Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.В. Г. С. от АК – Кюстендил като пълномощник на „АНЖЕЛО 2019“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, [улица]със законен представител управителя А. Д. М. и служебен адрес на адвоката: гр.Дупница, [улица]обжалва решение № 59/ 29.02.2024 г. по а.н.д.№ 1325/ 2023 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на дата или период на двете вменени нарушения, липса на обективни признаци на състава на нарушението /данни относно мястото на пускане на животното, датата на възникване на задължението по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД, началото на започване на действието или бездействието на дееца/, неправилна правна квалификация поради приложение на Наредба № 44/ 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, нарушаване на чл.18 от ЗАНН, неправилно санкциониране за първото деяние по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД, което е наказуемо по чл.420а, ал.1, пр.1 от ЗВД и недоказано обвинение. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В писмен отговор и писмена молба ответният Директор на ОДБХ – Кюстендил чрез пълномощника старши юрисконсулт Т. Н. Д. и лично оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на КОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно и обосновано и моли да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна да не се уважава.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 28/ 21.11.2023 г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с което на „Анжело 2019“ ЕООД за нарушение на чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД на основание чл.417, ал.2 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 23.10.2023 г. в 09:26 часа във връзка с подаден сигнал за ПТП, предизвикано от еднокопитно животно /кон/ на път III – 623, км. 1+500 преди с.Големо село, община Бобов дол, служители на ОДБХ – Кюстендил извършили проверка в присъствие на полицейските служители, обслужващи ПТП. Установили, че конят, причинил ПТП е загинал без данни за негово транспортиране или придвижване. Животното не е придружено от представител на собственика или гледач. От поставения на животното електронен идентификатор /чип/ проверяващите констатирали, че животното е собственост на санкционираното дружество. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол. Данните от проверката са потвърдени от свидетелските показания и допълнително събраните от районния съд справки от ОДБХ – Кюстендил и РУ – Бобов дол.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод спазване на процедурата по ЗАНН и доказано деяние. Съдът е отрекъл приложимост на чл.18 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:

По процедурата по ЗАНН:

Императивната норма на чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД създава задължение на собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на ЕС. Обвинението срещу дружеството е за това, че като собственик на животновъден обект не е изпълнило две ветеринарномедицински изисквания /по чл.139, ал.1, т.3а и по чл.150, ал.1, т.3 от ЗВД/, което е довело до излизане внезапно на пътното платно на коня и предизвикване на ПТП на посочената дата и място. Този начин на формулиране на обвинението съдържа дата на деянието 23.10.2023 г., която е идентична с датата на възникналото ПТП. Датата на възникналото ПТП с участие на коня е датата, на която е извършено нарушението по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД, т.к. на тази дата е проявено неспазването на ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животното. В този смисъл не е дължимо посочване на период от време като дата на деянието. Твърдението в касационната жалба за липса на данни относно мястото на пускане на животното, датата на възникване на собственика на отделните задължения, респ. на началото на започване на действието или бездействието на дееца, е неоснователно. Посочените обстоятелства са извън приложното поле на чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД, т.к. задължението е нарушено с установеното местонахождение на коня на пътното платно на 23.10.2023 г. Твърдението за приложимост на Наредба № 44/ 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти също е неоснователно. Задължението по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД се свързва с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животните, а не с изискванията към животновъдните обекти. Отсъства нарушаване и на правилото по чл.18 от ЗАНН, т.к. деянието осъществява едно административно нарушение - това по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД.

Основателно обаче е възражението, че забраната за пускане на животни извън животновъдния обект без придружител по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД се санкционира по състава на чл.420а, ал.2 от ЗВД, а не по посочения в НП състав по чл.417, ал.2 от ЗВД. Касае се за нормативно уредена забрана за извършване на определено действие, която поради самостоятелното й санкциониране не се включва във ветеринарномедицинските изисквания по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД. Нарушението в съдържанието на НП обаче е без съществен за производството характер, т.к. неспазването на изискването по чл.150, ал.1, т.3 от ЗВД е достатъчно за съставомерност на деянието по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД. Нормата на чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД е приложима при констатиране неспазването както на едно, така и на повече ветеринарномедицински изисквания.

По съществото на спора:

Съвкупният анализ на събраните от районния съд писмени и гласни доказателства установява, че на датата на обвинението е предизвикано ПТП с участието на кон, собственост на дружеството. Установеното местонахождение на коня е резултат от бягството на животното от животновъдния обект. Следователно, дружеството като собственик на животното е нарушило задължението по чл.150, ал.1, т.3 от ЗВД, т.к. не е предприело всички мерки за предотвратяване бягството на животното. Задължението по чл.150, ал.1, т.3 от ЗВД е част от ветеринарномедицинските изисквания по чл.2, т.1, б.“а“ от ЗВД за опазване на здравето на животните и хуманното отношение към тях, т.к. е влючено в Глава седма „Защита и хуманно отношение към животните“ от ЗВД. Нарушаване на изискването правилно е санкционирано по състава на чл.417, ал.2 от ЗВД, който е препращащ към задължението на собственика на животните по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД. Правилен е извода на районния съд за законосъобразно определена и наложена санкция в минимален размер по правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Правилен е и извода на районния съд за немаловажен случай, т.к не са налице предпоставките по §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/ 29.02.2024 г. по а.н.д. № 1325/ 2023 г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.