Р А З П О
Р Е Ж Д А Н Е
№ 346
град Велико Търново, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V–ти състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова ч.адм. д. № 588/2021г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото
е образувано във връзка с постъпило искане вх. № 4153/ 23.09.2021г. от И.И.Д.,
ЕГН **********,***, чрез *** П.И. от САК, в което е заявено, че се предявява
иск на основание чл. 250 и следващи от АПК за защита срещу неоснователни
действия, като са направени искания за прекратяване на действия на длъжностни
лица от ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ във връзка с
отнемане на СУМПС при издаване на АУАН серия GA № 410908 от 12.08.2021г.
В жалбата е посочено, че с АУАН серия GA № 410908 от 12.08.2021 г. е отнето СУМПС №*********.
Посочено е също, че въз основа на акта е издадено НП
№21-1275-001547/07.09.2021г. на ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна
полиция“, което му е връчено на 07.09.2021г. и оспорено пред РС – В.Търново с
жалба вх. №127500.17573/08.09.2021г. Изтъкнато е също, че на 12.08.2021г. е
издадена и Заповед за ПАМ №21-********** на началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Велико Търново, с която е постановено временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Подчертано,
че въпросът за отговорността на водача за констатираните с АУАН нарушения на
ЗДвП се решава с издаването на наказателното постановление. Предвид това,
намира, че от 07.09.2021г. въпросът за отговорността е решен (с издаването на
наказателното постановление) и ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП преустановява
своето действие. С оглед на това посочва, че е недопустимо налагането на
лишаване от права едновременно с два акта, поради което след като е налице
издаване на НП, то лишаването от права е разпоредено с него и временната
принудителна административна мярка е прекратена по силата на закона.
Съдът, след като прецени искането
и изложените в него доводи, прави следните изводи:
Съгласно
чл.250, ал.1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване
на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не
се основават на административен акт или на закона, като в разпоредбата на
чл.253, ал.2 от АПК, законодателя е предвидил в правомощията на съда, при
основателност на искането да бъдат прекратени безусловно действията, които не
се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или
на закона, или се отхвърля искането.
Въпреки, че като основание на отправеното искане се
сочи търсене на защита срещу
неоснователни действия от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Велико Търново – чл.250 и следващи, раздел І на Глава петнадесета от АПК, съдът
намира, че въпросната разпоредба е неприложима към разглеждания случай. Разпоредбата на чл. 250, ал.1 от АПК
е приложима за защита срещу всякакви фактически действия, които не са
административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове
или на закона, като защитата срещу административните актове и изпълнението им е
уредена по друг ред в АПК. Доколкото съдебната
защита по чл. 250 и сл. от АПК е привременна и се състои в незабавното и
безусловно прекратяване на фактическо действие, докато същото все още се
извършва, то тази защита е ненужна и недопустима, когато към момента на
сезиране и произнасяне на съда действието е вече извършено. В случая соченото
действие на първо място вече е извършено (едновременно с връчването на АУАН на 12.08.2021 г.
на ищеца е отнето и СУМПС), като към момента на подаване на искането
пред съда, за лицето са настъпили определени правни последици, поради което и преценка дали и доколко извършеното действие е неоснователно,
не следва да се прави по настоящото дело, а може да бъде предмет на друго
съдебно производство. Предвид
установяващите се по делото факти, изложеното от И.И.Д. в искането му и наведените твърдения, същите могат да бъдат квалифицирани
по-скоро като такива по чл. 256 и чл. 257 от АПК. В този смисъл, отново следва да се подчертае, че защитата по чл.250, ал.1 от АПК е
неприложима в случаите, когато неоснователните действия са прекратени,
независимо дали е бил постигнат целеният с тях резултат, защото прекратяването
им вече е осъществено, респективно съдебното разпореждане за безусловното им
прекратяване по чл.253, ал.2 от АПК би било безпредметно. В този смисъл
определение № 3666/14.03.2012г. на ВАС по адм.д. 2290/2012г.
Водим от изложените съображения
съдът намира, че предявеният от И.И.Д.
*** иск е недопустим и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК
Р А З П О
Р Е
Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на И.И.Д.,
ЕГН **********,***, против действия
на длъжностни лица от ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ във
връзка с отнемане на СУМПС при издаване на АУАН серия GA № 410908 от 12.08.2021
г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.адм. дело № 588/ 2021 г. по
описа на Административен съд-Велико Търново.
Връща искане с вх. № 4153/ 23.09.2021
г. на И.И.Д., ЕГН **********,***.
Разпореждането, подлежи на обжалване чрез Административен съд
- Велико Търново пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на ищеца.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :