РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Разград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20233300900037 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от „Хербапол-Люблин“С.А., регистриран в Република Полша
с идентификационен номер **********, седалище и адрес на управление Полша, 20-471
Люблин, ул.“Диаментова“ 25, за осъждане на „АДМ Разград“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, Северна индустриална зона, да заплати на
ищеца сумата 1 116 436,74 евро с левова равностойност 2 183 560,47 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от частично неизпълнение на договор №
40069264/8.09.2021г., ведно със законна лихва за забава от 5% годишно върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че от няколко
години е в търговски взаимоотношения с ответника по повод доставка на суровина във
формата на глюкозо-фруктозен сироп. Практиката между страните била да се сключват
едногодишни договори и във връзка с това за периода 2021-2022г. между „Хербапол-
Люблин“С.А. и „АДМ Разград“ЕАД бил сключен договор за покупко-продажба №
40069264/8.09.2021г. със срок на действие 1.11.2021г.-30.09.2022г. и с предмет доставка на
изоглюкоза 111 в общо количество 16 500 метрични тона, с единична цена 299 евро/МТ, при
условия за доставка DAP Lublin – поемане на транспортните разходи и рискове за доставката
от продавача с място на разтоварване в Люблин. При приложимост на Общите условия за
продажба и доставка на Групата АДМ ежемесечните доставки в рамките на уговорения срок
е средно 1500 МТ. За срока на действие на договора ответникът е доставил на ищеца
изоглюкоза 111 в общо количество 12 345,18 МТ на единична цена 299 евро/МТ, или стока
на обща стойност 3 691 208,82 евро. Останалото договорено количество от 4154,80 МТ
1
суровина не е доставено в периода на действие на договора, нито след това, по повод на
което между страните е проведена писмена кореспонденция. Частичното неизпълнение на
сключения договор от страна на ответника е довело до търсене от ищеца на доставка от
други производители. За да компенсира недостига на необходимата му суровина,
„Хербапол-Люблин“С.А. е сключил три договора с други доставчици на по-високи цени –
закупил е общо количество 3733,90 МТ на обща цена 2 887 631,59 евро. Ищецът твърди, че
от покупката на суровината на по-висока цена търпи загуба от 1 771 194,85 евро, изразяваща
се в разликата между заплатената на други доставчици цена от 2 887 631,59 евро и цената от
1 116 436,74 евро, която би платил при изпълнение на договора с ответника при доставката
на 3733,90 МТ с единична цена 299 евро/МТ. Ищецът приема клаузата на т.6.2 от Общите
условия за продажба и доставка на Групата АДМ, съгласно която реалната вреда се редуцира
до сумата, която би била дължима по сключения между страните договор и при това
положение исковата претенция е за сумата 1 116 436,74 евро, получена при умножение на
закупените от други доставчици 3 733,90 МТ изоглюкоза 111 с единична цена от 299
евро/МТ, уговорена по процесния договор № 40069264/8.09.2021г., сключен между страните.
Ищецът е изпратил на ответника дебитно известие за плащане на цена, която поради
допусната грешка е отразена в по-малък размер, но ответникът до настоящия момент не е
платил сумата.
Ответникът „АДМ Разград“ЕАД е подал писмен отговор, в който по същество
признава сключването на процесния договор за доставка на 16 500 МТ изоглюкоза с
единична цена 299 евро/МТ с условие място на доставка Люблин, както и приложимите
Общи условия. Оспорва обаче основателността на предявения иск, като излага твърдение за
настъпила промяна в условията на сключения договор. Твърди, че цената на суровината се
определя от пазарната цена на царевицата и разходите за енергия и през м.февруари, 2022г. е
предупредил ищеца за увеличението, но тъй като последният не е изразил съгласието си,
доставките са продължили на първоначално уговорената цена, което е довело до загуба за
ответника. Освен това ищецът е отказал значими договорни доставки за общо количество от
906,50 МТ. На 29.07.2022г. страните са постигнали съгласие в кореспонденцията помежду си
и са предоговорили количествата и единичната цена на суровината, както и условията за
доставка, с договор №40075150 /генериран в системата на ответника/, които са изцяло
изпълнени от ответника за месеците септември-октомври, 2022г. Ответникът твърди още, че
дебитното известие на ищеца е доставено с 32 дни закъснение от датата на издаването му,
като в този период ищецът е предприел недобросъвестни действия по поръчка на нови
стоки, изпращане на покана за доброволно изпълнение. Въз основа на изложените в
писмения отговор обстоятелства ответникът излага твърдение, че не е изпаднал в
неизпълнение на договора. Отделно прави възражение, че закупените от трети лица стоки не
са заместващи стоки, които да компенсират недоставените суровини по процесния договор, а
са такИ. необходими на ищеца за периода след прекратяване на договора за продажба,
сключен между страните по делото. На следващо място, ответникът оспорва вида на
вредите, като твърди, че ищцовата претенция е за косвени вреди, за които не може да се
ангажира неговата отговорност – в случая не съществува пряка и непосредствена причинно-
2
следствена връзка между твърдяното договорно неизпълнение и твърдените вреди, а
последните се дължат на множество външни за техните отношения фактори. В условията на
евентуалност ответникът въвежда възражение за изтекъл едногодишен давностен срок по
т.6.4 от Общите условия, за изключване на отговорността по т.6.1 от същите Общи условия,
за липса на вина по чл.97 I и чл.101 от швейцарския Кодекс за задълженията, за
неизпълнение на задължението на ищеца да предприеме всички необходими действия за
предотвратяване на вредите по чл.44 и чл.191 II от швейцарския Кодекс за задълженията, за
стопанска непоносимост по чл.2 I от същия кодекс, за намаляване на размера на вредите
предвид възможността за ответника по т.4.3 от Общите условия да намали с 5%
договорените доставки и предвид отказаните от ищеца 905,60 МТ суровина и за
недобросъвестност на ищеца, който е получил стока от ответника на стойност надхвърляща
1 милион евро и която е отказал да плати, позовавайки се на прихващане.
В допълнителна искова молба „Хербапол-Люблин“С.А. оспорва твърдението на
ответника за предоговаряне на условията на доставка, като твърди, че постигнатото на
29.07.2022г. споразумение между страните не е за намаляване на доставките, а за
гарантиране на определен обем доставки за оставащите месеци на действие на договора. По
отношение на отказаните доставки ищецът твърди, че не е налице отказ, а отлагане във
времето на доставките. Ищецът възразява срещу твърдението на ответника за правото му на
отказ в обем от 5% на доставките, като счита, че Общите условия в тази част въвеждат
норма на допустими количествени разминавания, но не освобождава ответника от
отговорност за изпълнение в пълен обем. Оспорва становището на ответника по фактите
относно твърдените затруднения в поддържането на договорената единична цена на стоката,
възразява и против начина на тълкуване в писмения отговор на проведената между страните
кореспонденция, като отхвърля твърденията за недобросъвестно поведение. Отхвърля
всички направени с писмения отговор правопогасяващи възражения на ответника.
В писмен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички
твърдения, направени от него в първоначалния писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: ищецът е регистрирано в Полша търговско
дружество производител на хранителни продукти, вкл. плодови сиропи за приготвяне на
напитки в домашни условия. Ответникът е регистрирано в България търговско дружество
производител, търговец и преработвател на селскостопански хранителни продукти, вкл.
изоглюкоза. Страните имат дългогодишно договорно сътрудничество в доставките на
суровина под формата на глюкозо-фруктозен сироп, необходима в производството на
дружеството – ищец.
Двете дружества са съконтрахенти по договор за продажба № 40069264/8.09.2021г.,
по силата на който „АДМ Разград“ЕАД в качеството си на продавач е поел задължение да
достави на „Хербапол-Люблин“С.А. в качеството му на купувач 16 500 метрични тона
изоглюкоза 111, при единична цена от 299 евро/МТ. Договорът е със срок на действие от
1.11.2021г. до 30.09.2022г. Съгласно т.2.1 от Общите условия за продажба и доставка на
3
Групата АДМ, когато доставка бъде разделена в диапазон от няколко месеца, при липса на
друга договореност тя трябва да се извършва на относително равномерно разпределени
месечни части. Така общото договорено количество от 16 500 МТ за единадесетмесечния
период на договора следва да се счита договорено за доставки по 1500 МТ на месец. Горните
обстоятелства не са спорни между страните.
В хода на съдебното производство са представени заключения по назначена
първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът приема като
изготвени от вещо лице в кръга на неговата компетентност, след запознаване с материалите
по делото и справки в счетоводствата на двете дружества. От заключението се установява,
че доставеното по договор № 40069264/8.09.2021г. количество изоглюкоза 111 от ответника
на ищеца за целия период на договора от 1.11.2021г. до 30.09.2022г. е 12 345,18 МТ. За
м.август, 2022г. доставеното количество е 782,14 МТ, а за м.септември, 2022г. – 684,30 МТ.
Доставените количества са заплатени от ищеца на ответника. Разликата в количествата
между договореностите по сключения на 8.09.2021г. договор и реалните доставки е 4 154,82
МТ.
Във връзка с изпратено от „Хербапол Люблин“ до „АДМ Разград“ЕАД дебитно
известие № 1/12/2022 от 31.12.2022г. вещото лице е констатирало, че количеството доставена
изоглюкоза 111 е посочено в размер на 13 101,41 МТ, а реално доставеното количество
възлиза на 12 345,18 МТ. Нереализираното количество изоглюкоза 111, посочено в дебитното
известие, е в размер на 3 398,60 МТ, а реално недоставеното количество спрямо
договореното по получени и анализирани данни възлиза в размер на 4 154,82 МТ. Съответно
стойността на претенцията, изискана по дебитното известие за недоставеното количество
изоглюкоза 111, е неточно отразена: стойността на дебитното известие е в размер на 1 016
181,40 EUR (получена като 3 398,60 МТ х 299 EUR), а съгласно установеното от
заключението недоставено количество изоглюкоза 111 в размер на 4 154,82 МТ, стойността
на дебитното известие следва да бъде в размер на 1 242 291,18 EUR.
По-нататък, от заключението се установява, че с последващ договор №
40075150/29.07.2022 г., генериран в системата на ответника, „АДМ Разград“ е доставил на
„Хербапол Люблин“С.А. 1070,28 МТ за м.август, 1824,26 МТ за м.септември и 1187,80 МТ
за м.октомври, 2022г., или общо 4 082,34 МТ. От първоначалното заключение на ССЕ и от
проведената електронна кореспонденция между страните /имейл от 29.07.2022г. от
„Хербапол“ до „АДМ“/ се констатира по делото, че цената по този договор е определена на
420 евро/МТ.
Спорен между страните е въпросът дали с договора от 29.07.2022г. са преуредени
отношенията, създадени с договора от 8.09.2021г. Ответникът излага твърдение в този
смисъл. Ищецът твърди, че новият договор не преурежда отношенията по първия, а е
сключен за гарантиране на доставки на различна цена.
За да се даде отговор на спорния въпрос, следва да се обсъди кореспонденцията
между съконтрахентите и заключението на ССЕ относно счетоводното отразяване на
доставките.
4
На 21.07.2022г. между страните е проведена електронна кореспонденция, в която
представител на „Хеербапол Люблин“ уведомява представител на „АДМ Разград“, че
ищецът вече е поискал от ответника да изпълни сключения на 8.09.2021г. договор, от който е
получена само 1/3 част от доставките и който трябва да бъде изпълнен до края на
м.септември, 2022г. в обем от 5000 МТ. Представител на „АДМ Разград“ЕАД е предложил
по-висока цена от 740 евро/МТ, която е била неприемлИ. за „Хербапол Люблин“С.А.,
поради което последният не вижда възможност да получи допълнителен обем от 2000 МТ. В
последващ имейл от 28.07.2022г. представител на „Хербапол Люблин“С.А. предлага цена от
390 евро/МТ от завода в Разград за това количество. На 29.07.2022г. представител на „АДМ
Разград“ЕАД предлага цена от 420 евро/МТ, аргументирана с високите цени на царевицата
и ел.енергията. В същия ден с имейл „Хербапол Люблин“С.А. е приел цена от 420 евро/МТ/,
като е посочил изрично, че новата цена е приета за допълнителни обеми изоглюкоза – 1450
МТ за м.август, 1450 МТ за м.септември и 1400 МТ за м.октомври, 2022г. В същото време е
посочил, че обеми от 800 МТ на месец ще бъдат доставени съгласно действащия договор от
Словакия и/или Унгария. Представител на „АДМ Разград“ЕАД е констатирал приемането на
предложението от „Хербапол Люблин“С.А. и го е уведомил, че може да изпраща поръчки за
м.август, както и че скоро ще получи потвърждение на договора за продажба.
По-нататък, от заключението на вещото лице се установява, че във всички издавани
фактури изрично е отбелязан номерът на съответния договор, номерът и датата на
документа за доставка (складовата разписка за приемане на стоката), описание на стоката,
производител, количества, единична цена, обща стойност по фактурата и др. данни.
Доставките по двата договора – договор № 40069264 и договор № 40075150, могат да се
проследят, тъй като са оформени с отделни документи. Доставяните по всяка конкретна
поръчка към всеки от тези договори количества и фактурираните суми за стойността на
доставките по съответния договор са отразявани самостоятелно. На базата на констатациите
на вещото лице съдът приема за установено, че за месеците август и септември, 2022г. са
извършени доставки от ответника към ищеца и по двата договора.
Съобразявайки горните действия на страните, обективирани в проведената между тях
електронна кореспонденция, както и анализираните от вещото лице по ССЕ счетоводни
операции и отразявания, съдът приема, че договорката от 29.07.2022г., касаеща първия
договор № 40069264/8.09.2021 г., преурежда количествата за доставка от 1500 МТ на 800 МТ
за последните два месеца от неговото действие – август и септември, 2022г., на старата цена
от 299 евро/МТ /в този смисъл е и изявлението на ответника в писмения отговор в
съображение 44 (b)/. Така договор № 40075150/29.07.2022 г. е съществувал паралелно с
първия с предмет допълнително количество доставки на цена 420 евро/МТ за месеците
август, септември и октомври, 2022г. и това е изводимо най-ясно от заключението на вещото
лице, което е посочило въз основа на счетоводни записи при страните доставките в месеците
август и септември, 2022г. и по двата договора.
Налага се извод, че изменението на договор № 40069264/8.09.2021 г. следва да се
приеме в частта за количествата доставки само за месеците август и септември, 2022г. от
5
1500 МТ на 800 МТ за месец /със 700 МТ по-малко за месец/, което означава, че общото
количество по този договор е намалено с 1400 МТ и като краен обем договорените доставки
са намалени от 16 500 МТ на 15 100 МТ на цена 299 евро/МТ. Съобразно установеното от
вещото лице доставено количество от 12 345,18 МТ по този договор следва, че
недоставеното количество е 2754,82 МТ на цена 823 691,18 евро /при единична цена от 299
евро/МТ/.
Подадената на 3.01.2024г. от „АДМ Разград“ЕАД искова молба против „Хербапол
Люблин“С.А. пред съд в Полша не е относима и не допринася за изясняване на настоящия
съдебен спор. Искът е за неизпълнение на два последващи договора №№ 40076323 и
40078134 за доставка на изоглюкоза съответно за четвъртото тримесечие на 2022г. и за
януари, 2023г. Исковата претенция на „АДМ Разград“ЕАД е за осъждане на „Хербапол
Люблин“С.А. да заплати сумата 1 015 481,36 евро, представляваща обезщетение за
договорно неизпълнение на задължение за плащане на доставени количества изоглюкоза по
посочените два договора. Тези договори не са част от предмета на настоящото съдебно
производство. Съдът не намира основание за анализ на изявленията на ответника по начина,
предложен от ищеца в настоящото производство – „АДМ Разград“ЕАД не излага
фактически твърдения относно процесния договор № 40069264/8.09.2021 г., различни от
изложените в настоящото съдебно производство.
Следващият спорен въпрос по фактите е по колко от направените поръчки по
процесния договор № 40069264/8.09.2021 г. на цена 299 евро/МТ, страните са отказали част
от поръчките и в какво количество. Отговор на този въпрос се съдържа в т.1 от
допълнителното заключение на ССЕ. Т.2 от допълнителното заключение не следва да се
обсъжда, предвид направения по-горе извод, че договор № 40075150/29.07.2022 г. е с
отделен предмет от предмета на процесния договор.
Вещото лице установява, че в счетоводството на „АДМ Разград“ЕАД се водят
регистри за всички поръчки, направени от „Хербапол Люблин“С.А., за всички поръчки,
приети от „АДМ Разград“ЕАД, за всички поръчки, отказани от „АДМ Разград“ЕАД и за
всички поръчки, отказани от „Хербапол Люблин“С.А. Съобразно данните в тях вещото лице
посочва, че направените от ищеца поръчки са 553бр. за общо количество 13 548,50 МТ,
приетите от ответника поръчки /съответно изпълнени от него/ са 505бр. за общо количество
12 345,18 МТ, отказаните от ответника поръчки са 14бр. за общо количество 343 МТ и
отказаните от ищеца поръчки са 34бр. за общо количество 833 МТ. Общото нереализирано
количество е 1176 МТ.
От друга страна „Хербапол Люблин“С.А. не предоставя регистри за всички поръчки,
направени от „Хербапол Люблин“С.А., и за всички поръчки, приети от „АДМ Разград“ЕАД,
относими към процесния договор. Предоставил е регистри за всички поръчки, отказани от
„АДМ Разград“ЕАД и за всички поръчки, отказани от „Хербапол Люблин“С.А. Съобразно
данните в тях вещото лице посочва, че отказаните от ответника поръчки са 14бр. за общо
количество 833 МТ и отказаните от ищеца поръчки са 17бр. за общо количество 612 МТ.
Общото нереализирано количество е 1445 МТ.
6
Разминаването в количеството на нереализираните доставки следва да се преценява
през призмата на посоченото по-горе изменение от 29.07.2022г. на процесния договор с
намаляването на общото количество доставки с 1400 МТ. Независимо кога и от коя от
страните са направени отказите от конкретните поръчки, факт е, че към 29.07.2022г., през
време на действие на процесния договор, съконтрахентите са преуредили количествата,
дължими до края на действието му. След като страните са постигнали съгласие за изменение
на договореното количество изоглюкоза, неоснователно се явява възражението на ответника
за едностранни откази на ищеца от част от поръчките. При това положение от значение
остава заключението на ССЕ в частта на установените реализирани поръчки за общо
количество 12 345,18 МТ.
Намаляването на количествата доставена изоглюкоза ответникът обосновава с
възражение за стопанска непоносимост поради високите разходи за производство на тази
суровина. От първоначалното и допълнителното заключение на ССЕ се установява, че
всъщност за периода м.ноември, 2021г. – м.април, 2022г. „АДМ Разград“ЕАД не е
произвеждал изоглюкоза, а се е снабдявал от други предприятия със стоката и я е доставял
на „Хербапол Люблин“С.А., т.е. не е осъществявал производство, а търговия, според
изявлението на вещото лице в съдебно заседание. Суровината се е произвеждала в завода в
гр.Разград в последващ период от м.май, 2022г. до м.септември, 2022г. В заседанието, в
което е изслушано вещото лице по допълнителното заключение, процесуалният
представител на ответника е направил изрично изявление, че произведената продукция в
завода в гр.Разград е доставена на ищеца на цена 420 евро/МТ във връзка с договорката от
29.07.2022г. Това означава, че произведената продукция следва да се отнесе по договор №
40075150/29.07.2022 г. Изводът се налага и след проследяването на проведената между
страните и обсъдена по-горе електронна кореспонденция, в която са дискутирали цени във
връзка с производството и доставката им от завода в гр.Разград. В този смисъл
възражението на ответника за повишаване на производствените разходи на завода в
гр.Разград не влияе върху неговото договорно задължение, доколкото към момента на
сключване на договора 8.09.2021г. същият е бил наясно, че няма да произвежда, а ще
закупува и препродава суровината. Възражение относно повишаване стойността на
закупувания от други места продукт не е направено в писмените отговори на ответника,
същият не е ангажирал и доказателства в този смисъл. Разходите за производство и
разходите за търговия включват различни компоненти, което се установява при
изслушването на в.л. на 3.04.2025г., и без направено изрично възражение съдът не може да
установява по собствен почин подобни факти. При това положение, без значение са
изводите на вещото лице в двете заключения за повишаване на цените, на които ответникът
е закупувал царевица и енергия за производството си, както и за ползвана от него
компенсация от държавата за ел.енергия. Така възражението на ответника за обективна
невъзможност да изпълнява процесния договор остава недоказано във връзка с
констатацията за доставката й от други места с цел препродажба на ищеца, и неотносимо
във връзка с констатацията за липса на производство на изоглюкоза в завода в гр.Разград по
договора от 8.09.2021г.
7
Във връзка с осигуряване на суровина за своето производство, „Хербапол
Люблин“С.А. е сключил три договора с други доставчици.
С договор № SC-K-22-00000219 от 22.07.2022 г. и допълнително споразумение от
2.08.2022 г. „Калл ингридиънтс“, Унгария е поел задължение да достави на „Хербапол
Люблин“С.А. 350 МТ и допълнително 125 МТ суровина K-SWEET F42 (глюкозо-фруктозен
сироп) на цена 598 евро/МТ /за доставка през м.септември е посочена цена 615 евро/МТ.
Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че по този договор ищецът е получил 564,14 МТ,
възлизащи на стойност 339 842,99 евро.
С последващ договор № SC-K-22-00000311 от 27.09.2022 г. „Калл ингридиънтс“ е
поел задължение да достави на „Хербапол Люблин“С.А. 2000 МТ суровина K-SWEET F42
(глюкозо-фруктозен сироп) на цена 860 евро/МТ. Доставките са извършени в количество 1
744,12 МТ, възлизащи на стойност 1 499 943,20 евро.
Доставките на K-SWEET F42 (глюкозо-фруктозен сироп) общо по двата договора са 2
308,26 МТ, възлизащи на стойност 1 839 786,19 евро.
С договор от 28.09.2022 г. „Пфайфер и Ланген“, Полша е поел задължение да достави
на „Хербапол Люблин“С.А. втечнена захар 68% в количество 1500 МТ на единична цена 735
евро/МТ. Вещото лице е установило, че извършените доставки са в размер на 1 425,64 МТ,
възлизащи на стойност 1 047 845,41 евро.
Общото доставено количество суровина по трите договора е в размер 3 733,90 МТ на
цена 2 887 631,60 евро.
Стойността на общото количество доставена суровина по договор № SC-K-22-
00000219 от 22.07.2022 г. и допълнително споразумение от 02.08.2022 г. към него, договор №
SC-K-22-00000311 от 27.09.2022 г. и по договор от 28.09.2022 г., при прилагане на единична
цена от 299 евро/МТ, е 1 116 436,10 евро.
Разликата в цената на доставеното от „Калл ингридиънтс“ и „Пфайфер и Ланген“
количество суровина, която е платена от ищеца и която би се получила при прилагане на
единична цена от 299 евро/МТ, е 1 771 195,50 евро.
Направен бе по-горе извод обаче, че недоставеното от „АДМ Разград“ЕАД
количество изоглюкоза 111 по договор № 40069264/8.09.2021 г. е 2754,82 МТ на цена
823 691,18 евро. При това положение следва да се приеме, че доставките от трети лица са от
значение за съдебния спор само за това количество. Общото доставено от други лица
количество от 3 733,90 МТ следва да се намали до 2754,82 МТ. Ищецът е набавил това
количество с двата договора с „Кал ингридиънтс“, по които е получил 2 308,26 МТ,
възлизащи на стойност 1 839 786,19 евро, и частично с третия договор с „Пфайфер и
Ланген“, който допълва липсващото количество с 446,56 МТ на ед.цена 735 евро/МТ или
328 221,60 евро. Така общата цена на доставените от трети лица суровини в количество
2754,82 МТ е 2 168 007,79 евро. Разликата в платената от ищеца цена и цената, която би се
получила при прилагане на единична цена от 299 евро/МТ, е 1 344 316,61 евро /2 168 007,79
8
евро - 823 691,18 евро/.
Във връзка със сключените с третите лица договори следва да се обсъди
заместимостта и взаимозаменяемостта на изоглюкоза 111 – предмет на доставка по
процесния договор, с глюкозо-фруктозния сироп и втечнената захар 68% - предмет на
доставки по договорите с „Калл ингридиънтс“ и „Пфайфер и Ланген“. За установяване на
горните обстоятелства са назначени първоначална и допълнителна съдебни експертизи по
хранителни технологии, които съдът приема като изготвени от вещо лице в кръга на
неговите компетенции и след запознаване с материалите по делото. От двете заключения се
установява, че от гледна точка на практическото приложение в хранително-вкусовата
промишленост изоглюкоза 111, глюкозо-фруктозен сироп K-SWEET F42 и втечнена захар
68% се използват като подсладители, т.е. съставки, които придават сладък вкус на храните.
Поради тази причина те се използват с едно и също предназначение в хранително-вкусовата
промишленост. Поради същата причина и трите продукта могат да бъдат използвани като
подсладители за производството на сиропи, в т.ч. сиропи, използвани за приготвяне на
напитки в домашни условия.
Като е сравнило по съответните функционални и физико-химични свойства
продуктите изоглюкоза 111 и K-SWEET F42 /глюкозо-фруктозен сироп/, вещото лице е
направило извод, че двата продукта са идентични и напълно взаимозаменяеми, поради което
глюкозо-фруктозният сироп K-SWEЕT F42 може да се използва като заместител на
изоглюкоза 111 в хранително-вкусовата промишленост.
Предвид направения принципен анализ на сходствата и различията между втечнена
захар 68 % и изоглюкоза 111, на вещото лице е поставена допълнителна задача, касаеща
конкретиката на правния спор. Така от допълнителното заключение се установява, че в
технологичния процес при производството на сиропи от „Хербапол Люблин“С.А.
съставките изогклюкозен сироп и втечнена захар са взаимозаменяеми.
Въз основа на събраните доказателства и техния анализ, съдът приема за установени
следните факти и обстоятелства: сключен между страните договор № 40069264/8.09.2021 г.
за продажба на 16 500 МТ изоглюкоза 111 на единична цена 299 евро/МТ и последващо
изменение на договора относно количеството, което е намалено на 15 100 МТ; доставка на
12 345,18 МТ изоглюкоза по същия договор, заплатени от ищеца, и недоставено количество
от 2754,82 МТ на стойност 823 691,18 евро; сключени от ищеца три договора с трети лица за
снабдяване с недостигащите му количества изоглюкоза през време на действие на процесния
договор; заплатена сума от 2 168 007,79 евро от ищеца на третите лица за доставка на
заместващите суровини в количество от 2754,82 МТ; разлика от 1 344 316,61 евро между
платената от ищеца цена и цената, която би се получила при прилагане на единична цена от
299 евро/МТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съгласно чл.93 ал.1 КМЧП, договорите се уреждат от избраното от страните право.
Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от
обстоятелствата, при които се развИ. договорното отношение.
9
Договор за продажба № 40069264/8.09.2021г. съдържа клауза, че същият е предмет на
Общите условия за продажба и доставка на Групата АДМ. Общите условия са приложени
към договора и в т.11.4 от същите изрично е записано, че приложимото право е
материалното право на Швейцария, както и че се изключва прилагането на Конвенцията на
ООН за договорите за международна продажба на стоки.
Съдът приема, че за разрешаване на възникналия правен спор следва да съобрази
материалното право на Швейцария относно тълкуването на договора, изпълнението на
задълженията, последиците от пълно или частично неизпълнение на задълженията,
определянето на размера на вредите, основанията за погасяване на задълженията и
погасителната давност – чл.102 ал.1 КМЧП.
Във връзка със задължението по чл.43 ал.1 КМЧП, съдът е изпратил заявка за
информация до Федералната служба по правосъдие гр.Берн, чрез МП на РБ, по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. В отговор
запитаният орган е изпълнил заявката, като е представил резюме на относимите за съдебния
спор правни норми от швейцарския Кодекс на задълженията /ШКЗ/, с приложени
извлечение от същия кодекс, съдебна практика на швейцарски граждански съдилища и
теоретични коментари. Всяка от страните също е представила становища на швейцарски
адвокатски дружества относно приложимото за случая материално право.
Ответникът е възразил относно превода на материалите досежно термина заставяне,
но в писмото на Федералната служба по правосъдие изрично се съдържа текст: ако
продавачът закъснява спрямо договорения срок, това е равно на заставяне. При това
положение, няма съмнение, че изразът следва да се разбира като забава в изпълнението на
договорно задължение. Разминаването не е въпрос на неточност в превода, а в различната
правна терминология.
Въз основа на събраната информация, съдът приема следните принципни постановки,
изводими от швейцарското законодателство, теория и практика във връзка с приложимите за
случая материалноправни норми: Съгласно чл. 184 ал. 1 ШКЗ договорът за продажба има
два съществени елемента: задължение на продавача да достави вещ и право и задължение на
купувача да плати цената. Договорът се счита за сключен, щом страните се споразумеят по
тези два елемента.
По принцип договорът за продажба предвижда незабавна и еднократна доставка на
продадените стоки по смисъла на чл. 211 ал. 2 ШКЗ, или последователни (множество)
доставки - форма на продажба, която предвижда няколко доставки, разпределени във
времето, за количеството, което трябва да се достави. При договор за покупко-продажба с
последователни доставки продавачът се съгласява да извършва периодични частични
доставки на стоки, чието общо количество може да бъде определено предварително или
само според нуждите на другата страна. При договор за продажба с последователни
доставки, в който общото количество е известно към момента на сключването му, всяка
доставка е само частично изпълнение на един договор/задължение.
10
От друга страна, доставката и закупуването на движими вещи с цел влагане в
производство и последваща продажба квалифицира сделката като търговска продажба.
По въпроса за неизпълнението на договорни задължения, общото правило на чл. 97,
ал.1 ШКЗ предвижда, че когато кредиторът не може да получи изпълнение на задължението
или може да получи само несъвършено /непълно и неточно/ такова, длъжникът е задължен
да поправи щетата произтичаща от това, освен ако не докаже, че не може да му бъде
вменена никаква грешка. Четири са елементите, които трябва да бъдат установени, за да се
ангажира договорната отговорност на неизправната страна: неизпълнението на задължение
на длъжника, съществуването и размера на вредите, причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението и претърпяната вреда и виновно поведение на длъжника.
Първите три елемента от фактическия състав на договорната отговорност са в
доказателствена тежест на кредитора, а вината на длъжника се предполага, като
презумпцията следва да се обори от последния, т.е. в тежест на длъжника е да докаже, че
неизпълнението на задължението не е по негова вина /не представлява умишлено
нарушение или неполагане на дължимата грижа/ - така коментар на Luc Thevenoz по чл.97
ШКЗ, приложен към изпълнената заявка за информация относно швейцарското материално
право.
По въпросите за търговската продажба, когато договорът за продажба определя даден
срок за доставката на стоката, а продавачът е в забава, купувачът има право да се откаже от
доставката на стоката и да изиска обезщетение за щети и накърнени интереси от продавача
поради неизпълнение – чл. 190 ал. 1 ШКЗ.
Обезщетението за щети и накърнени интереси, дължимо при търговска продажба, е
регламентирано в чл. 191 ал. 1 ШКЗ, който гласи, че продавач, който не изпълни
задължението си, е отговорен пред купувача за причинената по този пункт щета.
Следователно, купувачът има право да изиска от продавача обезщетение за щети и
накърнени интереси, което съответства на интереса на купувача от доброто изпълнение на
договора за продажба. Купувачът трябва да бъде възстановен финансово до състоянието, в
което би бил, ако продавачът е изпълнил изцяло задължението си по договора за продажба.
Съгл. чл. 191 ал. 2 ШКЗ купувачът може да изиска от продавача обезщетение за щети
и накърнени интереси, състоящо се в разликата между продажната цена, предвидена в
договора за продажба и цената, която е платил на трети лица, за да замести стоките, които не
са му били доставени (покупка на покритие). Покупката на покритие трябва да бъде
направена при спазване правилата на добросъвестността: купувачът трябва да вземе всички
необходими мерки, за да намали щетата (чл. 44 от КЗ), от което следва, че покупката на
покритие, направена от купувача, трябва да се отнася за стоки от същото естество като тези,
които продавачът е трябвало да достави. Ако покупката на покритие се отнася за стоки с по-
добро качество, купувачът трябва да допусне намаление на претендираната от него
обезвреда.
Тъй като ответникът повдига въпрос за изтекла погасителна давност, следва да се
вземе предвид и разпоредбата на чл. 127 ШКЗ, според която всички искове са с давност
11
десет години, освен ако федералното гражданско законодателство не разпорежда друго.
Съгл. чл. 130, ал. 1 ШКЗ, давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо,
т.е. началният момент на давността е падежът на изпълнение или моментът, в който
кредиторът може да изиска престацията, а длъжникът трябва да я изпълни. В представеното
от ответника становище от адвокатско дружество ****и ****е посочена разпоредбата на
чл.184 ШКЗ, според която гаранционните претенции по договор за продажба, вкл. за вреди
от недостатъци на доставени стоки, са с двугодишен давностен срок, а в търговски
отношения страните могат да договарят по-кратки срокове за такИ. искове.
На последно място, въпросът за дължимостта на лихвите е уредена в чл. 104 ШКЗ,
според който длъжникът, който е изпаднал в забава да плати парична сума, дължи лихва за
забава от 5% годишно, дори и ако е бил определен по-нисък процент за условната лихва. Ако
в договора е формулирана, директно или под формата на периодично банково покритие,
лихва по-голяма от 5 %, тази по-висока лихва може също така да бъде изискана от
длъжника, изпаднал в забава. Лихвата започва да тече в деня след срока за изпълнение или
изтичането на срока за изпълнение, предвиден в договора за продажба и спира да тече с
приключването на забавата, или когато длъжникът изпълни задължението си или когато
купувачът откаже, без основание редовната оферта на изискуемото вземане.
Приведена към настоящия случай, горната правна уредба сочи на договорни
отношения между страните по повод сключен договор за търговска продажба, в който
общото количество е известно към момента на сключването му – 16 500 МТ /изменен
впоследствие на 15 100 МТ поради договорката за намаление на доставките в последните
два месеца с по 800 МТ/, с уговорени множество периодични частични доставки, разделени
на единадесет месеца.
Задължение на „АДМ Разград“ЕАД е да достави стоката на „Хербапол Люблин“С.А.
съобразно договорените условия, а задължение на „Хербапол Люблин“С.А. е да плати
цената. Няма спор между страните, че ищецът е заплатил всички изпълнени от ответника
доставки на изоглюкоза 111 по договора от 8.09.2021г.
Ищецът е доказал първите три елемента на фактическия състав на договорната
отговорност:
Установява се от събраните доказателства, че ответникът не е изпълнил всички
доставки, т.е. е налице частично неизпълнение на договора.
Установява се и съществуването и размера на вредите за ищеца – същият не е
получил необходимото му за неговото производство договорено количество от 2754,82 МТ
изоглюкоза 111, поради което е предприел покупки на покритие с по-висока цена на
суровините. Ответникът е възразил, че сделките не са заместващи – първо, защото ищецът
не е възнамерявал да съхранява доставените от ответника стоки за бъдещи периоди поради
липса на капацитет за съхранение и второ, защото тези стоки са предназначени да покрият
нуждите на ищеца за период след прекратяване на процесния договор. Съдът не споделя
направените възражения. От една страна, по делото не е установен капацитетът за
12
съхранение на суровини на ищеца /който може да включва собствени бази, наемане на
допълнителни помещения и т.н./, а от ССЕ се установява, че за периода 22.07.-27.09.2022г.
ищецът е закупил количество дори в по-голям обем от неизпълненото такова по процесния
договор. Правилата на разумната логика изключват да се приеме, че производител, какъвто е
ищецът, ще реализира разходи за материали, които няма да може да съхрани и да вложи в
своето производство. Отделно от това, за да се вземе предвид покупката на покритие по
чл.191 ал.2 ШКЗ, е достатъчно договорите да са сключени, не е необходимо заместващите
покупки да са вече извършени - така коментар на Silvio Venturi/Marie-Noelle Zen-Rufinen на
чл.191 ШКЗ, приложен към изпълнената заявка за информация относно швейцарското
материално право. Сключването на договорите с третите лица е установено по делото, а е
без значение кога са извършени доставките по тях. От друга страна, в процесния договор от
8.09.2021г. няма уговорка между страните, че договорените количества изоглюкоза ще се
използват от „Хербапол Люблин“С.А. само в периода на действие на договора – до
30.09.2022г. Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът е сключил допълнителен
договор със самия ответник на 29.07.2022г. за допълнителни доставки от суровината на по-
висока цена, но ответникът не възразява относно невъзможността на ищеца да съхранява
тези количества. Предвид горното, без значение е за правния спор дали ищецът ще използва
суровината, доставена с покупките на покритие, в периода на действие на процесния
договор. Още повече, че изискуемостта на задължението на продавача за доставка на цялото
количество договорена суровина настъпва на крайната дата на договора 30.09.2022г., към
който момент следва да се отЧ. цялото изпълнение, т.е. ако ответникът достави липсващото
количество на тази дата, ще се освободи от отговорност, без значение, че ищецът ще
използва суровината в последващ период. При това положение съдът приема за доказано
твърдението на ищеца, че сключените с „Калл ингридиънтс“ и „Пфайфер и Ланген“ три
договора за доставка на суровини глюкозо-фруктозен сироп и втечнена захар 68% са
покупки на покритие с цел допълване на недоставеното от „АДМ Разград“ЕАД количество
изоглюкоза 111 по договор № 40069264/8.09.2021 г.
Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението
на ответника и претърпяната вреда от ищеца, изразяваща се в покупки на покритие на по-
висока цена. Заради частичното неизпълнение на ответника по процесния договор за
продажба, ищецът е пристъпил към закупуване на недоставените количества суровина за
своето производство. Очевидно липсващата суровина е била необходима за производството
на ищеца, което може да се извлече от трайната електронна кореспонденция между страните,
продължила през време на действие на договора и приключила с уговорката от 29.07.2022г.,
а приблизително около и след тази дата ищецът е предприел действия по сключване на
сделки, заместващи недоставените количества.
В тежест на ответника е да установи липса на виновно поведение във връзка с
неизпълненото от него задължение. Във връзка със своята защита „АДМ Разград“ЕАД е
изложил редица възражения. На първо място твърди стопанска непоносимост, която в
швейцарското материално право се разглежда като случай на изключителна, непредвидима и
13
неизбежна промяна, причиняваща траен и сериозен дисбаланс в договора, който настъпва
след сключването му. Във връзка с това ответникът се е позовал на съществено изменение
след сключване на договора в цената на изходните суровини за производство на изоглюкоза
111 в собственото си производство. Посочено бе по-горе обаче, че изоглюкозата, предмет на
доставка на процесния договор, не е произвеждана в завода в гр.Разград, а е закупувана от
други места и е доставена на ищеца, в какъвто смисъл е и твърдението на ответника.
Последният не излага други твърдения във връзка с възражението за стопанска
непоносимост, поради което същото се явява недоказано.
На следващо място „АДМ Разград“ЕАД се позовава на възможността по т.4.3 от
Общите условия да намали с 5% договорените доставки. Посочената клауза в Общите
условия е именувана „Допустими разминавания в теглата“ и допуска АДМ да падне под или
да надвиши договореното количество с 5%, от които 2% ще бъдат начислени на цената по
договора и още до 3% - към цената на датата на доставка. В този случай продавачът ще
определи количеството на стоките, което е обвързващо за двете страни, а след консултиране
с продавача, купувачът може чрез квалифициран представител да участва в процедурата по
определяне на количеството на стоките. В разглеждания случай няма данни за проведена
подобна процедура при никоя от периодичните доставки, поради което съдът приема, че не е
налице хипотезата на т.4.3. от ОУ и ответникът не може да намали своята отговорност на
това основание. Хипотезата по-скоро касае случаите на допустими отклонения в
количеството доставена стока, но не и освобождаване от задължение за доставка.
Възражението за частичен отказ на ищеца от доставки също не може да бъде
споделен – изложено бе по-горе при обсъждането на фактите, че със сключването на
споразумението от 29.07.2022г. страните взаимно са направили отстъпки и са се споразумели
за изменение на процесния договор в насока намаление на количеството до 15 100 МТ, което
също не е изпълнено от ответника в цялост.
Ответникът твърди наличие на хипотезата на т.6.1. от ОУ, съгласно която носи
отговорност за неизпълнение на договорните си задължения за вреди в случай на умисъл и
груба небрежност, предмет на други договорни или законови условия, предшестващи
отговорността. Разпоредбата на чл.100 ал.1 ШКЗ регламентира, че всяка клауза, целяща да
освободи предварително длъжника от отговорност в случай на измама или груба
небрежност /тежка грешка/, е нищожна. Клаузата в ОУ съответства на закона и е
действителна, но не ползва ответника в конкретния случай. Посочено бе по-горе, че в
тежест на ответника е да обори презумпцията за виновно поведение, което не е сторил.
Умисълът е налице, когато продавачът съзнателно допусне нарушение на договора, а грубата
небрежност предполага, че е нарушил и пренебрегнал елементарните правила, които се
изискват от всяко разумно лице при същите обстоятелства. Ответникът е сключил договора
за продажба за единадесетмесечен период, като още при сключването му е бил наясно, че
няма да произвежда, а ще закупува изоглюкоза от други лица и ще я доставя на ищеца.
Продължителният период на действие на договора и зависимостта от други лица
следователно са изисквали елементарно съобразяване с възможността за увеличаване във
14
времето на цената на закупуваната от „АДМ Разград“ЕАД изоглюкоза, която впоследствие
ще продаде на „Хербапол Люблин“С.А. В края на договорния период, на 29.07.2022г. отново
е договорил количества в по-малък обем на първоначалната цена и въпреки това не е
изпълнил и тази договорка. Ответникът не е доказал в процеса липса на виновно поведение
от негова страна /презумпцията не е оборена/, поради което не би могъл да се освободи от
договорна отговорност.
На последно място, „АДМ Разград“ЕАД прави възражение за недобросъвестност на
ищеца, изразяваща се в забавена покана за изплащане на претендираното обезщетение,
изпратена след сключени последващи договори между същите страни за доставка на
изоглюкоза, които „Хербапол Люблин“С.А. не е платил, за да извърши прихващане. Този
въпрос не може да бъде разгледан в настоящото производство, защото последвалите
договори са предмет на друго съдебно производство, а твърдяната недобросъвестност, ако
такава се установи, не касае действия на купувача, свързани с изпълнение на процесния
договор. Достатъчно е да се отбележи, че към 30.09.2022г., когато е настъпил падежа на
изпълнението на задължението от страна на ответника, „Хербапол Люблин“С.А. е изправна
страна по процесния договор.
В обобщение, ответникът не е оборил презумпцията за виновно поведение във връзка
с констатираното частично неизпълнение на неговите задължения по договор №
40069264/8.09.2021 г.
По отношение на възражението за изтекла погасителна едногодишна давност по т.6.4.
от ОУ съдът приема следното: клаузата гласи, че всички искове за вреди изтичат не по-късно
от една година след доставянето на стоките на купувача. От съдържанието на тази точка
следва извод, че давността следва да се отнесе към рекламационните искове за вреди от
дефектна стока, но не и към иск за обезщетение от частично неизпълнение на договорно
задължение. В последния случай приложима е разпоредбата на чл.127 ШКЗ, според която
всички искове са с давност 10 години, освен ако федералното гражданско законодателство не
разпорежда друго. Не се установява друга давност за разглеждания случай, поради което
съдът приема, че предявеният иск не е погасен по давност. Представеното от ответника
становище от адвокатско дружество Ленц и Щеелин относно разпоредбата на чл.184 ШКЗ
следва да се отнесе също към сроковете за гаранционни претенции, т.е. при дефект на стоки,
и не касае десетгодишната давност по чл127 ШКЗ.
Относно размера на обезщетението швейцарският законодател е предоставил на
купувача възможността по чл. 191 ал.2 ШКЗ в хипотезата на извършени покупки на
покритие да претендира конкретно обезщетение за претърпените вреди от неизпълнение на
продажбения договор в размер на разликата между продажната цена, предвидена в договора
за продажба и цената, която е платил на трети лица, за да замести стоките, които не са му
били доставени. Посочено бе по-горе, че недоставеното количество по договор №
40069264/8.09.2021г. е в размер 2754,82 МТ на цена 823 691,18 евро. Ищецът си е осигурил
това количество от „Калл ингридиънтс“ и частично от „Пфайфер и Ланген“ на цена 2 168
007,79 евро. Разликата, която чл.191 ал.2 ШКЗ урежда като размер на обезщетение, е
15
1 344 316,61 евро.
Ответникът е направил възражение за неизпълнение на задължението на ищеца да
предприеме всички необходими действия за предотвратяване на вредите по чл.44 ШКЗ. В
приложения към изпълнената заявка за информация относно швейцарското материално
право коментар на Silvio Venturi/Marie-Noelle Zen-Rufinen на чл.191 ШКЗ, е посочено, че при
покупка на покритие купувачът трябва да вземе предвид не само собствените си интереси,
но и тези на продавача, поради което следва да предприеме всички необходими мерки за
намаляване на вредата. В този смисъл заместващите сделки трябва да са от същото естество,
да са извършени в разумен срок и доколкото е възможно сделките на покритие да са при
същите условия като неизпълнената продажба. В случая еднаквото естество на стоките се
доказва от съдебната експертиза по хранителни технологии. Установява се, че заместващите
сделки са сключени около и след предоговарянето на количествата на 29.07.2022г., когато е
станало ясно, че ответникът няма да може да изпълни в цялост поетото договорно
задължение. Що се отнася до условията по тях и по-специално по-високите цени, следва да
се отЧ., че страните предварително са уговорили намаляване на обезщетението в т.6.2 от ОУ
на договорите за продажба и доставка на Групата АДМ, като са приели, че отговорността на
АДМ се ограничава до преки загуби или вреди, които са били предвидими към момента на
подписване на договора за продажба, в максимален размер на покупната цена, договорена с
АДМ. Ищецът обосновава исковата си претенция именно на тази клауза. Приложена към
настоящия случай, разпоредбата налага редуциране на обезщетението от 1 344 316,61 евро
на 823 691,18 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение на ищеца в
размер 823 691,18 евро с левова равностойност 1 610 999,92лв., а над него до първоначално
претендирания размер от 1 116 436,74 евро с левова равностойност 2 183 560,47 лв. искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Ответникът дължи лихва върху присъдената сума, която според чл.104 ШКЗ е 5%
годишно, считано от момента на изпадане в забава и се дължи, докато продължава забавата.
Ищецът претендира лихвата от момента на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, поради което претенцията попада в законоустановените срокове и следва да бъде
уважена.
Всяка от страните претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ищецът
е внесъл ДТ в размер 87 342,42лв., депозит за превод на съдебни книжа в размер 2793лв.,
депозит за ССЕ в общ размер 1798лв., депозит за съдебна експертиза по хранителни
технологии в общ размер 2000лв. Във връзка със сключен договор за правна защита и
съдействие ищецът е заплатил на представляващото го адв.дружество сума в общ размер
30 255,48 евро 59 174,58лв., включваща възнаграждение за осъществено процесуално
представителство и разходи във връзка с това представителство. Така общият размер на
съдебните разходи за ищеца е 153 108лв. Предвид изхода от правния спор и съгл. чл.78 ал.1
ГПК ответникът следва да му заплати сумата 112 960,91лв. за направени съдебни разноски
съобразно уважената част от иска.
Ответникът е заплатил депозит за ССЕ в размер 1762лв. и е заплатил
16
адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер 118 860,65лв.
Общият размер на съдебните разходи е 120 622,65лв. Предвид изхода от правния спор и
съгл. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата 31 628,95лв. за направени съдебни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Възраженията за прекомерност на адв.възнаграждения и на двете страни са
неоснователни. Спорът между страните е с фактическа и правна сложност, проведени са
множество съдебни заседания, приложено е материално право на друга държава, поради
което съдът не намира основания за намаляване на възнагражденията.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „АДМ Разград“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Разград, Северна индустриална зона, представляван от Цв.Ц. и Н.Ц. – членове на
управителния съвет с представителни функции, да заплати на „Хербапол-Люблин“С.А.,
регистриран в Република Полша с идентификационен номер **********, седалище и адрес
на управление Полша, 20-471 Люблин, ул.“Диаментова“ 25, представляван от А.Б. – член на
управителния съвет и Л.Х. – прокурист, осъществяващи съвместно представителни
функции, сумата 823 691,18 евро с левова равностойност 1 610 999,92лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължение по договор № 40069264/8.09.2021г. за продажба
на изоглюкоза 111, ведно със законна лихва за забава от 5% годишно върху сумата, считано
от 29.09.2023г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска над този размер до първоначално предявения размер от 1 116
436,74 евро с левова равностойност 2 183 560,47 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъжда „АДМ Разград“ЕАД да заплати на „Хербапол-Люблин“С.А. сумата
112 960,91лв. за направени съдебни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Осъжда „Хербапол-Люблин“С.А. да заплати на „АДМ Разград“ЕАД сумата
31 628,95лв. за направени съдебни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
17