№ 181
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000170 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 2/4.01.2023 г. по т.д. № 435/2022 г. на ОС-
Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Е.“АД-гр.Х.
против „Е. ю.“ЕАД-гр.П. отрицателен установителен иск по чл. 124,ал.1 от
ГПК за недължимост на сумата 21 603,72 лв., представляваща стойност на
допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена
електроенергия за електромер № ******** за обект с ИТН ******* в град Х.
на клиент с кл. № ********** за периода 26.12.2021г. - 26.03.2022г. по
фактура № ********** от 07.04.2022г., и е осъдено „Е.“АД-гр.Х. да плати на
„Е. ю.“ЕАД-гр.П. разноски за отхвърлената част от иска в размер на 347,34
лв.
Жалбоподателят „Е.“АД-гр.Х. моли решението в обжалваната негова
част да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във
въззивната жалба от 24.01.2023 г., и да бъде постановено от въззивния съд
решение, с което да бъде уважен предявеният от дружеството иск за
установяване недължимост и на сумата 21 603,72 лв. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл.
1
124,ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответното дружество, че
ищецът не дължи сумата 37 315,51 лв., представляваща стойност на
допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена
електроенергия за електромер № ******** за обект с ИТН ******* в град Х.
на клиент с кл. № ********** за периода 26.12.2021 г. - 26.03.2022 г. по
фактура № ********** от 07.04.2022 г. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата „Е. ю.“ЕАД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 7.03.2023 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск и
моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане
на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е получил представената от
него в копие с исковата молба, подадена на 13.04.2022 г., фактура №
**********/7.04.2022 г., издадена от ответника, съгласно която ответникът
посочва задължение на ищеца към него да заплати сумата 37 315,51 лв. за
допълнително начислена ел. енергия за период 26.12.2021 г.-26.03.2022 г. за
обект с ИТН ******* в гр. Х. на клиент с кл.№ ********** с посочено
основание, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер №
********. В исковата молба изрично е посочено, че титуляр на тази партида е
ищецът. С исковата молба ищецът твърди, че тази допълнително начислена
ел.енергия не е ползвана, поради което моли съдът да признае за установено
спрямо ответника, че той не дължи на ответника посочената сума.
С отговора на исковата молба от 27.06.2022 г. ответникът заявява, че
процесната фактура е издадена, тъй като на 26.03.2022 г. при проверка на
електромера в обекта на ищеца е констатирано манипулиране на междинен
клеморед, бил е съставен констативен протокол и съгласно чл. 50,ал.2 от
ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството ел.енергия, като е
2
начислено допълнително количество ел.енергия на клиента за сумата
37 315,51 лв. Заявява, че е налице законово основание за начисляване на
процесната сума – чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ, както и че дружеството няма
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, като от
4.05.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчисляването на
количеството ел.енергия вече се извършва от операторите на съответните
електрически мрежи.
С допълнителната молба от 18.08.2022 г. ищецът заявява, че оспорва
описаните в констативния протокол от 26.03.2022 г. факти и обстоятелства,
както и неговото съдържание. Заявява, че протоколът е съставен без
присъствието на представител на ищеца.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът заявява, че
дружеството се позовава на съставен по реда на ПИКЕЕ констативен
протокол от 26.03.2022 г., като е спазена напълно процедурата по съставянето
му, включително уведомяването на местното РПУ, като на 7.04.2022 г.
дружеството е изпратило на клиента писмо по пощата с обратна разписка, с
което ищецът е уведомен за извършената проверка и е бил приложен
екземпляр от констативния протокол, както и процесната фактура, като
съгласно върнатата разписка уведомлението ведно с приложенията е връчено
на 12.04.2022 г. на служител на ищеца.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че нормите на
чл. 82,ал.1 от ЗЕ, чл. 83,ал.2 във вр. с ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.2,ал.2 от ПИКЕЕ
(ДВ,бр.35/30.04.2019 г.) са правното основание, на което ответникът
извършва периодична проверка на СТИ, поддържа го и го отчита, като с чл.
49-59 от ПИКЕЕ се уреждат правилата за извършване на проверки на СТИ и
реда и начина на преизчисляване на количествата ел.енергия и според тях
субектът, който извършва проверката, преизчислява количеството неотчетена
или неправилно отчетена ел.енергия, остойностява това количество, издава
фактура за сумата на потребителя и има право да получи сумата по фактурата,
е съответният оператор на мрежата. Съдът се позовава на актуална и трайно
установена практика на ВКС, в която безпротиворечиво е възприето
тълкуването, че със законодателното изменение на чл. 83,ал.1,т.6 от ПИКЕЕ е
налице изрична законодателна делегация и оправомощаване на Е** да
извършва проверки, да преизчислява суми и при начислени допълнително
3
суми на неотчетена електроенергия да издава фактури за тях и да получава
плащане като титуляр на вземане, което кореспондира както на възприетия в
чл.2,ал.2 от ПИКЕЕ принцип, че операторът е собственик на СТИ и отчита
електроенергията, респективно отговаря за поддръжката и проверката на СТЕ,
така и на този в чл. 82 от ЗЕ, според който се касае за електроенергийна
система, при която обектите на територията на страната се свързват и
функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с
непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия. Съдът посочва, че в съдебната
практика се извежда принципът, че за сметка на електроразпределителното
дружество остават загубите в разпределителната система с различен
произход, включително когато има неправилно, неточно или неотчетено към
потребителите количество електроенергия от СТИ, което дава основание този
субект от енергийната система да е титуляр и да получи сумата на
преизчислената електроенергия при корекция (извлечено от чл.4,ал.3 на
Правилата за търговия с електрическа енергия). Съдът приема, че в
съответствие с правилата на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ е извършена проверка от
ответника на място на СТИ на ищеца, която е констатирала променена схема
на свързване на СТИ, в резултат на която трите фази не отчитат
консумираната от ищеца електроенергия, като изготвеният протокол е
изпратен на ищеца с препоръчано писмо по пощата с обратна разписка и е
получен на 12.04.2021 г. Съдът посочва, че протоколът е изготвен на
26.03.2022 г., а писмото със справката и фактурата са от 7.04.2022 г. и са
връчени на 12.04.2022 г., т.е. не е спазен посоченият в наредбата 7-дневен
срок от изготвянето на протокола за връчването му на ищеца с цел участието
му в процедурата по корекция, но това нарушение се преодолява в съдебния
процес чрез изслушване като свидетел на актосъставителя, както и
процесуално осигурените от ГПК възможности за установяване и
опровергаване на фактите по извършване на проверката и установеното при
нея състояние на електромера чрез всички доказателствени средства. Съдът
преценява, че връчването на констативния протокол на ищеца след седмия
ден не опровергава показанията на изслушания свидетел и заключението на
вещото лице, като само по себе си това нарушение на процедурата не
заличава установеното при проверката, което по делото се доказва чрез
разпит на очевидец. Съдът приема, че констатациите на място на проверката
4
сочат наличие на хипотеза по чл. 49,ал.8 от ПИКЕЕ, като съгласно уредбата
на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ и чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ при обективно констатирано
неправилно отчитане на потребената електроенергия се извършва корекция
на сметката от Е** без да се изисква и да се изследва и търси виновно
поведение и виновно причиняване на неправилното измерване от която и да е
от страните, поради което са ирелевантни възраженията на ищеца, че не е
установено кой е променил схемата на свързване чрез шунтиране и че това не
е негов служител, защото са неотносими към фактическия състав на чл.
50,ал.2 от ПИКЕЕ, на която норма се позовава ответникът, за да претендира
сумата. Съдът приема, че ответникът основателно се е позовал в изготвената
справка и фактура на чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ за преизчисленията, като
юридическото основание ответникът да издаде фактура и справка и да търси
от ищеца плащане по тях е нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ. Въз основа на
заключението на вещото лице от СТЕ съдът приема, че ответникът грешно е
определил количеството на неизмерена електроенергия и затова грешно е
изчислил и стойността от 37 315,52 лв., като правилната сума е 21 603,72 лв.
Затова съдът уважава претенцията за разликата над 21 603,72 лв. до
претендираната стойност от 37 315,52 лв., т.е. за 15 711,80 лв., която ищецът
не дължи на ответника, а за сумата 21 603,72 лв. искът се явява
неоснователен, защото тази сума се дължи на ответника, поради което следва
в тази част искът да се отхвърли. Съдът посочва, че правилата на чл. 49 и сл.
от ПИКЕЕ дават позитивна уредба на процедурата за коригиране на сметка
при неотчетено потребено количество електроенергия като изхожда от
обективни критерии на констатирано неотчитане и въвежда корекционни
правила, които не почиват на принципа на издирване на реално потребеното,
но неотчетено количество, защото това е невъзможно, поради което
възраженията на ищеца, че реално не е доказано какво конкретно е потребил,
но не е отчетено и подлежи да доплати, е неоснователно, защото не такъв е
принципът, възприет от законодателя, като естеството на ползваната от
ищеца стока и услугите по нея – електроенергия са предопределили този
начин на уреждане на правоотношенията. Съдът посочва, че ответник по
делото е електроразпределително, а не електроснабдително дружество,
поради което общите условия на „Е** ЕС“, както и нищожност на отделни
негови клаузи, са ирелевантни за процеса. Съдът приема и че са
неоснователни възраженията на ищеца относно реда и начина на проверката,
5
защото от гласните доказателства е установено, че проверката е извършена
преди обед към 10 часа, обектът е работил, потърсено е съдействие и
представител на ползвателя на обекта, съдействие не е дадено, представител
не се е явил, поради което проверката е осъществена при ползване
съдействието на полицията след подаден сигнал на тел.112, което означава, че
проверката е извършена явно, с участието на органи на реда, при знание на
работниците и служителите в обекта, като при желание представител на
ищеца е можел да се яви, за да вземе участие и да му се връчи изготвения
протокол.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че пред окръжния
съд не е установена пропускателната способност на всички елементи на
присъединителните съоръжения и по-точно тази на електромера и на кабела,
който свързва инсталацията на клиента с тоководещите алуминиеви шини,
което обстоятелство е от съществено значение за определяне дължимостта на
корекционната сума на основание чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ. Твърди, че не е
установено ищецът да е ползвател на ел.енергията на процесния обект на
потребление, а по делото са ангажирани писмени доказателства от ответното
дружество (договор за наем), от които е видно, че обектът на потребление
(***-паркинг) се ползва от трето за спора лице „Р.“ЕООД, което се явява
наемател на процесния обект и лицето, което е действителен (реален)
ползвател на услугата, би следвало да е пасивно легитимирано да отговаря за
задълженията за ел.енергия. Твърди, че приетата по делото СТЕ е непълна,
тъй като вещото лице не е дало отговор на въпроса каква е пропускателната
способност на електромера и на кабела, който свързва инсталацията на
клиента с тоководещите алуминиеви шини, т.е. кабела от другата страна на
установената промяна на схемата на свързване, който всъщност е с още по-
малко сечение, като вещото лице е следвало да изследва и пропускателната
способност на електромера и на кабела след тоководещите алуминиеви шини
и затова приетата по делото съдебна експертиза се явява непълна. Заявява, че
оспорва от фактическа страна кабелът, следващ тоководещите алуминиеви
шини и водещ към ел.инсталацията на процесния обект на потребление, да е с
пропускателна способност 185 А. Твърди, че съгласно ЗЕ
електроразпределителното дружество, каквото се явява ответникът, няма
делегирани права да извършва корекции на сметки, нито има лиценз да
получава възнаграждение за доставка (продажба) на реално потребена
6
ел.енергия, защото няма лиценз по чл. 39,ал.1 от ЗЕ за продажба на
ел.енергия, а единствено лиценз за пренос и разпределение на ел.енергия.
Твърди, че чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ противоречи на чл. 44 от ЗЕ, тъй като
ответното електроразпределително дружество не може да притежава друга
лицензия, която се издава по реда на ЗЕ, освен притежаваната вече от него
лицензия за пренос и разпределение на ел.енергия и лицензия за
организиране на борсов пазар на ел.енергия, и следва в случая да се прилага
нормативния акт с по-висок ранг, а именно чл.44 от ЗЕ. Твърди, че с
изменението на ЗЕ (ДВ,бр.54/2012 г.), в сила от 17.07.2012 г., е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, но това му правомощие
е поставено под условие – само ако е изпълнил задължението си по чл.
98а,ал.2,т.6 и чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради което за
да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на ел.енергия
да извършва едностранно корекция на сметки за минал период, е необходимо
едновременно наличие и на двете предвидени в закона предпоставки –
изменение на съдържанието на ОУ и одобряване на правилата по чл.
83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Твърди, че ответното дружество не е краен снабдител, нито
продавач на ел.енергия, а е единствено собственик на ел.мрежата и
разпределя ел.енергия, за което му е издаден и съответният лиценз, като нито
в ОУ на електроснабдителното дружество „Е** ЕС“ЕАД, нито в тези на
ответното дружество се съдържа ред за уведомяване на клиентите на тези
дружества за осъществена корекционна процедура по ПИКЕЕ –
обстоятелство, което лишава последните от правно основание да получават
суми, като се позовават на разпоредбите на ПИКЕЕ. Твърди и че ПИКЕЕ са
приети от орган, който няма нормотворчески правомощия, нито такива са му
делегирани от законодателя относно уреждане на корекционна процедура.
Твърди, че окръжният съд необосновано е разширил предмета на делегацията,
визиран в чл. 83,ал.1,т.6 и ал.2 от ЗЕ. Твърди, че не е спазена методологията
при извършване на корективна процедура, като оспорва законосъобразността
7
на осъществената от ответното дружество процедура по корекция с оглед
изискването на чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ констативният протокол от проверката
да се изпрати на абоната в 7-дневен срок, тъй като проверката е станала на
26.03.2022 г., а писмото със справката и фактурата са от 7.04.2022 г. и са
връчени на 12.04.2022 г. Твърди, че това нарушение не може да се преодолее
(санира) в съдебен процес чрез изслушване на свидетели (разпит на свидетел-
съставител на КП и на свидетел при съставянето на КП) и на вещо лице,
защото разпитът на свидетели и на вещо лице не заличава установеното в
процесния КП, но само по себе си представлява нарушение на процедурата по
корекция по отношение на законосъобразността й, като неспазването на
процедурните правила опорочава законосъобразността на извършената
процедура, а това рефлектира върху основанието за начисляване на
процесната сума.
С отговора на въззивната жалба ответникът заявява, че не отговаря на
истината твърдението, че от страна на дружеството е бил представен договор
за наем, поради което липсвала пасивна легитимация на ищеца, а клиент на
ответника е именно дружеството-ищец и между страните съществува валидна
облигационна връзка въз основа на сключен между тях договор. Заявява, че
отношенията между страните не се уреждат от ОУ на „Е** ЕС“ЕАД, тъй като
ответникът „Е. Ю.“ЕАД не е доставяла ел.енергия на ищеца и няма лицензия
за извършване на такава дейност, а отношенията между страните се уреждат
от индивидуален договор, сключен на 10.10.2013 г. Заявява, че заключението
на вещото лице К. е пълно и обосновано. Оспорва твърдението на
жалбоподателя, че за „Е. Ю.“ЕАД липсва валидно правно основание да
извърши преизчисление на доставените количества ел.енергия до процесния
обект, защото КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на
количеството ел.енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия – чл. 83,ал.2 във вр. с чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ, като именно на това
основание КЕВР е приела ПИКЕЕ и в случая намира приложение
разпоредбата на чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ. Посочва, че от 4.05.2019 г. са в сила
нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количествата ел.енергия вече
се извършва от операторите на съответните електрически мрежи. Посочва, че
е извършен пряк контрол за валидност и законосъобразност на ПИКЕЕ от
ВАС по адм.д. № 7772/2019 г., в което производство е била оспорена и
8
валидността на Раздел IX, в който попада и чл. 56 от ПИКЕЕ, като ВАС
постановява, че няма противоречие между нормите от посочения раздел и ЗЕ
(с изключение на чл.50,ал.3 досежно израза „по чл. 42,ал.5“, което не намира
приложение в настоящия казус), и това решение съгласно чл. 302 от ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е
валиден и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, при промяна в схемата
на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел.енергия за по-
краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от 3 месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/ неточно измерване, като преизчисляването са
извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Безспорно е между страните, че при извършена на 26.03.2022 г.
от служители на ответника проверка на електромера, отчитащ доставената
ел.енергия на ищеца, е установено, че е бил манипулиран междинен клеморед
– страничния блокировач на междинния клеморед е развит и изместен наляво,
което позволява клеморедът да бъде манипулиран без да бъде нарушена
целостта на пломбите, поради което електромерът не отчита реално
изразходената ел.енергия. Безспорно е, че ответното дружество е издало на
7.04.2022 г. фактурата, с която посочва на ищеца задължение за плащане на
сумата 37 315,51 лв. като дължима вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за посочен
електромер. Безспорно е, че дружеството-ищец е получило тази фактура,
която представя в копие с исковата молба, в която искова молба изрично
заявява, че именно ищецът е титуляр на партидата на клиента с посочения
клиентски номер. С оглед на това заявление следва да се посочи, че
неоснователно ищецът като жалбоподател във въззивната жалба въвежда
ново твърдение, а именно че не било установено той да е ползвател на
ел.енергията на процесния обект на потребление, а имало наемател в имота,
който би следвало да отговаря за задълженията за ел.енергия, което
9
твърдение е и очевидно неоснователно, тъй като отговорността се носи
именно от титуляра на партидата на клиента, който в случая е ищцовото
дружество. Невярно е и твърдението на жалбоподателя, заявено във
въззивната жалба, че по делото са ангажирани писмени доказателства от
ответното дружество (договор за наем), от които било видно, че обектът на
потребление (***-паркинг) се ползвал от трето за спора лице („Р.“ЕООД),
което се явявало наемател на процесния обект- По делото договор за наем не
е представян от никоя от страните. В подадената от ищеца на 1.06.2022 г.
уточняваща молба изрично е посочено, че ищцовото дружество е собственик
на ***-паркинга и че получената фактура от 7.04.2022 г. е за обект с посочен
ИТН на клиент с посочен клиентски номер, на която партида титуляр е
ищецът. В исковата молба, както и в молбите на ищеца от 1.06.2022 г. и от
18.08.2022 г., а също и в съдебното производство до даването ход на устните
състезания в съдебното заседание на окръжния съд на 7.12.2022 г.,
единственото заявено твърдение, на което се основава предявеният иск за
установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата по фактурата, е, че
ищецът не е ползвал тази допълнително начислена ел.енергия за посочения
стар период по процесната фактура и тя е издадена без правно основание.
Това твърдение е очевидно неоснователно, тъй като то не кореспондира с
обстоятелството, въз основа на което е издадена фактурата, ясно посочено в
нея, заявено изрично от ответното дружество и в хода на съдебното
производство, съответно, за установяването на което ответникът е ангажирал
писмени и гласни (показанията на свидетеля А. С. К., служител на ответното
дружество, участвал при извършването на проверката, разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 7.12.2022 г.) доказателства и изготвяне на СТЕ.
С отговора на исковата молба ответното дружество е представило в копие
констативния протокол от 26.03.2022 г., в който е посочено установяването на
манипулиране на междинен клеморед, както и писмото от 7.04.2022 г., с
което е изпратило на ищеца фактурата от 7.04.2022 г. и констативния
протокол от 26.03.2022 г., а с допълнителния отговор на исковата молба
представя и обратната разписка за връчването им на датата 12.04.2022 г.
Следва да се посочи, че ищецът в производството пред окръжния съд едва в
съдебното заседание на 7.12.2022 г. с представената преди даване ход на
устните състезания писмена защита, заявява твърдение за недължимост на
сумата поради нарушение на процедурата по чл. 49,ал.4 от ПИКЕЕ, което
10
твърдение се заявява и във въззивната жалба. Това разбиране на
жалбоподателя, че не е изпълнена правилно процедурата по ПИКЕЕ, което да
води до незаконосъобразност на цялата корекционна процедура и
недължимост на начислената сума, е и очевидно неоснователно, тъй като
нормата на чл. 49,ал.4 от ПИКЕЕ установява единствено ред за уведомяване
на клиента, когато негов представител не е присъствал при проверката, без
тази процедура по уведомяването да се отразява на законосъобразността на
констатациите, направени при проверката. Нормата на чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ
ясно посочва единствено обстоятелството, че при отсъствие на ползвателя
или на негов представител при съставянето на констативния протокол в
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано
писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт. В случая ответното дружество е изпратило
документите с препоръчано писмо с обратна разписка, те са връчени на ищеца
и той осъществява защита срещу претенцията на ответното дружество с
подаването на исковата молба, като неспазването на срока за изпращането не
се отразява нито на законосъобразността на проверката и направените при нея
констатации, нито на правото на ответното дружество да претендира
заплащане на сума с оглед на установеното при проверката нарушение.
Видно от заключението на вещото лице инж. Л. К. от 1.12.2022 г.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 7.12.2022 г., неоспорено и
компетентно изготвено, шунтиране от вида на установеното при проверката
на 26.03.2022 г. при нормална работа на измервателната група не следва да
има, като в констативния протокол е отразено, че шунтращите пластини на
токовите вериги в междинния клеморед са преместени нагоре в положение
шунтирано и стегнати, което така установено постоянно състояние на
шунтирани вериги на вторичните токове към електромера е довело до
неправилно измерване на реално консумираната ел.енергия. Видно от същото
заключение, това техническо състояние на шунтирани в междинния клеморед
вторични вериги на фазовите токове към електромера води до затваряне
накъсо на вторичните токове на токовите трансформатори, при което към
електромера не протичат вторичните токове за целите на измерването и
описаната промяна в схемата на свързване води до частично измерване на
консумираната ел.енергия. Видно от същото заключение, изчисленията от
11
ответника за ел.енергия за доначисляване са извършени при спазване на
методиката по чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ. Видно от същото заключение обаче
вещото лице установява некоректност при определяне на пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на
клиента с електроразпределителната мрежа, а именно че таблото е
присъединено към електроразпределителната мрежа чрез силов кабел от типа
САВТ 4х185 кв.мм., достигащ до мачтов трафопост 20/0,4 кV, който кабел се
явява последователен елемент във веригата от електрически
присъединителни съоръжения, следователно при определянето на
неотчетеното количество ел.енергия по методиката на чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ
следва да се работи с пропускателната способност на кабел САВТ 4х185
кв.мм., която е по-малка от пропускателната способност на алуминиеви шини
със сечение 5 мм. х 50 мм., при което електрическата енергия за
доначисляване по методиката на чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ е 95 634 квтч., а не
изчислената от ответното дружество 165 186 квтч. Видно от същото
заключение, съответно, при остойностяването на неизмереното количество
ел.енергия се получава сумата 21 603,72 лв. с ДДС, а не изчислената от
ответното дружество и посочена във фактурата сума 37 315,52 лв. с ДДС.
Затова с постановеното по спора от окръжния съд съдебно решение, именно
въз основа на заключението на вещото лице, правилно е прието, че ищецът не
дължи на ответника сумата над дължимата стойност 21 603,72 лв. до
предявената стойност 37 315,52 лв. или 15 611,80 лв., съответно, искът е
отхвърлен за установяване недължимостта и на сумата 21 603,72 лв., в която
последна част решението на окръжния съд е обжалвано от ищеца.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че заключението на вещото
лице е непълно и че следва да се изследва, включително от апелативния съд с
назначаване на експертиза с посочената във въззивната жалба задача,
пропускателната способност на електромера и на кабела след тоководещите
алуминиеви шини, т.е. кабела от другата страна на мачтовия трафопост,
водещ към инсталацията на абоната, респективно, да се изчисли и
количеството на ел.енергия за доплащане съгласно чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ, тъй
като твърдение относно пропускателната способност на кабела, следващ
тоководещите алуминиеви шини и водещ към ел.инсталацията на процесния
обект на потребление, включително тя да не е 185 А, в производството пред
окръжния съд ищецът не е заявявал и такова твърдение, респективно
12
заявеното с оглед на него доказателствено искане, попада под забраната на
чл. 266,ал.1 от ГПК.
Неоснователно жалбоподателят претендира останалите оплаквания и
твърдения, заявени във въззивната жалба, които не са заявени до даване ход
на устните състезания пред окръжния съд, а едва с представената тогава от
страна на ищеца писмена защита, да водят до незаконосъобразност,
неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната негова част.
Носител на правото да получи сумата, изчислена при условията на чл. 50,ал.2
от ПИКЕЕ, несъмнено е именно ответното електроразпределително
дружество, като в нормата ясно е посочено, че съответният оператор на
електроразпределителната мрежата извършва преизчисляването, и съгласно
разпоредбите на чл. 49-59 от ПИКЕЕ субектът, който извършва проверката,
преизчислява количеството неотчетена или неправилно отчетена ел.енергия,
остойностява това количество, издава фактура за сумата на клиента и има
право да получи тази сума, е съответното електроразпределително
дружество, т.е. в случая именно ответното дружество, след като със
законодателното изменение на чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ (ДВ, бр.41/2019 г., в сила
от 21.05.2019 г.) и приетите през 2019 г. ПИКЕЕ е налице изрична
законодателна делегация и оправомощаване на Е** да извършва проверки, да
преизчислява суми и при начислени допълнително суми за неотчетена
ел.енергия да издава фактури за тях и да получава плащане като титуляр на
вземането. По силата на разпоредбата на чл. 86,ал.3,т.2 от ЗЕ дейността по
пренос на ел.енергия на оператора на електропреносната мрежа включва и
събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези
суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 от ПИКЕЕ, поради което
крайният клиент дължи заплащане на потребената ел.енергия, преизчислена
при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа,
като уредбата, създадена с нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките
на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо
оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това
възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, касае
се за специални норми, които дерогират общите такива, съответно, затова
относно основаното на тях вземане не намират приложение Общите условия
на електроснабдителното дружество или Общите условия на
13
електроразпределителното дружество, като основание за нищожност или
унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е констатирано и в
предметните предели на производството по чл. 185 и сл. от АПК пред ВАС по
адм.д. № 7772/2019 г. (в тази насока – решение № 77/30.05.2022 г. на ВКС по
гр.д. № 2708/2021 г., 3 ГО, ГК, решение № 103/23.09.2022 г. на ВКС по гр.д.
№ 2535/2021 г., 3 ГО, ГК, решение № 60 269/27.05.2022 г. на ВКС по гр.д. №
1054/2021 г., 3 ГО, ГК).
Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна,
обжалваното съдебно решение е правилно и то следва да бъде потвърдено в
обжалваната негова част.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК дружеството-
жалбоподател и ищец по делото следва да бъде осъдено да заплати на
ответника по жалбата и ответник по спора направените за настоящото
въззивно производство разноски. Тъй като защитата на ответното дружество е
осъществена от юрисконсулт, то съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК следва в негова
полза да бъде присъдена сума за възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно
чл. 78,ал.8,изр.2 във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП с оглед
изготвянето на подробно обоснован отговор на въззивната жалба и
осъществената защита и в съдебното заседание на апелативния съд.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/4.01.2023 г. по т.д. № 435/2022 г. на
ОС-Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от „Е.“АД-гр.Х. против „Е. ю.“ЕАД-гр.П. отрицателен
установителен иск по чл. 124,ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 21 603,72
лв., представляваща стойност на допълнително начислена неизмерена,
непълно или неточно измерена електроенергия за електромер № ******** за
обект с ИТН ******* в град Х. на клиент с кл. № ********** за периода
26.12.2021г. - 26.03.2022г. по фактура № ********** от 07.04.2022г., и е
осъдено „Е.“АД-гр.Х. да плати на „Е. ю.“ЕАД-гр.П. разноски за отхвърлената
част от иска в размер на 347,34 лв.
ОСЪЖДА „Е.“АД-гр.Х., ул.“П. Е.“*, ЕИК ********* да заплати на „Е.
14
ю.“ЕАД-гр.П., ул.“Х. Г. Д."**, ЕИК ********* сумата 300 лв. – разноски за
въззивното производството по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15