Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 03.І.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд
в открито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин
Коларов
при секретаря Антония Тенева с участието на прокурора .......................
, като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 803 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно и
субективно съединени осъдителни искове: първият от които за присъждане на сума
в размер на 1 322лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., намиращ правно основание в чл. 179 ал.1 ЗМВР, иск за сумата в размер на 140лв., представляваща лихва за забава върху
главницата (изчислена върху всяко неплатено задължение –допълнително
възнаграждение за положен нощен труд), считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД и иск за лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба Т.С.Г. ЕГН ********** от гр. М. твърди, че от
1992г. работи в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР, УПБЗН-Маджарово
към РСПБЗН-Харманли на длъжност „пожарникар и водач на специален автомобил”.
През периода 29.VІІ.2016г.-29.VІІ.2019г. изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка, от които с продължителност от 24 часа, поради естеството на
работа, съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време на
тримесечие, по правилата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди се , че през посочения
период ищецът отработил 201смени по 24-часа, в които полагал труд между 22.00ч.
и 06.00ч. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. За това време, по силата на
изрична законова делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР, били действащи последователно:
Наредба № 8121з-592 от 25.V.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016г.
-издавани от Министъра на вътрешните работи,
всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, както и Наредба №
8121з-908 от 02.VІІІ. 2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, в сила от 14.VІІІ.2018г.
Сочи се, че Наредба № 8121з-592
от 25.V.2015г., обнародвана в ДВ, бр. 40 от 02.VІ.2015г., в сила от
01.ІV.2015г. била отменена с Решение № 8585 от 11.VІІ.2016 г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В
периода от отмяната, до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016 г.), действала Наредба №
8121з-407 от 11.VІІІ.2014г., в разпоредбата на чл.31 ал.2 на която изрично било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00ч. за отчетния период се умножава по
0.143. В Наредба № 8121з-592 /обн.ДВ
бр.40 от 02.VІ.2015г./ и Наредба № 8121з-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.VІІІ.2016г./,
липсвала изрична норма съответстваща на чл. 31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд.
Ищецът счита, че липсата на
изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи.
Този извод следвал и от приемането, на изричната Наредба № 8121з-908 от
02.VІІІ.2018г. в сила от 14.VІІІ.2018г. , за условията и реда за изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд, която обаче също не урежда начина и
коефициента на превръщане на нощния труд в дневен. Сочи се , че при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ от 26.І.2007г.), където в чл.9 ал.2, било предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Сочи се, че понятието „нощен
труд” намира легално определение в чл.140 от Кодекса на труда, съгласно който:
ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7ча-са. Ал.2 -Нощен е
трудът, който се полага от 22.00ч. до 06.00ч. Следователно коефициентът се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се разде-ли на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Ищецът счита, че положеният от
него труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч. за периода
29.VІІ.1016г.-29.VІІ.2019г. е в размер на 1 608ч., които следвало да бъдат
приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 и да му бъдат изплатени 1838ч.
Такова преизчисляване не било направено от работодателя ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението”. В резултат на това на ищеца не били изплатени 230ч.
положен нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1
322.00лв. Това породило правния интерес
и ищеца от предявяване на настоящата исково претенция .
За изплащане на допълнително възнаграждение за положения
нощен труд, преизчислен към дневен за периода 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г.,
ведно с лихва за забава, изчислена върху всяко неплатено задължение -
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска,
както и законна лихва до окончателното им изплащане.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР
да заплати на ищеца: сумата от 1 322лв.,
представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00ч.
до 06.00ч. за периода 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г. , сумата в размер на 140лв.
лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение
-допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска,
ведно с законна лихва върху сумата по главния иск, считано от
29.VІІ.2019г.(датата на предявяване на иска) , до окончателно изплащане.
Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен
срок ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
при МВР, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С. е депозирал
отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявените
искове са процесуално допустими като предявени в законоустановения срок и от
лице имащо право на иск. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи. Оспорват се предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В отговора на исковата молба
подробно са изложени съображенията на проц. представител на ответника относно
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент на плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като
извънреден такъв за процесния период от 29.VІІ.2016г. до 29.VІІ. 2019г.
Твърди се, че НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1 т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), независимо от формата на
собственост и източниците па финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2. ал. 2 НСОРЗ). Ищецът бил
държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния
ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни
часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8часа (чл.136
ал.3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до
7 часа (чл.140. ал.1, изречение второ КТ).
Сочи се, че съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР била 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187 ал.1 ЗМВР). Съгласно ал.3
при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч.
и 06.00ч., като работните часове, не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8часа, с оглед на което не била налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Проц. представител на ответника
сочи , че през процесния период са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР: Наредба № 8121з—592 от 25.V.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ. бр. 40 от 02.VІ.2015 г., в сила от 01.ІV.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.VІІ.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г. обнародвано на 29.VІІ.2016г.
ДВ. бр. 59) и Наредба № 8121з-776 от 29.
VІІ.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките па държавните служители в МВР
Обн. - ДВ. бр. 60 от 02.VІІІ.2016г., в сила от 02.VІІІ.2016г. В чл.3 ал.3 и на
двете наредби било регламентирано: „За държавните служители в МВР с възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което
съответствало на разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Твърди се , че в разпоредбата на
чл.187 ал. 3 ЗМВР, законодателят бил
определил продължителност на нощния труд от 8часа, поради което не била налице
празнота, а било налице специфична законова уредба, различна от общата, с която
била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Според специалната
разпоредба на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР била 8 часа
(чл. 187 ал. 1 от ЗМВР), а положения труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов
период - следователно съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187 ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл.187 ал. 3) е 8ч. :
8ч., което се равнявало на коефициент 1,
а не както било по КТ - 8ч : 7ч. – коефициент 1.143.
Проц. представител на ответника
счита , че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР (какъвто е ищеца), когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.Х.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.
С отговора на исковата молба се
оспорват твърденията на ищеца, че същия е положил извънреден труд , който не му
е заплатен, като се твърди, че всеки положен от ищеца час труд своевременно му
е бил заплащан ежемесечно,което се установявало с писмени доказателства ( платежните бележки). Твърди се също така,
че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143, било
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0.25лв, а не за генериране и заплащане на извънреден
труд. В МВР било разрешено полагане на 8
нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено
полагането на 7 часа нощен труд. Това водило до неприложимост на посочения
коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8ч. дневен труд
към 7ч. нощен труд. Сочи съдебна практика в тази насока.
По отношение на претенциите за
лихви се сочи , че ти имат акцесорен характер и са в пряка зависимост от
дължимостта на главницата.С оглед оспорването на главното вземане, се оспорва и
претенцията за лихви като неоснователна.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
С отговора на исковата молба се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се
разноските по делото.
В съдебно заседание страните
редовно призовани се представляват както следва: ищецът чрез пълномощника си
адв.С. поддържа предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът чрез
процесуалния си представител юрк. С. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им
като неоснователни.
На основание чл.214 ал.1 от ГПК,
съдът с протоколно определение от 03.ХІІ. 2019г. допусна изменение на
предявените искове чрез увеличаване размера на същите, като искът по чл.179
ал.1 от ЗМВР се увеличава от 1322лв. на 1 605.68лв., а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се увеличава от 140 лв. на 212.03лв.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
Не се спори, а и от приобщената
като доказателство – заверено като препис ксерокопие на Служебна бележка с
рег.№125700-555/19.VІІІ.2019г. на Директора на РД ПБЗН-Хасково се установява , че
страните по делото са обвързани по силата на служебно правоотношение през
процесния период 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г., като ищецът е бил назначен на
длъжността „водач на специален автомобил І степен ” и „пожарникар „ в Участък ПБЗН Маджарово на РСПБЗН – Харманли при ответната
Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението – МВР, на 24-часов
сменен режим.
Видно от Заповед №8121з-791 от
28.Х.2014г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 от ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен час или част от него между
22.00 ч и 06.00 ч на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
По делото са приобщени като
доказателства платежни бележки за заплатени на ищеца възнаграждения, вкл. за
нощен труд, за периода 01.VІІ.2016г. - 30.VІІ.2019г., както и протоколи за
отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00 ч, времето на разположение
и положения труд по време на официални празници в РС „ПБЗН”-Харманли и
УПБЗН-Маджарово за периода от м.юли 2016г. до м.юли 2019г., в които са
направени съответните отбелязвания за ищеца, от които се установява, че същият
е полагал нощен труд през процесния период. Тези обстоятелства не се и оспорват
от страните по делото.
Налице са и графици за
осъществяване на дежурство от ДС на РС „ПБЗН”-Харманли за периода от м.юли 2016г.
до м.юли 2019г., в които е отразено времето, през което ищецът е бил на смяна
за съответния месец.
За правилното изясняване на спора
от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно счетоводна
експертиза, която не се оспорва от страните и заключението по която възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи,че
броят на отработените от ищеца Г. смени, в които е полагал нощен труд между
22.00ч. и 06.00ч. за процесния период от 29.VІІ.2016г. до 29.VІІ.2019г. е 207.75смени,
а положените от него часове нощен труд за същия период без преобразуването им в
дневни е 1 662часа, а след преобразуването им – 1 899.67ч. Вещото лице е
посочило също, че за процесния период на ищеца са изплатени допълнителни
възнаграждения за отработените от него 1 662ч. нощен труд, възлизащи в размер
на 415.50лв., като според експертизата това е и дължимата сума за 1 662ч. нощен
труд без превръщането им в дневни. Отразено е също, че на ищеца не са изплащани
допълнителни възнаграждения за положените от него часове нощен труд след
преобразуването им в дневни, като е посочено, че в този случай и за този период
от време, размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд възлиза на
сумата от 1 605.68лв.
Вещото лице е определило и размерът
на мораторната лихва върху допълнителното възнаграждение за нощен труд след
преобразуването му в дневен , който възлиза в размер на 212.03лв. по отношение
на лихвата за забава върху
допълнителното възнаграждение - без преобразуване на нощния труд в дневен,
вещото лице е посочило, че не се дължи лихва за забава. В заключението е
установено също, че отработения от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен с
коефицент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
При така установената
фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд, каквато е и претенцията на ищеца,
заявена с исковата молба, намиращ правно
основание в чл.179 ал.1 от ЗМВР, съдът намира за неоснователен по следните
съобржения:
Не се спори, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните
работи, доколкото ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита
на населението”, какъвто е бил и през процес-ния период:29.VІІ.2016г.-29.VІІ.2019г.,
заемащ длъжността „водач на специален автомобил І степен ” и
„пожарникар „ в Участък ПБЗН Маджарово
на РСПБЗН– Харманли.
Това се установява и от приобщените по делото писмени доказателства .Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е и специален по
отношение на Закона за държавния служител и по отношение на Кодекса на труда съгл.
чл. 142 ал.2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според тази норма, при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта от 22.00 до 06.00ч., а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните, а
и се потвърждава от писмените доказателства: Протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч и 06.00ч, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници в РС „ПБЗН”-Харманли и УПБЗН-Маджарово за
периода от м.юли 2016г. до м.юли 2019г., Графици за осъществяване на дежурство
от ДС на РС „ПБЗН”-Харманли за периода от м.юли 2016г. до м.юли 2019г. и Заключението
по съдебно-счетводната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в закона допълнителни
възнаграж-дения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд – за
времето от 22.00ч. до 06.00ч. - чл. 179 а.1 от ЗМВР, а съгл. ал.2 на същата
разпоредба условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед. Съгласно чл. 187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
С оглед посочената правна уредба,
следва да се отбележи, че през процесния период (29.VІІ.2016г. – 29.VІІ.2019г.)
действащи са били следните наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, в която в чл.3 ал.3 е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, както и Наредба
№ 8121з-908 от 02.VІІІ.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.VІІІ.2018г.,
в сила от 14.VІІІ.2018г., отм., бр. 78 от 04.Х.2019г., в сила от 04.Х.2019г.),
в която в чл.9 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него
от 22.00ч. до 06.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд.
Заповедите относно определяне размера на допълнителните възнаграждения за
нощен труд през процесния период са били: Заповед № 8121з-1429 от 23.ХІ.2017г.
относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която (т.1) за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22.00ч. и 06.00ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25
лв. Същият е размерът на този вид допълнително възнаграждение, определен и с
предходно действащата Заповед №8121з-791 от 28.Х.2014г. на М-ра на вътрешните
работи (отм.).
Отчитайки, че по делото безспорно
се установява и не се оспорва от страните, че ищецът през процесния период е
полагал нощен труд от 22.00ч до 06.00ч. и с оглед разпоредбите на чл.179 ал.1
от ЗМВР и чл.9 от Наредба № 8121з-908 от 02.VІІІ.
В настоящия случай от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно
изготвено и от компетентно вещо лице, се установява, че положените от ищеца
часове нощен труд за процесния период без преобразуването им в дневни са 1 662ч.,
като за отработването им на ищеца са изплатени допълнителни възнаграждения в
размер на 415.50лв. Вещото лице е изчислило и че сумата от 415.50лв. е и
дължимата сума за 1 662ч. нощен труд, без превръщането им в дневни – 1 662ч. х
0.25лв. съгл.Заповед №8121з-1429 от 23.ХІ.2017г. и Заповед №8121з-791 от 28.Х.2014г.
на М-ра на вътрешните работи (отм). Следователно ответната дирекция доказа
заплащането на ищеца на дължимите му се допълнителни възнаграждения за нощен
труд.
Според състава на съда в конкретния случай са неприложими
Наредба № 8121з-407/11.VІІІ.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм., бр. 40 от 02.VІ.2015г.,
в сила от 01.ІV.2015г. ), в която в чл.31 ал.2 е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава с 0.143, както и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която в чл.9 ал.2 е предвидено, че
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, по следните
съображения:
В отменената Наредба №
8121з-407/11.VІІІ.2014г. е предвидено
преобразуане на нощните работни часове в дневни и за държавните
служители в МВР, но такова превръщане не се съдържа и не е регламентирано в
действащата за процесния период и понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016г.,
нито пък е имало предвидено такова преобразуване по предходната Наредба №
8121з-592 от 25.V.2015г. на М-ра на вътрешните работи (отм. с Решение № 8585 / 11.VІІ.2016г.
на ВАС по
адм. д. № 5450/2016 г.– ДВ. бр.59 от 29.VІІ.2016г.). Недопустимо е обаче прилагането на отменени
разпоредби за правоотношения, за които има действаща правна уредба, като според
съда липсата на изрично предвидено за служителите на МВР преобразуване на
нощните отработени часове в дневни не съставлява законодателен пропуск, който
да следва и най вече да е допустимо и законосъобразно да бъде отстранен чрез
прилагане на вече отменени правни норми, каквато е разпоредбата на чл.31 ал.2
от Наредба № 8121з-407/11.VІІІ.2014г.
Неприложима е и сочената от ищеца
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в
чл.9 от нея, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ,
но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгл.чл.
142 ал.2 от ЗМВР, според която разпоредба статутът на държавните служители по
ал.1, т.1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението) се урежда с този закон. С НСОРЗ се определят структурата и
организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на
допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и
изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите (чл.1) и
същата важи за работниците и служителите по трудово правоотношение (чл.2), т.е.
не е приложима за настоящия случай, касаещ служебно правоотношение по ЗМВР. В
аналогичен смисъл е и Решение № 55 от 07.ІV.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5169/2014 г., III г. о., ГК, в което е посочено, че отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсира-нето на извънредния труд се уреждат от
специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.
Следващ аргумент за неприложимост
на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, изрично предвиждаща
делегация на министъра на вътрешните работи относно редът за организацията,
разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители към МВР
чрез издадената от него наредба по тези въпроси – Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016
г., както и разпоредбите на чл.179 ал.3 и ал.4 от ЗМВР, също предвиждащи
делегация на М-ра на вътрешните работи относно определянето на условията, реда
и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд чрез издадените от
него Наредба № 8121з-908 от 02.VІІІ.2018г. и съответно Заповед № 8121з-1429 от
23.ХІ.2017г. Следователно не е налице
нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, на
което се позова ищецът.
Следва да се отбележи, че в МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се
извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8
ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд.
Според съдебния състав, макар да
липсва отправена по надлежния ред (с предявяването на първоначалната искова
молба) претенция по чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал. 5 т.2 от ЗМВР за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд, следва да се отбележи, че такова би се
дължало само при твърдения и доказателства за полагане на труд извън
установеното работно време. В случая липсват както доказателства, така и твърдения
ищецът да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна. Нито пък
недопустимото преобразуване на нощните работни часове в дневни би могло да
обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време, тъй като
самото увеличаване по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и
не съответства на действително отработените часове.
Изложените мотиви обуславят
отхвърлянето на иска по чл.179 ал.1 от ЗМВР за сумата от 1 605.68лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд, като неоснователен.
Извода на съда за неоснователност
на предявения иск по чл.179 ал.1 от ЗМВР, води до неоснователност и на обусловения от
неговия изход акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на сумата от общо 212.03лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от общо 1 605.68лв. –
допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на 29.VІІ.2019г.
Такава мораторна лихва би се дължала единствено в случай на доказано
неизпълнение на задължението на ответника - да заплати дължимите на ищеца
допълнителни възнаграждения за нощен труд, което не се установи по делото. С
оглед на това като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД. По изложените съображения на ищеца не се
следва да се присъжда и законната лихва, считано от предявяване на иска, до
окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора –
отхвърляне на предявените искове, на ищеца не следва де се присъждат разноски
по делото.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ,
на ответника ГД „ПБЗНС” – следва да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение, които на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 100лв. Тези
разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Държавните такси по делото и
разноските за вещо лице, следва да останат за сметка на съда съгласно чл.83
ал.3 от ГПК и чл.126 от ЗДС, както и с оглед т.23 от ТР по т.д.№6/2012г. на
ВКС, предвид отхвърлянето на предявените искове като неоснователни и с оглед
безплатността на производствата за държавните служители в МВР по граждански
дела, свързани с техните служебни правоотношения.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.С.Г. ЕГН ********** ***
против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „П..” № ..., представлявана от
Директора гл.комисар Н. Н., иск с правно основание по чл.179 ал.1 от ЗМВР- за заплащане на сумата от 1 605.68лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд за периода от 29.VІІ.2016г.
до 29.VІІ.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска на 29.VІІ.2019г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.С.Г. ЕГН ********** ***
против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „... № ..., представлявана от
Директора гл.комисар Н. Н., иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за
заплащане на сумата от общо 212.03лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от общо 1 605.68лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
предявяване на иска на 29.VІІ.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.С.Г. ЕГН ********** ***, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.С.я ул. „... № ...,
представлявана от Директора гл.комисар Н. Н., направените по делото разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: ........................