М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 240/2011
год.на КРС-ІV н.с .
Районна
прокуратура–Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия П.Г.М. ,за
това ,че: На 10.02.2011 г. в
гр. С., обл.Пловдивска в съучастие, като
съизвършител с две лица с неустановена
самоличност, е отнел чужди движими вещи,
както следва - 1. пари на стойност 2
933.75 лв.; 2. мъжко кожено портмоне на стойност 8.00 лв.-или всичко на обща
стойност 2 941.75лв. от владението на
А.Л.Т., ЕГН:********** *** с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци в областта на главата. Престъпление по чл.
198 ал.1 алт.1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с ал.1. от НК.
Съдебното производство
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия и предлага
за извършеното престъпление да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три години ,което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален “общ” режим.
В наказателния
процес не бе предявен граждански иск от пострадалия А.Л.Т. и не беше депозирано искане за конституирането му като частен
обвинител.Същия заявява ,че е получил изцяло от сумата от 1500 евро
представляващи предмет на извършеното спрямо него престъпление и няма никакви
претенции спрямо подсъдимия , както и че не желае той да бъде съден.
Подсъдимия М. се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез защитниците си – адв. И. и
адв. Р. моли за същото по вид и размер
накзание като поисканото от прокурора, а именно лишаване от свобода в
минималния размер на предвидения в закона диапазон от три години ,което обаче да
не бъде търпяно ефективно , а да бъде отложено с изпитателен срок определен по
преценка на съда.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна
Подсъдимият П.Г.М. е роден на *** ***, жител и живущ ***, **********, ЕГН-**********. Подсъдият М. е осъждан двукратно , като
непълнолетен за извършени кражби :
1.По НОХД №313/2004 г. на КРС , с присъда влязла в сила на 19.06.2006г., за престъпление по чл.195, ал.1,т.4, пр.2, и т.5, вр с чл.194,ал.1,вр чл.63,
ал.1,т.З от НК
му е било
наложено наказание„Обществено порицание".
2.По НОХД№152/2005г. на КРС, с определение влязло всила на 07.12.2006
г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.първо и т.5,във вр с чл.194,ал.1,във вр с чл.63,ал.1,т.3 от НК
му е било наложено наказание „Обществено
порицание".
На 09.02.2011г. св.В.Л. получила пари-
2000 евро от свой близък от гр.П., които пари
смятала да използва като капаро за закупуване
на недвижим имот-къща в с.Б.. Тя
обменила от тази сума 500 евро , с които закупила дрехи от първа необходимост за петте си деца, настанени в
ДОДЛРГ -гр.К.. Останалата част от
парите, а именно 1 500 евро, в банкноти по 100 евро, св.Л. дала на съхранение на пострадалия А.Л.Т., тъй
като същата имала склоност да злоупотребява на покер-автомати след употреба на алкохол и поради тази именно причина предала
владението на сумата от 1 500 евро на св.Л.. В ранния следобед на
10.02.2010 г. св.Л. и св.Д.Т., с когото живеели на съпружески начала, закупили
алкохол-водка и бира, както и хранителни продукти и отишли в дома на св.И.Л.-брат на В.Л., за да се почерпят. Домът на св.Л. ***,
в ромската махала, на
ул."****". За кратко време, в дома му се събрала голяма компания, а именно
пострадалия А.Т., свидетелите В.Л.,Д.Т., Д.Ч., Д.С., Н.Д., И.Л.. Подсъдимият
М., известен с прякора
„Боха" разбрал за това събиране в дома на св.И.Л., при което също отишъл и се присъединил към компанията.
На няколко пъти М. и
пострадалият Т. излизали заедно извън къщата на двора, по малка нужна, като при едно от тези
излизания подсъдимия М. попитал
Т. дали Л. е взела някакви пари. Т. му отговорил, че не само ги е взела, но и тези пари ги
съхранявал той. Пострадалият Т. извадил личния си портфейл,който се намирал в задния десен джоб на дънките
си и показал на М. парите.
Последният на свой ред ги разгледал, преброил ги и после демонстративно му
казал: „Ето,връщам ти ги всичките,
преброй ги да видиш". Т. така и направил и после прибрал парите в портфейла си, който пък
поставил отново в задния десен джоб на панталона си. След това двамата се върнали отново в
къщата на Л.. Петнадесет
минути по-късно в дома на И.Л. пристигнала св.Д., с която М. живеел на
съпружески начала, като
между нея и подсъдимия М. възникнал спор, за което двамата излезли навън и
напуснали къщата на Л.. След половин час подсъдимия М. се върнал и извикал Т. да излязат от къщата, за да отидели по
малка нужда на двора. Двамата-
подсъдимия М. и пострадалият Т., излези като М. бил от лявата на страна на
пострадалия.Докато били до оградата в двора на къщата, св.Т. чул стъпки, обърънал се и видял двама души,
маскирани с чорап на
главите, които започнали да го удрят с юмруци в лицето. Тогава той започнал да вика подсъдимия М. за
помощ, но последният минал зад гърба му, хванал го през раменете за ръцете, за да не можел да мърда, като
останалите двама човека, с
неустановени самоличности по делото, продължили да го удрят. Пострадалият М. се
опитал първоначално да стиска задния си десен джоб на панталона, където бил портфейла с парите на Л., но
нападателите сред които бил установен само подсъдимия М., успели да разкъсат
джоба на дрехата му и взели портфейла с парите. След това двамата маскирани, заедно с подсъдимия М., избягали в неизвестна посока. В хода
на досъдебно производсто,
въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия, другите двама съизвършители, действали в
съучастие с подсъдимия М.,
не са били открити и установени, поради което РП-Карлово е отделила материали,эдосежно тях в
друго досъдебно производство .Веднага след грабежа А.Т. влязъл в къщата на И.Л. и се обърнал пред всички към св.В.Л. с думите “В. бързо ,че ме пребиха и ми взеха парите, Боха
беше".Всички намиращи се в къщата на св.Л. лица видели,че Т. имал кръв по ръцете и челото целия треперел и видимо бил уплашен, като чули и това което той заявил относно
извършения му грабеж. Св.Л.
веднага сигнализирала по тел.166 органите на РУП-Карлово за извършения по отношение на Т. грабеж. На подадения от св.Л. сигнал до
органите на РУП-Карлово били изпратени патрулните полицаи св.Д.В. и св.Н.Д.. Същите след установяване на фактическата обстановка по отношение на
реализирания грабеж спрямо пострадалия А.Л.Т., потърсили посочения от него извършител, а именно подсъдимият П.М.. Последният бил
намерен в дома му в гр.С. и бил задържан.
При извършеното
освидетелстване на А.Т.-пострадал по делото, се установило, че по лицето му, в областта на
носа са били констатирани увреждания,
както и такива по двете му ръце, в областта на китките. Установено било и това, че задният десен джоб на
панталоните му бил разкъсан.
От заключението на изготвената съдебно-стокова експертиза се установява, че отнетите от Т. парични средства в
размер на 1500 евро, чиято левова равностойност е 2933.75лв и портмоне на стойност 8.00 лв. са на обща стойност 2 941.75 лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което бе прието от
съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на
свидетелите В.Л., Д.Т., Д.Ч., Д.С., Н.Д.
и И.Л., а също и от приложените
по делото писмени доказателства и от
заключението на изготвената ССЕ-за. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанието на подсъдимия относно изложените в обвинителния акт
фактически обстоятелства по чл. 371 т.2 от НПК, депозирано в съдебната фаза в
рамките на диференцираната процедура по глава
27 от НПК. В рамките на съдебното следствие бе депозирано и прието като
писмено доказателство – разписка от пострадалия Т. удостоверяваща
обстоятелството, че същият е получил сумата от 1500 евро, която му е била
отнета при извършения грабеж.
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът намира, че с деянието си подсъдимият П.Г.М. е
осъществил от
обективна и субективна страна състава
състава на престъплението по чл. 198 ал.1, във
вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с ал.1. от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено- при форма на вината пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия
самопризнания, които в значителна степен
спомогнаха за изясняване на обективната истина по делото изразеното съжаление и демонстрираното разкаяние за
извършеното, младата му възраст и семейното му положение определено от факта, че
има две малки деца. При определяне вида и
размера на наказанието и индивидуализирането му съобразно предвиденото в
особената част на НК съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието с оглед високата стойност на предмета на престълението и негативните обществени настроения против този вид
престъпления в региона, поради
значителния им интензитет. От друга страна прецени, че подсъдимия М. не е деец с висока степен на
обществена опасност и в тази връзка
предишните му осъждания за деяния извършени като непълнолетен не се отразяват в
значителна степен на тази преценка .
С оглед
диференцираната процедура по която протече съдебното производство при определянето на наказанието съдът се
съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне на наказанието, според която
норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при
условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата
част на НК и след преценка на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства и степента на обществена опасност на
деянието и дееца, съдът определи на
подсъдимия П.Г.М. наказание от четири
години и шест месеца лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от четири години и шест месеца
лишаване от свобода с една трета съдът наложи на подсъдимия П.Г.М. наказание от три години лишаване
от свобода. Съдът прецени, че с оглед степента на обществена опасност на дееца
и за постигане целите на наказанието и поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия не е необходимо същия да изтърпи ефективно наказанието, поради което
и поради факта, че са налице и останалите комулативни предпоставки предвидени в
нормата на чл. 66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с максималния
изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на прсъдата в сила.
Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер
се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и най - добре би изпълнило целите по чл. 36 от НК.
На основание чл.59 ал.1, т.1 от НК, съдът
приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М., времето, през което
същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и по реда
на чл. 64 ал.2 от НПК, считано от 11.02.2011 г. до влизане в сила на
определението за изменение на мярката за неотклонение, като един ден задържане
зачете за един ден лишаване от свобода.
По отношение на приложените по делото
веществени доказателства – 1 чифт мъжки обувки постанови същите да бъдат унищожени, като вещи без стойност
след влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението е незачитане от
страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и
норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура,
както и желание за лично облагодетелстване
по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на
делото съдът възложи на подсъдимия и направените по
делото разноски в размер на на 44 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Т.