сумата от кредитора,
същата е погасила изцяло 30 вноски по договора. Ответната страна не е ангажирала
доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и
уговорената лихва по договора.
Съдът намира, че уговорената еднократна такса ангажимент в размер на 140 лева е
нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като е уговорена в противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от т. 2 от договора
кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора
при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК при съдържащите се в документа
условия, размери и срокове. Отбелязано е, че таксата се заплаща от кредитополучателя още
при отпускане на кредита и директно се удържа от общия размер на кредита. Тъй като
определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран или не, е свързан с
условията на договора, то следва да се приеме, че касае усвояването на кредита. Както по-
горе беше отбелязано, обаче, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита. Т. е. в настоящия случай,
кредиторът не предоставя допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, но изисквайки заплащане на посочената такса ангажимент, той реално заобикаля
забраната начл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тези съображения клаузата, с която е уговорена
еднократна такса ангажимент в размер на 140 лева е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във
вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
3
Съгласно т. 2 от процесния договор кредиторът е поел задължението да заплати на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД дължимата от заемателя застрахователна
премия, която последният се е задължил да я върне разсрочено на кредитора. По делото,
обаче, не се доказа , че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество, нито
че е заплатена именно по отношение на ответната страна, поради което не може да се
направи и извод за валидност на полицата. Липсват доказателства за осъществено плащане,
както и досежно размера на същото, поради което претенцията за горната сума следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Нещо повече, от направена служебна справка в
Търговския регистър се установява, че ищцовото дружество е било едноличен собственик на
капитала на застрахователния агент ,Директ Сървисис“ ЕАД, ЕИК: *********, който е със
статус заличен търговец от 05.12.2017 год. Т.е. безспорно са налице данни, че кредиторът е
обвързан към застрахователя като застрахователен агент, а Кодексът за застраховане
забранява изрично на обвързания агент, да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги. Освен това, с уговарянето на това допълнително
възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се
зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния
лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ
от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%, след което и понастоящем е -0,00%. С оглед
нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният
ГПР /40.08%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница и поради
това уговорените клаузи за възнаградителна лихва и ГПР не са нищожни.
На съда е известна съществуващата съдебна практика възприемаща извода, че
възнаградителна лихва над посочения трикратен размер на законната лихва се явява
нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26 от ЗЗД, но намира, че не е относима в
настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането
4
на чл.19 ,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.). Доколкото
преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по
потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ оскъпяването на
кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към
настоящият момент е налице нормативен текст - чл.19,ал.4 и ал.5 от Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.), който точно и ясно определя предела на
оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от
кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР
общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 40.08 %
т.е. не надхвърля размера предвиден в чл.19 ,ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Предвид гореизложеното ,съдът приема ,че ответникът дължи на ищеца връщане на
предоставената в заем парична сума и уговорената върху нея договорна лихва.
Ответницата реално е получила по договора за кредит сумата от 3860лв., и дължи
връщане именно на тази сума без да дължи на ищеца сумата от 140лв. тъй като клаузата, с
която е уговорена еднократна такса ангажимент в този размер е нищожна. Установи се от
вещото лице по СЧЕ ,че ответницата е изплатила на ищеца сумата от 3042.07лв. главница и
поради това неплатеният остатъкът е сумата от 817.93лв., изплатила е на ищеца сумата от
2196.23лв. договорни лихви и от общо дължимите се договорни лихви в размер на
2285.96лв. остават неизплатени 89.73лв. възнаградителна лихва. Ответницата дължи на
ищеца и мораторна лихва върху главницата от 817.93лв. за периода от 20.09.2019 год. до
16.09.2020г. ,която изчислена с помощта на електронен калкулатор е сумата от 82.47лв.
Ответницата е заплатила недължимо сумата от 672лв. за застраховка и съдът следва да
редуцирани горепосочените дължими суми със сумата от 672лв. и след приспадане
ответницата остава да дължи на ищеца сумата от 318.13лв. главница.
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че ответникът дължи на ищеца по процесният
договор за заем сумата от 318.13лв. главница .
Искът в останалата му част до предявените размери – за главница за разликата над
318.13лв. до претендираните 1092.33лв. за договорна лихва за сумата от 89.73лв. за
периода от 20.08.2019г. до 20.01.2020г. 95.66лв. мораторна лихва за периода от 20.09.2019г.
до 16.03.2020г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, частично не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата от
318.13лв. главница и потвърдено в останалата му отхвърлителна част.
По разноските : По представеният списък на разноските пред ВПРС ищецът претендира
такива в размер на 25.55лв. за държавна такса в заповедното производство 50лв.
5
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и разноски за исковото
производство в общ размер от 524.45лв. вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. Ищецът се представлява от юрисконсулт и следва да му се определи юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК , което съдът определя в размер на 100лв. на
осн.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ . Съобразно частичната
основателност на иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 18.81лв. за
заповедното производство и в размер на 130.58лв. за исковото производство
Предвид изхода от спора следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за
въззивното производство като по представеният списък той претендира държавна такса в
размер на 62.23лв. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят се
представлява от юрисконсулт и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение
на осн.чл.78 ал.8 ГПК , което съдът определя в размер на 100лв. на осн.чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ . Съобразно частичната основателност на
въззивната жалба на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 40.39лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260080/6.12.2021г. по гр.д.№14 по описа за 2021г. на ВПРС ,
в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Република Франция, per. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. -
клон България гр. София, ЕИК: *********, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14 срещу Р. Д. П.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. №, наст. адрес: гр. В., общ. В.,
обл. Ш., ул. № иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установено, в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница по Договор за потребителски кредит PLUS-14402724
до размера на сумата от 318.13лв. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
29.09.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, дължима по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-14402724/ 09.01.2017 год., сключен между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Р. Д. П., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение почл. 410 от ГПК № 260018/ 02.10.2020 год. по ч. гр. д. № 463/2020
год. по описа на PC - Велики Преслав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн.чл.422 ал.1 от ГПК ,във вр. с чл.415 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД че Р. Д. П., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., общ.
В., обл. Ш., ул. №, наст. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. № дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, per. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон България гр. София, ЕИК: *********, представлявано от
Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк
6
София“, сграда 14 сумата от 318.13лв. главница по Договор за потребителски кредит
PLUS-14402724, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 год. до
окончателното изплащане на вземането, дължима по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-14402724/ 09.01.2017 год., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и Р. Д. П., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
почл. 410 от ГПК № 260018/ 02.10.2020 год. по ч. гр. д. № 463/2020 год. по описа на PC -
Велики Преслав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260080/6.12.2021г. по гр.д.№14 по описа за 2021г. на
ВПРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Република Франция, per. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. -
клон България гр. София, ЕИК: *********, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14 разноски по
делото в размер на 18.81лв. направени по заповедното производство, в размер на
130.58лв. разноски направени по делото пред ВПРС и сумата от 40.39лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7