Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 13618/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 16.07.2019 г. на „Б.е.п.“ ООД чрез управителя Г.Г.срещу
Решение № 115066 от 15.05.2019 г. по гр.д. № 45505/2018 г. на СРС в частта, с
която са уважени установителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД за сумата
от 237,78 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия (ТЕ) за
имот - магазин 1, находящ се в гр.
София, ул. „********, код на платеца Т236166, и за сумата от 32,28 лв. - цена
на извършена услуга дялово разпределение (ДР), и двете главници за периода м.
март 2015 г. – м. април 2017 г., ведно със законната лихва считано от
13.04.2018 г. до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23651/2018 г. на СРС.
Твърди,
че магазинът по проект и разрешение за ползване няма изградена връзка с
вътрешната отоплителна инсталация на сградата, като тази връзка преминава
изцяло през жилищната част на сградата, която обслужва. Магазинът няма общи
части със сградата и не се явява част от етажната собственост, като последното
се установява от списъка на собствениците и пълномощниците, присъствали на
Общото събрание на 09.10.2014 г. Иска отмяна на акта в съответната обжалвана част.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени
са искове по чл. 59 ЗЗД.
С
обжалваното решение е прието, че през процесния период ответникът е собственик
на процесния имот с оглед на представените нотариални актове. Съдът се е
позовал на ЗЕ и на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, които не
предвиждат възможност собствениците или ползвателите на обектите в
собствеността да не са клиенти на доставчика на ТЕ.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК
от заявителя и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и
ответник срещу издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са
предявени исковете.
За
уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния
фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено
количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в
сграда - етажна собственост) на
ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот.
От
представените нотариални актове за учредяване на право на строеж върху имот от
26.03.2007 г. и на договорна ипотека от 21.10.2008 г. се установява, че ответникът
е собственик на процесния магазин през исковия период.
В исковата
молба на „Т.С.“ ЕАД се излагат твърдения за липса на облигационно
правоотношение с ответното дружество за топлоснабдяването на процесния магазин.
Поддържа се, че ответникът, собственик на имота, не сключил договор с
доставчика на ТЕ и поради това консумираната такава в посочения обем и стойност
довела до неоснователното обогатяване на ответника. Институтът на
неоснователното обогатяване намира място там, където липсва договорна връзка
между страните, каквато в случая обаче е налице. От извлечение за сметки за
имота се извежда, че за процесния период ищецът е издавал фактури за потребена
ТЕ, като сумите по същото извлечение съвпадат с разбивката на сумите по таблица
№ 3 от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. При това
положение претендираното основание на иска не може да бъде доказано в пълна
степен.
На
следващо място, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
докаже факта на доставка на ТЕ до процесния имот, с което се е обеднил в
съответен размер. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, според което фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителни сметки за процесния магазин след всеки отоплителен сезон, които
съдържат само ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В устното изложение в
открито съдебно заседание при приемането на заключението вещото лице прави само
вероятностен извод, че процесният имот не е свързан с отоплителната инсталация.
Един от главните факти, подлежащи на доказване в производството по иска по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, е ползването на ТЕ от ответника в резултат на нейната доставка
от ищеца в определено количество през исковия период. Съдът възприема, че този
факт не е доказан, тъй като по делото липсват други доказателства, от които да
се направи категоричният извод, че магазинът е технически свързан с
отоплителната инсталация и че съответно за него се дължи ТЕ за сградна
инсталация. Само въз основа на изравнителни сметки не може да се приеме, че е
доставяна ТЕ за сградна инсталация в магазина.
С оглед
на гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и да бъде
постановено друго, с което предявените искове за главница за ТЕ и за ДР да
бъдат отхвърлени.
По
разноските в първоинстанционното и заповедното производство
Въпреки
изхода на делото ответникът няма право на разноски за същите производства при
липса на искане за тяхното присъждане.
По
разноските във въззивното производство
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
разноски за настоящото производство в размер на 17,54 лв. – внесена държавна
такса за въззивната жалба и такса за банков превод на същата сума. На основание
чл. 77 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
остатъка от дължимата държавна такса за въззивната жалба - 12,46 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 115066 от 15.05.2019
г. по гр.д. № 45505/2018 г. на СРС В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в частта, с която са уважени установителни искове по чл.
59, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 237,78 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия (ТЕ) за имот - магазин 1, находящ се в гр. София, ул. „********, код на
платеца Т236166, и за сумата от 32,28 лв. - цена на извършена услуга дялово
разпределение (ДР), и двете главници за периода м. март 2015 г. – м. април 2017
г., ведно със законната лихва считано от 13.04.2018 г. до погасяването, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23651/2018 г. на СРС;
- в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ установителни
искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу „Б.е.п.“ ООД, ЕИК: ********за сумата от 237,78 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия (ТЕ) за имот - магазин 1, находящ се в гр. София, ул. „********, код на
платеца Т236166, и за сумата от 32,28 лв. - цена на извършена услуга дялово
разпределение (ДР), и двете главници за периода м. март 2015 г. – м. април 2017
г., ведно със законната лихва считано от 13.04.2018 г. до погасяването, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23651/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на „Б.е.п.“ ООД, ЕИК: ********сумата в размер на 17,54
лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 12,46 лв. -
държавна такса за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Т.“ ООД -трето лице-помагач на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.