№ 404
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Х.а
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Даниела Х.а Гражданско дело №
20211100109295 по описа за 2021 година
Ищцата Т. И. М. с ЕГН ********** от гр. Белоградчик, ул. **** представлявана от
Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от управителя адв. Г. Б. Х., с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, р-н Слатина, ул. **** е предявила
против ответника АД „Д.З.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление, гр. София, р-
н Оборище, бул. ****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. – изпълнителни директори ,
осъдителен иск с пр. основание чл.432 КЗ, вр. Чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска
30 000 лева, предявен частичен от 150 000 лева, претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в следствие на противоправно деяние, ПТП осъществено
на 18.11.2017 г. в 19: 55 часа по ул. „Цар Асен II“ в посока към с. Новоселци, в което по
непредпазливост, водачът на л.а. марка „Опел“, модел“Астра“ с ДКН **** управляван от
Ц.Л.Т. е ударил пешеходеца И.М.А. и е причинил неговата смърт.
В исковата молба излага, че е съставен КП № 290 от 18.11.2017 г. по опис на ОД на МВР-
гр.Видин и е образувано ДП № 368-ЗМ-261 от 212017 г. а водачът на автомобила е сключил
договор с ответника, който покрива щети от гражданска отговорност възоснова на
застрахователна полица № ВГ/08/117001536838 от 29.05.2017 г. валидна в периода от
30.05.2017 г. – 29.05.2018 г. Твърди, че на 12.01.2018 г. с молба вх. Рег. № 310В003503 от
12.01.2018 г. е поискала от ответника обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
следствие загубата на родител, но отговор не е последвал.
Ответната страна АД „Д.З.“ в писмен отговор не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор и признава наличието на пряка причинно
следствена връзка между застрахователното събитие и смъртта на бащата на ищцата, както
и роднинската им връзка. Въвежда фактическо твърдение, че на 12.06.2018 г. е изплатил
обезщетение в размер на 35 000 лева, като е отчел 50% съпричиняване. Твърди, че
1
починалия пешеходец е се е движил по средата на пътното платно и е бутал велосипед без
светло отразители.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За осъщественото ПТП на18.11.2019 г. е съставен КП № 390/17. В неговото съдържание е
включена констатация, че в ПТП осъществено в гр. Видин, ул. „Цар Асен II“ в посока към
с. Новоселци, в което по непредпазливост, водачът на л.а. марка „Опел“, модел “Астра“ с
ДКН **** управляван от Ц.Л.Т. е ударил пешеходеца И.М.А. на 68 г. и е причинил
неговата смърт. Видно от удостоверение за наследници № 710 изд. На 07.12.2017 г. ищцата
Т. И. М. е дъщеря на починалия, наред със съпругата му и още четири деца. Не е спорно, че
поради настъпилата смърт на пострадал от ПТП е образувано досъдебно производство,
което след внесен в съда обвинителен акт е завършило с влязла в законна сила присъда №
43 от 31.05.2019 г. постановена по НОХД № 146/2018 г. по опис на ОС –Видин, изменена с
Решение № 193 от 24.06.2020 г. на АС-София. Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От съдържанието на присъдата, се установява, че деянието на Ц.Л.Т. е
противоправно, осъществява състав на престъпление – чл. 343а, ал.1, б. „б“ от НК , във вр. С
чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. Чл. 342, ал.1 от НК и е извършено виновно. Присъдата е влязла в
законна сила на 01.04.2021 г.
Възражението за съпричиняване е основателно, тъй като от заключението на САТЕ се
установява, че по време на удара, починалия се е движил по средата на пътното платно в
неосветен участък, по посока на движението, без светлоотразители и по път, необозначен за
движение на за велосипедисти, и в тежка степен на алкохолно опиянение. От разпита на св.
С., колега и близък на ищцата се установява, че тя е узнала за пътния инцидент и смъртта на
баща си в негово присъствие /на свидетеля/. От лошата вест, се е почувствала зле.
Свидетелят е присъствали на погребението, като сочи, че преди инцидента бащата на
ищцата е живеел в нейния дом в гр. Белоградчик. Не са представени доказателства, както за
наличието на изключително близки отношения между родител и дъщеря по твърденията на
ищцата, нито за липсата на каквато и да е емоционална връзка между тях по твърдението на
ответната страна. Съдът не приема за доказан факта, че починалият е живял в дома на
дъщеря си, тъй като в тези част свидетелските показания, не са съответни на което и да е
друго доказателство по делото. Съдът приема за достоверни показанията в частта, в която се
сочи, че ищцата е плакала на погребението на баща си, доколкото тази външна изява е
свързана с естествена емоция при загуба на родител, но този факт не е относим към
твърденията за отношения, които са „топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение“.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
застрахователно правоотношение между извършителят на престъплението и ответника,
2
относно застрахователно събитие свързано с гражданската отговорност във връзка с л.а.
„Опел“модел „Астра“, рег. № **** с полица № ВG/08/117001536939/29.05.2017 г. валидна в
периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г. Ответното дружество е заплатило на ищцата
обезщетение в размер на 35 000 лева.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцата е следвало да ангажира
съда с доказателства за настъпилата вреда, която не е справедливо обезщетена. От правна
страна, след анализ на съдебната практика, настоящия съд приема, че справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразно приложимото ППВС № 4/1968г. е
паричен еквивалент на претъпените болки и страдания, понесени от пострадалото лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Отчитайки вида и характера на вредата – смърт на родител, за който
няма данни как е поддържал близка връзка със своята дъщеря, как е осъществявали взаимна
подкрепа и взаимопомощ, настоящият съд приема, че ответника вече е обезщетил ищцата за
настъпилата вреда със заплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева, при наличие на
съпричиняване от страна на починалия, поради което предявения иск е изцяло
неоснователен.
Предвид изхода от спора, разноските в производството следва да бъдат понесени от
ищцата, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
разноските претендирани от ответника са в размер на 755 лева, от които юрисконсултско
възнаграждение в размерна 460 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК,
максималния размер на възнаграждението следващо от чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ е в размер от 100 до 360 лева, което по
искове с цена на 10 000 лева, какъвто е настоящия, може да бъде увеличен с до 50 на сто от
максималния размер. Съдът приема, че съответен на правната и фактическа сложност по
делото е възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. М. с ЕГН ********** от гр. Белоградчик, ул. ****
представлявана от Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от управителя адв. Г.
Б. Х., с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, р-н Слатина, ул.****
№ **** против АД „Д.З.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление, гр.София, р-н
Оборище, бул. ****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. – изпълнителни директори,
осъдителен иск с цена на иска 30 000 лева, предявен частичен от 150 000 лева,
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на
противоправно деяние, ПТП осъществено на 18.11.2017 г. в 19: 55 часа по ул. „Цар Асен II“
в посока към с. Новоселци, в което по непредпазливост, водачът на л.а. марка „Опел“, модел
“Астра“ с ДКН **** управляван от Ц.Л.Т. е ударил пешеходеца И.М.А. и е причинил
неговата смърт, на основание чл.432 КЗ вр. Чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от
3
08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД .
ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН ********** от гр. Белоградчик, ул. **** представлявана от
Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от управителя адв. Г. Б. Х., с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, р-н Слатина, ул. **** № **** да
заплати на АД „Д.З.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н
Оборище, бул. ****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. – изпълнителни директори, сумата
от 305 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 и
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4