Решение по дело №9243/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1690
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110209243
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1690
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно
наказателно дело № 20231110209243 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) по жалба, подадена от В.
И. Д., чрез процесуален представител, срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (ЕФ), серия К, № 7300262, издаден от СДВР, с който на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП в размер на 400 (четиристотин) лева.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваният ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен, издаден при липса на компетентност,
съществени процесуални нарушения и противоречие и материалния закон.
Намира, че от отразеното в ЕФ не ставало ясно какви са фактите и
обстоятелствата, поради които е прието, че е осъществено твърдяното
нарушение. Посочва липсва на мотиви, също и на реквизити по смисъла на чл.
57 от ЗАНН, включително и относимите към категоричната доказаност на
вината, както и описание съгласно изискванията на законовите разпоредби.
Счита, че не са спазени сроковете за издаването на ЕФ. Оспорва да са били
1
спазени всички изисквания за осъществяване на контрола, при който се
твърди, че е извършено нарушението. Твърди, че не било посочено точно
мястото на извършване на нарушението, като не са събрани доказателства
относно наличието и вида на маркировката, която е нарушена, което от своя
страна е пречка за упражняване на адекватна защита срещу повдигнатото
обвинение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят моли да се отмени ЕФ по
съображения, изложени в жалбата. Счита, че ЕФ и процедурата по издаването
му не са съобразени с нормативната уредба, както и че не са спазени
изискванията на закона за използване на техническото устройство и
въвеждането му в експлоатация. Подчертава, че на изображението,
приложено от административнонаказващият орган, зад автомобила имало
паркинг, поради което няма как автомобилът да се е движел.
Въззиваемата страна с писмено становище оспорва по същество
въззивната жалба, като излага подробно съображения за законосъобразност,
правилност и обоснованост на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за
разноски на ответната страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 07.04.2023г. в 13:16 часа, в гр. София, по „Ботевградско шосе“ до №
326 с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към бул.„Околовръстен
път“ била установена и заснета от АТСС тип CORDON M2 с
идентификационен номер MD1193 скорост на движение от 83 км/ч на
лек автомобил марка “Хонда Джаз“ с рег.№ ..., собственост на В. И. Д., при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.
Въз основа на констатираното бил издаден ЕФ серия К № 57300262, с
който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост на движение от
50 км/ч в населено място.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
2
доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК: Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 57300262, снимка към ЕФ, изображение с разположение на
устройството, справка за собственост, Заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи на Р. България относно утвърждаване на
образци за електронни фишове ведно с приложение към т.1 от Заповед
№8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи на Р.
България, писмо от СДВР, ОПП с УРИ 433200-96724 от 31.08.2023г. с
приложение протокол за проверка № 019-СГ-ИС/14.03.2023г. на БИМ,
справка от Регистъра на вписаните типове средства за измерване, решение за
одобрение, протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-24835 от
10.04.2023г., ежедневна форма на отчет от дата 07.04.2023г., списък с
намерени фишове, справка картон на водача, сертификат за завършен курс на
обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол
на скоростни режими тип „CORDON M2“, справка от Столична община с изх.
№ СОА24-ДИ11- 236- [1] с приложена схема за организация на движението.
От протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-24835 се
установява, че АТСС CORDON с идентификационен номер MD1193,
регистрирало процесното нарушение, на 07.04.2023г. за времето от 13:10 до
15:00 часа е било стационирано на ул. „Ботевградско шосе“ до №326,
отчитайки скоростта в посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към
бул. „Околовръстен път“. В протокола е посочено и общо ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място. Налице са и надлежни доказателства
за техническата изправност на техническото средство за контрол на
скоростта, както и за вида му. Според Решение за одобрение и извлечение от
Регистъра на вписаните средства за измерване използваната система за
контрол CORDON М2 е одобрен тип средство за измерване на скоростта на
моторни превозни средства и е вписан в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на Българския институт по
метрология. Според Протокол № 019-СГ-ИС/14.03.2023г. към момента на
нарушението автоматизираната система за наблюдение CORDON М2 с
идентификационен номер MD1193 е преминало последваща
метрологична проверка за техническа изправност от БИМ и е годно за
ескплоатация.
От справка на АИС на КАТ се установява собственика на превозното
3
средство по данните за неговата регистрация В. И. Д..
Съдът кредитира изцяло приложената справка от Директора на
Дирекция „Управление и анализ на трафика“ при Столична община с проект
на организацията на движението по бул. „Ботевградско шосе“ в района на №
326 с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Околовръстен
път“, според който в посочения участък липсва сигнализация с пътен знак,
който да въвежда ограничение на движението със скорост, различна от
установената за населено място.
Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло приложения по преписката снимков материал. На кадъра радар
CORDON М2 с идентификационен номер MD1193, с местоположение на
07.04.2023г. в гр. София на бул. „Ботевградско шосе“ до №326, е разпознал
процесното МПС и е записал в 13:16:22 часа измерената скорост на
движението му от 86 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП от процесуално легитимирано лице – процесуален
представител на жалбоподателя, в срока за обжалване на обжалваем акт,
поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Издаденият ЕФ
формално отговаря на изискванията чл.189, ал.4 ЗДвП, установяващ вида на
4
данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения
със заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи
на Р. България образец. В конкретния случай, предвид че нарушението е
установено на територията на Столична община, ЕФ е издаден от
компетентната териториална структура на МВР – СДВР.
За усъвършенстване на процедурата по издаване на електронен фиш
след ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС е прието изменение на
ЗДвП (ДВ, бр.19/13.03.2015г.) относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта чрез добавяне в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП на термина "автоматизирано"
техническо средство. Определение за „автоматизирани технически средства и
системи“ се съдържа в т.65 на §6 от ДР на ЗДвП (нова, ДВ, бр.19/2015г.),
съгласно която норма това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията
(ЗИ), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Във връзка с новосъздадената
делегация по чл. 165, ал.3 ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.) е издадена
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от
2015г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
изрично се предвижда, че стационарните и мобилните АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата
за движение. За тях съгласно чл.3 от Наредба № 8121з-532/2015г. се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Следователно, мобилните системи за видеоконтрол след законодателните
изменения представляват годно средство за констатиране и заснемане на
нарушения на установените ограничения на скоростта, при спазване на
въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
5
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола да го изключва и демонтира. Съгласно съставения по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. протокол с рег. № 4332р-24835 от
10.04.2023г. и приложените към него на основание чл. 10, ал. 3 от същата
наредба изображения с местоположението на техническото устройство,
нарушението е било заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол,
временно разположена в контролирания участък от пътя, в стационарен
режим на измерване и не се установяват нарушения на изискванията за работа
с вида на техническото средство. С оглед на това съдът намира, че системата,
заснела процесното нарушение, е правилно експлоатирана, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила. Изложеното обосновава прилагането към
случая на предвиденото в чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП съкратено
производство и изключва реда, предвиден в ЗАНН по отношение ангажиране
на административнонаказателна отговорност посредством съставяне на
АУАН.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС
„Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез
издаване на ЕФ, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите
правила по ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП“. Според цитираното ТР електронният фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното
му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Противното би противоречало на закона и на тълкувателната практика. От
гледна точка на адресатите ЕФ е акт със санкционно значение, поради което,
като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици
на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя
характеристика, при издаването на ЕФ намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
ЗНА). Поради изложеното, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са
6
неприложими по отношение на ЕФ, тъй като регламентират съставянето на
АУАН и издаването на НП. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставяне на актове,
издаването и обжалването на НП и по изпълнение на наложените наказания,
поради което електронните фишове и съкратената процедура, по която
същите се издават, остават извън обхвата на препращаща норма.
Съгласно ТП №1 от 27.05.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСНК и ОСС на
Втора колегия на ВАС „уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Общата част на НК намира приложение в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН“. Поради това, доколкото в закона не са
предвидени срокове за издаване на ЕФ, следва да се прилагат давностните
срокове по НК. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието,
като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл срокът по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно три години.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установява пределната скорост на
движение според категорията на превозното средство и според това дали се
касае за движение в населено място, извън населено място, по автомагистрала
или по скоростен път. За леките автомобили пределно допустимата скорост
на движение в населено място е 50 км/ч. В разглеждания случай скоростта на
автомобила е установена в населено място, поради което и въведеното по
силата на закона ограничение е 50 км/ч.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 от ЗДП за
съобразяване скоростта на движение с общите ограничения на скоростта в
рамките на населено място. От приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че “Хонда Джаз“ с рег.№ ..., собственост на
жалбоподателя, е бил заснет с автоматизирано техническо средство при
спазване на изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. -
контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията и преминало първоначална и последваща проверка от
Българския институт по метрология. Съставен е и протокол по чл.10 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., в който е посочено точно мястото за контрол
(бул. „Ботевградско шосе“ до № 326), посоката на движение на МПС (от бул.
7
„Владимир Вазов“ към бул. „Околовръстен път“), както и общото
ограничение на скоростта, установено за населено място - 50 км/ч. Данните от
протокола, ведно с изображението, заснето от мобилното АТСС доказват, че
нарушението е регистрирано в границите на контролирания участък, отразен
в ЕФ. Мястото на нарушението като задължителен реквизит от ЕФ е посочено
ясно и безпротиворечиво, поради което правото на защита на жалбоподателя
не е нарушено. Не се ангажираха доказателства, които да опровергаят
доказателствената сила на изготвеното от АТСС изображение, поради което
твърдението, че автомобилът не се е движел, е неоснователно. В хода на
производството на жалбоподателя е обезпечена възможността да се запознае
със снимковия материал, от който се установява, че АТСС е регистрирало
моментна скорост на движение от 86 км/ч. Спазена е и разпоредбата чл.16,
ал.5 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г, която гласи, че „При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение за превишена скорост,
издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за
установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост
се приспада М.ално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в
чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“, като видно от ЕФ, в същия се
констатира отчетен толеранс от 3 км/ч. Тъй като разрешената скорост за
населено място е въведена със закон, а не с пътен знак, непосочването на
наличието и вида на маркировката, която е нарушена, не се отразява върху
правилността на ЕФ.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т.4от ЗДвП „Водач, който превиши разрешената
М.ална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от
31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.“ В разглеждания случай е регистрирано
превишаване на установената за населено място скорост с 33 км/ч. Поради
това са налице предпоставките за ангажиране на административнонаказателна
отговорност.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП към момента на извършване
на нарушението „Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188,
ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
8
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.“ В случая жалбоподателят не е посочил друго лице, на което да е
предоставил управлението на процесния автомобил. Това е достатъчно, за да
се приеме, че правилно именно той в качеството му на собственик, е
санкциониран за това нарушение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност на
административнонаказващия орган за маловажни случаи на административни
нарушения да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК, за да се определи един случай
като маловажен, следва да се вземе предвид липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици в сравнение на обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Предвид това, че нарушението на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е формално и в състава му не е предвидено настъпването на вреди,
законодателят е счел, че обществената опасност на нарушението е достатъчно
висока, за да бъде въздигнато в такова със самият факт на осъществяване. В
конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения,
свързани с безопасността по пътищата, и се отличава с типичната степен на
обществената опасност на административните нарушения от съответния вид,
за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред.
Административното наказание „глоба“ е определено правилно в
абсолютно определения от закона размер.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция
на чл. 63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН с оглед защитата от юрисконсулт,
жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде
определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
чийто размер съдът определя на 80 лева.
9
При този изход на делото искането за заплащане на разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя се явява
неоснователно.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за
отмяна или изменение на оспорения акт по чл. 58д, т.4 от ЗАНН, същият
следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №
7300262, издаден от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.
182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата на В. И. Д. е наложено
административно наказание глоба за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП в
размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА В. И. Д. да заплати на СДВР сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в
полза на жалбоподателя.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10