Р Е Ш Е Н И Е
№ 412 27.12.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Г.
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно наказателно дело № 1660 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „З.М.“ ООД с ЕИК ........, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.К.М. против Наказателно
постановление № 02-0002586 от 25.09.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата разпоредба на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител на Д.
„И.п.т.” – гр.Стара Загора оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена
проверка на 30.07.2019г. в 17:33 часа в обект: Р..находящ се в хотел „З.“, КК
Срънчев бряг, общ.Несебър, стопанисван от „З.М.“ ООД с ЕИК ........,
инспекторите в ДИТ - Бургас установили, че дружеството-жалбоподател е приело
лицето И.Г., родена на ***г., гражданин на Украйна, да предоставя работна сила,
без съответното разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.
Същата е установена при извършената проверка да извършва дейност, като „сервитьор“
– приема поръчки от клиенти на ресторанта, сервира кафе, безалкохолни напитки
приема пари от клиенти и връща ресто. Лицето собственоръчно е декларирала в
декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, че работи в „З.М.“ ООД от 11.06.2019г.
на длъжност „сервитьор“ /официант/, с работно време от 11.00 часа до 19.00
часа, с един почивен ден в седмицата, с трудово възнаграждение от 560 лева
/л.20/. Представен е и трудов договор № 89 от 11.06.2019г., сключен между
дружеството-жалбоподател и лицето И.Г. /л.24/. За така установеното нарушение,
на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като не се е произнесъл по административно
наказателната преписка в месечен срок от получаването й. На следващо място се
твърди, че описаното в акта и наказателното постановление административно
нарушение не е извършено от жалбоподателя, а от трето лице в производството – И.Г..
Наред с горното, жалбоподателят оспорва твърдението на наказващият орган, че е
приел лицето Гриценко без съответното разрешение за работа или Регистрация в
Агенцията по заетостта. Твърди, че въз основа на декларация, подадена от „Дали
15“ ЕООД, И.Г. е била регистрирана в Агенцията по заетостта, с място на работа:
ресторант „Ред Лайън“, с адрес: КК Слънчев бряг-изток, търговски център „Роял
Бийч Мол“, за осъществяване на краткосрочна заетост при условията на сезонна
работа до 90 дни по чл.24, ал.3 от ЗТМТМ, наред с други осем лица, като
Гриценко е под № 6.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Отговорността
на работодателя „З.М.“
ООД е ангажирана за това, че на 30.07.2019г. е
допуснал лицето И.Г., родена на ***г., гражданин на Република Украйна, да предоставя работна сила, като „сервитьор“
/официант/ в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект – Р..находящ се в КК Слънчев Бряг, хотел „З.“, без съответното разрешение за работа или
регистрация в Агенцията по заетостта. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Според посочената разпоредба на работодател, за който чужденец от трета
страна предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в
Агенцията по заетостта се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер
определен по чл.75а,
ал.2, предл.2 от ЗТМТМ, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
От данните по делото безспорно се установява, че на 30.07.2019г. лицето И.Г. е престирала труд в
процесния обект. В подкрепа на това са представените по делото писмени
доказателства – декларация
по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ /л.20/, трудов договор № 89 от
11.06.2019г., сключен между дружеството-жалбоподател и лицето И.Г. /л.24/, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда от 11.06.2019г. /л.25/, графици за дежурствата на ресторант „3“ през
месеците юни, юли и август 2019г. в хотел „З.“-КК Слънчев бряг /л.28-30 вкл./,
разплащателна ведомост /л.31-32 вкл./ и извлечения от книга за начален,
периодичен и извънреден инструктаж на работното място /л.44-47 вкл./, приети
като доказателства по делото. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на
актосъставителя Г.С., присъствала при установяване на нарушението.
В ЗТМТМ
подробно са регламентирани хипотезите, при които се издава разрешение за
работа, както и хипотезите, при които се изисква регистрация в Агенцията по
заетостта. Принципът е, че в случаите на престиране на труд от
чуждестранно лице от трета страна при български работодател се изисква
разрешение за работа, което се издава по реда, определен в Глава втора „Трудова
миграция от трети държави“, Раздел VІІ „Разрешение за работа“ от този закон.
Там са регламентирани подробно хипотезите, при които се изисква разрешение за
работа, органът, който го издава, срокът за който се издава, предпоставките при
които се отнема. От цялостния анализ на разпоредбите в този закон,
регламентиращи полагането на труд на лица от трети държави (държава нечленка на
Европейския съюз) може да се направи извод, че за престирането на
труд от работник и служител от трета държава се изисква издаване на разрешение
за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по искане на
местен работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или
изпратен работник или служител от трета държава – чл. 40, ал.1 от ЗТМТМ. Същият закон
само в някои изключителни случаи не изисква такова разрешение, а вместо него е
предвидил нуждата от регистрация в Агенцията по заетостта. Това са хипотезите
на чл.38, ал.1, когато гражданите на трети държави са студенти в редовна форма
на обучение във висше училище в РБ и упражняват краткосрочна заетост. Тя може
да се осъществява след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. Другата хипотеза, при която се изисква регистрация е когато
работник-гражданин на трета държава, е командирован в РБ от чуждестранния му
работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява
определени задачи без разрешение за работа, но въз основа на еднократна
регистрация в Агенцията по заетостта, както и работник - гражданин на трета
държава, командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца,
в рамките на 12 месеца и изпълняващ определени задачи свързани с контрола и
координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между
чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер. Това отново се
осъществява без разрешение за работа, но въз основа на еднократна регистрация в
Агенцията по заетостта.
По делото не се оспорва, че
работодателят не притежава нито разрешение за работа, нито регистрация в
Агенцията по заетостта по отношение на лицето И.Г. - гражданин на трета държава по смисъла на
закона. Този факт е установен на датата на извършване на проверката – 30.07.2019г. Наказаното лице също не е
представило доказателства за наличието на разрешение за работа, нито за
регистрация в Агенцията. Изводът, който се налага е, че
жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него
нарушение.
Неоснователни са изложените в
жалбата възраженията относно допуснати съществени нарушения от страна на
наказващият на чл.52, ал.1 от ЗАНН. Действително визираната разпоредба
задължава наказващият орган да се произнесе по административнонаказателната
преписка в месечен срок от получаването й. Този срок обаче е инструктивен.
Преклузивният срок за произнасянето на наказващият орган е уреден в
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН и същият е шестмесечен, считано от датата
на съставяне на акта за установяване на административното нарушение който в
настоящият случай не е изтекъл.
Неоснователни са и изложените в
жалбата възражения за липса на извършено от жалбоподателя нарушение, поради
наличието на регистрация на лицето Гриценко в Агенцията по заетостта, в
подкрепа на което представят декларация за осъществяването на краткосрочна
заетост без разрешение за работа чрез регистрация /л.9-10 вкл./. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ, за сезонна работа до 90 дни се
изисква само регистрация в Агенцията по заетостта, въз основа на декларация,
подадена от работодателя. При нея не се допуска смяна на работодател, както и
работа при друг работодател чрез сключване на втори трудов договор. Под израза
„въз основа на подадена от работодателя декларация“ законодателят е имал
предвид настоящият работодател на съответния работник. Съдът намира за
неотносима разпоредбата на чл.29 от ЗТМТМ, тъй като същата визира случаите по
чл.24к от Закона за чужденците в Република България, отнасяща се за сезонни
работници с право на продължително пребиваване, какъвто не е настоящият случай.
При извършената от служебна
проверка, съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации съответстват изцяло на тези в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Законосъобразно наказващият орган е квалифицирал
установеното нарушение по чл.75, ал.2 от ЗТМТМ и в съответствие на същата
разпоредба е определил наложеното на жалбоподателя административно наказание.
Що се отнася до възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в настоящият случай приложение
следва да намери нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани с трудовата ангажираност
на лицата, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова
с ниска обществена опасност. Предвид гореизложеното, наказващият орган
законосъобразно не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Що се
отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът намира
същата за необосновано завишена. Предвид на това, съдът счита, че същата следва
да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 2000 /две хиляди/ лева като счита, че същата в максимална
степен би способствала за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002586 от 25.09.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата разпоредба на „З.М.“
ООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя З.К.М. е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
санкцията на 2000 лева /две хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: