РЕШЕНИЕ
№
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН , 01.11.2018 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври ,през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на
прокурора ............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т. д. №
187 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Твърдения на страните и развитие на
процеса :
В Плевенския
окръжен съд е постъпила искова молба от Д.И.Д. ,чрез пълномощника му адв.О.Б. с която
ИМ е предявен срещу „E******„ООД-
гр.Плевен и Й.В.С. *** иск с посочено от самия ищец правно осн. чл.
124 ГПК с цена 321 000лв.,като се иска
да се признае за установено ,че „E******„ ООД
не дължи на Й.В.С. сумата 321 000
лв. произтичаща от записа на заповед , издаден на 08.11.2010 г. ,както и 6
000лв.-д.т. за образуване на заповедното производство и 15 000
лв.адвокатски хонорар по същото
заповедно производство за които суми е издадена влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр.д.№ 62287/ 2011 г. на 53
–състав на РС-С****.
С
разпореждане № 1706/ 10.11.2015 г. след
като извърши проверка относно редовността и допустимостта на исковата молба,
съобразно изискванията на чл.127, 128 и 130 във връзка с чл.377 от ГПК,
съдът остави същата без движение ,като
даде на ищеца едноседмичен срок за
отстраняване на подробно посочени недостатъци на исковата молба.
Със
заявление,постъпило в съда на 20.11.2015 г. ,подадено чрез пълномощника/ адв.О.Б.
/ на ищеца се уточнява ,че претенцията е
за признаване ,че не съществува вземане по записа на заповед, издаден на
08.11.2010г.,за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д№62287/2011 г. на
СРС за сумата общо 321 000 лв./ включваща сумата по записа на заповед ,както и
6000лв. държавна такса за заповедното производство ,както и 15 000 лв.
адвокатско възнаграждение по заповедното производство/ ,
поради това ,че самият запис на заповед е нищожен поради няколко
кумулативно посочени от ищеца порока :
1.не е четим подписа на издателя на записа на заповед ,която
според ищеца е до степен ,че не може изобщо да се установи има ли положен подпис или не .
2.не е налице подпис и по отношение предявяването на записа
на заповед за плащане.
3.като адрес на издателя на записа на заповед е изписан адрес
,който не съвпада с вписания в Търговския регистър адрес на дружеството
–издател „ E******„ООД – гр.Плевен , ул.“********„ № *, ет.*
4.адреса на поемателя Й.С.
,посочен в записа на заповед към датата на издаването му е различен от
действителния адрес на поемателя.
5.има накърняване на
добрите нрави поради това ,че лицето в
чиято полза е издаден записа на заповед- Й.С.
е тъща на управителя на „ E******„
ООД – Д.В.И. ,т.е. че се касае за
отношения между свързани лица ,чрез които се цели неоснователно обогатяване на
ответника Й.В. за сметка на обедняването на ищеца и тъй като няма каузални отношения ,като обезпечение на които записа на заповед е бил издаден .
Тъй като с
допълнителната уточняваща претенциите молба не са развити съображения от ищеца
във вр. с другите първоначално сочени основания за нищожност на записа на
заповед , а именно„заобикаляне на закона „, противоречие със закона „ и „липса на съгласие „ ,то съдът приема ,че
те не се поддържат изрично като основания за прогласяване недействителност
/нищожност / на записа на заповед .
При условията на
евентуалност е заявен иск ,който самия ищец квалифицира по чл. 44 във вр. с чл.
40 от ЗЗД за прогласяване за недействителен и непораждащ задължения по
отношение на „ Е*******„ООД на записа на
заповед от 08.11.2010 г. поради това ,че представляващия Д.В.И. е действал във
вреда на юридическото лице ,което представлява ,издавайки записа на заповед в
полза на Й.С. , и оттам ,да се признае за установено по отношение на двамата
ответници , че не съществува вземане на Й.С. срещу „E******„ ООД по записа на заповед, издаден на 08.11.2010г.,за
което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д№62287/2011 г. на СРС за сумата общо
321 000 лв. / включваща сумата по записа на заповед ,както и 6000лв. държавна
такса за заповедното производство ,както и 15 000 лв. адвокатско възнаграждение
по заповедното производство/.
При тези
първоначална искова молба и уточняваща молба ,съдът намира, че е сезиран с един отрицателен установителен
иск по чл. 124 ,ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на вземане на Й.С.
срещу „Е*******„ ООД по записа на
заповед, издаден на 08.11.2010г.,за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №62287/2011 г. на СРС за сумата общо
321 000 лв. / включваща сумата по записа на заповед-300 000лв. ,както и
6000лв. държавна такса за заповедното производство ,както и 15 000 лв.
адвокатско възнаграждение по заповедното производство/ , изходът по който зависи от инцидентния иск за прогласяване нищожност на
записа на заповед от 08.11.2010 г. ,която се претендира поради няколко порока /
не е четим подписа на издателя на записа на заповед ; не е налице подпис и по
отношение предявяването на записа на заповед за плащане ; посочения адрес на издателя на записа на заповед не съвпада с вписания в Търговския регистър
адрес на дружеството –издател „ E******„ООД – гр.Плевен , ул.“********„ № 6,
ет.2 ; адреса на поемателя Й.С.,посочен в
записа на заповед към датата на
издаването му е различен от действителния адрес на поемателя и поради накърняване на добрите нрави при издаване
записа на заповед ,тъй като той не е свързан с някакво каузално правоотношение
,което да обоснове издаването на записа на заповед / ,
както и от втори инцидентен иск ,но предявен при условията на
евентуалност –за недействителност на записа на заповед от 08.11.2010 г. по
отношение на представляваното дружество „E******„ООД ,тъй като
представляващия дружеството-издател на
записа на заповед –Д.В.И. е действал с единствената цел да се увреди
дружеството ,като същото се задължи едностранно със сумата 300 000 лв.към
поемателя по записа на заповед-Й.С. ,която е роднина /тъща / на представляващия
Д. В.И..
В срока по чл.
367 от ГПК ,който по отношение на ответника Й.С. е изтекъл на 16.02.2016 г. , е
подаден писмен отговор ,чрез пълномощника и адв. Б.Т. .В него най –напред се
правят възражения срещу допустимостта на предявения иск ,които се свеждат до
следното :
-не е налице активна процесуална легитимация за ищеца да
предяви такъв иск ,което произтича от липсата на правен интерес за него да
оспорва дължимостта на сумата ,която касае само двамата ответници ,но не и
ищеца.
-не може да се предявява отрицателен установителен иск за сума
,за която има издадена и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение
,доколкото е налице специален законов ред за защита срещу нея ,който изключва
общия ред за оспорването на такава заповед за изпълнение.
В пункт 3 и 4 от
писмения отговор всъщност се доразвиват възраженията срещу допустимостта на
иска ,формулирани в пункт 1 и 2 от отговора .Това се отнася и до развитите в
пункт 5 от отговора съображения свързани
с това ,че в заповедното производство съдът извършва проверка на акта въз
основа на които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение ,в т.ч. и
по отношение подписа ,положен в записа на заповед ,което отново е свързано с
посочената вече формирана сила на
присъдено нещо по този въпрос , която според ответника следва да бъде зачетена
от страните и от съда и обуславя недопустимостта на отрицателния установителен
иск. В пункт шест от отговора също
така се развиват допълнителни
съображения за недопустимост на предявените искове ,поради това ,че оспорваното
правоотношение е между двамата ответници ,но не и между ищеца и тези ответници.
Изрично се
възразява ,че е налице каузално отношение между двамата ответници по иска
,което било видно от протокол от 08.11.2010 г. и че записа на заповед бил
издаден за да гарантира именно това отношение- вземане на Й.С. срещу
дружеството за неустойка поради
неуспешни преговори за продажба на част от търговското предприятие на „Е*******„ООД.
В срока по чл. 372
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
Д.И.Д. чрез пълномощника му адв.Б. в която се обосновава правния интерес
на ищеца от предявяването на исковете , както и активната му процесуална
легитимация ,която произтича от качеството му на съдружник в „E******„ООД в
чиито капитал има мажоритарно участие ,за когото не е без значение какви
задължения поема дружеството и как това се отразява на неговото имущество ,както и как това се отразява на членственото
му правоотношение,вкл. и правото му на дивиденти от дейността на
дружеството.
Заявено е
оспорване на съдържанието на представения от Й.С. протокол от
08.11.2010г.,което оспорване е в
смисъл ,че този протокол
не е официален , а частен документ ,който няма материална
доказателствена сила за сочените в него задължения .В т.см. явно не се
касае за оспорване автентичността на
документа –в смисъл че не се оспорва ,че
подписите в протокола са на лицата, които са посочени в него.Поради това
не се налага изрично откриване на производство по неговото оспорване по чл. 193
от ГПК.
Постъпил е и
допълнителен писмен отговор от Й.С. с който се поддържат твърденията ,че
исковете са неясни ;че възраженията за нищожност на записа на заповед са
недопустими .Счита се че представеният протокол от 08.11.2010 г.е противопоставим и обвързващ . Възразява се ,че не е налице
договор във вреда на упълномощителя ,за да се прилага соченият от ищеца чл. 40 от ЗЗД.
Другият ответник по
исковете –„E******„ООД по отношение на
когото съдът с разпореждане от 15.12.2015 г. е приел, че му е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея при условията на чл. 50, ал.4 във вр. с
чл. 47, ал.1 от ГПК , с оглед на което
срокът за писмен отговор е изтекъл на 29.12.2015 г. ,не е подал писмен отговор
на исковата молба.
Била е подадена
на 09.02.2016 г. молба,за която се претендира че е „молба
за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор „ ,но съдът със
свое определение от 25.04.2016 г. е оставил същата без разглеждане.С
определение №307/ 12.08.2016 г. горното определение на Плюс е било отменено и
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия –за произнасяне
по същество на молбата за възстановяване на срок за подаване на писмен отговор
от страна на „E******„ ООД.С определение от 10.10.2016 г.Плевенски окръжен съд
е отхвърлил молбата на „E******„ ООД за възстановяване на срок за подаване на
отговор,което определение е било
потвърдено с определение № 255 / 20.12.2016г. на Апелативен съд-Велико Търново
,а с определение № 504 / 25.09.2017 г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба от Й.В.С. срещу определението на Апелативен
съд-Велико Търново. По този начин определението на ПлОС с което молбата за
възстановяване на срок за подаване на писмен отговор от „E******„ООД е влязло в
сила .По този начин съдът приема ,че за ответника„E******„ООД поради това ,че не е
подал писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК / и е отказано възстановяване на
срока за това / , то за него са настъпили последиците на чл. 370 от ГПК.
Тъй като в хода на
процеса ищецът Д.И.Д. е бил вписан и като управител на ответника „E******„ООД, съдът е приел ,че са налице
условията на чл. 29 , ал. 4 от ГПК за назначаване на особен представител на
ответното дружество за осъществяване на надлежно процесуално представителство в
производството ,като за такъв е бил назначен адв.Н.Д..
Обстоятелства ,които са безспорни между
страните по делото :
1.че ищеца Д.И.Д. е
съдружник в „E******„ООД
2.Че е бил издаден запис на заповед от 08.11.2010 г. с
издател „Е*******„ООД в полза на поемателя Й.С.
за сумата 300 000 лв.с падеж 11.12.2010 г. и място на плащане –гр.С****ж.к.“Г*******„бл.
* вх.* ап.***,което е и място на издаване на записа на заповед,като е посочено
,че той е бил предявен за плащане на 11.12.2010 г.
3.Че по ч.гр.д.№ 62287/2010 г. на СРС е била издадена заповед за незабавно
изпълнение в полза на Й.С. срещу „E******„ООД
въз основа на този запис на заповед за сумите -300 000 лв. главница
,6000лв. д.т. и 15 000 лв. адвокатски хонорар,която е влязла в сила и въз
основа на която е издаден и изпълнителен
лист.
4.Че е било образувано и изп.дело № 122/ 2011 г. на ЧСИ И.Ч. за
събиране на горните вземания.
Спори се на първо
място по допустимостта на предявените искове ,който спор е свързан с въпросите за правния интерес от
тяхното предявяване и наличието на активна процесуална легитимация на ищеца за
това ,както и дали влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение е
процесуална пречка за предявяването на установителния иск и свързаното с него
оспорване действителността на записа на заповед.
По същество спора е
за това дали записа на заповед от 08.11.2010 г. страда от посочените в ИМ
пороци и дали те водят до неговата недействителност, както и дали по отношение
на записа на заповед са приложими нормите на чл. 44 във вр. с чл. 40 от ЗЗД
,касаещи договарянето от представляващия
във вреда на представлявания ,което договаряне би обусловило относителна недействителност на
сделката спрямо представлявания.
По отношение на
доказателствената тежест ,съдът е приел ,че за сочените от ищеца пороци на записа на
заповед доказателствената тежест е върху него – за това ,че не е четим подписа на издателя на
записа на заповед ,която според ищеца е до степен ,че не може изобщо да се
установи има ли положен подпис или не
,че не е налице подпис и по отношение предявяването на записа на заповед за
плащане,че като адрес на издателя на
записа на заповед е изписан адрес ,който не съвпада с вписания в Търговския
регистър адрес на дружеството –издател „ E******„ООД – гр.Плевен , ул.“********„
№ *, ет.*,както и че адреса на поемателя Й.С.
,посочен в записа на заповед към датата на издаването му е различен от
действителния адрес на поемателя, а така също и за това ,че има накърняване на
добрите нрави.
Върху ответника Й.С.
е доказателствената тежест по установяване на каузалните отношения във връзка с
които се твърди ,че е бил издаден записа на заповед от 08.11.2010 г.
По
допустимостта на предявените искове :
Не е спорно ,че към завеждане на исковата молба ,а така също
и в хода на цялото производство ищецът Д.И.Д. има качеството на съдружник в „E******„ООД.В
това си качество и на осн. чл. 127 от ТЗ той има и дружествен дял от
имуществото на дружеството „Е*******„ООД ,размерът на който се определя
съобразно дела му от капитала на дружеството.Равностойността на този дружествен
дял е променлива величина в течение на търговската дейност на дружеството
,доколкото се променя имуществото на
дружеството ,което е съвкупност от имуществени права и задължения ,поемани и
възникнали в хода на тази търговска дейност. Дружеството се задължава чрез
действията на своя законен представител –вписания в търговския регистър
управител на търговското дружество за
който няма спор ,че към момента на издаване на процесния запис на заповед
,такъв е бил Д.В.И. –другия съдружник в „E******„ООД .Действията на този
управител,безспорно рефлектират пряко върху имуществената сфера както на самото търговско дружество“ E******„ ООД
,така и върху имуществената сфера на другия съдружник в същото дружество –Д.И.Д.
,тъй като с поемането на определени
задължения ,би се намалила паричната равностойност на дружествения дял на този съдружник. В т.см.
този съдружник ,който не е и управител
на търговското дружество ,има защитим материален интерес да съхранява и
увеличава дружествения си дял ,респ. да реагира срещу неговото намаляване
поради действия на управителя на търговското дружество. В т.см. не се касае за
защита на един бъдещ и несигурен имуществен интерес от страна на съдружника в „E******„ООД,както
счита ответника Й.С. , а до защита на
един актуален материален интерес на съдружника –на правото му на дружествен дял
с благоприятни за съдружника икономически параметри , които се обуславят от
съотношението между придобитите от дружеството имуществени права от една страна
и от друга ,от поетите от това дружество имуществени задължения. Поради това
според съда следва да се признае правото на неуправляващия съдружник в
дружеството да атакува сключените от управителя сделки ,особено когато се
претендират такива съществени пороци на сделката ,водещи до нейната нищожност , както е и в конкретния
случай,както и правото му да иска признаване със сила на присъдено нещо
несъществуването на дадено вземане срещу дружеството в което той е съдружник и
в което има дружествен дял.
По съществото на спора :
Първите два порока на
записа на заповед ,които се сочат от ищеца като основание за неговата нищожност
са тези ,че не е четим подписа на издателя на записа на
заповед ,която според ищеца е до степен ,че не може изобщо да се установи има
ли положен подпис или не ,както и че не
е налице подпис и по отношение предявяването на записа на заповед за плащане.Оспорен
е записа на заповед от гл.т. неговата
автентичност - че не е подписан от лицето, посочено като негов издател.
От представеното и
вложено на л. 146 от делото заверено копие на процесния запис на заповед ,чието
съдържание се оказа идентично със съдържанието на оригинала на записа на заповед ,който пък
беше представен за виждане в с.з. на 10.10.2016г. се вижда ,че има положен
подпис на две места в записа на заповед : срещу подпис на издателя под името Д.В.И.
и срещу подпис под текста „ настоящия запис на заповед ми беше предявен за
плащане .И двата подписа са ясно видни и са достатъчно четими за да могат да
бъдат предмет на изследване и от допуснатата по делото съдебно-графологична
експертиза.Тази експертиза ,изготвена от в.л.Ц.Ц. дава категорично
заключение,че и двата подписа са положени от Д.В.И..Това заключение не е било
оспорено от страните по делото и е прието от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено.Поради това следва да се приеме ,че не е налице нито
един от твърдението по –горе два порока на записа на заповед ,свързани с
полагането на подпис от издателя на записа на заповед и за това ,че записа на
заповед е предявен за плащане. Освен
това следва да се посочи ,че наличието на подпис ,удостоверяващ предявяването на записа на заповед за плащане
не е задължителен негов реквизит и в т.см. дори да липсваше подпис за
предявяването на записа на заповед ,то това не е порок във формата на тази
абстрактна и формална сделка и поради това
не е и основание за нищожност на
записа на заповед поради неспазване на формата.Такъв задължителен реквизит е
подписа за издател,но той в случая е налице и е положен от
лицето,посочено като издател в записа на заповед.
По следващия
твърдян порок на формата на записа на заповед - това ,че като адрес на издателя
на записа на заповед е изписан адрес/ гр.С****, ж.к.“Г*******„ бл. ***,вх.* ет.*-*
ап. *-* / , който не съвпада с вписания в Търговския регистър адрес на
дружеството –издател „ E******„ООД – гр.П , ул.“********„ № *, ет.* , съдът намира,че макар действително при
посочване на индивидуализиращите признаци на търговското дружество –издател на
записа на заповед да е изписан друг адрес на управление,различен от вписания в
Търговския регистър/ при проследяване на
историята на вписания адрес на управление се установява ,че винаги в ТР като
адрес на управление е бил вписан гр.П. ,
ул.“********„ № *, ет.* и никога другият
адрес /, то това обстоятелство само по себе си също така не представлява такъв
порок на записа на заповед ,който да обосновава неговата нищожност. Адреса на
управление на търговското дружество –издател на записа на заповед също така
не е сред задължителните реквизити на
записа на заповед ,изчерпателно изброени в чл. 535 от ТЗ. Освен това ,в случая
няма спор,че издателя на записа на заповед е именно „E******„ООД ,което е
достатъчно индивидуализирано освен чрез наименованието с което е вписано в
търговския регистър ,така също и чрез посочения ЕИК-****за който няма спор ,че
е даден именно на това търговско дружество за целите на данъчното му облагане ,
а така също и чрез посочването на неговия законен представител – управителя на
дружеството ,който по време на издаването на записа на заповед е бил вписан като управител в търговския
регистър – Д.В.И..
Сходни съображения
важат и по отношение на другия твърдян от ищеца порок на записа на заповед, а
именно -че адреса на поемателя Й.С.
,посочен в записа на заповед към датата на издаването му е различен от
действителния адрес на поемателя.Посочването на адреса на поемателя по записа
на заповед също така не е задължителен реквизит на записа на заповед ,за
разлика от тези които са посочени в чл. 535 от ТЗ и поради това неговото
отсъствие в записа на заповед не би представлявало порок водещ до нищожност на
записа на заповед.Затова и посочването на друг адрес на поемателя ,на още по
–голямо основание не е порок,обосноваващ неговата нищожност . Въпроса за действителния адреса на поемателя
би било резонно да се поставя само в случай ,че имаше спор относно личността на
поемателя по записа на заповед , т.е. по въпроса в чия полза е издаден записа на заповед ,но
такъв спор в конкретния случай няма .Достатъчно е индивидуализирано лицето в
чиято полза е издаден процесния запис на заповед и това е Й.В.С. , с ЕГН- **********
и тази достатъчна индивидуализация именно позволява на ищеца да насочи иска си
срещу нея като втори надлежен ответник по делото.
По следващия ,твърдян
в исковата молба порок на записа на заповед –това ,че има
накърняване на добрите нрави поради това
,че лицето в чиято полза е издаден записа на заповед- Й.С. е тъща
на управителя на „ E******„ ООД – Д.В.И. ,т.е. че се касае за отношения между свързани лица ,чрез които
се цели неоснователно обогатяване на ответника Й.В. за сметка на обедняването
на ищеца ,тъй като няма никакви каузални отношения за чието обезпечаване да е
издаден въпросния запис на заповед,съдът намира ,че това твърдение на ищеца е
основателно ,поради следните съображения:
Както беше посочено
по –горе ,във вр. с твърдението на ответника Й.В.С. ,че процесния запис на
заповед е издаден като гаранция за други каузални отношения ,свързани с водени
между нея и „E******„ООД ,чрез управителя Д.В.И. преговори за сключване на
сделка за продажба на част от търговското предприятие на „E******„ООД ,съдът указа на ответника Й.В.С.,че е нейна
доказателствената тежест да установи наличието на тези каузални отношения
,чието съществуване не се признава , а
напротив - се оспорва от страна на ищеца по делото.
В подкрепа на
твърдението си за каузални отношения за чието обезпечаване е издаден процесния
запис на заповед , ответника е представил протокол от 08.11.2010г. подписан от Й.С.
и от управителя на „E******„ООД към тази дата - Д.В.И. в който е отразено ,че
страните „констатират,че преди датата на
подписването му са провеждани преговори за сключване на сделка за продажба на част от търговското
предприятие на „E******„ООД .Преговорите не са довели до сключването на договор
,тъй като такъв вече е сключен с друго лице и страните констатират ,че за
лицето Й.В.С. са налице изискуеми суми за неустойка в резултат на водените
преговори с „E******„ ООД ,които дължими суми за неустойка са в размер на
петстотин хиляди лева.“
Процесният протокол
има двояк характер ,като съдържанието на т.1 и т.2 от този документ го
характеризират като частен свидетелстващ документ –за това че са били водени
неуспешни преговори и че е била договорена неустойка в размер на петстотин
хиляди лева , а съдържанието на т. 3, 4 и 5
от същия документ го характеризира в тази част като диспозитивен
документ ,доколкото в тези три точки има волеизявления на двете страни
/Йорднака С. и „E******„ООД /за постигане на извънсъдебна спогодба за
обезщетяване на преговарящата страна Й.С. заради неуспешно приключилите преговори /. В частта му на частен свидетелстващ
документ / за констатациите в т. 1 и 2 / той няма материална доказателствена
сила и не установява по безспорен начин действително да са били водени каквито
и да било преговори между посочените в протокола лица за сключване на сделка
–продажба на част от търговското
предприятие на „E******„ООД .Няма според съда никакви други
доказателства,подкрепящи твърдението ,че такива преговори действително са били
водени.Нещо повече дори ,налице са доказателства ,които дават основание да се
приеме ,че такива преговори не е имало и в техния ход не е била договаряна
посочената в т.2 от протокола неустойка в размер на 500 000 лв. В т.вр.
съдът съобрази обстоятелството ,че ответника Й.С. беше задължена от съда на
осн. чл. 176, ал.1 от ГПК да се яви лично и да даде обяснения за
обстоятелствата по делото.Това задължение ,както и въпросите на които следва да
се яви страната за да отговори и бяха надлежно съобщени двукратно ,но въпреки
това до края на съдебното дирене по делото и без да има основателни причини за
това ,страната Й.С. не се яви пред съда да отговори на изпратените и въпроси
,като при това същата беше уведомена и за последиците от неизпълнение на това задължение. Както се
вижда от формулираните на л. 178 на гърба в с.з. на 10.10.2016 г. и
допълнително формулираните от ищеца въпроси в писмената му молба на л. 184 -185
от делото ,на които съдът е задължил Й.С.
да се яви и да отговори на съда ,те са свързани с изясняване на въпросите дали
действително Й.С. е имала намерение да закупува част от търговското предприятие
на „E******„ООД , дали разполага с други документи за водени преговори , какви
са нейните познания относно предмета на дейност на дружеството и нейните умения
да развива търговската дейност,свързана
със специфичния предмет на дейност на това търговско дружество ,както и за
изясняване на това дали тя действително е разполага с необходимите парични
средства за закупуване на част от предприятието .
Неявяването и да
даде отговор на тези въпроси ,съобразено във вр. със посоченото по-горе
съдържание на протокола от 08.11.2010 г. дават основание на съда да приеме за
доказано ,че Й.С. не разполага с други писмени документи ,които да установяват
провеждане на преговори за закупуване на част от търговското предприятие на „E******„ООД
,не е притежавала необходимите парични
средства за закупуване на такава част от
търговското предприятие ,како и че няма подходяща професия ,нито има познания в
областта на авиацията в която е осъществяваният от търговското дружество
предмет на дейност за да може да развива успешно този предмет на дейност след
евентуалното закупуване на част от търговското предприятие на „E******„ ООД
,което както е видно от вписването в търговския регистър има специфичен предмет
на дейност на първо място в който е отразено „ авиационни услуги /след
разрешение / ,авио-химическа работа в страната и в чужбина / след разрешение /
,аеро –фото снимки /след разрешение / …“.Липсата на удостоверени пред съда средства за закупуване на част от това
търговско предприятие , както и липсата на съответно образование и
професионални умения за ръководство или упражняване на предмета на дейност на
търговското дружество ,както и това ,че към твърдяното време на водене на
такива преговори Й.В. изобщо не е била регистрирана като търговец ,нито има
данни да е извършвала каквото и да било търговска дейност
по смисъла на чл. 1, ал.1 и ал. 3
от ТЗ прави неубедително твърдението и ,че действително е водила преговори за
закупуване на част от търговското предприятие на „Е*******“ООД .
Нещо повече,самото съдържание на протокола за
водене на преговори е толкова бланкетно и непълно ,че от него не могат да се
извлекат каквито и да било параметри на твърдените преговори ,които да убедят
съда,че такива преговори действително са били водени . На първо място в
протокола се сочи ,че преговорите са били водени преди датата на подписване на
протокола,без да се уточнява периода през който са продължили. Тъй като ,обаче самият протокол няма
достоверна дата /посочената в него дата 08.11.2010г. не може да се приеме за
достоверна дата ,тъй като липсва нотариална заверка на датата му ,нито пък има
друга безспорна дата ,която може да се възприеме като достоверна дата на
протокола /, то остава напълно неустановено кога във времето са били водени
такива преговори ,както и колко са продължили те .Липсват така също каквито и
да било данни за съдържанието на отправени от страните оферти за сключване
на една такава сериозна сделка като
покупка на част от търговско предприятие – няма данни за това каква част от търговското предприятие ще
се продава ,респ. купува ;няма данни за това каква цена е била поискана от
продавача ,респ. каква цена е била предлагана в хода на такива преговори от
купувача , а оттам не може да се прави никакъв извод за това дали водещите
преговорите страни са били сериозни и добросъвестни при водене на
твърдените проговори,както и по каква причина точно твърдените преговори не са
стигнали до успешен край . В т.вр. прави
впечатление,че докато за съществените елементи на възнамеряваната сделка
/покупка на част от търговско предприятие/,каквито са каква е въпросната част –
половината или друга част ,както и за цената , не се съдържат никакви данни в
процесния протокол ,но иначе твърде ясно
и категорично е уговорена неустойка и то в твърде висок размер като абсолютно число ,който няма как
дори да бъде сравняван с цената на продаваната част от търговското предприятие
,нито пък с икономическия интерес на сочената като евентуален купувач- Й.С. да
придобие част от търговското предприятие. Не е налице никаква обосновка на уговорената в процесния протокол
неустойка – по какъв начин е определен размера на обезщетението за Й.С. от
неуспешните преговори за сключване на сделката, а така също и на каква база е определен после друг,по
–нисък размер на дължимото обезщетение /
300 000 лв. вместо първоначалните 500 000 лв./ Всички тези
обстоятелства ,според съда дават основание да се направи извод ,че процесният
протокол ,който формално е датиран от
08.11.2010 г. но който всъщност няма достоверна дата , е бил съставен допълнително и специално за
обосноваване на вземането ,което се твърди ,че произтича от записа на
заповед.
Освен всичко това
следва да се има предвид и обстоятелството ,че Й.В.С. и Д.В.И. са роднини по
сватовство от първа степен / чл. 76 , ал. 1 и 2 от СК / и в т.см. те са
„свързани лица“ съгласно §1 т. 1 предл. последно от Допълнителните разпоредби
на ТЗ. Родството по сватовство се установява и от представеното пред съда /
вложено на л. 115 / удостоверение –таблица на роднинството на Й.В.С. от което
се вижда ,че Д.В.И. е неин зет. При наличието на тези родствена връзка по сватовство е още по- нелогично
твърдението на ответника Й.С. за наличието на посочените по-горе каузални
отношения, обосноваващи издаването на записа на заповед от 08.11.2010г.Тази
нелогичност се изразява в следните две посоки : на първо място , дори условно
да се допусне, че са били водени предварителни преговори между управителя на „E******„
–Д.В.И. и Й.С. за сключване на сделка за продажба на част от търговското
предприятие , то е нелогично ,че зетят на Й.С. ще злоупотреби с доверието и ще
увреди нейните интереси от закупуване на частта от търговското предприятие и по
този начин ще ощети толкова съществено своята тъща ,като осуети сключването на
такава сделка . От друга страна пък е също толкова нелогично тъщата на Д.В.И.
да уговори такава висока неустойка в размер на 500 000 лв. или дори
редуцираният и размер от 300 000
лв. и по този начин да накърни съществено икономическите интереси на управляваното от
нейния зет търговско дружество ,т.е няма
никаква житейска логика , а напротив в противоречие с елементарната житейска
логика и с добрите нрави би било зетят да ощетява икономически своята тъща
,респ. тъщата да накърнява икономическите интереси на своя зет ,чрез
задължаване на управляваното от него дружество с такива значителни по размер
парични задължения.
Поради всичко това
съдът приема ,че не са
съществували никакви каузални отношения между „Е*******“ ООД и Й.С. свързани с
водене на преговори за закупуване от нея на част от търговското предприятие на
„E******„ ООД , а целта на издаденият от Д.В.И. като управител на „Е*******“
ООД записа на заповед от 08.11.2010 г. е от една страна изкуствено създаване на задължения за
дружеството „E******„ с цел намаляване
стойността на дружествения дял на другия съдружник Д.И.Д. или неговия
ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството ,а от друга страна
пък се цели постигане и на неоснователно обогатяване на своята роднина Й.С.
чрез поемането на фиктивен дълг към нея за сметка на обедняването на самото
дружество „E******„ ООД ,както и на другия съдружник Д.И.Д. чрез намаляване
стойността на неговия дружествен дял, поради увеличаване размера на пасива на
търговското дружество. Както посочените цели ,така и действията предприети за
тяхното постигане безспорно противоречат на добрите нрави и по тази причина
процесният запис на заповед следва да бъде прогласен за нищожен. В т.вр. следва
само да се посочи ,че противоречието с добрите нрави представлява основание за
прогласяване нищожността и на едностранната абстрактна сделка ,каквото е записа
на заповед съгласно чл. 44 от ЗЗД във вр. с чл. 26,ал.1 от ЗЗД.
С оглед на тази
нищожност на записа на заповед няма как той да материализира валидно парично
вземане в размер на 300 000/триста хиляди / лв.
Поради това не съществуват и акцесорните спрямо вземането по записа на
заповед, парични вземания за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 62287/ 2010 г. на СРС ,които са 6000
лв. д.т. за заповедното производство ,както и 15 000 лв. адвокатски
хонорар по същото заповедно производство.
В т.см. искът с правно осн. чл. 124 от ГПК да се признае за установено
,че „E******„ ООД не дължи на Й.В.С. сумата 321 000 лв., от които 300 000 лв.
,произтичаща от записа на заповед ,
издаден на 08.11.2010 г. , както и 6 000лв.- д.т. за образуване на заповедното
производство и 15 000 лв.адвокатски
хонорар по същото заповедно производство за които суми е издадена
влязла в сила заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 62287/
2011 г. на 53 –състав на РС-С****се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради този изход
на делото по иска за нищожност на записа на заповед поради накърняване на
добрите нрави ,съдът намира ,че не следва да се произнася по евентуално
предявения иск с правно осн. чл. 44 във вр. с чл. 40 от ЗЗД за прогласяване за
недействителен и непораждащ задължения по отношение на „ Е*******„ООД на записа на заповед от
08.11.2010 г.
С оглед този изход
на делото ,следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
от него деловодни разноски който според представения списък по чл. 80 от ГПК и
представените доказателства за тяхното извършване са в размер на 22990 лв. от
които платена д.т. 12840 лв. и разноски за особения представител на „E******„ООД-
адв.Н.Д. в размер на 10150лв.Не следва да се присъжда на ищеца и сумата от
150лв.- депозит за съдебно-графологична експертиза ,тъй като този депозит е
внесен от ответника Й.С., а не от ищеца.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване за нищожен на запис на
заповед от 08.11.2010 г. с издател „Е*******„ООД,представлявано от управителя Д.В.И.
, в полза на поемателя Й.В. С. за сумата
300 000 лв. с падеж 11.12.2010 г. и място на плащане –гр.С****ж.к.“Г*******„бл.
*** вх.* ап.***,което е и място на издаване на записа на заповед, поради това , че не е четим подписа на
издателя на записа на заповед ,която според ищеца е до степен ,че не може
изобщо да се установи има ли положен
подпис или не ; че не е налице подпис и по отношение предявяването на
записа на заповед за плащане; че като
адрес на издателя на записа на заповед е изписан адрес ,който не съвпада с
вписания в Търговския регистър адрес на дружеството –издател „ E******„ООД –
гр.Плевен , ул.“********„ № *, ет.* и че адреса на поемателя Й.С. ,посочен в
записа на заповед към датата на
издаването му е различен от действителния адрес на поемателя,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА
за нищожен на осн. чл. 44 във вр. с чл. 26 ,ал. 1 предл.
трето от ЗЗД запис на заповед от
08.11.2010 г. с издател „Е*******„ООД,представлявано от управителя Д.В.И. ,
в полза на поемателя Й.В. С. за сумата
300 000 лв. с падеж 11.12.2010 г. и място на плащане –гр.С****ж.к.“Г*******„бл.
*** вх.* ап.***,което е и място на издаване на записа на заповед,поради противоречие с добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 от ГПК , че „Е*******„ ООД , с ЕИК- ****,със седалище и
управление гр.П. , ул.“********„ № * , ап * не дължи на Й.В.С.,с ЕГН- ********** , с адрес
*** общо
сумата 321 000 лв. от които
300 000лв. , произтичаща от записа
на заповед , издаден на 08.11.2010 г. ,както и 6000лв.- д.т. за образуване на
заповедното производство и 15 000 лв.адвокатски хонорар по същото заповедно производство за
които суми е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр.д.№ 62287/ 2011 г. на 53 –състав на РС-С****.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците „Е*******„ ООД , с ЕИК- ****,със
седалище и управление гр.П. , ул.“********„ № * , ап * и Й.В.С.,с ЕГН- **********, с адрес *** да
заплатят на ищеца Д.И.Д., ЕГН-********** *** направените от него деловодни
разноски общо в размер на 22990 лв. , от които платена д.т. 12840 лв. и разноски за
особения представител на „E******„ООД- адв.Н.Д. в размер на 10150лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :